Хипотеза за лингвистичната относителност (Хипотеза Сапир-Уорф) и Теория за прототипите



Дата29.03.2017
Размер81.82 Kb.
Хипотеза за лингвистичната относителност (Хипотеза Сапир-Уорф)

и

Теория за прототипите
Мони Алмалех
Хипотеза за лингвистичната относителност (Хипотеза Сапир-Уорф)

Хипотезата за лингвистичната относителност има мек и твърд вариант. Сапир е автор на мекия (умерения) вариант. Хипотезата е изказана през ХХ в. Уорф е автор на твърдия (крайния) вариант. Според Уорф езикът командва, определя културата. Според твърдия вариант няма родствени езици. Това означава, че български, руски, сръбски, полски нямат абсолютно нищо общо помежду си. А това очевидно не е вярно.

Има много случаи в езика, когато културата е причината да се появи една дума, когато „културата командва езика”. Например думата събота в български език е влязла поради приемането на християнството и след превода на Кирил и Методий. Събота е българска, транслитерирана (съхранена като звучене и записана с българската азбука) форма на думата σάββατο (сабато), старогръцки σάββατον (сабатон). А в гръцки език тя е влиза от иврит в ІІІ в. пр. н.е. поради първия в историята превод на друг език (старогръцки) на текста на първите пет книги на Стария завет. Преводът е наричан Септуагинта и е поръчан и платен от Птолемей ІV, четвъртият фараон на Птолемейски Египет. Птолемей ІV управлява в периода 221 до 204 пр.н.е. Той изгражда в центъра на Александрия mnema, която днес се нарича Сема, където поставя телата на своите предшественици, вкл. и Александър Македонски. В Септуагинта думата σάββατον (сабатон) е транслитерирана (съхранена от оригиналния език и записана с гръцки букви) ат ивритската שבת (шабат).

По същия културен път минават – чрез християнството – латинската sabbati, италианската sabato, испанската sábado, португалската sábado, румънската sâmbătă, полската sobota, сръбската субота, унгарската szombat дума за този ден от седмицата. В руски суббота навлиза поради приемането на старобългарските преводи и християнските свещеници.

Културата на някои племена в Европа не приема транслитерацията, а запазва названието на същия ден според келтското обвързване на дните от седмицата с небесните светила. Така събота е свързана със Сатурн Samstag, англ. Saturday, неделя – със Слънцето – Sonntag, англ. Sunday и т.н

Още по ясни откъм културно, политическо, социално и икономическо влияние са общоприетите названия на месеците в Европа и света. Очевидна е силата на древноримската култура, преминала чрез езика и в християнските предели на Европа:


Юли - английски July, сръбски јул, гръцки Ιούλιος, испански julio, италиански luglio, немски Juli, латински July и т.н. Само поляците не са приели тази имперска терминология – юли тук е lipiec (букв. липов), август – sierpień (букв. сърпен), февруари – luty (букв. лют), април – kwiecień (букв. цветен) и др. и са запазили древнославяснските названия на повечето от месеците в годината.
Защо Уорф твърди това?

Той смята, че всеки език (дори тези родствени езици) назовава света по различен, уникален начин. Тази хипотеза произтича от идеята на Вилхем фон Хумболдт (ХІХ в.), че езикът е резултат от духовната енергия на един етнос (народ). Според Хумболдт в езика можем да открием следи от историята, политическата история, дори следи от географските райони, които този народ е обитавал. Тезата на Хумболдт се опира на понятието езикова картина на света. При Хумболдт обаче има два термина, които днес се тълкуват като езикова картина света (англ. Worldview) – Weltansicht и Weltanschauung.

Според твърдата версия на хипотезата на Уорф, всеки един език създава различна езикова картина на света, дори ако става дума за родствените славянски езици. Сапир е по-умерен и отчита известна близост в езиковите картини на света при родствените езици и родствените култури..

Какво значи „езикова картина на света”?

Едно лесно и практично обяснение е следното. Българската дума летище сочи, че за българите най-важното, водещото, за този обект е, че от него се лети. За англичаните и това не е така. Терминът airport означава, че същият обект е назован като „въздушно пристанище”, съобразно островната култура на англичаните. Това е пример за така наречаната „вътрешна мотивация на думата”, което е добре известно явление в езикознанието. Вътрешната мотивация на думата включва две неща – едното е логическият признак, залегнал в основата на думата-термин при един народ („летя” при българите”, но „пристанище” и „въздух” при англичаните), другото е словообразувателните връзки и процеси. Така в български език, човекът, който управлява машините, които летят е летец, докато в английски език не можем да образуваме дума за този човек от airport. В английски език логиката е друга.. Терминът за професията на такива хора е pilot, т.е. „лице, което насочва хода на кораб, кормчия или навигатор, спец. квалифицирано крайбрежната навигация на борда и временно управлява кораб или ... който пилотира, управлява летателните апарати.” (Oxford English Dictionary). Така в българската дума логиката, най-важното, залегнало в основата на думата е летенето, а в английски език – управляването на въздушните кораби.

Поради погрешността на твърдата версия на хипотезата, тя бе изоставена. Оказа се, че Уорф неправилно тълкува понятията на Хумболдт Weltansicht и Weltanschauung. От началото 90-тте години хипотезата претърпя възраждане с модерни версии на мекия вариант на Сапир. В тези модерни версии важно място заемат интердисциплинарните методи – психология, психолингвистика, етнолингвистика, когнитивна лингвистика, когнитивна наука.

Илюстрация за съвременното разбиране е книгата на Джеймс Ъндърхил (James Underhil. Humboldt, Worldview and Language. 2009).
Worldview (езикова картина на света). Тъй като целта е да се предефинира термина, не е нужно да се дават подробности за всички усложнения и противоречия, които този термин е донесъл в хипотезата за Уроф. Необходимо е той да се запази, защото е добил широка популярност във философията, социологията, хуманитарните науки и в езикознанието. Нужно е обаче ново съдържание, свързано с правилното разбиране на двата основни термина на Хумболдт. Според новото съдържание на Worldview (езикова картина на света) тук влизат: начин на възприемане на света, начин на зачеване на света, начин на мислене в една култура, личен свят и личен лична перспектива.

Weltanschauung конституира индивидуалната или общностната интерпретация на света или тълкувателни рамка, на която той/тя се позовава, за да си помогне да разбере света. Обратното – Weltansicht, присъщи на един език, пренасят света към нас, и това всъщност е тълкуване, позволяващо ни да формираме понятия, обмяна на идеи за тези понятия, както и за отношенията между тези понятия.

Докато Weltansichten не твърди/потвърждава нищо за света, Weltanschauungen може да се разглежда като системи от убеждения и хипотези за начина, по който светът наистина съществува. Разликата между Weltansicht–Weltanschauung е способността, с която езикът ни снабдява, да формираме понятия, с който мислим, и от които се нуждаем, за да общуваме. Докато Weltansicht на езика е нещо неявно в този език и е неразделна част от него, Weltanschauungen не са зависими от системата на езика, в които те се намират. Няколко противоречиви Weltanschauungen може да съществуват в рамките на един и същ език, но те могат да мигрират между коренно различни езикови системи. Например, религиозни и политически възгледи за света, които се разпространяват по целия свят и са пуснали корени в различни култури, щедро свидетелстват за истиността на факта, че Weltanschauungen не са обвързани с езика.

(Underhil, 2009)

Теория за прототипите

Теорията на Бърлин и Кей


В средата 60-тте и опитният етнолог и етнолингвист Бърлин и младият филолог Кей решават да проведат един експеримент, който да потвърди верността на хипотезата за лингвистичната относителност. Те интервюират носители на 100 различни езика. Експериментът се състои в това – те показват на всеки информант цветови карти на всички цветове и техните нюанси. Служат си с т.нар. „цветови стандарт на Мюнсел”.
В колориметрията, цветовата система на Munsell е система за ред на цветовете, които се уточняват от три цветови измерения: оттенък, светлота, и наситеност на цвета. Тя е създадена от професор Алберт Мюнсел в първото десетилетие на 20-ти век и е приети от американското министерство на земеделието като официална система за цвят за изследвания на почвата през 1930. До днес тя е в употреба.
Анкетираните лица са помолени да посочат нюанс или няколко нюанса на един цвят и да кажат дали в техния майчин език има основен термин за цвят за тези нюанси. Основен термин за цвят са думи като червен, зелен, син, жълт, бял, черен, розов, виолетов, бежов, кафяв. Думи като рубин, ягодово, черешово, бананово, сапфир и подобни не са основни термини за цвят.

Бърлин и Кей откриват че:

1. Съществуват езици, в които има само два основни термина за цвят и това задължително са бял и черен (светъл, тъмен), езици, имащи само три основни термина за цвят, където те задължително са черен, бял и червен, езици с четири основни термина за цвят и те задължително са за бял, черен, червен зелен/или жълт. В езици с шест основни термина за цвят се явява термин за синьо. Те различават осем степени, в които се появяват и основните термини за смесените цветове, като кафяв, розов, виолетов.

Как назовават хората от племето Дани (при тях има само два основни термина - светъл и тъмен) зелено? Виждат ли въобще другите цветове? Да, виждат ги, но нямат основен термин за тях. Оказва се, че в езика на племето Дани зелено е назовавано с дума, която в техния език означава „капка от дъжд на листо на растение”. В български език нещо подобно е думата роса.

2. Бърлин и Кей смятат, че в своето развитие езиците стартират с два основни термина за цвят (и те са за бяло и черно), с времето към тях се добавя трети (за червено), след време идва четвърти основен термин и той е или за зелено или за жълто и така нататък. В езиците с дълга история има богато развита цветова терминология. Очевидно български език има доста път зад себе си, както и другите индоевропейски езици.

Бърлин е Кей стартират експеримента с намерението да докажат верността на хипотезата за лингвистичната относителност. Резултатите обаче позволяват тази теория да бъде доказана частично. Голямото откритие и принос на двамата учени е, че те достигат до обратното явление – универсалиите в езика и развитието на езиците. Те установяват също, че основните термини за цвят, независимо от разликите в точното значение – нюансите на един цвят -, назоват т.нар. фокални цветове, които са едни същи нюанси във всички езици и култури.

3. Когнитивните (познавателните) аспекти на изследването. Хората от племето Дани назовават света с два основни термина за цвят. Българите назовават света с много повече основни термини за цвят. И българите, племето Дани виждат чрез своето зрение еднакво добре всички цветове и нюансите им.

Теорията на Бърлин и Кей поставя ударение върху езиковото изразяване и езиковата картина на света във връзка с универсално възприятийно познание за цветовете, общо за всички раси и валидно за всички времена.


Елеонор Рош
Стартирайки от изследването на Бърлин и Кей Рош, разширява когнитивните аспекти. До средата на 70-тте години тя успява да докаже, че всички представители на homo sapiens, независимо от раса, местоживеене и времена от детска възраст изграждат представа за цветовете чрез зрителното възприятие (виждането, гледането) за прототипите на цветовете. Чрез много езикови, етнографски и клутурни факти тя доказва, че прототипите (предметите-еталони) са: за червено- огън и кръв; за синьо – море и небе; за зелено – всички растения; за жълто – Слънцето по пладне; за бяло – светлина, мляко или сняг; за черно – тъмнина, мрак и въглища.

Всяка култура и всеки различен език добавят към образа свой основен термин за цвят.

След това идва етап на културизиране на най-типичното качество на прототипите. Например универсалното качество на светлината, снега и млякото е чистотата. С това значение белият цвят участва и в сватба, и в погребение – и днес, и в древността. В днешна Япония бялото е знак за траур, точно както в Древна Гърция, както и погребението в исляма, където е съпровождан от зеленото. Съвременната сватба в монотеистичните култури използва белия цвят на роклята и булото на булката, за да декларира „духовна и телесна чистота”, „непорочност”, „неизцапаност”, значения еднакви със значенията на бялото в погребалните ритуали.

Теорията за прототипите се базира на човешките възприятийни параметри (когнитивни възможности), на езиковите параметри, на фолклорно-етнографските параметри, както и на общите културни параметри.

Теорията за лингвистичната относителност поставя ударение на единичността и уникалността. Теорията за прототипите поставя ударение върху универсалността на някои явления.

Не може да се преекспонира нито едната (уникалността, единичността), нито другата тенденция (универсалиите). Езикът притежава и двете.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница