Докторът хвърлил пистолета си в кофа за боклук

Докторът хвърлил пистолета си в кофа за боклук

В контейнер за смет далеч от дома си пуснал пистолета си д-р Иван Димитров, след като прострелял Жоро Плъха. На 2 март сутринта, когато разбрал, че полицията е намерила трупа на крадеца, лекарят се обадил на приятел и го помолил да вземе оръжието от кофата и да го скрие на друго място. Незаконният "Валтер" още не е открит, съобщиха разследващи. Докторът казал, че е купил пистолета преди години, но не обяснил защо. В жилището му са открити дрехите, с които бил в нощта на инцидента - анцуг, яке и джапанки, по които има барутни частици. Предстои следствен експеримент.

Димитров е във влошено здравословно състояние заради престоя в ареста и ходи по прегледи. Необходимо му е спокойствие, за да се стабилизира", заяви адвокатът му Георги Кутрянски.

От университетската болница "Пловдив", където рентгенологът работи от 15 г., обясниха, че е в отпуск до 12 март. В почивка бил и по време на кражбата в гаража му. Според прокуриста на болницата д-р Аргир Аргиров няма проблем лекарят да продължи да изпълнява професионалните си задължения.

В "Столипиново", откъдето е Жоро Плъха, искат строго наказание за доктора. Ромите плашеха с бунт заради пускането му, но щом узнаха, че са му повдигнати 2 обвинения, се отказаха. .Държавата сега трябва да отпусне пари да гледам 3-те си малки деца, след като баща им бе убит. Разчитахме само на него", каза Надежда Атанасова, с която Джевизов живеел на семейни начала. Тя щяла да прави кръвни тестове на децата, за да докаже в съда, че са негови.

300 лв. стипендия на медици, ако останат да работят

Столичната община ще учреди стипендия за студенти, които учат за медицински сестри. Предложението е тя да е 300 лв. месечно, съобщи зам.-кметът по здравеопазване Дончо Барбалов.

Условието за получаване на стипендията е медицинските сестри да работят поне 3 г. в общинското здравеопазване, след като завършат. Стипендиантската програма, която предстои да бъде гласувана от СОС, е за студенти редовно обучение към Медицинския университет в София със среден успех над 4,50.

Извадиха 13,5 кг тумор от яйчник на млада жена

Медици от университетската болница в Плевен извадиха около 13,5 кг тумор от яйчник на млада жена.

"Тя постъпи с оплаквания и при прегледа открихме туморната формация. Наложи се операция, допълнително усложнена, тъй като жената имаше редица придружаващи заболявания", обясни доц. д-р Йордан Попов, началник на университетската клиника по акушерство и гинекология.

Жената веднага е приведена в операционния блок, където екип от хирурзи, анестезиолог и акушер-гинеколог - проф. Димитър Стойков, д-р Ирина Декова, д-р Иван Атмажов, д-р Славейко Богданов и доц. Йордан Попов, успешно премахва образуванието с диаметър над 50 см. Пациентката вече се движи сама. Очаква се в края на седмицата да бъде настанена отново в АГ клиниката.

"Засега постоперативният период протича нормално. Спасихме живота на жената благодарение на добрата екипна работа на лекарите от различни клиники", коментира доц. Попов в четвъртък.

Държавата дава инвалидни колички за деца

Държавата вече ще отпуска детски инвалидни колички. Освен това в списъка с медицински приспособления за хора с увреждания ще бъде вкаран и вертикализатор за деца, който им помага да стоят изправени. Това е разписано в промените на правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, който е публикуван за обсъждане.

Досега държавата отпускаше 486 лв. само за рингови инвалидни колички, които бяха непригодни за деца. Родителите бяха принудени да доплащат изделията, които надхвърлят 1000 лв.

Въвеждат се и нови правила за отпускане на помощни средства и медицински изделия. До промените се стига заради недоволството на хората с увреждания и засечени злоупотреби.

Предлага се парите вечеда не се дават на ръка, а да се превеждат директно на търговците срещу куп документи, доказващи реално какво на кого и на каква цена са дали. "По този начин ще бъдат ограничени възможностите финансовите средства да не се използват по предназначение, в това число и често срещаните практики изделията да бъдат закупени от търговци, които не са вписани в регистъра", пише в доклад към проекта социалният министър Бисер Пеков.

346 са фирмите у нас, които предоставят помощни средства и медицински изделия. За целта социалното министерство отпуска около 50 млн. лева на година.

Общо 252 фирми са заличени от регистъра от 2007 г. досега, част от тях по желание на търговеца или заради прекратяване на дейността му, а други -за извършени две или повече нарушения в рамките на година. Миналия месец социалният министър съобщи, че на 80 фирми са отнети правата, защото пробутвали обикновени обувки за ортопедични, при това на цена от 240 лв.

Предвижда се административно облекчаване - месечната добавка за социална интеграция и целевата помощ ще се отпускат и по настоящ адрес.

По-малко ще са и посещенията на хората с увреждания в дирекциите, като по този начин ще се намали и натовареността на служителите. А ресурсът ще се насочи към контрол.

Наричат д-р Герджиков българския Шиндлер

Година и половина крие в кабинета си еврейското семейство Леви. Израелският институт "Яд Вашем" му присъжда званието "праведник"

През март 1943 г. през България започват да минават влакове с тракийски евреи на път за лагерите на смъртта.

Един доктор с риск за живота си решава да отиде с болничната камионетка на Червения кръст и да спре влак от позицията си на военен лекар. Разузнава от българската полиция, чиито началници лекува, къде ще спрат и придружаван от медицинската си сестра, се упътва към вагоните. Прави го под предлог, че ще раздава лекарства и иска да провери дали няма тиф.

Използвал мощния си глас и офицерските си пагони, той заповядва на немски език на полицаите да отворят вратите. Пред очите му - жени, деца и старци. Гладни и измъчени до смърт, говорят единствено гръцки и испански. Решава да свали само деца, за да ги вземе в болницата "за контрол".

Със сила откъсва от обятията на изумените майки 5 деца - две момиченца на 3 и 6 г. и три момчета на по 6-8 години, които се разбягват и едно от тях се връща във вагона. Останалите обаче са спасени.

Героят на тази покъртителна история е известният в онези години столичен лекар д-р Павел Герджиков. В последните години на Втората световна война той помага на много еврейски семейства, живеещи в България, да се спасят от нацистките гонения.

На някои издава фалшиви документи - заразно болни, за да не могат да пътуват, използва какви ли не хитрости. Заради делата му по-късно го наричат българския Шиндлер (Оскар Шиндлер е германски индустриалец, който спасява живота на над 1200 евреи, като ги наема на работа от концентрационните лагери - бел. ред.).

На 29 януари 1980 г. израелският институт "Яд Вашем" присъжда на д-р Герджиков званието "Праведник на народите на света" заедно с още 19 българи, допринесли за спасяването на евреи. Техните истории или поне това, което се знае, ще бъдат разказани от изложба, която подготвя Държавна агенция "Архиви".

Сред основните разкази ще бъде и този за д-р Герджиков. Постъпката му ще остане в историята по спомените на първата му съпруга Ерика и сестра й, също спасена от него.

"Зная, че тригодишното момиченце беше счупило ръка. Това дете се предаде на едно познато бездетно семейство, което, както по-късно узнах, е било щастливо да го отгледа като свое. Те бяха вечно благодарни на доктора. Много грижи създадоха по-големичките деца, които той настани в един гръцки манастир близо до Търново. Това беше голяма тайна, която само аз и баща ми знаехме, и то не с подробности. Къде и как тези деца се подвизаваха? Зная само, че много време Герджиков страдаше от кошмара, че беше отнел от майките децата и колко ли за туй смъртта им е била по~тежка", пише Ерика Розенкранц. Тя разказва случилото се за архивите на "Яд Вашем", когато тя и сестра й Яел Амбаш номинират д-р Герджиков за праведник.

Историята по спасяването на Ерика е не по-малко покъртителна, разказва днес дъщерята на доктора - архитект Полина Герджикова. В продължение на година и половина семейство Леви (Ерика, сестра й и родителите им) живея в тайно помещение зад фалшива преградна стена - библиотека, в лекарския кабинет на д-р Герджиков, но успяват да се спасят от нацистите. Кабинетът се намира в самия център на София - на пресечката на ул. "Бенковска" с "Дондуков" и всеки ден докторът преглежда десетки пациенти, много от които и нацисти, но успява да запази скрити от погледи и слух своите тайни съквартиранти.

През януари 1944 г. София е бомбардирана и кабинетът е сред разрушените. Семейство Леви трябва да напусне скривалището си. Докторът им осигурява фалшиви документи. На г-жа Леви дава личната карта на починалата си майка. На Ерика - личната карта на една починала жена - Елена Христова, която взел от една милосърдна сестра в болницата. Най-интересна е историята за документите за Аврам Леви. Д-р Герджиков отива в полицията и иска нова лична карта за болния си вуйчо под предлог, че я е загубил.

Постъпката му е почти геройска, защото, влизайки в полицейското управление, той използва трик - бута мастилницата и докато секретарката почиства, успява да прибере личната карта и необходимите му печати, за да я довърши по-късно вкъщи, разказват дъщеря му и Ерика. След това Герджиков настанява цялото семейство в с. Герман при майката на свой пациент.

След 9 септември 1944 г. докторът е арестуван, защото е бил военен, а и е помагал на ранени немски войници. Настанявал ги във военната болница в Банкя, където е военномедицински офицер и главен лекар на вътрешното отделение. Прекарва няколко месеца в сливенския затвор, а след освобождаването му новата власт го "подканя" да постъпи в комунистическата партия, разказва дъщеря му. Години по-късно - през 1962 г., е признат за "активен борец срещу фашизма и капитализма".

През 1947 г. д-р Герджиков и Ерика Леви сключват брак, а година по-късно той урежда бременната си съпруга да замине за прочута очна клиника във Виена, тъй като има увреждане на едното око от бомбардировката. В австрийската столица се ражда дъщеря им Юдит. Двете живеят там до 1950 г., а после заминават за Израел и остават там. Докторът отказва да замине при тях по нелегален канал. По-късно Ерика явно се омъжва отново, защото сменя фамилията си на Розенкранц.

По същото време д-р Герджиков отказва и на предложението на българската диаспора в Аржентина да емигрира и да бъде признат за лекар там

Вместо това остава в България и през 1954 г. се жени повторно. Този път за младежката си любов - оперната певица Цветана Мирчева-Манева. Полина е тяхна дъщеря. От първия си брак Цветана има още две деца - Стефан и Милена, които докторът признава като свои.

"Татко бе обичан и уважаван. На много хора е помагал. Винаги е отстоявал тезите за равенство и любов между хората. Много държеше, че истината се познава през сърцето", разказва Полина Герджикова. Докторът бил бунтар и често цитирал Хемингуей, че "човек може да бъде унищожен, но не и победен". Никой не може да те унижи, ако сам не се почувстваш унижен, категоричен бил докторът. И учел децата си да не се предават, че винаги "има още една крачка".

"Като дете историите за спасяване на евреи се разказваха често у дома, но винаги ме предупреждаваха, че трябва да ги пазя в тайна, защото е опасно и има много доносници. По тайни канали се предаваха и писмата на евреи, с които той продължи да поддържа връзка и в годините след войната", спомня си Полина. Когато забраняват частната лекарска практика, тайно вечер продължил да лекува болни. Обичал да напомня, че е дал Хипократова клетва. "Знанието е само средство. Единствено делото, изпълнението на дълга, представлява достойна цел в живота", цитирал той често германския физик и философ Херман фон Хелмхолц.

От баща й в наследство в семейството останало тържественото обещание "Честна Герджиковска". Това е т.нар. Герджиковска дума - щом веднъж е дадена, тя трябва да бъде изпълнена, казва дъщеря му.

Тя разказва, че семейството й е било много артистично. "Пеехме много - и когато имахме гости по празниците, и когато се събирахме вечер само ние. За мама пеенето беше като дишането, а в комбинация със сестра ми, брат ми и баща ми правеха квартети и пееха популярни арии от опери и оперети", разказва тя.

Баща й бил пълен въздържател - още от ученическите си години в Първа мъжка гимназия в София, когато е член на трезвеническото движение.

Поет и романтик, докторът често рецитирал вкъщи Дебелянов, Яворов, Гео Милев. Обичал да чете, и то в оригинал - на латински, немски, френски и руски. Сред любимите му автори били Бодлер, Оскар Уайлд, Едгар Алън По, Достоевски, Михаил Булгаков, Сартър, Камю, Томас Ман, често цитирал Ясперс, Хайдегер, Кант. А заради енциклопедичните му знания, както и огромните библиотеки в кабинета и вкъщи, много от приятелите му го наричаха "д-р Фауст", спомня си дъщеря му.

7 години след смъртта на доктора през 1985 г. Държавата Израел го награждава с медал за спасяването на петте деца от влаковете на смъртта. Той е връчен на дъщеря му Полина през 1992 г. на тържество в Софийската синагога от тогавашния посланик на Израел Меир Йофе в присъствието на президента д-р Желю Желев и дипломати.

Пионер на диетологията у нас, той прави и съюз за борба с диабета

Павел Герджиков е роден на 5 юли 1906 г. в Шумен.

Баща му Димитър Герджиков известно време бил началник на Българска земеделска банка. Бил е член на БЗНС. Майка му Стефана е учителка, директорка на прогимназия. Семейството има пет деца, от които жив остава само Павел. - По шуменска линия д-р Герджиков е далечен роднина с бившия парламентарен шеф проф. Огнян Герджиков.

Павел е завършил Първа мъжка гимназия в София, където в онези години семейството се е пренесло да живее. Отличник на випуска си, той често пише за вестници и държи речи в срещите на трезвеническото движение, на което е член.

Следва медицина в СУ "Св. Кл. Охридски". Завършва вътрешни болести, а по-късно специализира обмяна на веществата и жлези с вътрешна секреция в "Диабетичния институт" в Берлин. До 1939 г. изкарва няколко специализации в

Германия. Занимава се с диагностика и терапия на диабета в Берлинската университетска клиника. Пак там е завършил и курс по диетика, усвоява и най-модерните методи за изследване на метаболизма.

По-късно става пионер на диетологията в България и основател на Столичния общоградски център по обмяна на веществата и жлези с вътрешна секреция. Дори конструира свой апарат, наречен "метаболкалкулатор" (изчислител на основната обмяна).

Работи основно в областта на вътрешната медицина. От 1945 до 1950 г. е управител на Трета поликлиника в София. След това до 1962 г. е главен лекар на Диспансера за обмяна на веществата. От 1962 до 1976 г. е лекар в Правителствена болница.

15 г. е член на Съюза на научните работници в България, а няколко години дори и шеф на секция "Медицина и физкултура". През 1964 г. става кандидат на медицинските науки.

Основал е "Съюз за борба срещу диабета и други болести на обмяната на веществата". Той е първият, който предлага у нас да се отворят "снабдителни диабетични магазини", които да предлагат храни за диабетно болни.

Има десетки научни трудове, книги и публикации в медицински издания. Издава книгата

"Определяне на основната обмяна" (1963 г.) и наръчник "Какво трябва да знаят захарно болните и как да се предпазват здравите". Пише дори на религиозна и философска тематика.

Има няколко ордени и медали, сред които и "1300 г. България". Присъдено му е званието "заслужил лекар".

Д-р Герджиков почива на 2 юли 1985 г. в София.