Хипотиреоидизъм На латински език: Hypothyreodismus. На английски език: Hypothyroidism. Определение

На английски език: Hypothyroidism.

Заболяването обхваща всички възрасти, но най-често се среща при жени над 50 годишна възраст. Съотношението мъже:жени е 1:10.

І. Вроден:

1. Дисгенезия (аплазия, дисплазия) на щитовидната жлеза.

2. Вродени ензимни дефекти в тиреоидната хормоносинтеза.

3. Вродена недостатъчност на TSH.

ІІ. Придобит:

1. Първичен хипотиреоидизъм:

- идиопатичен – автоимунен – атрофичен вариант.

- при тиреоидит на Хашимото – струмозен вариант.

- след струмектомия, радиойод терапия.

- при много тежък йоден недоимък (хипотиреоидна струма).

- медикаментозен ( високи дози йод, литий, тиреостатици и др.).

- дисхормоногенеза.

2. Вторичен (хипофизен) хипотиреоидизъм – напр. при хипопитуитаризъм.

3. Третичен (хипоталамичен) хипотиреоидизъм.

4. Периферна резистентност към тиреоидните хормони.

Други причини за първичен хипотиреоидизъм са:

- оперативна интервенция на щитовидната жлеза. При тотална аблация на жлезата поради карцином хипотиреоидизъм се изявява до 1-2 месеца. След оперативно лечение на базедова болест хипотиреоидизъм може да настъпи след години.

- облъчване на шийната област (най-често по повод малигнен лимфом), лечение с 131J.

- медикаменти – литиеви соли, нестероидни противовъзпалителни средства, β-блокери, кордарон и др.
Патогенеза: Етиологичните фактори увреждат функцията на щитовидната жлеза. Намалява секрецията на Т3 и Т4, което в началото се компенсира от повишената продукция на TSH. Постепенно настъпва пълна афункция на щитовидната жлеза.
Патоанатомия: При автоимунния хипотиреоидизъм (атрофичен вариант) жлезата е малка, има лимфоцитна инфилтрация, а впоследствие тотална интерстициална фиброза. При автоимунния тиреоидит на Хашимото (струмозен вариант) жлезата е увеличена, с възлеста структура, има обилна лимфоцитна инфилтрация. При постоперативния хипотиреоидизъм се развива цикатриксиална фиброза, а при лъчевата терапия – атрофично склеротична тъкан.
Клиника: Хипотиреоидизмът е хронично заболяване с незабележимо начало и много бавна, прогресираща еволюция. Заболяването протича в три стадия.

Субклиничен (предклиничен) хипотиреоидизъм. В този стадий има само лабораторни отклонения: повишен TSH, долногранични стойности на Т3 и Т4, повишени титри на ТАТ и МАТ.

Лек хипотиреоидизъм. Появяват се симптоми, които насочват към заболяването – повишена чувствителност към студ, лесна умствена и физическа умора, сънливост, косата е суха, чуплива, има периорбитални отоци. Лабораторните изследвания показват повишен холестерол, повишени липопротеини с ниска плътност, а тези с висока плътност намаляват. Тиреоидните хормони (особено Т4) са понижени, TSH е увеличен, повишени са титрите на ТАТ и МАТ.

Тежък хипотиреоидизъм (микседем). Характеризира се със:

1. Симптоми от страна на кожата и лигавиците. Кожата е суха, груба, хладна, бледожълтеникава, лющеща се. Дланите и стъпалата са по-интензивно жълто оцветени поради нарушена каротинова обмяна. В съединителната тъкан (кожа, подкожие, лигавици) се натрупват глюкозаминогликани и се развиват муцинозни отоци. Появяват се отоци по лицето, периорбитално и по крайниците. Лицето е подпухнало и безизразно. Лигавиците са оточни, езикът задебелява, гласът е дрезгав, груб поради оток на гласните връзки. Косата е суха, чуплива, има косопад, намалява окосмяването на тялото, веждите се разреждат. Потните жлези атрофират - болните не се изпотяват. Ноктите са чупливи.

2. Нервнопсихични прояви. Появява се главоболие, сънливост, отслабване на паметта, забавено мислене (брадипсихия), бавни движения (брадикинезия), депресия.

3. Сърдечносъдови прояви. Сърцето е с увеличени размери (кардиомегалия). Има брадикардия, глухи сърдечни тонове, ритъмни нарушения – предсърдно мъждене, атриовентрикуларен блок. Настъпва ранна атеросклероза. На ЕКГ се установява нисък волтаж и снижени до отрицателни Т-вълни. При възрастни болни често има артериална хипертония от систолен тип. Понякога се установяват перикардни, плеврални, перитонеални изливи.

4. Гастроинтестинални симптоми. Болните се оплакват от запек. В стомашния сок се установява хипо- до ахлорхидирия. Нарушена е резорбцията на желязо и вит. В12, в резултат на което настъпва анемия.

5. Опорно-двигателен апарат. Мускулите са добре развити, твърди, но слаби по сила. Налице са мускулни болки, крампи, парестезии до т.нар. хипотиреоидна миопатия. Има ставни болки с оток и затруднени движения.

6. Гонади. Либидото е намалено и при двата пола. При жените може да има менометрорагии, ановулаторни цикли, стерилитет. Макар и трудно, забременяване е възможно, но бременноста в повечето случаи не се износва (поради чести спонтанни аборти).

Други усложнения са: атеросклероза, стенокардия, миокарден инфаркт.

Допълнително се прилагат поливитаминни препарати, кардиотоници, диуретици, извършва се корекция на анемичния синдром.