Химия и екология



Дата18.01.2018
Размер42.16 Kb.
#47995
ТипПротокол
Технически университет - Габрово



Катедра: “Химия и екология”

Tема: : Никелиране; Помедяване; Защита чрез аноден протектор;

Катодна защита на стомана; Горещо фосфатиране на стомана


Студент: Ръководител:

Специалност: Подпис:

Курс: Група: Дата:

Факултетен номер:


Протокол № 5


Никелиране
Теоретична обосновка

Никелирането защитава от корозия само при пълно отсъствие на пори. За това често никелът се нанася след предварително отлагане на подслой мед.


Опитна постановка

Взема се стоманена или месингова пластинка и се определя повърхността и квадратни дециметри. Изчислява се големината на тока. Пластинката се шлайфа с шмиргелова хартия, обезмаслява се и с виенска вар и се измива с вода. Байцва се в разтвор на НСl в продължение на 3 минути. Измива се с вода и се окачва във ваната за никелиране.


Опитни резултати

Ni2+ + 2e-  Ni 2H+ + 2eH2

Ds= I/S I= D/S=1.0,8=0,8 A
Анализ на резултатите

Отделянето на водород предизвиква мехурчетата Н2 се задържат на повърхността на катода и препятстват отлагането на Ni на тези места.



Помедяване
Теоретична обосновка

Помедяването не се използва самостоятелно като защитно-декоративни покрития, тъй като е слабо устойчиво в атмосферни условия. Използва се за подобряване спояването на стоманата, за увеличаване на електропроводимостта. При помедяване в сярно кисели електролити получените покрития нямат добро сцепление с основния метал.


Опитно постановка

Помеденият образец се измива с вода, подсушава и се измерва дебелината на медното покритие по капковия метод.

Помедяването се извършва в електролит със следния състав и режим на работа:

Cu SO, 5 H2O- 200 g/mol t0- 15-25 0 C

H2SO4 - 50 g/mol D= 1,8

C2H5OH - 3,5 g/mol продължителност- 10-15 минути




Опитни резултати

Катод:


Cu2+ +2e- Cu S=0,12 dm2 D= 2,5 I= 0,3 A

Ni2+ + 2e  Ni


Анод:

Cu - 2e-  Cu 2+

Ni - 2e-  Ni 2+
Анализ на резултатите

Медните покрития не се използват самостоятелно, защото са слабо устойчиви в атмосферни условия.



Защита чрез аноден протектор

Теоретична обосновка

При този метод конструкцията се свързва с положителния полюс на външен източник на постоянен ток, при което потенциалът й се измества в положителна посока и се образува покритие, което пасивира метала. Поради тази причина анодната защита е възможна само за метали склонни да се пасивират в корозионна среда


Опитна постановка

В две чаши се наливат по 50 см3 р-р на CH3COOH и KJ. В едната чаша се поставя оловна пластинка, а в другата оловна и цинкова, плътно прилепени. Незащитеният електрод оловен кородира в оцетно кисела среда поради възникването на повърхността му на микрокорозионни галванични елементи.


Опитни резултати

A Pb -2e-  Pb2+ K 2H+ + 2e-  H2

Цинкът кородира

А Zn - 2 e-  Zn2+ K 2H+ + 2e-  H2


Анализ на резултатите

Елелтрохимичната защита се изпълнява по-лесно, но прилагането и е възможно само в добре проводима среда.


Катодна защита на стомана
Теоретична обосновка
Посредством катодна поляризация потенциалът на защитавания метал се измества в по-отрицателна посока, при което скоростта на анодната реакция силно намалява. Катодната поляризация се постига с помощта на аноден протектор или чрез външен източник на ток.
Опитна постановка

В две чаши се налива р-р на NaCl. После се добавят р-р на К3[Fe(CN)6]. В едната чаша се поставят стоманен и оловен електрод, като стоманения се свързва с отрицателния полюс, а оловния с положителния.


Опитни резултати
Анод Fe -2e-  Fe2+

Катод O2 + 2H2O +4e-  4OH-


Анализ на резултатите

В неутрална среда незащитената стоманена пластинка кородира в резултат на електрохимична корозия с кислородна поляризация.




Горещо фосфатиране на стомана

Теоретична обосновка

Фосфатирането е един от най-простите методи за защита на черните и цветните метали от корозия. На фосфатиране могат да се подлагат въглеродни и ниско въглеродни стомани и чугун. Фосфатния слой върху високо въглеродните стомани е с лошо качество.


Опитна постановка

Взема се стоманена пластинка и се почиства с шкурка. Обезмаслява се с виенска вар и се измива с вода. Фосфатирането се извършва в електролит със следния състав:


Фосфорна киселина H3PO4

Азотна киселина HNO3

Цинков оксид ZnO

Кобалтов нитрат Co(NO3)

Вода 6H2O
Опитни резултати
Fe + 2H3PO4  Fe (H2PO4) + H2

Fe (H2PO4)  FeHPO4 + H3PO4



3Fe (H2PO4)2  Fe3(PO4)2 + 4H3 PO3
Анализ на резултатите

Фосфатния слой е порест, добре се омаслява с масла и отличен грунд за покрития от бои и лакове.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница