Хаома и Барсом и мястото им в зороастрийската религия

по
ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ В ИРАН И ДРЕВНА ПЕРСИЯ

на тема:
Хаома и Барсом и мястото им в зороастрийската религия

Изготвил:

Иранистика, II курс

В религията на древните перси - Зороастризма, основно място в ритуалите заема свещеното растение хаома. На средноперсийски hфm, на согдийски xwm, персийски и други живи езици- hфm, hыm,санскрит –soma,в съвременните индийски езици- som, soma. Освен растение Хаома е и името на божество, както и напитката използвана в ритуалите на древните перси. В зороастрийската традиция, хаома е главното сред всички медицински растения, които са били смачквани, за да се добие сок.

Богът

Хаома е и името на богът, чието име носи растението. Той е бог на лечението, плодовитостта , изцелението на рани, премахването на болката. Може да ви доведе до чувство на екстаз, а на достойния да даде дори безсмъртие. Той е този който ръководи всички жертвоприношенията и всички церемонии, както и самата съдба. Към строгия, но справедлив бог са се обръщали за пречистване и помощ по време на смущение. Този зороастрийски бог се асоциира с чистата лечебна сила на лунната светлина.

В древните текстове хаома се свързва и с „барсом”- сноп от избрани растения и клони от дървета с медицински свойства. Методът за добиване на екстракта от хаома е запазен в основите на церемонията Ясна, в чиято основа е „аб-зохр” или подсилване на водата. Два течни екстракта наречени „парахом” (от „пара-хаома” = „преди хаома”) и хом са приготвяни по времето на ритуала. Първият парахом е приготвен чрез намачкване на три малки клонки ефедра, клонки и листа на нар , и вода. В древна Персия при втората част на ритуала се е добавяло краве мляко, а в Индия – козе мляко. Само няколко малки капки от сместа са се поемали от участниците в ритуала. Практиката, изискваща да се намачкат заедно изброените растения за производството на екстракт, запазва целебните свойства на растенията, за насърчаване и поддържане на физическото здраве. В допълнение към обединяване на растенията, водата и млякото, докато се пеят свещените Гати( на индийски – мантри), се повишавала и духовната сила и благоденствие.

Инструментите използвани за приготвянето на свещената напритка Хаома са – хаван и чукало(dastag/abar-hawan/labo) за намачкването, цедка с девет дупки (surakhdar tasjt) и купа, в която да се държи парахом.

Церемонията преди Ясна („Параягна” или „Парагна” на авестийски), церемониалните пособия наречени алат и други предмети използвани в Ясна, се освещават и растителните клонки които ще се използват биват ритуално измити и събрани на сноп. Снопът включва клонки барсом, клонки от финикова палма, клонки и листа на нар и ефедра. Барсом символизира връзката между материята и духовния свят. Първият екстракт парахом обикновено се подготвя от Распи/Ратви ( свещеник), като част от подготовката преди Ясна. Той реже клонките от снопа на достатъчно малки парченца, че да се поберът в хаванчето, докато пее свещените химни от Ясна 25. Събраните в хаванчето клонки се намачкват от Распи докато пее Ясна 27. Течната смес се излива в цедката с девет дупки, и чистата смес се стича в купичка поставена отдолу. Распи събира утайката от цедката и я поставя близо до свещения огън, за да може тя да изсъхне преди края на церемоянита.

Приготвянето на Хаома екстрактът по време на Ясна

След като парахом е приготвен, към Распи се присъединява Зоти (главният свещеник).Според обичая Зоти започва да рецитира началните за церемоянита – Ясни 3 и 8,Sarosh Dron, Ясни 9 и 11 и Хом Яшт. Няколко капки от парахом за изсиват в една купичка, а остатъка се дава отново на Распи. После Зоти изпива тези няколко капки на три глътки. Докато рецитира Ясна 22 и 28, Зоти добява мляко за втората част от приготвянето на свещената течност. По време на Ясна 62, Распи хвърля в огъня изсъхналите ефедрови и нарови клонки.

В края на церемоянията свещениците носят купичката съдържаща целия Хаома екстракт, към най-близката река или езеро и изсипват малка част от него на три пъти във водата. Свещеникът отпива още малко от останалата течност, а каквото остане в купичката се изсипва в корените на дървета и растения, най-вече такива които дават плодове.

Хаома е хранителна (Ясна 9.4,10.20). Подобрява здравето (Ясна 9.17,9.22,9.27,10.7), издръжливостта (Ясна 9.13,9.17,9.22) и силата (Ясна 9). Дава сила на воините преди битка (Ясна 9.27). Подпомага оздравяването (Ясни 9 и 10). Хаома стимулира и увеличава сексуалните желания ( Ясна 9.3, 9.17, 9.22,10.13). Помага за износването и раждането на здрави деца (Ясна 9.7-22). Хаома помага за избистрянето на мисълта и мъдростта (Ясна 9.22, 10.13). Помага на душата в нейния път след смъртта (Ясна 9.16). Средноперсийската зороастрийска литература, като Бундахишн 24.18, посочва, че хаома е името на едноименно изцелително растение, което е дало името си на семейство целебни растения използвани заедно със самото растение хаома в изпълнението на церемонията аб-зохр.

Според Бундахишн 9.4, по време на създаването на света са сътворени десет хиляди лечебни растения, които да противодействат на десет хиляди болести. От тези десет хиляди растения произлизат още сто хиляди вида. В центъра на тези лечебни растения е митичното бяло хаома дърво или растение – извор на вечен живот наречен Gokard / Gokaren / Gaokarena (Вендидат 20.4).

В писанията и религиозните текстове се казва, че хаома може да се намери в хълмисти и планински местности (Ясна 9.26 и Ясна 10.3-4,11-12). В дерета и пропасти (Ясна 10.11). В някои пасажи планината Албурз и районите от Памир до Каспийско море също са споменати като местообитание на хаома.

Зороастрийските текстове показват, че има много видове хаома. Растения отговарящи на описанита са открити в Пакистан, Индия, Непал, Централна Азия, Таджикистан, Афганистан.

Хаома е халюционогенно растение с мигновено интоксикиращо действие, което е карало много да предполагат , че е гъба или ефедра. Риг-Веда показва, че хаома е питие, което кара дори боговете като Индра да отидат на бойното поле, също, че е било добивано далече в северните планини. Казва се, че е и силен стимулатор.Описание като това изглежда твърде пресилено, за да е някаква гъба. Ephedra расте над източната част на Иран, Афганистан, Пакистан, Белуджистан и се използва както от ирански зороастрийски така и парси свещениците в ритуала им haoma. Ефедра съдържа „ефедрин”, използван в медицината за лечение на ниско кръвно налягане.Ефедра е деконгестант, който кара организма да се чувсва „хипер” тонизиран.През 1893, Джозеф Бомулер пише за своята среща с Зороастрийски Язди свещеник носещ „хом” , новоперскийската дума за авестийската „хаома”. Бомулер идентифицира растението като Ephedra distachya. Бомулер е информиран, че всяка година Язди зороастрийците изнасят големи количества ефедра за Бомбай.

Източниците сочат, че има множество разновидности в цвета на растението хаома, като бялата хаома е била най-рядка и най-специална. В действителност ефедрата има различни видове в зависимост от сезоните и възрастта. Ephedra equisetina има белезникави стъбла. Има вероятност изцяло бялата ефедра вече да не съществува. Отрязаните стъбла на хаома постепенно сменят цвета си от златно към кафяво, докато умират.

Каквато и да е истинската самоличност на оригиналната haoma / сома, в церемонията прилича много на сегашната практика на тържествените удари „bhang” (индийски коноп, хашиш, марихуана), извличане на сок и смесването му с вода, мляко, семена на мак и бадеми. Пирс, Садху и други мюсюлмански и хиндуистки мистици и кръгове в Иран, Афганистан, Пакистан и Индия, и по-специално тези, свързани с храмове и свети места практикуват “bhang”. Напитката е психоактивна смес със зеленикав цвят. Тя се нарича "dаgh vahdat" (единство мляко) от иранските мистици и "thвdal" (охлаждане, освежаващо) от синдхи суфиите. Едно описание казва, че наркоманите употребяващи го "никога не умират", далечен отглас от "dаraosha" за haoma. Церемонията е подобна и идентичността е доста голяма, но не е абсолютно убедителна. Ние може никога да не узнаем за истинската самоличност на оригиналнита haoma, която се губи в двете крила на индо-иранците.

Друго основно място в зороастрийска ритуална система още от праисторически времена заемат снопът клонки наречен „барсом”. Днес, това е само сноп метални пръти използвани в съвременните зороастрийски ритуали. В церемониите снопът символизира създаването на живота и Амеша Спента Амерат – вечният живот и безсмътния дух. Качествата на „барсом” описани в свещените текстове са силата, доброто здраве и борбата с болестите. Той е връзката между гетиг(материалния свят) и меног ( духовния свят). Те също са инструмент от който човек добива свещени сили. Пръчки с девет възела са били използвани на деветата нощ, като средство за пречистване и предпазване от злите духове (Вендидат 9.14). Във Авеста барсом първоначално се споменва като сноп с дължина „един лакът”, но в по-нататъшното развитие на ритуалите дължината на барсом стига само около 9см. Учените откриват подобен символ и в други религиозни практики. Също като зороастрийците, римските свещеници на огъня са носели такива девет пръчки и са ги използвали в своите ритуали.

Според древните текстове ( Вендидат 3.1, Рам Яшт 5) тези свещеници носели със себе си приборите необходими за добиването на свещената течност на хаома и клонките барсом, и тъй като почти винаги били виждани с барсом в ръка, клонките станали отличителен белег за идентификация на маги лечителите, а и символ на зороастрийската вяра.

Този каменен релеф на зороастрийски маги се съхранява в „Музей на Анатолийските цивилизации” в Анкара. Според учените изобразява маги носещ барсом и ритуална купа със свещената хаома смес.

Название

Барсом всъщност е названието на снопът на средноперсийски- пахлави, докато в зороастрийските писания и Авеста, названието е баресом/баресма и барез.

Броят на пръчките в различните ритуали варира между 35 и 3(Вендидат).

В ритуалът Ясна се използват 23 пръчки, 21 от които се връзват на сноп и се поставят върхо специална поставка от две стъбла с ухо с форма на полумесец. Поставката се нарича махруи или барсомдан. От останалите две пръчки, които не са в снопа , една се добавя в специален съд с течност наречена „заотра”. Тази пръчка добива името „зор-но-тае” или „клонката на Зор” и след това между крачетата на специалната поставка барсомдан. Другата се поставя в съдът съдържащ „живам” (смес от мляко и вода) използвани в Ясна ритуалът.

Идентификация

Макар в съвремието малкото останали последователи на зороастризма да са заместилия истинските барсом с метални пръти от сребро или мед, първоначално те са били клонки на растение. Според индийския клон на последователите на зороастризма, вероятните оригинални барсом са от Дъбрава. След отделянето им имено по земите на Индия са били принудени да заменят клонките от дъбрава с друг материал понеже това дърво не се среща по техните земи. Ако съвременната идентификация на дървото е вярна (Tamarix tree), това са семейство вечно зелени дървета с тънки клони и тъмни сиво-зелени листа. Кората на по-младите дървета от това семейство е гладка и червеникаво- кафява, което донякъде обяснява защо по-късно са заместени името с медни пръти. Този тип дърво е изключително лесно запалимо, а заради съдържанието на сол при нагряване от него хвърчат искри. Вероятно и това е тайната, защо ли в древността гърците и римците са го възприемали като „магическа пръчка” използвана от зороастрийските маги, или поне така пише Омир в своята Одисея.

Зороастризмът е една от най-старите религии в света, която все още има немалко последователи. В нейната богата митология и ритуална система откриваме много от корените на съвремените ритуали и обичаи. Хаома, свещеното растение-бог играе важна роля в основните ритуални практики на зороастрийските свещеници, заедно с „барсом” един от най-древните символи, а и според някои учени – първообразът на всеизвестната магическа пръчка. В древността зороастрийските свещеници са били считани не само за лечители, а и за магьосници именно заради хаома и барсом.

Библиография:
1.Karl F. Geldner, Avesta, the Sacred Books of the Parsis, Stuttgart, 1896.

2.Boyce,M.,Zoroastrians: Their Religious Beliefs and Practices,London,1979

3.Vasilii Ivanovich Abaev, "Contribution aà l'histoire des mots: 1. Vieil-iranien hauma- et le nom eurasien du houblon,", Paris, 1975, pp. 1-3. 

4.Jacques Duchesne-Guillemin, "Haoma proscrit et re‚admis,",pp. 127-31

5.G. Ito, "An Interpretation of Yasna 32:14," Orient 25, 1989, pp. 43-50. 

6.Idem, The History and Natural History of Ephedra as Soma, Islamabad, 1987. 

7. Kotwal,F.M. and Boyd,J.M., A Persian offering the Yasna, Paris 1991

8.de Jong,A. “Traditions of the Magi: Zoroastrianism in greek and latin literature” Brill 1997