Жените у нас все още получават по-малко от мъжете

Жените у нас все още получават по-малко от мъжете

Разликата в заплащането между половете в България е 14.4% в полза на мъжете и остава малко под средноевропейското ниво от 16.2%, показват последните данни на Евростат за 2016 г. Това представлява леко свиване на разликата спрямо предходната година, но дългосрочната тенденция е на колебливо увеличение за последните 10 години. България е една от седемте страни в ЕС, в които неравенството в заплащането между половете е отбелязало ръст от 2007 г. насам.

Средната разлика в общността като цяло спада, но с толкова незначителни темпове, че преодоляването й не изглежда постижимо в обозримо бъдеще. То все пак е осъществимо в отделни страни, например Румъния, където разликата в заплащането между половете е най-малка в ЕС (5.2%) с ясно изразена тенденция за спад в последните години.

Румъния е следвана от Италия (5.3%), Люксембург (5.5%), Белгия (6.1%), Полша (7.2%) и Словения (7.8%), а най-голямо неравенство между половете има в Естония (25.3%), Чехия (21.8%), Германия (21.5%), Обединеното кралство (21.0%) и Австрия (20.1%).

В контраст с повечето страни в ЕС, у нас публичният сектор допринася за изострянето на неравенството в заплащането между половете. С 20.6% България е на второ място в ЕС след Обединеното кралство по този показател. Това се дължи не на държавното управление (4.9% разлика), а предимно на здравеопазването (30.2%), където държавата частично се е отказала от инструментите си за контрол върху заплащането. Почти 3/4 от заетите в здравеопазването формално са в обществения сектор, но държавата тепърва се готви да наложи единни правила за определяне на заплащането.

Ситуацията все пак бележи подобрение спрямо 2007 г., когато страната ни е била с най-голяма разлика (21.7%) в заплащането на мъжете и жените в обществения сектор. За сметка на това разликата в частния сектор се е повишила от 10.6% до 12.3% в периода 2007-2016 г.

Приблизително равно заплащане за различните полове има в сферата на професионалните и научни дейности, а най-голяма след тази в здравеопазването е разликата в преработващата промишленост (24.8%). Жените получават с 13% повече от мъжете в строителния сектор, което се обяснява с факта, че там са заети относително малко жени - едва 6.5% от всички. Сериозни диспропорции се наблюдават и в сектор образование, където жените са 91 % от заетите, и здравеопазване и социална работа със 79%.

Колко ще ми струва, докторе?

Няма да съобщим нещо ново, ако кажем, че българският болен е най-подритван от здравната система в Евросъюза. Едва ли ще се намери човек в страната, комуто да не е известно и това, че не всички здравни услуги се поемат от Националната здравноосигурителна каса и за да бъде лекуван от "А" до "Я", трябва да си плати. Това става или под формата на избор на екип или лекар, или плащане за преглед и изследвания, тъй като джипито не му е дало направления. Дори и при купуване на лекарства за лечение в болнични условия, колкото и нелепо да звучи.

По данни на Евростат за 2016 г. до 42% от парите за здраве идват от джоба на пациента, при 20-22 на сто в Европа. Причината е недостатъчният финансов ресурс в НЗОК, която към момента е безспорен монополист. На практика в нея трябва да бъде осигуряван всеки български гражданин или чужденец, който пребивава продължително време в страната, ако иска за лечението му да плаща касата. Оказва се обаче, че при около 7 млн. български граждани, осигуряващите се са по-малко от 5 млн. души. От тях над 500 хил. се осигуряват от държавната хазна, но не на пълна вноска, а други 1,5 млн. въобще не желаят да се осигуряват. Като се тегли чертата, пресметнете сами колко човека от населението пълнят НЗОК и колко човека се ползват от плащанията й, когато се разболеят.

Като се имат предвид тези факти, става ясно защо ние сме на второ място по абсолютна стойност на разходи на човек за здраве - 504 евро на година След нас са само румънците с 388 евро на глава от населението. В Лихтенщайн на човек за здраве се падат 7906 евро, в Швейцария - 7361 евро, в Норвегия - 6839 евро, във Във Франция - 3582 евро и в Германия - 3973 евро.

Още по-страшно е, че въпреки даваните не малки суми под формата на доплащане, ние, българите, оставаме най-болната нация в Европа - водещи по сърдечно-съдови заболявания и на опашката по профилактика и промоция на здраве. Впрочем за профилактика, като цяло, навсякъде в ЕС по това перо се заделят най-малко средства - не повече от 3 процента. Малко средства се заделят и за долекуване. За разлика от България, където те са под 1%, в Средна Европа те са средно 25 на сто.

Откъдето и да бъдат погледнати тези цифри, ясно е, че нашата страна е на опашката по редица показатели, свързани със здравеопазването.

В същото време българинът е и европеец и има право на адекватни здравни грижи, особено след като е здравно осигурен. Как обаче те да бъдат осигурени? Това е въпросът, на който управляващите в сектора здравеопазване трябва да дадат отговор. Защото унизително е и за лекарите, и за пациентите да питат щом пристъпят в кабинета: "Докторе, колко ще ми струва?".

Болниците на кастинг за договор с НЗОК

Болниците ще се явяват на своеобразен кастинг, за да сключват договори със съответната районна здравноосигурителна каса. Това става ясно от проектонаредба, която е подготвена от Министерството на здравеопазването и е публикувана в сайта на ведомството за обществено обсъждане. Тя е пряко свързана с Националната здравна карта, която определя потребностите на населението във всеки един регион от болници, лаборатории, образна диагностика и лекари от различни специалности.

Когато болничните легла в даден регион са повече от необходимото от сферата на определена специалност според определените като достатъчни във въпросната карта, касата ще избира с кои лечебни заведения ще сключва договор. Например, ако във Врачанска област има няколко болници с общо 600 легла за кардиологично болни, но картата е определила, че 250 ще задоволят потребностите на населението, касата ще определя с коя точно от тях да сключи договор и с кои не. Изборът ще се осъществява по определени критерии - болницата трябва да има специалисти, които да работят по клиничните пътеки, за които касата сключва договор с нея, да притежава кабинети за амбулаторни и клинични процедури, както и да има условия за комплексно лечение на заболяванията. Това означава, че ако човек страда от херния и бъде хоспитализиран за поставяне на платно например, в лечебното заведение ще трябва да има лаборатория за изследвания и амбулатория, в която след изписването човекът да ходи на прегледи и смяна на превръзката. Освен това, съответната районна здравноосигурителна каса преди сключването на договора ще проверява и дали срещу кандидатстващата болница има заведени дела от пациенти, подадени жалби от болни и техните близки и дали тя има наложени санкции за нарушаване на медицинските стандарти или други провинения. По този начин районната каса ще съблюдава изискването за удовлетвореност на пациентите от качеството на медицинските услуги. Ако обаче се окаже, че две или повече кандидатстващи болници отговарят на изискванията, РЗОК ще следи и какво качество на медицинските услуги се осъществява в тях. Това ще става по критерии, които предстои да бъдат въведени. Водещият от тях ще е дали лечебното заведение има спешно отделение или поне спешен приемен кабинет. Бонус за сключване на договор ще носят още клиниките и отделенията с легла с 24-часово наличие на квалифициран медицински персонал.