Характеристика на мчп

1. 
   Понятие и обща характеристика на МЧП – предмет, частноправни отношения с международен елемент.
   

• 
  наличие на система от норми, със самостоятелен предмет на регулиране;
  
• 
  предметът на тези норми – отношения или други норми;
  

Въпросите, които възникват при уреждането на едно частноправно отношение с международен елемент са групирани в 3 групи:

• 
  съдът на коя държава е компетентен да решава спорове с международен елемент;
  
• 
  правото на коя държава следва да приложи компетентния съд;
  
• 
  какво е правното действие на чуждестранните съдебни решения;
  

• 
  тяхната правна природа, т.е. частноправни са тези отношения, които възникват между частноправни субекти;
  
• 
  субектите са равнопоставени, т.е. никой не упражнява власт по отношение на другия субект. Това важи за основните частноправни субекти – граждани и ЮЛ, както и за публичноправни субекти, които са и субекти на граждански правоотношения /когато държавата е страна по частноправни отношения/;
  

• 
  гражданството или местожителството на някоя от страните по отношението;
  
• 
  с обичайното местопребиваване на страните по правоотношението;
  
• 
  с националността – договор между две ЮЛ, с различна националност; брак между 2 лица, с различна националност;
  
• 
  място на възникване на отношението – двама бг-граждани, сключили брак в чужбина, две български фирми, сключили договор в чужбина;
  
• 
  място на осъществяване на отношението – сключен в чужбина договор за превоз между две чужди фирми, се осъществява на територията на няколко държави;
  

“Комунитаризация” – Комунитаризацията на частното право означава, че то беше пренесено в този стълб на европейското право, във връзка с който се дава възможност на институциите на общността да издават актове със задължителна сила за регулиране на частните правоотношения.

2. 
   Съотношение на МЧП с други правни отрасли. Функции на МЧП:
   

В исторически и сравнителен план са установени 4 основни школи:

1. публичноправна по своя характер – МЧП да определя границите на приложение в пространството на различните национални системи. Отправна точка е суверенитетът на държаните и неговото проявление в пространството;

2. колизионна /стълкновителна/ функция на МЧП – според тази теория МЧП действа като метод и се прилага към всички категории отношения – вътрешни и международни, като за целта си служи с колизионни норми. Тяхната функция е да посочат материалноправните норми на коя от свързаните с отношението държави следва да се приложи към отношението по същество.

3. според третата теория, функцията на МЧП е да урежда тези отношения, в които влизат частноправните субекти – ФЛ и ЮЛ. Тя обхваща ситуации както на публичното право, така и ситуации с частното право.

4. теорията за регулативната функция на МЧП /теория на Кутиков/ – тя обръща внимание на характера на регулираните отношения, като според нея отпращащата /колизионната/ норма е само елемент от динамиката на проявление на регулативната му функция. Тя се чете, заедно с нормата към която препраща, и цели уреждането на отношението.

• 
  според привържениците на колизионната функция – природата на метод на МЧП дава основание нормите му да се групират заедно с нормите, чието правно действие регулират;
  
• 
  привържениците на регулативната функция - смятат, че МЧП е ориентирано към отношенията с международен елемент, те са неговият собствен предмет и са основание за обособяването му в самостоятелен клон;
  

1. 
   Националност: - Основна характеристика на МЧП е неговата относителност, т.е. при наличието на множество законодатели, всеки от тях е суверенен да уреди частноправните отношения с международен елемент, като изхожда от собствените си интереси и разбиране за целесъобразност. Това води до множество международно-частни системи, разпределени по държави, като всяка държава има свое МЧП. По правило всеки национален правоприлагащ орган прилага своето МЧП, но ако се води дело пред чужд орган, то приложимото право ще се определя от чуждите стълкновителни норми. Изключение от това правило може да бъде открито в арбитражното производство.
   
2. 
   Интертериториално право: - редица федерални държави е състоят от отделни образувания, със собствени законодателни компетенции в областта на частноправните отношения. Типичен пример от гл.точка на българското МЧП е ситуацията във САЩ. Наличието на отделни щатски законодателства, с възможни различия в уредбата, поставя въпросът правото на кой щат ще се прилага във всеки конкретен случай. В МЧП този проблем се решава с въвеждането на вторична /субсидиарна/ привръзка . Според разпоредбата на чл.41, ал.1 от КМЧП – правото на държавата, посочена в разпоредбата, определя правото на коя конкретна териториална единица ще се приложи.
   
3. 
   Интерперсонално право: - налице е, когато в рамките на една национална правна система съществува различна правна уредба за лица, с различен етнически произход или с различно вероизповедание. Съгласно чл.41, ал.3 – този въпрос се решава от правото на държавата, посочена от българската отпращаща норма.
   
4. 
   Интертемпорално право: - това е въпросът за действието на законите във времето. Този въпрос често възниква на ниво приложимо право и се решава от самото него. Действието на една норма във времето възниква не само по отношение на материалноправните норми, а такъв въпрос възниква и за отпращащите норми на МЧП. Основен остава принципа за действие на законите в бъдеще – новите норми определят приложимото право към актовете и фактите, възникнали след влизането им в сила.
   

3. 
   Източници на МЧП – обща характеристика. Видове, съотношение. Източници на МЧП в основните правни системи.
   

Нормите на МЧП се съдържат в различни по произход и правна природа актове, като те съставляват източниците на МЧП.

Според това дали съответният акт е приет самостоятелно от отделната държава по реда на нейното вътрешно законодателство или в условията на международно сътрудничество е приет чрез международно договаряне, източниците се делят на вътрешноправни и международноправни.

Под “европейско МЧП” се разбират нормите, създадени в рамките на ЕС, следователно нормите, създадени по вътрешнозаконодателен ред от отделните държави-членки, както и нормите, създадени от европейски държави, които не членуват в ЕС, не са предмет на това. Видове:

• 
  учредителните договори: - на най-високо място стои ДФЕС; в него се намират не само разпоредбите, очертаващи компетентността на ЕС в материята на МЧП, но и конкретни норми, пряко уреждащи отношения с международен елемент. Трябва да се има предвид, че всички норми на ДФЕС, отнасящи се до четирите основни свободи – свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали, определят граници, които не могат да бъдат нарушавани от прилагането на националните норми на МЧП.
  
• 
  Договор за присъединяване на България към ЕС: - разпоредбите му не се отнасят пряко до уредбата на частноправните отношения с международен елемент, а създават определени задължения за България в тази област.
  
• 
  Регламентът: - това е един от основните източници на МЧП. Прякото приложение на регламента означава, че неговото влизане в сила и прилагането му са независими от каквито и да е мерки на приемане на националното право. Регламентът се обнародва в Официален вестник и влиза в сила на указаната в него дата или двадесет дни след обнародването му.
  
• 
  Директивата: - това е акт, който обвързва България по отношение на дължимия резултат, но оставя националните власти да изберат формата и начина на въвеждането й в действащото право. Тя няма пряко действие.
  
• 
  Решението: - източник на норми, засягащи МЧП, могат да бъдат решения на Съвета или Комисията. Решението е обвързващо в своята цялост за онези, до които е адресирано.
  

В йерархията на вътрешноправните източници на МЧП, на първо място стои Конституцията на РБ. Тя съдържа основните норми и принципи, върху които се изгражда цялата национална правна система и МЧП, като клон от тази система. Някои от тези принципи са общоважими:

- принципът за правовата държава;

- принципът за върховенство на Конституцията и непосредственото действие на разпоредбите й;

- принцип за приоритета на международните договори пред вътрешното законодателство;

- принцип за равенство пред закона и забрана за дискриминация;

Сред специфичните за МЧП са:

• 
  режимът на суверенните права на държавата върху различни обекти със стопанско значение;
  
• 
  конституционно прокламираната закрила на инвестициите и стопанската дейност на чуждестранни граждани и ЮЛ;
  
• 
  специален режим на земята по отношение на чужденците;
  
• 
  правният режим на чужденците;
  

• 
  съдържа уредбата и на международния граждански процес, като значително разширява обхвата на регулираните въпроси;
  
• 
  КМЧП е изграден в съответствие с приватистичната концепция за МЧП – в центъра на уредбата стоят частноправните отношения с международен елемент. Определянето на приложимото право става с двустранни препращащи норми, с което се напуска националистичната територия на унилатерализма. Значителна крачка е и възприемането на обичайното местопребиваване като основен фактор на привързване в редица случа;
  
• 
  Въвеждането на принципа за най-тясна връзка като основен за материята подчертава постсавинианския характер на уредбата;
  
• 
  КМЧП преднамерено възприема основни нормативни разрешения в МЧП на ЕС;
  

Допълнителна яснота внася КМЧП, като в чл.3 е записано, че разпоредбите на КМЧП не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор или в друг международен акт, в сила за Р България. КМЧП включва не само ратифицираните и обнародвани международни договори, но и тези, които не подлежат на ратификация. Достатъчно е съответният международен договор да е в сила за България. Условията за влизане в сила не един международен договор по правило се посочват в неговите заключителни разпоредби.

В договорите за правна помощ се съдържат 3 основни групи разпоредби:

- относно правната помощ между съдебните органи на страните по тях;

- относно приложимото право;

- относно признаването на съдебни и арбитражни решения;

В консулските конвенции се съдържат разпоредби, овластяващи консулите на Р България в договарящите държави с определени правомощия в материята на гражданското състояние и с някои нотариални функции.

• 
  установена практика на държавите по прилагането на обичая като обективен елемент;
  
• 
  съзнанието за неговата правна задължителност като субективен елемент;
  

1. Мястото на МЧП е в международното право. Тук могат да се разгледат следните теории:

- Интегрален интернационализъм – МЧП и МПП формират едно общо международно право.

- Теория на делегацията (проф. Франкенщайн) – МЧП има подчинено положение спрямо МПП, МПП с наддържавни актове делегира нормотворчески компетенции за създаване на МЧП.

- Правен монизъм – не трябва да се дели МЧП от МПП.

2. Мястото на МЧП е в частното право. Има непреодолима пречка пред тази теория, тъй като по своя предмет МЧП не може да е вътрешно.

3. МЧП е самостоятелен клон на правото. Частните отношения с международен елемент са много самостоятелни и самостоятелният отрасъл, които ги регламентира не зависи нито от МПП, нито от вътрешното право. Според проф. Кутиков систематичното място на МЧП като самостоятелен отрасъл на българската правна система е в международния сектор на нашето национално право, а международното право има примат над вътрешното, което му противоречи.

МЧП е съвкупност от норми, която може да бъде систематизирана – може да се говори за система на МЧП като правен отрасъл, това е систематизация на норми, а системата на МЧП като наука е система на знанията.

Дяловете на системата на МЧП като отрасъл на правото са уводен и главен. Уводния дял включва 2 групи норми: 1) Норми, които уреждат правния статус на субектите . физически и юридически лица, неперсонифицирани образувания и държавата. 2) Норми, които са посветени на специални институти на МЧП – класификация, препращане, установяване на съдържанието на чуждото право, съображения за обществен ред, заобикаляне на закона, взаимност и реторсия. Главният дял на МЧП включва норми, които регламентират отделните групи частни отношения с международен елемент: вещни, облигационни, търговски (международна продажба на стоки, международни инвестиции, международна уредба на интелектуалната собственост), семейни и наследствени, и трудови.

3. Система на МЧП като наука:

3.1. Уводен дял – същност, предмет, цел, функция на МЧП, система и систематично място, връзка между МЧП и други правни отрасли, знания относно източниците на МЧП – в различните правни системи и в България.

3.2. Исторически дял – история на МЧП, глобална и българска.

3.3. Дял трети – знания относно правната уредба на частните отношения с международен елемент: същност и видове норми на МЧП, структура и механизъм на действие, формули на привързване, анализ на специфични институти на МЧП и накрая проблема за стълкновение на законите.

До тук е Общата част на МЧП.

3.4. Специална част – знания относно правната уредба, съдебна и арбитражна практика – сделки, представителства, погасителна давност и т.н.
1. Историческо развитие. Понятията “частни отношения с международен елемент” и “МЧП” възникват доста късно – през ХІХ в. Появата на МЧП се определя от два момента: 1) поява на отношения, които по своята характеристика, това което днес наричаме “частно отношение с международен елемент”; 2) поява на уредба на тези отношения.

1.1. За да съществуват международни отношения е било необходимо да съществува защита на чужденците, това са и първите норми за правния статус на чуждите търговци. Първите сведения за подобна уредба идват от Вавилония, Египет, Гърция и Рим.

1.2. В Древна Гърция е преобладавала международната правна уредба – сключвали са се двустранни договори между гръцките полиси и заобикалящите ги племена и народи. Съществували са различни договори: “симболай” – за правна помощ; “азилиа” – за защита ; “изополитиа” – за търговия.

1.3. В Рим правото се е деляло на ius civil (вътрешно право) и ius gentium (МЧП), което се е състояло от императорски конституции и едикти на претора на перегрините.

1.4. В Източната римска империя Юстиниян създава Corpus iuris civilis, в който няма МЧП. Това се дължи на факта, че за Юстиниян не е имало чужденци, всички народи са били поданици. Все пак частни отношения с международен елемент е имало и това се разбира и от българските исторически извори от този период. Във Византия е имало 2 големи тържища – в Солун и в Константинопол и частните отношения с международен елемент са се уреждали локално от епарха на тържището.

1.5. В Западната римска империя се създават градовете републики – Генуа, Венеция и т.н. Прави се опит да се използва старото ius gentium, но то вече е неприложимо поради промяната на обществено-икономическия строй. Тогава възниква практиката да се издават нормни комплекси – статути. Бартолус и Балдус ги изследват за първи път и отделят няколко групи отношения: 1) лични – статус на лицата (най-вече на търговците); 2) вещни; 3) относно формата на правния акт – най-вече на сделките. Те се смятат за бащи на МЧП.

2. Постепенно се формират национални школи:

2.1. Холандска (една от най-силните): Йохан Вут, Паул Вут, Йорих Хубер.

2.2. Френска (също много силна): Бертран Д’Аржантре, Шарл Дьо Мулен – създател на теорията за автономия на волята.

2.3. Италианска – проф. Паскуале Манчини. Той разработва своя теория за МЧП от позицията на защитник на емигрантите в чужбина. Той разработва принципът на националния закон – когато едно лице е гражданин на една държава то се подчинява на нейния закон, независимо къде се намира.

2.4. Американска – съдията от ВС Джоузеф Стори. Той възразява на Манчини, като развива тезата, че всяко едно лице, което се е установило постоянно на територията на една държава, където се намира и центъра на неговите лични, икономически и политически интереси, се подчинява на нейния закон. Това е принципът на правото по местоживеене.

2.5. Германска – Фридрих Карл фон Савини. Той не е съгласен с виждането за правото по местоживеене и разработва концепцията за универсалната общност на държавите. Според него ако едно правоотношение засяга повече от една държава и би следвало да се приложи чуждо право за да се достигне до справедливо решение, местното право трябва да отстъпи заради международната общност.

3. Съвременно МЧП:

3.1. За първи път в чл. 3 на Code Civil се казва, че френските закони действат спрямо французите навсякъде по света.Това е първият сполучлив опит за уреждане на частни отношения с международен елемент.

3.2. По-късно идват и други кодификации. Първите международни договори в тази сфера са Хагските конвенции. В Хага се намира и един от основните центрове за развитие на МЧП – Хагската академия за международно право. Други центрове са Института за унификация на частното право (UNIDROA), УНСИТРАЛ и др.

Първият исторически договор е дооговорът между Б-ия на хан Кубрат с източната римска империя. От него има запазени обаче само отделни фрагменти. Друг запазен договор е този на хан Тервел с император Теодосии III, с уредба на търговските отношения. Той също е само частично запазен.

По време на Втората бълг.държава има запазени и вътрешноправни източници на МЧП. Това са т.нар. “дарствени грамоти” или “златопечатници”. Такава грамота е тази на цал Иван Александър за венецианците, на Иван Асен II за дубровнишките търговци.

Друга група договори са международните. Такъв е напр. договорът на княз Иванко с Генуа.

По време на османското владичество съществува уредба с главно вътрешноправен произход и се нарича “режим на капитулациите”. Тя създава правила относно режима на чуждите търговци, на вещите, подсъдността. Появява се 15-16 век и действа до освобождаването на Б-ия от османска власт.

След освобождението се сключват и първите междунар.договори по отношение на закрилата на интелектуалната собственост.

В Търновската конституция от 1936 г. се прави опит за кодификация, но без успех.

Следва СИВ. Създава се междунар.договорна уредба. Има и закони с миникодификации. Първата е уредбата в СК, след това – в Кодекса на търговското мореплаване. /сега се нарича КТМ/.

След 1989 г. МЧП попада под действието на принципите на ЕС – към хармонизация и се стига до КМЧП.

8. Правна уредба на частноправните отношения с международен елемент – методи на правна уредба и видове норми. Материалноправни норми и норми с несамостоятелно действие.
Поради своята основна особеност – международният елемент, това отношение по определение е свързано с правния ред на две или повече държави. Естествено е да се предполага, че отношението може да намери своята правна уредба в правото на всяка една от засегнатите държави. Всяка държава е свободна сама да определи предпочитания от нея метод за регулиране на едно или друго частноправно отношение с международен елемент. За регулиране на тези отношения, всяка държава прилага 2 основни метода:

• 
  пряк метод на уредба, чрез създаване на специални, преки норми на отношението, в съответствие с неговата специфика;
  
• 
  непряк, наричан още стълкновителен, метод на уредба, при който се създават стълкновителни /колизионни, отпращащи/ норми;
  

Материалноправните норми от своя страна се разделят на:

1) материалноправни норми с непряко действие и

2) преки.

Стълкновителните норми биват:

1) едностранни (еднопосочни);

2) двустранни (двупосочни).

Обща особеност на нормите на МЧП е, че в тях не винаги присъства санкция, а обикновено санкцията се намира в края на нормативния акт или в друг нормативен акт.

• 
  описание на случаите, към които се прилага /хипотезис/;
  
• 
  правило за поведение /диспозиция/;
  
• 
  неблагоприятни последици, ако това правило бъде нарушено /санкция/;
  

• 
  указанието за приложимото право може да насочва органа единствено към собственото му право /право на съда – lex fori/ - законодателят определя териториалните и личните граници на прилагане на собственото си материално право. Създадените по този начин норми, се наричат едностранни, понеже единствената възможна посока, в която отпращат, е вътре в собственото право.
  
• 
  законодателят чрез стълкновителна норма посочва правото, което регулира отношението – то може да се собствено или чуждо право. Нормата отпраща в две посоки – вътре, към собственото прави и навън – към чуждото.
  

Новият КМЧП определя чрез двустранни стлъкновителни норми приложимото право. Указанието за приложимото право се формулира по общ начин, чрез определен критерий, съществен за съдържанието на правоотношението. Този критерий /гражданство на лицето, местонахождение на вещта , местоизвършване на правни акт и др./ се нарича още фактор на привръзката.

В отделните правни системи се влага различен смисъл на понятието личен закон на лицето.

В континенталната правна система под личен закон на лицето се разбира държавата, на която лицето е гражданин

а/LEX PATRIAE – правото на държавата, на която лицето е гражданин, т.е. отечествения закон

В общото право /Великобритания и САЩ/ под личен закон на лицето разбират местожителството на длъжника

LEX LOCI EXPEDITIONIS

1.LEX VOLUNTATIS – законът на държавата, която страните са избрали, което е основен принцип в договорните отношения.

2.LEX CAUSAE – право на държавата, която урежда даден институт по същество. Тази формула има доктринален произход.

3.LEX PROXIMA – правото на държавата, с която съответните отношения се намират в най-тясна връзка.

Например: съгласно чл. 84, ал. 1 КМЧП – условията за осиновяването се уреждат от правото на държавата, чиито граждани са осиновяващият /осиновяващите/ и осиновяваният към момента на подаване на молбата за осиновяване.

В случай е налице кумулативно привързване и ако осиновяващите са чужди граждани с различно гражданство, а детето е българче, тогава трябва да се види дали са изпълнени условията, посочени в закона и на трите държави.

Алтернативно привързване имаме тогава, когато е посочено, че трябва да са изпълнени условията на поне една от посочените държави.

Например: чл. 85, ал. 1 КМЧП – отношенията между родителите и децата се урежда от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

В ал. 2 на чл. 85 имаме алтернативно градиране – т.е. не може да приложим направо отечественото право на държавата на детето, а трябва да видим дали са изпълнение предходните условия и ако не са, чак тогава да приложим отечественото право на детето.

Съгласно чл. 61 КМЧП – формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизпълнение на сделката. В този случай имаме равнопоставено алтернативно привързване.

Съгласно чл. 90, ал. 2 КМЧП – завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:

В този текст отново имаме равнопоставено алтернативно привързване.

Например чл. 82 КМЧП – разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда по правото на държавата, чиито граждани се те при подаване на молбата за развод. Съгласно този текст преценяваме гражданството на съпрузите към момента на подаване на молбата за развод, т.е. момента, в който съдът е сезиран.

При унищожаване на брака /унищожаването се явява санкция за неспазване на материалните предпоставки за сключване на брак/ се прилага правото на държавата, на която съпрузите са били граждани към момента на сключване на брака.

В облигационните отношения – прилага се правото на държавата по седалището на ЮЛ към момент на сключване на договора и т.н.

Когато в нормата не е изрично посочена темпоралната привръзка, то меродавно е правото на държавата, която има качеството на отечествено право на субектите към момента, в който разглеждаме дадения случай.

Какво правим, след като определим законът на коя държава трябва да се прилага?

Следва развръщане на диспозицията на отпращащата норма, т.е. трябва да привлечем разпоредбата на закона на съответната държава и да я включим в самата препращаща формула.

Например: имаме сключен брак между съпрузи- чужденци, чието обичайно местопребиваване е РБ към момента на подаване на молбата за развод. Съгласно чл. 82, ал. 2, изр. 1 КМЧП прилага се правото на държавата по обичайното местопребиваване на двамата съпрузи към момента на подаване на молбата за развод. В случая това е РБ. Следователно ще се прилага българското законодателство, а именно чл. 99 и чл. 100 СК. Правим развръщане, т.е. на мястото на препращащата формула прилагаме чл. 99 и чл. 100 СК, т.е. включваме материалното правило за поведение на приложимия материален закон.

Като заключение може да се каже следното:
1.Всяка отпращаща стълкновителна норма може да бъде превърната в материално-правна норма след развръщане на нейната диспозиция.

2.Отпращащата норма е правило за поведение, което е насочено към правоприложителя и към субектите на отношението.

3.Отпращащите норми също биха могли да се разграничат на повелителни, разрешителни, забранителни както е при обикновените равни норми.

11. Международна компетентност на българските съдилища и други органи според Регламент 44/2001на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и според КМЧП. Обща и специална компетентност, изключителна компетентност, компетентност по обуславящо правоотношение. Служебна проверка на международната компетентност.
І. Обща компетентност на българските съдилища.
Съгласно чл. 4, ал. 1 КМЧП – международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:

1.ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;

2.ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ.

Съгласно ал. 2 на чл. 4 КМЧП – исковете срещу ЮЛ, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако клонът е регистриран в РБ.

В текста на чл. 4 са посочени признаците, чрез които се изразява териториалната или личната връзка на делото с РБ. Тя е основание за компетентността на българския съд.
а/териториалната връзка на делото и на субектите на РБ.

Признаците за изразяване на тази връзка са различни в зависимост от това дали субектите са ЮЛ или ФЛ:

-чл. 4, ал. 1, предложение 1 - ….ответникът има обичайно местопребиваване… в РБ /това е териториалният признак, който се отнася за ФЛ/. Принципът в правото е, че ищецът следва съда на ответника, т.е. исковата молба /ИМ/ се предявява по местожителството /обичайното местопребиваване/ на ответника. Обичайното местопребиваване е връзката, чрез която определяме международната компетентност на българския съд и приложимото право. с възприемането на този критерий българското МЧП се приспособи към Регламент № 44 от 2001 г. на Съвета на Европейския съюз за компетентността на съдилищата и по признаване решенията на съдилищата по търговски дела.

Текстът на чл. 4, ал. 1, пр. 1 КМЧП следва да се разглежда във връзка с чл. 48, ал. 7 КМЧП, в който е дадено легално определение за “обичайно местопребиваване” на ФЛ, което се явява фактическата териториална връзка на лицето с дадена държава. Съгласно чл. 48, ал. 7 - по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на ФЛ се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които поизтичат от трайни връзка на лицето с това място или намерението му да създаде такива връзки.

Основният елемент е преимущественото установяване на лицето в дадена държава, с цел то да живее в нея. Това означава, че лицето може да живее в няколко държави, но в една от тях то трябва да пребивава преимуществено. Установяването преимуществено няма формален характер, т.е. не се изисква регистрация на лицето и няма необходимост от разрешение да пребивава там. законодателят разпорежда да се съобразят обстоятелства от личен или професионален характер или намерението на лицето да се установи на дадено място. Продължителността на престоя в дадена държава също изразява намерение за трайно установяване, но не винаги е израз за преимуществено местопребиваване в нея.

Примери: ако един чужд гражданин се жени в РБ и купува тука апартамента, това е признак, че той има намерение да се установи трайно в РБ. Но в същото време ако един чужд гражданин е изпратен да преподава 2 години в РБ, но има намерение за завръщане в неговата родина, тогава не може да говорим за намерение да се установи трайно.

Законодателят изисква при преценката дали е налице обичайно местопребиваване да се вземе предвид и намерението на лицето да създаде трайни връзки с държавата. Например: един чужденец не пребивава продължително в РБ, но купува къща и започва работа в РБ. Следователно може да направим извод, че у него има намерение за трайно установяване.
-Когато ответникът е ЮЛ, за да бъде компетентен българският съд, ЮЛ трябва да бъде свързано с РБ чрез местонахождението на седалището му в РБ, което да бъде определено в устройствения акт на ЮЛ или действителното управление на ЮЛ /мястото, където се намира органът на управление/ да бъде в РБ, макар седалището по устав да е посочено, че е в чужбина.
б/Личната връзка на субектите с РБ.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 - ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ.

За ФЛ личната връзка с РБ, по която се определя компетентността на българските съдилища е българското гражданство на ищеца /молителя/, а за ЮЛ българското поданство, което се придобива чрез регистрация на ЮЛ в РБ.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК – по искане на български граждани могат да бъдат призовани на съд и лица, местожителството или седалището на които е вън от страната. Целта на този текст е да обезпечи на българския гражданин защита от българския съд. Гражданството на ищеца, обаче, не е възприето като критерий в актовете на ЕС и в Регламент № 44/2001 г.

В мотивите към КМЧП от момента на присъединяването на РБ към ЕС наднационалните актове ще имат вече преимуществено значение над националните актове. Когато компетентността на българския съд се основава само на обстоятелството, че ФЛ е български гражданин, решението на българския съд може да не бъде признато от друга държава, т.е. трябва да има предварително знание за съдбата на този акт.