Хазарски речник роман-лексикон в 100 000 думи



страница1/18
Дата25.08.2017
Размер3.27 Mb.
#28708
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
МИЛОРАД ПАВИЧ

ХАЗАРСКИ РЕЧНИК

РОМАН-ЛЕКСИКОН В 100 000 ДУМИ

ПРЕВЕДЕ ОТ СРЪБСКИ

Христина Василева

Milorad Pavič

Hazarski rečnik

Roman-leksikon u 100 000 reči

© 1999 Милорад Павич - АГАТА-А, Издателска група с/о International Relations for Culture

© 1999 Христиана Василева, Превод

© 1999 Константин Оруш, Послеслов

© 1999 Илко Грънчаров, Графично оформление и корица

Сканиране, разпознаване и първоначална редакция: Румен Вучков



ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Упътване за реда на четене

Мъжете четат мъжкия екземпляр.

Жените четат женския екземпляр.

После се сменят.

Какво да четат в екземпляра на другия пол, е казано в



Заключителната бележка.

Книгата не е унисекс!

Константин Оруш




Заглавна страница на оригиналното (унищожено) Даубманосово издание на Хазарски речник от 1691 г. (реконструкция)


На това място лежи онзи читател, който никога няма да отвори тази книга. Тук той завинаги е въртъв.
LEXICON COSRI

(Речник на речниците за хазарския въпрос)

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОРИГИНАЛНОТО ДАУБМАНУСОВО ИЗДАНИЕ ОТ 1691 г. (УНИЩОЖЕНО В 1692 г.) C ДОПЪЛНЕНИЯ ДО НАЙ-НОВИ ВРЕМЕНА


ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРОТО ВЪЗСТАНОВЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ
Сегашният автор на тази книга уверява читателя, че няма да му се наложи да умре, ако я прочете, какъвто е бил случаят с неговия предшественик, използвал изданието на Хазарския речник от 1691 година, когато тази книга е била току-що съз­дадена от своя пръв автор. Във връзка с настоящото издание тук ще трябва да се изложат някои съображения, но за да не излязат прекалено дълги, лексикографът предлага на чита­телите едно споразумение. Той ще седне да пише бележките си преди вечеря, а читателят да вземе да ги чете след обяда. Така гладът ще принуди автора да бъде кратък, а на сития читател уводът няма да изглежда прекалено дълъг.
1. ИСТОРИЯ НА ХАЗАРСКИЯ РЕЧНИК

Случаят, разработен в този лексикон, е станал някъде през VIII или IX век от нашата ера (или е имало повече подобни случаи) и в специалната литература тази тема обикновено се нарича "хазарска полемика"V. ХазаритеV били независимо и силно пле­ме, войнствен номадски народ, в неизвестни времена дошъл от Изток гонен от някаква пареща тишина, и в промеждутъка от VII до X век населявал сушата между две морета: Каспийско и Черно1. Знае се, че ветровете, докарали хазарите, били вет­рове самци, които никога не носят дъжд - ветрове, по които расте трева и те я развяват през небето като бради. Един късен славянски митологичен източник споменава Козе море u би могло да се приеме, че някое море се е наричало Хазарско, защото славяните наричали хазарите козари. Знае се също, че хазарите основали силно царство между двете морета, из­повядвайки неизвестна нам религия. След смъртта на мъжете си, загинали на война, хазарските жени получавали възглавница да съхраняват сълзите, които щели да пролеят за войниците. Хазарите добили известност в историята, влизайки във войни с арабите и сключвайки съюз с византийския цар Хераклий в 627 година, но произходът им останал неизвестен, както са изчезнали и всички следи, които биха показали под какво име и в кой народ трябва да се търсят днес хазарите. След тях на Дунав са останали едно гробище, за което не се знае наистина ли е хазарско, и един куп ключове, които вместо дръжки имат триъгълен златен или сребърен перпер, и Даубманус приема, че са ги леели хазарите. Хазарите заедно с държавата си сли­зат от историческата сцена след едно събитие, за което пре­ди всичко ще става дума тук, тъй като преминали от своята първоначална, и за нас днес неизвестна, вяра в едно (също така не се знае кое) от трите известни вероизповедания на онова и на днешното време: еврейското, ислямското или християн­ското. Наскоро след това именно покръстване последвало раз­падането на хазарското царство. Един от руските военачал­ници от X век, княз Святослав, без да слиза от коня си, погълнал хазарското царство като ябълка. Русите разрушили хазарската столица на устието на Волга в Каспийско море в 943 година, без да спят осем нощи, а между 965 и 970 година унищожили хазарската държава. Очевидци отбелязват, че сенките на къ­щите от хазарската столица не искали да рухнат дълго време след като самите постройки отдавна вече били сринати. Стоели във вятъра и във водите на Волга. Според една руска хро­ника от XII век в годината 1083 Олег се наричал вече архонт на Хазария, но по това време, тоест в XII столетие, в предели­те на някогашната хазарска държава вече се намирал друг народ - куманите. Материалните останки от хазарската кул­тура са твърде оскъдни. Никакви надписи, обществени или лич­ни, не са открити, няма следа нито от хазарските книги, които споменава Халеви, нито от техния език, макар и Кирил† да отбелязва, че изповядвали вярата си нахазарски. Единствена­та обществена сграда, изровена в Сувар, на някогашната хазарска територия, по всяка вероятност не е хазарска, а българска. Нищо особено не е намерено и при изследването на се­лището Саркел, няма дори следи от тамошната крепост, коя­то, знаем, византийците са построили за нуждите на хазари­те. След унищожаването на държавата им хазарите почти не се споменават. В X век един от унгарските старейшини ги повикал да се настанят на негова територия. В 1117 година някакви хазари дошли в Киев при княз Владимир Мономах. През 1309 година в Пресбург се забранява на католиците да сключ­ват брак с хазари и папата потвърждава въпросното решение в 1346 година. Това е почти всичко.

Споменатото преминаване в друга вяра, което е било реша­ващо за съдбата на хазарите, протекло по следния начин: хазарският владетел - каганV, пишат древните хроники, сънувал сън и потърсил трима философи от разни краища на света да му го разтълкуват. Работата била до такава степен от значение за хазарската държава, понеже каганът бил решил да приеме заедно с народа си вярата на онзи мъдрец, чието тълкуване на съня бъде най-приемливо. Някои източници твър­дят, че в деня, когато каганът взел това решение, залиняла косата на главата му и той го знаел, но въпреки всичко нещо го подтиквало да продължи. Така в летния дворец на кагана се озовали един ислямски, един еврейски и един християнски ми­сионер - дервиш, равин и монах. Всеки от тях получил в дар от кагана по един нож, изработен от сол, и те подхванали да спорят. Гледищата на тримата мъдреци, техните прения, опиращи се на основните положения в трите различни религии, участниците и изходът на "хазарската полемика" предизвика­ли голям интерес, крайно противоположни мнения за случая и последиците от него, за победителите и победените в тази полемика; векове наред са им посвещавани безброй научни тру­дове в еврейските, християнските и ислямските среди - всич­ко това продължава и до днес, когато хазарите отдавна ги няма. Някъде в XVII век интересът към хазарския въпрос нена­дейно се подновява и необятният материал към хазарския въп­рос се систематизира и се обнародва през 1691 година в Борусия (Прусия). Били проучени образци от триъгълни монети, имена от стари пръстени, изображения върху стомни от сол, дипломатически преписки, портрети на писатели, рисувани на фона на своите библиотеки, в които всички заглавия над­лежно се разчитали, съобщения на тайни агенти, завещания, говор на черноморски папагали, за които се смятало, че гово­рят на изчезналия хазарски език, картини на музициране (в които се дешифрирали знаците по нотните тетрадки) и дори една татуирана човешка кожа, като не се смята архивният материал от византийски, еврейски и арабски произход. С ед­на дума, използвано е всичко, което въображението на човека от XVII век е могло да опитоми и да постави в своя служба. И всичко това е събрано между кориците на един речник. Основанието за този интерес, пробуден в XVII век, следователно хи­ляда години след събитието, е изложил един хронист в неясни изречения, които гласят: "Всеки от нас води своята мисъл пред себе си на разходка като маймуна на връвчица. Когато четеш, винаги имаш две маймуни: една своя и една чужда. Или което е още по-лошо, маймуна и хиена. И внимавай кому какво ще дадеш да яде, защото хиената не яде същото, което яде маймуната..."

Както и да е, печатарят на един полски речник - Йоанес Даубманус" (или някой наследник под негово име) - в помена­тата 1691 година публикувал събрани всички източници по хазарския въпрос в единствения вид, годен да обхване цялото това пъстро четиво, което онези с перо на ухото, дето пра­вят от устата мастилница, са трупали, губейки векове в това занимание. Трудът е бил публикуван във вид на речник за хазарите под заглавие Lexicon Cosri. Според една (християнска) вер­сия книгата издиктувал на издателя някакъв монах на име Теоктист НиколскиА, който на бойното поле между австрий­ските и турските войски намерил и наизустил материал от различен произход за хазарите. Така Даубманусовото издание се появило, разделено на три речника: отделен глосарий на ис­лямските източници за хазарския въпрос, речник на материа­ла, почерпан от еврейски съчинения и предания, а третият речник бил съставен въз основа на християнски свидетелства по хазарския въпрос. Това Даубманусово издание - речник на речниците за хазарското царство - имало необикновена съдба.

Измежду 500-те екземпляра от този пръв речник за хазари­те Даубманус отпечатал и един с отровно печатарско масти­ло. Заедно с този отровен екземпляр, затворен с позлатена ключалка, вървял и един контролен екземпляр от същия лек­сикон със сребърна ключалка. През 1692 година Инквизицията унищожила всички екземпляри от Даубманусовото издание и в обръщение останали само отровният екземпляр от книгата, който убягнал от вниманието на цензурата, и помощният ек­земпляр със сребърната ключалка, който вървял заедно с него. Така непокорните и неверниците, които дръзвали да четат забранения речник, били заплашени от смърт. Който отворел книгата, почти веднага се вцепенявал като прободен с карфица в сърцето. Читателят умирал на деветата страница при думите, които гласят: Verbum caro factum est (Словото стана плът). Контролният екземпляр, ако се четял успоредно с от­ровния, давал възможност да се улови мигът, когато настъп­вала смъртта. В този контролен екземпляр имало бележка: "Ако се събудите и не ви боли нищо, знайте, че вече не сте между живите."



От делата за наследството на семейство Дорфмер, живяло през XVIII век, се вижда, че "златният" (отровният) екземпляр на речника се е предавал от коляно на коляно в това пруско семейство: най-големият син получавал половината книга, дру­гите деца по четвъртина или по-малко, според броя им. На всеки дял от книгата отговаряли и останалите дялове от на­следството на Дорфмер: градини, ливади, ниви, къщи и езера или добитък, и дълго време смъртта на хората не била свърз­вана с четенето на книгата. Когато веднъж ударил мор по добитъка и настанала суша, някой казал на членовете на се­мейството, че всяка книга, също като всяка девойка, може да се превърне в самовила, че нейният дух може да броди по света, да безчинства и погубва всичко около себе си. Затова в ключалката на книгата трябвало да се сложи малък дървен кръст, от онези, които се слагат в устата на девойки, ста­нали самовили, за да не излиза духът да тормози света и чле­новете на семейството. Така постъпили и с Хазарския речник: сложили кръст в ключалката като в уста, но бедата сега се развилняла още повече от преди - членовете на семейството започнали да се задушават насън и да умират. Тогава отишли при свещеника, разказали му какво става, и той дошъл, махнал кръста от книгата и морът начаса престанал. Казал им още: "Внимавайте в бъдеще да не слагате кръст в ключалката като този път, докато духът пребивава извън книгата. Защото поради страх от кръста не смее да се върне и прави беди и пакости." Така била заключена позлатената ключалка и Хазарският речник останал десетилетия неизползван на полицата. Нощем от тази полица се чувал необикновен шум, който идвал от Даубманусовия речник, а някои бележки в дневници от онова време, направени в Лвов, разказват, че в Даубманусовия лек­сикон бил вграден пясъчен часовник, направен от някой си Нешама, познавач на Зохар, изкусен в умението да говори и да пише едновременно. Този Нешама твърдял, че в собствената си ръка разпознал съгласната хе от староеврейския си език, а в буквата Bay- своята мъжка душа. Часовникът, който вгра­дил в корицата на книгата, бил невидим, но при пълна тишина можело да се чуе как изтича пясъкът по време на четене. Щом престанел да изтича пясъкът, книгата трябвало да се обърне и четенето да се продължи по обратния ред, от там към на­чалото, и тогава се откривал нейният таен смисъл. Други бележки обаче казват, че равините не одобрявали вниманието, което техният сънародник посветил на Хазарския речник, и книгата периодично била подлагана на нападките на учени люде от еврейските среди. При това равините нямали съмнения относно достоверността на еврейските източници на реч­ника, но не могли да приемат доводите на останалите източ­ници. Накрая трябва да се каже, че Lexicon Cosri нямал късмет и в Испания, където в мавърските ислямски среди осъдили "сребърния екземпляр", той бил подложен на забрана - да не се чете 800 години; и този срок не е изтекъл, та забраната още е в сила. Тази постъпка може да се обясни с факта, че по това време в Испания все още е имало семейства с потекло от хазарското царство. Записано е, че тези "последни хазари" имали необикновен навик. Гледали на всяка цена да наругаят и прокълнат онези, с които влизали в спор, докато те спели, и при това внимавали да не ги пробудят с псувните и клетвите си. Изглежда, са смятали, че така проклятието действа по-силно, а клетвата стига врага по-бързо, когато спи, отколко­то когато е буден.

2. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА

Днес не е възможно да се установи как е изглеждало Даубманусовото издание на Хазарския речник от 1691 година, защото единствените останали екземпляри, отровният и "сребър­ният" (помощният), са унищожени - всеки в различен край на света. Според един източник "златният" екземпляр е унищо­жен по твърде недостоен начин. Последен негов притежател бил един старец от семейство Дорфмер, известен с това, че умеел да прецени добрата сабя по звука, като камбана. Той никога не бил чел книга и казвал: "В моите очи светлината по­лага яйцата си както мухата - наплювците си в раната. Знае се какво може да се излюпи от това..." Мазнините вредели на стареца и той скришно от семейството си пускал всеки ден по един лист от Хазарския речник в паницата със супа да обере мазнината, а после изхвърлял омазнената хартия. Така, преди семейството му да забележи, унищожил Lexicon Cosri. Същата бележка казва, че книгата била украсена с рисунки, които ста­рецът не искал да използва, понеже разваляли вкуса на супата. Единствено тези илюстровани страници от речника са се съ­хранили и днес може би биха могли да се намерят, ако сред следите по една пътека може изобщо да се открие първата следа, по която са тръгнали останалите и са прокарали пъте­ката. Един професор по ориенталистика и археология на Сред­новековието, д-р Исайло Сук, притежавал, както се вярва, ек­земпляр или препис на Хазарския речник, но след неговата смърт в наследството му не се намерило нищо. Така от Даубманусовото издание на речника до нас са стигнали само откъ­си, както от съня остават само песъчинки в очите.

Въз основа на тези откъси, цитирани в съчиненията, които полемизират с автора (или авторите) на Хазарския речник, достоверно се потвърждава (както вече бе споменато), че Даубманусовото издание е било своего рода хазарска енцикло­педия, сборник от биографии или жития на личности, които по някакъв начин са прелетели през небето на хазарското цар­ство като птица през стая. Vitae sanctorum2 и на други лично­сти, които са участвали в хазарската полемика, в нейното записване и проучване през столетието, са съставяли основа­та на книгата и всичко е било разделено на три части.

Тази структура на Даубманусовия речник, съставен от ев­рейски, ислямски и християнски източници за преминаването на хазарите в друга вяра, е дала основата и на това, второ издание. Въпреки непреодолимите затруднения поради липса­та на оригиналния текст на речника лексикографът се реши да го подготви едва след като прочете следното изречение от хазарския лексикон: "Сънят е дяволска градина и всички сънища в света са отдавна изсънувани. Сега те само се разме­нят със също тъй износената и овехтяла действителност, както металните пари се сменят за кредитни писма и обрат­но, от ръка в ръка..." В такъв свят, или по-добре казано - В такава фаза на този свят, наистина може да се поеме помена­тото задължение.

При това трябва да се има предвид следното: Издателят на това второ издание на Хазарския речник е съвсем наясно, че Даубманусовият материал от XVII век не е достоверен, че В много висока степен има характер на легенда, че представ­лява нещо като обяд насън и се крепи в мрежата на заблудата на различни старинни неща. И все пак въпросният материал се предлага за преглед на читателя, защото този речник не се занимава с хазарите, такива каквито ги виждаме ние днес, а е само опит да се възстанови изгубеното Даубманусово из­дание. Днешните представи за хазарите впрочем са използва­ни само като неизбежно и необходимо допълнение на остатъ­ците на изчезналия източник.

Трябва също така да се напомни, че тук по понятни причини не можеше да се запазят редът и азбучната последовател­ност на Даубманусовия речник, където са използвани три пис­мености и три езика - гръцки, еврейски и арабски, и където датите са дадени според три хронологии, които важат за ка­лендарите на споменатите три религиозни среди. Всички дати тук са пресметнати според един календар и е даден превод на Даубманусовия материал и на неговите статии от три езика на един-единствен, затова В източника от XVII век думите са били В друга подредба и във всеки от трите речника (староеврейски, арабски и гръцки) едно и също име се е явявало на раз­лични места, защото в различните азбуки буквите не вървят в един и същи ред, книгите не се прелистват в една и съща по­сока, както главните артисти В театъра не се появяват от една и съща страна на сцената. Най-сетне, така впрочем би изглеждала тази книга и Във всеки нов превод на който и да е друг език, защото неизбежно материалът от този речник за хазарите би трябвало да се групира по различен начин за всеки друг език и друга писменост, така че обясненията ще се явяват винаги на нови места, а имената ще получават всеки път нова подредба. Такива важни статии на Даубманусовото изда­ние, каквито са за свети Кирил†, за Юда Халеви или Юсуф Ма-суди и други, тук не са на същите места като в първото из­дание на Хазарския речник. Това, естествено, е главният недо­статък на тази версия в сравнение с Даубманусовата, защото само онзи, който умее да прочете частите на една книга в истинския им ред, може наново да сътвори света. Постъпи се така, защото не е възможно да се възстанови Даубманусо­вият речник.

Всички тези недостатъци не бива да се приемат като голя­ма загуба: читателят, който от реда на статиите би могъл да разчете скрития смисъл на книгата, отдавна е изчезнал от земята, защото днешната читателска публика смята, че въпросът за въображението е изключително от компетент­ността на писателя, а нея самата това нещо изобщо не я за­нимава. Още повече когато става дума за речник. За такъв читател не е нужен и пясъчен часовник в книгата, който предупреждава кога трябва да се смени начинът на четене, защото днешният читател никога не си променя начина на четене.



3. НАЧИН ЗА ПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА

Въпреки всички затруднения тази книга е запазила някои достойнства на първоначалното Даубманусово издание. Като онова издание тя може да се чете по безброй начини. Това е отворена книга и като се затвори, може да се дописва: както има свой някогашен и сегашен лексикограф, така може в бъде­ще да спечели нови съставители, автори, които ще я разши­рят и допълнят. В нея има статии и пояснения като в свещени­те книги или кръстословиците и всички имена или понятия, отбелязани тук с малък кръст, полумесец, звездата на Давид или с други знаци, трябва да се потърсят в съответната книга на този речник, за да се намери по-подробно сведение за тях. Тоест думите със знака:

† - трябва да се търсят в Червената книга на този речник (християнски източници за хазарския въпрос);

 - трябва да се търсят в Зелената книга на този речник (ислямски източници за хазарския въпрос);

 - трябва да се търсят в Жълтата книга на този речник (еврейски източници за хазарския въпрос).

Статиите, отбелязани със знака V, ще се намерят и в три­те книги, а онези със знака А - в Appendix I, в края на речника.

Така читателят може да използва книгата, както сам наме­ри за най-удобно. Едни, както във всеки речник, ще търсят дума или име, което ги занимава в момента, а други могат да приемат книгата като четиво, което трябва да изчетат от началото до края наведнъж, за да получат представа за хазар­ския въпрос и личностите, нещата и събитията, свързани с него. Книгата може да се прелиства от ляво на дясно или от дясно на ляво, както е публикуван лексиконът в Прусия и най-често прелистван в по-голямата му част (еврейски и арабски източници). Трите книги на този речник - Жълтата, Червена­та и Зелената, могат да се четат по реда, който предпочете читателят: първо страницата, на която речникът най-напред се разтвори. Затова в изданието от XVII век книгите навярно са били подвързани поотделно, всяка за себе си, което в случая не е направено по технически причини. Хазарският речник може да се чете и диагонално, за да се получи разрез на трите имен­ника - ислямския, християнския и еврейския. Такъв начин на използване на речника е най-целесъобразен по тройки: било ка­то се подберат статиите със знака V, които представляват интерес и за трите речника, какъвто е случаят с думите Атех, каган, хазарска полемика или хазари, било като се просле­дят три различни личности, които имат една и съща роля в историята на хазарския въпрос. Така могат да се съединят в едно цяло чрез четене статии от трите различни книги на този речник, които разказват за участниците в хазарската полемика (Сангари, Кирил, Ибн Кора), за нейните хронисти (Бакри, Методий, Халеви) или за изследователите на хазарския въп­рос през XVII век (Коен, Масуди, Бранкович) и през XX век (Сук, Муавия, Шулц). Разбира се, сред тези тройки не бива да се за­бравят личностите, които идват от трите пъкъла - ислям­ския, староеврейския и християнския (Ефросиния Лукаревич, Севаст, Акшани). Те са изминали най-дългия път, за да стигнат до тази книга.

Но онзи, който ще използва речника, не бива да се отчайва от тези подробни упътвания. Той може с чисто сърце да пре­скочи всичките уводни бележки и да чете тъй, както се храни: четейки, може да си служи с дясното око като с вилица, с ляво­то - като с нож, а кокалите да хвърля зад гърба си. И това е достатъчно. Може, разбира се, да му се случи да се залута и да се загуби сред думите на тази книга, както Масуди, един от писачите на речника, се загубил сред чуждите сънища и никога вече не намерил обратния път. В такъв случай не му остава нищо друго, освен да кривне по средата в която и да е посока, проправяйки си собствена пътека. Тогава ще се движи през книгата като през гора - от знак до знак, ще се ориенти­ра, като гледа звездите, полумесеца и кръста. Друг път ще я чете като птицата стърчиопашка, която лети само в четвър­тък, а може и да я престроява и обръща по безброй начини ка­то унгарското кубче3. В такъв случай няма да се спазва никаква хронология, нито пък ще бъде и необходимо. Така всеки чита­тел сам ще състави своята книга изцяло като партия домино или карти и от този речник ще получи като от огледало толко­ва, колкото ще вложи в него, защото от истината - както пише на една страница от този лексикон - не може да се получи повече от това, което вие влагате в нея. Книгата обаче не е нужно да се изчете цялата, от нея може да се вземе половина­та или само една част и да се спре дотам, както най-често се и постъпва с речниците. Колкото повече се търси, толкова повече се намира и тук щастливият издирвач ще получи всички връзки между имената в този речник. Останалото е за оста­налите.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница