Хараламби Баев Ямболци от старо време

Ние обаче ще започнем от самия „пъп" на Ямбол, като най-напред приведем едно наукообразно твърдение, поместено във в. „Свободен народ" от 11 май 1990 г. Още самото му заглавие е крещящо красноречиво: „Ебу Бекир джамия търси своите 180 оки злато". Не ни е известно откъде авторът Александър Борисов (ямболски зет) е сигурен, че ямболската Ески (т.е. Старата) джамия трябва да се именува Ебу Бекир, но това го оставяме настрани... По темата на настоящата статия е следният пасаж: „През 1973 г. джамията е затворена уж за реставрация... Вътре в сградата започват безразборни разкопки, които на места достигат до 3 м дълбочина. Разкрит е тайният подземен тунел, свързващ Безистена и Джамията. През тези години е разкрит (впоследствие изчезнал) Мусалла таша (Вечният камък), под който са стояли 6 века 180 оки злато. Имали обичай в онези бурни времена в случай на природно бедствие или пожар да има готови пари за нов храм. (БНБ не е съществувала, нали?)". След това си сензационно твърдение ямболският зет пита някого (или може би себе си): „Имало ли е и къде ли е сега това съкровище от 180 оки злато?". За жалост този въпрос още не е намерил своя отговор... А съдбата на 231 кг злато (толкова правят 180 оки, понеже 1 ока е 1,283 кг) наистина съвсем не е без значение...

Нека сега се преместим на 9 км североизточно от Ески джамия там, където свършва Средна гора. С други думи, озоваваме се на историческия Зайчи връх. Иманярският фолклор обаче ни отвежда под него. Ето как:

„ Тайнствена изкуствена пещера под Зайчи връх крие много неизвестности в утробата си" четем в ямболски вестник от 15 ноем. 1993 г. Нататък се разказва, че „преди години българка, живееща в тогавашния СССР, попада случайно на сателитни снимки" и все така „случайно разгадава кода на заснетата местност". След това героичната ямболка успява да изнесе снимките от съответното съветско „униформено ведомство" и да ги донесе в Ямбол. „Специалисти геофизици са категорични снимката действително е на Зайчи връх и под него има пещера. Произходът й е изкуствен, създаден от човешка ръка. Датира отпреди векове."

След тези си твърдения вестникът намесва вече историята и археологията. Наистина на Зайчи връх от повече от 1100-1200 години пр. Хр. е имало тракийски култов център, посветен на богинята Кибела-Артемида Фосфорос. Там е открит и единственият в България скален релеф на тази богиня-закрилница на носещия нейното име древен град Кабиле (достатъчно е да се разместят само гласните в Кибела, за да се получи Кабиле). На базата на тези неоспорими археологически данни вестникът развива мисълта си така: „Логично се налага хипотезата, че именно тази пещера е съхранила „жертвените дарове, поднасяни на богинята. Колко богатства е съхранила пещерата?" пита се вестникът и мечтателно си отговаря: „Килограми самородно злато, изящни бижута, изработени от древните тракийски майстори, купища скъпоценни камъни, сребърни и медни съдове... или други неизвестни и неподозирани съкровища..."

Според вестника години наред тайнствени люде (най-вече, разбира се, от КГБ) търсят входа на пещерата, но от него няма и помен... В заключение вестникът от 15 ноем. 1993 г. почти попарва иманярските мераци с тези две изречения: „Ако спецслужбите са проявили навремето истински интерес към пещерата, тогава всички трябва да кажат „сбогом на надеждите" за Артемидините дарове. Дългата ръка на КГБ без затруднение е проникнала там и майсторски е заличила всички следи".

Разбрали безперспективността на златоносните си очаквания изпод Зайчи връх, нека преминем вече към иманярските легенди, свързани с Бакаджиците. Първата от тях е за Асан Баир и според нея „на юг от радиорелейната станция, там, където свършва хребетът, има висок камък като изправен човек. До него в гнездо е направено глинено яйце, опечено със златна монета”. Там щели да се намерят книжа с карта за заровено на 3 места злато.

Друга иманярска легенда гласи следното: „Над с. Чарган са Острите скали; те са на Бакаджика към зайдело слънце. Там има камък като гайда; върху него са изписани 3 кръгли знака. Щом намериш гайдата, обърни се на юг. Брой 4 крачки и копай там до скалата. Наблизо има площадка и до нея ще видиш дърво с издялана върху него глава на змия. Този знак сочи право към вратата на пещерата. От връх „Св. Петка" към изгрев слънце на равното има плоча с изковани върху нея знаци. Под нея ще намериш вход със стълби, по които се отива в една стая. Там има много пари, все златни. До Медевица", при свършването на Бакаджика, до кривия път на северната част. ще видиш скала, висока един човешки бой. На върха е равна и там са изковани 3 знака като букви. Под скалата също има вход към пещерата със съкровището."[„Дедевица" или „Индже войвода" е вторият от запад на изток бакаджишки връх].

Друга иманярска легенда ни разказва за място, ниско в Бакаджика, наречено „Козарките". Там ,ще видиш една каменлива поляна със скала; до нея път минава. Над входа за пещерата има знак три дупки за байрака. Като разчистиш вратата, ще намериш желязната ръчка. Щом я натиснеш към скалата, тя сама ще се отвори. От вътре до самата врата има кладенец, покрит с бакърена дъска. Внимавай! Ако стъпиш на дъската, ще паднеш в герана. Може да се мине само отстрани. Зад кладенеца има подземна река и там, при големия скок, водата се крие пак под земята. Вляво има тясна дупка; трябва да пълзиш и да минеш под реката. Сетне става широко и се върви леко. Върви близо до стената, защото има покрити герани и ще паднеш в тях. На тясното ще видиш железни пръчки, дето висят или стърчат. Не ги дърпай затъкнати са с камъни и могат да те затиснат. Вътре има голямо римско съкровище".

Съществува и една иманярска информация, според която в Бакаджика над с. Търнава, близо до оградата на радиорелейната станция, са намерени две печени керамични плочки със следния надпис върху тях: „Екир Шукан паша алтън, пето Господне 1805-о. Тук до скалата на 4 места ще намерите: (на едното място:) 5 бакъра (с) чаши, ками, гривни, пръстени, огърлици;(на другото място:) 2 златни пушки; (на третото:) 7 товара махмудии; (и на четвъртото:) 17 гърнета диаманти, рубини, сапфири, изумруди, опали". На гърба на керамичните плочки било изписано предупредително: „Имането е кърваво! На кръвта жертва принеси! Това ще сториш с кокошка и вино, 4 керемиди и още толкова свещи запали. Внимавай грешка да не сториш ще умреш! Със свои хора раздели и на Бог се помоли, инак умри... "Ако в това известие има някаква достоверност, би трябвало това „кърваво" имане, укрито през 1805 г., да е „спечелено" по пътя на кърджалийските изстъпления в оня период.

Поредната отнасяща се за Бакаджика иманярска легенда взема за ориентир Войнишкия манастир „Св. Богородица", от който търсачът на богатство трябвало да извърви 400 крачки в южна посока. „Ще стигнеш един камък твърди преданието две на две крачки широк. От там ще мериш 4 крачки към зайдело слънце, по посока на Поп дере. Делвата със 7000 римски монети е заровена през пето 1345о от брат фискоде ла Корса. Парите са от мед, бронз, сребро и злато".

А ето и какво разказва старият държелив иманяр Георги Андонов Раев на бургаския писател Петко Росен (1880-1944), когато двамата се срещнали навръх Спасовден (най-късно през 1940 г.) в близост до Бакаджишкия манастир „Св. Спас": „Гледаш ли тези ями? Ние сме ги копали. Все нощя. Със стария руски монах Ювеналий бяхме големи приятели... Той бе намерил иконата на стария манастир. На гърба й имало писано: „ Търсете желязната врата; зад нея е безчетното съкровище, царската хазна”. Ама и царска сила е потребна, за да се разкрие. Виждаш ли оная, гътнатата канара? продължава старият иманяр. На нея имаше писано СКК, демек „сам Кара Кольо". Сещаш се „ байрактарят на Инджето. И тяхното имане е тука" уверява Георги Раев писателя, когото е взел за иманяр. Към този разказ можем да направим следното уточнение: Руският йеромонах Ювеналий, наричан гальовно от местните хора „Дядо Батюшка", е служил в Бакаджишкия манастир „Св. Спас" (който от 1879 до 1934 г. е под управлението на Руската православна църква) между 1900 и 1915 г. Следователно някъде в този период двамата „нощни археолози" са извършили своите „проучвания".

След току-що приведеното последно иманярско сведение за Бакаджика време е да преминем към „скритите съкровища" на Сакар планина в Тополовградската й част. Според иманярския фолклор край с. Българска поляна, в местността Чупи кости „ще намериш отворена пещера, прав да влезеш. Вътре, на 45 крачки вляво, на стената ще видиш кравешки рог. Под него в земята са заровени 150 чанти, всяка по една ока". Друго иманярско сведение ни насочва към намиращата се на високо място между тополовградските села Българска поляна и Хлябово местност „Бялата трева". „Тук ще намериш пещера, в която се влиза отгоре. Ще вървиш прав до една стая, настлана с плочки. Една (от плочките) е по-различна под нея е златото" уверено твърди иманярският фолклор. След това той ни насочва към Вакъфския манастир „Св. Троица". И тъй, от манастира „тръгваш надолу и на един куршум разстояние ще стигнеш една отворена пещера. Като влезеш вътре, вдясно стената е зазидана и замазана. Оттатък е стая със злато и много ценни книги. Горе на възглаве е ключът. Лошо няма. Вдясно на стената е изписан човек без глава и крака. Срещу него има огнище. Извади половин аршин пепел и ще намериш 50 чанти със злато. Човекът на стената е тапа. Счупи я и ще се отвори врата към римската златна мина".

А сега нека вметнем и едно сведение за Западна Странджа. Научаваме го от малкошарковския иманяр Вълчо Каракачанов (роден 1923 г.) чрез ямболски вк от 16 дек. 1993 г. „Чувал съм от по-стари хора, че „магарето" било заровено тъдява. Това е съкровището на Вълчан войвода. Хайдушкото злато било към 10 тона" разправя бай Вълчо и продължава с подробностите: „Разделили са го на три и го заровили на различни места. Едното било понавътре и май са го намерили преди години. Другото ми се струва, че ще е насам, а третото — още не се знае. Такива неща се заравяха близо до пътищата, да има някой отличителен знак, та да може после лесно да се намери: под някой ачик дърво, край чешма или кладенец. Много ме съмнява, — дава израз на иманярския си нюх Вълчо Каракачанов че може да е заровено край калдъръма на с. Странджа... Това е каменна настилка, останала от турско. Там бил пътят от Търново за Цариград" уточнява малкошарковецът и завършва с горест и печал: „Само че там има застава; кой ти дава да при па ри ш..."

Последният иманярски мираж, който ще разгледаме, ни отвежда към Манастирските възвишения и поточно към околностите на с. Голям манастир. На около 1 км северозападно от това село, на източния хълм на Манастирските възвишения се намира късноантичната крепост Калето или Градището. Към 1977 г. крепостният зид и постройки във вътрешността на крепостта са личали, макар и почти под насип. На места стената е била запазена до 1 м височина. Недалеч от крепостта вероятно е имало светилище. Наблизо имало параклисче с изворна вода до него. Според иманярското предание, до входната врата на голямоманастирското кале ,ще видиш плоча с изкован върху нея пищов. На два аршина встрани е другата плоча, под която е стълбището. Има копани, пази се! Към зайдело слънце се намира камък прилича на лъв. Встрани на два аршина под земята ще удариш на плоча. Отдолу също има вход, но преди да влезеш, трябва да откачиш капаните. Пак към зайдело слънце ще стигнеш до параклиса.

Пред вратата му има също плоча, под плочата друг вход. Встрани е кладенецът. В зидарията му ще видиш плоча с изкован знак Св. Георги на кон. Кладенецът е сух. Извади плочата, откачи капана и тогава влез вътре. От Калето към изгрев слънце има сляп кладенец. Ще извадиш 3 мраморни камъка и през дупката ще влезеш. Внимавай, вътре има 12 самострела и трябва да ги обезвредиш. В голямата пещера е пълно със злато от римско време".