Хипотезата за божественото начало



Дата12.03.2018
Размер43.32 Kb.
#62562

Хипотезата за божественото начало е една от алтернативните хипотези за възникването на живота на нашата планета. Самата хипотеза е особено поддържана от църквата, която се явява неин защитник. Според самата хипотеза, животът на Земята води началото си от „великото благоволение“ на по-висша сила, която може да предопределя неговото развитие. За църквата това е Бог, който е създал всичко живо, включително и човека. Според Библията, Бог е създал всичко за 6 дни. Според съвременната наука това е твърде кратък срок. Теологичният аргумент против тази гледна точка е аргументът за Божието всемогъщество. Тази теория е единствена през средните векове, когато католическата църква е в апогея си. Основен исторически извор за тази хипотеза за божественото начало се явява Библията и религиозни книги.

По отношение на появата на света, днешната наука няма единно мнение. Съществуват различни хипотези, но те не стигат до единомислие и никоя от тях не е аргументирано доказана. Бибилията ни дава неуспоримата теория за началото на света. Съвременната наука постепенно достига до същата идея. Съществува една известна теория за Големия взрив, но дори и тя не дава обяснение на въпроса какво е имало преди това, съществъвало ли е времето и пространството в неизмеримо малката точка преди взрива и каква е била тя. "В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата" (Бит.1:1-2)
Като цяло под думата "земя" се разбира материята; "безвидна и пуста" значи, че материята е неподредена, хаотична; "бездната" е метафора за безкрайността на пространството и времето; а "вода"-та, е първичната материя в неподредено състояние. Спомнете си, че биолозите приписват именно на водата появата на живота.
"Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина" - това е първият творчески акт и съвпада със сътворяването на света. Това не е слънчева светлина, а Божествена и се различава от физическата. В нея се включват и много други елементи, освен физически (б.а. като се има предвид, че на оригиналния език на Стария Завет, на староеврейски, за тази светлина е използвана думата "аур"... защо ли си правя странни асоциации?)...
Източник на светлината е Бога, затова тя се отделя от тъмнината. Светлината се приравнява на материалния свят. Светлината е това, което е сътворено и излиза от Бог, а тъмнината съществува само защото същесвтува и светлината. Светлината има битие сама по себе си, докато тъмнината няма битие сама по себе си, а е липса на светлина. По аналогия на това се счита, че злото няма битие само за себе си а е само липса на добро.
На староеврейски думата за "ден" е "Йом", което значи също така и голям завършен период от време, голям цикъл, ера. Това не е денонощие от 24 часа. Погледнато в този сапект, Бог създава света не за шест астрономически дни, а за шест периода от време, чиято продължителност не може да се уточни. В Първия творчески "ден" са заложени основите на бъдещия свят.
Вторият ден протича в създаването на физическото небе. "И рече Бог: да има твърд посерд водата... и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Твърдта Бог нарече небе"(Бит.1:6-8). Глаголът, използван тук за създаването на твърдта и отделянето на водата на староеврейски е същоият като за разпъване на палатка, което говори за раздалечаване на физическо пространство, за разтягане. Очевидна е приликата с научната теория за Големия взрив. В началото за "създаде" се използва староеврейският глагол "бара", т.е. създаване пряко от нищото, но за небето и от него нататък е използван глаголът "аса", който значи променям, преформям, правя от вече съществуващото нещо по-различно. (б.а. няма да намесвам личните си подозрения за връзката на този глагол с теорията за еволюцията).
В разказа за третия творчески ден вече се пренасяме на земята. Тук е процесът на оформяне на океани, морета и т.н. тектонически събития. Земята ражда първите растения - "да произведе земята злак, трева... и плодно дърво". Бог вече твори непряко - чрез земята по вече създадените закони.
Четвъртият творчески ден е по-интересен от гледна точка на съпоставката между съвременната наука и Библията. В него Бог сътворява небесните светила. Никой не може да обясни със сигурност как е имало светлина без Слънцето, но рационалното мислене може да ни доведе до интересни изводи. Според науката се появява най-напред Слънцето и от там нататък Слънчевата система. Но науката доказва също така, че при сътворяването на Земята има парников ефект, т.е. планетата е покрита с облаци. В един момент на кондензация се стига до разкъсване на облаците и светилата вече се виждат от земята. В Библията разказът за сътворяването е описан от земна гледна точка - какво се е виждало от земята, а не какво е съществувало реално.
Петият творчески ден. Вече съществува флора. Сега се появява и фауна. Според съвременната наука животът произлиза от водата. И в Библията е така - "да произведе водата влечуги...". Създават се предшествениците на съвременните животни: "големи риби и всякакъв вид животни-влечуги". Забелязва се приликата межди Библията и дарвиновата теория, че всичко произлиза от по-нисшето, т.е. животните еволюират. Дарвиновата теория всъщност е само хипотеза и тя нито доказва, нито отрича съществуването на Бога, затова Православната църква не се занимава с нея. Няма значение от какво е произлязъл човека, важното е, че е по Божия воля. Шести ден. Създават се по-нов вид животни "нефеш хайя", т.е. "жива душа", топлокръвните животни, бозайниците. Всичко това подготвя за появата на човека. Според Дарвин процесът на естествения подбор е случаен, докато според Библията всичко насочва към появата на човека с неговото самосъзнание, с неговия дух. Човекът изминава дълъг път преди да му бъде вдъхнато диханието, т.е. духът.
"След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие". Тук човекът включва едновременно и мъжа, и жената. На староеврейски мъж е "иш", а жена - "ша". Думата, използвана като "човек" в текста е "иша", т.е. едновременно двата пола в едно (б.а. ако ми остане време ще напиша в друг раздел и за някои научни теории, свързани с еднополовото начало на човека).
"Да сътворим" отново е означено с глагола "бара", т.е. сътворявам нещо оригинално.
Думите "образ и подобие" обозначават две различни неща. Образът на Бога в човека са всички духовни качества, личността, свободната воля. Подобието включва в себе си стремежа към съвършенство, към уподобяване на Бога. Всички тези неща съставят духа на човека. Животните също имат тяло и душа, но нямат дух. Те имат своите физически нужди и душевни емоции (пр.кучето се радва, когато го извеждат на разходка), но нямат стремежа към нещо по-възвишено, нямат нужда от наука или изкуство, от доброта, красота, висок морал, справедливост и т.н. Именно духовните ни стремежи са нашата част от Бога, Неговият "образ и подобие" в нас.
В Библията Бог благославя човека: "плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я..." Човекът е трябвало да се грижи за земята, да обработва градината, т.е. да разширява познанията си за създадения свят, да се грижи за него. Първоначалното предназначение на човека е да бъде връзка между духовния и материалния свят, да одухотворява материалното.В човека е заложено и усъвършенстване,приближаването му до Бога и постигане на вътрешното състояние на блаженство.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница