3. Класификация и асартимент на стъклото.
3.1 Класифакия:
а) По вид и степен на обработка – обикновени и декорирани.
б) В зависимост от конструкцията и начина на получаване - кухи и лети стъклени изделия.
в) По предназначение – домакински стоки от стъкло, стъклени изделия за опаковка, строително-архитектурно и промишлено-техническо стъкло и специално стъкло.
3.2 Асортимент:
а) Домакински стоки с битово предназначение – всички стоки в бита за приготвяне, съхраняване и поднасяне на храна, напитки, вода и плодове – чаши,сервизи за вино, ракия,кафе и др.
б) Художествено-декоративни стъкла – изработени от кристално стъкло калиево стъкло и др.
в) Опаковъчни стоки от стъкло .
г) Строително-архитектурни и технически стъкла. – плоски стъкла, специални стъкла, оптични стъкла, лабораторни стъкла, защитни стъкла идр.
4. Окачестявяне, опаковка и съхраняване на изделията от стъкло .
а) Окачествяване – вземат се под внимание външният им вид, наличните дефекти и притежаваните свойства:
- външна и вътрешна повърхност на изделията – да бъдат гладки, полирани,или неполирани.
- недостатъци при стъклото и изделията от стъкло – дефекти на стъкломасата, дефекти на основната и на допълнителната обработка.
- физико-механични и химични свойства – химичен състав,алкална и химична устойчивост, светлопропускливост, термична устойчовист и др.
б) Опаковка – тя е доста разнообразна – кутии, кашони,каси, контйнери и др.
в) Маркировка – върху всяка опаковка се поставя етикет със следното съдържание:предприятие производител, наименование на изделието, качество и брой, номер на стандарта и знак за чупливост.
г) Съхранение – съхраняват се в покрити, сухи и проветриви помещение без достъп на прах.
д) Транспортиране – използва се всякакъв вид транспортни средства при спазване на условията за съхраняване.
Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на кожено-обувни и галантерийни стоки и кожени облекла
І. Кожени обувки .
1. Същност – кожените обувки предпазват стъпалото на крака от високи и ниски температури, влага, удар, и друи въздействия на външната среда. Те са неразделна част от тоалета на всеки потребител. Те трябва да бъдат удобни, еластични, мекии и гъвкави, да запазват формата си, да бъдат леки и да осигуряват устойчиво положение на тялото. Материалите от които са направени, трябва да притежават определена въздухо-, паро-,влагопроницаемост, и топлоустойчивост. Те не бива да издават неприята миризма. Обувките трябва да притежават и определени защитни свойства от физични, химични и биологични въздействия и естетични свойства – красиви, модерни и др.
2.Класификация на обувките – извършва се по различни признаци:
а) В зависимост от условията на експлоатация обувките биват: зимни, пролетно-есенни и летни;
б) В зависимост от тяхното предназначение – ежедневни, официални, луксозни и маркови;
в) В зависимост от метода на закрепване – лепени,лепено-шити, ковани, лети, с директно лети ходила и др.
г) В зависимост от размерите – съгласно групи и номера на обувки в метрична система (мм) – от 120мм до 305мм.;Най-използваните системи са 3- френска, инчова и матрична.
д) В зависимост от конструкцията – ботуши, полуботуши, цели обувки, полуботи, половинки, сандали и чехли;
е) В зависимост от вида на използваните материали на лицевата част – от естествена кожа, от изкуствена кожа, от текстил, полимерни материали, комбинирани, и на ходилото – от гьон, гума, поливенилхлорид, полиуретан, корк и др.
ж) Според височината конструкцията, и разположението на тока – обувки с нисък , среден, висок, и много висок ток и др.
3. Окачествяване на обувките – чрез:
а) Външен преглед: - при него се обръща внимание на изработката и на дефектите ,които могат да бъдат дефекти на кожата и производствени дефекти. За целта последователно се определя еднаквостта на двете обувки от даден чифт по материал, модел, цвят, състояние на лицевия слой на кожата, дължина, широчина и дебелина на ходилата и др.
б) Окачествяване на обувките чрез разделянето им на детайли – при него се определят техните размери, методите на съединяване на отделните детайли и части на обувките, скритите дефекти в процеса на производство и др.
в) Лабораторно окачествяване – в производствените предприятия при разработването на нови модели и конструкции, при внедряване на нови материали и технологии.
4.Маркиране на обувките – датата на производство, пълнота, номерът и моделът на обувките и тяхното качество се означава с устойчива боя на лявата обувка: при обувките първо качество – с червен цвят, второ качество – със син цвят и трето качество – със зелен цвят. На кутията се поставя етикет със съдържание: производител, номер на обувките и на модела, цвят на кожата, БДС, дата на производство.
5.Съхраняване. Кожените обувки се съхраняват в чисти помещения при температура, не по- ниска от 50С и не по-висока от температурата на околната среда и относителна влажност на въздуха 60-70%. Не се допуска пряко слънчево облъчване и съхраняване в близост с лесно летливи материали – органични разтворители, разтворители, киселини и др.Срокът на съхраняване е 6 месеца, а гаранционния срок – 30 дни.
ІІ.Кожени облекла
1. Същност – кжените облекла се изработват от лицеви, велурени и кожухарски кожи. Като спомагателни материали се използват памучни, вълнени, копринени и изкуствени хастари, копчета, ципове, лепила и др.
2. Класификация на кожените облекла.
а) По вид и предназначение – поли, сака, палта и др.
б) По конструкция или– с обикновен или реглан ръкав, със или без хастар, вталени или невталени и др.
в) По размери и дължина – съгласно съществуващите нормативни документи.
г) По отношение качеството на косъма – с натурален косъм, с обагрен косъм и др.
3. Асортимент – дамски поли от кожа; безракавни облекла от кожухарски велур; мъжки и дамски жилетки от кожа; мъжки и дамски сака от кожа; дамски и детски палта от кожа; дамски палта от кожухарски велур;шапки и др.
4 Окачествяване – облекла от лицеви и от кожухарски кожи се извършва окачествяване по отношение на качеството на кожите и на изработката(изкривяване, прескачане, сгъстяване на бода и др.). При окачествяването се проверяват някои стандартизирани контролни измервания като гръдна обиколка, обиколка на талията, обща дължина и др.
5. Маркировка – на всяко изделие се поставя етикет който съдържа: предприятие-производител, артикул, модел, вид на хастара, номе ръст, качество, дата на производство и БДС.
6. Съхраняване – кожените облекла се съхраняват в сухи, чисти и проветриви помещения при температура до 200С и относителна влажност на въдуха до 65-80%В зависимост от вида се подреждат върху дървени скари и стелажи или окачени на закачалки при облеклата.
7. Транспортиране – Превозват се в чисти, закрити и специално пригодини за целта коли.
ІІІ. Кожени и галантарийни изделия
1. Класификация:
а) в зависимост от техния размер или обем биват: едри (чанти, куфари, сакове) и дребни (портфейли, портмонета, каишки, колани
б) в зависимост на обработката на видимите краища на детайлите биват: рязани, подгънати, каптирани, обърнати и др.
в) по начина на затваряне – отворени и затворени
г) в зависимост от начина на свързване на детайлите – по механичен начин, по физико-химичен
д) по предназначение – дамски, мъжки, ученически, ежедневни, официални и др.
2. Асортимент - чанти, куфари, ръкавици, портфейли, колани и др.
Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на текстилни стоки
І. Текстилни влакна
1. Класификация – текстилните влакна се разделят на две основни групи:
а) естествени – биват: от растителен произход (памук, лен), от животински произход (вълна, коприна); от минерален произход (азбестови влакна получени от минералите амфибол и серпентин)
б) химични – биват: органични (изкуствени и синтетични) и неорганични (метални, неметални и минерални).
2. Свойства на влакната:
а) дължина – движи се в широки граници
б) дебелина или тънкост на влакната. Означава се по текстова система
в) равномерност
г) здравина
д) извитост
е) хигроскопичност
ж) устойчивост на въздействие на различни атмосферни фактори – светлина, кислород и др.
3. Естествени текстилни влакна:
а) памук – в зависимост от дължината на влакната се разделя на късовлакнест, тревист, средновлакнест и дълговлакнест
б) лен – лененото влакно се състои от отделни елементарни влакна слепени помежду си с останалата стъблена тъкан чрез пектин
в) коноп – получава се от растението канабис
г) вълна – получава се от влакнестата покривка на овцете, козите, камилите, зайците и ламите. Притежава малка топла проходимост, висока еластичност и хигроскопичност.
д) естествена коприна – тя е текстилна нишка, получена от коприноотделящите жлези на черничевата и дъбовата буба. Тя се характеризира с висока хигроскопичност, чувствителна на слънчевата светлина, губи 50 % от здравината си при облъчване с пряка слънчева светлина за 200 часа.
4. Химични текстилни влакна – по произход те се разделят на:
а) изкуствени химични влакна – от тях значение имат влакната, получени чрез химична преработка на целулозата (вискозни, медно-амонячни и ацетатни влакна)
б) синтетични влакна – те биват: полиамидни, полиестерни, полиоретанови, поливенилхлоридни и др..
ІІ. Тъкани
1. Характеристика – Тъканите се получават при преплитане в определен ред на две системи нишки – основни и вътачни. В резултат на прекръстосването и разположението на тези нишки се определя сплитката на тъканта. Основни сплитки са: лито, кепар и атлаз. Въз основа на тези сплитки се правят производни видоизменени сплитки като панама, рипс и др.
2. Класификация – тъканите, изработени от един вид текстилен материал се наричат еднородни, а от два и повече материала – смесени:
а) по предназначение биват: за битови нужди и тъкани с техническо предназначение
б) по вид на сплитката – лито, кепар, атлаз и др.
в) по оцветяване – едноцветни и многоцветни
г) по степени и начин на облагородяване – сурови, облагородени, високо облагородени и тъкани с придадени външни ефекти
3. Асортимент:
а) памучни тъкани – те се тъкат най-често в сплитка лито, кепар и атлаз. Те са меки, леки, тънки, устойчиви на пране и високи температура
б) вълнени – в зависимост от използваните суровини се разделят на:
- камгарни – по-тънки, по-плътни и по-гладки
- щрайхгарни – изработват се от по-груби и по-слабо пресукани прежди
- полукамгарни – те заемат междинно място по свойства между предишните две
в) ленени тъкани – те се характеризират с голяма здравина, много добри хигиенни свойства и устойчивост на термична обработка
г) копринени тъкани – те биват естествени и изкуствени:
- от естествена коприна – те са леки с красив външен вид
- от изкуствена коприна – те имат добра устойчивост на триене, което ги прави подходящи за подплати
- нетъкан текстил – получава се чрез механични свързване или слепване на влакнеста маса. Те се разделят на тъкани с битови предназначение (облекло и декоративни мебелни платове), тъкани със санитарно-хигиенно значение (маски, бинтове и тъкани с промишлено значение (подложки, филтри и др.)
4. Окачествяване на тъканите – извършва се по устойчивост на обагрянията, налични дефекти и физико-механични характеристики.
Дефектите, по отношение на които се извършва окачествяването се разделят на местни дефекти (на определени места по платовете) и разпространени дефекти (по цялата дължина на плата). Дефектите биват още тъкачни и дефекти на опретурните операции. Най-често срещани дефекти са: колан, налепване, затъкан мъх, разкъсани места, удебелена нишка и др.
ІІІ. Готово облекло
1. Характеристика – готовото облекло се изработва по специални размерно-ръстови таблици съставени въз основа на типологията на населението. Основни принципи са размера, ръста и пълнотата. Важен елемент при разработването на размерно-ръстовите таблици е така наречения интервал на безразличие, т.е. ½ от разликата между два съседни номера на даден размерен признак.
2. Класификация и асортимент:
а) по функционалност – готовото облекло се разделя на: бельо, горно облекло и връхно облекло
б) в зависимост от използването на облеклото по сезони – лятно, зимно, пролетно, есенно
в) в зависимост от модела – едноредно и двуредно, вталени, полувталени, с права форма и др.
г) по предназначение – битово, работно, униформено, спортно, национално
д) по начин на производство – готово, облекло по поръчка и полуготово
е) в зависимост от използваните материали, модела и начина на изработване. То бива обикновено, модно и луксозно.
3. Окачествяване – извършва се по общи и по допълнителни показатели.
Общите показатели са задължителни за всички видове шевни изделия. Разделят се на неизмерими или визуално оценявани и измерими.
Към неизмеримите се отнасят конструктивните и художествено-естетичните.
Към измеримите се отнасят основните размери на облеклото, здравина и разтегливост на шева и др.
4. Маркировка – извършва се чрез етикети и чрез печатни или текстилни контролни марки пришини към определени места към облеклото.
5. Съхраняване и транспорт:
а) съхраняване – извършва се в закрити, сухи , добре проветряващи се складови помещения, защитени от прах, слънчев огрев, навлажняване и механични повреди. Облеклото се съхранява в окачено състояние върху щендери или в сгънато състояние на рафтове.
б) траспорт – със закрити транспортни средства като за готовото горно и връхно облекло се използват специално оборудвани контейнери или товарни коли, в които се превозват в окачено състояние.
Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на
парфюмерийни и хигиенни стоки
І. Парфюмерийни стоки.
1.Състав и технология на получаване. – парфюмерийните стоки представляват оцветени или безцветни спиртно-водни разтвори на ароматни вещества от различен произход ;растителен (етерични масла, смоли, балсами), от животински произход (амбра, цибет, мускус) или от синтетичен (кумарин, йонон, цитрал и др.)
Производството на парфюмерийните стоки се раздел на следните етапи:
а) получаване на настойка – чрез извличане на ароматните вещества от техните носители.
б) съставяне на композицията и разтварянето й във воден разтвор на етилов алкохол.
в) отлежаване и филтриране.
Съставянето на композицията е изключително отговорен момент от който зависи качеството на изделието. В композицията много често участват 40 – 50 и повече естествени и синтетични ароматни вещества. Те трябва да бъдат така подбрани, че да образуват едно хармонично цяло. Много важно качество е тяхната летливост.
2.Класификация и асортимент.
а) класификация – стоките се класифицират:
- в зависимост от концентрацията на композицията – есенция, парфюм, одеколон и тоалетна вода;
- в зависимост от тяхната консистенция – течни, твърди, аерозолни и гелообразни.
- в зависимост от предназначението – стоки за ароматизиране на тялото и на облеклото, за хигиена, дезинфекция, или за освежаване на въздуха и др.
б) асортимент –
- етерични масла – те са безцветни или с различни отенъци летливи масловидни течности със сложен химичен състав. Най –качественото е Българското розово масло в целия свят.Други това са лавандулово, ментово и др.
- есенции – това са концентрирани разтвори на естествени или на синтетични ароматни вещества във водно-спиртен разтвор. Използват се за пряка употреба, при производсвото на парфюми, одеколони, и тоалетни води и др.
- парфюми – съдържат не по-малко от 6% композиция, разтворена в етилов алкохол с концентрация 70%. Биват течни, аерозолни, твърди и гелообразни желирани разтвори.
- одеколони – в зависимост от съдържанието на парфюмни композиции, етилов алкохол и трайност на аромата те се разделят на луксозни (с композиция 4-6% , алкохолен градус над 800 и трайност на аромата не по-малко от 36 часа; тоалетни – със стойности от 2-4%, над 70%, и не по-малко от 4 часа; обикновени- от2-3%, над 60%,, не по-малко от 18 часа; бръснарски – от 0,5-1,5%, алкохолно съдържание над 60%. В зависимост от аромата биват цветочни и фантазии.
- тоалетни води – това са разредени одеколони със съдържание на цветочни етерични масла. Те биват обикновени, лечебни и тоалетни води за коса.
- дезодоранти – използват се за освежаване и премахване на неприятния мирис на тялото. Състоят се от носител, омекчители, бактерициди и парфюмена композиция.
3. Окачествяване – основните показатели за качеството са цвят, консистенция, външен вид, мирис, прозрачност, спиртен градус, съдържание на парфюмена композиция, трайност на аромата, съдържание на метилов алкохол и др.
ІІ.Хигиенни козметични стоки –
1. Класификация – към тях се отнасят:
а) средства за поддържане на устната кухина и на зъбите – към тях са: пастата за зъби,вода за поддържане на устната кухина.
б) средства за поддържане на кожата – това са: кремове, помади, тоалетно мляко, пудра, вазелин, и др.
- крем за лице – това е смес от мазнини, восъци, глицерин, стеарин, консерванти, витамини и др.Те биват мазни (с високо съдържание на мазнини) и емулсионни (със съдържание на значително количество вода). Те биват още тоалетни и специални.
- пудра – тя е ароматизирана, оцветена или неоцветена еднородна смес от органични, минерални и антисептични вещества.Използва се като декоративно средство за попиване на отделилите се мазнини и пот от кожата на лицето и тялото.
-тоалетно мляко – това е емулсия с високо съдържание на вода и ниско на мазнини.
в) средства за поддържане на косата – към тях се отнасят:
- шампоани и шампоани-оцветители
- средства за боядисване на косата – те биват органични, неорганични или смесени бои.
г) средства за бръснене – към тях се отнасят: кремове за бръснене и препарати за след бръснене.
д) средства за поддържане на ноктите – към тях спадат: вода за омекотяване на кожата около ноктите, лакове за нокти, разтворители на лаковете за нокти, средства за полиране на нокти и др.
е) средства за обезкосмяване (депилатори).
ІІІ. Опаковка, маркировка, съхраняване и транспорт.
1. Опаковка – използваните опаковки при пафюмерийните и козметичните и са
1. Опаковка – използваните опаковки при пафюмерийните и козметичните и са в зависимост от техния вид, състав, и предназначние – стъклени или пластмасови флакончета и опаковки. При есенциите, одеколоните, парфюмите и етеричните масла отворите на опаковките трябва да са плътно затворени.
2.Маркировка – съдържа данни за производител, вид на изделието, количество, БДС, дата на производство, цвят, алкохолно съдържание, минимален срок на трайност, условия за употреба и др.В случаите , при които парфюмерийните и козметичните стоки са поставени в стъклени или лесно чупливи опаковки, върху транспортната опаковка се поставят указателни знаци „Чупливо” и др.
3 Съхраняване – съхраняват се в сухи, чисти, и проветриви помещения при температура не по-ниска от 50С и не по-висока от 250С и относителна влажност 55-70%.При съхраняването на тези стоки трябва да се има предвид, че са лесно запалими, което налага подходящо оборудване на складовете и спазване на изисканията за пожарна безопасност.
4.Транспортиране – извършва се с всички видове закрити и чисти транспортни средства при спазване на изисканията за тяхното съхраняване,за уплатняване и за пожарна безопасност.
Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на средства за измиване и пране
1. Определение – към средствата за измиване и за изпиране се отнасят различните видове сапуни, перилни препарати и шампоани.
2. Класификация –
2.1 Сапуни – сапуните представляват алкални – натриеви, калиеви, калциеви соли на висшите и на средните мастни киселини. Получават се чрез осапунване на мазнини – растителни или животински, с прибавка на пенители – най-често смолни киселини,пълнители (каолин, водно стъкло ),оцветители, ароматизиращи вещества и др. сапуните се класифицират по следните признаци :
а) в зависимост от химичния състав биват натриеви, калиеви и смесени сапуни.
б) според вида им – твърди, меки, течни сапуни на прах;
в) според предназначението им – сапун за пране, тоалетен сапун и специален сапун.
г) асортимент на сапуните :
-сапун за пране – произвежда се във вид на калъпи с различна форма и размери, на прах, грис, люспи със съдържание на мастни киселини най-малко 62%.Може да бъде ароматизиран и неароматизиран.
-тоалетен сапун – това е смес от натриеви соли на висшите мастни киселини със съдържание на ароматизиращи вещества и стабилизатори против окисляване.Той се разделя на обикновен, луксозен , специален с (сяра, боракс, боров катран и др.),детски тоалетен сапун със съдържание на омекчители.
2.2 Синтетични перилни препарати – освен за изпиране на текстилни материали те се използват в бита и за измиване на съдове и др. предмети.Те биват:
а) препарати ситетични перилни прахообразни – по предназначение и начин на употреба се разделят на три типа: 1 тип – за пране на памучни, ленени, синтетични и смесени тъкани,2-ри тип- за пране на вълнени, копринени, фини синтетични и смесени тъкани и 3-ти тип – за пране в автоматични перални машини. Могат да съдържат от 1 до 3% активен кислород, оптични избелители и ензимни съставки.
б) препарати за измиване на прибори за хранене. – съдържанието на активни вещества не може да бъде по-ниско от 32%.
в) шампоани – те биват за тяло, за коса, за вана, бебешки и детски шампоани.
г) автосапуни –предназначени за външно измиване на моторни превозни средства.
В търговската мрежа се предлагат препарати за почистване на фаянс, теракота, текстилни влакна, кожа, мебели, дърво и др.
3.Окачествяване – извършва се органолептично и лабораторно.
а) органолептична оценка – оценката включва: външен вид, цвят, аромат, структура и др.Сапунът трябва да бъде добре оформен, твърд, без пукнатини, разслояване и деформации, специфичен мирис и еднороден цвят.Прахообразните, гранулираните и течните перилни препарати трябва да са еднородни, а течните препарати – бистри, без утайки с траен приятен мирис.
б) лабораторна оценка – при нея се определят показатели като съдържание на активни вещества, на фосфати и на карбонати, рН на1% разтвор, разтворимост във вода, пенообразуваща способност и др
4.Маркировка. – върху повърхността на сапуните е различна. Най-често релефно се изписват видът на сапуна, неговият грамаж и съдържанието на мастни киселини в проценти.Върху потребителските опаковки се означават БДС, производител, брой и обща маса.
5. Съхраняване – извършва се в закрити и сухи складови помещения при температура не по-ниска от-50С и не по-висока от 250С и относителна влажност на въздуха – 55-70%.
Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на метални
стоки
1.Същност и състав на метали и сплави. – от гледна точка на химичната технология металите са прости вещества със специфични за тях свойства - ковкост, ливкост, блясък, топло- и елекропроводимост и др.
Всички метали се разделят на две основни групи – черни и цветни метали.
Металите се използват много рядко чисто самостоятелно, тъй като са скъпи, получаването им е трудно и не притежават необходимите свойства.Поради това приложение намират техните сплави. Те са сложни системи, получени от два или повече метала или от метал и неметал.
2. Класификация.
2.1 Черни метали и сплави – към тях спадат желязото и неговите сплави (чугун, стомана, феросплави ). Чистото желязо се получава по химичен и елекрохимичен начин и няма голямо приложение. В практиката се използват главно неговите сплави – чугунът, с съдържание на въглерод над 2%, и стоманата под 2%
а) чугун – той бива:
-леярски или сив чугун – той е с светлосив цвят и зърнеста структура. Притежава висока устойчивост на износване, сравнително е мек. Обработва се добре по механичен начин и чрез леене.
-бял чугун – той има сребърнобял цвят едрозърнеста лъчистокристална структура, висока твърдост и крехкост. Не може да се обработва по механичен начин. Използва се главно за получаване на стомана.
-специален чугун – има специални свойства поради високото съдържание на силиций, манган и др. елементи.
б) стомана – има два основни метода за получаване на стомана – директен – от руда, и индиректен – от чугун; от чугун и стомана (скрап) и др.
2.2 Цветни метали и сплави – най-голямо значение за промишленото производство има медта, цинкът, оловото, калаят, алуминият, никелът, хромът, златото, среброто и техните сплави.
3.Изделия от метал и метални сплави:
3.1 Домакински съдове:
а) емайлирани съдове – изработват се от студеновълцувана листова стомана, след което се покриват с емайл. Асортиментът на емайлираните съдове е доста разнообразен – тенджери, чинии, тигани, супници, кафеничета и др.Те се различават по форми, по размери, по цвят и др.
б) алуминиеви съдове – изработват се от алуминиеви листове, чрез пресуване, изтегляне, формуване, заваряване, и др.След оформяне изделията се матират или полират.
в) съдове от неръждаема стомана се изработват от високолегирана неръждаема и киселиноустойчива стомана чрез изтегляне, формуване, пресуване и заваряване. Повърхността им е шлифована, с характерен блясък. Изработват се тави, чинии, купи и др.
г) поцинковани съдове – произвеждат се от тънколистова въглеродна стомана чрез изтегляне, пресуване, заваряване. След това поцинковат двустранно с цинк -98.7%.Изработват се кофи, вани, корита и др.
3.2 Прибори за хранене – към тях се отнасят всички видове лъжици, вилици, ножове.
Лъжиците и вилиците се произвеждат от неръждаеми високолегирани и киселиноустойчиви стомани.
Приборите за хранене „луксозна изработка” са частично или изцяло посребрени или позлатени. По размери се разделят на малки, средни, и големи.
3.3 Други метални изделия – от метал се изработват още: -профилни метални изделия, листов материал, тел и телени изделия, телена мрежа, инструменти и др.
4. Окачествяване:
а) органолептична оценка – включва техния външен вид и недостатъци.
Повърхността им трябва да бъде чиста, гладка, без петна, шупли, пукнатини,драскотини, режещи ръбове и др. Бодовите върхове на вилиците трябва да са правилно оформени. Дъната да са равни и др.
5.Опаковка, маркировка и съхраняване на металите и изделията от метал
а) Опаковка – тя е в зависимост от техния вид, размери, предназначение и др.
б) Маркировка – при различните метали, използваните символи и тяхното значение са конкретно посочени в съответните стандарти.
в)Съхраняване – съхраняват се на открито, под навес и в закрити помещения. Оптималните условия за съхраняване на металите в закрити складове са температура 15-200С и относителна влажност на въздуха 60%. Всички метални изделия се съхранявят в подредено състояние, на определена висичина от пода или от земята. За целта се използват скари, стелажи, конзоли или опорни стойки.
Сподели с приятели: |