Хоемопатия – нежната медицината Георгос Витулкас


Глава З ИЗГОТВЯНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА



страница2/7
Дата28.09.2016
Размер1.49 Mb.
#11036
1   2   3   4   5   6   7
Глава З

ИЗГОТВЯНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА

След като Ханеман почувствал, че е изпитал достатъчно лекарства, той започнал да ги предписва в приетите по онова време дозировки. Но въпреки че пациентът винаги бивал излекуван, лекарството често водело до толкова тежко първоначално влошаване на симптомите, че пациентите и докторите изпадали в паника. Това влошаване трябвало да се очаква, понеже самото лекарство предизвикало симптоми, по­добни на тези на пациента. Нещо повече, Ханеман искал да изпита ле­карства, които се употребявали широко по онова време, като живак и арсеник, но разбира се не можел да даде такива токсични вещества на здрави хора.

Тогава той намалил дозата на една десета от обикновеното коли­чество. Пациентът пак бил излекуван, влошаване имало, макар и по-малко. Това решение не било достатъчно добро. Ханеман разредил лекарствата още повече и всеки път предписвал само една десета от предишната доза и достигнал до разреждане, което било напълно нее­фикасно, понеже по същество в него не било останало повече лекарст­во.

Предимствата на простото разреждане били съвсем определено много ограничени. Ако лекарството не било достатъчно силно, за да влоши симптомите, то било прекалено слабо, за да излекува. Бъдещето на хомеопатията изглеждало разклатено.

Точно в този най-критичен момент Ханеман направил забележи­телно откритие. И до днес не е ясно как точно е достигнал до него. Най-вероятно процедурата била резултат от познанията му по химия и алхимия. Във всеки случай той просто подложил всяко разреждане на серия от енергични раздрусвания, или "сукусии", както той ги нарекъл и открил, че прогресивното разреждане по този начин прави лекарството не само по-малко токсично, но и с по-силно действие!

Ханеман открил решението на един проблем, който занимавал ме­диците открай време. Той разрешил проблема за страничните ефекти на лекарствата!

Сега ще предложим някои теории, за да обясним фактите, установе­ни чрез наблюдение. Ханеман казва, че едно лекарство, изработено по този начин, е по-ефикасно, понеже "силите, скрити и като че ли дреме­щи в грубото лекарство, се събуждат към действие до невероятна сте­пен".

Ханеман първи приел, че дестилираната вода, алкохолът и лактоза­та (млечната захар) са медицински инертни, така че той разреждал ле­карствата в тези субстанции. Ако лекарството било разтворимо във вода или алкохол, той смесвал една част от субстанцията с 99 части от съответната течност и подлагал тази смес на сто силни раздрусвания. Този динамизиран разтцор той наричал първа центесимална потенция. Смесвал една част от тази първа потенция с 99 части вода или алкохол и отново раздрусвал 100 пъти, за да направи втората центесимална по­тенция. Третата стъпка от процеса била да се разреди оригиналната субстанция до едно на един милион, след това до едно на сто милиона и т. н. Той повтарял това до 30 пъти и очевидно спрял до тук. Съвре­менните хомеопати използват потенции до стотици хиляди стотни и повече дори!

Изводите от това откритие са зашеметяващи. Една субстанция раз­друсала и разредена едно на сто хиляди или на 10 с 60 нули все още действа и лекува болести бързо, трайно и без странични ефекти!

Очевидно този феномен не може да бъде обяснен с обикновените понятия в химията. Разрежданията са толкова астрономически, че до­ри една молекула от оригиналното лекарство не остава в течността. И все пак действителните клинични резултати сочат без съмнение, че ня­какво влияние остава. Влияние, което е достатъчно мощно, за да изле­кува дори дълбоките хронични болести. В афоризъм 209 Ханеман пише:



"Хомеопатичната система за медицина развива за своя специална употреба вътрешните лечебни сили на грубите субстанции посредст­вом един особен процес, който досега никога не е бил изпробван; и един­ствено благодарение на него всички те стават неизмеримо дълбоко ефикасни и лекуващи. "

Ханеман открил, че всяко вещество в природата има някакъв вът­решен живот. Ние можем да мобилизираме и да използваме тази сила, ако знаем как да преработим правилно въпросното вещество.

Науката е показала, че когато е възможно да се редуцират вещест­вата до тяхното молекулярно състояние и да се изолира една молекула, тази отделна молекула извършва непрестанно автоматично движение, известно като "Брауново движение". Всеки атом и молекула е съставен от високоенергийни нива и частиците, които се съдържат в атомите, се движат със скорости, често доближаващи се до скоростта на светлина­та. Всеки днес знае, че от разцепването или синтеза на атомите се освобождава офомно количество енергая. Тези опити доказват, че в при­видно твърдите материални субстанции в нашия свят дремят огромни количества енергая.

По някакъв начин повтарящите се разреждания и сукусии на хомеопатичното лекарство отключват огромна лечебна енершя, която е вът­решно присъща на тази субстанция. Във всеки случай ние откриваме, че енергията се освобождава чрез подходящ метод. Ние не знаем връз­ката, ако въобще има такава, между тези феномени, но има обективни доказателства, че те съществуват: Брауновото движение се наблюдава като се погледнат през микроскоп много малки частици, разтворени във вода. Модерната квантова физика измерва с голяма точност енер­гиите и скоростите на движение на субатомни частици, а атомните екс­плозии освобождават енергаята, която се съдържа в материята. В хомеопатията ние сме свидетели на забележителни случаи на изцеле­ние, които потенцираните лекарства могат да постигнат.

В тази връзка поразително е това, което известният лечител Пара-целз е писал преди векове:

"Квинтесенцията е това, което се извлича от субстанцията... След като тя е била пречистена от всички замърсявания и от всички части­ци, които я увреждат и след като е била рафинирана до наи-висша степен, тя достига изключителни сили и съвършенства... В нея тогава има невероятна чистота и именно поради тази чистота тя има спо­собността и достойнствата да пречисти тялото."

Както видяхме, в областта на холистичната медицина - без да спо­менаваме влиянието на Айнщайн и модерната квантова физика - ние сме надскочили концепциите на материализма на 19 век и сме приели доста лесно идеята, че цялата материя е в действителност енергия и че тази енергия може да бъде освободена и дори овладяна. Истинско чудо е, че в хомеопатията тя е била насочена за лекуване на болести.



Глава 4

ЖИЗНЕНАТА СИЛА

"Можем da мислим за материята като със­тавена от отделни пространствени зони с краен интензитет на полето ... В тази нова физика ня­ма място за поле и материя, защото полето е единствената реалност."

Алберт Айнщайн

Прозрял факта, че материята е проникната от енергия, която може да бъде освободена и насочена към лечението на заболяванията, Ханеман формулира правилна концепция за природата на болестите. Той е от учените, чиито изводи се основават единствено на експериментално изведени и прецизно анализирани факти. Той никога не би приел кон­цепция, несъвместима с опитните данни и наблюдения.

Хансман е поразен от два факта. Първо - медикаментите, които са многократно разредени, могат да лекуват само ако са хомеопатично потенцирани, т.е. енергизирани чрез сукусио; и второ - веднъж, след ка­то са потенцирани но този начин, те вече не съдържат каквито и да е доловими материални следи от своя първоначален състав. Следова­телно характеристиките им на лечебни средства са обусловени не от материални компоненти, а от друг фактор - енергия. Оттук и извода, че сукусиото навярно предава някаква енергия от първоначалните състав­ки към неутралното вещество - разтворител. Всички ние сме свидетели на подобно предаване във всекидневната си практика - пластмасата предава статично електричество на хартията, върху която се трие; електричеството е невидима сила, съхранена в батериите, направени от вещество. Хансман навярно осъзнава, че е прехвърлил границите на материята и е навлязъл в сферата на енергаята.

Следват ред логачсски изводи. Щом.като лекарственият препарат е с дипалшчно (енергийно), а не материално естество, то природа та па болестното увреждане в организма, на която въпросният препарат въз­действа, трябва да е от същото естество. Следователно: болестта е ув­реждане най-вече от динамичен порядък. Но какво точно означава това? Хансман достига до извода, че се касае за увреждане на жизнена­та сила на човека. Преходът от живот към смърт е неизмерим във времето, той не е става постепенно, и все пак, това е най-радикалната про­мяна, която съществува. Тя прекратява активността на организма и во­ди до разграждане. Динамичната енергия, която липсва в трупа и която живият организъм притежава, Ханеман нарича "жизнена сила". Той описва характеристиките й в Афоризъм 9:

Когато човек е здрав, духовната жизнена сила /абсолютна сама по себе си/; динамизмът, вдъхващ живот на материалното тяло /организ­ма/, властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във ве­ликолепно, хармонично жизнено действие както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите. Тогава душата ни, надарена с разум, може свободно да разполага с този жив, здрав инст­румент, за да постигне no-висшите цели на нашето съществуване.

Умът трябва да бъде напълно свободен, за да възприема и реагира в съответствие с нещо невидимо и нематериално. Не можем да отре­чем, че някаква сила владее Вселената, само защото тя е невидима и не можем да я измерим. Всички ние ежедневно усещаме тази жизнена сила, когато изпаднем в стресови ситуации - климатични изменения, пътувания, промени в диетата, пренатоварване, тъга, разболяване. То­гава проявяваме нашата издръжливост, гъвкавост, способност да се адаптираме към обстоятелствата. Тъй като тази способност е тай-явно изразена само в живите организми, ние я наричаме жизнена сила.

Днес ние признаваме някаква сила единствено като измерим нейни­те характеристики. По такъв начин признаваме магнетизма, електри­чеството, гравитационното привличане. Обикновено определяме електричеството като поток от електрони, но не знаем нищо за силата, която прави тяхното движение възможно. Самата същност на силата или енергията винаги ни се е изплъзвала. Никога не сме съумявали да я почувстваме или да възприемем същността й с нашите сетива. По подобен начин жизнената сила, която одухотворява тялото, не е нещо, което бихме могли да изпитаме пряко; можем единствено да разпоз­наем присъствието й чрез нейните характеристики.

Джеймс Тайлър Кент, едни от най-видните медици на Америка през 19-век, описва отделни особености на жизнената сила в своите "Лекции по философия на хомеопатията".

1. Надарена е със съзидателна интелигентност, т.е. интелигентно моделира и ръководи процесите в човешкия организъм.

2. Структурообразуваща е - поддържа в тялото непрекъснат процес на изграждане и разграждане. Но в противен случай, когато поради ня­каква причина жизнената сила се отдръпне от тялото, свидетели сме на процес, който отслабва енергиите в организма и гя прави разрушител­ни.

3. Търпи промени. С други думи, може да тече нормално или ненор­мално, да създава ред или болест.

4. Подчинява и контролира тялото, което обитава.

5. Адаптивна е. Фактът, че индивидът е приспособим към изменя­щите се условия на заобикалящата го среда, е неоспорим, но кое е оно­ва, което само се адаптира към средата? Мъртвото тяло не умее да прави това. Ако размислим, ще се убедим, че жизнената сила се адап­тира към околната среда и така поддържа човешкото тяло в нормално или ненормално състояние, когато е студено или горещо, влажно или сухо, при всякакви обстоятелства.

Друго доказателство за съществуването на жизнената сила е фактът, че когато организъм, в който са възникнали нарушения се постави под влияние на подходящо хомеопатично лекарство, пациентът не само из­питва облекчение на симптомите, но заживява с усещането, че в него животът отново тече хармонично. Най-после, след столетия на труд­ности и търсения, вече разполагаме с медицинска система, която не са­мо признава лечебните сили на тялото и Природата, жизнената сила, но и на практика е изградена според принципите за стимулирането на тази сила. И накрая, открити са принципите, въз основа на които бихме могли да работим в съгласие, а не против жизнената сила - една истин­ска екология на медицината.
Глава 5.

ДИНАМИЧНОТО ИЛИ НЕЗАБЕЛЕЖИМО НИВО

След като била разбрана основата на здравето и лекуването, Ханеман насочил усилията си към същността на болестта. В Афоризъм 11 той пише: "Когато човек се разболее, онази духовна, самостоятелно действаща жизнена сила, присъстваща навсякъде в организма, е разст­роена от динамичното въздействие на болсстотворсн, враждебен към живота агент."

Виждаме съвсем ясно, че Ханеман е отишъл далеч напред във вре­мето, изпреварил е и нивото, на което сме ние самите днес, твърдейки, че не само болестта, но и причините за нея са динамични. С друга ду­ми, не микробите, вирусите или бактериите, дори не и техните виру-лентни отрови на химично ниво, а самата им същност, жизнената им ^сила, "душата" им причинява болестта. И това е нещо динамично.

Нещо повече, тези вибриращи, пулсиращи, живеещи в нас враждеб­ни (в" смисъл "вредни", "разрушаващи") и болестотворни агенти могат да засегнат само неустойчиви към тях организми и ги увреждат единст­вено на динамично енергийно ниво. Ако болестта е въпрос на вид бак­терии и на тяхното количество, онези, които са в най-близък контакт с тях, щяха първи да бъдат засегнати. Но нещата стоят по-различно. Навсякъде има хора, които са в контакт със заразни болести, но оста­ват здрави. Има хора, които сняг на едно легло с болни от туберкулоза или от остра стафилококова инфекция и остават невредими. И в също­то време, има хора, които живеят в здравословна обстановка, грижат се за диетата си, почиват, спортуват и т.н., и въпреки това, стават жерт­ва на различни видове заразни инфекции.

Болест възникна само когато се съчетаят две условия: присъствие на външен болестотворен агент и вътрешна неустойчивост на пациен­та. Не става дума за контакт с определени болестотворни микроби. По тази причина епидемията никога не засяга всички в дадена област.

Всички алопатични лекари биват обучавани, че възприемчивостта на организма е основният фактор за възникване на болестта. Това им се преподава, по впоследствие, в процеса на обучение и в практиката се набляга изключително на теорията за вирусната и микробната трансмисия на болестта и този факт често се пренебрегва. С готовност се признава, че хората са защитени от микробната инвазия от антитела, но обикновено не се нравят но-задълбочени изследвания върху онова) което конкретно отключва процеса на създаване на антитела. И още веднъж, защо едни хора-заболяват, а други - не?

Големият американски хомеопат от деветнадесети век Дж.Т.Кент пише:

Ще ви кажат, че бацилът е причинител на туберкулозата. Но ако един човек е устойчив към бацила, той не би могъл да бъде засегнат от него ... Бактериите са резултат от болестта ... малките микроско­пични същества не са причинители на болестта, те се появяват по-къс­но ... Те са следствие от болестта, съществуват-винаги, когато се наблюдава дадено заболяване и под микроскопа се открива, че на всеки патологичен случай съответства определена бактерия. Старата шко­ла я приема като причина... но причината е много no-незабележима всичко, което може да бъде видяно под микроскоп. 1

Виждаме, че възприемчивостта и разрушаващият агент са фактори­те, необходими, за да се прояви дадено заболяване. Във връзка с това е интересно да отбележим, че теорията за "алергените", към която се придържа ортодоксалната медицина, напълно подкрепя това твърде­ние. Според нея дори безкрайно малко количество от дадено вещество понякога може да предизвика остра реакция, която причинява непоно­сими страдания или дори смърт на организма, който с чувствителен към него. Това се случва, защото чувствителността на организма към дадено вещество го прави незащитен към въздействието му. И след ка­то в ежедневната си практика лекарите-алопати наблюдават как безк­райно малки количества от някакво съединение причиняват заболявания, странно е наистина защо те не могат да приемат, че също толкова малки дози от лекарствени средства могат да ги лекуват. Още повече, всяко хомеопатично лекарство е прецизно избрано именно за­ради това, че показва тясна връзка с нарушението у пациента, което пък обуславя повишената чувствителност на пациента към него.

Ако потърсим научно обяснение за действието на безкрайно малки­те дози хомеонатични препарати, можем да го открием в закона на Мопер - френски математик от осемнадесети век:



За да бъде предизвикана някаква промяна в природата е необходимо възможно най-малкото количество действие. Според този пришит, ре­шаващо е винаги малко/по, минималното количество.

Действието на този принцип може да бъде видяно навсякъде около нас. Колко топлина е нужна, за да отключи невероятния процес на рас­теж на семето? Колко слънчева енергия е нужна, за да бъде едно цвете нахранено? Помислете колко чувствителни би трябвало да бъдат апа­ратите, които измерват космичните лъчи на слънцето, а тези космични лъчи са двигател на невероятни сили, които предизвикват промени в климата в зависимост от слънчевия цикъл.

Днес повече от всякога сме склонни да признаем, че психичният стрес (умствения шок) е единственият фактор, който отключва голям брой заболявания. Ако в тези случаи приемаме, че една мисъл или чув­ство могат да причинят динамични увреждания, защо е толкова трудно да признаем, че първоначалните смущения са на енергийно ниво, и че това ниво може да бъде повлияно от присъщата за бактериите или микробите вибрираща енергия?

Убеждението, че болестта се причинява от бактерии, е може би ед­на от нашите най-големите заблуди. Всички терапевтични изследвания днес се базират на тази догма. Нейно следствие е вълната от нови про­дукти, заляла пазара, нови лекарствени препарати, погълнали неверо­ятно много средства, усилия, здраве и пари. Но, тези изследвания са основани на погрешно убеждение и са насочени в погрешна посока. Много хора се мъчат да докажат, че ортодоксалната медицина и откри­тията, направени от нея, са снижили значително смъртността в целия свят, но ако се огледаме около нас, ще се убедим, че ръстът на умстве­ните и психични отклонения е нараснал пропорционално. По-нататък ще говорим за връзката между двата феномена.

Ситуацията в хомеопатичната практика е съвсем различна. Тук изобщо не става дума даден вид бактерия да бъде убит, а човешкият организъм да бъде приведен в такова състояние, в което за бактериите ще бъде невъзможно да съществуват в него. С други думи, възприемчивостта на пациента да бъде сведена до минимум.

И така, да обобщим всичко казано дотук:

1. Пациентът е излекуван само ако му бъде дадено лекарство, което в здрав организъм предизвиква симптоми, сходни със симптомите, наблюдавани у него самия.

2. Заболяването не е просто смущение във функцията на даден ор­ган, а no-скоро нарушение в жизнената сила, която е отговорна за функ­ционирането на целия организъм.

3. Лекарствените средства не могат да проникнат във физическия организъм или да въздействат върху жизнената сила, ако не са приве­дени в динамично, енергизирано състояние.

4. Причините за заболяванията трябва да се търсят на динамично, а не на физико-химично ниво.


Глава 6

ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ КЪМ БОЛЕСТИ

Нека се върнем към въпроса, задаван от всички страдащи от хро­нични заболявания: каква е истинската причина; как това е станало в моя случай и какво означава това за моето лечение?

Както казахме, Ханеман привлякъл много медици, които му пома­гали при доказването на различните лекарства п записвали резултати­те. Случаите, които той излекувал, му спечелили безброй почитатели. Събирали се ученици от целия свят, за да се обучават при него. Но ус­пехът му донесъл не само слава и последователи, а и безброй врагове, Един от тях бил издател от Лайпциг. Той потърсил човек, който да на­пише книга против хомеопатията. Спрял се на някакъв доктор -Дж.Х.Роби, който пък възложил тази работа на ученика си -Константин Херинг. Съответно Херинг се заел с изследване на хомео­патията и се опитал да събере материал, който да я дискредитира. Но вместо това самият той се убедил постепенно в присъщата й вътрешна вярност и станал предан па Ханеман и хомеопатията. Той събрал, кла­сифицирал и издал цялата съществуваща информация за действието на лекарствата върху човека. Неговата монументална "Материя медика" се простира в дванадесет големи тома и е станала основна референтна книга в хомеопатията.

Много рядко се случва човек да не може да открие в нея някой сим­птом - умствен или физически, който някога е бил предизвикван от до­казването на лекарство - независимо колко странен е той: висока температура, която се появява само мезкду 6 и 8 часа вечерта; хронич­но главоболие, което идва ирез ден и трае от 10 сутринта до 3 след обяд; световъртеж, който се появява само когато пациентът лежа със затворени очи; ирационален страх, че ако човек легае в заспи, няма ни­кога да се събуди отново; депресия и тъга, които се появяват само на здрачаване; ирационални страхове - от рак, сърдечна болест, смърт или лудост; импулс за самоубийство като скочиш от голяма височина; невралгична болка, която се появява само веднъж седмично; мъчител­на ишиасна болка, която се появява всеки четвърти ден; ревматична болка, която се обажда само между два и четири сутринта; астматична атака, която идва в полунощ...

По това време ресурсите на разположение на хомеопатите, позна­нията им в областта на науката и нейните закони, техниките за изготвя­не на лекарствата били много по-развити и съответно много по-фини и точни. След 1816 г., като видял това, със своята привична подреденост и проницателност Ханеман се посветил на изследване на самата бо­лест.

Той установил, че болестите са два основни типа. Първият тип обикновено са болести, които се самоограничават и са кратки. В афо­ризъм 72 Ханеман ги дефинира така: "Такива болести обикновено пре­минават за кратък период с различна продължителност и се наричат остри болести. Вторият тип болести - хроничните са по-коварни, скрити и разрушават организма след no-продължителен период от вре­ме. Те представляват съвсем различен проблем, както за жизнената сила на пациента, така и за хомеопатията." Ханеман продължава: "Вторият тип включва болести, които често изглеждат незначител­ни и трудно се забелязват в началото. По особен за тях начин те дейс­тват увреждащо върху живия организъм, като го повреждат динамично и коварно подриват неговото здраве до такава степен, че автоматичната енергия на жизнената сила, чието предназначение е съхраняване на живота, момее да им се съпротивлява само несъвършено и неефективно в началото, както и след като те започнат да напред­ват. Жизнената сила не е способна да ги изкорени, да ги излекува. Тя е безпомощна да ограничи техния растеж или своя собствен постепенен упадък, което в крайна сметка води до разрушаване на организма."

За Ханеман лекуването на острите болести не представлявало го­лям проблем. Просто трябвало да се открие онова вещество, което предизвиква подобни симптоми в един здрав организъм и излекуване­то било бързо и цялостно. Но хроничните болести били различно не­що. За да разберем как Ханеман се справил с това предизвикателство трябва да се върнем назад и да проследим откритията му стъпка по стъпка.

От 1810 до 1816 г., шестте години след публикуването на "Органона", той водел подробни записки за всеки отделен случай, като непрекъсна­то работел с ученици и пациенти от целия свят. Той забелязал, че пове­чето оплаквания изчезвали, но въпреки това много от пациентите се връщали след време с нови оплаквания или с възобновяване на стари­те такива. В природата на Ханеман било да задава въпроса "защо?" и да изследва докато открие отговора. В своята книга "Хроничните болести" той пише:

"Откъде се получават... неблагоприятните резултати при продъл­жителното лечение на... хроничните болести дори чрез хомеопатия ?

Каква е била причината за хилядите неуспешни опити да се излекуват... болести с хроничен характер така, че да се стигне до трайно здраве? Момее би това се дължи на все още малкия брой хомеопатични лекарс­тва, които досега са доказани по отношение на тяхното чисто дейст­вие?... Даже добавянето на нови доказани ценни лекарства, чийто брой нараства от година на година, есе още не е довело до напредък в лекува­нето на хроничните болести дори с една стъпка. Острите заболявания се отстраняват задоволително посредством правилното прилагане на хомеопатични лекарства, а с помощта на неуморната жизненост на нашия организъм те бързо и съвършено се лекуват."

Ханеман виждал отново и отново как хроничните болести били отс­транявани хомеопатично само за да се появят отново, в повече или по-малко различна форма и с нови симптоми. Той виждал, че хомеопатичният лекар, изправен пред хроничен случай "... не само трябва да воюва с болестта... но също така винаги се натъква на от­делни фрагменти от no-дълбоко заседнали първични болести... Ето за­що той трябва първо да установи, доколкото му е възможно, целия комплекс от всички симптоми и инциденти, принадлежащи към нез­найната първоначална болест, преди да може да се надява да открие едно или повече лекарства, които да могат хомеопатично да покрият целостта на първичната болест.9

За Ханеман постепенно станало ясно, че такива хронични състоя­ния не могат да бъдат лекувани само от жизнената сила, нито пък от каквато и да било промяна в диета или начин на живот. Тогава той се хвърлил в изтощителни изследвания на всички такива хронични случаи за да разбере дали може да се открие някакъв общ знаменател, обясня­ващ дълбоката и невидима слабост, която предразполага към неговото хронично заболяване - слабост, която Ханеман нарекъл "миазъм". През 1827 година, след като бил изследвал тозя проблем около 12 години, Ханеман се убедил, че е открил този об(ц знаменател. Това убеждение се основавало на две свързани помежду си наблюдения. Ханеман опис­ва първото наблюдение в следния пасаж:



"Аз наблюдавах и изследвах такива... пациенти и стигнах до това заключение, когато открих, че препятствието за излекуване в много случаи... изгмжда е свързано с доста по ранно обриване, сърбеж, които нерядко самият пациент признаваше. Началото на всички следващи страдания обикновено датираше от това време."

При пациенти, които отначало не можели да си спомнят за подобни сърбящи обриви, Ханеман настоявал и разпитвал в още по-големи де­тайли за всеки стадий от живота на пациента:



"След внимателно изследване обикновено се оказваше, че малки сле­ди (малки сърбящи пъпчици, херпес и тм.) са се проявявали при тези пациенти от време-навреме, макар и рядко, като един недвусмислен знак за no-ранно заболяване от такъв характер."

Този първоначален ключ за основата на миазматичното предразпо­ложение към хронично заболяване бил по-нататьк потвърден от втори вид наблюдение, което направили много лекари но това време. По-долу следват някои истории на случаи, които Ханеман цитира в своите "Хронични заболявания" и които той е събрал от много различни лека­ри.

Тринадесетгодишно момче, което е страдало още от детството си от косопад ( Tinea capitis, днес се нарича трихофития) най-после би­ло излекувано от майка си. Но след 8-10 дни то се разболяло сериозно -започнало да страда от астма, ужасни болки в крайниците, гърба и коленете, които не можели да бъдат облекчени, докато след един ме­сец не избил обрив от краста по цялото му тяло.

(Pelargus, Obs. din. Jahrg. 1722, p.435)

Същото заболяване при едно малко момиче било потиснато чрез пургативи и други лекарства, но детето било нападнато от чувство за притискане в гърдите, кашлица и голяма слабост. Едва след като спря­ло да приема лекарствата и трихофитията отново се появила, моми­чето възстановило своята веселост и това станало наистина бързо.

(Pelargus, Breslauer Sammlung v. Jahre, 1727, p.293)

Тригодишно момиче имало сърбеж за няколко седмици. Когато той бил излекуван чрез едно мазило, на следващия ден то било нападнато от задушаващ катар с хъркане, изтръпване и студенина в цялото тяло, от което не се възстановило, докато сърбежът не се появил отново.

(SURbcating Catarrh, Ehrenfr. Hagendorn, Hist, med, phys. Cent. P. hist 8,9)

Петгодишно момче страдало дълго време от сърбеж: и когато той бил подтиснат от едно мазило, след себе си оставил тежка меланхо­лия, придружена с кашлица.

(Riedlin, the father, Obs. Cent II, obs. 90, Augsburg 1691)

Дванадесетгодишно момиче със сърбеж:, от който често страдало и който бил отстранен от кожата с мазило. В резултат на това се появили висока температура със задушаващ катар, астма и подуване, а след това и плеврит. Шест дни след като била взела вътрешно лекарс­тво, съдържащо сяра, сърбежът отново се появил и всичките заболява­ния освен подуването изчезнали. Но след 24 часа сърбежът отново престанал, което било последвано от ново възпаление в гърдите с плев­рит и повръщане.

(Pelargus, Obs. din. Jahrg. 1723, p.15)

Деветгодишно момиче с тинеа капитис - след като болестта била подтисната, то било нападнато от продължителна ниска температура, общо подуване и затруднено дишане. Когато тинеа отново се проявила, то се възстановило.

(Hagedorn, Recueil d'observ. de Med. Tom.III, p308)

След като някакъв сърбеж бил подтиснат чрез външно прилагани ле­карства, се появила слепота, която изчезнала, щом обривът се появил отново на кожата.

(Amaurosis, Northof, Diss. de scabie, Getting, 1792, p.10)

Мъж, който подтиснал често появяващ се сърбящ обрив с някакво мазило, получил епи.гептични гърчове, които изчезнали след повторно­то появяване на обрива по кожата.

(Epilepsy, J.C.Carl in Aft. Nat. Cur. F., obs. 16)

Две деца били излекувани от епилепсия след избиването на влажна тинеа върху кожата. Епилепсията се върнала, когато тинеата била невнимателно подтисната.

(Tulpius, obs. lib. I., Cap.8)

От тези случаи се стига до два факта. Първо - ако при човек с дълбо­ко хронично предразположение към болест обривите просто се подтис­кат, вместо да бъдат лекувани съответно,» това води до сериозни увреждания на вътрешните органи. Второ - всичките органи на тялото са свързани помежду си части на един единен организъм и следовател­но си влияят взаимно в значителна степен.

Няма такова нещо като локално заболяване (местна болест). Човек може да използва този израз само в смисъл, че определена част от тя­лото е повече засегната, а не че един орган страда независимо от оста­налите. Съвременната ортодоксална медицина все повече и повече застава на този възглед, че няма болести, а само индивиди, които са болни. Това за съжаление е все още само на думи. Например на па­циент, страдащ от астма, запек и ревматични болки, днешните лекари ще предпишат три различни лекарства - по едно за всяка болест (и ве­роятно всяко от тях ще бъде комбинация от няколко лекарства), докато хомеопатът би предписал едно единствено лекарство за да излекува та­зи единствена болест, която се проявява в три аспекга.

Да се върнем към Ханеман и неговите изследвания върху източни­ците на хронични болести. Многобройните примери, които той споме­нава, ни сочат ясно връзката между кожните болести и вътрешните увреждания. При постигане на истинско излекуване наблюдавал и следното - кожното заболяване, от което пациентът страдал в минало­то, се появявало отново по време на лекуването, а също и когато паци­ентът се освобождавал от вътрешно увреждане.

Този фундаментален миазъм, който лежи в основата на повечето хронични заболявания, Ханеман нарекъл Лсора.Той я разглеждал като една основна слабост, която по-нататък се влошавала от подтискащите лечения, защото те само отстранявали симптомите, без да излекуват предразположението.

Усилията на човечеството да се освободи от страданията просто до­вели до продължително подтискане на болестите през всички векове. Много малко хора някога са получавали правилно лекуване, освен по някаква щастлива случайност, и продължаващото потискане на симп­томите е довело до застрашителна слабост на вътрешните органи. Според изследванията на Ханеман тази слабост се е предавала от едно поколение на друго. (Ханеман провеждал, когато било възможно, раз­говори с родители и прародители на пациентите с хронични заболява­ния.) Децата наследяват от всеки родител точно определени видове чувствителност в определени органи. Получените при децата уврежда­ния са точно копие на уврежданията на единия родител или нещо ком­бинирано от болестите, наследени и от двамата родители.

Ханеман забелязал, че природата се опитва да задържи болестта колкото е възможно по-далече от жизнено важните органи на човека, като че ли колкото се може по-далече от неговия център. Когато за­щитните сили на организма критично намалеят, болестта напредва към по-вътрешни органи.

Това унаследяване включва не само физическите увреждания на ро­дителите, но също така и други фактори: умствената нагласа на родите­лите по време на зачеването, проблемите, от които те страдат (физически или умствени), тяхната привична диета, степента на ток­сичност на техните тела (деца, заченати когато родителите са били под силното влияние на алкохол или наркотици, са особено увредени), дори магнитното състояние на атмосферата и степента на атмосферно за­мърсяване, радиоактивност и т.н. Всички тези фактори, както и всякак­ви увреждащи влияния по време на бременността, биха могли да засегнат чувствителността на нероденото дете.



Това, накратко, е началото на теорията на Ханеман за основните причини на болестите. "Псоричният миазъм", пише той, "е най-древ­ният, най-универсалният, най-разрушителният и въпреки това най-ло­шо разоран миазъм, който за хиляди години е измъчвал и обезобразявал човечеството и който по време на последните векове е станал майка на хиляди невероятно различни остри и хронични (невенеричест) заболивания..."

Концепцията за "миазъм" може да изглежда прекалено опростена. Може би ва се струва твърде елементарно да се сведат причините за всичкл хронични болеели до един толкова прост и единствен източник, особено до нещо на пръв поглед толкова незначително, каквото е един кожев обрив. Лекарите, които четат тази книга, могат да се препънат в идеята, че огромният напредък в терапията през вековете е довел най-вечс до подтискане на жизнената сила и поради това е влошил хроничните болести, от които страда човечеството. Но преди да отхвърлите тази концепция, помнете, че Ханеман е бил признат медицински гений и новатор в медицината за своето време. Той се е занимавал много подробно с въпроса в продължение на 12 години. Също е вярно, че ре­шенията на най-трудните проблеми общо взето са много прости и обикновено идват от неочаквана посока. Последното и най-важно дока­зателство, както винаги, е че прозрението на Ханеман е довело до най-трайните и драматични случаи на окончателно излекуване на хроничните болести, които някога са ставали.

Ханеман много внимателно разграничавал венерически от невенерически заболявания. Причина за това били негови изследвания на древната история. Те го довели до заключението, че венерическите за­болявания са много по-скорошен феномен отколкото псората. Както вече видяхме, Ханеман положил много усилия да докаже предаващия се и миазматичен характер на кожните обриви. Сифилисът бил по-просто нещо, не било нужно да убеждава никого за способността му да бъде предаван от поколение на поколение. Още по това време било об­щопризнато, че сифилисът не може да бъде наистина изкоренен, че не­говите ефекти просто се предават на следващите поколения.

Много често в практиката си хомеопатите установяват, че сифилитичният миазъм се проявява в организъм, който вече е отслабен от псоричния миазъм. В афоризъм 206 на Органона Ханеман пише:



"Когато лекарят бъде извикан да лекува нещо и предполага, че това е запуснат случай на сифилис, той обикновено ще открие, че случаят е ус­ложнен с псора. Псоричният миазъм е без съмнение най-чест и е основ­на причина за хроничните болести..."

В тази ситуация хомеопатът се изправя пред труден и деликатен проблем. Две специфични миазматични предразположения са налице едновременно. Хомеопатът трябва да може да разграничи кои симпто­ми принадлежат към сифилитичния миазъм и да отстрани първо този слой. Едва тогава симптомите на псоричния миазъм ще се изявят яс­но. Всеки миазъм представлява набор от симптоми. Поради това хо­меопатът трябва да разпознае и избере измежду всичките симптоми онези комплекси,,които принадлежат към всеки миазъм. Очевидно то­ва е доста главоболен процес, който изисква изключително умение и познание от страна на предписващия и голямо търпение от страна на пациента.



Ханеман идентифицирал и трети миазъм, който нарекъл сикотичен миазъм (сикоза). Той е свързан с определен тип гонорея, която води до развитие на брадавици в своя вторичен стадий. "Миазмът на другите видове обикновена гонорея изглежда не прониква в целия организъм, а има само локално влияние върху пикочните органи" - пише Ханеман.

Изправен пред случай, в който и трите мйазъма са налице, хомеопатът може да ги отстрани един по един, а не едновременно. Лекарства­та, които се предписват, трябва да следват едно след друго, в определена последователност в зависимост от степента на проявление на всеки един миазъм в отделните моменти. Това изисква от хомеопата непрекъснато внимание, продължително изучаване и внимателна преоценка на симптомите, които се появяват през различните фази на лечение. Само правилната оценка ще позволи на предписващия да из­бере подходящото лекарство в подходяща доза и в подходящ момент.

За съжаление в наши дни нещата са по-сложни, отколкото по вре­мето на Ханеман. В действителност сега съществуват много повече от три миазма. Съвременната хомеопатична практика разпознава много­образие от влияния, които могат да се насложат върху конституцията и които се предават от поколение на поколение.

Често итгочник на миазми са тежки болести като рак или туберку­лоза. Добре известно е, че такива болести се предават по наследство в някои семейства и хомеопатите са в състояние да разпознаят специ­фичните комплекси от симптоми, които могат да се открият в следва­щите поколения и които са свързани с тези болести, без непременно човек да е болен от тях.

Друг източник на миазми са ваксинациите и силните лекарства, ко­ито често се предписват от алопатичните доктори. Това може да дове­де до такъв безпорядък в жизнената сила, че пациентът остава в хронично отслабено състояние. Специфичните и ятрогенни миазми, които често се срещат в хомеопатичната практика, произтичат от вак­синацията против едра шарка, употребата на кортизонови препарати, транквиланти, антибиотици, и др.

Поради всички тези влияния в наши дни често се случва да лекува­ме пациенти с ает или шест миазматични слоя. В добавка към псоричния миазъм може да съществуват сикотичен миазъм, плюе миазъм от ваксина против едра шарка, плюс миазъм от пеницилин, плюс миазъм от кортюон м т. н. Случай от този тип представлява най-трагичното, обезсърчаващо и фрусгриращо предизвикателство към уменията на хомеопата. Да се отстрани всеки миазматичее слой последователно, до­ри ако приемем, че всеки път се предписва правилното лекарство, мохсе да отнеме много години търпеливи усилия.

За дг не изпаднат в паника повечето читатели, ще поясним с някол­ко думи. Това, чг някой е приемал дадено лекарство, не означава че ве­че страда от съответния миазъм. Само сравнително малък брой хора, които приемат лекарства продължително време, или които са прекара­ли гонорея или сифилис, з действителност придобиват техния миазъм. Независимо от това, дори този малък процент пациенти представляват сериозен проблем в обществото, в което хроничните болести са глав­ния за изследване обект в областта на здравето.


Каталог: books -> zdrave -> homeopatia
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване
zdrave -> Дванадесетте лечители и други лекарства д-р Едуард Бах Въведение
homeopatia -> Хомеопатия за младост и красота Сергей Баракин, Ирина Баракина да се приберете в собствените си граници


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница