Хипофизна жлеза

Ацидофилни клетки. Те произвеждат соматотропен хормон, който стимулира растежа на тялото и пролактин, който усилва продукцията на мляко в млечните жлези.

Базофилни клетки. Те продуцират:

- тиреотропен хормон (ТТХ), който стимулира функцията на щитовидната жлеза;

- адренокортикотропен хормон (АКТХ), стимулиращ производството на глюкокортикоиди в надбъбречната кора;

- гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ, който стимулира растежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъжа, и лутеинизиращ хормон, който у жената предизвиква овулация и образуване на жълтото тяло, а у мъжа – отделането на тестостерон.

Хромофобни клетки. Те се смятат за резервни клетки, от които се развиват нови ацидофилни и базофилни клетки.
2. Рars intermedia. Тя е рудиментарно образувание. Представлява тясна клетъчна пластинка, прилепена към неврохипофизата.
3. Pars tuberalis. Състои се от кубични клетки, които образуват мехурчета, изпълнени с колоид. Този колоид съдържа малко количество йод. Pars tuberalis се намира в предната част на infundibulum и tuber cinereum.
ІІ. Неврохипофиза.

Състои се от клетки, наречени питуицити. Доказано е, че тези клетки не произвеждат т.нар. хормони на неврохипофизата. Тези хормони се продуцират от невросекреторните клетки в две от ядрата на хипоталамуса и се придвижват до неврохипофизата по хода на нервни влакна. Представляват антидиуретичен хормон (вазопресин) и окситоцин. Антидиуретичният хормон стимулира резорбцията на вода в извитите бъбречни каналчета, в резултат на което първичната урина намалява. При недостатъчност на този хормон се развива безвкусен диабет, който се проявява с често и обилно уриниране. Този хормон има констриктивен ефект върху кръвоносните съдове и се повишава кръвното налягане. Окситоцинът стимулира съкращението на гладката мускулатура на матката.

Обвита е от капсула, от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета. Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и невроглия. Епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.

Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Мелатонинът е антигонадотропен хормон -потиска половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременен пубертет – pubertas precox.
Надбъбречна жлеза
Надбъбречната жлеза е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек.

Дясната надбъбречна жлеза тежи около 4g. и има триъгълна форма, а лявата – около 5g. и има полулунна форма. На всяка жлеза се различават: основа, чрез която залягат към бъбрека – facies renalis и две повърхности – предна и задна.

Надбъбречната жлеза се състои от две части: кортикална част или кора – cortex и медуларна част или сърцевина – medulla. Отвън жлезата е обвита с капсула.
Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони:

1. Външна зона – zona glomerulosa. Състои се от клетки, които произвеждат минералкортикоиди (алдостерон). Алдостеронът регулира електролитната обмяна.

2. Средна зона – zona fasciculatа. Състои се от клетки, които произвеждат глюкокортикоиди (кортизол, кортикостерон). Те повлияват метаболизма на въглехидрати, мазнини, нуклеинови киселини, имат противовъзпалителен и хипергликемичен ефект. Секрецията на глюкокортикоиди се стимулира от адренокортикотропен хормон (АСТН), продуциран от аденохипофизата.

3. Вътрешна зона – zona reticularis. Състои се от клетки, произвеждащи полови хормони, които са аналогични на хормоните, произвеждани от половите жлези - андрогени (тестостерон), естрогени (естрадиол, естрон, естриол) и гестагени (прогестерон).

Провлакът на щитовидната жлеза покрива отпред трахеята на нивото на ІІ до ІV хрущялен пръстен. Страничните дялове на жлезата покриват трахеята и част от щитовидния хрущял. Странично се допират до сънната артерия и вътрешната яремна вена (v. jugularis interna), а отзад – до гълтача и хранопровода. При увеличение на жлезата може да се притиснат сънната артерия, яремната вена, хранопровода, което води до поява на съответни оплаквания. Отпред жлезата е покрита от долните подезични мускули (непокрита остава само средната част на провлака). Щитовидната жлеза е свързана здраво чрез съединителна тъкан с гръкляна и трахеята и затова при гълтане се движи заедно с тях.

Щитовидната жлеза е обвита от тънка капсула – capsula fibrosa. Тя изпраща в дълбочина преградки, които разделят жлезния паренхим на делчета. Основната структурна единица на щитовидната жлеза е фоликулът. Фоликулите имат сферична форма и са с различна големина. Всеки фоликул се състои от един слой клетки – фоликуларни клетки (тиреоцити), които залягат върху базална мембрана. Тиреоцитите изработват хормоните трийодтиронин и тетрайодтиронин (тироксин). Вътрешността на фоликулите е изпълнена с желевидно вещество – колоид. Отвън около фоликула има гъста мрежа от кръвоносни и лимфни капиляри. Между фоликулите се намират интерфоликуларни острови. Те представляват малки групички от епителни клетки, нарецени парафоликуларни. Тези клетки произвеждат хормона калцитонин.
Кръвоснабдяването на щитовидната жлеза се осъществява от четири артерии, от всяка страна по две: a. thyroidea superior и a. thyroidea inferior. Във вътрешността на жлезата те се разклоняват и дават гъста капилярна мрежа, оплитаща фоликулите.

Кръвта от щитовидната жлеза се оттича по множество вени, които образуват венозно сплетение. От него започват по три вени от всяка страна: v. thyroidea superior, v. thyroidea lateralis, v. thyroidea inferior.

Лимфната система на жлезата се състои от богата мрежа от лимфни капиляри около фоликулите.

Нервите на щитовидната жлеза идват от truncus sympathicus и от n. vagus, като придружават съдовете.