Т.е. условието и срокът не е част от ФС

Законодателят е предвидил редица гаранции за събиране на данъчните задължения, като това са гаранции в широк смисъл – множество институти на ДП като данъчен автоматизъм, декларации за платен данък, различни видове данъчни декларации, принудително изпълнение, принудително плащане. В тесен смисъл гаранциите за изпълнение разглеждането на държавата като присъединил се взискател. Законът вменява задължение на всеки орган по принудителното изпълнение служебно да провери за наличие на задължение към държавата, и ако се установи такова задължение, служебно трябва да присъедини държавата.

Установените по основание размер публични задължения могат да бъдат обезпечени чрез налагане на запор, възбрана и др. Производството по обезпечаването самостоятелен процес уреден в гл. 24 от ДОПК. То може да започне в по-ранен етеп с акт за установяване на публичното вземане и може да започне в по-късен етеп като самостоятелно обезпечително производство. Когато производството започва с РА се допуска обезпечителни мерки да се наложат от съответния публичен изпълнител в производството по провеждане на ревизията /още преди да е приключила ако се предположи че има достатъчно основание че е възможно осуетяване събирането на вземането/. обезпечителните мерки могат да се налагат и при издаване на акт при особени производство, напр. по чл. 122 от ДОПК. Обезпечителните мерки могат да се наложат с постановление издадено от публичния изпълнител като при всички случаи имуществото се оценява по един и същи начин – чл. 235 и 236 от ДОПК – описаната вещ се оценява по пазарна стойност. Оценката за недвижими имоти не може да бъде по-ниска от данъчна оценка а при недвижими имоти - по-малка от застрахователната стойност. Оценката се прави от специални лица оценители. Постанолението трябва да има определени реквизити – чл. 196 ДОПК. Постановлението подлежи на обжалване. Обжалването на мярката се осъществява чрез обжалването на акта с който тя се налага и тъй като макар че постанвлението има една и съща форма в зависимост от това кой го е издал са възможни два пътя /постановления могат да издават две групи лица – към АДВ или към НАП/ ако се обжалва постанвление на пубилечен изпълнител на АДВ – в 7-дн. срок на директора на АДВ; на НАП – пред съответния териториален директор на НАП, като и двете решения могат да бъдат обжалвани пред АдмС, чието решение е окончателно – чл. 197.

Обезпечението се извършва чрез четири способа – възбрана върху недвижим имот и кораб; запор на движими вещи и вземания; запор на сметки на длъжника; запор на стоки в оборота на длъжника. тези способи могат да бъдат използвани кумулативно и алтернативно, т.е. те не са подредени по важност и не задължително да се използва само един способ. Прецанката за налагане на обезпечителната мярк – вид или колко на брой, е от оперативна самостоятелност. Не може да се налага по-голямо обезепечение от размера на дълга. Няма пречка по искане на длъжника да се иска замяна на обезпечението с друг вид обезпечение. Не се иска съгласие ако длъжникът предложи да замени обезпечението с парична неотменяема безусловна банкова гаранция или със залог върху държавни ценни книжа. когато има запор върху движима вещ се извършва опис и оценка и обикновено вещта се предава на отговорно пазене на длъжника или трето лице, като собственика на вещта не може да се разпорежда с нея и е длъжен да се грижи за нейната цялост. При запор на вземане от трети лица до последните се изпраща съобщение, че той не следва да плаща на кредитора си /задълженото лице/, а на данъчния орган.

Всяко действие на длъжника или на третото лице е относително недействително спрямо държавата, тъй като е възможно принудителни действия да бъдат насочени спрямо вещи или имущество на трети лица, то са гарантирани и правата на трети лица, черз предвидените процедури за обжалване на обезпечителните мерки /третото лице може да предяви иск, че имуществото не е на длъжника/.

Обезпечението може да бъде отменено от органа наложило мярката – служебно или по инициатива на задълженото лице.

Отказът за отмяна може да се обжалва пред съответния административен съд. Длъжникът може да иска отказ при наличие на нови обстоятелства.Законът дава възможност длъжникът търси обезщетение при положение, че актът с който е наложена обезпечителната мярка е отменен, не е връчен в срок. Обезщетие не може да се търси ако длъжникът е укрил факти и обстоятелства, които биха били основание да се отмени акта.

Гаранциите в широк смисъл – различни правни институти уредени в цялото законодателство:

Финансов автоматизъм – част от вземанията на държавата се събират без да е необходим специален данъчен РА – например ДОД от тр.възнаграждение.

15. Данъчен процес. Обща характеристика. Нормативна основа. Принципи на данъчния процес. Участници, субекти и страни в процеса. Видове производства.

Данъчната дейност се осъществява въз основа на определени процесуални правила, съвкупността от които образува данъчния процес. Тези норми се съдържат основно в ДОПК, Закона за събиране на държавните вземания /уредени правомощията на АДВ/, АПК, ЗАНН. Данъчният процес е специфичен, особен вид адм.процес. В широк смисъл той обхваща различни производства - по данъчна регистрация, по извършване на ревизии и проверки; по издаване, обжалване и изпълнение на различни видове данъчни актове, по налагане на обезпечителни мерки, по установяване на данъчни нарушения и наказания и адм.правораздаване по данъчни спорове. съвкупността от тези производство изгражда понятието за данъчен процес. По същество това е адм.процес, но спецификите на материалното данъчно право, влияят и върху процесуалните форми на реализация.

В процеса разграничаваме следните принципи:

- на законност – чл. 4, ал. 1 от КРБ и чл. 2 ДОПК, всяко процесуално действие трябва да е съобразено със закона;

- принцип на обективността – чл. 3 ДОПК, който се свързва с установяването на обективната истина, а именно да се установят всички факти и обстоятелства, вкл. и благоприятни, от значение за данъчното облагане.

- принцип на служебното начало – чл. 5 ДОПК, изразяващ се в задължението на органа по приходите чрез активни действия да осигури правилното развитие на процеса, т.е. служебното му движение.

- на самостоятелност и независимост на органите по приходите – чл. 4 ДОПК, който се изразява в това, че органът по приходите самостоятелно осъществява производствата въз основа на закона. като изключение при отвод и самоотвод може да се изземат правомощия и да се възложат на друг равен орган – чл. 7, ал. 3 вр. чл. 76.

Участниците, субектите и страни в данъчния процес са опосина най-общо в чл. 9-13 от ДОПК. Понятието участник е най-широкото и включва в себе си както субектите на процеса така и страните. участник в данъчния процес и обхваща всяко лице което има някаква процесуална роля – вещи лице, свидетели, решаващия орган, страните.

Субекти е по-тясно понятие. Те изпълняват основна функция в процеса. Тук се включват страните плюс решаващия орган. Като субекти са публичния изпълнител, органът по приходите, данъчно задължените лица, решаващият орган в адм.производство, съдът.

Страни в процеса са само тези субекти, чиито права и интереси могат да бъдат накърнени. В различните производства наименованието на страните е различно.

ДК като всеки вид контрол е контрол за изпълнение на управленчески решения, в случая нормативните актове в сферата на данъчното право. това е дейност по съпоставяне на фактическото положение с действащото законодателство и се схваща като контрол относно точното изпълнение на данъчните правни норми. Понятието “ревизия” в собствения смисъл на думата има специфично съдържание като форма на осъществяване на данъчен контрол от специализирани държавни органи, като част от управлението.

Данъчната ревизия е съвкупност от процесуални действия, осъществявани от органи по приходите за установяване и доказване на факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на данъчните задължения на субекта. В чл. 110, ал. 2 от ДОПК е дадено легално определение за ревизия, а в ал. 3 за данъчна проверка. Разликата е, че при проверката не се установяват същински данъчни задължения, а само определени факти и обстоятелства от значение за тях. съставянето на ревизионни актове се предхожда от множество проверовачни действия на контролни органи, регламентирани в данъчното законодателство, като са предвидени и условия за тяхната валидност, правно значение и последици. Принципно контролният орган трябва да провери фактическото положение на обекта, да го съпостави с действащото законодателство, а ревизионните актове, съответно и ревизионният доклад, трябва да са подкрепени с доказателства, удостоверяващи направените констатации.

Ревизия се прави за изтекъл отчетен или данъчен период и това е форма на последващ контрол. ревизията започва със заповед за възлагане, преминава през изготвянето на ревизионен доклад и приключва със съставянето на ревизионен акт. Материална база за извършване на ревизията са носителите на отчетна информация, счетоводни и други документи на ревизирания обект. В чл. 112 ДОПК са описани компетентните органи да възлагат ревизия. Това е определен от териториалния директор орган по приходите, изпънителният директор, респ. определен от него зам.-директор. Заповедта за възлагане има задължителни реквизити – чл. 113, ал. 1 ДОПК. Тя е писмена и трябва да съдържа ревизирания период, видовете задължения, лицата които ще извършват ревизията, срок за извършване на същата и др. обстоятелства ако има такива от значение. В чл. 114 са описани сроковете, като нормалният, обичаен срок е 3 месеца от връчване заповедта за възлагане, а в ал. 2 и 3 са описани основанията и условията за удължаване на срокове. За удължаване се изисква нова заповед, издадена от съответния орган. При извършването на ревизията, органът по приходите има правомощията по чл. 12 от ДОПК, а задълженото лице по чл. 13. правомощията на органа по приходите са такива, осигуряващи възможността да осъществи контрола – достъп, да изисква да се декларират банкови сметки; такива свързани със събиране на доказателства. На задълженото лице – най-общо да оказва съдействие свързано с дейността на органа на прилагане, който трябва да обоснове необходимостта от съдействие.

В чл. 45-46 ДОПК са уредени насрещните проверки и проверките по делегация. При насрещната проверка се установяват факти и обстоятелства при лица, които не са страна в конкретното производство. При проверката по делегация се иска друг орган по приходите да установи факти и обстоятелства на територията на друга териториална дирекция. Те са свързани с териториалната компетентост и се съставят протоколи за извършените проверки.

Производтвото може да се прекрати, възстанови при условията на чл. ..-36. за разлика от отменения режим по ДПК констатациите в ревизионните актове не се ползват с презумпцията за истинност, т.е. за да имат доказателствена сила, те не могат да бъдат обикновени твърдения, а трябва да са подкрепени със съответните доказатества. Доказателствената тежест в ревизионното производство е за орагана по приходите.

В чл. 122 – ревизии по особени случаи, където само при изрично изброените хипотези в ал. 1 /най-общо това са липсва на счетоводство, използване на документи с невярно съдържание/ се дава възможност на органите по приходите чрез косвени доказателства да установят размера на данъчните задължения. критериите, които се използват за това са изброени в ал. 2. само при тази хипотеза, само в тези случаи, констатациите в ревизионните актове се смятат за верни до доказване на противното. Извършвайки ревизия по този ред, чл. 124 изисква орагнът по приходите изрично да уведоми лицето, че основата за облагането с данъци ще бъде определена по този ред. Това е т.нар. облагане по аналог, което се прилага само при изрично, ограничено посочените в закона хипотези.

Предмет на доказване в ревизионното производство са основанията обуславящи възникването на данъчни задължения. Целта на доказването е законосъобразното им изпълнение – внасянето им изцяло или частично и в срок. Доказването се схваща като съвкупност от процесуални действия насочени да установят истинността или неистинността на твърдения относно факти реализирани в миналото. При доказването с помощта на допустими доказателствени средства се установяват правнорелевантни факти от значение за възникването или погасяването на данъчното задължение.

Преки и косвени док.средства в зависимост от връзката им с фактите и обстоятелствата, които установяват. Косвени са тези относими към хипотезата на чл. 122. приоритет се дава на първичните, за разлика от вторичните. Първичен е оригинален документ, вторичен – препис, докалкото доказазателната сила на производните е зависима от първичните. С оглед на това дали доказателствата установяват наличието на факти и обстоятелства или тяхната липса те биват положителни и отрицателни. Като доказателства се приемат само тези факти и обстоятелства, които са събрани по установения от закона ред и предвидените способи.

След изтичане на срока за извършване на ревизията се съставя ревизионен доклад с реквизитите посочени в чл. 117. този ревизионен доклад се връчва на ревизираното лице за възражения или представяне на доказателства. Срокът е 14-дн., но може по искане на задълженото лице да бъде удължен до 1 месец. Възраженията се правят пред органите извършили ревизията. Ревизионният доклад е констативен по своя характер акт, с който не се създават данъчни задължения – по арг. на чл. 108 и чл. 118. принципно няма пречка да се представят доказателства и в хода на ревизията, което следва от принципете на данъчния процес – чл. 3 и чл. 6 ДОПК, а също чл. 37 ДОПК, където изрично е посочено, че доказателства могат да се събират и по инициатива на субекта. Ревизионният акт се издава от орган, който изрично е упълномощен за това с нова заповед, от органа възложил ревизията – чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119. Идеята е да не се знае по време на ревизията, кой ще издаде ревизионният акт. След изтичане срока за възраженията може да издаде ревизионен акт или да прекрати производството, когато установяването на задължения в съответното производство е недопустимо. Чл. 120 е предвидена писмена форма за ревизионния такт и реквизити. Счита се че ревизионният акт трябва да има самостоятелни мотиви като самостоятелен адм.акт, а докладът не може да бъде мотиви. Ревизионните актове са индивидуални адм.актове и за тях важат всички условия за действителност на адм.актове. в чл. 160, ал. 2 ДОПК са изброени основанията, които съдът преценява за законосъобразността на акта. Ревизионните актове се издават в изпълнение на закона и съдържанието им е установяването на правото на държавата да получи или не едно вземане, в случая с данъчен произход, или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми – чл. 118, вр. чл. 128 ДОПК. Данъчният закон не може да се тълкува нито в полза на фиска нито в данъчно задълженито лице, а целта е точното, законосъбразно установяване на задължението.

От значение за законосъобразността на първо място е компетентността, но не само на органа издал ревизионния акт, а на всичи органи участващи в ревизионното производство – възложилия ревизия, изготвили доклада, определилия органа по изване на равизионния акт. От значение е времевата компетентонст с оглед сроковете за извършване на ревизиите. Писмената форма е задължителна. От особено значение е ревизионният акт да има самостоятелни закони. РА трябва да бъде съобразен и материалноправните условия на данъчния закон, а именно с условията установени в хипотезиса на материалноправната норма /това е най-честото противоречие – органът неправилно тълкува и прилага материалния закон/ в такъв случай актът ще бъде незаконосъобразен по същество. Възможно е установяваване на грешна фактическа обстановка и да е стигнал до грешен извод и поради тази причина да е стигнал до неправилно прилагане на материалния закон.

Следващо изискване е да са спазени процесуалните правила. Съществено е онова нарушение което би повлияло върху съдържанието на акта – доказателства събрани след приключване на ревизията.

Горното представлява първата фаза.

Следва обжалване по административен ред /то е задължително, в смисъл че не може пред съд ако няма обжалване по административен ред/. Обжалва се ревизионния акт. Административният контрол върху ревизионните актове е властническа дейност, която се осъществявава в системата на приходната администрация /пред директорите на дирекция обжалване и управление на изпълнението при центалното управление на НАП/. Директорът в чл. 152 е наречен решаващ орган. Той трябва да бъде сезиран от лице което има правен интерес, а такъв ще е налице ако използваният способ за защита ще доведе до неблагоприятни за него правни последици /в случая чрез съдаване на данъчни задължения/. от значение е разпоредителната част на акта, а не мотивите, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Интересът трябва да е пряк – в смисъл да не е необходимо издаването на друг акт. Право на обжалване имат и правоприемниците.

Следваща особеност – обжалването не спира изпълнението, освен ако решаващият орган при изрично искане при условията на чл. 153 не спре изпълнението. Условието е да е представено обезпечение в размер на задължението. След като става въпрос за декларативни актове те се обжалват само за законосъобразност, а не и за целесобразност. Срокът е преклузивен 14-дн. При просрочие на жалбата решаващият орган се произнася с решение което подлежи на обжалване пред съответния административен съд – чл. 147.

В жалбата могат да се правят две искания едновременно – 1. да се отмени изцяло акта /да се отменят установените данъчни задължения с него или отделни видове от тях/ или да се намали размера. В чл. 145 е посочено съдържанието на жалбата. Несполучливото формилуране на искането не оказва влияние върху редовността на жалбата.

Решаващият орган не е обвързан с условията за законосъобразност на акта посочени в акта /мога да съм обжалвала че актът противоречи на материалния закон, но органът проверява всички изисквания за законосъобразност на акта въз основа на служебното начало/.

Чл. 155 предвижда 45-дн. срок за произнасяне на решаващия орган, освен ако няма удължаване на срока /чл. 156, ал. 7/, като той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично РА. Няма пречка да събира нови доказателства и може като възможност да отмени акта и да върне преписката на органа възложил ревизията със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, но основанията са две: непълнота на доказателства и допуснати съществени процесуални нарушения. Повторно връщане не се допуска.

Чл. 156, ал. 7 – ако решаващият орган не се произнесе в 45-дн. срок и той не е бил продължен по взаимно съгласие /със споразумение/, ревизионният акт се смята да потвърден в обжалваната част и започва да тече 30-дн. срок за обжалването му пред съд.

23. Внасяне на данъка върху пучалбата. Авансови вноски.Срокове.Данъчни облекчения.Преотстъпване на данъка.

Данъкът е годишен, но се правят месечни или тримесечни авансови плащания. Месечните се внасят от данъчно задължени лица, които предходната година са били на печалба. Тримесечните – са за тези които са били на загуба предходната година или за новообразувани. При определяне на месечните авансови вноски се има предвид за вонските за първите три месеца печалбата от по-предходната година корегирана чрез коефициент определян със Закона за държавния бюджет.месечните и тримсечните вноски се внасят до 15-то число на следващия месец – чл. 90.

Тъй като данъкът е годишен се подава годишна данъчна декларация, заедно с финансов отчет. Срокът за внасяне окончателния размер на данъка е до 31 март на следващата година.

В чл. 94 е уреден специален режим на прихващане за разлика от общия режим по ДОПК в смисъл че надвнесения чрез авансови вноски корпоративен данък се приспада от последващите авансови вноски. Данъците върху доходите на чуждестранни лица принципно се отдържат от платеца на дохода.

Законът борави с понятията в гл. ХХІІ преотстъпване и .освобождаване Има разлика в съдържанието им. В чл. 166 е дадено легално определине за преотстъпване на данък – данъкът се определя и начислява като задължение към бюджета, но ако се използва за определените в закона цели се преотстъпва на предприятието. При освобождаването по силата на закона е предвидено че печалбата на определен вид дружества не се облага с КД. Така например преотстъпва се данък по чл. 178 на специализирани предприятия в които работят хора с увреждания, замеделски производители /чл. 179/. Освободени с облагане с КД са дружествата със специална цел – БЧК.

Не се обжалва решението на директора на дирекцията, а се обжалва самия ревизионен акт. Съдът е втората контролна инстанция. Производството е уредено в чл. 156-161 ДОПК и става дума за пряк правораздавателен контрол върху индивидуални административни актове, каквито са ревизионните актове. В този случай право да обжалват имат същите лица, а именно тези които имат правен интерес, като такъв ще е налице дори и ако е платено данъчното задължение. Принудителното изпълнение също не изключва правния интерес. Съдът преценява дали са спазени изискванията за законосъобразност на акта така както са посочени в чл. 160, ал. 2 ДОПК. Съдът не е обвързан с основанията за отмяна посочени в жалбата. Той трябва да провери изцяло законосъобразността на акта. Няма пречка и в последствие в с.з. да се изтъкнат и други основания за отмяна на акта непосочени в жалбата. Изрично чл. 156, ал. 2 предвижда че жалба до съда може да се подаде след като е изчерпана възможността за обжалване по адм.ред. само при хипотезата на мълчаливо потвърждаване на акта /непроизнасянето в срок/ жалбата може да се подаде директно до съда, но пак чрез решаващия орган. Обжалването се прави пред съответния административен съд по седелището на решаващия орган. Жалбата се подава чрез органа постановил решението – чл. 150. реквизити на жалбата – чл. 149. ако жалбата е просрочена съдът я оставя без разглеждане, ако има нередовности се дават указания за отстраняването им, в противен случай производството се прекратява. Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред ВАС. Жалбата е в писмена форма с препис за органа по приходите и тази жалба не спира изпълнението, но чл. 157 допуска спирането му и от съда при направено обезпечение. Призовават се жалбоподателят и решаващият орган, като юристите се явяват с пълномощно и от изпълнителния директор на НАП. Пред съда са допустими всички доказателства. Съдът следи служебно за наличието на споразумение – чл. 154 от ДОПК допуска постигане на споразумение за доказателства, които ще се смятат за безспорни. Ако такова е постигнато в понататъчните фази на процеса не могат да се сочат други доказателства относно предходните. Във всички случаи съдът преценявайки всички основания за зъконосъобразност на акта е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай решението му ще бъде немотивирано. Съдът разглежда делото в състав от един съдия. В чл. 160, ал. 1 вр. ал. 4 е посочено че по-повод ожалбането на РА това е процес по съществото на спора. С оглед основателността на жалбата съдът отменя изцяло или частично РА, изменя го или отхвърля жалбата. Въпросът за разноските е уреден в чл. 161. Прокурорът може ... в това производство, когато е налице значим обществен интерес. Производството е състезателно, като всяка от страните сочи доказателства за направените от нея твърдения. Вежен принцип е, че нито в административното производство нито в съдебното актът не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

Следващата фаза е касационното обжалване – на решението на административния съд пред ВАС. чл. 160, ал. 6 от ДОПК препраща за касационното обжалване на решението на адм.съд към АПК – гл. ХІІ от АПК. КЖ се подава чрез адм.съд постановил решението в 14-дн. срок от датата на съобщението че решението е изготвено. Касационен протест може да подадат и главният прокурор, зам.-главния прокурор при ВАП. За тях срокът е 1-месечен.

Касационните основания са изброени в чл. 209 от АПК, който предвижда: решението да е нищожно, да е недопустимо или да е неправилно. Като неправилността има няколко форми – материалния закон да е нарушен, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Реквизитите на жалбата чл. 212 АПК и тук за разлика от всички разгледани производства от особена важност е в жалбата да бъдат ясно формулирани касационното основание, защото посочването на касационно основание е условие за допустимост на касационната жалба и съдът се произнася само по посочените в жалбата основания като пороци на решението. В зависимост от пороците или касационните основания производството може да бъде контролно-отменително или производство по същество – чл. 221-222 АПК. При противоречие с материалния закон и необоснованост съдът решевата делото по същество, но ако се налага установяването на факта и са нарушени съдопроизводствените правила връща делото на административния съд. При недопустимост и нещожност върще делото, освен ако не подлежи на прекратяване.

Това е извънреден способ за контрол върху влезли в сила решения на административните съдилища и на ВАС по данъчни дела. Възможността за прилагането на този способ е предведна в чл. 160, ал. 7 от ДОПК, който препраща към АПК /чл. 237-249/. ТР № 1/2001 на ОС на ВАС. На отмяна подлежат влезли в сила решения на съдилищата а не на ревизионен акт. Влизат в сила решенията на съдилищата, които не са обжалвани или подадената жалба е оттеглена, или са обжалвани в срок, но подадената жалба не е уважена. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения в смисъл несъответствие между съдебното решение и обективната истина, като гл. ХІV от АПК разглежда две производства – отмяна по искане на страна по делото и отмяна по искане на трето лице.

По данъчни спорове молба за отмяна може да подаде орган по приходите или данъчно задължено лице или негови правоприемници. Същото може да направи и гл.прокурор и неговият заместник при ВАП. Сроковете са дадени в чл. 240 АПК. Формата на искането е писмена. Искането се подава чрез първоинстанционния съд, като в зависимост от това решението на кой съд се иска да бъде отменено, искането се разглежда или от тричленен състав на ВАС- за решение на адм. съдилища или петчленен състав – за решения на тричленен състав на ВАС. И тук е важно да бъде точно формулирано искането за отмяна, тъй като формулираното основание ограничава правомощията на съда – страната трябва да посочи отменителното основание и да го докаже. Основанията за отмяна са изброени в чл. 239 от АПК. Когато говорим за новооткрити обстоятелства става дума не за бездействие от страна на страните по време на процеса, а за факти които са нови и не са могли да бъдат известни със стнарите. Доказват се твърденията за новооткритите факти. Когато основанието е извършване на престъпление установено с влязла в сила присада, при данъчните дела това може да бъде свързано с документи престъпления или друго престъпно действие на участник в процеса. Когато става дума за две противоречиви решения трябва да е налице пълно обективно и субективно съвпадение между делата. Възможно е и страната да е била лишено от възможност за защита.

В чл. 133-134 от ДОПК е уредено изменението на данъчни задължения – когато ревизионният акт не е обжалван по съдебен ред. Тези основания са изброени в чл. 133, ал. 2 и са подобни на основанията за отмяна, но тук става дума за основания свързани с необжалване на ревизионния акт по съдебен ред. Изменение на РА могат да поискат както орган по приходите така и данъчно задълженито лице. те могат да сезират териториалния директор за изменение на данъчното задължение. Той след преценка може да възложи нова ревизия или да откаже възлагането на такава с мотивиран акт. Неговото решение може да се атакува пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Адм. съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

В чл. 133, ал. 3 се дава възможност за поправка на ОФГ на ревизионния акт, като органът по приходите може да направи това служебно или по искане на данъчно задълженото лице. Техническите грешки могат да бъдат от различно естество. Актът за отказ или поправка на ревизионния акт може да се обжалва едновременно със самия ревизионен акт, чиято поправка се иска.

Кота говорим за КО имаме предвид облагането на печалбите и доходите на корпоративни образувания като този режим е пример от теоретична гледна точка за собствена правосубектност в данъчното право. КО е облагането на печалбите и доходите на ЮЛ и неперсонифицирани дружества /именно за целите на КО се приравняват на ЮЛ/. Данъкът е пряк подоходен и уредбата е в ЗКПО. Със Закона се въвежда и друго специфично понятие за ДП – място на стопанска дейност на чуждестранните лице, което също се характеризира с особена данъчна правосубектност. Легално определение на това понятие е дадено в § 1, т. 5 от ДР на ДОПК. МСД се приравнява на ЮЛ.

Законът има структура, в която е уредено данъчното третиране на печалбите и доходите на местни и чужестранни ЮЛ, на някои разходи на данъчно задължението лица и специален ред за облагане на приходите на бюджетните предприятия, дейността на организаторите на хазартни реди и дейностите по ... на кораби. Видовете данъци, с които се облагат посочените обекти са развити в самостоятелни части на закона, а отделните елементи на съответните печалби и доходи са изведени и обособени в самостоятелни глави и раздели. По отношението на облагане на печалбите са изведени правила за определяне на данъчния финансов резултат чрез използването на понятията данъчна постоянна разлика и данъчна временна разлика. Принципно данъчна постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не е признат за данъчни цели през текущия и следващи данъчни периоди. Данъчна временна разлика възниква когато приход или разход е признат за данъчни цели в година различна от годината на счетоводното му отчитане. Според закона обект на облагане се печалбите на местните ЮЛ, на място на стопанска дейност на чуждестранните лица, някои видове доходи на чуждестранните лица, както и определени разходи /чл. 1/. За разлика от досегашният режим като алтернативни се сочат данъците върху дейността на организаторите на хазартни игри, приходите от търговски сделки и отдаване под наем на имущество на бюджетни предприятия и облагане на дейността по опериране на кораб.

Законът определя в чл. 2 данъчно задължените лица, като се използва широкото понятие. Тук се включват местните ЮЛ, чуждестранните ЮЛ, ЕТ, ФЛ в определени случаи /когато извършват търговска дейност/ и работодателите и възложителите за управление и контрол, доколкото те отдържат този данък. Субекти са и неперсонифицираните дружества и ... каси – чл. 2, ал. 2, които се приравняват на ЮЛ. Самостоятелно в чл. 3 и 4 са определени понятията за местни и чуждестранни ЮЛ. Критерият е учредяването им съгласно българското законодателства. Чрез определянето на субектите и данъчно задължените лица, законът определя своите адресати. Когато се говори за местни ЮЛ се имат предвид всички търговски дружества по ТЗ, както и кооперациите. Обхващат се и местни юридически лица, които не са търговци, ако отдават под наем имущество или извършват търговски сделки.

За целите на ДП се въвеждат собствени понятия за местно и чуждестранно лице. принципно държавите изграждат данъчните си системи като предвиждат от една страна за техните местни лица т.нарц неограничена данъчна отговорност, в смисъл че се обхващат за облагане всички техни печалби и доходи, независимо дали са получени в страната или в чужбина. От друга страна обаче свързват облагането с обекта на облагане ако той се намира на територията на страната, като така се обхващат за облагане доходите на чуждестранните лица. Така е предвидено и в ЗКПО – чл. 3, ал. 2. Чрез определянето на териториалният обхват на закона се изяснява въпроса как той ще действа в географско значение. Така се определя израза печалби от източници в страната като по принцип е меродавен териториалния обхват на приложение на националното данъчно право и § 1, т. 1 от ДР е дадено определение на понятието “страната”.

В самостоятелна глава ІІ на закона е определено кои печалби и доходи се смятат за източници от страната – чл. 12.

В ДР на закона се дадени легални определения за някои категории доходи и принципно има разлика между съдържанието на понятията в гражданското право и данъчното право. на практика именно правната квалификация на определени категории доходи създава трудности и затова трябва да се изследват определенията.

22. Облагаема печалба.

За целите на КО боравим с понятията данъчен финансов резултат, данъчна печалба, данъчна загуба. В чл. 18 е дадено легално определение за тези понятия, като данъчният финансов резултат е счетоводния финансов резултат преобразуван за данъчни цели. След това преобразуване положителният резултат е данъчна печалба. Такава данъчна основа за определяне на данъчна .... фискалната година съвпада с календарната година. Данъчният финансов резултат се получава като счетоводният финансов резултат с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми предвидени в закона. В чл. 26 се изброяват непризнатите счетоводни разходи за ... разходи несвързани с дейността, за глоби, конфискации и др. санкции; разходи които не са документално обосновани. В чл. 27 са посочени непризнатите приходи за данъчно ... например – приходи в резултат на разпределение на дивиденти на местни ЮЛ или приходи от лихви върху надвнесени публични взамания. В гл. 8 са изброени данъчни времени разлики. Те принципно възникват във връзка с последващи оценки на имуществото. В гл. ІХ са изброени и други суми участващи в определянето на данъчен финансов резултат.

Специален данъчен режим е предвиден за амортизациите, като принципно за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултата се признават годишни данъчни амортизации, като в данъчния закон са определени 7 категории активи, както и допустимата годишна амортизационна норма. Води се и отделен данъчен амортизационен план на активите.

Това е принципната схема на определяне на данъчната основа за облагане с КД.

За отделните субекти има специални правила. Търговската дейност и отдаването под наем на имущество на бюджетно предприятие е предвидено като данъчна основа да се използват приходите от дейността, като данъчната ставка е принципно 3% /чл. 249/. Основа за облагане на доходи от хазартни игри е стойността на залозите, като принципната ставка е 10%. /чл. 222-223/ Основа за облагането на доходи от опериране на кораби е нетния тонаж на кораба – чл. 257.

Разграничаваме два вида облагане на дивиденти и ликвидационни дялове – брутната сума на тези дивиденти и дялове. Държава членка на ЕС – освободени от болгане /?/ като за да се стигне до това облагане следва седалищета да са в ЕС и да има поне 15% участие в кепитала на съответното дружество – гл. 18. За дивиденти изплатени от местни ЮЛ в полза на чуждестранин ЮЛ или местни ЮЛ е предвиден окончателен данък при източник. За други доходи на чуждестранните лица по чл. 12 също е предвиден данък при източника който е окончателен. Принципно данъчната основа е брутния размер на доходите, като данъчна ставка е 5% и 10% за други източници /чл.194-195, 199-200/.

Облагат се и някои видове разходи – г ХХVІІІ и тук се включват представителните разходи, накои видове социални разходи и разходите свързани с експлоатацията на превозни средства /В старата уредба се наричат алтернативни/ - чл. 204 и сл. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели и се приспадат от него и този данък е окончателен.

Данъчната основа е принципно размерът на самите пазходи.

ДДС притежава всички белези на данъците. Най-общо може ДДС може да се определи като субективно право на държавата да получи определена вноска от данъчно задължените лица, преразпределена чрез бюджета, която е установена по общ начин със закон, като безвъзмездно невъзвращаемо, непрехвърлимо парично плащане. Специфични белези на ДДС са че той е републикански, косвен, всеобщ, многофазен, некумулативен, пропорционален и месечен данък, който се дължи за всяка възмездна доставка на стоки или услуги. За всяко възмездно вътрешно общностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната извършено от регистрирано лице и на трето място при внос на стоки. С ДДС се облага добавената стойност, създадена в процеса на реализацията на една стока или услуга и той е данък върху потреблението. На всеки един етап от производството до реализацията на една стока или услуга се налага ДДС върху цялата стойност като чрез метода на приспадане на платения данък от начисления се постига ефекта на облагане на добавената стойност. ДДС е косвен данък, защото данъчната тежест се понася от потребителите на стоки и услуги, а .......регистрираните по закона лица. ДДС е многофазен данък, защото се начислява от всеки етап от реализацията на стоката. ДДС е некумулативен данък, защото чрез приспадане на платения от начисления данък, или чрез данъчния кредит, се постига облагане само на добавената стойност. ДДС е месечен данък, защото в края на всеки месец се подава справка-декларация с която се определя резултата за месечния данъчен период /принципно ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. ДДС е пропорционелен данък и републикански защото постъпва в републиканския бюджет.

Източници ЗДДС и Директива 112/2007 на ЕС, която обобщава директива 6 и служи за база на хармонизиране на този данък в рамките на ЕС.

Когато определяме кръга на лицата, които участват в механизма на данъка разграничаваме няколко категории:

- Данъчно задължени лица – юридическите платци на данъка, които го начисляват събират и внасят в бюджета;

Фактически платци на ДДС – крайните платци, които понасят данъчната тежест.

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независимо от резултатите от нея, както и всяко лице което извършва инцидентно вътрешнообщностна доставка на ново превозно средство. В чл. 3 са изброени данъчно задължените лица, а в чл. 4 данъчно незадължените лица.

На второ място, данъчно задължените лице за които възникват правата и задълженията във връзка с администрираните на данъка трябва да бъдат регистрирани по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС и нейното прекратяване са уредени в разпоредбите на чл. 94-111 и чл. 132-135 от ЗДДС. Това е специален вид данъчна регистрация.

Разграничаваме задължителна, по избор и по инициатива на орган по приход. Има и специфични случаи на регистрация.

Задължителната регистрация е предвидена за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 и повече хил. Лева за последните 12 месеца.

Регистрацията по избор е за всяко лице за което не са налице предпоставките за задължителна регистрация

Регистрацията по инициатива на орган по приходите е в случаите когато лица, които са били задължени и не са се регистрирали, органът по приходите ги регистрира служебно.

За дата на данъчна регистрация се смята датата на която е получен акта за регистрация – чл. 96-102.

Специфични случаи на регистрация – при преобразуване /чл. 132/; при вътрешнообщностно придобиване /чл. 99/; регистрация на акредитиран представител на чуждестранно лице регистрация на .../чл. 98/

Дерегистрацията също е задължителна, по избор и служебно по инициатива на орган по приходите.

Обект на облагане са доставките на стоки и услуги, вътрешнообщностното придобиване и вноса на стоки. Обект на облагане са онези ЮФ, при настъпването на които възниква данъчно събитие на по см. на закона и които са елемент на данъчния ФС.

Обект на облагане е всяка възмездна облагаема доставка на стоки и услуги. Легални дефиниции за стока – чл. 5, за услуга – 8 доставка – 6 доставка на услуга – 9. Принципно доставката на стока или услуга трябва да е възмездна или облагаема за да е обект на облагане с ДДС. Законът приравнява на възмездни доставки и безвъзмездното такива за лични нужди. Освен да е възмездна и облагаема тя трябва да е с място на изпълнение на територията на страната, като вече в самостоятелно разпоредби чл. 17 и сл. е дадено определено за място на изпълнение на доставката. Ако липсва някои от тези елементи говорим за необлагаеми доставки, т.е. принципно са изключени от обхвата на режима на ЗДДС. Разграничаваме също и освободени доставки които са изброени в чл. 38-50 като например доставки свързани със здравеопазване, социални грижи /т.е. те по принцип са облагаеми но законът ги освобождава/. На трето място разграничаваме доставки с нулева ставка – чл. 28-29, например доставки свързани с международен транспорт, доставки на злато за централните банки.

На следващо място обект на облагане е всяко вътрешнообщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната извършено от регистрирано лице. вътрешнообщоностно придобиване е придобиване на правото на собственост върху стока, както и получаването на стока, която се изпраща или транспортира от регистрирано лице на друга държава-членка до територията на страната.

На трето място обект на облагане е и вноса на стока. Внос на стоки е въвеждането на необщностни стоки, стоки с произход на страни нечленки на ЕС, на територията на страната.

Начисляването на ДДС може да се разглежда от процесуален и материалноправен аспект. От гледна точка на процедурата по определяне на данъка лицето, за което данъкът е станъл изискуем е длъжно да го начисли като определи първо размера на данъчната основа, а това е стойността на сделката, на доставка, и я умножи по съответния данъчен процент. На второ място данъкът следва да се отрази във фактурата или в друг данъчен документ, издаван по повод на доставката и в спарвката-декларация по чл. 125 за съответния месец.

Материалноправен аспект – от момента на начисляване на данъка той става дължим. Дължимостта на данъка възниква след начисляването, но по отношение на двете страни в данъчното правоотношение тя настъпва в различни моменти. За получателя по доставката той става дължим от мемента на издаване на данъчните документи, от този момент възниква и правото на приспадане на платения данък. За доставчика ДДС става дължим към бюджета с включването на справката-декларация в края на всеки месец.

Изискуемостта на данъка се свързва с възникването на т.нар. данъчно събитие. Принципно данъчното събитие възниква на датата на която собствеността е прехвърляне, услугата е завършена. Възможно е то да възникне и при плащането. Принципно датата на настъпване на съдибитието ДДС става изискуем и възниква задължение за неговото начисляване.

В чл. 86 е описан ФС на начисляването на данъка от регистрирано лице. това е издаване на данъчен документ, включване в справка-декларация и в дневника за продажби.

Легални определения за доставчик – чл. 11.

Данъчното събитие при внос възниква и данъкът става изискуем на датата когато възниква задължението за плащане на вносни митничедси сбори., като ДДС се начислява от митническите органи. При вътрешнообщностното придобиване възниква на датата на която би възникнало ако се касае за доставка на територията на страна – данъкът става изискуем на 15 ден на месеца следващ месеца през който е възникнало данъчното събитие.

Данъчният кредит осигурява некумулативността на данъка. Определението се съдържа в чл. 68 от ЗДДС. За данъчен кредит се признава сумата на ДДС, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си заължения по закона за получени от него стоки и услуги, облагаеми доставки, осъществен внос. Правото на приспадане на данъчен кредит се поражда когато данъкът за приспадане стане изискуем и когато са налице предпоставките за това. Предпоставките за възникването на правото на приспадане са уредени в чл. 71 от ЗДДС – лицето да разполага с данъчен документ; да извършва облагаеми доставки; да не са налице някои от правопрепятстващите предпоставки за упражнявани на правото, изброени в чл. 70, ал. 1.

Има специфични случаи на приспадане на данъчен кредит – чл. 73, 74 и 76.

В края на данъчния период като окончателна величина се определя резултата за периода, който може да бъде ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване. След изтичането на данъчния период възниква задължението за подаване на данъчна декларация – чл. 87, ал. 1. С подадената справка-декларация регистрираното лице само определя резултата за данъчния ... – данък за внасяне или възстановяване и с посочената сума се задължава към бюджета или иска възстановяването й от бюджета. Справката-декларация се подава до 14 дни след изтичане на данъчния период. Заедно със справката-декларация се подават и отчетните регистри по чл. 124 – дневник за покупки, дневник за продажби. Регистрираното лице е длъжно да внесе определения от него данък за внасяне с подадената справка-декларация в републиканския бюджет не по-късно от 14 дни след изтичане на данъчния период. Когато в края на данъчния период съотношението между дължимия данък и кредита е в полза на данъка който е начислен възниква .. за възстановяване. Когато резултатът е за възстановяване същият подлежи на прихващане приспадане или възстановяване по ред установен в чл. 92. данъчние документи които се издават за документиране доставките са фактурата, известие към фактурата и протокол – чл. 112. фактурата се издава по правилатан а чл. 113 и трябва да съдържа реквизитите по чл. 114. когато има изменение в данъчна основа или при разваляне на доставката за която е издадена фактурата, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата и при увеличение на данъчната основа се издава данъчно дебитно известие, при намаление – данъчно кредитно известие. Освен тези документи регистрираните лица водято и дневник за покупки и дневник за продажби. За всеки данъчен период се подава справка декларация въз основа на тези регистри. Лицата които извършват вътрешнообщонстно доставки или доставки като посредници в тристранни операции издават специални наречени ВиЕс декларации за да може да се проследи доставката в друга държава членка.

Облагането на доходите на ФЛ е уредено в ЗДДФЛ в сила 1.01.2007г. за местни и чуждестранни ФЛ, вкл. и от дейност като ЕТ. От 1 януари 2008г. внесена втора промяна в идеята за данъчно облагане с ДОД като бе сменена самата идея – досегашният режим на прогресивно облагане е заменен с единна пропорционална ставка. По този начин данъкът от прогресивен се превърна в пропорционален. Към облагането на доходите на ФЛ освен горния закон отношение имат и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, каквото е възможно при колизия на върешното законодателство и режима на спогодбата, при който случай на осн. чл. 5, ал. 4 от КРБ прилага се спогодбата. При липса на СИДДО и става дума на облагане на световен доход с цел да се избегне ДДО се използва друг механизъм, а именно на данъчният кредит. В данъчното право един и същи термин в два различни закона с различни съдържания. Тук става дума за правна възможност да се приспадне при определена хипотеза платеният в чужбина данък – данъчен кредит.

Правна характеристика на ДОД – пряк, подоходен, пропорционален, годишен и по принцип републикански данък /ежегодно с ЗДБ част от приходите от този данък се превеждат на общинските бюджети/. От този данък се формира 12,8% от приходната част на държавния бюджет.

Субекти и данъчно задължени лица. Субектите в ПО по плащане и отдържане на данъка – активен субект държавата; пасивни – местни и чуждестранни ФЛ придобили доход по см. на закона. закона ползве данъчно задължени лица, в което понятие се включват както активни и пасивни субекта, така и местни и чуждестранни лица, които имат задължение по начисляване, отдържане и внасяне на този данък.

На следващо място много важен и следния момент: местно и чуждестранно ФЛ. При определяне на лицата като местни и чуждестранни критерият гражданство е без значение. Местно лице – което има постоянен адрес в Б-я, без оглед на гражданството; това лице което пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Местно ФЛ е и това лице което е изпратено в чужбина от българската даржава, организации и предприятия. Местно ФЛ са и тези лица чиито център на жизнени интереси се намира в Б-я. Понятието за местно лице е унифицирано в световен мащаб. Център на жизнени интереси – този център е в Бългаия, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната /къде е собствеността, къде е семейството и т.н./.

Чуждестранни ФЛ – лицата, които не са местни.

За целите на закона периодът за престой в Б-я за обучение или медицинско лице не се счита за пребиваване на територията на страната. Не е местно лице, което има адрес постоянен в Б-я но центърът му на жизнени интереси е извън Б-я.

Тази класификация се прави с оглед това, че различните категории важат различни принципи на облагане. За местните лица – принципа на световен доход, т.е. задължени за източници на доход в страната и чужбина. Чуждестранните ФЛ – данъчно задължени за доход от източници в Б-я /териториален принцип/.

Данъчен кредитът е разрешеният за приспадане срещу или пряко намаляване на сумата на дължимия данък. Смисълът – местинте лице са облагат за световен доход, тъй като в чубина не са дадени пари без да се плати данък, то следва че за еднен доход е платен два пъти данък и данъчният кредит издва за това да се приспадне платеният веднъж в чужбина данък. Тази възможност обаче е и може да се ползва там къдено няма СИДДО. Където има спогодба – изобщо не се стига до тази хипотеза, защото се казва кой доход къде се облага. Б-я е една от водещите държави за избягване на двойно данъчно облагане /към настоящия момент имаме сключени 60 спогодби/. Могат да се приспаднат само до дължимия у нас размер. Не могат да бъдат приспадани платените в чужбина данъци, които нямат българско съответствие. Не могат да се приспадат и санкционните данъци.

Министърът на финансите уточнява кой от данъците съответства на данъците в Б-я. Обект на облагане трудови и извънтрудови доходи.

Видове доходи – чл. 10 ЗДДФЛ; 6 категории доходи които се облагат по см. на закона.

Важно значение има делението на доходите на облагаеми и необлагаеми – чл. 13 изчерпателно е изброил необлагаемите доходи. В чл. 12 – кои са доходите, считани за облагаеми.

Размерът на ДОД за съответната календарна година като общата год.дан. основа по чл. 17 се умножава по данъчна ставка 10%. От определения год.данък се приспада удържания такъв по ТПО както и другите авансово внесени данъци.

При ЕТ /чл. 48, ал. 2/ - надвнесения авансово данък се приспада от год.дан.основа и се умножава по 15%.

Авансови вноски. Авансов данък от 10% като този данък се внася на тримесечия в първия месец следващ тримесечието до 15-число. Тук няма калкулиране на доходи. Това се отнася до лицата които се самоусигуряват сами.Ако възнаграждението се изплаща от работодател – било по ТПО било по граждански договор, задължението за авансово внасяне на данъка е за работодателя – той трябва да начисли, отдържи и внесе данъка.

Декларацията се подава до 30 април на следващата година. Декларацията е се одобрява от МФ. Тези които подадат декларацията до 10.02 и платят данъка, ползват 5% отстъпка от данъка който се довнася. Тази отстъпка се ползва и ако декларацията се внесе по електронен път до 30 април.

Декларира се общия доход. Декларацията се подава до съответната ТД на НАП по постоянен адрес на задълженото лице. ДОПК допуска в месечен срок да се подаде корегираща декларация, в който случай не се носи отговорност. Не се подава данъчна декларация когато доходите са единствено и само от доходи по ТПО. Неподаване в срок на декларацията води до глоба в размер на 500лв. и глоба до 1000лв., когато декларацията .... При повторно нарушение глоби в двоен размер.

При надвнесен данък – искане по образац по чл. 128-130 от ДОПК.

Еднакво третирани на всички доходи независимо от техните източници, което се постига чрез годишното данъчно облагане на всички доходи. Чл. 8 – придобити доходи в страната, като в ДР е дадено определение на това кое се счита за придобито в страната. Счита се че едно лице е извършило стопанска дейност на територията на страната когато има място на стопанска дейност - § 1, т. 3 или определена база - § 1, т. 4 на територията на страната. По отношение на тр.доходи – когато труд е положен в РБ-я; по отношение на услугите –

Данъкът се определя на месечна – чл. 48, ал. 1 и на годишна база.

Данъчната основа е облагаемият доход за съответната данъчна година, съгасно чл. 15 данъчна е календарната година, намален с предвидените в закона облекчения, напр.: дарения, нормативно признат разход и т.н. Тя е сбор от данъчните основи определени поотделно за всеки източник на доход, с други думи всеки един доход се определя по установения за него ред след което се сумират и се облагат като едно цяло. Когато се определя облагаемия доход не се включва доходът ... окончателни данъци, предвидени в чл. 16 от закона. общата год. данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи определени за всеки вид доход в зависимост от източника намалени с предвидените в този закон данъчни облекчения. Годишна данъчна основа вкл. всички парични и непарични доходи получени от данъчно задълженото лице през годината, като непаричните се взема предвид тяхната парична стойност, като се махат съответните облекчения и нормативно признати разходи.

Доходи от ТПО и приравнените на тях /работещи в МВР, съдебна система, с духовни санове, ПО по договор за управление и контрол, ПО свързани с предоставяне на персонала между работодатели, от избор/ – следва да се има предви дефиницията § 1, т. 26. Сагласно чл. 24, ал. 1 доходите от ТПО включват тр.възнаграждение и всички плащания направени от работодателя, вкл. награди в пари и натура от и за негова сметка, които лицето е получило в календарния месец, с изкл. на изрично изброените 16 категории, посочени в чл. 24, ал. 2, които се считат за необлагаеми.

Размерът на дължимия данък се определя като формираната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10%. Сумираните месечни данъчни основи образуват годишната данъчна основа. Последната за доходи от тр.правоотношение се определя като от тр.доход се намалява с удържаните от работодателя му задължителни здравни и осигурителни вноски и се намалява с годишния размер на данъчни облекчения – каквито са например за инвалидите, личните здравни и пенсионни вноски, даренията, които едно лице е направило, които следва да са в полза на строго посочени в чл. 22 лица и дарението не може да надвиши 65% от годишната данъчна основа. Тези облекчения се ползват за ФЛ ако от 30.11 до 31.12 се представят съответните документи на работодателя. Данъкът се определя като общата годишна данъчна основа се умножи по 10%.

Лицата, които получават тр.възнаграждения, нямат никакви задължения, каквито възникват за работодателя, който извършва дължимите действия от името и за сметка на лицето, получило тр.възнаграждение. За лице, което работи по няколко ТПО, то за него възниква задължение да представи на работодателя си по основното ТПО служебни бележки за полученените при другите работодатели тр.възнаграждения.

Доходи от стопанска дейност като ЕТ – гл. V, раздел ІІ. Данъчната основа представлява формираната по ЗКПО данъчна печалба. В облагаемият доход не се вкл. счетоводния финансов резултат за три дейности: за тези които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО; доходи, които се облагат с окончателен патентен данък по ЗМДТ; доходите придобити като регистрирани земеделски и тютюнопроизводители. ЕТ ако е завършил на загуби ЗКПО му дава възможност да пренася тази загуба в годините – до 5 год. Така определената данъчна основа се изваждат вноските направени от самоосигуряващите за своя сметка и се умножава по данъчна ставка 15%.

Доходите от друго стопанска дейност – става дума за особен вид доходи в зависимост от това каква дейност се извършва се формира по различни групи /две основни групи – доходи по извънтрудови правоотношения/. Год.данъчна основа формира всички тези доходи и трябва да се извади стойността та т.нар. нормативни признати разходи, като не е необходимо те да се доказват – 40% и 25%. Отделно от нормативно признатите разходи трябва да се извадят и пенсионни и здарвни осигуровки. Данъчната ставка е 10%.

Доходи от продажба и замяна на движимо и недвижимо имущество – уредени гл. V, раздел V. Подлежат на облагане като дан.основа се образува на базата на положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото. Намялява се 10% нормативно признати разходи и се умножава с данъчна ставка 10%.

Доходи от наем – гл. V, раздел ІV. Облагаемият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи, ако жилището е СИО доходът се разделя поравно между съпрузите, който следва да декларира своята част от дохода.

Доходи от други източници – уредени гл. V, раздел VІ. Брутна сума по доходи – парични и предметни награди от конкурси, игри, обезщетения за пропуснати ползи, права на интелектуална собственост.

Окончателен данък за доходи от източници в Б-я и чужбина – част ІІІ, гл. VІ, при които се облагат доходите на чуждестранни лица и доходите на местни лица, придобити в чужбина /?/.

Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове – данъчна ставка 5%.

Данък върху недв.имоти /известен като данък сгради, което е неточно и неправилно/ е познат още от древността. Този данък има скромна фискална роля около 10% в приходите в общинските бюджети. Уредени в ДМДТ.

Пряк, имуществен, пропорционален, годишен, приход на местния бюджет на общината, на територията на която се намира имота. Носител на материалното право да получи данъка е общината, като независимо от предназначението им недвижимите имоти носят ползи и доходи, за които следва да се плащат данъци. По тази причина пасивен субект в ПО са собствениците на недв.имоти. от това принципно правило има 4 изключения:

1. субекти са и собственикът на постройката, построена върху държавен или общински поземлен имот; той е данъчно задължен и за поземления имот.

2. субект е и ползвателят с учредено право на ползване за ползвания имот /не става дума за ползвателя наемател/;

3. ползвателят на имотите, които са реституирани и не могат да бъдат ползвани от техните собственици /реститута/;

4. при концесия данъчно задължен е концисионера.

Обект на облагане – с данък се облагат сградите, поземлените имоти, действително застроената площ и прилежащия терен от застроените земеделски и горски земи. Не се облагат недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680лв. Не се облагат имотите заети от улици, пътища от републиканската пътна мрежа и железопътна такава. Не се облагат имоти заето от водни имоти държавна или общинска собственост.

Данъчната оценка определена в промили /1 на 1000/. Данъкът се изчислява върху данъчната оценка и се определя от общинския съвет по наредба по чл. 1.

Независимо от това дали недв.имоти се ползват или не, данък се дължи. Тук не е налице хипотезата при такса смет, която може да се намали.

Облекчения от плащане на този данък:

- освобождаване от плащане на данък – от своя страна се дели на 6 подгрупи: освобождаве се данък имотите и сградите на организации на бюджетна издръжка; на чуждите държава, в които се помещават консулски и дипломатически представителства при условията на взаимност; за обществени нужди /паркове, музеи и т.н./; обслужващите имоти и сгради – имотите използвани за непосредствени експлоатационни нужди на градския транспорт; сторанските сгради на земеделските производители, като те трябва да се използват по предназначение; временни сгради до завършване на обекта или въвеждане на експлоатация; реституираните имоти, които не са в състояние да бъдат използвани от реститутите; енергийно санираните сгради в зависимост от класа на саниране не плащат данък от 5 до 10 год.

- заплащане на данък в намален размер – делят се на две групи: с намаление от 50% - когато става дума за имот, който е основно жилище /§ 1, т. 2/; до 75% намаление – основно жилище, което да е собственост на лице с намалена работоспособност от 50-100%.

За да се ползва от горните права данъчно задължено лице следва да подаде съответната декларация в 2-месечен срок от възникване на обстоятелството.

Деклариране на имоти – придобиване на недв.имот е ЮФ от който възниква задължението за деклариране. Под придобиване по см. ЗМДТ се разбира прехвърляне; завършване на сграда или започване на нейното ползване; частично или пълно унищожаване на сграда или преминаване на недв.имоти от облагаеми към необлагаеми и обратното /чл. 16/. Декларация по чл. 14 се подава еднократно.

Данъкът се плаща без да се подава данъчна декларация, тъй като такава е подадена при придобиване на имота. Данъкът се плаща на четири равни вноски /падежът е на всяко последно число от съответния период, и ако се плати преди този падеж се ползва намаление 5%/.

Предвидени са и адм.-наказателни разпоредби.
28. Данък върху наследството.

Наследяването увеличава имотното състояние на длъжника и по тази причина именно това увеличаване трябва да бъде обложено със съответния данък. Б-я наследяването е гарантирано с КРБ – чл. 17, ал. 1. С откриване на наследството то преминава в патримониума на наследниците или заветниците. Тъй като това имуществото увеличава икономическата мощ на наследниците и заветниците то трябва да бъде отложено.

В приход в общити около 1-1,5%.

Право да получи данъка е общината, която е активен субект в ПО. Общините са конституирани като актовни субекти в процесуалното ПО. Съгласно ЗН могат да наследяват по закон .... Допустимо е и наследяване и по завещание. Както наследниците по закон, така и по завещание могат да се откажат от наследството.

Данък върху наследство се събира за движими и недвижими имоти, права, вземания, ценни книжа и т.н., които преминават по закон или по завещание. Хипотези на освобождаване от данък. Ако имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри, от данък се освобождават обикновената покъщнина, дребния земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти; предметите на изкуството, автор на които е наследниците; неполучените пенсии от наследодателя; имуществото в чужбина на български граждани, за които е платил данъкът върху наследството там /пряка разпоредба на избягване на двойното подоходно облагане/; ограничени вещни права учредени на наследодателя не влизат в наследсвената маса, тъй като те са лични.

Наследници и заветници са длъжни в 6-месечен срок да подадат декларации в общината по последното местожителство на наследодателя. Подадената декларация от един от наследниците, ползва и останалите наследници.

За наследник който не е кръга на правата линия – срока започва да тече от момента на узнаването за откриване на наследството /по арг. на противното за наследниците от права линия срока започва да тече от откриване на наследниците/. За заченатите и живо родени деца – срока тече от деня на раждането. Ако по съдебен път е установено че едно лице е отсъствало – срока тече от момента на въвода във владение.

Възможно е данъчно задължение лице да не знае за придобито имущество, като за него възниква задължение да декларира в месечен срок от узнаването, като в негова тежест е да докаже това обстоятелство, а именно узнаване преди месец.

Имуществото се оценява в зависимост от характера: недв.имоти – по данъчна оценк; валута, злато – по курса на БНБ към откриване на наследството .....

Размерът на данъка – формира се наследствената маса по различните видове оценки, след което наследствената маса се разделя на квоти между наследниците и всеки един от дяловете е предмет на самостоятелно облагане. От актове на облагаемата наследствена маса се изважда установените по размер и основание задължения и ...., както и разноски за погребение от 1000лв.

Няма солидарна отговорност, защото не се дължи данък за цялото наследство, а за наследствен дял.

Наследниците по права линия и съпругът – няма данък.

По съребрена линия – за сестри и братя – необлагаем минимум на дял.

Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Предвидени защитни механизми.

Независимо дали наследството е прието, данък се дължи от момента на откриване на наследството. Подаване на декларация не означава че се приема наследството.

ЗМДТ

Субекти на облагане – приобретателя на имуществото. При замяна – този, който придобива по-голямата част от имуществото. Възможни са уговорки, като тя е относителна, ако е уговорено поравно – солидарна отговорност, ако плаща само единият – институтът на поръчителството. Ако преобретателят не е в Б-я то данъчно задължен е прехвърлителят.

Обекти на облагане – 5 категория имущество или приравнени към тях:

- движимости;

- недвижими имоти;

- ограничени вещни права върху недвижими имоти;

- превозни средства

- опростени задължения.

четири способа за придобиване – безвъзмездно чрез дарение, по друг начин; възмездно – покупко-продажба договор за издръжка и гледане;

имуществото се оценява както при наследственото с една разлика – по отношение на надв.имоти и ограничени вещи права – по по-високата от уговорената цена, цената определена от данъчната оценка ....

данъчни ставки: при дарение – начислява се върху оценката на прехвърленото имущество определено от общински съвет; възмезно придобиване – от 2% до 4% върху оценката на прехвърленото имущество; при замяна –

възможности за освобождаване от облагане: три групи:

- цели – за дарения с хуманни цели; обичайните дарения

- субектите – придобили имущество са държава или община; чужди ......

- начина – прехвърлилите по безвъзмезден начин имущества предвидени по закон /напр. апортните вноски/

данъкът се внася по местонахождение на имоте, или по постоянен адрес на данъчно задълженото лице.

Приема се че за изброените 62 вида патентни дейности да се констатира реално какви приходи и разходи реално са осъществени. Облага се не дохода, а дейността.

Размерът на данъка се определя от общината с наредба по чл. 1 от ЗМДТ.

Данакът се плаща на четири равни чясти в началото на всяко тримесечие. Данъкът се заплаща за всяка една патентна дейност, за всеки един обект.

Възможно е данъкът да бъде намален.

Лицата трябва да подадат декларация за извършватана патентна дейност плюс декларация за ДОД.