> ПРИЛОЖЕНИЕ >> ПОКАЗАЛЕЦ НА ИМЕНАТА

> ПРИЛОЖЕНИЕ

>> ПОКАЗАЛЕЦ НА ИМЕНАТА

Агрипина — майката на Нерон, съпруга най-напред на Гней Домиций Ахенобарб, после на император Клавдий; убита по заповед на сина си.

Аполон, мит. — гръцко божество с твърде разнообразни функции; бог на музите и техен предводител (музагет); култът към Аполон проникнал в Рим по времето на император Август; на Палатин имало богат храм на Аполон.

Шия — в античен смисъл навсякъде в текста се разбира Мала.

Алкмеон, мит. — син на Амфиарай и Ерифила, един от участниците в похода на Седемте срещу Тива. Когато се върнал, убил майка си като виновница за гибелта на баща му.

Актеон, мит. — ловец, който видял къпещата се Артемида; разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

Амфитрита, мит. — царица на моретата, дъщеря на Нерей и съпруга на Посейдон.

Анакреон от Теос (VI век пр.н.е.) — гръцки лирик, автор на лека любовна и пиршествена лирика с хедонистично настроение.

Апиций — Марк Габий Апиций, прочут гастроном от времето на Август и Тиберий. Запазеното съчинение „За кулинарното изкуство“ от Апиций не е от него, а от по-късно време.

Аполоний от Тиана (I век на н.е.) — прочут чудодеен, неопитагореец; посещавал няколко пъти Рим.

Аристип от Кирена (IV век пр.н.е.) — гръцки философ, ученик и последовател на Сократ, основател на хедонистическата школа; според него всяко действие, което цели постигането на удоволствие, е добро и красиво.

Аристогейтон — вж. Хармодий.

Ата, мит. — богиня на моментното безумие, отнемащо човешкия разсъдък, която носи нещастие на хората.

Атинската академия — школата на Платон в Атина.

Ахенобарб, т.е. Червенобрад — семеен прякор на рода на Домициевци, към който принадлежал Нерон, преди да бъде осиновен от император Клавдий. Пълното му име било Луций Домиций Ахенобарб.

„Ауреолус“ — жълтицата; заглавие на драма.

Байи — прочут в римско време курорт на север от Неапол, където Нерон направил неуспешен опит да убие майка си.

Батави — германско племе, населявало земите на съвременна Белгия.

Бона Деа, мит. — Добрата богиня, римско женско божество с лечителни функции; съпруга или дъщеря на Фавън.

Брен — предводител на сеноните срещу Рим (ЗОО г. пр.н.е.).

Бриарей, мит. — прозвище на великана Егеон, който имал 50 глави и 100 ръце.

Британик — Тиберий Клавдий Цезар, син на император Клавдий и Месалина, жертва на Нерон.

Брут — Луций Юний Брут, свалил царската власт в Рим и пръв римски консул заедно с Марк Хораций в 509 г. пр.н.е. Осъдил на смърт своите синове, участвали на страната на свалените царе в заговор срещу републиката.

Ваал, мит. — главното божество на старосемитските народи, бог на природната сила и слънцето.

Ваний — цар на квадите; по времето на Тиберий обединил няколко германски племена в едно царство.

Велика Гърция — Южна Италия.

Веста, мит. — богиня на домашното огнище; в храма й горял вечен огън; жриците на Веста, весталките, били свободни римски жени от знатен произход, обречени с целомъдрие на богинята.

Вологез I (52–78 г.) — партски цар, водил дълги войни с Рим и накрая станал негов съюзник; име на много партски царе.

Галба — Сервий Сулпиций Галба, римски военачалник, провъзгласен за император от испанските и галските легиони; управлявал в края на 68 и началото на 69 г. след самоубийството на Нерон.

Горгий (V век пр.н.е.) — прочут оратор и софист.

Данаидите, мит. — дъщери на Данай, убили своите съпрузи Египтиадите в брачната нощ по поръчение на баща си и затова осъдени в подземното царство да наливат вечно вода в бъчва без дъно.

Девкалионов камък, мит. — след потопа, на единствено оцелелите хора Девкалион и Пира било предсказано, че човешкият род ще се зароди отново, ако двамата хвърлят през рамо костите на майката. Девкалион разбрал, че става дума за камъните, които са костите на майката земя. И така мъжете се зародили от хвърлените от Девкалион камъни, а жените — от хвърлените от Пира.

Дедал, мит. — легендарен строител и художник; построил на Крит лабиринта за чудовището Минотавър; за да освободи себе си и сина си Икар от лабиринта, където ги затворил Минос, направил за двамата крила, които прикрепил към ръцете с восък.

Демокрит от Абдера (V в.пр.н.е.) — главен представител на античната атомистика; според традицията изключително весел човек за разлика от мрачния Хераклит.

Диоген от Аполония (V в.пр.н.е.) — гръцки философ, автор на съчинението „За природата“.

Диоклециан — Гай Валерий Диоклециан, римски император от 284 до 305 г.

Дирка, мит. — съпруга на тиванския цар Лик. Като завоювал Сикион, Лик направил царицата Антиопа робиня на Дирка. Синовете на Антиопа отмъстили за майка си, като привързали Дирка за рогата на бик.

Домиция — леля на Нерон, убита от него по внушение на майка му Агрипина.

Евандър, мит. — син на Хермес, преселил се от Аркадия в Лаций и основал селище на Палатин.

Елисейските полета или Елисий — според Омир красива долина на запад на брега на Океана, където обитават невидими за смъртните блажените, получили безсмъртие. Според по-късните вярвания част от подземния свят, дето обитават след смъртта праведните.

Еней, мит. — троянец, син на Анхиз и Венера; след разрушаването на Троя се преселил с отряд троянци в Италия; неговите потомци основали Рим.

Епидавър — град в Средна Гърция, считан за родно място на Асклепий, с прочуто светилище.

Епиктет (50–130 г.) — философ — стоик, освободен роб от гръцки произход, живял и творил в Рим.

Ереб, мит. — син на Хаос и брат на Нощта, олицетворение на вечния мрак; метонимия за подземния свят.

3енон от Китион (335–262 г.пр.н.е.) — основател на стоическата школа.

Зет, мит. — съпруг на Аедона, която завиждала на Ниоба за прекрасните й деца и решила да убие сина й, но по погрешка заклала своя син Итил.

Ида — планина в Троада; метонимия за Троя.

Идумея — област в Палестина.

Изида, мит. — египетска богиня, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор. Заедно със Серапис проникнала в Рим със своя култ; почитана като богиня на природната сила и съдбата; наложила се въпреки съпротивата на римския сенат.

Как, мит. — разбойник, известен със своята сила, убит от Херкулес.

Каледония — Британия.

Калигула — Гай Юлий Цезар Германик, римски император (37–41 г.), убит от своята лична охрана.

Касий Херея — убиецът на Калигула, началник на преторианската гвардия.

Квади — германско племе, населявало земите на съвременна Чехия.

Кимерийци, мит. — племе, което живеело в далечния Запад, дето не достигали лъчите на слънцето; там се намирала долината на блажените.

Клавдий — Тиберий Клавдий Друз Германик, римски император (41–54 г.), отровен от своята втора съпруга Агрипина, майката на Нерон.

Клио, мит. — отначало муза на героическата поезия, после на историята.

Корнут — Луций Аней Корнут, философ — стоик, учител на Нерон, по-късно заточен от него.

Ксенофан (570–480 пр.н.е.) — гръцки философ, критикува вал антропоморфната представа за божеството; според него единият бог е идентичен със самото битие и има формата на сфера.

Лето, мит. — титанка, майка на Аполон и Артемида.

Либетриди, мит. — музите, наречени така по името на един извор.

Либитина, мит. — староиталийска хтоническа богиня на подземния свят и смъртта.

Лизип от Сикион (IV век пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.

Локуста — отровителка от времето на Нерон (Тацит, Анали, кн. 12, гл. 66).

Лотофаги, мит. — обитатели на Африка, които се хранели с лотос; в преносен смисъл страна, дето хората забравят всички мъки. В „Одисея“ се разказва, че хора, които ядат лотос, забравят своето минало.

Лукан (39–65 г.) — Марк Аней Лукан, римски поет с републикански възгледи, автор на поемата „Фарсалия“; участник в заговора на Пизон срещу Нерон, заставен да се самоубие по негово нареждане.

Лукреций (95–55 г. пр.н.е.) — Тит Лукреций Кар, римски поет, автор на философската поема „За природата на нещата“, която започва с химн към Венера.

Луцина, мит. — прякор на Диана като покровителка на раждането.

Масиниса (238–149 г.пр.н.е.) — нумидийски цар, отначало враг, по-късно съюзник на Рим във Втората пуническа война.

Мая, мит. — горска нимфа, майка на бог Хермес.

Мемнон — древен египетски цар, на когото била издигната колосална статуя близо до египетската Тива. При изгрев слънце тя издавала звук, приличен на стенание.

Мирон (V век пр.н.е.) — един от най-големите гръцки скулптори. Известен в ново време с Дискобола и групата на Марсий.

Митра, мит. — староиранско божество и герой; в императорската епоха неговият култ се разпространява сред римските легиони; император Нерон също се посветил в неговите мистерии; свързан и с християнството — рожденият му ден (зимното слънцестоене) църквата възприела за деня на рождество Христово.

Мопс, мит. — прорицател, когото обожествили и почитали като герой; имал храм в малоазийския град Колофон.

Музоний — Гай Музоний Руф, философ — стоик, заточен от Нерон.

Муций Сцевола — легендарен римски младеж, решил да убие етруския цар Порсена, който обсадил Рим. Но убил неговия писар. Доказал смелостта си, като оставил спокойно ръката си да изгори на един мангал. Поучен от това, Порсена вдигнал обсадата.

Неморенската гора — лесът на Диана край град Ариция; там имало и нейно светилище, неговият жрец се наричал неморенски цар.

Нес, мит. — кентавър; прободен от стрела на Херкулес, умирайки, подарил на Деянира дреха, натопена в неговата кръв; по-късно, без да знае за губителната сила на тая дреха, тя убила Херкулес, като го накарала да я облече.

Ниоба, Ниобея, мит. — наказана от Латона за своята гордост, тя загубила всичките си деца, които били избити от Аполон и Артемида; от скръб тя се превърнала в скала.

Нума Помпилий (VII век пр.н.е.) — вторият римски цар, уредил религиозните култове.

Озирис, мит. — египетски бог на плодородието, честван с празник, подобен на Дионисовия.

Октавия — първата съпруга на Нерон, удушена по негова заповед на остров Пандатария край бреговете на Кампания.

Орест — син на Агамемнон и Клитемнестра, убиец на майка си; действащо лице от драмата на Есхил „Евмениди“, в която е показано как богините на отмъщението Ериниите го преследват по света.

Пазитея, мит. — една от трите арити, в която бил влюбен Сън (Морфос).

Пазифая, мит. — съпруга на критския цар Минос, която в противоестествена любов с бик родила чудовището Минотавър.

Парки, мит. — трите богини на съдбата, орисници: Клото, Лахизис и Атропос.

Парменид (V век пр.н.е.) — гръцки философ от елеатската школа; с учението си за единното битие предходник на Платоновата метафизика.

Пафос — град на остров Кипър. Според един мит Афродита се родила в лесовете край града.

Персий (34–62 г.) — Авъл Персий Флак, поет от етруско потекло, стоик по философски възгледи; автор на малък сборник сатири.

Петроний — Гай Петроний Арбитер, римски конник, проконсул във Витиния, консул в Рим; приближен на Нерон, заподозрян в участие в заговора на Пизон, се самоубил (66 г.). Основен източник за живота му са Аналите на Тацит (кн. 16, гл. 18).

Пизон — Гай Калпурний Пизон; заточен от Калигула и помилван от Клавдий; в 65 г. организирал заговор срещу Нерон, разкрит от Тигелин. Тацит (Анали, 15, гл. 48) казва за него, че се занимавал с ораторство и се отличавал със своята кротост.

Пирон (IV–III век пр.н.е.) — гръцки философ, основател на античния скептицизъм.

Плиний (23–79 г.) — Гай Плиний Секунд Стари, съвременник на събитията; приближен на император Веспасиан; автор на енциклопедическо съчинение „Естествена история“, в което са разказани и много невероятни истории; загинал при избухването на Везувий.

Праксител (IV век пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.

Продик (V век пр.н.е.) — гръцки философ — софист.

Протагор (V век пр.н.е.) — гръцки фисолоф — софист; на него принадлежи максимата: „Човекът е мярка на всички неща.“

Протей, мит. — морски бог, който можел да приема най-различни образи и да се изменя; синоним на непостоянство.

„Сатирикон“ — голям пародиен и сатиричен роман на Петроний, достигнал до нас в откъси, най-пълният от които е „Пирът у Трималхион“, преведен на български език.

Сатурн, мит. — древен римски бог на посевите и добрата реколта. С името Сатурн е свързана представата за златния век.

Свеби — най-голямото и най-силно германско племе, което Рим не успял да покори.

Сенека (4 г.пр.н.е. — 65 г. на н.е.) — философ, писател и държавен мъж, управлявал почти неограничено Римската империя в първите години на Нероновата власт, по-късно изпаднал в немилост и бил принуден от Нерон да се самоубие; от него са запазени диалози, писма, трагедии и научни съчинения.

Серапис, мит. — египетско — гръцко божество на небето, подземния свят и лечението, чийто култ бил пренесен от Птолемей I от Синопа в Александрия, Неговият храм (Серапеума) бил средище на лекари и учени — филолози; към храма имало и библиотека.

Сервий Тулий (VI век пр.н.е.) — римски цар, издигнал стена около седемте хълма на Рим.

Сеян — Елий Сеян, преториански префект, по времето на император Тиберий играл важна роля в управлението, по-късно убит от Тиберий заедно с децата и роднините си.

Сибила, мит. — пророчица, която предсказвала, като изпадала в екстаз, обикновено жрица на Аполон. В античността се говорело за няколко Сибили. В Рим най-известна била Сибила от Куме; в текста се споменава също Сибила от Песинунт. Нейните предсказания, събрани в т.нар. Сибилински книги, се пазели на Капитолий.

Сикамбрийци — племе от Северозападна Германия.

Сион или Цион — име на хълм в Йерусалим, върху който възникнал градът, превзет от Давид и наречен Давидовград; метонимия за Йерусалим и за божия храм.

Скопас (IV век пр.н.е.) — гръцки скулптор и архитект, работил върху фриза на Мавзолея в Халикарнас.

Созиевци — братя, прочути издатели и книжари от времето на Хораций. В Нероново време тяхната фирма още съществувала.

Стикс, мит. — една от реките на подземното царство; метонимия за подземния свят.

Субиакум — гориста местност, която се отличавала с особената си красота и тишина и се смятала за свещена.

Субура — улица в Рим, дето се намирал пазарът на съестни продукти.

Табига — християнка, за която се споменава в Деянията на апостолите, гл. 8, ст. 36–43.

Танагра — град в Беотия (Северна Гърция), известен със своите теракотни фигурки.

Танат, мит. — олицетворение на смъртта, брат — близнак на Съня.

Тацит (55–120 г.) — Публий Корнелий Тацит, най-значителният римски историк, чиято книга „Анали“ е основен източник за описваните събития.

Теокрит от Сиракуза (III век пр.н.е.) — елинистически поет. От него е запазен сборник от 30 идилии, голямата част от които са на буколическа тема. Привърженик на малките поетически форми.

Тигелин — Софоний Тигелин, освободен роб, преториански префект; получил след разкриването на заговора на Пизон триумфални почести; по-късно предал Нерон и минал на страната на Галба; самоубил се при император Отон.

Тигранес — име на арменски царе, баща и син (I век пр.н.е.).

Тиридат — име, носено от много арменски царе.

Тразеа Пет — сенатор, автор на една биография на Катон Млади; в опозиция на Нерон, заставен да се самоубие от него.

Трималхион — герой от романа на Петроний „Сатирикон“, приказно богат и необразован освободен роб, символ на наивност, тъпота и пошъл вкус.

Троил, мит. — най-малкият син на троянския цар Приам, паднал от ръката на Ахил. Според средновековната традиция, идеща от рицарския роман на Бенуа дьо Сент — Мор, Троил бил влюбен в Кресида.

Тулианум — подземието на държавния римски затвор.

Феникс, мит. — легендарна птица, която според вярването живеела повече от ЗОО години, след това сама се изгаряла и отново възкръсвала от пепелта.

Флора, мит. — италийска богиня на цветята и младостта. В нейна чест уреждали празника флоралии от 28 април до 3 май.

Харити, мит. — богини на красотата и радостта, дъщери на Зевс и Евринома; от свитата на Афродита; отговарят на римските грации.

Хармодий и Аристогейтон (VI век пр.н.е.) — заговорници, организирали убийството на синовете на Пизистрат Хипий и Хипарх, успели да убият само Хипарх; символ на тираноубийци.

Харон, мит. — лодкар, който превозвал душите на мъртвите през подземната река до портите на дома на Хадес.

Хеката Триформис, мит. — Триликата богиня на кръстопътищата, духовете и магията.

Хелвеция — антично название на Швейцария.

Хераклея Понтийска — град във Витиния на крайбрежието на Черно море.

Хеспериди, мит. — пазителки на чудодейните златни ябълки. Те живеели в градина, намираща се далече на запад, където растяло дърво, раждащо златни ябълки; градината на Хесперидите е синоним за земен рай.

Хиберния — антично название на Ирландия.

Хиперборейските страни — местата отвъд Севера, дето живеели хиперборейците, митично племе, отличаващо се със своята набожност.

Цезар (100–44 г. пр.н.е.) — Гай Юлий Цезар, римски пълководец, държавен мъж, оратор и писател; застъпвал изискването за краткост и яснота.

Церера, мит. — римска богиня на плодородието, който съответства на гръцката Деметра. Нейният празник цереалиите се празнувал през април.

Цирцея (Кирка), мит. — магьосница от остров Еея. Според „Одисея“ тя превърнала в свини Одисеевите другари и държала една година при себе си Одисей в любовен плен.

Юпитер — Амон, мит. — смесено римско — египетско божество.

Юпитер Либератор, мит. — т.е. Освободител.

Юпитер Статор, мит. — Юпитер, който възпира бягството, също защитник, спасител.