Химичната сватба на Християн Розенкройц



страница1/11
Дата24.01.2017
Размер2.37 Mb.
#13448
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



Химичната сватба на Християн Розенкройц

година 1459

описана чрез

Йохан Валентин Андре


Адаптирана на новонемски от

д­р Валтер Вебер


превод от

Нели Спиридонова–Хорински





Arcana publicata vilescunt:

Разкрити мистерии скоро повяхват

et gratiam prophanata amittunt.

Опорочена умира тяхната духовна мощ

Ergo: ne Margaritas objice porcis,

Затова не хвърляй перлите си на свинете,

seu Asino substerne rosas.

И не постилай рози пред магарето.


Външната корица на изданието от 1616 година



СЪДЪРЖАНИЕ
Химичната сватба на Християн Розенкройц година 1459 описана чрез Йохан Валентин Андре

Химичната сватба на Християн Розенкройц. Статия от Д-р Рудолф Щайнер

Статия към Химичната сватба на Християн Розенкройц. Духовно-научно разглеждане Д­р Валтер Вебер
Вместо въведение

Из лекционния цикъл „Духовни същества и техните въздействия“1

от Д-р Рудолф Щайнер

В последно време подробно се занимавах с едно значително начинание, започнало в началото на 17 век, но не успяло да се осъществи в целия си обхват. Това беше тогава, когато написах статията си за «Химичната сватба на Християн Розенкройц» от 1459 година. Тази «Химична сватба на Християн Розенкройц» от 1459 година е написана в началото на 17 век; през 1603 година хората вече са могли да я прочетат, през 1616 година тя е била издадена. Писателят се нарича Валентин Андре. Но Йохан Валентин Андре е написал и други книги: така наречената «Fama fraternitatis» и «Confessio» както и «Обща реформация на целия свят». Забележителни произведения, за които хората много са гадаели, но най-често са произнасяли неправилни мнения. Относно тези произведения днес искам само да загатна, че въпреки първоначалното впечатление, което създават, че се касае за сатира, те носят в себе си един велик импулс: импулсът да се продължи и задълбочи изучаването на природата в посока на духовното - би могло да се каже: да се задълбочи духовното познание на природата - до тази точка, където чрез едно такова дълбоко обхващане на природните закони се открият и законите на социалния човешки живот и тези на човешките взаимоотношения.

В тази област на хората ще им бъде особено трудно да различават майя, илюзията от действителността. Мотивите, които често приписваме на нашите действия или приписваме на другите, не са истинските. Хората ги боли, че това е така, но - аз често съм разглеждал този факт - те не са истинските.

И постовете, които хората заемат във външния социален живот, също не са истинските. В повечето случаи вътрешният човек е съвсем различен от външния човек в социалните взаимоотношения или от представата, която самият той има за себе си. Как силно вярват хората, че когато вършат нещо, тях ги движи този или онзи мотив! Някои мислят, че ги движат напълно безкористни мотиви, докато техните истински мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм. Но те не знаят това, защото човек живее в майя, в илюзия относно самия себе си и относно своите социални взаимоотношения. А да се достигне до истината също и в тази област е възможно, само ако човек проникне дълбоко в същността на действителните взаимовръзки.

Междувременно също и Йохан Валентин Андре беше един от тези, които искаха да проникнат в дълбочината на тези взаимовръзки. Да погледне в самата действителност, да се издигне над майя, над илюзията, към това се стремеше Йохан Валентин Андре. Но той не беше така повърхностен да вярва, че това може да се постигне с всички тиради, с които днешните «дълбоки» педагози и подобни на тях, искат да реформират света; на него му беше ясно, че човек най-напред трябва да хвърли поглед дълбоко навътре във взаимовръзките на природата, за да може да открие Духа. Тогава могат да се намерят и връзките, с които човекът в действителност е свързан с духовното; и чак тогава може да се узнае, кои истински социални закони са необходими на хората. Не може да се говори за социалните взаимовръзки, когато човек е един природоизпитател и мислител в днешен смисъл: защото там човек се намира върху повърхността на природата и върху повърхността на социалния живот. Йохан Валентин Андре търсеше дълбочината в природата, а също и дълбочината в социалния живот: там те имат един извор. В действителност е така: ако тук е границата между майя и действителността (виж рис.), от едната страна имаме прозорче да погледнем природата и от другата страна прозорче за социалния живот. И чак когато се погледне надълбоко, се вижда: там отзад те се срещат.

природа действителност майя социален живот


Но хората няма да дойдат до това разбиране; те ще останат при наблюдението на няколко природни закони върху повърхността и от своята повърхностност въз основа на усещанията си ще говорят всичко възможно за социалния живот. Тогава обаче човек не може да стане познавач на целостта, както се е стремял Йохан Валентин Андре. Тогава най-много, - извинете ме, но човек понякога трябва да назове нещата с истинските им имена - тогава най-много човек да стане един Удроу Уилсън: там нещата остават без взаимовръзка! Йохан Валентин Андре се стреми към целостта. Този стремеж пулсира в такива произведения като неговата «Fama fraternitatis» и «Confessio rosicruci».Това беше един апел към държавните глави, към държавниците на неговото време; това беше опит да се основе един социален ред, който да отговаря на същността на истината, а не на майя, на илюзията. През 1614 год. се появи «Fama fraternitatis», през 1614 «Confessio», а през 1616 написаната още през 1603 «Химичната сватба на Християн Розенкройц», през 1618 започна Тридесетгодишната война, която помете всичко благородно, към което се отправяше стремежът във произведенията «Fama fraternitatis» и «Confessio».

Днес живеем в епоха, в която една година война с разрушителната си сила е равнозначна на тогавашни десет години: зад себе си вече имаме цяла тридесетгодишна война според мащаба на тогавашното време.

Опитайте се да обхванете това като една мисъл, която може да ви доведе до волята и стремежите, които по подобен начин са се появили през 17 век, но са били възпрепятствани поради събитията през Тридесетгодишната война.

Аз вече казах: когато такива неща са налице като едно начало, би трябвало в по-късно време не да бъде предоставено на условията да ги спрат, а точно обратното, би трябвало да се прояви още по-силна дейност, за да не се осуети един следващ опит. Но за това е необходимо наистина да се опознае живота.

...Когато хората се запознаят с особеностите на духовния свят, ще трябва да изживеят някои изненадващи, фрапиращи неща. И когато четат «Химичната сватба на Християн Розенкройц» от 1459 година, понякога ще имат чувството, че трябва да се смеят на гротескните неща в нея! И въпреки това те са дълбоко значителни, защото пътят, който там е загатнат, не би трябвало да се обхване само с едно сантиментално чувство, а с известна доза спокоен хумор.
Думи от Рудолф Щайнер

изказани преди появата на статията му за «Химичната сватба»

(Из лекционния цикъл «Карма на материализма» Събр.съч. N 176.)

...През 1603 година Йохан Валентин Андре написва книгата «Химичната сватба на Християн Розенкройц», която излиза през 1616 година. Следващият брой на списанието «Das Reich» ще започна с една статия, която ще разгледа тази Химична сватба на Християн Розенкройц. През 1614 и 1617 година Валентин Андре написва също и други произведения, които отразяват мисленето и чувстването на тогавашното време. Едно от тях носи посвещението: «На принцовете и главите на всички държави». Андре иска да покаже на хората, че това, което те вярват относно самите себе си, е само майя, едно голямо заблуждение; той иска да даде възможност на хората, да опознаят както самите себе си, така и другите. Йохан Валентин Андре има предвид едно голямо духовно течение. То е кристализирало след дълга подготовка. Две неща е имало през тогавашното време: това, което е искал Валентин Андре и това, което доведе до Тридесетгодишната война, която започва през 1618 година и трае до 1648 година. Това обаче, което довежда до Тридесетгодишната война, то прави невъзможно осъществяването на движението, на което Йохан Валентин Андре е искал да даде възможност да се прояви.

Би могло много да се говори, когато трябва да се характеризират причините за осуетяването на тогавашното начинание. Някои неща се опитват, осуетяват се, - но по-късно пак получават възможност да се осъществят. И така, тогава е имало възможност да се започне. Днес отново се налага човек да застане пред две течения, които си въздействат едно на друго: от една страна имаме това, което иска антропософията въз основа на импулсите на човешкото развитие, а от друга страна е това, което доведе до събитието, подобно на Тридесетгодишната война. От самото човечество зависи, дали това, което трябва да се случи, отново ще се осуети. Удобство, невнимание и други подобни много лесно отново могат да парализират настоящия опит. Дали обаче нещата пак ще изглеждат така, както при парализирането на опита на Валентин Андре, е друг въпрос.

За адаптирането на новонемски език

Настоящият превод на «Химичната сватба на Християн Розенкройц», която е издадена за първи път при Цетцнер през 1616 година от Конрад Шер, Щрасбург, се стреми да поднесе в достъпна за днешните хора форма това литературно и духовно­исторически изключително значително произведение, което да може да им се понрави както като произведение на изкуството, така и да ги докосне непосредствено, чисто човешки. При това трябваше да се преодолеят редица трудности. Преди всичко трябваше да се намали духовната дистанция между модерния читател и оригиналния текст, без при това да се нарани историческата автентичност. Най-подходящото беше, преводът да се направи в съзнателно запазена архаическа форма. Освен това езикът трябваше така да се претвори, че първоначалната мощ, с нейната първична тежест да може да се почувства също и от нашите модерни органи. Някои места в текста, които изглеждаха остарели, неочаквано се събудиха за нов живот. На много места трябваше да се постигне по-голяма яснота и разбираемост. Преди всичко обаче, колкото се може повече, трябваше да бъде запазена музикалността на езика. Да се отговори на всички тези изисквания не беше никак лесна задача.

Тук се направи опит това да се постигне чрез много малки промени, които бяха наложени от нашето настоящо усещане за езиковата същност, противоречащо на стиловите особености на 17/18 век. Така сравнително свободно са употребени конюнктивните съюзи; много от често повтарящите се сказуемни определения можаха да се избегнат; с особена грижа трябваше да се варира при постоянно повтарящите се думи; много изрази, особено чужди думи, които днес са свързани със съвсем друго чувствено съдържание, бяха заменени със съответстващи нови. И накрая съобразно с модерните потребности трябваше да се разделят дългите поредици от подчинени изречения в по-къси, смислово обединени части; тромавите индиректни обръщения бяха заменени с директни.

Една особено тежка и деликатна задача беше поставена от поетичните откъси, които в тяхната остаряла форма отчасти бяха неразбираеми. Доколкото можеше да се прояви вярност към първообраза, това е направено навсякъде; там където не беше възможно, смело се предприе ново поетично претворяване въз основа на духа на произведението и неговата розенкройцерска душевна насоченост.

За да се направи текста разбираем за всяка отворена душа, латинските цитати навсякъде се преведоха на немски и редом с тайните послания се поставиха техните тълкувания, доколкото те можеха да бъдат разгадани.

Разбирането, което дължим на Рудолф Щайнер, позволи да се отделят реалните духовни феномени, които са отразени в «Химичната сватба« от заучените филистерски допълнения на писателя, които на някои места бяха почувствани като натрапени и пречещи. Такива места от текста бяха отстранени без прекалено дълбока намеса там, където беше възможно, и в бележките се дадоха указания за това. Може би в тази насока би могло да се направи още много.

Естествено е, че целият превод ще носи силна лична нота и отделните места трябва да се преценяват само в съотношението им с цялото. Винаги и навсякъде беше следвано основното правило, че най-верният превод не е робското буквално превеждане, а това, което е родено от първоначалния дух на произведението.

Д-р. В. Вебер Базел, Декември 1977.


Ден първи
В навечерието на Великден когато седях на моята маса и в смирена молитва, както съм си свикнал, се обръщах към моя Създател, мислейки за многото велики тайни, разкрити ми от Бащата на светлината в неговото величие, подготвяйки се да приготвя къс незаквасен, неопетнен хляб в сърцето си за едно мило великденско агънце, изведнъж се появи такъв страшен вятър, че аз не можах да си представя нищо друго, освен че планината, където се намираше моята къщица, ще се разцепи под натиска на тази страшна сила. Тъй като такова нещо от страна на дявола, който ми беше причинил много страдания, не ме изненада, събрах смелост и останах в моята медитация, докато въпреки моята задълбоченост усетих някой да ме потупва по гърба, от което така се изплаших, че не посмях да се озърна, още по-малко да покажа такава радост, каквато човешката слабост в такива случай би могла да изпита от такива неща. И след като за сетен път силно бях дръпнат за дрехата, най-после се обърнах. Там стоеше една чудно хубава жена, чиято рокля, цялата в синьо, беше обсипана със златни звезди също като небето. В дясната си ръка тя държеше масивен златен фанфар, на който беше гравирано едно име, което можах да разчета, но по­късно ми беше забранено да го разкрия. В лявата ръка държеше голяма връзка писма на всевъзможни езици, които (както узнах по-късно) тя трябваше да разнесе по всички страни. Тя имаше големи и красиви крила, които бяха обсипани с очи; с тях можеше да се издига и да лети по­бързо и от орел. Аз сигурно бих забелязал много повече неща, ако тя не беше останала толкова кратко при мен и ако уплахата и учудването не изпълваха цялото ми тяло; така че трябва да се задоволя само с това. Докато успях да се обърна, тя прехвърли писмата, извади едно малко писъмце, което положи на масата с дълбок поклон и без да каже дори и една единствена дума, се отдръпна от мен.

Когато се издигна във въздуха, духна така силно в красивия си фанфар, че цялата планина прокънтя от звука му и почти четвърт час след това аз не можех да чуя дори собствения си говор. Бедният аз не можех да се съвзема от това неочаквано посещение и не знаех как да си го обясня. Затова паднах на колене и замолих Създателя да не позволи да ми се случи нещо лошо, което да попречи за моето вечно спасение. След това с ужас и трепет посегнах към писъмцето, което беше така тежко, че не би могло да бъде по-тежко дори и да беше цялото от злато. Когато го разгледах внимателно, открих малък печат, с който то беше запечатано и на него се виждаше отпечатан фин кръст, както и надписа: In hoc signo vinces. (В този знак ще победиш.)

Щом познах този знак, веднага се утеших, понеже съвсем сигурно знаех, че такъв печат не е приятен на дявола, а и още по-малко се употребява от него. Аз разчупих печата и внимателно разтворих писмото. Вътре със златни букви върху син фон бяха написани следните строфи:


Heut   heut   heut

Ist des Königs Hohe Zeit.

Bist du hierzu geboren,

Von Gott zur Freud erkoren,

Sollst auf den Gipfel gehn,

Darauf drei Tempel stehn,

Und selbst das Wunder sehn.

Halt Wacht!

Auf deine Reinheit sei bedacht!

Wirst du nicht fleißig baden,

Die Hochzeit kann dir schaden.

Wer nicht beherzt ergreift das Glück,

Der wiegt zu leicht und bleibt zurück.


Днес - днес - днес

е за царя сватбен ден.

Ако затова си ти роден,

за радост от Бог определен,

към върха ти закрачи,

три храма ще се разкрият пред твоите очи,

и сам ще видиш чудото.

Поспри и внимателно погледни!

За чистотата си ти помисли!

Не се ли пречистваш прилежно,

сватбата може да ти навреди,

смел и сърцат към щастието посегни,

колебаеш ли се, то ще отлети.





Под всичко това стоеше: Sponsus et Sponsa (годеникът и годеницата).


Когато прочетох писмото, за малко не загубих съзнание. Косите ми настръхнаха и студена пот обля цялото ми тяло, макар и да знаех, че това е обещаната сватба, която преди седем години ми беше оповестена чрез видение и която от толкова дълго време очаквах с най-силен копнеж, която прилежно си бях изчислил и открил в моите занимания с планетните карти. Въпреки това никога не съм си представял, че така трудно и при такива опасни обстоятелства ще се отправя към нея. Защото преди си мислих, че ако се появя направо на сватбата, там ще съм мил и желан гост; вместо това бях оставен на Божията милост, за която съвсем не бях сигурен, че съм заслужил. Колкото повече се изпитвах и претеглях, откривах, че в главата ми няма нищо друго освен голямо неразбиране и слепота относно скритите неща; не бях в състояние да разбера дори това, което лежеше под краката ми и с което ежедневно си служех, а още по-малко бях роден за изследване и познаване на природата; според моето мнение природата сигурно можеше да си намери по-прилежен ученик, за да му довери своите скъпи, ако и временни, и преходни съкровища. Също и тялото ми, както и моите външни отношения, и братската любов към ближните ми не бяха съвсем пречистени и съвършени. Все още бях под властта на временното, което се стреми към външно уважение и светски блясък, а не само към постигане на доброто за ближните; и освен това си мислех: как чрез някакво умение да успея да задоволя потребностите си, да изградя обществено състояние, да мога да придобия вечна слава и други подобни мисли. Особено ме притесняваха загадъчните думи за трите храма, които въпреки усилено мислене не можах да разгадая и дори до днес не бих разбрал, ако не ми бяха милостиво разкрити. След като се мятах между ужаса и надеждата, след като гадаех относно себе си и не откривах нищо друго освен моите слабости и недостатъци, така че не знаех по какъв начин бих могъл да си помогна и се ужасявах от възложената ми задача, най-после посегнах към обичайното и най-сигурното средство: след произнасяне на най-сериозната и прилежна молитва си легнах в леглото, като се надявах моят Ангел хранител да се появи по Божия милост и да ми помогне в моята безпомощност, както толкова често се беше случвало преди; слава Богу това се случи и сега за мое най-голямо добро, за вярно и сърдечно предупреждение, и поука за моите ближни.

Вече почти заспивах, когато ми се стори, че се намирам в тъмна кула, до мен безброй много други хора, оковани в тежки окови; ние бяхме без светлина и изглеждаше, като че ли пъплехме един върху друг като пчелите, и всеки правеше още по-тежка неволята на другия. Макар че нито аз, нито някой друг от нас не виждаше нищо, въпреки това чувах как някой, чиито вериги и окови бяха малко по-леки, се покатерваше върху другите и въпреки всичко това, никой от нас не можеше особено да се сърди на другите. Ние всички бяхме истински несретници. След като прекарахме в това плачевно състояние известно време, през което все някой наругаваше някого от слепите и окованите, най-после чухме така изкусно да свирят тромпети и да бият барабани, че въпреки нашата тежка съдба се ободрихме и зарадвахме. Под тези звуци покривът горе на кулата беше отворен и до нас проникна малко светлина. Тогава още по-добре можеше да се види как се затъркаляхме един върху друг и всичко се разбърка, защото този, който се беше издигнал малко по-високо от другите често се подхлъзваше и попадаше под краката им. Накратко, всеки искаше да бъде най-отгоре и самият аз не се побавих, а въпреки тежките ми окови се промъкнах изпод другите и успях да се изкача на един камък, макар и няколко пъти да бях блъснат от останалите. Аз обаче се отбранявах колкото можех с ръце и с крака. Ние си помислихме, че всички ще бъдем освободени, което обаче не стана. След като господата, които горе от пролуката гледаха към нас, се позабавляваха с нашето мятане и хленчене, един беловлас стар мъж ни подкани да запазим тишина и когато най-после стана тихо, започна да говори:





Wär so vermessen nicht dein Streben,

O, armes menschliches Geschlecht,

Wie vieles würden sie dir geben,

Die Erdengötter, die gerecht.

Dich aber macht der Hochmut kirre

Und jagt dich tiefer in die Irre.


So stöhnst du nun in schweren Ketten,

Allein die Mutter läßt dich nicht,

Sie will mit Güte dich erretten

Und tröstet dich mit Himmelslicht.

Drum schaue hoffend nur nach oben,

Wer ihr vertraut, wird bald erhoben.


Zum Feste, das wir heute bringen,

Sei seltne Gnade euch beschert:

Wer sich mit Kraft empor mag schwingen,

Dem sei Erlösung nicht verwehrt.

Umklammert ihn mit frommen Händen,

Den Rettungsanker, den wir senden!



Ако стремежът ти не беше толкоз дързък,

о, бедни ти човешки род,

как много биха те дарили,

Боговете земни, справедливи.

Но високомерието те замайва,

с илюзии измамни те опиянява.


Така ти стенеш във окови тежки,

и само Майката не те оставя,

тя с благост иска тебе да спаси,

с небесна светлина да утеши.

Затуй с надежда взри се ти нагоре,

на нея ти се довери, тя скоро ще те възвиси.


За празника, днес който се представя,

вам рядка милост се дарява:

Който с кураж да се въздигне съумее

спасението свое сам ще изживее.

Ръце смирени нагоре протегнете,

спасителната котва смело досегнете!


Едва той изговори това и старата жена заповяда на слугите си седем пъти да спуснат въжето в кулата и да изтеглят тези, които успеят да се хванат за него. О, ако Бог би поискал правилно да мога да опиша, каква възбуда ни обхвана; понеже всеки искаше да докопа въжето и при това всеки само пречеше на другите. След седем минути се даде знак със звънчето и слугите изтеглиха нагоре първите четирима от нас; аз не можах да достигна въжето, защото, както вече разказах, се намирах върху един камък на стената на кулата и за мое голямо съжаление не можех да го стигна, понеже то висеше в средата. Спуснаха го за втори път; понеже на някои оковите бяха много тежки, а ръцете много слаби, те не успяха да се задържат за въжето и падайки повлякоха другите, които може би щяха да успеят. Някой дори беше смъкван надолу от друг, който сам не беше успял да се издигне. И в своята беда хората ставаха още по-завистливи един към друг. Най­голямо съжаление обаче изпитвах към тези, чиито окови бяха толкова тежки, че откъсваха ръцете им от тялото.

За пет спускания бяха извлечени нагоре твърде малко хора, защото слугите побързваха с изтеглянето нагоре, щом беше даден знакът, така че повечето отново изпускаха въжето и се търкаляха надолу; при петия път въжето дори беше изтеглено празно. Ето защо почти всички изгубиха вяра в спасението, даже и аз самият; ние призовахме Бог да се смили над нас и ако е възможно да ни освободи от тази тъмнина, в отговор на което някои от нас бяха чути. Когато въжето се спусна за шести път, няколко се хванаха здраво за него и тъй като при изтеглянето то се заклати, по Божията воля се случи да се доближи до мен и аз бързо успях да го докопам, като се хванах над всички други и по този начин противно на очакването ми излязох навън. Това така ме зарадва, че докато заедно с другите спасени помагах за седмото, последното издърпване на въжето, не усещах раната на главата ми, която бях получил от един остър камък. Чак след това забелязах, че по време на работата кръвта беше потекла по цялото ми облекло, а аз от радост не бях я забелязал.

След последното издърпване, когато се бяха хванали най-много хора, жената накара да оставят въжето настрана и каза на прастария си син, (на когото аз не по-малко се учудвах), да предаде посланието й към пленниците. След кратко замисляне той се обърна към нас с думите;




Ihr lieben Brüder allzumal,

Entschieden ist die schwere Wahl,

Die meiner Mutter Herzensgnad

Euch Irrenden erwiesen hat.

Mißgönne nicht der andern Glück,

Wer noch im Irrtum blieb zurück.

Gar frohe Zeit ist euch verheißen,

Wo auch des Letzten Ketten reißen. Dann öffnet allen sich mein Reich,

Und einer ist dem andern gleich.

Wem viel befohlen ward auf Erden



Вий мили братя, всички тук събрани,

завърши тежкият подбор,

при който моята майка от сърце

на всички милост ви оказа.

На ближния на щастието не завиждай,

когато сам в заблудата стоиш.

Щастливо време ти предвиждай,

когато сетний брат ще утешиш.

Тогаз ще се отвори мойто царство,

и равни хората един на друг ще са.

Тогаз утеха всеки страдащ ще получи,


Wird um so mehr gefordert werden.

Und wer Geringes treu bewahrt,

Dem wird das Höchste offenbart.

So laßt denn eure große Klage,

Und habt Geduld noch wenig Tage.


каквато липсвала му е в света.

И който малкото в сърцето съхранява,

нему висшето се поверява.

Оплакванията тука оставете,

търпение още малко проявете.

След като той изговори тези думи, покривът отново беше затворен и заключен, а тромпетите и барабаните отново зазвучаха. Колкото обаче и силен да беше тонът, той не можеше да заглуши горчивите стенания на останалите вътре затворници; това накара сълзите да потекат от очите ми. Старата жена и синът й седнаха на подготвените за тях кресла и тя заповяда да преброят спасените. Когато узна броя им и го записа на една златножълта дъсчица, тя запита за името на всеки, което беше записано от едно момче. Когато ни разгледа един след друг, тя въздъхна и каза на сина си така, че можах добре да чуя: «Ах, как ми е мъчно за бедните хора в кулата! Ако Бог би пожелал, щях да освободя всички!» Синът й отговори: «Мамо, така е наредено от Бог, не бива да Му се противопоставяме. И ако ние всички бихме били богове и бихме седнали на масата, кой щеше да ни носи храна?» Майка му замълча, но след малко каза: «Поне освободи тези тук от оковите!» Това се направи бързо; аз обаче бях от последните. Не можах да се сдържа и макар че винаги гледах какво правят другите, поклоних се пред старата жена и благодарих на Бог, който чрез нея ме избави от този мрак и милостиво, и бащински ме изведе на светлина. Другите последваха примера ми и жената също се поклони. Най-после на всеки беше дадена храна и една златна монета за спомен и за храна. На едната й страна беше изобразено изгряващото Слънце, на другата страна, до колкото си спомням, бяха изписани тези три букви: D.L.S. (DEUS LUX SOLIS; или DEO LAUS SEMPER: Бог е светлината на Слънцето, или Вечна слава Богу).

Тогава всички бяхме освободени да се завърнем при своята работа, като ни беше припомнено да служим на ближните си за славата Божия и да запазим в тайна това, което ни бе поверено; ние обещахме и се разделихме. Поради раните, които ми бяха причинили оковите, можех да тръгна само с голямо усилие; аз куцах и с двата крака. Като забеляза това, старата жена ме повика усмихнато обратно и ми каза; «Сине мой, не съжалявай за този недостатък, а си спомняй за твоите слабости и благодари на Бога, който въпреки твоето несъвършенство те издигна до такава висша светлина още в този свят, и запази тези рани заради мен.»

Тромпетите отново прозвучаха няколко пъти с такава сила, че аз се изплаших и се събудих. Чак тогава забелязах, че това беше само сън. Той обаче така силно се беше отпечатал в мен, че аз все още се чувствах изпълнен с грижи; също ми се струваше, че все още усещам раните по краката си. От всичкото това обаче ми стана ясно, че от Бог ми беше обещано да взема участие в тази тайнствена и загадъчна сватба. Затова с детско доверие и молитва благодарих на Божественото Величие, като го помолих и по-нататък да ме запази под своето покровителство, всеки ден да изпълва сърцето ми с мъдрост и разум, и накрая и без моя заслуга милостиво да ме доведе до мечтаната цел. Тогава се стегнах за път, облякох моята бяла ленена дреха, препасах кръста си с един кървавочервен пояс, като го кръстосах през гърдите. Шапката си закичих с четири червени рози, за да бъда лесно разпознат всред тълпата чрез такива знаци. Взех за храна хляб, сол и вода, следвайки съвета на един опитен в тази насока, което по-късно се оказа много полезно. Преди да изляза от хижата си, паднах на колене с моята сватбена премяна и помолих Бог, каквото и да се случи, нека Той да го доведе до благополучен край. Освен това пред лицето Божие обещах да не употребявам за светска чест и слава всичко, което ми се разкрие по Негова милост, а само за славата на Неговото име и в служба на ближните си. С такава клетва и с добра надежда радостно напуснах моята къщица.



Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница