Характеристика на топографските елементи



Дата16.10.2018
Размер71 Kb.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТОПОГРАФСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

 

1 РЕЛЕФ



 

Релефът е най-устойчивия елемент, който почти не се изменя. Елементите на релефа представляват най здравите укрития и ориентири. Релефът на местността се състои от изпъкнали и вдлъбнати Форми , с най- различни очертания и размери. Отделните неравности се наричат ФОРМИ НА РЕЛЕФА.

ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ НА РЕЛЕФА СА

     ЕДРИТЕ (КРУПНИ) ФОРМИ - заемат обширни географски райони;

     МАЛКИ ФОРМИ - малки по по размери неравности (могили, хълмове и др,);

РАВНИНИ - обширни пространства от земната повърхост, при които разликата във височините между отделните точки е твърде малка. Те са равни или слабо хълмисти.. Когато повърхността им е по-ниска от морското равнище, се наричат депресии.

Когато надморската височина е до 200 м това е низина. Когато надморската височина е от 200 -500 метра, това е РАВНИНА. Когато височината е над 500 м това е планинска заравненост.

ПЛАНИНИ - големи пространства с рязко отличаващи се възвишения и вдлъбнатини с големи разлики в превишенията и с надморска височина над 500 м.

Планините биват НИСКИ - от 500 - 1000 м, СРЕДНО ВИСОКИ - от 1000 до 2000 м и ВИСОКИ над 2000 м.

Малките форми са най- разнообразни и включват следните ТИПОВИ ФОРМИ.

а) ИЗПЪКНАЛИ ФОРМИ

1. МОГИЛА - самостоятелно, ниско, закръглено възвишение с рязко очертани подножие и скатове, с превишение над околната местност до 50 м. Могилите биват естествени и изкуствени..

2. ХЪЛМ заоблена куполовидна или конусовидна изпъкнала форма на релефа с превишение над околната местност не повече от 200 м.

3. ВЪЗВИШЕНИЕ (ВИСОЧИНА) - значителна по височина;

куполообразна или коническа изпъкнала форма на релефа със сравнително стръмни скатове, добре очертано подножие и с превишение над околната местност повече от 200 м.

4. ПЛАТО- възвишение с плоско или заоблено широко слабо разчленено било, с добре очертани, на места много стръмни скатове.

5. ХРЕБЕТ - продълговато възвишение или съчетание от възвишения. Най-високите точки на хребета се наричат вододелна линия (ВОДОДЕЛ), БИЛО или ГРЕБЕН. Пониженията между два съседни върха по главното вододелно било се наричат СЕДЛОВИНИ- Местата където пътищата (пътеките) преминават през билото (гребена) се наричат ПРЕВАЛИ.

б) ВДЛЪБНАТИ ФОРМИ.

1.        ЛАСЧИНА - продълговата форма с малки размери. Образува се по терени с наклон 3-12 градуса. Скатовете й са полегати, затревени и залесени. Линията, която съединява най-ниските точки по дъното на ласчината, се нарича ВОДОСЛИВНА ЛИНИЯ (ВОДОСЛИВ). В някои ласчини тече вода.

ОВРАЗИ - удължени форми със стръмни склонове и тясно легло. Овразите се образуват на силно наклонени терени. Под въздействието на течащи води те нарастват непрекъснато и могат да достигнат дължина до 3-10 км, ширина над 50 м и дълбочина до 30 м.

ДОЛИНИ - продълговати форми които'представляват комплекс от няколко вложени едно в друго стари речни легла.

Дължината на долините варира от 1-2 до няколко хиляди км, а ширината от 18-20 до 40-60 км. Тесните дълбоки долини с отвесни склонове се наричат КЛИСУРИ.

4. КОТЛОВИНИ - вдлъбната форма обградена от ниски или високи възвишения. Дъното на котловината е обикновено равно, и се нарича ПОЛЕ. В полето често има самостоятелни възвишения»

Формите на релефа могат да имат различно значение за действията на формированията на МВР. Това значение е зависимост от задачите, изпълнявани от формированията, от условията, на обстановката и от характера на местността. За тях може да се каже следното.

Възвишенията на релефа, от които добре се наблюдава местността, са най-удобни за организиране на наблюдение и използване на огнестрелно оръжие. Особено голямо значение имат т. нар. командните височини и възвишени участъци господствуващи над обкръжаващата местност, от които се открива най-голяма видимост (обзор).

Долините, сухите речни корита, овразите и напоителните канали, които не се използуват, подземните съоръжения са удобни за укрития и скрити пътища за движение на формированията.

Голямо значение, като укрития имат и незначителни неравности ями, котловини и др., особено когато се използва оръжие.

Най-важен елемент на всяка неравност са СКАТОВЕТЕ, т.е, образуващите я странични повърхности.

ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СКАТОВЕТЕ СА:

     СТРЪМНИНАТА (НАКЛОНА) - ъгълът на наклона към хоризонтална равнина;

     ВИСОЧИНА НА СКАТА - превишение на най-високата над най-ниската точка;

     ГРЕБЕН НА СКАТА линията, на която се изменя неговата стръмнина. Гребенът от който се открива най-добър обзор и обстрел на лежащата отпред местност се нарича боен (тактически) гребен;

     ДЪЛЖИНА НА СКАТА;

     ПОСОКА НА СКАТА (линия на максималния наклон) най-късото разстояние между най - високата точка и подножието на ската;

     ЗАЛОЖЕНИЕ - проекцията на посоката на ската върку хоризонтална равнина.

ОСНОВЕН ПОКАЗАТЕЛ за проходимостта на скатовете е наклонът, който се измерва в градуси.

В зависимост от стръмнината скатовете се делят на:

     полегати - до 10-20 градуса - проходими за всички автомобили, включително за товарни автомобили с ремаркета;

     стръмни - с наклон 20 30 градуса. Те са проходими за автомобили с повишена проходимост и верижни машини;

     много стръмни - 30 - 60 градуса - проходими за хора, движещи се пеша. Над 40-45 градуса хората могат да се движат само ако се придържат с ръце за растителност и издатини;

     отвесни - с наклон над 60 градуса - проходими само за хора с алпийско снаряжение.

За пътища и речни корита наклонът се определя в числено отношение, изразяващо превишението между две точки на разстояние 1 км. Наклон 0,010 значи, че на 1 000 м от пътя, изкачването (спускането) ще бъде 10 м.

В зависимост от разположението на скатовете спрямо обекта на формированията има предни скатове обърнати към страната на обекта на операцията и обратни - към противоположната страна.

Предните скатове се удобни за наблюдение и водене на огън, а обратните - за укриване, скрити маршрути за придвижване (прегрупиране), за разполагане на медицински и снабдителни пунктове и др.

За характерните особености на релефа в даден район се съди по очертанията и системата на разположените на него характерни линии, точки и форми (водораздели, водосливи, върхове, седловини и др.). Те образуват скелета на релефа.

Въз основа на това и съобразно решаваната задача се прави оценка на тактическото значение, преимуществата и недостатъците на отделни неравности и могат се определят най-целесъобразните способи за тяхното използуване като естествени рубежи (за блокиране, отцепване, начало на прочиствани е др.), скрити подстъпи за подход към обекта и др.

 

2. ГРУНТ И ПОЧВА



 

ГРУНТ е общото название на горния слой на земната повърхност, един от основните показатели за проходимостта. От качествата на грунта зависят и условията за маскировка, поведението на куршумите (гранатите) при стрелба (вероятността от рикушети).

Основните признаци по които се извършва оценка на грунта са неговото физическо състояние (твърдост, сцепление), механични свойства (здравина, устойчивост при наклони» прах) и отношение към водата (водопропускливост, лепкавост).

ТВЪРДИЯТ ГРУНТ (скален и полускален) е много устойчив, добре проходим, сигурно прикритие от куршуми и осколки, по него не остават вдлъбнати следи.

РОХКАВИЯ ГРУНТ бива каменист, пясъчен, глинест, льос и комбиниран от тези видове. По него остават следи, особено ясни във влажно състояние, което има значение за по-лесното откриване на местоположение на престъпници или други лица.

КАМЕНИСТИЯ ГРУНТ засилва опасността от поразяване от рикоширали куршуми и осколки и летящи парчета камъни. Обикновено има добра проходимост, ако камъните не са едри.

ПЯСЪЧНИЯ ГРУНТ е със сравнително добра проходимост особено във влажно състояние. В сухо състояние силно затруднява движението пеш и с автомобил. Този грунт не допуска много рикушети и служи за добра защита от куршуми и осколки.

ГЛИНЕСТИЯ ГРУНТ е с лоша проходимост, особено във влажно състояние, стигаща до непроходимост.

ЛЬОСОВИЯ ГРУНТ е със същата характеристика; При сухо време те се запрашват силно, пречат на движение в колона и демаскират движението.

В някои райони почвите са основен показател за свойствата на местността имащи значение за тактическите действия. Такива са пустините и блатата.

На територията на България няма пустини.

БЛАТА са силно овлажнени участъци със слой торф над 30 см.

ЗАБЛАТЕНИ ЗЕМИ са силно овлажнени участъци с торфен слой до 30 см или без него, мочурищата, делти на реки и др.

На територията на България блатата са с ограничена площ, разположени са главно край реките и Черно море.

В зависимост от условията на водното подхранване и растителната покривка има низинни, върхови и преходни блата.

Низинните блата се подхранват от подпочвени и придошли води. Те са покрити през цялата година с вода обрасли с растителност -тръстика, дървета (върба, бреза) и др.

ВЪРХОВИТЕ (мъхови) са разположени по високо от хоризонта на почвените води и се подхранват от атмосферни валежи и имат изпъкнала в центъра повърхност. Растителната повърхност е бял или кафяв мъх над торфа.

ПРЕХОДНИТЕ БЛАТА имат междинна характеристика.

ПО СТРОЕЖ БЛАТАТА СЕ ДЕЛЯТ НА:

ГЪСТИ ТОРФЕНИ БЛАТА - торфа е върху почва (по-твърда или мека). Те са най-проходими.

ЗАТЪВАЩИ (тресавища) - торфа е върху вода или тиня. В тях липсва растителност. Те са непроходими.

В) ГОРИ - те са важни за действията на формированията понеже придават на местността закрит характер и съществено влияят на проходимостта.

Залесеността ограничава движението, обзора, обстрела, затруднява ориентирането, целеуказването, взаимодействието и управлението на формированията. Същото се отнася и за обектите на операциите.

Горите създават най-добри условия за скрито разполагане и придвижване.

Действията в горите се водят на близки разстояния, предимно по просеките пътищата и пътеките. Гората създава благоприятни условия за проникване между разположените в нея сили и средства, позволява скрито приближаване и внезапни тактически действия. В гората може широко се използва наблюдение и стрелба от дървета, устройването на засади и завали (прегради от дървета и др. растителност).

СВОЙСТВАТА НА ГОРИТЕ, важни за тактическите действия, зависят от техните размери, форма и гъстата, от вида и дебелината на дърветата, наличието на пътища.

ПО ФОРМА ГОРИТЕ се класифицират като едноетажни и многоетажни. Многоетажните гори усилват маскировъчните свойства.

ПО ГЪСТОТА И ЗАТВОРЕНОСТ СЕ ДЕЛЯТ на:

     МНОГО ГЪСТА ГОРА - короните на дърветата са преплетени, силно обрасла с храсти, които затрудняват придвижването пеша;

     ГЪСТА ГОРА - разстоянието между короните не е по-голямо от техния диаметър. В нея е трудно движението с автомобили.

     РЯДКА - разстоянието между короните превишава техния диаметър. Тя добре се наблюдава и позволява свободно придвижване.

ПО ВИД горите са широколистни, иглолистни, смесени.

ШИРОКОЛИСТНИТЕ през лятото имат по-добри маскировъчни свойства, а през зимата - по-лоши.

ИГЛОЛИСТНИТЕ запазват тези свойства през всички -сезони. Те са силно пожароопасни.

 

3. РЕКИ


Реките оказват влияние върху действията, както на полицейсските формирования така и на обектите на техните действия, като естествени препятствия, прегради-и рубежи затрудняващи движението и облекчаващи полицейските формирования при блокиране и обкръжаване на район (обект).

Коритото (леглото) на реката образува завои.При вдлъбнатия бряг дълбочината винаги е по-голяма от изпъкналия, скоростта на течението - по-висока. Вдлъбнатият бряг обикновено е по-висок.

ЗНАЧЕНИЕТО НА РЕКИТЕ като естествени рубежи и препятствия се определя от тяхната ширина, дълбочина и скорост на течението. Тези характеристики се изменят в зависимост от сезонно-климатичните условия.

При избиране на места за преминаване в брод трябва да се имат предвид разширения на реките в прав участък, пътеки, пътища спускащи се към реката и продължаващи на другия бряг, гънки по повърхността на водата.

 

4. ПЪТНА МРЕЖА



 

Тъй като автомобилите широка се използуват в полицейските и специални служби, пътищата са от голяма значение за действията на полицейските формирования. Добре развитата пътна мрежа и тяхното добро качество позволяват да се ускори придвижването.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЪТИЩАТА се определя от тяхното качество и пропускателна способност. Това зависи от здравината и ширината на платното и пътните съоръжения. Приета е следната КЛАСИФИКАЦИЯ:

     АВТОСТРАДИ - пътища с настилки от асфалт и бетон; Ширина на платното не помалка от 14 м. Най-голям наклон до 4 градуса. Пресичането с други пътища се прави на различни нива.

     УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ШОСЕТА - настилка от асфалт, бетон, павета, чакъл (споен). Ширина не по - малка от 6 м. Най -голям наклон 5 градуса.

     ШОСЕТА НА ЗДРАВА ОСНОВА - покрити с чакъл, сгурия, камъни валирани (споени) или не. Ширина не по малка от 6 м. Ако усъвършенстваните шосета са с по-малка ширина те спадат в този клас.

     ПОДОБРЕНИ ПОЧВЕНИ ПЪТИЩА -профилирани, но нямащи здрава основа и настилка, систематически ремонтирани. Основата на пътното платно е подобрена с чакъл, пясък и др. Възможно е преминаване на транспорт със среден тонаж през цялата година.

     ПОЧВЕНИ (МЕЖДУСЕЛСКИ) ПЪТИЩА - непрофилирани, без настилка, утъпкани за транспорт. Обикновенно съединяват малки, населени места или служат за излази от тях към основни пътища. Проходимостта им зависи от почвата и сезонно климатичните условия.

     ПОЧВЕНИ Н ГОРСКИ ПЪТИЩА - почвени пътища от стопанско значение, по които движението на автотранспорта се извършва периодично, главно в период на полски и горски работи.

     ПЪТЕКИ ЗА ТОВАРНИ ЖИВОТНИ - основни пътища в планинските райони, използувани за товарен транспорт. Някои могат да се пригодят за автотранспорт.

     ЗИМНИ ПЪТИЩА - преминаващи по замръзнали водоеми.

     ФАШИННИ УЧАСТЪЦИ, НАСИПИ, ДИГИ - участъци от пътя през блатисти места, силно овлажнени места, постлани със снопчета клони, наредени на греди, притиснати отстрани с пръти. Отгоре може да се засилят с пясък.

     ДИГИТЕ представляват непрекъсната настилка от трупи, наредени понякога върху храсти.

     НАСИПИТЕ са участъци от пътя,през блата получени чрез насипване на пръст, камъни и др. материали.

 

5. НАСЕЛЕНИ МЕСТА



 

Населените места са градовете» селищата от градски тип, промишлените селища, ж.п. станции, пристанища, курортни селища, села, махали, колиби и др.

Населените места имат най-голямо значение за действията-на полицейските формирования, тъй като обектите на техните действия са най-често там. Действията на полицията могат да бъдат зависими от размерите, формата, разположението, планирането и застрояването, а също и от условията на местността в околностите на населеното място.

Най-голямо значение за действията на полицията имат градовете. Те се делят в зависимост от населението на големи, средни и малки.

ПЛАНИРАНЕТО НА ЗАСТРОЯВАНЕТО се подразделя на радиално -концентрично, линейно (осево) и смесено.

СИСТЕМАТА НА ПЛАНИРАНЕТО трябва да се има предвид-при подготовката й воденето на тактически действия, тъй като улиците са основните пътища за придвижване и направление аа действие на формированията при операции.

ПРАВОЪГЪЛНОТО ПЛАНИРАНЕ увеличава възможностите за придвижване, не са така характерни уличните задръствания и при блокиране на кое да е кръстовище може лесно да се излезе към набелязания обект от друго направление (улици). Правоъгълното планиране облекчава воденето на охраната, наблюдението и избирането на направление аа издирване (прочистване).

РАДИАЛНО - ПРЪСТЕНОВИДНАТА система благоприятства организирането на блокада в определен район, т.е. блокирайки важен възел от улици, се спира (контролира) придвижването в голям район по много улици, а също тако издирването (прочистването) на по няколко направления от покрайнините към центъра на населеното място (квартала).

ЛИНЕЙНОТО (ОСЕВОТО) ПЛАНИРАНЕ е характерна предимно за планински селища. При него сградите се разположени в тясна ивица около път, проход, река или друг линеен местен предмет или форма на релефа. За външно блокиране на такова населено място са необходими относително повече сили и средства, отколкото на населено място с друга форма. Издирване е възможно по дължина на населеното място с малко сили. Преграждайки напречно с малко сили се блокира движението в него.

При оценка на характера на населеното място е необходимо да се отчита характерът на застрояване на кварталите. То може да бъде гъсто, почти без пролуки (проходи) между сградите, рядко с наличие на свободно пространство между сградите и разпръснато - постройките са на (значително) разстояние - обикновено без всякаква връзка една с друга.

ГОЛЯМАТА ПЛЪТНОСТ НА ЗАСТРОЯВАНЕТО ограничава движението с автомобили, а понякога и пеш* Многото огради, слепи улици, бараки и други постройки затрудняват не само придвижването, но и наблюдението,- стрелбата, ориентирането и избора на места за разполагане на силите и средствата, борбата с пожарите и ликвидиране последствията от взривявания и използване на други общоопасни средства.

Използването на оръжие и други средства винаги е свързано с опасност от поразяване на странични лица и разрушаване (повреда) на имущество. При това най-опасно е, когато граждани се намират е непосредствена близост до сградите или в помещения до прозорци и врати, тъй като в този случай пораженията ще се засилят значително от счупени стъкла, откъртена мазилка н др. Възможностите от пожари, аварии на системите на електроснабдяване, водоснабдяване и канализация и др. системи са по - големи.

По-гъстото застрояване създава и по добри условия за -маскировка и укриване от наблюдение и използване на огнестрелно оръжие.

При ПО-РЯДКО И РАЗСРЕДОТОЧЕНО ЗАСТРОЯВАНЕ, изброените условия за водене на полицейски действия са значими в по-малка степен.

В населено място от много голямо значение за тактическите действия са сградите и други съоръжения (електропроводи, водопроводи, паропроводи, промишлени съоръжения и др.).

НАЙ-ВАЖНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ са техните размери, етажност, превишение на височините над околността, (околните сгради), тип строителство, строителни материали които са изградени, връзка с комуникационните системи, съоръжения за придвижване в сградата (стълбища, асансьори, ескалатори и др. ) , населеност, планнровка на сградата (разположение на помещенията), входове и изходи (основни и аварийни) .

РАЗМЕРИ.

ШИРОКИТЕ И ДЪЛГИ сгради изискват повече време за придвижване около тях, повече сили, средства и време за тяхната охрана, блокиране, издирване на престъпници и др. хора.

ВИСОКИТЕ СГРАДИ са сериозна пречка за водене на наблюдение и стрелба. Ако превишават значително околността, високите сгради са добри места за наблюдение, използване на огнестрелно оръжие.

Когато се провеждат действия върху сгради голямо значение има формата и материала на покрива.

     ПЛОСКИТЕ ПОКРИВИ дават възможност за кръгово наблюдение и стрелба, а също и стоварване (товарене) на хора и товари с вертолети, както и за разполагане на съоръжения и хора.

     НАКЛОНЕНИТЕ керемидени, ламаринени и други покриви са опасни за каквито и да е действия върху тях, особено при влажно време.

     ВИСОКИТЕ, МНОГОЕТАЖНИ СГРАДИ затрудняват евакуацията и проникването на горните етажи.

ТИПЪТ СТРОИТЕЛСТВО И СТРОИТЕЛНИТЕ МАТЕРИАЛИ имат значение от гледна точка на устойчивостта им на боеприпасите (куршуми» гранати и др.), които могат да се използуват при тактически действия, и резултата след употребата на такива средства.



Дървените, етернитови и други леки материали могат да спрат със сигурност куршуми и осколки само при голяма дебелина или многослойност на материала. Те, както и стъклата.освен, че не могат да са сигурна преграда, при разрушаването си могат да причинят допълнителни (вторични) поражения. Тухлените и бетонните стени в значителна степен осигуряват защита. Поради значителната твърдост и здравина на материалите, от които се изграждат сградите и други съоръжения, те са сигурна защита от огъня на повечето стрелкови оръжия, но пък тяхната употреба е свързана с по-голяма вероятност от отклонение (рикошети) на куршумите в нежелана посока.

Както изброените, така други характеристики на сградите и съоръженията, поради тяхното многообразие изискват детайлна и задълбочена оценка от ръководителите на екипи, групи и опер ации при подготовката на действия в тях и изпълнение на мероприятия за използването на тези характеристики е интерес на собствените формирования.
Каталог: files -> docs
docs -> Обща характеристика на картите и плановете
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> Sylabus z disciplíNY
docs -> Библиографическая база данных по спектроскопии ядерного квадрупольного резонанса и квадрупольным взаимодействиям
docs -> Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в българия?
docs -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
docs -> В помощ на земеделските стопани, които желаят да участват в мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони
docs -> М. Вуков, Л. Георгиева
docs -> Професор Per-Henrik Groop, md, dmsc, frcpe


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница