Хирург от Москва дойде за тежко ранената Алиса


Плановете аз реформи в здравеопазването



страница6/6
Дата09.01.2018
Размер419.28 Kb.
#41926
1   2   3   4   5   6

Плановете аз реформи в здравеопазването


БНР  Неделя 150
Водещ: Официалното одобряване на плана за реформи в здравеопазването, предложен от министър Петър Москов започна тази седмица в Народното събрание с гласуването на първо четене на промените в Закона за здравното осигуряване. За това ще говорим сега с моите гости д-р Нигяр Джафер, експерт на ДПС, тя е в студиото, здравейте и добре дошли...

Нигяр Джафер: Здравейте.

Водещ: ...председателя на Центъра за защита на правата в здравеопазването доктор Стойчо Кацаров, добре дошли и на вас...

Стойчо Кацаров: Здравейте.

Водещ: ...и на телефона доктор Стефан Константинов, който в предишния мандат на Кабинета „Борисов” също се опита да прави здравна реформа, но диалогът не сработи. Здравейте доктор Константинов.

Стефан Константинов: Здравейте.

Водещ: Вие и тримата по някакъв начин през годините, така да се каже сте ветерани в правенето на съдебна реформа или в проследяването на този труден процес, участвали сте активно през всичките тези години. Тоест, познавате добре гледната точка към тази тема и на лекарите, и на пациентите, и на политиците, доколкото те си поставят някакви цели и приоритети, както и от гледна точка на разпределението на публичен ресурс. Въпросът ми е сега в този план, който Петър Москов лансира и започва да прилага, доколко тези различни гледни точки успяват да се хармонизират? Госпожо Джафер... пациенти, лекари, политически приоритети?

Нигяр Джафер: Изключително пресилено е да се каже, че в момента стартира реформа в здравеопазването. Наблюдаваме намерения за реформа, някакви стъпки, някакви мерки, които обаче са на път да създадат невероятен хаос в системата. Това, което виждаме в момента е една компилация между ляво-десни идеи. На моя майчин език това се нарича тюрлю гювеч. За съжаление, това, което всички ние трябваше да разберем през годините е, че за да се предприемат стъпки за реформа е необходимо да има, ако не пълен консенсус, поне широко съгласие на експертно ниво, както и на политическо ниво. Ще бъде много жалко, ако министър Москов с рейтинга, който високо се издигна след антиромските му изявления, не използва този рейтинг, за да направи стъпки в посока реформа. Странно е обаче, че един десен министър предприема стъпки, които са в противоречие на това, което беше заложено преди 15 години. Загадка е, но тази загадка ще бъде разбулена скоро, ще бъде изсветлена, дали министърът на здравеопазването, който ще сложи край на здравноосигурителния модел, въведен от Иван Костов и неговото правителство, няма да бъде заместник-председател на ДСБ и няма да се нарича Петър Москов, защото по-леви идеи аз скоро не съм виждала в системата. Мой приятел много десен лекар скоро ми каза – толкова идеи от времето на Малеев аз не съм виждал. Имам предвид например връщането на онази идея болниците да не са търговски дружества. Одържавяването на Надзорния съвет на Касата с вкарването на още двама души от държавата, както и въвеждането на абсолютно фиксирани бюджети – все леви идеи, които не са типични за един политик с десен уклон.

Водещ: Нека чуем мнението на доктор Константинов, който бидейки на телефона малко по-трудно може да влиза в разговора. Доктор Константинов, интересно ми е да чуя вашата позиция. Все пак вие сте били част от управление на ГЕРБ, но не се разбрахте много с политическия елит на тази партия в един момент?

Стефан Константинов: Аз не обичам да деля идеите на леви и на десни, трябва да ги разделим на добри и недобри. И тъй като в този законопроект доста неща са написани, аз мога да ги класирам в четири групи. Примерно, добри идеи са централизираното договаряне на отстъпки за лекарства, въвеждане оценка на здравните технологии, макар и в много наивен начин и увеличаване вноската, която дава държавата. Това са в моите очи добри идеи. Има едни идеи, които са индиферентни ги наричам. Това е да речем връщане на арбитражните комисии, договарянето с Лекарския съюз. Това са работи, които бяха преди седем-осем години. Не мисля, че преди седем-осем години нашето здравеопазване беше по-добро от здравеопазването ни в момента. Те са по-скоро реверанс към съсловната организация и търсене на нейната подкрепа. Има обаче една група идеи, които са опасни, да речем това е разделянето на пакета на две части. Защото там да ви кажа, колкото човекът съм питал да ми обяснят какво точно се има предвид, толкова мнения съм чул. И има една идея вече, една група идея нереални, това е например извършването на социологически проучвания за удовлетвореността на пациента. И ако пациентите не са удовлетворени от една болница ние ще я затваряме. НЗОК нито може да стане социологическа агенция, нито пък удовлетвореността е равна на резултат и по такъв начин може да се процедира с лечебните заведения. Така че...

Водещ: Но това е някакъв аргумент да се мери качеството, за да има някакви измерители.

Стефан Константинов: Това не е никакъв аргумент.Качеството може да се мери с показатели. Ако бяха разписали определени показатели, може. Я ми кажете, ако отидете в една онкологична болница и попитате терминално болните пациенти, които така или иначе вече знаят, че животът им свършва и ги питате – колко сте удовлетворени? Няма никой да е удовлетворен, а обратно. Направете проучване при изписваните майки, които току що си взимат децата. Вероятно те ще са много по-удовлетворени от всичко, което им се е случило. Изключително хлъзгава материя и затова ви казвам, тя е нереална, тя няма да сработи, но е просто сложена така. Звучи много добре на хората и се приема много добре, но не води нищо след себе си. Още повече, ако дори има такава малка опасност, болниците тогава ще започнат да избягват тежки случаи и случаи, които могат да им доведат до непопулярни решения и непопулярен изход. Тоест, ние ще оставим тежкоболните, възрастните хора да не се лекуват. Затова ви казвам, че това е нереално и няма да стане.

Водещ: Разбирам ви. Доктор Кацаров, доколко е аргументирано според вас, това твърдение за разделянето на пациентите на бедни и богати с този модел на реформа?

Стойчо Кацаров: Не е аргументирано. Поначало, да не повтарям колегите, макар че не съм съгласен с някои от определенията. Има предложени стъпки, аз смятам, че можеха да са много по-радикални, много по-обхватни. Тоест, МЗ можеше да действа много по-смело в предлагането на идеи за промени.

Водещ: В кое например?

Стойчо Кацаров: Например, ние продължаваме историята с лимитите на болниците, бюджетите на болниците. Това е пълен абсурд.

Водещ: Пак са надвишени, разбрахме от началото на годината.

Стойчо Кацаров: Кое е надвишено? Надвишено е нещо, което някой е решил, че някое число, което е определила администрацията. Как може да има лимит на една стопанска дейност? Това е пазар. Тя зависи от търсенето и предлагането, той е динамичен. Единият месец може да е така, другият да е така... Представяте ли си какъв абсурд, всеки месец ще бъде толкова и ще намалява... Това е нонсенс, това продължава и няма изглед скоро да се махне. Ние сме в ситуация на свръхрегулация. Ние имаме едни безумни медицински стандарти с изисквания, по шест, по десет лекари със специалности и не знам какви други поредица от глупости... Или че най-високото ниво е защото е в университетска болница... Видяхте случая в Стара Загора, какво е нивото, каква е... тя е университетска болница. Системата се нуждае от дерегулация, нужда се от конкуренция, нуждае се от приватизация. Говорим за лекарствата, хубава е идеята да се договарят лекарствата, но нея я имаше и досега. Аз смятам, че можеше да се отиде по-напред. Например, лекарства да се качат на стоковата борса, ето ви борсовата цена, тя е най-ниската цена – купувайте от там, няма нужда да правите търгове. И така мога да продължа нататък. Има хубави неща, предложени в законопроекта, безспорно, но според мен са плахи. Няма да доведат до радикално подобрение на здравната система.

Водещ: Това с плащането на вноските на социално слаби слоеве от държавата, което да отговори на упрека, че се разделя достъпа на бедни и богати, реалистично ли ви се струва?

Стойчо Кацаров: Да, реалистично ми се струва, но също толкова реалистично ми се струва прокурорите, следователите, държавните служители, военните – сами да си плащат здравните вноски. Аз го предложих това на министъра, когато законопроектът беше качен за обсъждане. Предложих му – извадете тези категории, защо, откъде накъде аз ще плащам здравните осигуровки на прокурора и на следователя? Откъде накъде, извадете ги, нека като всеки от нас да си ги плаща. Вместо тях, ето, вкарайте тези хора, да, има такъв проблем – трайно безработни хора без никакви доходи, наистина не могат и им е трудно да се осигуряват. Като предлагат едните да влязат, дайте да ги извадим другите, нека да си плащат здравните вноски.

Водещ: Доктор Константинов, вие сте били министър и можете да се поставите в кожата на Петър Москов. Как, според вас, биха се изработили тези критерии за социално слаби, така че да няма в крайна сметка несправедливост?

Стефан Константинов: Аз съм убеден, че д-р Москов е обладан от добри намерения и че иска да направи нещо хубаво за системата. Проблемът е, че някой път пътят към Ада е постлан изцяло с добри намерения. Темата със социално слабите и плащането от държавата пак ми се вижда в темата нереални неща. Първо, защото има един дълъг период до 2025-а година докогато трябва да се изравни държавата да плаща пълният размер на вноските. Следващото нещо, което каза доктор Кацаров, наистина има категории на работещи хора, където държавата им плаща абсолютно безсмислено. Няма здравен министър, който да е подкрепял подобно нещо. Въпроси идват от други места, идват най-вече от финансово министерство, с какви пари ние разполагаме. И ако държавата не може да осигури пенсионери, деца и т.н. с пълния размер, на здравните вноски, за къде отиваме да плащаме за социално слаби. Един от стълбовете, на които се изграждат предложенията в този закон е това, че имаме страшно много неосигурени, които не си плащат, а потребяват здравни услуги, което е малко фалшива теза, защото искам да ви кажа, че неосигурените в момента не ползват абсолютно никаква планова помощ в болниците. Ползват единствено спешни състояния, които и за в бъдеще съм сигурен, че ще продължат да ги ползват и те не са реално изключително голям проблем на системата. Обратно, ние казваме сега – ще платим и на още една друга категория от страна на държавата. Как ще стане това? Тука финансовият министър мълчи, как ще се изработят критерии, защо се влиза все в едни такива дискусии... И пак не е това основния проблем на здравната система.

Водещ: Но от политическа гледна точка това е важно, за да се успокоят духовете. Доктор Джафер, това всъщност беше отговор на основните упреци на опозицията. Смятате ли, че задоволява една такава идея претенциите, че хората се делят на бедни и богати?

Нигяр Джафер: Всъщност да припомним, че и сега държавата покрива вноските на част от социално слабите. Освен пенсионери, учащи се, студенти, военни, прокурори, държавни служители, се покриват вноските и на част от социално слабите. Тези, които отговарят на условията на член 9-ти според Закона за социално подпомагане имат право на енергийна помощ. Прав е доктор Кацаров, всъщност може би прицелната група са трайно безработните, които в един момент остават една група, за която никой не внася осигуровки. Големият въпрос е друг. Дали е справедливо, след като чак 2025-та година държавата евентуално, покачвайки с 5 процента вноските, които плаща на групите, които тя осигурява, но забележете – не осигурява на пълния размер от 8 процента на 4 процента от вноската, да притиснем още едни хора, които наистина са бедни, доказано бедни, да го направят и то връщайки се 15 години назад. Така че, това е една дискусия, която е важна. Аз тук ще се съглася донякъде с твърдението на Стойчо Кацаров в частта, че трябва да има повече конкуренция и свобода, макар че този спор дали здравеопазването е пазар или квази пазар е много сериозен и много дълъг.

Стойчо Кацаров: За мен няма спор, това е пазар.

Нигяр Джафер: Когато обаче настъпят трудни моменти, всички викат – къде е държавата, защо не се намеси държавата? И в момента призива е – дайте държавата, тоест, тези които си плащат осигуровките и внасят данъци, да покрият осигуровките на още една група, защото това ще остане отново в тежест на тази група, които са редовните платци. Ето проблемите, които всъщност чакат отговор. Този призив – дайте да дадем, няма да доведе до нищо добро. Големият въпрос е – как мотивираме хората, които се осигуряват да го правят редовно? Най-много неосигурени всъщност е имало в периодите, когато някой заплашва със санкции. Това беше първо, когато откраднаха милиард и 400 от здравните вноски на хората, хората се демотивираха да внасят. Това беше в периодите, когато ги заплашиха, че няма да ги пускаме през границата, ако не са здравноосигурени, сега имаше екзотични идеи от рода на – няма да им разрешаваме да сключват граждански брак, примерно, преди това – да прехвърлят коли, да купуват имоти... Нищо от това не проработи. Истина е, че от два милиона неосигурени във всеки един момент, поне един милион са в чужбина и те някъде се осигуряват или пък не ползват в този размер здравните услуги.

Водещ: Сега пак има такъв вид заплаха от санкции, че ако до шест месеца не си възстановим здравоосигурителните права, в случай че са прекъснати, трябва да се плаща 15 години назад. Това също беше коментирано като някакъв начин на дискриминация.

Нигяр Джафер: Хубаво е, че поне министър Москов се убеди, че няма как да се върне 15 години назад, защото законодателството в България е ясно и категорично. Друг обаче е въпросът, че хората трябва да бъдат мотивирани да се осигуряват, когато им се наложи да ползват медицинска помощ да го правят, така че да получават качествена помощ. Системата трябва да им предлага такова качество, да имат достъп, който да им покрива нуждите, докато българският пациент продължава да бъде един от най-доплащащите - примерно за лекарства над 56 процента от джоба си, дори да е здравноосигурен, както и в частта за медицински изделия – това е процент най-висок в Европа.

Водещ: Казвате доверие в начина, по който се управляват парите събрани от здравни вноски, модел на управление на Здравната каса със засилване на държавното участие в него, стъпка в посока повече доверие, по-добро управление ли е?

Стойчо Кацаров: Мен ли питате?

Водещ: Да, господин Кацаров.

Стойчо Кацаров: Ще ви кажа, че за мен това е абсолютно маловажно, това е някаква дребнавост въобще да го обсъждаме този въпрос. Откакто е създадена Здравната каса тя винаги е била сто процента под контрола на държавата каквито и да е форми. Сменяни са всякакви форми – с представители на общините, на синдикатите, на пациентите... винаги...

Водещ: Те само за параван ли са там?

Стойчо Кацаров: Те са за параван, запомнете го това от мен, винаги е била под стопроцентовият контрол на държавата и по-точно контрол на Министерство на финансите, даже не на здравеопазването.

Водещ: Господин Константинов, и вие ли смятате така, че Здравната каса само на ужким е обществена институция?

Стефан Константинов: Аз смятам, че този въпрос вълнува най-вече синдикатите и работодателските организации и в крайна сметка обаче не е от обществена важност. Подкрепям доктор Кацаров и ще ви кажа защо. Независимо дали са били там или не, Здравната каса си остава една доста непрозрачна институция. Ето, ние говорим за бюджети на болниците. От повече от година няма никаква информация на кои болници какво се плаща, защо се плаща. И всичкото това нещо е неясно защо се случва. Как да правим прогнози, как да дискутираме къде са парите, при положение, че елементарни анализи и информация отсъстват от Здравната каса. И там има представители на неправителствения сектор, които също мълчат по този въпрос. Има логика в това, което предлага министър Москов, той иска да има още по-голям контрол върху Касата и съответно да носи отговорност. И в това има логика, защото не съм убеден, че ние можем директно да санкционираме за несвършената си работа работодател или представител на синдикатите, докато макар и трудно, по време на избори ние даваме оценки положителни или отрицателни за политиците.

Водещ: Госпожо Джафер, вие имате отдавна позиция по този въпрос дали да има повече държава в Касата или повече каси в държавата. Вероятно обаче още сме далеч от момента, в който децентрализацията ще бъде наистина възможна?

Нигяр Джафер: Очевидно сме далеч от този момент. Нашата позиция винаги е била принципна и тя си остава такава и сега. Ние сме за това да има конкуренция между финансиращите органи и смятаме, че когато хората имат избор между повече от една Каса, това ще промени част от показателите, с които толкова усилено се борим. Това обаче, което сега се предлага не е дори в посока надграждане на един основен пакет от примерно така наречения „втори стълб” в системата. Първо, има едно страхотно омесване на това какво е осигуряване и застраховане. Много е важен този разговор за основния пакет и допълнителния пакет и какво ще покриват те, кой ще го регламентира този пакет? Защото аз смятам, че организации като представляваната от господина срещу мен ще имат много работа на един следващ етап, защото всякакви искания в съда по отношение на това дали хората не са дискриминирани при достъпа си до здравна грижа може да се пренесе в полето на съдебния спор. Защо? Когато имаме един основен пакет трябва да е ясно кой и как го финансира, дали сегашната Здравна каса го прави, но кой покрива допълнителния пакет? И според мен, некоректното в момента с предлагането на двата пакета, това е в контекста на въпроса ви за това колко каси са необходими, некоректният подход е в това, че не се заявява открито, че се иска промяна на принципите на осигурителния модел, може би усъвършенстване на осигурителния модел, но не може това да се прави тихомълком, замазвайки нещата с... – ей тука сега ви даваме, предлагаме ви два пакета – без да се каже на хората, че това ще изисква или преразпределение на вече 8-процентната вноска, или ще изисква пациентите да са осигурени и да внасят и по друг начин, или да плащат кеш, което е доплащане официално.

Водещ: Господин Кацаров, смятате ли, че ще имате повече работа от гледна точка на дела за защита правата на пациентите?

Стойчо Кацаров: Ние си имаме достатъчно работа с и без тези поправки и ще продължаваме да имаме работа, защото неправилно се организира здравната система. Аз настоявам на това, че здравната система не е разход за държавния бюджет, точно обратното – тя носи приходи, държавният бюджет печели от предлагането на медицински услуги в нашата страна. Това е един от най-високотехнологичните бизнеси въобще в света в момента. И ако държавата не може да проумее това нещо и да се отнася с него като с бизнес, нещата ние винаги ще имаме страшно много работа, винаги ще имаме.

Водещ: Последно, да попитам и трима ви – симптом за какво е разкритието от Стара Загора, че един лекар кардиолог, завеждащ инвазивна кардиология се оказва с дипломи под въпрос?

Стойчо Кацаров: Симптом за това, че правилата не работят. В здравната ни система има над десет хиляди страници нормативни документи, които няма как човек нито да осмисли, нито да прочете дори, или да запомни, камо ли да приложи на практика. Както виждате тази работа с документите, с правилата и с регламентите не върши никаква работа, дори в една университетска болница е възможно такова нещо да се случи.

Водещ: Разбира се случаят предстои да се доизяснява, но все пак наистина всички си задаваме много въпроси около него. Госпожо Джафер?

Нигяр Джафер: Необходимо е да има правила и регламенти, които да се спазват от всички и да важат за всички. Тук обаче възниква по-важният въпрос – дали в здравната система всеки си върши работата такава, каквато му е вменена по закон. Защото е работа на съсловните организации да следят еднакво, работа на научните дружества е да пишат правила и стандарти, които обаче да може да се спазват и практически да се прилагат, работа на министерството е да дава методологията, да дава посоката, работа на Касата е да следи за качество и принципи. Тоест, има много нарушени правила, друг е въпросът доколко те са приложими в български условия и кой следи за тях.

Водещ: Доктор Константинов, сигурно не е единствен този случай, както тук в студиото преди ефир си разменихме няколко реплики, може би има и други, за които не знаем. Какво мислите вие за случая в Стара Загора?

Стефан Константинов: Теоретично ние имаме всички инструменти подобни случаи да не се случват. Имаме контрол на министерство, на регионални здравни инспекции, на съсловни организации, но на практика виждаме, че нещата не стават. Защото много от дейностите, които са заявени, че се осигуряват, че се вършат, всъщност са кухи, много от организациите са кухи... Пак тръгваме, винаги искаме да променяме законите, да правим нови закони, а не изпълняваме сегашните, които имаме и не ги вършим, не се обръщаме да видим кой не си е свършил работата. В този случай определено има някой, който не си е свършил работата – дали е човек, дали е организация. Ако мислим, че само ще променяме законите и нещо ще стане в тази държава, се лъжем. Трябва веднъж като се приеме закон, той да се изпълнява.

Водещ: Това важи за всички реформи, не само в този сектор. Благодаря и на трима ви – доктор Стефан Константинов, доктор Стойчо Кацаров, и доктор Нигер Джафер.

Здравни експерти изразиха нееднозначни оценки за приетите тази седмица на първо четене

Здравни експерти изразиха нееднозначни оценки за приетите тази седмица на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване. Припомням – те предвиждат основен и допълнителен пакет здравни услуги и централизирани търгове за лекарствата. Даниела Савова обобщава мненията на специалисти, изразени в предаването „Неделя 150” на Хоризонт.

Пресилено е да се каже, че започва реформа в здравеопазването, смята бившият председател на здравната комисия в парламента Нигяр Джафер. Според нея е некоректно да се предлагат нови пакети, без да се каже, че се иска промяна в принципите на осигурителния модел.

Нигяр Джафер: Това, което виждаме в момента, е една компилация между ляво-десни идеи. На моя майчин език това се нарича „тюрлюгювеч”.

Бившият здравен министър в първото правителство на ГЕРБ д-р Стефан Константинов е скептично настроен за разделянето на основен и допълнителен здравен пакет.



Стефан Константинов: Да ви кажа, колкото човека съм питал да ми обяснят какво точно се има предвид, толкова мнения съм чул.

Според Константинов добра идея е въвеждането на централизирани търгове за лекарствата. Такава възможност обаче е имало и досега, заяви от своя страна председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването Стойчо Кацаров.



Стойчо Кацаров: Смятам, че може да се отиде много по-напред, например лекарства да се качат на стоковата борса. Ето ви стокова цена, това е най-ниската цена, купувайте оттам. Няма нужда да правите търгове.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница