Хасай Алиев Ключът към саморегулирането



Pdf просмотр
страница83/89
Дата20.01.2023
Размер0.77 Mb.
#116336
1   ...   79   80   81   82   83   84   85   86   ...   89
Хасан Алиев- Ключът към саморегулирането
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
Каква е перспективата
Бездна
и Разум
Ключът - метод за велики хора
И така, ако наблюдаваме простосмъртните, а още повече -великите на този свят, как постигат успехите си в живота и ако научим каква вътрешна работа извършват понякога дори без сами да го забелязват, ще видим, че те непрекъснато управляват своето състояние.
Способността да управлява себе си отличава човека от животните и му дава чувство за увереност в себе си. Когато помниш, че си Човек, не ти е нужно да подражаваш, да пълзиш и да чакаш странична помощ. Търсиш у хората също Човека и тогава лесно преценяваш кой какъв е: способността ни да съпреживяваме, да обичаме, да творим, да даряваме и да бъдем признателни ни е дадена от Бога, защото Бог в човека - това е творчеството.
Самият ти, от Бога създаден, си бог - съзидател и дарител. Да живееш с Бог, значи да бъдеш Човек.
Това се забравя най-лесно и да помниш, че си Човек - това е твоята работа, твоето духовно извисяване, превръщането ти в Личност.
Разбирайки своето устройство, вие можете по-лесно да управлявате себе си и затова по-лесно да помните, че сте хора.


70
С такава цел е била създадена и религията - за да напомня на човека, че е Човек. Защото в критични ситуации той често губи чувството за реалност и у него започват да надделяват примитивните инстинкти за оцеляване.
Никой не знае какво точно означава да бъдеш Човек, но това, че „Тряб-ва да бъ-деш Чо-век!", знае всеки.
И в това е нашата надежда.
Шеста част
Моят Ключ е моят кръст
Авторът показва лицето си
Родил съм се сбободен
Аз съм се родил свободен, в детството си обичах да мечтая. Гледах облаците и животът, който ми предстоеше, ми изглеждаше огромен и безграничен със своите възможности. И ми се искаше по-бързо да порасна.
А след това, колкото повече пораствах, толкова животът ставаше по-конкретен. Започнах да осъзнавам и границите на възможностите си. Но тези граници не ми дават покой, твърде силна е жаждата ми за свобода, жаждата за полет.
И затова открих метода за саморегулиране и го описах отначало в първата си книга „Ключ към себе си", по която желаещите се опитваха да усвоят уникалната способност да управляват своето състояние. Чрез обучението по саморегулиране се открива нов свят на възможности - способността да се усъвършенствате в съответствие със своите идеали.
Няма нищо ново под Слънцето. Всичко това многократно е било „откривано" от човечеството, защото лежи в основата на самата човешка природа. Аз например станах известен само с това, че открих по- достъпен начин за постигане на състояние на вътрешна свобода и разширих областта на неговото използване.
В конкретния случай аз не съм човекът, който идва и казва на хората: „Аз открих метода и сега ще ви уча на него."Аз съм човекът, който иска да покаже какво и как правят хората, помагайки си в трудни ситуации, за да го правят по-добре.
Отначало това беше все още моята стара техника - използвах я* при обучението по сугестия.
Хипнотизират обучавания и му внушават, че вече може сам да повтаря това състояние за собствените си цели. Втълпяват му, че когато реши да направи това, предварително трябва да програмира желаните реакции на организма си (което заменя командите на хипнотизатора). За да се включи автохипнозата, му внушават някакъв ритуал -например броене до пет или щракане с пръсти няколко пъти. Цялата техника беше подробно разработена, но тъкмо необходимостта от внушение при обучението не ми даваше покой.
Това е парадокс - да се учиш да бъдеш свободен под нечие хипнотично управление.
Сетне разработих идеомоторните похвати, което беше съществено ново в света. Но още го нямаше най-главното - принципа за търсене на Ключа, който по-късно замени ритуала. Ето защо за онези, при които не се получаваше раздалечаването на ръцете, се налагаше все пак да се засили реакцията на сугестия.
Имаше такива, които успяваха, и такива, които не успяваха, и за тях се налагаше външно въздействие чрез внушение.
Моите ученици още тогава използваха самовнушението с най-различни цели, като прилагаха метода лично за себе си и обучавайки други. С негова помощ те се освобождаваха от стреса, предизвикваха релаксация, възстановяваха силите на организма си, контролираха здравето и работоспособността си, по- тъваха в „нирвана" и в медитация, блокираха чувствителността си към болка и управляваха други, недостъпни преди за обикновената воля процеси на психиката и организма си.
Тогава това ставаше на фона на феномена, който обикновено се нарича „обущарят ходи бос": всички се смайваха от това, че самият автор на метода пише в книгата си „Ключ към себе си", че няма ключ към себе си.
Приятелите ми се подиграваха за откровеността и ме наричаха глупак. Като си придаваха важност, ме съветваха поне да не го разгласявам. Казваха ми, че си правя антиреклама.
Но какъв е смисълът да прахосаш живота си за полуистина? Искаше ми се не само да опиша възможностите на метода, но и да го обясня. Защото само след като бъде разбран, той можеше да стане за всеки човек начин за разкрепостяване, а не ново средство за по-изтънчено манипулиране.
Намирах изход в това, че съм еталон за нервно напрежение и усъвършенствам начините за саморегулиране върху себе си: те са вече достатъчно ефикасни, за да може с тяхна помощ една трета от човечеството да премахва стреса (което си е точно така - техниката е много хипногенна, и то с най-мощния


71
мотивационен сигнал: „да управляваш себе си"), но лично за мен тяхното въздействие беше недостатъчно.
Обяснявах, че докато аз не се отпусна, за такива като мен, които не са способни да се отпуснат, има перспектива, защото методът продължава да се усъвършенства. Шегувах се със случая за един известен от- бор, който, след като спечелил престижна награда по плуване, хвърлил от радост любимия си треньор във водата, но се оказало, че той не може да плува.
Опитвах техниката всеки ден. (Та нали тъкмо аз би трябвало да знам най-добре как да я използвам!)
Но вместо очакваното особено състояние усещах само напрежение и досада. Само понякога, за секунди, когато я показвах на други (и по такъв начин отклонявах вниманието си от себе си), у мен възникваха проблясъци на това състояние на лекота. В любимото си занимание ние сме свободни. При това, обикновено работейки с тройно пренатоварване, не се уморявах.
За този феномен - да се работи, без да се чувства умора при обучението по саморегулиране, ми съобщаваха и мои ученици лекари. Показвайки техниката на пациентите, те непрекъснато възстановявали силите си непосредствено по време на работа.
Но всичко си има граница.
Ако няма Ключ.
След години напрегната работа без нито един ден почивка аз очевидно съм се преуморил. Осъзнах го, когато се хванах да мисля, че вече отдавна не спя нормално нощем, а сутрин, като се събудя, не чувствам обичайната бодрост. Осъзнах го, когато изведнъж разбрах, че въобще не мога да създам книгата, над която работя вече три години. Осъзнах го, когато внезапно открих, че както излиза, хората, които обичам, съвсем не са щастливи с мен, а дори обратното, често ги дразня.
Това откриване на реалността ме слиса. Оказа се, че за близките си аз не съм празник, както подсъзнателно смятах, а причина за техните безпокойства и огорчения! А пък аз си мислех... Значи не съм такъв, за какъвто се мислех! Не можех да се съглася с това.
Това откритие е непоносимо - да разбереш, че всъщност не си такъв, какъвто ти се струва, че си, и че хората, които обичаш, се дразнят от теб.
Авторът на метода, предназначен да подобрява здравето и да повишава ефективността на всяка дейност, сам нямаше нито здраве, нито работоспособност. Аз неудържимо обичам живота, но невъздържано изразходвах себе си в интензивен труд и живеех неправилно.
Но ако вземех своя самолет на съдбата в собствените си ръце и го насочех право към целта (колко хубаво е изразил тази мисъл за своя герой в книгата си „Беглецът" Хулио Картасар!), как би свършило това?
Нямаше ли да попадна, както казва Хулио Картасар за своя „беглец", в лудницата? Човек не може да живее по-различно от начина, по който живее, нужна му е само помощ. Постижение е, когато можеш да я намериш и в самия себе си.
Това е факт, който все някога трябваше да ми се случи: у мен се бяха натрупали противоречия - аз жадувах резултат и в същата степен състоянието ми не съответстваше на това. Исках да реша проблема, но не бях в състояние. Оказах се в криза на самонедостатъчност. И нямах избор, защото в процеса на дългогодишната ми работа открих истини, които не можех да не изразя. Защото в противен случай се нарушаваше самият смисъл на живота ми -разширяването на границите на човешките възможности.
Неизразеното знание ни изгаря. Забелязвах колко често хората дори не подозират за скритите си възможности. Колко често това незнание ловко се използва от всевъзможни лечители чудотворци, които приписват на своите лични „свръхестествени" способности действието на нашите собствени вътрешни сили.
Сега това се нарича с модерната дума „екстрасенсорни" способности. Аз, който на младини преболедувах любовта си към телепатията и други подобни мечти на човечеството, търсех и разговарях,изучавах и опитвах, проверявах и откривах и чрез продължителни изследвания се ориентирах в това, как е устроен механизмът на човешката природа и на какво се основават неговите възможности.
Учудваща е просто душната доверчивост на възрастни хора, на които представяха като доказателство за необикновените постижения и способности на човека обикновени фокуси - например ходене бос по счупени стъкла от бутилка. Дори помъдрели от живота и науката академици оставаха потресени и смутени като малки деца пред това „чудо".
Всички ние сме под властта на стереотипите на мисленето. Щом едно малко стъкълце може да убоде пръста до кръв, ни се струва, че от купчината счупени стъкла, където има милиони такива остри стъкълца, ще се лее море от кръв. Всъщност всеки може без каквито и да било особени способности и йога да ходи или да лежи върху купчина остри стъкла. Може да го направи и дете, което не познава засуканите теории.
Тази купчина стъкла, ако си спомним учебника по физика, просто при натиск приема формата на натискащия предмет.
Известен цирков артист, преди да легне върху стъклата, старателно медитираше и дишаше дълбоко.


72
Той екзалтираше публиката, разказвайки как е тренирал десет години и пет от тях се порязвал. Случваха му се странни неща: понякога ставаше под гръм от аплодисменти, а друг път отстрани по гърба му се стичаха малки струйки кръв. Той не разбираше какво става и всеки път, горкият, медитираше все по-усърдно. А работата беше от проста по-проста - порязваха го отделните стъкълца.
Всяка истина трябва да се постигне. И я постига онзи, който я носи в себе си - който има потребност да осмисля преживяното. Трябва да се научим да разграничаваме митовете, фокусите и истинските възможности на човека. Нашата увереност в себе си и нашата свобода зависят и от тези знания. Защото те засягат човека.
Истинските възможности на човека са много по-привлекателни, по-перспективни и по-значителни, отколкото ходенето по горещи въглени и яденето на стъклени чаши. Въглените не изгарят стъпалата на краката, стига да знаеш как да ходиш.
Тъкмо за това веднъж оживено разговаряхме с един приятел академик. Той кимаше с глава, потвърждавайки значението на науката за саморегулирането. И точно тогава, като говорехме за фокусите, аз на шега „изядох" една чаша пред очите му. Бях потресен от реакцията на академика: той пребледня, започна да ме гледа многозначително и с особено уважение, сякаш изведнъж видя в мен човек, който си знае работата. Като че ли се беше докоснал до някаква тайна. С огорчение си помислих, че всички разсъждения за състоянието на вътрешната свобода са нищо в сравнение с този фокус.
И когато желанието ми да напиша тази книга стана неудържимо, опитвайки за кой ли път похватите, аз изведнъж открих, че те са започнали да действат.
Методът има най-добри резултати там, където усилено се опитваме да решим някакъв проблем, а обикновените сили не ни достигат. Ефективността му е толкова по-голяма, колкото по-високи изисквания се поставят пред психиката и организма. Това е метод за изключителни натоварвания. А на здравата глава, както се казва, и аналгинът не действа.
Пристигнах в Канада само с 30 долара в джоба си, без да зная английски, а след месец вече над 300 канадци бяха обучени на този метод. Ключът беше приет с интерес в страната, която беше видяла най- различни методи - защото е прост, а резултатите са очевидни.
Налагаше ми се да обясня по радиото и в телевизионно предаване как съм успял да направя това, без да знам английски. Пошегувах се, че езикът е необходим там, където хората не се разбират. Често се случва, казах аз, да говорим на един език, а да не се разбираме. Колкото по-малко се разбират хората, толкова повече думи са необходими. А когато желанията ни съвпадат, и възможностите ни се отключват.
И това, че показах методиката, без да знам езика, с помощта на преводачи, казах аз, не е минус, а плюс за бъдещите телевизионни предавания за обучението с Ключа, защото още веднъж доказва, че за него няма граници - нито езикови, нито национални, нито географски, нито религиозни. Още едно доказателство, че всички ние сме с еднаква кръв.
Вече помъдрял от живота, аз се размечтах веднъж на глас пред сина си Ален:
- Колко хубаво би било, ако хората можеха да говорят така, че да се разбират един друг!
-Ами тогава нямаше да има никакви проблеми - отговори, без да се замисля, момчето.
Всички сме с еднаква кръв, с еднаква природа и следователно, ако поискаме, ще се разберем. Ето за какво ни е нужен Ключът.
Той е създаден, за да се съкрати връзката между човека и неговата природа и по такъв начин - с човечеството.
Какво ми се иска да пожелая? Иска ми се да припомня старите и вечно нови истини. Както е казал приятелят на Христос свети Франциск: искам хората да бъдат здрави и да се обичат един друг.
А аз бих добавил - особено ближните си.
Защото да обича цялото човечество е най-лесно за творческия човек.


Сподели с приятели:
1   ...   79   80   81   82   83   84   85   86   ...   89




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница