Хенрик Сенкевич

I

- Знаеш ли, Нели -говореше Стас Тарковски на своята приятелка, малката англичанка, - вчера дойдоха заптиета и арестуваха жената на пазача Смаин и трите й деца, онази Фатма, която няколко пъти е идвала в канцеларията на баща ти и на татко.

- В затвора ли я отведоха?

- Не, но не й позволиха да замине за Судан; пристигна един служител, който ще я пази, за да не мръдне нито крачка от Порт Саид.

- Защо?

- Като пораснеш колкото мен, ще знаеш всичко, което става не само покрай канала, от Порт Саид до Суец, но и в целия Египет. Ти нищо ли не си чувала за Махди?

- Чувала съм, че е грозен и непослушен. Момчето се усмихна съчувствено.

- Дали е грозен, не зная. Суданците твърдят, че е красив. Но да се каже "непослушен" за човек, който е избил вече толкова хора, това може да стори само осемгодишно момиченце, с ей такава рокличка, до коленете!

- Татко ми каза така, а татко най-добре знае.

- Той ти е казал така, защото иначе нищо няма да разбереш. Сигурен съм, че с мен не би разговарял по този начин. Махди е по-лош от цяло стадо крокодили. Разбираш ли?

Брей, че го рече: "непослушен", така, както се казва за бебетата.

Но като видя посърналото лице на момичето, той млъкна, а след малко каза:

- Нели, нали знаеш, че не исках да те обидя; ще дойде време и ти ще станеш на четиринайсет години. Бъди сигурна.

- Аха ... - отвърна тя с изплашен поглед - но ако преди това Махди дойде в Порт Саид и ме изяде?

- Махди не е човекоядец и затова не яде хора, само ги убива. В Порт Саид няма да дойде, но ако случайно се появи и иска да те убие, най-напред с мен ще си има работа.

Тази закана, придружена с едно подсмръкване с носа, не предвещаваше нищо хубаво за Махди, и това доста успокои Нели.

- Зная;- отвърна тя. - Ти няма да ме дадеш. Но защо не пускат Фатма от Порт Саид?

- Защото Фатма е братовчедка на Махди. Нейният мъж Смаин заявил пред египетското правителство в Кайро, че ще замине за Судан, където се намира Махди, и ще освободи всички европейци, попаднали в ръцете му.

Тогава Смаин е добър човек, нали?

- Не бързай! Твоят и моят баща, които познават много добре Смаин, му нямаха никакво доверие и предупреждаваха Нубар паша да не му вярва. Правителството обаче се съгласи да изпрати Смаин и вече половин година той е при Махди. А пленниците не само че не се върнаха, но дори дойде вест от Хартум, че махдистите са все по-жестоки към тях и че Смаин, след като взел пари от правителството, е изменил. Присъединил се изцяло към Махди, който го назначил за емир. Хората разказват, че в жестоката битка, в която загина генерал Хикс, Смаин командувал артилерията на Махди и той научил махдистите да стрелят с оръдия, което те преди това като диваци не умеели да правят. Ала Смаин сега иска да измъкне от Египет жена си и децата си. Ето защо, щом Фатма, която предварително, изглежда, е знаела какво ще направи Смаин, пожелала бързо да напусне Порт Саид, правителството я арестувало заедно с децата.

- А какво ще спечели правителството от тях?

- Правителството ще каже на Махди: "Върни ни пленниците, а ние ще ти върнем Фатма ..."

Тук разговорът се прекъсна, защото вниманието на Стас беше привлечено от птиците, които летяха откъм Ехтум ом Фараг към езерото Мензалех. Те летяха твърде ниско и в прозрачния въздух ясно се виждаха няколко пеликана с извити върху гърбовете шии, размахващи бавно огромните си криле. Стас веднага започна да подражава на полета им.- навири глава и пробяга петнайсетина метра по насипа, като

размахваше разперените си ръце.

- Гледай, летят и фламинго - неочаквано извика Нели. Стас се спря веднага, защото наистина след пеликаните,

но малко по-високо, се виждаха, сякаш увиснали в синевата, два огромни пурпурнорозови цвята.

- Фламинго! Фламинго!

- Надвечер те се връщат в своето царство на островчетата - каза момчето. - Ех, ако имах пушка!

- Защо трябва да стреляш по тях?

Жените не разбират тези работи. Но да отидем по-нататък, може да видим повече такива птици.

Като каза това, той хвана момичето за ръка и те отидоха при първия пристан на канала, отвъд Порт Саид, следвани от негърката Динах, която някога беше бавачка на Нели. Те вървяха по насипа, разделящ водите на езерото Мензалех от канала, по-който плаваше в този момент голям английски параход, управляван от лоцман1. Свечеряваше се. Слънцето беше още доста високо, но вече клонеше към езерото. Неговите възсолени води започнаха да блестят като злато и да трептят с отраженията на безброй паунови пера. По арабския бряг, докъдето поглед стига, се простираше сива пясъчна пустиня - глуха, враждебна и мъртва. Между стъкленото, сякаш замряло небе и безкрая на набръчканите пясъци нямаше следа от каквото и да било живо същество. И докато на канала кипеше живот, насам-натам плаваха лодки, разнасяше се свистенето на параходите, а над Мензалех се мярваха в слънчевите лъчи ята от чайки и диви патици, там, на арабския бряг, властвуваше смъртта.

Само когато слънцето, снишавайки се, ставаше все почервено, пясъците постепенно придобиваха лилав цвят.

На път към пристанището децата видяха още няколко фламинго, които караха очите им да искрят от радост. След това Динах каза, че Нели трябва да се прибира у дома. В Египет след дните, които често пъти и през зимата са горещи, настъпват доста студени нощи и понеже за здравето на Нели беше нужна особена предпазливост, баща й, господин Раулисън-, не позволяваше момичето да остава след залез слънце край водата. Затова те се върнаха към града, където на края, близо до канала, се намираше вилата на господин Раулисън, и когато слънцето се потопи в морето, те бяха вече вътре. Скоро тук дойде и поканеният на обед инженер Тарковски - бащата на Стас -и тогава цялата компания, заедно с французойката госпожа Оливие - учителка на Нели, седна на масата.

---

Стас беше се родил и отрасъл до четиринайсетата си година в Порт Саид, край канала, затова инженерите, колеги на баща му, го наричаха "детето на пустинята". По-късно, вече като ученик, придружаваше понякога през ваканциите и празниците баща си и господин Раулисън в служебните пътешествия, които те бяха длъжни да правят от Порт Саид чак до Суец, за да контролират работите по насипите и дълбаенето на коритото на канала. Той познаваше всички -както инженерите и чиновниците от канцелариите, така и работниците, араби и негри. Навърташе се и проникваше навсякъде, появяваше се там, където никой не го очакваше, правеше дълги разходки по насипа, плаваше с лодка по Мензалех и често се впускаше доста надалеч. Прехвърляше се на арабския бряг, гледаше да му попадне някакъв кон, а

ако нямаше кон камила, дори магаре и както казваше господин Тарковски, "мишкуваше" навсякъде и всяка свободна от учение минута прекарваше край водата.

Баща му не го възпираше, защото знаеше, че гребането, ездата и дългото пребиваване на чист въздух укрепват здравето на момчето и развиват сръчността му. Стас беше по-висок и по-силен от момчетата на неговата възраст и достатъчно беше само да го погледне човек в очите, за да разбере, че при някакво произшествие той по-скоро би се провинил от прекалената си дързост, отколкото от страх. На четиринайсет години беше един от най-добрите плувци в Порт Саид, което означаваше твърде много, защото арабите и негрите плуват като риби. Той стреляше по диви патици и египетски гъски с карабина малък калибър и придоби сигурна ръка и вярно око. Негова мечта беше да ловува някога за едър дивеч в Средна Африка, затова жадно слушаше разказите на суданците, които работеха на канала и бяха срещали в своята родина големи хищници и дебелокожи животни. За него беше полезно и това, че същевременно учеше техните езици. Не беше достатъчно само да се прокопае Суецкият канал, но трябваше и да се поддържа, защото в противен случай пясъците от пустинята, които се простираха от двете страни на бреговете му, щяха да го засипят само за една година. Огромното дело на Лесепс1 изисква постоянен труд и бдителност. Ето защо до ден днешен върху издълбаването на дъното на канала работят огромни машини и хиляди работници, под наблюдението на опитни инженери. При прокопаването на канала работеха двайсет и пет хиляди души. Днес, когато делото е завършено и има усъвършенствувани машини, са нужни много по-малко хора и все пак техният брой досега е доста голям. Преобладават местни жители, но не липсват и нубийци, суданци, сомалийци и различни негри, които живеят край Бели и Сини Нил, сиреч в областите, които преди въстанието на Махди бе завладяло египетското правителство. С тези хора Стас живееше в сърдечна близост и понеже имаше изключителна наклонност към езиците, каквато обикновено имат поляците, той овладя, без сам да разбере кога и как, много техни наречия. Роден в Египет, той говореше на арабски като арабин. От занзибарците, мнозина от които работеха като огняри при машините, научи широко разпространения в цяла Средна Африка език кисвахили, умееше да разговаря дори с негрите от родовете Динка и Шилюк, които населяваха земите под Фашода край Нил. Освен това той говореше свободно английски, френски и полски, защото баща му беше

---

1 Фердинанд Лесепс (1805-1894) - френски дипломат, по професия инженер, ръководил прокопаването на Суецкия канал. - Б. пр..

голям патриот и полагаше много грижи момчето му да овладее родния си език. Естествено, Стас смяташе този език за най-хубавия на света и не без успех учеше на него малката Нели. Не можеше само да я убеди да изговаря името му Стас, а не "Стес".

Поради тази причина неведнъж между тях ставаха спречквания, които траеха дотогава, докато в очите на момичето проблеснеха сълзи. Тогава "Стес" й се извиняваше и го хващаше яд на себе си.

Той обаче имаше един лош навик да говори с пренебрежение за нейните осем години и да противопоставя на тях своята сериозна възраст и опит. Твърдеше, че момче, което навършва четиринайсет години, ако още не е съвсем възрастен човек, то поне вече не е дете и е способно на всякакви героични постъпки, особено ако има в жилите си полска и френска кръв. Затова горещо желаеше някога да се яви подходящ случай за такива постъпки, и то в защита на Нели. Двамата изнамираха различни опасности и Стас трябваше да отговаря на нейните въпроси, какво би направил например, ако у тях през прозореца влезеше крокодил, дълъг десет метра, или пък скорпион, голям колкото куче. Дори и за миг на двамата не минаваше през ума, че страшната действителност скоро ще надмине техните фантастични предположения.

А междувременно на обеда у дома ги очакваше приятна новина. Като опитни инженери господин Тарковски и Раулисън бяха поканени преди няколко седмици да прегледат и оценят извършваните работи по цялата мрежа от канали в провинцията ЕлФаюм, в околностите на град Мединет, близо до езерото Кароун и по дължината на реките Юсеф и Нил. Те щяха да останат там около месец и за тази цел бяха получили отпуска от компанията. Тъй като наближаваше Коледа и двамата не искаха да се разделят с децата си, бяха решили Стас и Нели също да заминат за Мединет. Като чуха тази новина, децата едва не полудяха от радост. Досега те познаваха градовете, разположени по течението на канала - Исмаилия и Суец, а отвъд канала -Александрия и Кайро, край който бяха разглеждали величествените пирамиди и Сфинкса. Тези екскурзии обаче бяха краткотрайни, защото пътуването до МединетелФаюм продължаваше цял ден с влак на юг край Нил, а след това от ЕлВаста на запад към Либийската пустиня. Стас познаваше Мединет от разказите на младите инженери и пътешественици, които се впускаха нататък на лов за всякакъв вид водни птици, канту и за вълци и хиени в пустинята. Той знаеше, че това е огромен оазис, разположен на левия бряг на Нил, но независим от неговите приливи, със собствена водна система, която образуват езерото Кароун, Бахър Юсеф и цялата мрежа от малки канали. Онези, които бяха виждали оазиса, разказваха, че макар този край да принадлежи към Египет, откъснат от пустинята, той образува отделна цялост. Може да се каже, че само реката Юсеф свързва със синкавите си тънки нишки тези области с долината на Нил. Голямото изобилие на вода, плодородната почва и разкошната растителност сякаш правят от нея земен рай, а просторните развалини на град Крокодилопол привличат стотици любознателни пътешественици. Но Стас го примамваха преди всичко бреговете на езерото Кароун с безбройните птици и ловните походи за вълци до пустинните хълмове на ГебелелСедмент.

Неговата ваканция щеше да започне едва след няколко дни, а тъй като проверката на работите по канала не търпеше отлагане и родителите не можеха да губят време, споразумяха се те да заминат веднага, а децата с госпожа Оливие след една седмица. И Нели, и Стас имаха желание да тръгнат веднага, но Стас не посмя да помоли баща си. Затова пък те започнаха веднага да разпитват за различни подробности около пътуването и с нови изблици на радост приеха вестта, че няма да живеят в неудобните хотели, поддържани от гърци, а в палатки, доставени от Дружеството за пътуване на компанията Кук. Обикновено така постъпват пътешествениците, които потеглят дори за по-дълго време от Кайро за Мединет. Кук осигурява палатки, прислуга, готвачи, хранителни запаси, коне, магарета, камили и водачи, та пътешественикът не се грижи за нищо. Този начин на пътуване струва наистина доста скъпо, но господин Тарковски и Раулисън не трябваше да се съобразяват с разходите, защото всички разноски поемаше египетското правителство, което ги беше поканило като опитни специалисти да направят преглед на работите по канала. Нели, която от всички удоволствия на света най-много обичаше да язди камила, получи обещание от баща си, че ще има Свое гърбато животно за езда, на което заедно с госпожа Оливие или с Динах, а понякога и със Стас ще участвува в общите екскурзии до близките околности из пустинята и до Кароун. Господин Тарковски обеща на Стас, че ще му позволи някоя нощ да отиде на лов за вълци, и ако училищното му свидетелство е с висок успех, ще получи истинска английска ловна пушка с всички необходими ловни принадлежности. Понеже Стас беше сигурен в успеха си, веднага започна да се смята за притежател на пушката и обещаваше да извърши с нея какви ли не смайващи и паметни чудеса.

С такива намерения и разговори щастливите деца прекараха обеда. Сравнително най-малко се вълнуваше от предстоящото пътешествие госпожа Оливие, която нямаше желание да мърда от удобната вила в Порт Саид и се страхуваше от самата мисъл да живее няколко седмици в палатка, като особено се боеше от намеренията за екскурзии с камили. Вече няколко пъти тя бе имала възможност да опита подобна езда, както обикновено правят от любопитство всички европейци, живеещи в Египет, и винаги опитите бяха излизали неуспешни. Веднъж камилата стана по-рано, преди тя да бе седнала, удобно на седлото, в резултат на което падна от гърба й на земята. Втори път някаква едногърба камила, която съвсем не беше раванлия, така здраво я бе раздрусала, че цели два дни тя не можа да дойде на себе си. Ето защо, докато Нели след две-три разходки с камила, които й бе позволил господин Раулисън, уверяваше всички, че няма по-разкошно удоволствие на света, то на госпожа Оливие й бяха останали само неприятни спомени. Тя казваше, че язденето на камила е удобно за арабите или за такава трошичка като Нели, която ще се раздруса при пътуването колкото една мушица, кацнала върху гърба на камилата, но не и за сериозните и не съвсем леки хора, които при това са предразположени малко към противната морска болест.

Относно МединетелФаюм обаче тя имаше и други опасения. Нали в Порт Саид, както в Александрия, Кайро и в целия Египет, не говореха за нищо друго, а само за въстанието на Махди и за жестокостите на дервишите? Като не знаеше къде точно се намира Мединет, госпожа Оливие се безпокоеше да не би да е много близко до махдистите и заразпитва господин Раулисън.

Той само се усмихна и каза:

- Махди сега държи в обкръжение Хартум, където се отбранява генерал Гордон. Знаете ли колко е далеч от Мединет до Хартум?

- Нямам никаква представа.

- Горе-долу колкото от тук до Сицилия - обясни господин Тарковски.

- Горе-долу - потвърди Стас. - Хартум е разположен там, където Бели и Сини Нил се събират и образуват една река. От него ни дели огромната площ на Египет и цяла Нубия.

След това искаше да добави, че дори Мединет да се намираше по-близко до страните, обхванати от въстанието, нали той ще е там със своята пушка, но като си спомни, че за такива хвалби неведнъж баща му строго го бе укорявал, той млъкна.

Все пак възрастните отново подхванаха разговор за Махди и за въстанието, тъй като този проблем беше най-важен за Египет. Вестите, които идваха от Хартум бяха лоши. Вече месец и половина дивите орди държаха в обкръжение Хартум, а египетското и английското правителства действуваха бавно. Подкреплението едва беше тръгнало и цареше всеобщо безпокойство, че въпреки славата, мъжеството и способностите на Гордон, този важен град ще падне в ръцете на варварите. На това мнение беше и господин Тарковски, който подозираше, че Англия тайно желае Махди да отнеме Судан от Египет, за да го отнеме после тя от Махди и да превърне тази огромна област в английско владение. Но господин Тарковски не сподели своето подозрение с Раулисън, за да не засегне патриотичните му чувства.

Към края на обеда Стас започна да разпитва защо египетското правителство е завладяло всички страни, разположени на юг от Нубия, като Кордофан, Дарфур и Судан, чак до Албърт, и е отнело свободата на тамошните народи. Господин Раулисън се зае да му обясни: поради това, че всичко, което върши египетското правителство, върши го по нареждане на Англия, която е разпростряла върху Египет своя протекторат и в действителност го управлява така, както сама пожелае.

- Египетското правителство не е отнело там свободата на никого - каза той, - но я възвърна на стотици хиляди, а може би и на милиони хора. В последно време не е имало никакви независими държави в Кордофан, в Дарфур и в Судан. Единствено тук и там някакъв дребен владетел е проявявал претенции към някои земи и ги е завладявал насила, против волята на местните жители. Но обикновено те са били населени от независими арабско-негърски племена, т. е. от хора със смесена кръв от тези две раси. Тези племена живееха в непрекъсната война помежду си. Нападаха се едни други, грабеха конете, камилите, рогатия добитък и преди всичко робите. Същевременно те вършеха големи жестокости. Най-опасни бяха обаче търговците на слонова кост и на роби. Те сякаш бяха създали отделна класа хора, към която спадаха почти всички вождове на племената и по-заможните търговци. Впускаха се във въоръжени нападения, далеч в глъбините на Африка, грабеха навсякъде бивните от слоновете и пленяваха хиляди хора, мъже, жени и деца. Те унищожаваха села и махали, опустошаваха нивите, проливаха реки от кръв и избиваха безмилостно всеки, който не се покоряваше. Южните райони на Судан, Дарфур и Кордофан, както и страните край Горни Нил, чак до езерото -в някои области бяха почти напълно обезлюдени. Но арабските банди стигаха все по-далеч и така цяла Средна Африка се превърна в страна на кърви и сълзи.. Затова Англия, която, както ги е известно, преследва по целия свят търговците на роби, даде съгласието си на египетското правителство да завладее Кордофан, Дарфур и Судан, защото това беше единственият начин да принуди грабителите да се откажат

от недостойната търговия и да ги държи в покорство. Нещастните негри си отдъхнаха, нападенията и грабежите бяха прекъснати, а хората заживяха под закрилата на щогОде съществуващите закони. Разбира се, това положение не се хареса на търговците и когато сред тях се намери МохамедАхмед, наричан днес Махди, който обяви свещена война под претекст, че в Египет загива истинската вяра на Мохамед, всички до един се хванаха за оръжието. И така пламна жестоката война, която поне досега се развива лошо за египтяните. Махди победи правителствените войски във всички схватки, завладя Кордофан, Дарфур, Судан, ордите му сега държат в обкръжение Хартум, а на север се впускат чак до границите на Нубия.

- А чак до Египет могат ли да стигнат? - попита Стас.

- Не - отговори господин Раулисън, - Махди, макар и да заплашва, че ще завладее целия свят, е дивак, който нищо не разбира. Той никога няма да завладее Египет, защото няма да му позволи Англия.

- А ако египетските войски бъдат напълно разгромени?

- Тогава ще се появят английските войски, които никой никога досега не е победил.

- А защо Англия позволи на Махди да завладее толкова страни?

- Откъде знаеш, че е позволила? - отвърна господин Раулисън. - Англия никога не бърза, защото е вечна.

Разговорът бе прекъснат от прислужника негър, който съобщи, че е дошла Фатма Смаин и моли да я изслушат.

Жените на Изток почти изключително си гледат домашната работа и много рядко напускат харемите. Само по-бедните ходят на пазар или работят на нивите, както жените на фелахите, т. е. египетските селяни. Но тогава и те си закриват лицето. Въпреки че в Судан, откъдето произхождаше Фатма, този обичай не се спазваше и въпреки че преди това тя беше идвала в канцеларията на господин Раулисън, нейното появяване толкова късно, и то в частен дом, предизвика известно учудване.

- Ще научим нещо ново от Смаин - каза господин Тарковски.

- Да - отвърна господин Раулисън, като даде знак на прислужника да въведе Фатма.

След малко влезе висока млада суданка с напълно открито лице с много тъмна кожа и прекрасни, ала диви и

малко враждебни очи. Като влезе, тя падна веднага по очи, а когато господин Раулисън й каза да стане, тя се понадигна, но остана на колене.

- Сиди - каза тя, - нека аллах благослови тебе, твоето потомство, твоя дом и твоите стада!

- Какво искаш? -

попита инженерът.

- Милосърдие, спасение и помощ в бедата,о господарю! Аз съм затворена в Порт Саид и гибел е надвиснала над мен и моите деца.

- Казваш, че си затворена, а си могла да дойдеш тук, и то нощем.