Хасай Алиев Ключът към саморегулирането



Pdf просмотр
страница86/89
Дата20.01.2023
Размер0.77 Mb.
#116336
1   ...   81   82   83   84   85   86   87   88   89
Хасан Алиев- Ключът към саморегулирането
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
структурата на света -
и в дейността на мозъка,
и психофизиологичната основа на
духовната човешка същност, която
намира израз в тези велики символи на
хармонията и дисхармонията на
природата
Дали аз, който като дете мечтаех за абсолютна свобода, бих искал да стана чрез саморегулирането или чрез някакъв още по-мощен метод като Бог? Който създава нещата и световете. Какъвто си го представях в детството си, след като бях прочел сума ти наши, индийски, китайски и немски философи.
Абсолютът? Не, не бих искал да стана един-единствен всеобхватен студен световен разум. Желая безкрайната ми душа да си остане в крайното ми тяло. За да мога в това вечно противоречие между безкрайното и крайното да давам, да страдам и да преживявам, да обичам, да творя и да се наслаждавам, да прегръщам, да редя тухли, да пиша книги на компютъра, да мисля. Любимото ми занимание е да мисля. (И да чувствам - подсказа ми един човек от другия край на планетата, в Канада... Морис Стронг... Разбира ме...
Сигурно има защо да го предлагат за ръководител на ООН.)
Безкрайна душа в крайно тяло - това е центърът на живота, неговата концентрация, победи и падения. Бог-Син. За мен всички са като Христос, само че може би не цялостни, още не са съвършени. В състояние на саморегулиране прозрях: „Аз съм в Бог и в мен е Бог." Това е моят девиз и моята молитва.
И трето. Когато всички вкъщи си лягат и оставаш сам със своите мисли, без да се безпокоиш за никого — колко пълно и добре мислиш, какви варианти на утрешния разговор можеш да прехвърлиш в мозъка си! Когато обаче се срещнеш с онзи, с когото си искал да говориш, а той е напрегнат и е потънал в проблемите си, ти си в стрес, губиш своята цялостност, пълнотата и яснотата на мисълта си. Разговаряте с откъслечни мисли - и двамата „деформирани" от текущия ден, без да постигнете резултат, а сетне, като се разделите, ти вече си успокоен след преживяното и се сещаш какво и как трябваше да направиш, но твърде късно. Реалността се е осъществила.
Сега, когато се научих да откривам в себе си състоянието на вътрешна цялостност и придобих увереност в своите сили, аз живея и мисля едновременно, като съм и участник в събитията, и техен свидетел. Макар и не постоянно, но това вече няма значение, защото винаги зная, че мога да се възстановя.


78
Накрая нещо много важно. Осъзнах, че не бива да се стремя да бъда друг, да не бъда себе си. Тъй като по природа съм срамежлив, преди се мъчех да се променя, да стана по-уверен в контактите си.
Трябваше да се напрягам и цялата ми енергия отиваше за създаване на поведенческа роля, на въображаема форма. При това положение е много трудно да гледаш събеседника си в очите, да говориш ясно и в същото време да мислиш. Сега съм си аз - срамежлив, но без ни най-малко да се боря ,с това. И забелязвам, че не аз
„се въртя", както преди, около уверените в себе си, а хората само след няколко минути разговор започват да
„се въртят" около мен. Закон на пропорцията: ти си смутен - той е въодушевен, ти си спокоен - той се суети.
Най-важното е, че осъзнаваш - ти си като всички други и априори за нищо не си виновен, бъди искрен със себе си и се помъчи да разбереш какво искаш. Ще ти простят грешките, ако наистина се стараеш да правиш всичко както трябва.
Повишава се и работоспособността ми. Вече четири години без нито ден почивка работя до пет часа сутринта въпреки сериозното хронично нарушение в мозъчното ми кръвообращение. Щом си вдигна ръката, пулсът ми изчезва. При прегледа докторът каза, че имам необикновено развити резерви, друг на мое място не би могъл да се движи и да говори, ще легне в болница. Трябва да се оперираш, казва. А аз не само ходя, но и работя интензивно, летя със самолет по градове и страни, обучавам по няколко групи на ден и болни приемам, и лекари уча, и учебни филми снимам, и всяка нощ до пет часа пиша за Ключа към резервите.
Създателю на Вечността!
Не ми давай покой!
Дай ми още седмица живот!
Зареди ме с жив живот!
В живо място ме отведи!
Жива ръка ми протегни!
Изпей в мен песента на любовта!
И ако смятате, че няма смисъл да разказвам тези мелодрами за себе си, че авторът на метода трябва да се показва пред хората абсолютно здрав и всемогъщ, че за хората е полезно да вярват в чудеса и да се уповават на авторитети, ще ви отговоря: същността на работата ми е именно в това - професионално да покажа как да откриете чудото в себе си.
(Две мои снимки: лицето отляво - преди, отдясно - сега, младо, а между тях... разбира се, Ключът.)


Сподели с приятели:
1   ...   81   82   83   84   85   86   87   88   89




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница