Характеристика, структура

Предмет на ОТП представлява изучаването на правото като цялостно явление, като търси главните основни закономерности на неговото възникване и развитие, основните и най-важните негови характеристики, навлиза и осмисля различните дълбочини на сложната и противоречива същност на правото: структурата на правото, правните норми, правните отношения, правата на човека и субективните права, правните актове, юридическата отговорност и т.н.

ОТП се еманципира от подробностите и насочва своето внимание към главното, най- важното, същественото в правото, към онова което прави правото основен и най-важен социален нормативен регулатор, определящ качеството на човешкото общество.

В процеса на осмисляне на правото ОТП достига до формирането на основните и най-общи понятия за правото, до фундаментални правни категории. Те обяснява главното социално назначение на правото – антипод на хаоса и произвола в обществото и в този смисъл един огромен социален капитал за всяко общество, определящ в основни линии качеството на човешките взаимоотношения, на функционирането и развитието на обществото, на неговия прогрес.

ОТП е своеобразна, специфична област на човешкото познание, която с оглед на така очертания предмет може да се определи като:

1/ обществена наука – предмет на изследване е особена област на социалния живот на обществото, свързана с нейното най-важно средство за институционализация – право;

2/ юридическа наука – център на нейния научен интерес безспорно е именно правото;

ОТП е подчертано хуманитарна обществена наука. Безспорен център на нейните научни изследвания са проблемите на човека – като основен субект на правото,като основа, цел и критерии на научното познание, даващи му възможност да се осъществи като свободна творческа личност.

ОТП – фундаментална и абстрактна наука.

ОТП е и методологическа юридическа наука – познанията които тя дава, представляват своеобразен методологически ключ за останалите правни науки.

Социалните проблеми – свързани с изясняването на ролята и основното социално назначение на правото в живота на обществото, на функциите на правото, на сложните връзки и взаимодействия на правото с други социални феномени /държавата, другите социално нормативни регулатори/, на ефективността на правното регулиране.

Специално юридическата проблематика представлява най-обширната част в правната теория. Тук се отнасят въпросите за структурата на правото, правните норми, правните отношения, субективните права, субектите на правото, юридическите актове, юридическата отговорност, проблемите на правотворчеството, правоприлагането, на тълкуването на правото.

Както при всички науки, основните функции на ОТП са: гносеологическа и практико-приложна :

а/ констатираща /описателна/функция; свежда се до първоначалното познание, до което се опитва да достигне изследователят, което най-често се изразява в сравнително просто описание на отделните страни и характеристики на правото, в очертаването преди всичко на фактологическия материал, върху основата на които по-нататък се правят съответните изводи и обобщения;

б/ етиологическа/интерпретационна, обяснителна/ функция – след натрупването на достатъчно фактологичен материал субектът на правно познание пристъпва към тълкуването на обяснението на събраните факти;

в/ евристическа функция; изразява основната цел на всяко научно познание – да се постигне ново познание за явлението, което се изследва, да се достигне до нови страни и характеристики;

г/ прогностическа функция – изразява активната страна на научното познание за правото и правното регулиране.Главното в тази функция се състои в достигането и формулирането на определени научни хипотези за бъдещото развитие на правото.

д/ методологическа функция – знанията които дава ОТП имат методологическа роля по отношение на другите юридически науки; направляващо значение. ОТП дава познания и за пътищата, за подходите, на най-важните методи за изследване на правото.

а/ светогледна функция- познанията на ОТП представляват сложна интелектуална основа за изработване на философията на законодателството, за стратигическите посоки на развитие и усъвършенстване на правното регулиране;

б/ функция de lege ferenda – често изследователите в ОТП достигат и до конкретни практически приложения за по-нататъшното развитие и усъвършенстване на действащите правни правила, за конкретни промени в действащото законодателство, до изработване на проекти за нови закони, конкретни предложения за систематизация на правните актове и т.н.

в/ технико-юридическа функция- важен аспект на ОТП са проблемите на така наречената юридическа техника – своеобразна с-ма от техн.способи и средства, както и правилата за тяхното използване, за да се изготвят перфектни юридически актове;

г/ социализираща функция – осъществяването на правното регулиране върху основата на органическата връзка и взаимодействие на правата и задълженията, дава възможност да се разбере неговата роля и възможности , да се осъществи като мотивационен фактор за координирано и съгласувано поведение, без което е невъзможно взаимното съжителство в обществото;

д/ възпитателна функция - като изяснява дълбоката същност на правото като ценностно-нормативно отражение на действителността и в тази връзка като регулатор на обществените отношения.Знанията на ОТП имат непосредствено и много силно възпитателно въздействие.