Характеристика на дп



страница2/7
Дата21.07.2016
Размер1.12 Mb.
#16
1   2   3   4   5   6   7

Тълкуване на понятията. Данъчното право, с оглед единството на првния ред използва понятия от други отрасли /не само правни/ със същото съдържание, което те имат в съответния отрасъл. С оглед автономията на данъчното право обаче то може да внесе друго съдържание в тези понятия, като целта е да се предотврати нарушаването на данъчния закон. Тези понятия не трябва да се тълкуват в ползва на данъчно задълженото им лице, нито в полза на фиска.




6. Субекти на данъчните правни отношения. Данъчна правосубектност. Субекти на данъчните задължения. Видове субекти. Основни права и задължения на данъчните субекти.

Лицето, което данъчния закон предвижда да понесе данъчната тежест, се нарича данъчен субект. Затова срещу държавата като активен субект в ПО е поставено ЮЛ, ФЛ или друга социална даденост, които са пасивните субекти. Понятието “данъчно задължено лице” е по-широко и освен субекта на облагане обхваща и други лица, на които данъчният закон е възложил задължението свързано със събирането и внасянето на данъка.

В ДП под правосубектност се разбира че едно лице или социална даденост може да бъде потенциален носител на права или задължения. в случая те са установени от данъчния закон. По общо правило данъчната правосубектност следва гражданската. ФЛ ставата субекти на гражданското право с раждането си, от този момент могат да бъдат носители на данъчни права и задължения. ЮЛ от момента на съответната регистрация. Възможно е обаче при прекратяване на правосубектността при ЮЛ данъчното право да предвижда друг режим – данъчни задължения при ликвидация, солидарна отговорност при преобразуване на ЮЛ и затова в този случай говорим вторична данъчна правосубектност. Във всички случаи следва гражданската с едно изключение – възможна е първична данъчна правосубектност – това се неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, които се приравняват на ЮЛ /чл. 9, ал. 2 от ДОПК/. В § 1, т. 5 от ДР на ДОПК определя понятието място на стопанска дейност за целите на данъчното облагане. Чрез това понятие се обособява организационно дейността на тези лица и в случай че те отговарят на понятието за стопанска дейност то подлежи на облагане. Тук влизат клоновете на чуждестранни ЮЛ по см. на ТЗ, а също и друго организационни форми. Дори когато данъчната правосубектност е първична, данъчният закон предвижда и допълнителни задължения за тези субекти /например данъчна регистрация/. Освен това данъчният закон разделя лицата на местни и чуждестранни. Чрез определянето на лицето като местно се изграждан личната връзка на субекта с правопорядъка на съответната държава и се определя неговата икономическа принадлежност. Тези лица стават неограничено данъчно задължени, като за тях се прилага принципът на облагане на световния доход и имущество. В този случай се обхващат доходите независимо къде те са реализирани. От друга страна чуждестранните лица ще бъдат ограничено данъчно задължени. За тях ще важи принципа на териториално облагане, т.е. само за реализираните на територията на страната доходи.

Що се отнася до държавните органи, които са страни в данъчното правоотношение, както и в административното право компетеността им схваната като сбор от правомощия дадена им със закон дава тяхната правосубектност.

В конкретните правоотношения участват конкретни държавни органи, респ. конкретни ЮЛ или ФЛ и затова в чл. 14 от ДОПК се изброяват задължените лица, а всеки материален данъчен закон задължително съдържа характеристика на неговите адресати.

Основните права и задължения на данъчните субекти са уредени в чл. 14 и чл. 17 от ДОПК. От изброените в чл. 17, ал. 1 права най-важно е правото на защита – данъчните субекти са длъжни да изпълняват правата и задълженията си, ако актовете и действията на данъчната администрация не противоречи на конституцията и данъчните закони /обжалването не спира изпълнение на акта/. Друго значимо право на данъчня субект е да изисква от страна на данъчния орган да се легитимира и да представи акт въз основа на който се предприемат съответните действия. Това е свързано с процесуалните гаранции за сигурност на действията на данъчната администрация. Друго право – опазване в тайна обстоятелствата станали известни на данъчната администрация /свързва се със служебната тайна/

Чл. 17, ал. 3 ДОПК, който дава възможност на данъчния субект ако действа съобразно указания дадени му в писмен вид от оправомощен данъчен орган, които в последствие се окажат незаконосъобразни, да не дължи лихви и да бъде освободен от законоустановени санкции.

Задължения – чл. 13 от ДОПК. Най-общото задължение е да съдействат на данъчните органи. Следва от публичноправния характер на задължението за плащане на данъци и схващането на данъка като безвъзмездна вноска за покриването на общи потребности. Освен това подаване на данъчна декларация, която предствалява извънсъдебно признаване на факти.









7. Регистрация на данъчните субекти. Същност и предназначение на регистрацията. Видове данъчна

когато говорим за регистрация на субекти говорим за данъчна регистрация. Това е задължение на данъчните субекти което подпомага приходната администрация по правомощията по събиране на данъци

чл. 80 и сл. от ДОПК. Уредено е общото производство. Налице и спец.регистрационни производство – ЗАДС и ЗДДС. По този начин се различава обща и специална регистрация.

Уредба на общата данъчна регистрация се съдържа в заповед на директора на НАП по чл. 81, ал. 2 от ДОПК. Тази заповед определяв вида съдържанието създаването и поддържане на съответен регистър, както и определя достъпа до базата данни. От обхвата на общата данъчна регистрация са изключени местните ФЛ и чуждестранни ЮЛ ... – чл. ... изключени са и хипотезите на окончателен данък платим от трето задължено лице. приходната агенция води регистър на задължените лица – чл. 81 от ДОПК, като вписването в регистъра е два вида – служебно и чрез подаване на данъчна декларация. При подаване на първата данъчна декларация при съответната териториална данъчна дирекция лицето се вписва в регистъра като за ЮЛ се дава специален номер по БУЛСТАТ а за ФЛ – ЕГН на лицето. При липса на ЕГН или личен номер на чужденец се дава служебен номер. Във вр. с данъчната регистрация е важно понятието “адрес за кореспонденци” – адрес по местоживеене посочен в последната данъчна декларация или постоянният адрес на ФЛ. За ЮЛ този адрес е последният адрес в който е посочен при последната данъчна регистрация, т.е. не е задължително това да бъде седалището на ЮЛ. Законът е предвидил задължение за ЮЛ последното да осигури лице на данъчния адрес, което да получава данъчни съобщения. В случай на промяна – задължение за уведомяване на новия данъчен адрес, липсата на такова води до тежки последици за ЮЛ – ако няма лице и на адреса по регистраяция за получаване на данъчните съобщения – към досието на лицето се прилагат всички съобщения и се счита за връчено на лицето.

Всеки регистриран данъчен субект се открива данъчна осигурителна сметка в която се отразяват данните като размера на данъците, размер на задължителни осигуриелни вноски, постъпили плащания, данни от подадени декларации или с други думи всеки един субект който е регистриран има своя партида, в която постъпва цялата налична информация за лицето. По тази сметка във всеки един момент може да бъде направена справка по отношение на лицето – какви са задълженията на лицето.

Неизпълнението на задължението за дан.регистрация е съпроводено със санкции – глоби.

Регистрацията се прекратява – със смъртта на ФЛ, прекратяване на ЮЛ. Важното тук е, че прекратяването на регистрация не означава премахване от регистъра. Заличаването става след изтичането на 10-год. срок от настъпване на осн. за прекратяване на регистрация. Това се налага с оглед възможната погасителна давност на задължения на това лице.

Тази регистрация е отделна по регистрацията по Търговския регистър.




8. Приходна администрация. Структура, органи и правомощия. Компетентност на приходните органи. Видове актове.

ЗНАП, ДОПК. Приходните органи представляват държавата в ДПО в качеството й на власт, а тяхната правосубектност се изразява в тяхната компетентност, като сбор от правомощия възложени със закон. НАП според чл. 2 от ЗНАП е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на възложените й със закон публични вземания. Макър и звено към министъра на финансите тя е създаден със специален закон – ЗНАП и е самостоятелно ЮЛ. Като адм.структура, НАП съвкупност от органи, всеки от които е снабден с правомощия. Функциите й са определени в чл. 3 ЗНАП, като се открояват публични вземания за данъци и публични осигурителни вноски, обезпечаване и принудително събиране на тази вземания, разглеждане на жалби срещу актове на нейни органи. Органите на управление са управителен съвет и изпълнителен директор, чиито правомощия са посочени съответно в чл. 5 и чл. 10. особено правомощие на УС да взема решения за отписване на вземания до 100 лв., розходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението. Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, като в централното управление могат да се създават и дирекции с изнесена териториална компетентност. Такива са именно дирекциите “Обжалване” и “Управление на изпълнението”; пред кито като първа задължителна инстанция подлежат на обжалване ревизионните актове. Те са пет – Варна, Бургас, София, В.Търново, Пловдив и там пред тях се обжалват ревизионните актове по адм.ред.

Oрганите на агенцията се означават с общите понятие – орган по приходите или публичен изпълнител. В чл. 7 са изброени всички органи по приходите, като това са изпълнителния директор, териториалните директор, главен и старши екперт и т.н. Отделно са държавните публични изпълнители. Освен органите по приходите правомощие за събиране на местните данъци имат и служителите на общинската администрация /чл. 4 ЗМДТ/, а според чл 104 от ЗАДС правомощия на органи по приходите имат и митническите органи за задълженията за акциз.

Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на Агенцията се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти в Агенцията.

Във връзка с осъществяване на правомощията си органите по приходите издават различни актове. Принципно те действат в условията на обвързана компетентност като компетентността както в административното право може да е лична, материална и териториална. Персоналната /личната/ следва да се упражнява лично от лицето на съответната длъжност и тя може да бъде делегирана ако законът допуска това /следва да се прави разлика между делегиране на компетентност и заместване/.

В ДОПК в чл. 8 са дадени критериите чрез които се определя компетентната териториална дирекция чиито органи следва да издадт един или друг акт. Критериите са постоянен адрес, адрес на управление, местонахождение на първоначално придобития имот и др., т.е. такива които са свързани с юридическите качествата на данъчния субект. По ДОПК не е предвидена възможност за изземване на правомощията от по-горе стоящ орган, а такава възможност е предвидена при отвод или самоотвод на съответния орган участващ в производството /чл. 7, ал. 3 ДОПК/. Актовете които издават орагните по приходите са вид административни актове /индивидуални/ и представляват властническо изявление, което действа за конкретен адресат, конкретен случай и еднократно. Принципно чрез тях данъчното задължение се установява като ликвидно и изискуемо, но то не възниква от тях, а когато са се проявили предпоставките на съответната правна норма. Разграничаваме актове за установяване на задължения по чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ревизионни актове. Всички те имат декларативно действие. Актовете по чл. 106 са във връзка с подадени декларации, в които са установени несъответствия, за да се отстранят тези несъответствия. По чл. 107 – в случаите когато въз основа на декларация органът трябва да издаде акт за да определи конкретния размер на данъка. Ревизионният акт е вследствие на осъществен последващ контрол. други актове са решенията и отказите за издаване на документи от значение за права и задължения по гл. ХХІІ на ДОПК. Разграничаваме конститутивни актове, като заповед за възлагане, спиране и възобновяване на ревизии. Други актове са свързани с реализирането на санкционни правомощия, техният режим изцяло е по ЗАНН, макар съставите да се описани в ДОПК и материалните закони. Това са актове за установяване на нарушения и наказателни постановления.






9. Усложнения в субектния състав на данъчните правоотношения. Представителство. /ОТПАДА/

ДПО възниква с проявлението на дадения в хипотезиса на правната норма факт, при което той се развива между данъчния орган и данъчно задълженото лица. Възможно е възникване на усложнения свързани с данъчно задълженито лице, т.е. пасивната страна в ДПО.

Първата хипотеза на такова усложнение е свързана с представителството. При последното в едно ДПО едно лице извършва действия от чуждо име и за чужда сметка. Това е възможно както по отношение на основното задължение, така и по отношение на второстепенните задължения /напр. подаване на данъчна декларация/. Уредбата на предстватилеството в ГП и ТП важи и в ДП, като тук е приложимо както законовото, така и договорното представителство. Последното не може да се приложи единствено в случаите, при които данъчният субект е длъжен да се яви лично пред данъчните власти или да даде личното съдействие, показания или сведения. чл. 10 от ДОПК ЮЛ се представляват от лицата, които ги представляват по закон. В случаи когато трябва да бъдат извършени неотложин действия, спрямо лице което е недееспособно или няма законен представител, то приходната администрация може да иска от съответния районен съд да му бъде определен особен представител, който има ограничени права, единствено по отношение на случая или повода за което е определено.

Следва да се има предвид че ДОПК задължава всички данъчни субекти които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина или отсъстват от адреса да посочат лице в РБългария да ги представлява в това отсъствие. Подобно задължение имат и чуждестранните лице, когато имат доходи или имущество, облагаемо в страната.

Възможно е когато данъчното ПО е започнало между едни страни да приключи между други. Това е хипотезата на заместване на данъчния длъжник се замества от друго лице, върху което ляга задълженията на праводателя. Правоприемството може да бъде както универсално, така и частно. При недв.имоти когато собствеността преминава към наследник – данъкът се дължи от следващия месец, а ако правоприемниците са няколко – данъчното задължение ще бъде съразмерно на частта съобразно която се придобили.

На следващо място по отношение на ДП заместването и встъпването в дълг са недопустими. не може чрез договор да се прехвърли данъчно задължение на трето лице. законът е посочил кой е данъчния длъжник и не се определя по волята на страните – това следва от характера на данъчното задължение, както и от властническия характер на данъчното задължение. Договорът с който се прехвърлят данъчни задължения е относително недействителен по отношение на държавата – защото е възможно лицето, поело задължението да плати данъка. Ако задължилото се лице по договора не изпълни това, данъчният орган ще търси отговорност от данъчно задълженото лице, не и от това задължило се по договора.

Когато се говори за отговорност за чужд данъчен дълг става дума за случаите когато третите лица са задължени да удържат и внесът чужди данъци. Обикновено основанието да се търси такова плащане е неправомерно поведение на третото лице. ако това трето лице не е събрало данъка то това лице носи солидарна отговорност със длъжника до размера на неотдържания данък. Чл. 18 от ДОПК.

Когато лицето е одържало данъка, но не го е внесло в бюджета. Носителя на задължението се освобождава от отговорност защото то е платило данъка и остава единствено отговорността на третото лице.

В ДП не може да се говори за активна солидарност, тъй като активният субект е държавата. Тук подобно на ФП не е допустима и договорната солидарност, тъй като става дума за публични правоотношения, регулирани с властнически метод. Единствено възможна е законовата пасивна солидарност като този институт намира сравнително рядко приложение, доколкото данъчните задължения са лични и са свързани с придобито от лицето доход или почалба. Нещо повече при съсобственост или при наследяване не може да се говори също за солидарност това би противоречало на установените в КРБ принципи – данъчните задължения са лични. Ако единият от наследниците на плати своята част от данъка, респ. съсобственик, това не води до задължение да другия съсобственик, респ. сънаследник.

Солидарната отговорност се предвижда при правонарушения – чл. 18, 19 /не може да се търси солидарна отговорност от лице, гласувало отрицателно – но това е отговорност не за дължимост на данъка, а относно отговорнотта за административно наказание/ и 20 от ДОПК.




13. Принудително изпълнение.

ПИ е уредено в ДОПК дял ІV, гл. 25-27; чл. 209-269.

ПИ е другият вид изпълнение, освен доброволното. Желано е доброволно изпълнение, тъй като ПИ е свързано с негативни правни последици.

Предпоставките за ПИ:

-изпълняемо право;

- индивидуален финансов акт, който да подлежи на изпълнение;

-задължението да е безспорно /в определени случаи, когато говорим за данъци това може и да не е изпълнено/;

- да не отсрочено или разсрочено;

- длъжникът да е изпъднал в забава

- изпълнителният орган да е изпратил покана за доброволно изпълнение- липсата на покана е съществено процесуално нарушение.

ПИ се ръзвива въз основа на принципи – законност, обективност, самостоятелност и независимост на органите на събирането на държавни вземания; добросъвестност и право на защита. водещото в производството по ПИ е служебното начало – при наличие на горните предпоставки публичните изпълнителни са длъжни да престъпят към ПИ без да е необходим нарочен акт на друг орган.

Писмено начало – всички извършени действия да бъдат докемнтирани.

Два публични изпълнителни – при АДВ и при НАП.

Публични вземания установени от НАП могат да се събират от НАП за срок от 6 месеца от изтичане на срока за доброволно изпълнение. След изтичане на този срок преписката се изпраща на АДВ. Публични изпълнители издават постановления и разпореждания. Страни – публичния взискател, длъжника /негови наследници, правоприемници/, трети лица и обезпечени кредитори /други частни кредитори имащи други обезпечения – ипотеки, възбрани/ и технически лица – вещи лица. Държавните органи дължат съдействие при осъществяване на тяхната дейнсот.

Производството започва с ПДИ да се плати в 7-дн. срок. Акът въз основа на който се предприемат тези действия трябва да има изпълнителен титул – РА, декларация с която задълженото лице признава неблагоприятни за него факти, тази декларация не е задължителна за публичния изпълнител; влязло в сила НП; решение, определения, присъди на съдилища влезли в сила, акт за надчет /от орган на Националния осигурителен институт/, данъчно съощение /не е акт и няма изпълнителен титул, а се получава информация за някакво производство по което се дължи определена сума/.

Прекратяване и спиране на производството.



Редът за плащане е обърнат – главница, лихва и разноски.

Запор, опис на имущество, два вида форми на публична продан – публична продажба /гл. 26/ и търг. Начина на продажбата се определя от публичния изпълнител, но предлежения могат да се правят и от длъжника.

Жалбата не спира изпълнението.




10. Усложнения в обекта на данъчното облагане. Промени във фактическия състав. Заобикаляне на данъчния закон. /ОТПАДА/

Случаите, когато не съществува фактически състав, но е извършено данъчно облагане. Хипотезите са: ФС е заличен с обратна сила /напр. поради унищоване на сделката/ или е налице нищожна сделка. Данъкът е правна последица на съответният ФС и трябва да бъде преведен именно в съответствие с този ФС. Възможно е да се стигне както до възстановяване или доплащан. Чл. 133-134 ДОПК. Трябва да се знае че данъчно задължение установено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъзе изменено по инициатива на данъчен орган.

Изменението става след ревизия назначена от териториалния директор и ако се установи че данъчното задължение е в по-малък размер се издава РА с който се налага допълнителното доплащане или прихващане в зависимост от случаите. И в двата случаи инициативата е на данъчния орган, като няма пречка данъчно задължено лице да му бъде върнато или бъде извършено прихващане. Отказът може да бъде обжалване по реда, предвиден за съответните актове. Възстановяването на сума може да бъде възстановено с или без лихва, като това е в зависимост в кого е грешката. Заобикаляне на данъчния закон. Според общото понятие – чрез позволени от закона средства се постига забранен от него резултат. В ДП има още малко по-различна дефиница – за постигане на определен резултат лицата не използват обичайния вид сделки, а други, с цел да избегнат определени законови изисквания. В ДП целта е заобикаляне на данъчния закон – да не се плятат данъци или да се плати по-малко. Забранен е не гражданскоправния резултата, а данъчноправния резултат /продал съм за 2000, се обявава 1000 с цел да се плати по-малък данък/.

Данъчният закон предвижда като правна последица на заобикаляне на закона – плащане на дължимия данък, като сделката е относително недействителна по отношение на държавата. Санкцията в случая – плаща се данък в двоен размер върху укритото със съответните лихви. Разкриването на такива сделки не е свързано с даност и са допустими за разкриване на такива сделки всички доказателствени средства, следователно допустими са и гласни доказателства.

Симулация – чл. 16 ЗКПО.

Сделки между свързани лица. Особен случай за нарушаване на данъчния закон. Особен кръг от лица – легална дефиница § 1, т. 3 от ДР от ДОПК. При тях има хипотеза при която имаме дръстично отклонение на една сделка, устонявава се че тя е сключена между свързани лица и ако не биха били свързани, то резултатите биха били други /продавам на някое свързано лице автомобил за цена, на каквато не бих я продала на някое други лице, което не е свързано по см. на § 1, т. 3/. Сделката ще запази своята правна сила, но от данъчноправна гледна точка ще се приложат резултатите, каквито биха били постигнати ако е продадена на пазара.

Трандферни цени - § 1, т. 9 от ДОПК. Транферните цени обичайно се разминават с цените на пазара. Резултатът е същият като при свързани лица, но данъчните органите трябва да установят ....Тежестта на доказване и в двата случая е на данъчния орган.

Данъчната основа да се определи по реда на чл. 122 ДОПК – това е особена хипотеза, до която се стига когато не е подадена декларация, когато са налице данни на открити органи, водене на счетоводство с неверни или неистински документи, унищожено счетоводство, липса на счетоводство. В този случай данъчния орган след като уведоми лицето /липсата на такова определение е съществено процесуално нарушение водещо до нищожност на извършените от данъчния орган действия/. Хипотезите на чл. 122 не означава че приходния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, при всички случаи действа при условията на обвързана компетентонст /само и единствено с оглед на това което е казано в закона/.



11. Данъчни задължения.

погасяването на данъчните задължения е широко понятие което включва както плащане на задълженията, така и другите извънредни способи – амнистия, прихващане, давност и т.н.

погасяването на данъчните задължения е последният етап от развитието на едно ДПО. От гледна точка на модалитетите – за да се породи един данъчен дълг трябва да се ... Сроковете на трябва да се смесват с ФС който поражда данъчното задължение. Един данъчен дълг ще бъде условен когато пораждането е поставено в зависомост от самостоятелно бъдещо събитие чието настъпване е несигурно. В този смисъл е възможно ФС да бъде осъществен но данъчното задължение да не се е породило, последното зависи от настъпването на условиет. В ДП стават платими щом освобождаващото условие не е настъпили или обратното. Например: при ЗДФЛ възможност да бъде намалена облагаемата основа с направените здравни и други осигуровки - ако то не е направило такива то основата няма да бъде намалена. При срокове – наличието на един срок може да доведе до утежнение или облекчение – ако платя до определения срок ще получа процент отстъпка, а ако го платя след срока – няма да получа отстъпка.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница