Хасай Алиев Ключът към саморегулирането
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
| Станах художник, защото мечтаех. Защото мечтаех, станах художник. Бих сътворил Света!... Но не успях. Защото не съм Бог. И изобщо съм самотник. Защото не успях да вдигна на съдбата самолета. Големият Бор, пораснал насред Пътищата, сред Великите пътища, пораснал до Небето... Това не съм аз. Отвратителното твърдение на авторитетния биохимик, който между другото завежда наркологичната служба на огромния град, тогава съвпадна и с моите собствени впечатления. Известни ми бяха случаи, когато при рязко отказване от наркотиците някои сърдечноболни получаваха инфаркт. У нас този проблем не е проучен достатъчно, защото е много сложен. Освен това разпространено е мнението, че щом човек се е отказал от лошото и вече е тръгнал по пътя на доброто, значи всичко ще е наред. А би трябвало да му се обясни какви проблеми могат да възникнат в преходния период, да му се даде не само съвет, но и начин за преодоляването им, за да не се пречупи при срещата с неизвестното. Моят личен проблем беше следният: имам много висока съдова зависимост на организма, допълнително ребро притиска кръвоносен съд, който кръвоснабдява мозъка ми. Наистина се оказваш в задънена улица - искаш да правиш хубави неща, а от това само ти става по-зле. Когато обаче намерих своя Ключ, аз се отказах от пиенето за един ден, защото в състоянието на саморегулиране няма стереотипи и се появява увереност в собствените възможности. Много важно е да се разкаже как се прави това. Защото е пример в работата над себе си. Ние винаги работим над себе си, дори без да го съзнаваме. Щом се измъчваме за недостатъците си, вече работим над себе си. И у всекиго от нас се извършва тази интензивна вътрешна работа. Жалко е само, че можем и да не дочакаме резултата. Проблемът е, че тази вътрешна работа ще си остане само пре- живяване, ако не се придружава с някакво съзнателно действие, похват, начин, който съгласува психическите и физиологичните процеси. Например влизам в стаята. На масата е отворена пишещата ми машина - цяла нощ писах, пих бира, 76 пуших с лулата, в ъгъла са разпилени шахматни фигури... Художниците рисуват натюрморти, а аз написах: НАТЮРМОРТ Фигурка черна, фигурка бяла... Магаренце малко (виждам го от прозореца), пътят се вие... Катя седи на перваза (котката ми)... Всичко потъва в Лета... На масата – бира... А решение нямам. Решението, което обединява духа и тялото, е Ключът. Например преди, когато бях махмурлия, дълго и мъчително се ругаех, обещавах си, че повече няма да пия. Това е преживяване, „работа", придружена с мъки. Но сърцето ми сякащ казваше: „Ами, пак ще пиеш!" А този път, когато започнах да си говоря така, но вече на вълната на открития от мен хармонизиращ биоритъм, за пръв път сърцето ми сякаш каза: „Добре де, щом не искаш, не пий!" Вътре в себе си аз не срещнах възражения. Като че ли точно така трябваше да постъпя! Моят стремеж стана едно цяло с мен самия. Никакво вътрешно противоречие. Аз съм АЗ. Трудно е да се обясни с думи. Вероятно това именно е съкровеното явление, за което се казва, че е разбирателство със самия себе си. Разбира се, не е така в буквалния смисъл на думата, но в компютърната част на мозъка, както и в най-обикновения компютър, може да се намери нужният файл, да се изтрие и всички програми на организма сами ще се организират в ново цяло, без този елемент. Изтръгнах желанието си да пия, както се вади трън от петата. И се оказа, че няма никакви биохимични следи. Просто вместо изкуствения еталон за свобода сега у мен работи естествен, който поради самата си природа на практика е много по-мощен от изкуствения. Това е опит за освобождаване, постигнат с помощта на Ключа. Старият еталон действаше силно само защото ми липсваше естественият, природният. Минаха пет месеца, сетне две, три години, а аз още през първите месеци се подмладих, кажи-речи, с десет години. Седя си например, говоря с някого и изведнъж се улавям, че съм кръстосал крак връз крак, сякаш точно така трябва да бъде. Но това не е. мое - откакто се помня, аз винаги съм бил „тежък", седях с опрени на хълбоците ръце. Преди две години избрах една снимка като най-добрата възможна за публикуване в списание, а днес се боя да я покажа - ще ме дискредитира. Станах лек и подвижен като на млади години. Веднъж отново ме поканиха в една организация, където преди бях чел лекции, и ми казват: „Ние познавахме баща ви!" А що се отнася до алкохола, просто е смайващо: често седя на масата с гостите, подканям ги да си пийват, а аз самият нямам желание. Дори веднъж забравих, че би трябвало да вдигна тост. Целият мозъчен блок, свързан с пиенето, беше изключен. И настроението ми е съвсем различно. Аз съм поет! Пролетта ухайна, вашите сърца и вашите усмивки! И приятелят мой, онзи бор висок, ме завъртя в танц в слънчевия майски ден! Въртим се в танц, въртим се в танц, въртим се в танц! Ох, как се изморих! Съвсем друго състояние на душата! Пролетно настроение! Първото, което открих, бе, че стената, представляваща за мен утрешния ден и нуждаеща се от преодоляване, се бе срутила! Преди винаги си представях, че утрешният ден е бетонна стена, която се 77 сгромолясва върху мен, и аз трябва да напрегна всичките си сили, за да я удържа и да я махна от себе си. И ако тогава някой ме попиташе какво смятам да правя например след година или две, щях да се смутя. Не си представях как хората могат да градят планове - та нали всеки ден ситуацията се променя, аз дори не знаех дали ще бъда жив утре. А сега вече виждах целия си жизнен път, можех да кажа какво смятам да правя и утре, и след десет години. Един мой приятел журналист ми разказа, че когато е махмурлия, става ужасно раздразнителен и педантичен, хваща се за всяка точка в статиите си, за всяка запетайка, обажда се по десет пъти в редакцията, обяснява им какво и как трябва да направят, всички го дразнят и той на всяка цена налага своето. Както приятелят ми казваше, това е нишката, която го свързва с живота. Тесен коридор, а в далечината нищо не се вижда. Главното е да не се скъса нишката. А сега и аз, и той имаме свободно пространство. Ако в една редакция не приемат статията му, ще я приемат в друга. Разширила се е свободата ни на избор. Второто се отнася до първото: и преди съм забелязвал, че когато съм разстроен, изморен или болен, или някой ме е ядосал, при работа с аудитория зациклям, като реагирам на всяка реплика и сякаш се самоутвърждавам. А когато съм пълен със сили, иска ми се да помагам, да подарявам и дори очаквам подобни реплики, които с лекота превръщам в обединяваща сила за групата. Сега разбирам, че когато човек е разстроен, разкоординиран, цялата му енергия отива за възстановяване, за оцеляване и затова тактиката му е отбранителна, насочена към самоутвърждаване. В това състояние, в което липсва вътрешната хармонията - Богът, все едно че дяволът ти шепне: всички хора са неблагодарни, и да работиш, и да не работиш, никога няма да те оценят, мисли за себе си... и т.н. все в този дух. А когато си цялостен, в теб говори Богът творец, ти реагираш не само на думите, защото притежавайки вътрешен баланс, виждаш човека по-дълбоко, по-пъл- но, сякаш го обхващаш целия, заедно със състоянието му, не само думите или постъпките му. Виждаш например, че е разстроен, може би гладен, може би и недобре възпитан или болен, изобщо го разбираш като родната му майка. И намираш подход към него, намираш нужните думи. Това проявяване на Майката, когато изпитваш състояние на вътрешна цялостност, и проявяването на Бога творец и дарител, и проявяването на дявола, когато липсва тази цялостност, вероятно представлява Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|