Човек и „биоавтомат" Етически проблем Тъй като Човекът е двойствена духовно-физическа същност, той има следния проблем: състои се от това, което наричаме душа, и от биоавтомат. Това е проблемът за взаимоотношенията между безкрайното и крайното: противоречията на безкрайността на душата в крайното материално тяло. Законът на Душата е даТвори, да Дарява, наличието на способност да бъде признателна. Законът на биоавтомата е Егоизмът, подчинеността на програмите за оцеляване и на инстинктите. Защото биоавтоматът е материален организъм и той си има своите жизнени потребности. Има нужда от материална енергия. Примитивен е онзи човек, у когото биоавтоматът преобладава над Душата — липсват вътрешни обратни връзки между съзнанието и организма. Затова той е егоист, мисли само за себе си. Как да се нахрани, как да получи удобства. Независимо дали е сит ближният. Това е закономерно, щом е програмиран от принципите на биоавтомата. Той е роден такъв и не е виновен за това. Можем да го разберем. Проблемът е там, че нормалният човек се отнася към примитивния, като си дава сметка за неговите зависимости и му съчувства, докато примитивният човек не постъпва така, а според изискванията на своя егоизъм. И тогава възниква етически проблем, който е вечен: как да се отнасяме с примитивния човек и кой може да отсъди кой човек е примитивен. Целият проблем е, че тъкмо примитивният човек се опитва да управлява. Защото всеки от нас иска да бъде свободен, но онези, които са по-низши, търсят свобода чрез властта, а по-висшите могат да бъдат свободни и сами по себе си. „Нормалните" хора например ще се съберат и дори и да не знаят изходната тема, пак ще измислят нещо интересно. Но стига да се навре между тях само един „примитив", всички усилия ще потънат безвъзвратно, че и от неприятности едва ще се отърват. Отговорът на този въпрос е прост: ако човек не умее да управлява себе си, започват да го управляват другите. Въпроси: Не е ли техниката за саморегулиране възможност да разчистите в себе си арена за борбата между доброто и злото и по такъв начин да се самоунищожите? Може ли чрез саморегулирането да се вършат злини? В тези въпроси се долавя скритата идея, че човек по природа е лош. И още, че Доброто и Злото са самостоятелни, значими сами по себе си същности, че на човек не бива да му се дава свобода. Индийският философ и създател на интегралната йога Шри Ауробиндо казва, че тъмнината не е тъмнина, тъмнина няма, а има липса на Светлина. Според руските философи злото произтича от несъвършенството. Отговор: Християнството се разпространява именно защото чрез" явяването си Христос провъзгласява, че Човекът е създаден по образ Божи. Това означава, че в същността на човека лежи Съзидателят. То отговаря на инстинктивния човешки стремеж към развитие и му открива перспективи. Тук е основата на ценностната нагласа - усъвършенствайте се, вие сте свободни! И наистина престъпленията се извършват именно от несвободни, деформирани, комплексирани хора. У човека няма добро и зло сами по себе си. Злото е несъвършенство. Дори агресивният човек, когато си почива на вълната на хармонизацията, става по-малко агресивен. Защото мозъчните клетки натрупват запас от хранителни вещества и започват да функционират нормално. Нормалният мозък е творчески мозък.