Хипотезата за „странната долина ” и мястото й в „географската и историческа карта” на анимацията



страница9/11
Дата22.07.2016
Размер2.81 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

V. Заключение

Нишката „странна долина” се оказва безкрайна и когато тръгнем да разплитаме кълбото, се озоваваме в лабиринт, който ни отвежда от чисто практическите проблеми на анимационните технологии, неразривно свързани с анимационното кино и киното въобще като изкуство, през когнитивните науки, кибернетиката, промишления дизайн, информатиката, психоанализата, неврологията, еволюционната наука, педагогиката, към чисто философски понятия. Вярвам, че измъкването от този лабиринт не е по силите на нито една отделна личност, дори и на гений, въоръжен с натрупаните от човечеството познания във всички тези и други области. Позволих си да вляза в лабиринта от професионално любопитство, защото смятам, че колкото повече професионалисти го направят, толкова по-полезен, различен и разнороден опит ще се натрупва за в бъдеще.

Връщам се обратно на входа на лабиринта със следните въпроси, предположения и наблюдения:


  • Отново за д-р Йенч, д-р Фройд и д-р Мори

Фройд е малко некоректен към своя колега Йенч в своето есе. Йенч очертава ясно границите, в които разпростира „странното” – нещо, което на пръв поглед ни се струва познато и създава у нас определени очаквания, но някакви убягващи подробности ни говорят, че това, което виждаме, всъщност не е онова, което очакваме. Техниката на Хичкок, която Лакан дава за пример, много напомня на идеята на Йенч.

Фройд взима есето на Йенч като повод да изследва в много по-широк мащаб психологическите механизми на най-силните емоции – най-вече на страха, а в заключителната част от есето си, се спира и на тези механизми, които предизвикват комичните ефекти в творчеството на Марк Твен и Оскар Уайлд („Кентърберийският призрак”). Фройд не отрича, че ефектът, описан от Йенч, буди безпокойство, но си избира друго значение на думата „das Unheimlichе”; дори затъва в известна лингвистична еквилибристика, за да се добере до това, което много повече го интересува. Аз лично съм му признателна, че го е направил, защото в анализите не само на поведението на свои пациенти, но и на творчеството на Хофман, Гьоте, Шекспир, Шилер, Вилхелм Хауф, братя Грим, Шницлер, а също и на Новия завет, се съдържат много интересни идеи, които не могат да не събудят реакции у всеки, който има някакъв допир с изкуството.

Фройд е прав в това, че може би много по-голям ужас в новелата на Хофман предизвиква „пясъчният човек”, но Йенч се е занимал целенасочено с взаимодействието автомат – човек. Относно страха от „символична кастрация”, вероятно го има, но аз си позволявам да се усъмня, че той стои на дъното на почти всички емоции. Що се отнася до куклите – приятели на децата, тук Фройд също не е съвсем коректен, защото Йенч не говори за домашната кукла на детето, което обича да вдъхва живот (не само на куклите, а и на по-отдалечени от антропорморфността предмети), а за кукла, която заблуждава, че е жива. По този повод се сещам за историята на Стивън Кинг „То”, където най ужасяващият герой е играчката – пак ефектът на Хичкок.

Много интересни за мен в есето на Фройд са идеите за синхроничността (по Юнг), за двойниците (по Ранк), за вярата ни във „всемогъществото на мисълта”, а и прокрадващата се мисъл, макар и неизречена гласно, че ние се страхуваме от другите и непознатите, но може би в не по-малка степен – от самите себе си.

Идеите на Фройд и д-р Мори се пресичат, и то частично, единствено що се отнася до отсечените ръце, танцуващите крака от приказките на Вилхелм Хауф и изкуствената ръка на д-р Мори. Фройд казва: „Често и лесно се постига ефекта на „странното”, когато границата между въображението и реалността е размита и когато нещо, което до този момент сме считали за въображаемо, става истинско пред очите ни или когато символът поеме пълните функции на нещото, което символизира, и т.н.” Тук пак се натъкваме на ефекта, описан от Лакан като любимия ефект на Хичкок, само че изразен по друг начин. И веднага си спомням за прекрасния филм на Иржи Трънка „Ръката” (1965г.), в който ефекта, за който говори Фройд, е талантливо и точно избран и в който нито за миг, поне аз, не усещам нито бутафорността, нито несполучилия лош реализъм, който намирам в много по-напреднали в технологично отношение филми.

Хипотезата на д-р Мори от строго научно гледна точка наистина е спорна. Докато разглеждах кривата, си зададох няколко, може би наивни въпроса. Например, що се отнася до параметрите на кривата, дори до координатната система, вероятно няма как да се съберат толкова прецизни данни, че да се установи къде точно е първият, има ли втори такъв връх и втора „странна долина”. Кривата на д-р Мори, излизайки от странната долина, се устремява към стопроцентовата прилика на андроида със здравия човек. Вероятно, защото не съм професионалист в областта на кибернетиката и всички пресичащи се с нея съвременни науки и притежавайки нормална и предпазна доза скептицизъм и консерватизъм, достигането на това съвършенство (ако то е възможно), ме плаши. На този етап от своето проучване подходих като аниматор. Не успях да открия другия труд на д-р Мори – „Буда в робота: мислите на един кибернетик за науката и религията”, в който може би става по-ясно какъв ще бъде крайният връх. Парадоксалното е, че поради неизвестността, свързана с него, той може да се окаже дъното на друга, трета „странна долина”.

Още преди да запозная с критиките срещу д-р Мори, се запитах защо не е отчел други фактори – например, на каква култура, цивилизация и поколение принадлежат потребителите на роботите. Разбира се, тогава може би не е било така видно колко бързо ще се променя мисленето на поколенията; глобализацията е била в началните си фази, а световната мрежа не е съществувала като понятие. Затова критиките на Дейвид Хенсън, художник от „Дисни” и кибернетик, отправени към теорията на д-р Мори в този смисъл, имат някакво основание, макар че не са особено прецизни по отношение на нейния контекст.

Подходът на д-р Мори е будистки – изкачваме върхове, падаме в долини и отново изкачваме върхове, за да се устремим към съвършенството. Не мога да отрека, че по подобни криви се движат много процеси, без никой обаче да знае колко още долини трябва да извърви човек, за да стигне до върха и дали той не трябва да бъде означен не със 100%, както е при д-р Мори, а със знака за безкрайност. Тъй като в първата си хипотеза е лаконичен, той подсказва, че от една страна е добре кибернетиката да разполага „с целия релеф”, тоест да стигне до върха и да извърви пътя до пълната прилика на човека с робота, но не уточнява дали това обхваща само външния вид и движенията на хуманоидите. И веднага дава практически съвети за по-елегантен, по-отстранен и не толкова реалистичен дизайн. С практическите му съвети съм съгласна, дори мога да ги отнеса към анимацията по следния начин: натрупвайки реалистични подробности, независимо в каква степен съвършени, по принципа на контраста по-ясно изпъкват бутафорните, неестествените и нереалистичните подробности.

Тук пак ще се върна на философа Ървин Йалом – според него хората, принадлежащи към трите Аврамови религии, не биха искали да им се отнеме чувството, че са деца на Бога, че са специални. Да, такова нещо има – повечето хора не биха искали да разпознаят себе си в двойника отсреща, за когото знаят, че е робот, механизъм. Но Може би д-р Мори като будист няма проблеми да види отсреща си друг „празен съд”, изпълнен със съдържание.

И все пак, всички знаем, че „странната долина” съществува. Да се очертае колко е стръмна и на кои социални групи как въздейства – дали просто предизвиква антипатия, отвращение, ужас, или пък не предизвиква кой знае какви чувства, а просто започваме да се питаме какво точно е бутафорното и се запалваме да разнищим какво е то – както е в случая с много анимационни филми, е твърде амбициозна задача. Но съм убедена, че такава зона съществува както в кибернетичния дизайн, така и във всяка човешка дейност, която създава двойници, симулакри, реплики или копия.

В тази връзка ми идва наум един кошмарен сън от много ранното ми детство – намирах се в гола стая с бели стени и срещу мен приближаваше робот. Събудих се с вик точно преди да ме хване и когато ме попитаха какво ме е изплашило, аз излъгах и казах, че ме е гонил лъв. Видя ми се едва ли не срамно, че съм се уплашила от робота. Тогава вече имаше роботчета –играчки, но все още нямаше нито 3D анимация, нито видеоигри, а телевизията беше още „невинна”.

Спомням си и друг, по-късен сън, в който сънувах, че се събуждам (сън в съня) за да открия, че имам двойничка. Убеждавах я да застава зад гърба ми, когато излизах на улицата, за да не объркваме хората. Сънят ми беше пропит с мъчително чувство за неудобство и изпълнен с трагикомични ситуации, в които ме срещаха съседи и познати и на които трябваше да обяснявам раздвоеността си. Така че съм сигурна, че на едно друго ниво от долината на д-р Мори съществува „странно–страшно–смешната” долина, както на практика я „разпростира” Фройд.

Разплитайки нишката около хипотезата на д-р Мори, попаднах на впечатляващи подробности: Дарио Флореано, който се отнася снизходително към теорията на Мори и обяснява приема й в средите на киноиндустрията с неуспеха на „Тенекиената играчка”, е водеща фигура в областта на изкуствения интелект, биониката, биомиметиката, еволюцията и автономността на роботите, в изучаването на симулирани рояци пчели, мравки, или както някои учени ги наричат – „анимати”. Съществува понятие като „бихейвиористична анимация”. Една немалка част от екипите, които се занимават с всички тези науки, се състои от аниматори. Нещо повече, от 90-те години насам, а може би и от по-рано, съществуват институти и проекти за компютърно симулиране на човешки общества и чрез тези симулакри се правят опити да се намерят „правилни” решения в назрели социални и дори политически конфликти. Вярвам, че засега с това само се експериментира и подобни решения едва ли се прилагат, но не мога да отрека, че в мозъка ми пробягна сянка на страх – какво би станало, ако някакви „анимати” започнат да влияят още по-директно върху това, което се случва с хората?

Казвам още по-директно, защото и сега разнородни „анимати” въздействат по косвен начин върху хората и света изобщо. Светът на анимацията, във всичките си приложения и при огромните си възможности да се мултиплицира, също представлява един симулиран свят, който се създава от все повече и повече хора и на свой ред също „създава” условни рефлекси, начин на мислене, емоции, изобщо – пълни нашите „празни съдове" със съдържание. Магията нараства с магическа скорост и също така бързо расте и отговорността на всички, които я „създават”.



VІ. Библиография и филмография.

Кирилица

  1. Александров, Александър; Власков, Стефан; Новачков, Димитър (1982 г.) ”В света на киното” в 3 тома, Изд. „Народна просвета”. редактор: Тодор Андрейков.

  2. Андерсен, Ханс Кристиан, „Малката русалка”, превод от датски: Светослав Минков, изд. „Отечество“, София, 1983 г.

  3. Андерсен, Ханс Кристиан, „Малката русалка”, превод от датски: Светослав Минков, изд. „Отечество“, София, 1983 г.

  4. Андерсен, Х. К., „Приказки”, изд. „Рийдърс Дайджест”, 2004. Предговор: Нийл Филип.

  5. Асенин С.(1982), „Иржи Трнка - тайна кинокуклы.”, Москва.

  6. Българско народно творчество в 12 тома, (1961-63 г.), изд. Български писател.

  7. Барт, Ролан „Смъртта на автора”, в-к „Литературен фронт”, бр. 20,17.05.1990 г. Превод: Албена Стамболова.

  8. Бахтин, М. (1978г.) „Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. Изд. „Наука и изкуство“. София. Превод: Донка Данчева.

  9. Бенямин, Валтер (1936 г.), „Немски есета и студии от XX век”, eлектронно издателство, LiterNet, 2009 г. Превод от немски: Венцеслав Константинов.

  10. Бодрийяр, Жан, „Пластична хирургия за другия”: Превод: Тодор Христов, „Литературен вестник”, бр. 11.04-17.04.2001, Год. 11

  11. Борхес, Хорхе Луис; в сътрудничество с Гереро, Маргарита (оригинално издание 1976 /2008 г.), „Книга за въображаемите същества”, изд. „ФАМА”. Превод: Теодора Цанкова.

  12. Вендерс, Вим (2009) „Усещане за място”, ИК „Колибри”. Превод: Жанина Драгостинова.

  13. Иванов-Вано, И. П. (1980г.) „Кадр за кадром”, Издательство „Искусство”.

  14. Герчева, Красимира (1979 г.) „ Естетиката на анимационния филм”, изд. „Наука и изкуство”.

  15. Гинзбург, С. С. (1957 г.) „Рисованный и кукольный фильм”, Москва.

  16. Дел, Кристофър, (2010 г.) „Чудовища”, изд. „Жанет 45”. Превод: Владимир Молев.

  17. Зубов, В. П. ( 1980 г.) „ Леонардо да Винчи”, изд. изд. „Наука и изкуство”. Превод: Емилия Прохаскова.

  18. Кенет, Кларк (1980 г.) „ Леонардо да Винчи. Разказ за художника”, изд. „Наука и изкуство”. Превод: Нели Доспевска.

  19. Кенет, Кларк (1977 г.) „Цивилизацията”, изд. „Български художник”. Превод: Нели Доспевска.

  20. Манов, Божидар (2003 г.)„ Дигиталната стихия”, изд. „Титра”.

  21. Манов, Божидар (2004 г.) „Еволюция на екранното изображение”, изд. „Аскони-издат”.

  22. Манов, Божидар (2008 г.), „Кино и други изкушения”, изд. „Аскони-издат”.

  23. Маринчевска, Надежда (2005 г.) „ Квадрати на въображението”, изд. „Титра”.

  24. Матосиян, Мишел (2000 г.) „Практическо визуално ръководство за 3D Studio MAX”, ИК „ИнфоДар”.

  25. Милев, Неделчо (2006 г.) „Специална теория на киното”, ИК „Колибри”.

  26. Найденова, Вера (2010 г.) „Съвременният киносвят”, ИК „ Проф. Петко Венедиков”.

  27. Норштейн, Юрий (2008 г.). „Снег на траве, изд. „ Красная площадь”.

  28. Овидий, Публий Назон (1974 г.), „Метаморфози”, ДИ „Народна култура”. Превод: Георги Батаклиев.

  29. Садуль, Жорж (1957 г.) „История кино-искусства”, Издательство иностранной литературы

  30. Фрейзър, Джеймс (1984 г.) „Златната клонка”, изд. „Отечествен фронт”.

  31. Фрейзър, Джеймс (1989 г.) „ Фолклорът в стария завет”, изд. „Отечествен фронт”.

  32. Фройд, Зигмунд (1991 г.) „Естетика, литература, изкуство”, „Ужасяващото”. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. Превод: Харитина Костова-Добрева.

  33. Фуко, Мишел (1998 г.). „Надзор и наказание. Раждането на затвора”, Издателство: СУ “Св. Климент Охридски”, превод: П.Стайнов и А.Колева.

  34. Хофман, Е. Т. А. (1987 г.). Избрани творби в 2 тома, изд. „Народна култура”.

  35. Хофман, Е. Т. А. (1972 г.). „Музикални новели”, изд. „ Наука и изкуство”, превод: Лилия Големинова.

  36. Хофман, Е. Т. А. (2008 г.). „Серапионовите братя”, изд. „Труд” .

  37. Чапек, Карел, (1990 г.) „Р.У.Р.” в сборник „Черно слънце“, изд. „Народна култура“. Превод: Вътьо Раковски.

  38. Шели, Мери (1981 г.). „Франкенщайн, или новия Прометей”, преводач: Жечка Георгиева.

  39. Эйзенштейн С. М. (1964—1971) Избранные произведения. В 6-и томах. Изд. „Искусство”, Москва.

  40. Юнг, К.Г.(2000 г.) Архетиповете на колективното несъзнавано. Изд. „Евразия-Абагар”, Плевен.

Латиница

  1. Amidi, Amid and Lasseter, John (2009). The Art of PIXAR Short Films, Chronicle Books, San Fransisco.

  2. Andersen, H.C., Andersen´s Letters Online, City Odensee Museums, http://www.andersen.sdu.dk

  3. Andersen, H.C. (2000), The Fairy Tale of My Life, Cooper Square Press, US.

  4. Archer, Michael(1997), Art since 1960.Thames and Hudson.

  5. Andersen, H.C. (2009) A Poet´s Bazaar, New York : Hurd and Houghton, US.

  6. Asimov, Isaak (1950). I, Robot, Gnome Press.

  7. Asimov, Isaak (1964). The Rest of the Robots by Garden City, NY: Doubleday.

  8. Asimov, Isaak and Silverberg (1992). The Positronic Man, New York: Doubleday, K. Ward and D. Carrol; The Horror Journal.

  9. Bain, Robert N. (1895) Biography of H.C. Andersen, Lawrence and Bullen, UK.

  10. Baldwick, Chris (1990). In Frankenstein’s Shadow: Myth, monstrosity and 19th century writing, Oxford University Press.

  11. Bendazzi, Gianalberto (1994). Cartoons: One Hundred Years of Cinema Animation , London.

  12. Baudrillard, Jean (1981), Simulacra and Simulations, University of Michigan Press.

  13. Blair, Preston (1994) Cartoon Animation, Joshua Morris Publishing, Inc.

  14. Canemaker, John (1987) Winsor McCay:his Life and Art, Harry N. Abrams, Inc.; Revised edition edition (7 Oct 2005).

  15. Capra, Fritjof, (2007). The Science of Leonardo, Doubleday.

  16. Chantler, Abigail (2006). E.T.A. Hoffmann’s musical aesthetics, Ashgate Publishing LTD.

  17. Chilvers, Ian (1990). The Concise Oxford dictionary of Art and Artists. Oxford University Press.

  18. Chocano, Carina, Los Angeles Times, March, 2006.

  19. Cocteau, Jeanne (1959) "L'âme de Trnka", Les Lettres françaises, N 773.

  20. Da Vinci, Leonardo (2004). The Complete Notebooks of Leonardo, Project Gutenberg

  21. De La Peña, Carolyn(2010) The Body Electric, new York University Psress.

  22. Eisenstein, Sergei,(2004) Problems of Film Directing,( Stereoscopic Films), The Minerva Group, Inc

  23. Ellis, John (1982/1992) Visible Fiction, Routledge.

  24. Faure, Elie (1929), History of Art. Renaissance Art, Garden City Publishing.

  25. Freud, Zigmund, (1995). Standard Edition of the Complete Psychological Works, translator and editor James Strachey, Hogarth Press, London.

  26. Ghasanfar, Asif and Stecklefinger, Shawn (2009). October Oct. 12 edition of the Proceedings of the National Academy of Sciences.

  27. Goetz, J., Kiesler, S., & Powers, A. (2003). Matching robot appearance and behavior to tasks to improve human-robot cooperation. Proceedings of the Twelfth IEEE International Workshop on Robot and Human Interactive Communication. California.

  28. Halas, John and Whitaker, Harold (1981), Timing for Animation, Focal Pressq London and Boston.

  29. Halas, John (1974) Computer Animation, Focal Press, London.

  30. Halas, John (1981) Graphics in Motion, Novum Press, Bruckmann, Munich.

  31. Hoffmann, Ernst Theordor Amadeus, (2010). Specimen of German Romance, Master Flea, Project Guttenberg

  32. http://www.androidscience.com/theuncannyvalley/cfp.html

  33. http:worldchanging.com

  34. http://www.wordpress.com

  35. Jones, Chuck (1990), Chuck Amuck. Avon books, New York.

  36. Jentsch, Ernst (1906). Zur Psychologie des Unheimlichen, Psychiatrisch-Neurologische Wochenschrift 8(22), 195-198., Angelaki, 2.1, Routledge. Translation: Roy Sellars.

  37. Kirkegaard, Soren, From the Papers of One Still Living, Soren Kirkegaard´s Writings in English, http://www.naturalthinker.net

  38. Lacan, Jacques, (1962 –63). Book X, Anxiety, Translated by Cormac Gallagher from unedited French typescripts. www.valas.fr/.THE-SEMINAR-OF-JACQUES-LACAN-X_l_angois.

  39. Laybourne, Kit, (1978). The Animation Book, Crown Publishers, Inc. New York.

  40. Law, Jane (1997). Puppets of Nostalgia: The Life, Death, and Rebirth of the Japanese Awaji Ningyo Tradition, Princeton University Press.

  41. Le Blanco, Robert, Trouble in Toontown, Wired, Issue 14.03. 2006

  42. MacDorman and Ishiguro. Opening Pandora’s uncanny box, Interaction Studies, 7(3), 361-368.

  43. Maltin, Leonard (1980). Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons, NAL and McGraw Hill.

  44. Manahaim, Haasim (18 August 2009), Attack of the Uncanny Valley. The Escapist. Issue 215.

  45. Manovich, Lev(2001), The Language of the New Media, The MIT Press

  46. Meri, Josef W. (2005). Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, 2, Routledge.

  47. Mori, Masahiro (1970). Bukimi no tani/The uncanny valley (K. F. MacDorman & T. Minato, Trans.). Energy, 7(4), 33–35. (Originally in Japanese).

  48. Nelson, Victoria (2003). The Secret Life of Puppets, Harvard University Press.

  49. Noake, Roger (1988). Animation: A Guide to Animated Techniques. MacDonald Orbis.

  50. Plunkette, Luke (July 21, 2011), The Uncanny Valley is Now Scientific Fact, www.kotaku.com.

  51. Pilbeam, Pamela (2003) Madame Tussaud and the History of Waxworks, Hambledon and London.

  52. Poe, Edgar Allan (April,1836) Maelzel's Chess-Player, Southern Literary Journal, Edgar Allan Poe Society

  53. Rank, Otto (1989). The Double, Karnac, London.

  54. Rayme, Christopher, (2005). Journal of Philosophical Psychology.

  55. Rosheim, Mark E. (2006). Leonardo’s Lost Robots, Springer.

  56. Rhodes, Gillian and Zebrowitz, Leslie, (2001). Evolutionary, Cognitive, and Social Perspectives, Ablex Publishing.

  57. Schmidt, Edward W. (2002): The Last Renaissance Man: Athanasius Kircher, SJ. Company: The World of Jesuits and Their Friends.

  58. Schodt, Frederik, (1983). Manga, manga, Kodansha, Japan.

  59. Scullion, Val and Treby, Marion (2010). Creative Synaesthesia in E. T. A. Hoffmann’s Ritter Gluck, European Review, vol. 18.

  60. Strinati, Dominic (1995), An Introduction to Popular Culture, Routledge

  61. Taylor, Lisa and Willis, Andrew (1999) Media Studies: Texts, Institutions and Audiences, Routledge.

  62. Time Film Review, (1976).

  63. Thomas, Frank and Jonston, Ollie. (1981). Illusion of Life, Abbeville Press, New York

  64. Truffeau, Francois & Scott, Helen (1985) Hitchkock (Revised edition), Paperback.

  65. Tussaud, Marie (1838) Madame Tussaud's memoirs and reminiscences of France, ed. by F. Hervé, London.

  66. Vinayagamoorthyi, Vinoba; Steed, Anthony and Slater, Mel, (2005). Building Characters: Lessons Drawn from Virtual Environments, Toward Social Mechanisms of Android Science: A CogSci 2005 Workshop, pp. 119-126, University College of London.

  67. Walpole, Horace (1764), The Castle of Otranto, Project Gutenberg.

  68. Williams, Richard (2000). The Animator’s Survival Kit, Faber and Faber.

  69. Wood, Gaby (2002). Living Dolls: A Magical History of the Quest for Mechanical Life, Faber and Faber.

  70. Zizek, Slavoj (1999), Cyberspace and the Real, World Association of Psychoanalysis.

Филмография

  1. „Астро-момче” (реж. Осами Тезука, 1963 г.) Продуцент: „Муши продакшънз”, Япония.

  2. „Аватар” (реж. Дж. Камерън, 2009 г.) Продуцент: „Лайтсторм ентъртейнмънт”.

  3. „Аз съм лъжец по рождение”,( реж. Дамиан Петигрю, 2002г.) Продуценти: Оливие Гал, „АРТЕ”, „Юроимаж”, „Скотиш скрийн”, „Филм Фор.”

  4. „Барби в „Лешникотрошачката” (реж. Оуен Хърли, 1987 г.) Продуценти: Джесика Дърчин и Дженифър Туинър Макарън

  5. „Беоулф” (реж. Юри Кулаков, 1998 г.) Продуценти: „Би Би Си – Уелс”, „Ейч Би О” и „Би Би Си Едюкейшън”.

  6. „Беоулф”(реж. Робърт Земекис, 2007 г.) Продуценти: Робърт Земекис, Стийв Бинг, Джек Рапке, Стийв Старки.

  7. „Билбо Бегинс” (реж. Джулс Бас, Алан Паркър син, 1977 г.) Продуцент: „Ен Би Си”.

  8. „Бродене” (режисьор и продуцент: Райън Ларкин, 1962 г.) Разпространител: Националният филмов борд на Канада.

  9. „Булката на мъртвеца” (реж. Тим Бъртън и Майк Джонсън, 2005 г.) Продуцент: „Уорнър Брадърз”.

  10. „Булката на Франкенщайн” (реж. Джеймс Уейл, 1935 г.) Продуцент: Студио „Юнивърсъл”.

  11. „В небето” (реж. Пийт Доктър и Боб Питърсън, 2009 г.) Продуцент: „Пиксар” Анимейшън Студио”

  12. „Валс с Башир”, (сценарист и режисьор Ари Фолман, 2008 г.) Продуценти: Ари Фолман, Серж Лалу, Герхард Майкснер, Яел Нахлиели, Роман Пол, Израел.

  13. „В търсене на Немо” (реж. Андрю Стантън, 2003 г.) Продуцент: „Уолт Дисни Пикчърс”.

  14. „Гласът на славея” ( реж. Ладислав Старевич, 1923 г. ), Франция.

  15. „Дилема” (реж. Джон Халас, 1981 г.) Продуцент: „ Халас енд Бачлър”.

  16. „ Динозавърката Гърти( реж. Уинзър МакКейq 1914 г.), САЩ.

  17. „Дресьорът на бръмбари” (реж. Линас Аугутис, Раса Мишкинайте, 2008 г.)Литва, Полша.

  18. „Замъкът в Отранто” (реж. Ян Шванкмайер, 1979 г.), Чехословакия.

  19. „Земята преди началото на времето” (реж. Дон Блат, 1988 г.) Продуценти: „Амблин ентъртейнмънт”, „Лукасфилм”, „Съливан Блат Студио”.

  20. „Илюзионистът” (реж. Силвен Шоме, 2009 г.) Продуцент: „Синеб/ Джанго”.

  21. „Криминале” (реж. Куентин Тарантино, 1994 г.) Продуцент: „Мирамакс”.

  22. „Казанова” (реж. Федерико Фелини, 1976 г.) Продуцент: Алберто Грималди, Италия.

  23. „Кентаври”(реж. Уинзър МакКей, 1919-1923 г.), САЩ.

  24. „Китайският славей” (реж. Лоте Райнигер, 1927 г.), Германия.

  25. „Кибернетичната баба” (реж. Иржи Трънка, 1962 г.) Продуцент: „Кратки филм Прага”, Чехия.

  26. „Кожата, в която живея” (реж. Педро Алмодовар, 2011 г.) Продуценти: Агустин и Педро Алмодовар.

  27. „Кой натопи заека Роджърс” (реж. Робърт Земекис, 1988 г.) Продуцент: „Амблин ентъртейнмънт”.

  28. „Коледна песен” (реж. Робърт Земекис, 2009 г.) Продуценти: „Уолт Дисни пикчърз” и „Имидж муувърз Диджитал”.

  29. „Коралайн” (реж. Хенри Селик, 2009 г.) Продуцент: „Лайка ентъртейнмънт”.

  30. „Кошмари преди Коледа” (реж. Хенри Селик, 1993 г.) Продуцент: „Скелингтън продакшънс”.

  31. „Красивата Луканида” (Ладислав Старевич, 1911 г.)

  32. „Куче” (реж. Сузи Темпълтън, 2001 г.) Ройал Коледж ъв Арт.

  33. „Къщата - чудовище” (реж. Джил Кенън, Робърт Земекис, 2006 г.) Продуценти: „Релативити мидиа”, „Имидж муувърз”, „Амблин ентъртейнмънт”.

  34. „Лешникотрачката в 3D” (реж. Андрей Кончаловски, 2010 г.) Продуценти: Пол Лоуин и Мориц Борман, Англия, Унгария.

  35. „Лешникотрошачката и кралят на мишките” (реж. Татяна Илина, 2004 г.) Продуценти: Владимир Репин и Свен Ебелинг, Русия.

  36. „Лешникотрошачката” (реж. Борис Степанцев, 1973 г.) Продуцент: „Союзмультфильм”.

  37. „Магията на Фелини”( реж. Кармен Пичини, 2002 г.) Италия, САЩ.

  38. „Мадам Тутли-Путли” (реж. Крис Лавис и Мацек Шчербовски, 2007 г.) Продуценти: „Клайд Хенри Продакшънс”, Марси Пейдж.

  39. „Малката русалка” (реж. Рон Клеменс и Джон Маскър, 1988 г.) Продуцент: „Уолт Дисни”.

  40. „Младият Франкенщайн” (реж. Мел Брукс, сценаристи Мел Брукс и Джийн Уайлдър, 1974 г.) Продуцент: „20 сенчъри фокс”.

  41. „Музиката на улицата” (режисьор и продуцент: Райън Ларкин, 1972 г.) Разпространител: Националният филмов борд на Канада.

  42. „Питър и вълкът” (реж. Сузи Темпълтън, Ню Уелчмън, 2006 г.) Продуценти: „Семафор” и „Брейк Тру Филмз”.

  43. „Помътняло изображение” (реж. Ричард Линклейтър, 2006 г.) Продуценти: Томи Палота, Джордж Клуни и Стивън Содърбърг.

  44. „Проклятието на Франкенщайн” (сц. Джими Сангстър, реж. Терънс Фишър) Продуцент: „Хамър студиоз”.

  45. „Принцът на лешникотрошачките” (реж. Пол Шибли, 1990 г.) Продуценти: „Лейсууд Продакшънс” и „Уорнър Брадърс”.

  46. „Парцалените Ан и Анди” (реж. Ричард Уилямс, 1977 г.) Продуцент: „Бобс-Мерил кампъни”.

  47. „Пинокио” (реж. Уолт Дисни, 1940 г.) Продуцент: „Уолт Дисни Продакшънс”.

  48. „Потъването на кораба Лузитания” (реж. Уинзър МакКей, 1918 г.), САЩ.

  49. „Пясъчният човек” (реж. Пол Бери, 1991 г.) Продуцент: Студио „Косгроув Хол”, Англия.

  50. „Райън” (реж. Крис Ландрет, 2004 г.) Продуценти: Стивън Хоубан, Марк Смит и Марси Пейдж. Разпространител: Националният филмов борд на Канада.

  51. „Ръката” (реж. Иржи Трънка, 1965 г.) Продуцент: „Кратки филм” Прага, Чехия.

  52. „Славеят на императора” (реж. Иржи Трънка, 1949 г.) Продуцент:”Кратки филм” Прага, Чехия.

  53. „Славеят на императора” (реж. Майкъл Спорн, 1998 г.) Продуцент: WGBH-TV, Бостън, САЩ.

  54. „Снежанка и седемте джуджета”, (реж. Дейвид Хенд, 1937 г.) Продуцент: „Дисни студио”.

  55. „Стенли Пикъл”, (реж. Вики Матър, 2010 г.) Нашънъл филм енд телевижън скуул, Лондон.

  56. „Сън наяве” (реж. Ричард Линклейтър) Продуценти: Томи Палота, Джона Смит, Ан Уокър Макбей, Палмер Уест, „Таузъндс уърдс студио”. Разпространител: „Фокс Сърчлайт Пикчърс”, САЩ.

  57. „Таласъми ООД” (реж. Пийт Доктър, 2001 г.) Продуценти: „Уолт Дисни Пикчърс”, „Буена Виста дистрибюшън”.

  58. „Тайната на лешникотрошачката” (реж. Ерик Тил, 2007 г.), Канада.

  59. „Тарзан” (реж. Крис Бак и Кевин Лайма, 1999 г.) Продуцент: „Уолт Дисни фийчър Филмз”

  60. „Тенекиената играчка” (реж. Джон Ласетър, 1988 г.) Продуцент: „Пиксар” Анимейшън Студио”.

  61. „Три сестри и Андрей” (реж. Андрей Паунов и Стефан Десподов, 2009), България – Германия.

  62. „Трио от Белвил” (реж. Силвен Шоме, 2003 г.) Продуценти: „Сони пикчърз класик”, „Тартан филмз” и др.

  63. „УОЛ-И” (реж. Андрю Стантън, 2008 г.) Продуцент: „Пиксар” Анимейшън Студио”.

  64. „Фантазия” (реж. Уолт Дисни, 1940 г.) Продуцент: „Уолт Дисни Продакшънс”.

  65. „Фантазия 2000” (реж. Рой Дисни и Доналд Ърнст) Продуценти: „Уолт Дисни фийчър Филмз”, „Ричард Пърдъм Продакшънз”.

  66. „Фантазия по „Лешникотрошачката” (реж. Такео Накамура, 1979 г.) Продуценти: Уолт де Фария, Марк Роузен. Разпространител: „Санрио”.

  67. „Форест Гъмп” ( реж. Робърт Земекис, 1994 г.) Продуценти: Продуценти: Уенди Файнерман, Стийв Тиш, Чарлз нюърт. Разпространител: „Парамаунт пикчърс”.

  68. „Франкенщайн” (Джеймс Сърл Доули, 1910 г.) Продуцент: Студио „Едисън”.

  69. „Франкенщайн” (реж. Джеймс Уейл, 1931 г.) Продуцент: Студио „Юнивърсъл”.

  70. „Франкенщайн”, (реж. Кенет Брана, 2004 г.) Продуцент: Франсис Форд Копола.

  71. „Хофманиада” (реж. Станислав Соколов, 2010 г.) Продуцент: „Союзмультфильм”.

  72. „Шахматистът” (реж. Реймон Бернар, 1927 г.),

  73. „Шрек” (реж. Андрю Адамсън и Вики Йенсън, 2001 г.) Продуцент: „Дриймуъркс Анимейшън”

  74. „Цахес” (реж. Анри Кулев, 2011 г.) Продуцент: „Кулев филм”, България.

  75. „Язон и аргонавтите” (режисьор: Дон Чейфи, 1965 г.) Продуцент: Чарлз Шниър.




1 В настоящето изследване всички чуждоезични цитати са в превод на български. Преводът е мой и е направен за целите на този дисертационен труд, освен ако изрично не е указано името на преводача. б.м. , Ц. Н.


2 Утвърденото английско наименование е “the uncanny valley”. Думата „uncanny” може да бъде преведена по няколко начина – странен, тайнствен, загадъчен, свръхестествен. Използва се и в смисъл на обезпокоителен, будещ тревога. Спрях се на думата странен, защото смятам, че тя е най-близко до първоизточника на хипотезата; б.м. , Ц. Н.


3 Mori, Masahiro , Bukimi no Tani Genshō на японски, (1970), Energy, 7(4); The Uncanny Valley; превод от японски на английски: Карл Ф. Мак Дорман и Такаши Минато.

4 Повече подробности за този експеримент има на ел. адрес: http://www.androidscience.com/theuncannyvalley/cfp.html

5 Ibid.

6 Българско народно творчество в 12 тома, изд. „Български писател", 1961–63 г.

7 Механизмът от Антикитера е древен механичен компютър, чиято функция е изчисляване на астрономическите цикли и разположението на планетите. Открит под водата сред останките от корабокрушение през 1901 г., механизмът е възстановен и разбран след десетилетия. Сложността на часовниковия механизъм, който датира от 150–100 г. пр. Хр. е сравнима с постиженията на късното средновековие.

8 Пиндар (522–443 г. пр.н.е.) – древногръцки поет със знатен произход. Творчеството му е сравнително запазено. Прочут най-вече с т.н. епиникии – оди, посветени на олимпийските игри. Преводът е от английски език.

9 Авъл Гелий (130–180 г.) е съдия и латински писател от ІІ век сл.н.е., написал произведението Noctes Atticae („Атически нощи“) през 170 г. Произведението съдържа бележките на автора и прецизни за времето си цитати в областта на граматиката, реториката , математиката, музиката, философията, историята и медицината.

10 Математик, философ, държавник, питагореец, приятел на Платон; живял н Тарент приблизително от 430 –460 г. пр. Хр.

11 „Митологическа библиотека" или само „Библиотека" е единствената оцеляла от древността антология на древногръцките митове. Вероятно е написана около І–ІІ в. и до неотдавна авторството й е приписвано на Аполодор (род. 180 – 119 г. пр.н. е. в Атина).

12 Медният (бронзов) гигант, пазител на остров Крит е една от най-неясните фигури в древногръцката митология. Точно версията, според която е сътворен от Хефест, е дала живот на десетките му превъплъщения в редица анимационни филми и компютърни игри, като се започне с игрално - анимационния филм „Язон и аргонавтите” от 1963 г.; режисьор: Дон Чейфи; продуцент: Чарлз Шниър).

13 Пандора („надарена с всичко“ на гръцки език) е героиня от древногръцката митология - изкуствено създадена от глина смъртна жена по поръчка на Зевс за наказание на Прометей, който откраднал от боговете божествения огън и така направил живота на хората по-щастлив. Освен че приковал Прометей към скалата, Зевс използвал прекрасното създание като проводник за отмъстителния си гняв. Въпреки предупрежденията на брат си Прометей, Епитемей взел прекрасната девойка за жена и тя, направлявана от божествените сили, отворила един загадъчен съд в къщата му, за който самият той не знаел нищо и който не смеел да отваря. Пандора тайно го отворила и оттам излетели всевъзможни злини, болести и нещастия. Единствено надеждата останала на дъното на съда, преди Пандора да затвори капака. Този вариант на легендата ни е познат от „Дела и дни” от Хезиод(живял окоро 700 г. пр. н. е.), един от най-старите древногръцки поети, автор също и на „Теогония” и „Каталог на жените”.

14 Превод: Александър Милев и Блага Димитрова

15 Историята е разказана от Полибий, древногръцки историк и военачалник, автор на "Всеобща история" (наричана и само "Истории") в 40 книги, която описва събитията в Рим, Гърция, Македония, Мала Азия и други региони в периода 220 г. пр. н. е. до 146 г. пр. н. е.

16 Легендата, разказана от Хезиод, се възприема от редица учени за амалгама от още по-ранни митове. Може би защото творчеството на Хезиод е устно, то съдържа няколко уловки. Думата „ ἐλπίς” на старогръцки означава „очакване” – би могло да се приеме като очакване за лошо и очакване за зло. Другият въпрос, който търпи редица тълкувания, е дали съдината (която Еразъм Ротердамски превежда като „кутия”) е затвор за всички злини или хранилище. Трети спорен въпрос е дали в съдината са се съдържали само злините, нещастията и надеждата. Спорен въпрос е и името на Пандора. Според Мартин Личфийлд Уест ( род. 1937 г. в Лондон), международно известен учен в областта на класическата филология и античния свят, както и според немския класицист Ервин Панофски(1892–1968 г.), Пандора е „раздаваща всички дарове” и може да бъде възприета като наследница на Гея, Деметра и други персонификации на Богинята –майка. В Пандора някои виждат Ева от стария завет, която проявява непослушание и така обрича на нещастие земния живот. Ницше тълкува „надеждата” като „илюзия” и вижда в нея най-голямото нещастие, защото надеждата само удължава човешката трагедия.

17 Мо Дзъ (470.– 391 пр. Хр), китайски философ, учен и инженер. Основател на моизма – учение, което се противопоставя на конфуцианството и даоизма, но не успява да се утвърди трайно в китайската култура.

18 Лу Бан – китайски философ, учен и инженер. Съвременник на Мо Дзъ и досега почитан като покровител на китайските архитекти и строители.

19 Meri, Josef W. (2005), Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia,
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница