Човек не може да не обича, не може да не твори

67
вкопчил се е в него (като за живота си) с цялото си тяло, а когато има добро самочувствие и е весел, може да кара автомобила дори с висока скорост само с два пръста.
Пример 3. Известен поет с опит в живота казва за саморегулирането, че това е състояние, при което като че ли началника го няма.
Пример 4. Жена философ, крайно недоволна от себе си, разказва, че страдала от отмъстителния си характер. Не можела да живее спокойно, докато не „отмъсти" на своя „оскърби-тел". Когато за пръв път изпитала състоянието на вътрешна свобода, в отговор на въпроса, какво чувства „там", тя възкликнала:
„Иска ми се да прегърна цялата Вселена! Искам да споделя радостта си!"
Пример 5. А един млад поет твърди: „Това е като след половин чаша водка преди първата среща с любимо момиче!"
(Младост!)
Човекът на бъдещето - това си ти
Казват, че Човекът е единственото живо същество, което не е в равновесие с природата, и оттук са всичките му проблеми. И призовават: назад към природата!
Какво значи назад към природата? Да станем по-примитивни ли?
Не, човек е излязъл от „обичайния" природен биоритъм, защото за разлика от животните като еволюционен вид той е незавършен и отворен към усъвършенстване. Не назад към природата, а в съюз с нея напред, към повишаване нивото на хармония! Защо му е необходимо да заменя природата със себе си и да прави това, което може да става и без него?
Смисълът на човешкия живот е да прави само онова, което без него изобщо не би могло да стане.
Човекът е в развитие. Оттук са и всичките му проблеми.
Човешката еволюция преди всичко е, разбира се, еволюция на съзнанието. Изпреварващото развитие на съзнанието е в дисхармония със „забавените" възможности на материалния организъм.
Ключов проблем на човека е неговото вътрешно противоречие между това какъв е и какъв иска да бъде.
Изконната борба със самия себе си ражда самопознанието, но без достъп до управлението на вътрешните процеси води до стресове, комплекси и несигурност в себе си. Последицата е нарушаване на здравето. И тук не могат да помогнат нито хапчетата, нито техническият прогрес. Това е проблем на самоусъвършенстването.
Празнотата от вътрешния разрив със самия себе си се запълва от външни посредници между съзнанието и организма ни - всевъзможни водачи и учители започват да ни учат как да живеем, изпадаме под влиянието на авторитети, формираме си стереотипи и в това наше объркано състояние се поддаваме на влиянието на разни хипнотизатори, гадатели и „екстрасенси".
Тази външна помощ е предизвикана от нашите собствени механизми на саморегулиране в очакване на подобрение. Дори и временно да ни облекчи, това всъщност е спирачка на развитието. Защото всеки път, когато се чувстваме по-добре от външната помощ, у нас се утвърждава мисълта: ако искаш да ти е добре, подчини се! И търсим нова външна опорна точка.
Никой не знае часа на своята смърт, но никой няма и да го пропусне.
И в тази неопределеност между полюсите на живота и смъртта е същността на напрежението на живота, величината на потенциала на човека, неговият подвиг и неговата трагедия, и неговите надежди.
И именно в тази неопределеност на съдбата е същината на еволюцията - тук всеки е гол пред себе си като пред Бога и всеки проявява истинската си същност, както войникът на фронта. За да може да поправя и подобрява у себе си онова, което изисква усъвършенстването.
Живот! Живот! Безценен, безвъзвратен Дар на Природата!
Струва ви се, че тъкмо сте се понаучили да живеете, а се оказва, че той - Животът - вече преминава.
И нямаме резервна батерийка да го продължим.
Неизвестността мобилизира- това е шанс за щастие, а врачката само ви помага да повярвате, че всичко ще бъде добре.
Защото не може вечно да бъде лошо.
Който мисли, че ще живее вечно, живее като под хипноза! защото именно в транс откривате чувството за безвремие. Трябва да си изработите „транс-контрол".

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: