Хасай Алиев Ключът към саморегулирането
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
| Войникът и свободата Този действителен случай е показателен, че Ключът помага и без да го познаваш достатъчно Веднъж в най-неподходящия момент при мен неочаквано дойде войниче, което ми било писало да го науча на саморегулиране. Сега младежът се уволнил и смятал да кандидатства в университета. Но вместо да чете за изпити, дошъл при мен за Ключа. Проблемът му беше, че много силно заекваше. Когато говореше, не само ръцете, а и бузите, и цялата му глава конвулсивно се тресяха. С мъка изричаше по две-три думи в минута. Напрежението му беше извън всяка норма. Как са го приели в армията - един Бог знае. Беше необичайно взискателен към мен. Категорично отхвърли съвета ми да си отиде вкъщи и да започне да се готви за изпитите. Пък ми се и обиди. Каза, че две години е чакал деня, когато ще получи Ключа, и че без него нямало да може да влезе в университета. До изпитите оставаха само две седмици, а бившият войник нямаше никакви знания. Това се случи по времето, когато аз едва бях започнал да създавам Принципите за търсене на Ключа и използвах все още старата техника на обучение, при която се изискваше хипнотизиране. А той беше пренапрегнат и не можеше да се отпусне при моята техника на обучение. В този момент нямах нито време, нито възможност да му отделя необходимото внимание, бях страшно зает. И главното - беше ми трудно да му обясня, че Ключът не е магическа пръчка и не може да замени работата. Да му обясня, че именно на него, който е толкова пренапрегнат, му е необходимо специално внимание. След дълъг разговор най-сетне му казах: - Ето защо веднага трябва да си заминеш и здраво да четеш за изпитите, а след това ще дойдеш при мен. Той не ме разбра. Разказах му за един случай в групата ми от българи. Там имаше двама приятели студенти, които бързо усвоиха метода на саморегулиране. Единият веднага след като използва Ключа, направи шпагат. Другият опита, но не успя и заключи, че методът не помага. И двамата бяха овладели Ключа горе-долу еднакво. Изясни се, че първият две седмици преди това се е мъчил вкъщи да прави шпагат, а вторият нито веднъж не е опитвал. Ето защо първият успя. Когато психологическата бариера падна, всички предишни 79 усилия дадоха резултат. -Този метод помага на работата, а не я заменя - казах аз на войника. И за да повдигна малко настроението му, му показах телеграмата, която току-що бях получил: „Моля, изпратете саморегулатора с наложен платеж." Разказах му и друг подобен пример. В групата ми във Варшава след първото занятие няколко жени неочаквано и за самите тях заговориха на руски. Бяха изумени, защото по време на урока изобщо не ставаше дума за езици. А нещата бяха много прости. Те и преди са разбирали руски език, но не са говорели, защото ги е било страх да не сбъркат. Сега бариерата беше паднала. Още един пример: мой ученик в Германия внезапно започна пълно йогийско дишане, което преди неуспешно тренирал няколко месеца. А друг ученик в Италия най-сетне успя да медитира, макар преди да е опитвал упорито, но безуспешно. - Нито едно усилие в живота не пропада даром - му казах -и в този смисъл Ключът помага да се събира реколтата. Затова трябва да си вървиш вкъщи и да се готвиш за изпитите. Ключът няма да ти замени знанията. Мъчно ми беше да го гледам. Освен това около нас се занимаваха група пациенти - ръцете им махаха като крила, лицата им светеха. Не можех да му обясня, че той не е като тях, че тях ми е по-лесно да ги обучавам на метода. (Припомням, че използвах все още старата техника.) Но като гледах напрегнатите му лицеви мускули, сърцето ми не издържа и му позволих да остане три дни, макар предварително да знаех, че той няма да има полза от това. Дойде три пъти, като се занимаваше по един час. Обяснявах му и му показвах с други ученици методите за саморегулиране. Сред разнообразието в групата е по-лесно да откриеш своя индивидуален стил. Ръцете на войника се вдигаха, но той не постигаше пълно разкрепостяване на състоянието. Защото погрешното очакване на незабавен резултат и депресията блокираха генерализа-цията на процеса. - Нищо не излиза! - тюхкаше се той. На занятия идваше от плажа - сутрин бягаше покрай морето. Веднъж ми разказа следното. Сутринта отишъл на морето, а там някакви момчета играели волейбол и правели физкултура. Той също започнал „своята" физкултура настрани от тях: разпервал и прибирал ръце, навеждал се и се изправял по принципа на идеомоторните движения. Пак нищо не се получило и той влязъл в морето да поплува. Плувал, плувал и изведнъж се усетил, че е в морето вече два часа въпреки студената вода, дори е отишъл далеч, зад шамандурите. Никога в живота си не бил плувал така, страхувал се заради напрежението и безпокойството си. Сега обаче не изпитвал никакъв страх! И никаква умора. Сетне му омръзнало и излязъл на брега. - Виждаш ли - казах му. - И по-нататък трябва да се занимаваш с тази техника. Иди си вкъщи, подготви се за изпитите. Всеки път, когато сядаш да четеш, и преди изпитите ще правиш упражненията също както на морето. Не ме разбра. Трясна вратата и си отиде. След един час телефонът звъни. Вдигам слушалката - поз- нат басов глас. - Т-т-и, д-д-док-кторе, с-си... и м-метод-дът т-ти е... - И прекъсна. Явно много ми беше сърдит. Напразно... Мисля си за него. Не успях тогава да му помогна. Може би сега ще си спомни, ще размисли, ще извлече някаква полза... Ще прочете тази книга... Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|