Ямболски масони в един „черен списък" от юли 1946 г

Естествено е, че не може сред 401 масони да няма ямболци или поне свързани по някакъв начин с Ямбол представители на тази елитарна организация. И, наистина, още в самото начало на списъка, сред 10-те българи, членуващи в чуждестранни масонски ложи, откриваме и Негово Високо Преосвещенство Иларион. Това е сливенският владика (от 1922 до 1939 г), а знайно е, че в църковно отношение Ямболският край спада към Сливенската епархия. Иларион Сливенски явно е изпитвал неудобство да членува в българска ложа, поради което е предпочел белградска. (Впрочем духовният му началник наместник-председателят на Св. Синод на БПЦ Стефан Софийски е масон в Лондон, където изглежда членува и цар Борис III...). Вероятно масонското членство е помогнало на епископ Иларион Велички през септември 1922 г. да се превърне в митрополит Иларион Сливенски след 3 и половинагодишна борба срещу другия кандидат за овакантения на 4 април 1919 г. владишки престол архимандрит Паисий Пастирев. Отец Паисий (март 18764 август 1943 г.) е бе лежит ямболец, който в края на 1905 г. открива в Бачковския манастир гроба и мощите на Св. Патриарх Евтимий Търновски. От ноември 1917 г. Паисий е протосингел на сливенския владика Гервасий, след чиято кончина (на 4 април 1919 г.) се явява естествен кандидат за неговия пост. Но нека видим какво пише по този повод един биограф на достойния ни съгражданин през 1926 г: „След смъртта на Сливенския митрополит Гервасия се произвеждат избори за негов заместник... Перипетиите около тоя избор са тъй пресни, шумът, който се дигна толкова голям... Знае се, че от 40 години насам у нас за пръв път се дигна толкова шум около владишки избор; написаха се толкова позиви, брошури и афиши и се отдаде изобщо такова голямо значение на избора... Около него се дигнаха цели маси народи се разшумяха всички духове... "С такива способи масонът Иларион си осигурява сливенския владишки престол за през оставащите му 17 години живот, а ямболският кандидат Паисий Пастирев се озовава до края на дните си в Бачковския манастир и близкия до там Асеновград...

№ 28 в списъка на Думанов е Марко Басан. Това вероятно е ямболецът Моис Елия Басан (евреите имат право 7 пъти да си променят името), когото срещаме като член на ямболската бенеберитска ложа през 1937/39 г. Бенеберитските ложи са масонски ложи, в които имат право да членуват само евреи. (Но евреи могат да членуват в нееврейски масонски ложи). В Ямбол, където през Iта пол. на XX век има средно 1 200 евреи, бенеберитска ложа е основана още през 1914 г. Тя е седмата по време от общо 10 такива в България, възникнали между 1897 и 1929 г. Нарича се „Тешуа" и е под № 751. В самото начало на 30-те г. на XX в. членският й състав е между 27 и 29 д., а през 1937 г. в нея са останали 23-ма членове. Ето имената на някои от тях: Соломон Сиди, Бохор Елия Мефано, Аврам Я. Калдерон, д-р Аронов, д-р Криспин, Давид Юлзари, Даниел Кордова, Хаим Аврам Коен, Харби (т.е. Равин) Моше Пинто, Нисим Илел, д-р инж. М. Папо... Последният запис в протоколната книга на ямболските бенеберити, които са се събирали веднъж на 2 седмици, е от 4 юни 1939 г. Впрочем, в тази книга намираме един „компромат" за видния комунистически политикономист (от 1961 г.академик) Жак Натан (19021974 г). Оказва се, че този възпитаник на Международната ленинска школа в Москва (която е завършил през 1928 г.) е активен член на софийската бенеберитска ложа „Кармел" и на 23 май 1937 г. изнася пред Ито редовно общо събрание на бенеберитските ложи в България (проведено във Варна) свой реферат върху идеологията на Бенеберит. (Между другото, изготвянето на доклад е водело до издигане в погорна степен от масонската йерархия. Традиционно в масонството има 33 степени, а при бенеберитството те стигат до сто). Същият (а може да е бил и друг) реферат на „Брат Жак Натан" е прочетен на 12 декември 1937 г. пред ямболските бенеберити от тогавашния им председател др Морду Е. Калдерон.

От Протоколната книга на ложа „Тешуа" (която за съжаление обхваща само 1937/39 г.) научаваме името на един от основателите (през 1914 г.) на ложататова е „нашият скъп брат" Шапат Хаим, който в самия край на 1937 г. се премества със сина си Пепо Хаимов (също ямболски бенеберит) за постоянно в София. Вероятно там баща и син Хаимови са били отведени от бизнесделата си, понеже и бенеберитите, както и масонитенеевреи, са найвече крупни търговци, индустриалци, банкери или пък хора с интелектуални професии (последното си личи и от стоящата пред някои от имената им „титла" др, инж. или Харби, т.е. Равин). Ето впрочем занятията на някои ямболски бенеберити: Соломон Сиди (почетен председател на „Тешуа", починал на 25 май 1939 г.) е бил председател на основаното на 14 януари 1910 г. Акционерно спестовно дружество „Икономия", в което участват и крупните търговци-бенеберити Бохор Мефано и Лазар Юлзари. В началото на 1920 г. това дружество прераства в акционерна банка, чийто край идва през 1933 г. вероятно вследствие на Световната икономическа криза тогава. Бенеберитът Моис Арав е председател на основаното през 1929 г. Спестовно кооперативно дружество „Мизрах". А когато 11 търговци и индустриалци основават на 19 май 1932 г. Еврейската кооперативна банка „Геула", неин ръководител става един от тях директорът на ямболската текстилна фабрика Нисим Илел (ментор на ложата „Тешуа"). Още през следващата 1933 г. членовете на банка „Геула" на растват от 11 на 65, а в началото на 1941 г. са вече 83. А сега, за да приключим въпроса с ямболските евреимасони, ще трябва да прескочим чак в края на черния списък от юли 1946 г. Там под № 388 откриваме съгражданина си Самуил Юлзари, изявен бенеберит от началото на XX в. За него се знае, че е роден в Ямбол през 1864 г. Работил е като чиновник в Източните железници на АвстроУнгарския евреин Барон Хирш, после е бил писар във военен съд и оттам насетне се отдава на комисионерство. С други биографични данни за него не разполагаме, поради което не можем да бъдем сигурни дали е сред основателите на бенеберитската ложа в родния си Ямбол.

Под № 108 в списъка си Петър Думанов е поставил името Иван Димитров. Пълното име на този Масон откриваме сред софийските спомоществователи на книгата „Ямболски патриоти" (1910 г.) от Никола Върховски, а то е: Д-р (явно по право) Иван Димитров хаджи Иванов. До неговото име сред спонсорите на „Ямболски патриоти" е и това на баща му изключителният ямболски и общобългарски просветен, културен и политически деятел Димитър Хаджииванов (1852-1929). Иван явно е първородният син в многолюдното бащино семейно гнездо и се е изучил за юрист, при това с докторат. Когато непосредствено след Iта Световна война главно столични масони „подсказват" да се създадат някои нови политически организации (като малко покъсния Народен сговор), др Иван Димитров се залавя да сформира Християнска партия. В тази връзка той публикува в масонското издателство за юридическа литература „Право" през 1919 г. брошура с манифест и декларация на Съюза за независимостта и вътрешното обновление на България (Християносоциална партия). В тези документи ямболецът е посочен като председател на организацията. В брошурата има и трети материал на Съюза под заглавие „Балкански конфедеративен манифест", който (явно поради важността, която му се отдава) е с паралелен превод и на английски. Знайно е, че в православна страна по принцип няма почва за християндемократическа партия. Поради това опитът на д-р Иван Димитров и стоящите зад него масонски среди да изградят и у нас подобна партия се посреща „на нож" от църковния печат и найвече от вк „Пастирско дело" (орган на свещеническите братства). Така между Великата ложа на България (ВЛБ) и Светия Синод на БПЦ покрай това „ямболско" начинание се раздухва известен конфликт. В крайна сметка д-р Иван Димитров все пак става родоначалник на Християносоциална партия. Тя не оставя видима диря в българския политически жи вот, обаче продължава анемичното си съществуване със сигурност и към края на 1932 г. (за нея споменава ямболският „Тракиец" от 23 октомври 1932 г.) като една от 50-ината тогавашни партии. ХСП на масона от Ямбол др Ив. Димитров може би е „докретала" до 19омайския (пак масонски) преврат през 1934 г, веднага след който са разтурени всички партии.

Следващият ямболски масон в черния списък на Думанов е„ 152. Георги Кратунков. генерал о.з.”. Ето някои биографичниданни за него: Роден е в Ямбол на 20 април 1873 г. Племенник е на известния ямболски националреволюционер Атанас Кратунов (1852-1876). През 1893 г. завършва Военното училище в София, сред което служи във Видинския крепостен батальон. Между 1908 и 1911 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург и отново се връща (за кратко) във Видин. След това става началник на Шуменската артилерийска работилница — явно немаловажен пост в навечерието на Балканските войни (1912/13 г). В самите войни Кратунков се сражава срещу османлиите при Булаир и срещу сърбите при Калиманци и става кавалер на Военния кръст за храброст. По време на българското участие (1915/18 г.) в 1та световна война ямболецът е генералщабен офицер в Главната квартира на действующата армия. Георги Кратунков е редактирал сп. „Военен журнал" и „Военни известия", писал е статии по военни въпроси. В Масонското движение влиза не покъсно от самото начало на 20-те години на XX в., като членува в софийската ложа „Светлина". Абсолютно сигурно и документирано с личния му подпис е участието на нашия съгражданин в проведения на 25 и 26 септ. 1921 г. Велик събор на Великата ложа на България. Ямболецътмасон е бил председател на Съюза на дружествата на собствениците на недвижими имоти. Оз. ген. Г. Кратунков от Ямбол е основоположник на днешното Българско национално радио през 1930 г, когато е избран за първи председател на съюза „Родно радио". Друг виден създател и радетел на този съюз е техникът и финансов специалист Александър Ведър — трето поколение масон. Г. Кратунков умира в София през 1948 г.

Стигаме до № 187, под който е означен др Петко Момчилов човекът, основал ямболската масонска ложа „Кабиле". Той е роден на 22 май 1893 г. във В. Търново като издънка на стара и влиятелна възрожденска фамилия от гр. Елена. (Най-известният представител на фамилията е Иван Момчилов (1819-1869), създал (1848 г.) прочутата Еленска Даскалоливница, чийто възпитаник е и Ради Копесов). Завършил гимназиалното си образование в родния си град, П. Момчилов започва да следва медицина най-напред във франция, но завършва тази специалност в Италия (в гр. Неапол) след края на Iта Световна война (в която участва) като стипендиант на Военното министерство. До 1922 г. работи като военен лекар в 21-ва и в 5-та пехотни дружини в Пловдив и в София. Между 1922 и 1927 г. др Момчилов е асистент на проф. Ал. Станишев в Хирургическата клиника на Медицинския факултет в София, през който период публикува няколко свои труда и учебници. Освен тясната си специалност хирургия овладява и различни други медицински специалности. Знае няколко чужди езика (със сигурност френски и италиански).

От 1927 г. д-р П. Момчилов се заселва в Ямбол. Тук закупува новата (от 1920 г.) и просторна сграда на хотел „Женерали" на Г. Хаджи Клечков и я превръща в частна хирургическа клиника с 21 легла, рентгенова зала, кабинети по вътрешни болести, уши-нос-гърло и акушерогинекология и амбулатория. „Момчилова та клиника" е официално открита на 17 юли 1927 г. Твърде скоро след установяването си в Ямбол д-р Момчилов (който явно от преди това вече е бил масон) става основател на тукашната ложа. Всъщност в Ямбол поне от 1924 г. е имало (според масонската терминология) „зидарско огнище", но за превръщането му в ложа са били необходими по устав 7 членове със степен „майстор", което условие още не е било изпълнено. Иначе нашият Ямбол е първият (и изглежда - единственият) провинциален град, в който (през 1925 г.) е основан клон на Възпитателния институт „Заря" (масонска организация, създадена през 1919 г, за открита дейност сред обществото).

И така, идва знаменателната за ямболските масони 1928 г. Налице е вече необходимият брой от 7 „майстори". Така на 28 февруари с.г.е „инсталирана" и осветена ложа № 9 под името „Кабиле". Това е сторено лично от Великия майстор на Великата ложа на България (ВЛБ) о.з. ген. Петър Мидилев (1857-1939), родом от Сливен. Като настоятели при учредяването на „Кабиле" участват др Константин Станишев (1877-1957) от Кукуш (по-голям брат на известния професорхирург и министър Александър Станишев), Александър Кличиян (директор на осигурително и застрахователно дружество „Орел") и Стоян Н. Коледаров (Велик секретар на ВЛБ; преводач или автор на почти всички тогавашни български брошури върху масонството). Ложа „Кабиле" става една от 11-те ложи (3 от тях са в София), съставящи ВЛБ. Започнала с общо 16 члена, на следната 1929 г. ложа „Кабиле" достига 23-ма, от които обаче през 1933 г. остават 18. По същото време масоните в България са били около 500, като от тях в провинцията са не повече от 170. Ложа „Кабиле" просъществува до края на юли 1940 г., когато ВЛБ се саморазпуска. А след като на 21 януари 1941 г. влиза в сила Законът за защита на нацията, масонството (вкл. еврейското, т.е. бенеберитството) в България е напълно забранено. Ямболската ложа „Кабиле" е възстановена с тържествен ритуал чак на 2 март 2002 г.

Разбираема е необходимата доза тайнственост относно товакои други (освен сигурния д-р Момчилов) са членували в тази елитарна ямболска организация между 1928 и 1940 г. Затова ще споменем някои имена без пълна гаранция, че действително са били масони: Любомир Коларов (едър търговец и земевладелец), Йордан Тапов (от Ямболската популярна банка), д-р Борис Ненов (1901-1973) (частнопрактикуващ лекар) и баща му Владимир (те са казанлъчани), Йордан Щерев, Желязко Шиваров, хладилният инж. Андрея Сапунджиев, депутатът Николай Султанов, представители на видните фамилии Шевкенови и Хаджипетрови... Вероятно в ложа „Кабиле" са членували и някои влиятелни евреи. Масонски характер носят и два ямболски елитарни клуба, начело на които е все др Момчилов. Това са Тенис клубът, създаден на 18 януари 1929 г. (в управителния му съвет е и дългогодишният успешен ямболски кмет Стоян Митев), и т.нар. Граждански клуб, основан през 1932 г. и просъществувал чак до 9-осептемврийския преврат през 1944 г. Във в. „Тракиец" от 5 юни 1993 г. четем: „В този [Гражданския] клуб са членували найвидните представители на ямболската интелигенция: банкови директори, лекари, адвокати, съдии, търговци, учители, литературни дейци, музиканти, военни, чиновници и др. ... „На голямата кръгла маса в средата на салона седяха най-гопемите аристократи от града, приказваха и спореха..."- спомня си сега дългогодишният член на ръководството Стефан Гърдев". Ясно е, че не всички членове на ямболския Граждански клуб са били масони, но без съмнение всички ямболски масони (които, напомняме, са средно 20ина) са били членове на Гражданския клуб.

В коренно променената обстановка у нас след 9 септември 1944 г. др П. Момчилов продължава да изпълнява свещения си лекарски дълг още 45 г. в своята частна клиника, докато тя бива национализирана. Тогава той подарява инструментариума си на ямболския Родилен дом и на болницата и от 1949 до септ. 1952 г. завежда Акушерогинекологичното отделение на ямболската болница. В периода на неговото ръководство смъртността при новородените и родилките в отделението значително намалява, с което д-р Момчилов придобива известност в цяла България. На 29 септ. 1952 г. обаче комунистическата Държавна сигурност го арестува и му скалъпва обвинение в шпионаж. На закрития т. нар. „Католически процес" (24 декември 1952 г.) нашият най-талантлив тогавашен хирург (до убийството му от „Народния" съд на 1 февруари 1945 г. най-големият български хирург е бил учителят на Момчилов проф. Ал. Станишев, а за Момчилов се е казвало, че е вторият хирург в България след него) ямболският др Петко Момчилов е осъден на смърт и пълна конфискация на имуществото. На 23 януари 1953 г. той е разстрелян, т.е. освен таланта има и трагичния край на учителя си проф. Ал. Станишев... (Само за сведение привеждаме от в. „Тракиец" от 24 ноем. 1994 г. следното твърдение за д-р Момчилов: „След фиктивна смъртна присъда том е изпратен в Москва, където почива като лекар.”).

Впрочем и проф. Станишев (15 декември 18861 февруари 1945) фигурира (под № 292), както и големият му брат Константин (№ 291), в масонския „поменик" на Думанов, т.е. освен колеги-хирурзи Станишев и Момчилов са и „братя"масони. А между другото и проф. Ал. Станишев не е съвсем без връзка с Ямбол: едва 26-годишен, по време на Балканската война, той ръководи Ямболската евакуационна болница от 1 ноември 1912 до 20 март 1913 г. В черния списък (под № 191) е включен и братът на др П. Момчилов - Иван Момчилов, за когото Думанов е дал и пояснението „бивш пълномощен министър, директор на БНБ – Кюстендил”.

Като № 273 в списъка от юли 1946 г. е посочен „Георги Попов (Ямбол)", когото може да отъждествим с известния (поне на времето си) художник Георги ПоповДжон (1906-1960). Той е роден в учителско семейство в ямболското с. Видинци. През 1924 г. завършва Ямболското средно педагогическо училище и наесен вече е студент в софийската Художествена академия, която завършва блестящо през 1929 г. Същата година спечелва конкурс за специализация в Париж и от 1930 до 1935 г. живее и твори във Франция. Навярно тогава е станал масон и това сигурно му е било от полза, понеже във франция започва да му върви подозрително много: непрекъснато прави изложби, жъне успехи и получава най-ласкави отзиви... Любопитен момент от тамошната биография на Джон Попов е, че той е по всяка вероятност единственият ямболец, станал свидетел на известния „Марсилски атентат" на 9 октомври 1934 г. (точно по това време нашият съгражданин открива в Марсилия самостоятелна изложба, преминала с голям успех), когато българинът от ВМРО Владо Черноземски застрелва югославския крал българомразец Александър Караджорджевич. През 1935/37 г. Джон Попов е в България, а през 1937/39 г. отново в Париж. Когато идва 9 септември 1944 г. той безпогрешно улавя конюнктурата и веднага става член на комунистическата партия, като дотолкова се престарава и проиграва с новото си „верую", че големият художник Иван Ненов през април 1988 г. се изказва за него така:,...Георги Попов. То беше едно лигаво, безобразие момченце..." Този неласкав отзив нашият съгражданин си докарва съвсем основателно поради излишното си и прекомерно усърдие в култовското обругаване през 1950 г. на видния художник Александър Жендов, от когото Джон Попов е видял само добро... Чак до преждевременната му смърт (на 54 години) поръчките, успехите, изложбите и наградите (вкл. Димитровска за художественото оформление на филма „Под игото" (1952 г.)) „валят" над него. Включването на ямболеца Джон Попов в масонския списък от юли 1946 г. (както впрочем и бенеберитството на акад. Жак Натан) си остава само върху машинописната хартия, без да навреди на кариерата му при тоталитаризма. Де да беше имал и др Петко Момчилов късмета на своя „брат" масон Джон Попов...

Последният имащ връзка с Ямбол масон от списъка на Думанов е № 330: др Стефан Томов (13 март 1850 - 24 април 1939 г). Котленец, до 1869 г. той се учи последователно в родното си място, в английския колеж „Сейнт Джулиън" на ов Малта и в американския Робърт колеж в Цариград. По препоръка на Петко Славейков ямболци го назначават от октомври 1869 г. за свой главен учител с 3годишен договор и със 100 лири годишна заплата (колкото са плащали на Добри Чинтулов през 1857/61 г). Само след няколко месеца обаче на инак безукорния Томов му изнамират „кусур" бил симпатизирал на протестантите (евангелистите) в Ямбол. Вследствие на този му „грях" ученият 20-годишен младеж успява да изкара само едната от 3те договорени учебни години в нашия град и през септември 1870 г. си заминава в родния Котел. От края на 1874 г. той учи в (евангелска) Богословска семинария „ДРЮ" в Медисън (щата Ню Джърси), след чието завършване (явно от там е титлата му „Доктор по Богословие") от септември 1877 до декември 1878 г. е вероятно на нещо като стаж като евангелски пастор в щата Пенсилвания. Почти несъмнено е, че Томов е станал масон именно през 4-годишното си пребиваване в масонските Съединени щати. Прави впечатление, че висшите православни български духовници (които са поне 6-има в „оня" списък) предпочитат да членуват в ложи извън България, докато протестантските пастори (какъвто е д-р Стефан Томов от 1877 г. насетне) си членуват в ложите тук, т.е. се държат някак си по-патриотично отколкото масоните сред висшия клир на традиционната ни православна църква...

С това приключваме прегледа на данните, с които разполагаме засега за масони от Ямбол или пък свързани по някакъв начин с нашия град. Покрай тези 89 имена от „черния списък" на Петър Думанов се постарахме да дадем известна представа за ямболския принос в масонското движение през периода на Третото българско царство. В това отношение се опитахме според научните си възможности и найвече според наличните факти да приложим на дело древната Цицеронова сентенция, че Първият закон на историята е истината!”...
Кой написа „Из стария Ямбол"?
Един заслужил (но, уви - слабо известен) българин като Чинтулов е от Сливен; като Чинтулов е бил учител; като него е бил изкушен в писането (макар и не на поезия); като него е свирел (Чинтулов на цигулка, той на виолончело)... И пак като Чинтулов е посветил години от живота си на Ямбол...

Думата ни е за Андрей Андреев - сливенеца с неоценим принос в проучването и популяризирането на ямболското минало...

* * *

През 1931 г. Ямболската културна дружба „Тунджа" в София натоварва доцента по стара история Янко Тодоров да напише история на Ямбол. Това обаче доцентът така и не сторва... Съдено било на младия ямболски учителисторик Андрей Андреев да осъществи тази насъщна културна повеля. Така през 1937 г. в Ямбол излизат в хиляда екземпляра неговите „исторически скици", озаглавени „Из стария Ямбол". В тази брошура от 39 стр. съвсем сбито е изложена ямболската история от дълбока древност до времето на Апостола Левски. „Из стария Ямбол" съдържа предговор и следните 9 глави: „Кабиле", „Ямбол през вековете", „Ямбол в надвечерието на турското робство", „Султан Мохамед IV на лов около Ямбол", „Ямболските „султани"", „Разселване на ямболци в началото на миналия [XIX] век". „Ямболски хайдути по народните песни и предания", „Г. С. Раковски, Иларион Драгостинов и Ст. Стамболов в Ямбол” и „Срещата на В. Левски с Георги Дражев".

Андрей Димитров Андреев е роден на 20 май 1905 г. в Сливен. Възпитаник е на Варненската класическа гимназия. През 1929 г. завършва специалност „виолончело" в Консерваторията на гр. Прага, като едновременно с това от 1927 г. насетне е посещавал 4 семестъра Катедрата по музикални науки при Карловия университет в същия град. След завръщането си в България до 1934 г. А. Андреев завършва и второ висше образование този път в СУ „Св. Климент Охридски" по специалност „История с класическа филология". От есента на 1934 г. той е назначен за учител по история в Ямболската смесена реална гимназия, а след нейното разделяне през септ. 1937 г. на Мъжка и Девическа гимназии, А. Андреев остава преподавател в Мъжката. В Ямбол младият историк се оженва за колежката си по физика Блага Славова.

Изключително деятелен и работоспособен, извън пряката си трудоемка учителска дейност по история той активно развива и концертна и научноизследователска дейност, а дойде ли някакво честване или празник, пак негово задължение е да подготви и произнесе подобаващо слово. Само за периода от септ. 1937 до окт. 1938 г. в Летописната книга на Ямболската мъжка гимназия са отразени 7 или 8 изяви на Андреев. Нека ги проследим в хронологичен ред:

„26 септ. 1937 г. Гимназиите отпразнуваха тържествено деня на Отец Паисий. По случая учителят по история г-н Андреев държа кратка реч върху делото на О. Паисий. След речта се направи манифестация из града заедно с гражданството."

„ 18 дек. 1937 г. Съгласно окръжно на Министерството на на родното просвещение... учителят А. Андреев държа беседа на учениците по случай 750 г. от Второто Българско царство!"

„ 19 февр. 1938 г. Гимназията даде първия си традиционен концерт в местното читалище под ръководството на учителите Борис Ибришимов, А. Андреев и Йордан Михайлов". Същия ден, според Летописната книга, „Учителят Андреев чете беседа за великото дело на В. Левски". На 2 март 1938 г. .по случай 60 г. от освобождението на България учителят Андреев чете беседа на всички ученици."

Без да е изрично упоменато, извън всяко съмнение е участието на А. Андреев и в следващите посочки в Летописната книга, а именно: .23 май 1938 г. Четоха се беседи за делото на светите братя Кирил и Методий, "и „24 май 1938 г. Тържествено отпразнуване празника на равноапостолите Кирил и Методий".

Последната ни извадка от Летописната книга на Ямболската мъжка гимназия е за деня 3 окт. 1938 г. Отбелязано е: „Гимназията взе участие в молебена и парада по случай 20-годишнината от възшествието на Негово Величество [Борис III] и 30-годишнината от обявяване независимостта на България... В двора на гимназията преподавателят по история А. Андреев държа похвално слово за Негово Величество”.

Успоредно с другите си многобройни ангажименти А. Андреев не е преставал да събира материали и за далеч поподробна история на Ямбол. В тази посока през 1938 г. той издава в Ямбол в хиляда екземпляра своята брошура от 36 страници „Даскал Ради И. Колесов. Поет, революционер и народен учител", която е с предговор от бележития ямболец ген. Стилиян Ковачев. В местния печат Андреев публикува редица краеведски статии, като напр. „Из далечното минало на Ямболско", „Ямбол през XI в.", Ямбол в първите години на турското робство" и др. През 1940 г. вече е готов ръкописът от 240 стр. на „История на гр.Ямбол. Част I: От предисторическо време до Освобождението". Този обстоен труд на Андреев обаче така си остава не обнародван и до днес...

Наред с краеведските си проучвания А. Андреев извършва и задълбочени музиковедски. Така, докато е учител в Ямбол, той написва и издава в брошури следните свои студии: „Мит и музика. От Орфей до Фауст", „Музикалното изкуство на старите траки", „Питагор и учението му за хармонията на сферите", „Орфей", „Музикалната култура на Крит и Микена", „Музикални нрави в стария Рим", „Музиката на стария Изток и на Егейския свят" и „Химни на Аполон Депфийски. Старогръцка музикална археология". Тези 8 музиковедски студии на А. Андреев излизат между 1938 и 1942 г., като поне 6 от тях са издания на ямболската печатница „Светлина".

Освен изследователисторик и музиковед Андреев е бил и отличен изпълнител на виопончело и като такъв той е бил солист на Ученическия симфоничен оркестър при Ямболската мъжка гимназия. През май 1939 г. този оркестър изнася голям концерт в родния му Сливен. От предната 1938 г. А. Андреев се включва в трио „Михайлов", което често изнася пред ямболското гражданство камерни концерти за флейта, виолончело и пиано. През 1938/39 г. в това трио за класическа музика на пианото е учителят по музика в Ямболската мъжка гимназия Светослав Обретенов. В същия кратък период Обретенов ръководи и споменатия ученически симфоничен оркестър, вкл. и при гостуването в Сливен.

А. Андреев учителства в Ямбол 8 години до авг. 1942 г. Тогава той и съпругата му Блага са преместени на работа в Битоля, който исторически български град в Македония между 1941 и 1944 г. се е намирал в пределите на Обединена България. В Битоля учителското семейство е останало найвероятно докъм ранната есен на 1944 г. След това до 1947 г. А. Андреев е гимназиален директор в Разград и във Варна. От 1947 г. насетне той вече работи предимно по придобитото си в Прага музикално висше образование. Така за по 1 година Андреев е началник на отдел „Музика" при Радио Варна и артистичен секретар на Държавния симфоничен оркестър Варна и на тамошната Народна опера. От 1949 г. той живее в София, като 1 г. е началник на отделение „Художествена музика" при Радио София. През 1950 г. А. Андреев става старши научен сътрудник по история на старата музика в Института за музика при БАН, а през 1962 г. получава докторат по музикални науки в Братиславския университет и става професор. Член е на Съюза на българските композитори и на Съюза на научните работници. Награждаван е с високи отличия, най-значимите сред които са орденът „Кирил и Методий" (I степен) и златният орден за изкуство и култура, връчен му от чехословашкия президент.

След „Ямболския" си период А. Андреев написва и обнародва следните си позабележителни трудове: „Произход на музикалната драма", „Легендата за Орфей от историческо и музикално гледище", „Извори за музикалната култура на Средновековна България", „Първият български оркестър", монографичната студия „Панайот Пипков", „Извори за музиката на старите траки", „Сведения за музикални инструменти в Средновековна България", „Зрелищни прояви с музика в Средновековна България", „Сведения от чужденци за музикални прояви на българите през турското робство"...

Дългогодишна и плодотворна е дейността на А. Андреев и като сказчик и лектор в България, Чехия, Словакия, бившата ГДР, Полша, Румъния. В изпълнение на тази си популяризаторска мисия в областта на музиката бившият ямболски учител изнася над 1400 увлекателни сказки и лекции, при това без в чужбина да ползва преводач... И така до самата си смърт на 25 април 1973 г. в старинния полски град Краков...

* * *

През пролетта на 1936 г. А. Андреев пише в ямболския в-к „Тракиец" по повод творческа изява на свой колега между другото и това: Ма си учител, да работиш цял ден в училището и да се откажеш от малкото си свободно време, за да твориш това е достойно за похвала и истинско уважение". Тези думи на А. Андреев с пълно право можем да отнесем и към самия него. А що се отнася до неговата книжица „Из стария Ямбол", то тя несъмнено си остава за историята на града ни това, което е за историята на Родината ни неподражаемата историйца на Отец Паисий...