Ключ за улесняване на саморегулирането

6
Основният ви проблем се състои в това, че за да управлявате себе си, трябва да прибегнете до помощта на волята, защото не познавате собственото си устройство.
Това означава постоянно да си забранявате нещо или да се принуждавате да правите нещо.
Тъкмо затова ни е нужна енергия, която да удържа наличната активност на мозъка и да я пренасочва.
Именно този похват на насилие над себе си отнема по-голямата част от жизнените ни сили, които поради това се изразходват не за самия живот или работа, а за създаване на подходящо състояние. Без поетично вдъхновение не можете да пишете стихове, а без пълно мобилизиране на силите не можете да постигнете рекорд в спорта.
Какво да правите, ако сте се концентрирали върху някаква цел, опитвате се да я постигнете и нищо не излиза, а под влияние на случайно вдъхновение можете да създадете шедьовър или да прескочите висока ограда, бягайки от зло куче? Какво да правите, когато сте в депресия, мъчите се да оправите настроението си, а нечия усмивка или комплимент могат да предизвикат желаното настроение без каквито и да било проблеми?
Оттук именно възниква парадоксът: кой ви управлява - вие самите или някой друг?
Емоциите могат да бъдат източник на победа, защото концентрират вниманието ви толкова силно, че включват в действие вътрешните резерви.
Ако обаче стресът надхвърля възможностите за саморегулиране на човека, може да го парализира, вместо да мобилизира силите му.
Когато останете насаме със себе си, можете да обмислите спокойно действията си, а в стресова ситуация свободата на мисленето се нарушава.
За съжаление дори пред общественото мнение по-често печели онзи, който се държи по-добре пред телевизионната камера или пред микрофона, а не който наистина има какво да каже. Това се дължи на факта, че когато на хората им е трудно да се ориентират в същността на даден проблем, инстинктът им каз- ва: този, който говори по-уверено, е човекът, който знае какво трябва да се направи.
А дори на опитните артисти, които предварително научават ролите си и са свикнали с нервното напрежение още от първи курс, им е трудно да запазят яснотата на ума и увереността в себе си в емоционални ситуации, пък и при всяко общуване, особено пред телекамерата или микрофона.
Но както показва практиката, похватите действат, ако съответстват на индивидуалността на човека и на особеностите на неговата нервна система. Ако няма такова съответствие, това е безполезна загуба на време и сили и насилие над себе си.
Ето защо, вместо да губите време и сили за отработване на методи по чужди препоръки, по-добре е да намерите своя собствен метод, премахващ стреса автоматично, и тогава ще можете бързо да се успокоявате и да възстановявате силите си, без да се откъсвате от дейността си.
Една католическа монахиня в Полша, професор по психология, която помага на децата в сиропиталищата, попита на урока по саморегулиране: „Тази дълбока душевна благодат я чувствам понякога, когато се моля, за какво ми е саморегулиране?" Но искрената хуманистка веднага се успокои, като чу, че достъп до хармонията трябва да имат всички, иначе излиза,' че значителна част от човечеството трябва да остане зад борда на нормалността.
Като се научим да контролираме напрежението, ние откриваме способността да използваме вътрешните си възможности по свой собствен избор. Защото когато няма стрес, всяка болка напълно се контролира от волята и кървящата рана се затваря по-бързо „без адреналин". Защото напрежението е показател и начин за търсене от мозъка на хармония и когато я намерим, с нас е Бог.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: