Характеристика на дп



страница6/7
Дата21.07.2016
Размер1.12 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Спиране и прекъсване на давността


Чл. 172. (1) Давността спира:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Отписване на вземанията

Чл. 173. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Доброволно плащане след изтичане на сроковете

Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.
Чрез погасителната давност се погасява и правото на съдебна защита или на принудително изпълнение.

Обективен елемент – изтичане на определен срок.

Субективен елемент – възражение за изтекла давност.

В ДОПК е предвидено, че давността за данъци започва да тече от 01.01. от годината, следваща тази, когато е възникнало публичното вземане. Давността е 5г., като е придвиден и 10г. давностен срок, който би трябвало да е преклузивен, но е давностен, защото платеното, защото се допуска възможност за изпълнение от длъжника.

Чл.5 (5) т.9 ЗНАП – провомощие на УС на НАП да отписват вземания до 100 лв, разходите по събирането на които надхвърля размера на задължението.

Срок за установяване


Чл. 109. (1) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.


Този срок е преклузивен, процесуален след който не могат да се предприемат процесуални актове за установяване на данъчно задължение. Този срок не може да се прекъсва и спира.





20. Данъчни нарушения и наказания. Видове данъчни нарушения. Производство по установяване на данъчните нарушения и налагане на наказанията. Принудителни административни мерки.

Не винаги данъчните задължения се изпълняват добросъвестно, което създава опасност установените данъци да не се съберат изцяло или в срок.. в наказателно-правната теория се прави разлика между данъчно престъпление и престъпление против данъчната система. Първото понятие е по-широко и включва освен престъпленията по глава 7 от НК и останалите престъпления, свързани с нарушаване на данъчно-правни норми - чл.313 ал.2. При административните данъчни нарушения не се прави такава разлика, като съставите на данъчните нарушения са уредени в материалните закони и ДОПК.

Данъчните нарушения (ДН) са административни нарушения (чл.6 ЗАНН – административно нарушение е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред). Особеност на ДН е неговата насоченост – против реда установен в държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение на данъчно задължение. Противоправността на ДН се свързва с определена степен на обществена опасност. Както всички административни нарушения и ДН имат две страни – обективна и субективна.

Обективната страна обхваща – деяние, противоправност, насоченост против данъчния режим, наказуемост и реда, по който се налага санкцията.

Субективна страна – вина на дееца (умисъл, непредпазливост), мотиви и цели на данъчното нарушение.

В данъчното право извършители могат да бъдат не само физически лица, а и всяко лице с качеството на данъчен субект. Едно юридическо лице не можа да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав с дейността си. Противоправността се изразява в нарушаване на данъчния закон. Насочеността се изразява в неспазване на установения в страната данъчен режим, като е достатъчно наличието на заплаха за този режим. Затова част от ДН са формални деликти, без видим вредоносен резултат (подаване по-късно на данъчна декларация или неподаване на декларация въпреки, че лицето е под ниоблагаемия минимум). На това основание се различават формалните и резултатните данъчни нарушения.

Наказуемостта се изразява в установяването в закон, както на данъчното задължение, така и на ДН и санкцията. Няма специален ред за установяване на ДН – прилага се ЗАНН.

Субективната страна се изразява във вината и се прилага общия режим на ЗАНН. Мотивите и целите на извършителя са свързани с индивидуализацията.

В поведението на данъчния субект могат да се наблюдават 2 алтернативни момента :

-воля за неплащане на данъчно задължение

-намерение за извличане на облага чрез неплащане на данъци.

По подобие на престъпленията и ДН могат да се обособят в 2 групи, в зависимост от това дали избягване плащането на данък е посочено като признак на съответния състав. Неплащането на данък може да е както цел, така и резултат от деянието. В първия случай неплащането е признак от състава - хазартни игри без платен акциз (това е същинско ДН). Във втория случай има нарушение, което е свързано с данъчната система, но не се цели пряко избягване на плащането – неоказано съдействие на оран по приходите (несъщинско ДН).

Типични ДН : - нерегистриране на данъчен субект; - неводене на счетоводство; - неподаване на данъчна декларация; - неиздаване на фактура.

В данъчното право опит може да има само при умишлени престъпления, свързани с настъпване на определен резултат. Невъзможен е опит при непредпазливи и формални престъпления.

Процедурата по установяване на ДН и налагане на наказанията е по ЗАНН. Освен административни наказания в данъчното производство има и принудителни административни мерки (ПАМ). Те са свързани най-вече с лишаване от право да се упражнява конкретна дейност. Такива ПАМ в З-на за акцизите и ЗДДС. Особеното е, че ПАМ макар и предвидени в ЗАНН се обжалват по ЗАП. (ПАМ - запечатване на обекти, забрана за достъп, отнемане разрешение за дейност, служебно заличаване на регистрация).




34. Правен режим на акцизиге. Обща характеристика. Субекти. Данъчна регистрация. Обект на облагане. Данъчни ставки. Специфични разпоредби. Внасяне на данъка. Документация и отчетност.

Закон за акцизите и данъчните складове. Акциза е косвен но не многофункционален данък, който се събира еднократно.

Субекти – производство или внос.

Обекти – видовете акцизни обекти – алкохол, тютюн, кафе, МПС.

Акциза е данък върху луксозни и вредни за здравето стоки, но на практика те са най-потребимите стоки.
Чл. 2. На облагане с акциз подлежат:

1. алкохолът и алкохолните напитки;

2. тютюневите изделия;

3. енергийните продукти;

4. кафето и екстрактите от кафе;

5. автомобилите.


Чл. 3. Данъчнозадължени лица са:

1. лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица;

2. лицата, за които е възникнало задължение по Закона за митниците по отношение на акцизни стоки;

3. лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз;

4. освободените от акциз крайни потребители.

Възникване на задължение за заплащане на акциз

Чл. 19. (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз.

(2) Внасянето на акцизни стоки означава въвеждането им на митническата територия на страната по смисъла на Закона за митниците.

(3) Независимо от ал. 2, когато с въвеждането им на митническата територия на страната стоките са поставени под митнически режим, внасянето им се смята за осъществено, когато те придобият митнически статут на местни стоки.
Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

(2) Освобождаване за потребление е:

1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;

2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;

4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;

5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;

6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол;

7. изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание;

8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз;

9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.

(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.



Чл. 28. Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:

1. за бирата - количеството хектолитри за градусите Плато;

2. за виното - количеството хектолитри завършен продукт;

3. за другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт;

4. за междинните продукти - количеството хектолитри завършен продукт;

5. за етиловия алкохол - количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С;

6. за бензина, газьола и керосина - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С;

7. за тежкото гориво и втечнения нефтен газ (LPG) - количеството тежко гориво и втечнен нефтен газ (LPG), измерени в тонове;

8. за природния газ - топлотворна способност, измерена в гигаджаули;

9. за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - количеството, измерено в килограми;

10. за пурите и пуретите - количеството късове;

11. за биодизел - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.



Чл. 29. (1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната цена.

(2) Акцизът върху тютюна за пушене (за лула и цигари) се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството килограми, а за пропорционалния акциз - продажната цена.

(3) Продажната цена по ал. 1 и 2 е:

1. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 - 5, 8 и 9;

2. изписаната върху бандерола - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6 и 7;

Чл. 30. Данъчната основа за автомобилите е, както следва:

1. за употребяваните автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя;

2. за новите автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя за разликата над 120 киловата (kW) по системата DIN, съответно за разликата над 126 киловата (kW) по системата SAE.

Акцизна ставка

Чл. 31. Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:

1. за бира - 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато;

2. за вино - 0 лв. за 1 хектолитър и т.н.
Чл. 32. (1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:

1. за оловосъдържащ бензин - 670 лв. за 1000 литра;

2. за безоловен бензин - 530 лв. за 1000 литра и т.н.

Чл. 33. (1) Акцизните ставки върху горивата, използвани за отопление и битови нужди, са, както следва:

1. за газьол с кодове - 50 лв. за 1000 литра;

2. за тежки горива - 25 лв. за 1000 кг;
Чл. 36. Акцизната ставка за кафето е, както следва:

1. за кафе печено всички видове - 1,00 лв. за 1 кг;

2. за кафе сурово (непечено) всички видове - 0,70 лв. за 1 кг;

3. за екстракти от кафе - 1,50 лв. за 1 кг;


Чл. 39. Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

1. на специфичния акциз - 15 лв. на 1000 къса;

2. на пропорционалния акциз - 48 на сто от продажната цена.

Чл. 40. (1) Акцизната ставка за употребяваните автомобили е, както следва:

1. за автомобили с мощност на двигателя над 120 kW до 150 kW по DIN - 35 лв. за 1 kW;

2. за автомобили с мощност на двигателя над 150 kW по системата DIN - 60 лв. за 1 kW;

(2) Акцизната ставка за новите автомобили е:

1. седемстотин лева + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN;

2. седемстотин лева + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.





КЪМ 34-ТИ ВЪПРОС – 1-ВА ЧАСТ:

Определяне и заплащане на акциза

Чл. 41. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.

Чл. 42. В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Чл. 43. (1) Извън случаите по чл. 42, акцизът се начислява от лицензирания складодържател или регистрираното лице на датата, на която е станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.

(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.

(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.

(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.
Чл. 44. (1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет,

(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника.

(3) Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.

(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.

(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.
Чл. 45. (1) При влизане в сила на нов размер на акцизната ставка лицата по чл. 64, ал. 1 и 2 декларират наличните количества тютюневи изделия и алкохолни напитки с код по КН 2208, облепени с бандерол, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) За наличните количества по ал. 1 се извършва допълнително облагане, като допълнително дължимият акциз се внася в сроковете по чл. 44.


Чл. 46. (1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия.

(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:

1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;

2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;

3. движението на акцизни стоки.

(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.



Лицензиране

Чл. 47. Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение на данъчното или митническото законодателство;

6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;

7. разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона;

8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.
Чл. 48. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция "Митници", което съдържа:

1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;

2. вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или складират;

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. удостоверение за актуално съдебно състояние;

2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "а", а ако лицата не са български граждани - декларация;

3. декларация за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "б";

4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. декларации за обстоятелствата по чл. 47, т. 5;

6. лиценз,

7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;

8. скица на недвижимия имот;

9. план на помещенията на данъчния склад;

10. годишните финансови отчети за предходните три години,

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

Чл. 49. (1) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.

(2) В срока, определен по ал. 1, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 отказва искания лиценз.

(3) След отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по искането в срок до два месеца от датата на подаването му.
Чл. 50. (1) В срока по чл. 49, ал. 3 директорът на Агенция "Митници" издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.

(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.





КЪМ 34-ТИ ВЪПРОС – 2-РА ЧАСТ:

Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;

3. идентификационния номер на данъчния склад;

4. фактическите и правните основания за издаването му;

5. фирмата, седалището и адреса на управление, БУЛСТАТ и данъчния номер на лицензирания складодържател;

6. адреса на данъчния склад;

7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки;

8. вида и размера на обезпечението;

9. трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват придружителните административни документи;

10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.
Чл. 52. Лицензираният складодържател е длъжен да:

1. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;

2. уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;

3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;

4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;

5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.


Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:

1. при прекратяване на юридическото лице или при смърт на физическото лице - едноличен търговец;

2. по писмено искане от лицензирания складодържател;

3. при отнемане на лиценза.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:

1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или

2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.


Чл. 54. (1) В Агенция "Митници" се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.

(2) Регистърът съдържа:

1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

2. идентификационен номер на данъчния склад;

3. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицензирания складодържател;

4. адрес на данъчния склад;

5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;

6. дата на издаване на лиценза;

7. дата на прекратяване действието на лиценза.

(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница