Хипофизата (хипофизната жлеза)

Хипофиза

Неврохипофизата служи като депо, където се складират хормоните получени в хипоталамуса - окситоцин и вазопресин.

Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена "турско седло". Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.

• 
  аденохипофиза – предна част
  
• 
  неврохипофиза – задна част
  

• 
  соматотропен хормон – растежен хормон;
  
• 
  пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуванетона кърма (лактация);
  
• 
  фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа;
  
• 
  лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон
  
• 
  тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза
  
• 
  адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза
  

• 
  вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава
  
• 
  окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение
  

Хипофизата е един от основните ендокринни органи при човека. Тя произвежда хормони - химични съединения с регулаторна функция - които оказват влияние върху основни функции на организма. Хормоните на хипофизата могат да се разделят на такива, произвеждани от предния дял и такива, произвеждани от задния дял на жлезата.

• 
  Соматотропния хормон играе централна роля в растежа на организма, поради което е известен и като растежен хормон. Той е белтък, изграден от 190 аминокиселини и има относителна молекулна маса 21500 далтона. Основното действие на соматотропния хормон в периода на растежа се изразява в удължаване на скелета и увеличаване размера на мускулите. Освен това той стимулира синтеза на белтък във всички клетки, намалява използването на въглехидратите и мастите от тъканите и засилва мобилизирането им за енергийните нужди на организма. Намалената секреция на соматотропен хормон в детска възраст води до изоставане в растежа, а увеличената секреция води до гигантизъм. Увеличеното производство на хормона при възрастни води до развитие на акромегалия.
  
• 
  Адренокортикотропния хормон е белтък изграден от 39 аминокиселини. Физиологичното му действие се свежда до активиране на синтеза и секрецията на надбъбречните кортикоидни хормони и по-специално на гликокортикоидите и андрогенните. При липса на адренокортикотропен хормон се развива атрофия на слоевете на надбъбречната жлеза.
  
• 
  Пролактинът е белтъчен хормон изграден от 138 аминокиселини. Предизвиква млечна секреция у жената след раждането. При мъжете функцията му не е напълно изяснена.
  
• 
  Ф
  Пролактин
  оликулостимулиращия хормон е гликопротеин. Стимулира овогенезата (развитието на яйцеклетката) в яйчниците при жената и сперматогенезата в мъжките тестиси. Под действието му Граафовия фоликул узрява и започва производство на естрогени.
  
• 
  Лутеинизиращия хормон е гликопротеин подтиква разпукването на Граафовия фоликул в яйчника и стимулира тестостероновата секреция в тестисите.
  
• 
  Тиреотропният хормон също е гликопротеин. Блокирането му води до атрофия на щитовидната жлеза и намалена продукция на тиреоидни хормони. Той регулира, от една страна включването на йод в състава на щитовидните хормони, а, от друга – попадането на тироксина в кръвта.
  

• 
  антидиуретичен хормон - има две основни действия – регулира обратната резорбция на вода в крайните и събирателни бъбречни каналчета и свива кръвоносните съдове. Отделянето му зависи от осмотичното налягане на кръвната плазма и от промени в обема на извънклетъчната среда. Информацията за тези параметри постъпва посредством осморецептори и обемни рецептори. При липса антидиуретичен хормон, водата, която достига крайните бъбречни каналчета не може да се реабсорбира като по такъв начин се отделя много урина и организма губи вода (полиурия) до 12-17 литра на 24 ч. Това нарушение е известно като безвкусен (воден) диабет.
  
• 
  окситоцин - повишава възбудимостта на маточната мускулатура в края на бременността, като подобрява ритмичните контракции и улеснява раждането. Секрецията на окситоцин се стимулира от разширяването на канала на маточната шийка в хода на раждането, от дразненето на гръдното зърно по време на сукане и дразненето на клитора и външните гениталии на жената. Синтетичния окситоцин се използва в акушеро-гинекологичната практика като мощно средство за успешно завършване на раждането при слаба родова дейност на матката, което е свързано с опасност както за плода, така и за майката.
  

• 
  Едно от веществата, които потискат секрецията на антидиуретичния хормон и по този начин увеличават количеството на отделената урина (диурезата) е алкохолът.
  

При смущение на функцията на хипофизната жлеза поради разрастване (хипертрофия) могат да се появят следните заболявания:

• 
  Адипозо-генитална дистрофия, изразяваща се в затлъстяване и полово недоразвитие в детска възраст и пубертета. Затлъстяването е от женски тип - около таза, бедрата, гърдите; окосмяване в областта на половите органи, подмишниците и по тялото почти липсва. 
  
• 
  Хипофизният гигантизъм се получава при разрастване на предния хипофизен дял и се изразява в извънредно висок ръст - над 2 метра, когато нарастват само крайните части на тялото като ръце, краката, челюсти, нос, болестта се нарича акромегалия.
  
• 
  Хипофизният нанизъм се дължи на смущение в развитието на хипофизо-хипоталамусната област през ембрионалния период. Най-характерната клинична проява е ниският (като джудже) ръст, който е около три пъти по-малък от средния ръст за дадена възраст.
  
• 
  Безвкусният диабет е заболяване, при което болните отделят голямо количество урина поради нарушена резорбция на водата в бъбречните тубули. Като причина се сочи недостатъчното производство на антидиуретичен хормон от задния дял на хипофизата. В урината не се открива наличие на захар
  

• 
  Хипопитуитаризъм е заболяване, при което има намалена функция на хипофизната жлеза. Заболяването може да е вродено или да настъпи вторично. При родилка с обилно кръвотечение след раждането може да настъпи обезкървяване и исхемия на мозъка и хипофизата – синдром на Шихан. Резултатът е отпадането на нейната ендокринна функция , който е така нареченият „диригент на жлезите с вътрешна секреция”
  
• 
  Аденомът е бенигнен (доброкачествен) тумор от жлезен произход. Може да бъде тежък, когато е локализиран в определени области (надбъбречен аденом, хипофизарен аденом) и се налага хирургичното му отстраняване. Наличието на тумор в хипофизата може да бъде потвърдено чрез рентгенография на черепа - може да се установи разширяване на т.нар. села турцика (турското седло), т.е. мястото, където е разположена жлезата. Много малките тумори се откриват с компютърна томография или с магнитен резонанс. Един тумор, секретиращ пролактин се проявява с наличие на млечна секреция от млечните жлези извън послеродовия период (галакторея) и липса на менструация (аменорея).