Хоемопатия – нежната медицината Георгос Витулкас


Глава 7 ХОМЕОПАТИЧНОТО ИНТЕРВЮ



страница3/7
Дата28.09.2016
Размер1.49 Mb.
#11036
1   2   3   4   5   6   7
Глава 7

ХОМЕОПАТИЧНОТО ИНТЕРВЮ

Досега вероятно сте добили известна представа с каква огромна задача-се залавя хомеопатьт, когато се съгласи да поеме един случай. Ос­вен това той трябва да отговаря на въпроси като: "Можете ли да ме излекувате?", "Колко време ще отнеме?", "Какво трябва да правя, за да Ви сътруднича?"

В днешно време всеки пациент знае името, което ортодоксалната медицина е дала на главните симптоми на проблема му. В същото вре­ме от самото начало той трябва да знае, че никой истински хомеопат не предписва според наименованието на болестта: всеки случай е нов, всеки има своите собствени специфични умствени и физически симп­томи. Всеки индивид е уникален. Хомеопат, който предписва по наи­менованието на болестта, вместо според пациента, не е истински хомеопат и не заслужава доверие.

Как изглежда един хомеопат за пациента? Какво е изживяването при едно хомеопатично интервю? Да започнем с това, че литературата в чакалнята ще набляга върху природосъобразния подход към медици­ната и вероятно броят на чакащите ще бъде далеч по-малък, отколкото в кабинета на алопата. Това е така просто защото продължителността на всяко посещение е значително по-голяма. Действително, ако не сте първият пациент за деня, може да отделите доста време от своята дневна програма за чакане, защото интервюто, както ще разберете, е старателно индивидуализирано и затова е почти невъзможно да бъде определено времетраенето му.

По време на интервюто може да се чувствате малко неловко. Може да ви изглежда, че хомеопатът внимателно изследва всички ваши ма­ниери. Но бързо ще разберете, че това не е съдене, а no-скоро обикно­вено наблюдение от страна на един заинтересуван. Скоро ще Ви стане ясно, че хомеопатът е заинтересуван от самите вас толкова или дори повече, отколкото от болестта ви.

За разлика от алопатичния лекар, който рядко или почти никога не разгръща книги по време на консултация, хомеопатът е заобиколен от гигантски, доста поизносени книги, с които постоянно се консултира, докато вие описвате отделните симптоми, и през цялото време нещо

записва. Дори може да ви помоли да говорите по-бавно, за да успее да запише точно фразата, която сте употребили!

Ако не сте запознати с тези стилистични разлики, всичко може да ви учуди. Това усещане вероятно ще се засили от факта, че след като изслуша спокойно всичко, което може да си помислите да кажете, хо­меопатът ще се впусне в дълга серия най-необикновени въпроси, обх­ващащи подробно всички аспекти на вашия живот. Топлокръвен ли сте или обикновено сте зиморничав? Имате ли непоносимост към сухо или влажно време? Имате ли някакви страхове - от кучета, от тъмнина, от смъртта, от затворени пространства, от високи места? Тревожите ли се и ако да, то за какви неща: за вашето здраве, или за другите? По принцип спретнат ли сте или сте небрежен? Как ви въздейства музика­та? Оплакванията ви предимно от едната страна на тялото ли са - коя? Имате ли някакви особено силни желания или отвращения към специ­фични храни? Как спите? Каква е позата ви по време на сън? Отвивате ли си краката? Всички тези въпроси, а и други подобни, могат да бъдат зададени. За момент може да заприлича на психоанализа, с изключе­ние на това, че хомеопатьт не изследва надълбоко вашите отговори, а просто си ги отбелязва по начина, по който сте ги изразили и продъл­жава нататък.

При завършване на интервюто хомеопатът може да отдели време да изследва насаме вашия случай, за да проучи всички подробности с помощта на книгите си, преди да предпише лекарство. Вероятно ще напуснете кабинета с ум, гъмжащ от подробности, чудейки се дали сте отговорили пълно и правилно на въпросите му, тъй като много от въп­росите са за такива тънкости, за каквито не сте си и помисляли - а и може би никога не бихте се замислили. Неизменно по-късно пациенти се връщат и съобщават за промяна в част от отговорите си, след като са се наблюдавали по-отблизо за известно време. Но често хомеопатът ги е -изпреварил чрез познанията си.за целостта на симптомите на ле­карството, което е предписал за вас. Това може да ви доведе до заклю-1 чението, че хомеопатът ви познава по-добре от вас самия.

Ханеман познавал сложността на човешката природа и трудности­те, които се изпречват пред хомеопата при опитите му да разпита па­циента за неговите симптоми. В Афоризъм 96 той пише:



"Струва си да отбележим, че темпераментът на пациентите чес­то е неестествено повлиян; така че някои хора, особено хипохондрици-те и други чувствителни и нетолерантни личности, са склонни да представят оплакванията си в твърде силна светлина и да ги описват с прекалено силни изрази, като се надяват по този начин да накарат ле­каря да удвои усилия та си."

А в Афоризъм 97:



"Но има хора с друг вид темперамент, които скриват много оплак­вания от лекаря, отчасти от фалшива скромност, плахост или срам; които представят своя случай по неясен начин и считат много от сво­ите симптоми за твърде незначителни, за да бъдат споменати."

Ханеман изготвил списък с повече от сто въпроса, които лекарят трябва да зададе на пациента при снемане на случая. Това дава някаква представа на читателя за прецизността и старанието, които се изискват при снемането на даден случай и за необходимото време.

Вземете, например, следния случай от тетрадката на д-р Дж. Т. Кент. При него става дума за промяна на кожата около носа при болен от лупус. Тази диагноза би била достатъчна за който и да е алопатичен лекар, за да започне лечението (без особени изгледи за успех, защото не съществува никакво „алопатично“ лечение за тази болест) А сега да видим колко много информация е била нужна на д-р Кент, един хомеопат, за да завърши лечението:

Мистър Х.С.М. бил женен мъж на 28 години, когато се явил за лече­ние.



1 октомври 1903г. Напреко на носа има лупусно образувание, напом­нящо на голяма червено седло. Малария, продължила девет месеца, пре­ди пет години. Един лекар му давал хинин. Раздразнителен. Добра памет. Спи по гръб, склонност да поставя ръцете си над главата. Под­тискащи сънища през втората част на нощта. Бавно дишане. Сърдечен пулс 60. Слаб апетит и жажда. Ревматични болки в десния глезен, по­някога и в раменете. Упорити болки в кръста. Няма силни болки. Вло­шава се през зимата, подобрява се през лятото: сърбеж и ревматизъм. Суха кожа; сърбеж по бузите и носа, а през зимата и по ушите. Места­та стават твърди, на бучки, след това зачервени и много сърбящи; по­добен сърбеж по главата и в ректума. Никога не е имал пъпки или циреи. Имал брадавици - били изгорени. Краката са винаги студени. Косата опада. Периодично възпаление на сливиците. Обилно потене при напрягане. Светла и жълта урина, често и обилно уриниране. Изхождане - за-печен. Чувствителен към студ, не към горещина. В детството бил чувствителен към горещина, но винаги имал студени крака. Преди де­сет години често и трудно уриниране. По това време урината станала почти бяла, след като изпил две чаши бира, защото му било много горе­що. Счита тази случка за началото на проблемите с бъбреците и ко­жата. Гадене в коли или асансьори.

Предписание Psor.cm.

7 ноември. Стомах - усещане за празнота. Сърбеж по цялото тяло. Ревматизъм в ставите; раменете, китките, лактите. Анус - влажен и сърбящ. Болка в областта на бъбреците. Студени крака. Чувствителен към студ.

16 декември. Студени крака и чувствителност към студ. Никакви но­ви симптоми.

4 март, 1904г. Лупусът не се е проявявал много тази зима. Анус -влажен. Уморен и отпуснат; има нужда да си полегне. Запек. Въздиша-не.

Предписание: Psor.cm.

23 април и 6 юли. Psor.mm.

Главните симптоми през този период били ревматичната болка в глезените, чувствителност към студ, повдигане, когато се вози в коли, опадане на косата и влажност на ануса.

1 октомври. Главоболие в предната част на главата. Стомах - кисе­лини. Нос - лупусни изменения по кожата на носа и встрани от него. Га­денето при пътуване е излекувано с Psor.

9 ноември, и 23 декември. Предписание - Sulphur. 10m.

15 февруари. Болки в кръста. Болка в областта на далака. Главобо­лие в предната част на главата. Катар на носа. Бави се с отговорите. Спи с глава под завивките. 1

Тук записките свършват. Според съобщението на д-р Кент пациен­тът не е имал оплаквания много години след това

Не би било никак преувеличено да кажем, че за хомеопатията е не­обходима любов. И все пак снемането на случая е само първата част от процеса. След това предписващият трябва да се заеме с откриване­то на лекарството. За да направи това, той трябва да прегледа своите книги и да проучи доказванията на различните лекарства, докато наме­ри онова от тях, чиито симптоми са най-подобни на онези на пациента. Често са необходими часове, преди предписващият да може да каже, че е открил правилното лекарство за хроничното състояние. В хомео­патията няма готови формули. Всеки случай изисква свое специфично лекарство и никое друго потенцирано лекарство изобщо няма да има значителен ефект.

Имайки предвид всички трудности при снемането на хроничен слу­чай и при предписването, както и познанието за самите миазми и ле­карства, за един съвестен хомеопат е много трудно както да обещае излекуване, така и да определи времето, необходимо за това. Във всеки случай този, който обещава излекуване на каквато и да е болест, е без­съвестен практикуващ. Обикновено онзи, който обещава най-малко, из­вършва най-много.

Като много общо правило може да се каже, че за всяка година, през която е страдал пациентът, е необходимо един месец лечение. Например, ако пациентът боледува 8 години, ще са необходими приблизително осем месеца за излекуването му. Това правило не важи за абсолютно всички случаи. Често продължителността на периода може Да бъде много по-малка или пък по-голяма.

Ако случаят на пациента е много прост, може Да бъде приключен в рамките само на една консултация, но при сложните случаи, особено когато са приемани алопатични лекарства няколко месеца или години, процесът на истинското излекуване е дълъг и труден както за пациента, така и за хомеопата. В заключение много зависи от умението и позна­нието на предписващия в областта на хомеопатията.


Глава 8

ПРИМЕРЕН СЛУЧАЙ: ГРИП

Изборът на правилното хомеопатично лекарство не е лесен. Той не става автоматично: лекарство А за простуда, лекарство В за артрит, ле­карство Х за рак и т.н. Напротив, всяко предписание трябва да бъде силно индивидуализирано според специфичните симптоми, проявява-ни от всеки пациент, независимо от формалната диагноза.

В една група от десет пациента с една и съща болест хомеопатът може да предпише десет различни лекарства. И обратното, едно и съ­що лекарство обикновено се предписва на най-различни пациенти, все­ки от които страда от различни болести.

Често решението за това какво лекарство да бъде дадено се основа­ва на съвсем тънки разлики. Хомеопатът трябва добре да познава чо­вешката природа, да бъде много проницателен наблюдател, систематичен и старателен.

За да дадем пример за тънкостите на хомеопатичното предписване, нека си представим епидемия от грип. В един типичен ден хомеопатът може да има няколко случая на грип и да предпише различни лекарст­ва при всеки случай. Грипът, който е тежко остро заболяване, в дейст­вителност е много лесен за хомеопатично предписване. В сравнение с обичайните дилеми, с които се сблъсква хомеопатьт, разграничаването между възможните лекарства за грип е доста ясно.

Всъщност всеки е запознат с обичайните симптоми на грипа. Обик­новено той започва почти внезапно. Пациентът развива висока темпе­ратура, чувства се отпаднал, има главоболие и болки в мускулите. Повечето пациенти се оплакват от възпалено гърло, подути .лимфни възли, вероятно течащ нос, а по-късно и кашлица. Понякога има гаде­не, повръщане и диария. Това са най-разпространените симптоми, въз основа на които се поставя алопатичната диагноза. Но както показват следващите по-долу извадки от монографията на Дъглас М. Борланд "Грипове", има много типове грип, всеки от които изисква различни ле­карства. Тук ще разгледаме само малък брой от многото, които биха могли да бъдат описани - просто за да се даде представа за индивиду­алните подробности, които водят до правилното предписание.



Gelsemium sempervirens (Gels.) Жълт жасмин

Гелземиумът (Gels) е някак бавен в началото и на първо място пре­дизвиква чувството за силна отпадналост. Пациентите са много потис­нати й уморени, изглеждат тромави, очите им натежават и им се спи; не искат да ги безпокоят, искат да ги оставят на спокойствие, но - пър­вият очебиен симптом - ако са били и в най-малка степен възбудени, прекарват една съвсем безсънна нощ, въпреки явното си подтиснато, токсично състояние.

Пациентът определено е "конгестивен" - лицето е леко зачервено, очите са налети с кръв, устните - малко тъмни; кожата общо е леко по­тъмняла, а повърхността й е явно влажна, гореща и лепкава.

Друг симптом на Gels, е че заедно с чувството за горещина и лепка-вост пациентите имат много нестабилна реакция към горещината. Чувстват се горещи и лепкави, и въпреки това усещат малки студени тръпки нагоре-надолу по гърба - не действителни пристъпи на трепере­не, а малки студени тръпки, точно сякаш някой прокарва студена ръка или излива малко студена вода надолу по гърба. Наред с общата скова­ност при пациентите с грип от типа Gels, винаги има известно трепере­не, ръцете им стават неспокойни, много по-бързи, отколкото бихте очаквали при остротата на тяхната болест. Те определено треперят, ко­гато вдигат чаша и се опитват да пият. Често заедно с треперенето имат усещане за нестабилност и усещане за пропадане. Чувстват се та-' ка, сякаш падат от леглото, особено когато са полузаспали. Събуждат се с внезапно трепване и се чувстват така, сякаш са паднали от леглото.

Както може да се очаква при всеки в такова токсично състояние, па­циентите тип Gels, не искат да правят каквото и да било по-голямо уси­лие. Всичките им оплаквания се влошават от движение. Като се има предвид лошото им кръвообращение, те са определено чувствителни към студени течения, които ги карат да треперят.

Като правило устите им са много пресъхнали, а устните им - извън­редно сухи, много често сухи и напукани или с известно количество за­съхнали корички по тях. Пациентите се оплакват от неприятен вкус и често имат усещане за парене по езика. Самият език обикновено има жълтеникаво покритие - въпреки че понякога е доста зачервен и сух.

Гриповете тип Gels, винаги включват много неприятно, силно гла­воболие. Типично е усещането за силна болка в областта на тила, която се разпростира надолу към врата, с чувство за скованост на шийните мускули и понеже това е конгестивно главоболие (застойно), обикнове­но болката е с пулсиращ характер.

Пациентът се чувства най-добре, когато стои съвсем неподвижно, подпрян на възглавници, така че главата да е повдигната, без той да прави някакво усилие. Наред с тези главоболия, пациентите често се оплакват от замаяност, особено при каквото и да е движение.

Има друг вид главоболие, което се среща понякога при Gels. To съ­що е от застоен характер, но усещането е no-скоро за стягане - сякаш около главата точно над ушите от тила надясно и напред към челната област е пристегнат обръч. Освен това то много се влошава от лежане с поставена на ниско глава.

Характерно при тези пациенти често се получава облекчение от зас­тойното главоболие, след като отделят доста голямо количество урина. Почти при всички грипове тип Gels, има усещане за обща болезнена чувствителност и болезненост на мускулите. Това си струва да се за­помни. Има други лекарства, които имат подобни болки, но те са мно­го по-дълбоки, отколкото при Gels.

А сега някои подробности за действителните увреждания на различ­ни места в организма.

Повечето пациенти тип Gels чувстват клепачите си много тежки, което е свързано с това потиснато, токсично състояние. Но освен това има и голяма чувствителност на самите очи, с голямо кръвонапълване, изразена чувствителност към светлина, вероятно много сълзене и об­що хиперемиране.

Тук е налице противоречие: въпреки тази чувствителност на очите, понякога пациентът тип Gels, се плаши от тъмнината и настоява за светлина.

Тези пациенти получават много силна хрема с течни, воднисти сек­рети, придружена с много силно кихане и усещане за пълнота и натиск точно над основата на носа. При грипни състояния тип Gels., когато има усещане за блокаж в основата на носа, нерядко се открива история на кръвотечение от носа след силно изсекване. Това отново е добре да се запомни, защото случаите Меркурий (Merc.) са склонни да протичат по същия начин.

Заедно със силната хрема пациентите тип Gels., въпреки че общо са горещи и потни, доста често се оплакват от много студени крайници. (Това се явява като противоречие и може да ви подведе, когато взема­те предвид общата горещина на типичния пациент тип Gels.)

Като правило при грип тип Gels, няма ясно изразен и локализиран тонзилит, а no-скоро общо подуто, зачервено, "конгестивно" гърло. Мо­же да има известно подуване на сливиците, но това не е гърлото с нале­пи, каквото имат някои от другите лекарства. Въпреки липсата на рязко локализирани симптоми, често има остра болка при гълтане. Преглъщането често може да бъде силно затруднено - с усещане за стягане или буца в гърлото - и е много по-трудно, когато пациентите приемат студени течности, отколкото топли; това е неочаквано, като се вземе предвид пресъхването на устата им.

Във връзка с тези състояния на носа и гърлото, при гриповете тип Gels, доста често са засегнати и ушите. Но въпреки че е записано в Материя Медика, аз не съм наблюдавал острите, пронизващи болки, опи­сани при Gels., а когато съм опитвал да изчистя такива болки с Gels., не съм имал никакъв успех.

Gels, е даден като едно от лекарствата, които имат пронизващи бол­ки в ушите при преглъщане. Според моя опит той не е ефективен при тях.

Gels, получава голямо бучене в ушите, усещането за блокаж и задръстване; често се получава нритъпяване на слуха и виене на свят, но не съм срещал остри болки в ушите, които до отговарят на Gels.

Доста често симптомите се придвижват надолу, при което се обхва­ща ларинксът и гласът изчезва. Във връзка с ларингита има предразпо­ложение към силна кашлица с круп, която е почти конвулсивна по характер, протича на спазми и се придружава от много силен задух.

Типичните пациенти Gels, въпреки изпотяването и сухотата на уста­та си обикновено не са много жадни. Понякога се среща някой много жаден пациент, но типичният не е.

Много рядко имат апетит - не искат изобщо нищо. Доста често се оплакват от ужасно усещане за празнота в областта на гърдите, най-вече близо до сърцето. Това усещане понякога се разпространява надолу към епигастралната област и те може да го опишат като усещане за празнота; но то всъщност не е усещане за глад и не е свързано с жела­ние за храна.

Във връзка с храносмилателната система пациентите Gels, често имат ясно изразен жълтеникав тен и могат да развият истинска жълте­ница. Освен това пациентът доста често развива много ясно изразено, остро коремно раздразнение, придружено с диария. Обикновено изп­ражненията са много редки и жълтеникави, но без силна лоша мириз­ма.

Доста често има история на силно усещане за слабост в ректума -неспособност за задържане или усещане за пролапс - след изпразване на червата; а понякога заедно с диарията има действителен пролапс.



Baptisia (Bapt.) Диво индиго

Баптизията (Bapt.) е много близка по симптоми с Gels. Лично аз гледам на Bapt. като на преувеличен, по-силен Gels.

За разлика от пациентите Gels., Bapt. пациентите са определено по­тъмни. Добива се впечатление, че лицата им са подпухнали и подути; очите им са натежали, но с конгестивен, отнесен поглед, а не с увисна­ли клепачи, както е при Gels. Застоя на кръв в устните е по силен от то­зи при Gels, при Bapt. устните са no-скоро сини.

На умствено ниво пациентите тип Bapt. са по-токсични от Gels.; те не са на себе си, по-объркани са, трудно им е да се концентрират върху това, което правят. Усещането за собственото тяло също е нарушено; може да чувстват, че краката им не са точно там, където са мислели, че са. В ръцете си може да имат определени смущаващи усещания; някои пациенти се чувстват така, сякаш ръцете им са отделени и те се опит­ват да ги прикрепят отново към себе си, други казват, че ръцете им са вцепенени.

Във връзка с това при Bapt. се наблюдава обща обърканост. Самите пациенти не са много наясно защо са там, където са, за какво говорят или се опитват да обсъждат; и не са много наясно дали няма някой друг, който им говори, или който е в леглото им. Те са просто по-заше­метени от пациентите Gels.

Както може да се очаква при малко по-интензивната токсемия, всичките местни прояви са определено по-лоши. Езикът е по-сух - ти­пичният език при Bapt. е в доста лошо състояние. В ранните стадии обикновено е обложен по средата в жълто, кафяво или черно с тъмно червени краища.

Дъхът на пациента е винаги отвратителен. В тази доста отвратител­но миришеща уста има тенденция за образуване на голямо количество лигава, жилава слюнка, която изтича от ъгъла на устата, когато пациен­тът е полузаспал. Впоследствие устните проявяват тенденция към напукване и състоянието им става много лошо, и в действителност могат да прокървят.

Пациентът Bapt. се поти мно'го, но потта мирише определено лошо, за разлика от възкиселата миризма на Gels. Това важи по принцип за Bapt. - всичко мирише лошо.

При Bapt. много по-често е засегнато дясното ухо и областта около дясното слепоочие. Ако действително се появи мастоидит, прогнозата наистина е много сериозна. Много рано се появява тромбоза - имам предвид удивително бързо - и с това прогнозата става съответно по-ло­ша.

Невероятно е да се наблюдава колко бързо случаят се променя на­пълно два-зри часа след даването на Bapt. при грип с явно развитие на мастоидит -болезненост и леко посиняване на мастоидната област. Па-г(иентът, който в началото е очевидно токсичен и развива всички приз­наци на започващо менингитно възпаление, видимо се лодобрява още след първата доза Bapt.

За разлика от Gels., пациентите Bapt.ca винаги жадни. Те постоянно искат вода, но ако изпият много наведнъж, често получават гадене. Ако пият по малко, се чувстват добре, но жаждата им винаги е една от мъ­чителните им черти.

Пациентите тип Bapt. винаги имат силни дълбоки болки по цялото тяло. Която и част да натиснат, е болезнена и чувствителна; освен това имат остри болки в ставите, усещане, сякаш са натъртени или с навях­ване; движението е много болезнено.



Bryonia Alba (Bry.) Див хмел

Типичният грип Вгу. се развива, както при Gels., за период от шест до дванадесет часа. Видът на пациентите тип Вгу. не се отличава от то­зи но типа Gels. Те правят впечатление на доста потиснати, мудни, ле­ко конгестивни, с доста подпухнало лице.

Въпреки че изглеждат определено мудни, те нямат поспаливия вид, който намираме при Gels., нито пък замаяността на Bapt. - те са нещо средно между двете.

Както бе казано, пациентите Gels, са потиснати, поспаливи, мудни и не искат да бъдат обезпокоявани. Пациентите Вгу. също са определено потиснати и не искат да бъдат обезпокоявани - но ако бъдат обезпокое­ни, те стават раздразнителни. При Вгу. раздразнителността винаги из­лиза на повърхността. Те не искат да говорят и да им се говори. Не искат да отговарят, защото говоренето ги дразни, а не защото са твър­де уморени да го направят.

Като правило пациентите тип Вгу. са много потиснати; те са унили и доста обезпокоени от това, което се случва с тях; те чувстват, че са болни и се тревожат за състоянието си.

Към тревогите си относно надвисналата болест те прибавят едно много ясно изразено притеснение за работата си. Те говорят за нея; ако станат по-токсични, са склонни да я сънуват и мисълта за нея занимава основно ума им през цялото боледуване.

Типично за гриповете тип Вгу също така е, че пациентите трудно могат да бъдат удовлетворени. Те са много склонни да искат нещо и когато то им бъде дадено, да го откажат. Искат напитка и когато тя пристигне, не я желаят повече. Или може да поискат плодов сок и ко­гато им го донесат, да кажат, че no-скоро биха искали студена вода -много трудно биха могли да бъдат удовлетворени.

По принцип те имат много дълбоки болки по цялото тяло. Ще ви кажат, че ги боли, когато се движат, и въпреки това много често паци­ентите тип Вгу. са постоянно в движение. Те са неспокойни, не се чувс­тват удобно и все мърдат, въпреки че движението увеличава болките им.

Запомнете добре този факт. В учебниците е дебело подчертано, че пациентите тип Вгу. се влошават от движение. Очевидно то им причи­нява болка, но те на практика изпадат в толкова неспокойно състояние, че не могат да стоят неподвижни.

Когато пациентите са неспокойни, открийте дали движението ги ус­покоява или не. Ако не ги успокоява, те вероятно са тип Вгу. Ако ги ус­покоява, помислете за някое от другите лекарства - вероятно за Bapt. или някое от неспокойните лекарства като Rhus-t. Тази особеност тряб­ва да бъде навреме изяснена.

На пациентите тип Вгу. им е горещо и се чувстват зле в гореща и за­душна атмосфера; те обичат хладен въздух. Това може да се свърже с жаждата им. Винаги са жадни и имат желание за студени напитки - го­леми количества студена вода - въпреки че както споменах преди, мо­же да искат студени, кисели неща, а след това, когато им бъдат поднесени, да се откажат.

Всички грипове тип Вгу. имат много силно главоболие. Обикновено то е силно, застойно и пулсиращо; най-честа и характерна е болката в челото.

Пациентите често казват, че се чувстват така, сякаш имат буца на челото, която се е настанила точно над очите им. Модалността на бол­ката при главоболието е, че много се облекчава при натиск - силният натиск върху болезненото чело донася голямо облекчение за главобо­лието на Вгу.

Както може да се очаква, главоболието много се влошава от вся­какво напрягане - говорене, изпразване на червата или каквото и да е движение. Ако пациентът лежи с глава, поставена на ниско, главоболи­ето се засилва. Най-удобната позиция е полуседнал в леглото, само на­половина облегнат.

Като правило пациентите тип Вгу. нямат много обилни секрети от носа. По-често те се оплакват от усещане за силно парене и горещина в носа или за напълненост и застой.

Eupatorium Perefoliatum (Eup-p.) Дъбравник

Най-очебийната характеристика, която води до избиране на Eup-p., е степента на болката. Пациентите имат много силни дълбоки болки навсякъде по тялото, които изглежда включват всички кости на скеле­та - ръцете, краката, раменете, гърба, хълбоците и особено пищялите.

Като правило гриповете тип Eup-p. се развиват доста по-бързо, от­колкото останалите, а и болките започват много бързо. Пациентите казват, че се чувстват така, сякаш някои стави са разместени - това е много интензивна и дълбока болка. Заедно с болката налице е непрес­танно неспокойствие; пациентите винаги се движат, опитвайки се да облекчат болките в една или друга кост.

Полезна отличителна черта при гриповете тип Eup-p.. е много ос­къдното потене. Всички други лекарства, които имат подобни по сила болки в костите, проявяват тенденция към потене.

Пациентите са винаги потиснати, но по различен начин от типа Вгу. Те са много угнетени и определено се оплакват. Горчиво се оплакват от силата на тяхната болка, а ако не се оплакват, се движат насам-на-там в леглото, стенейки и пъшкайки. Изпитват голямо самосъжаление.

На вид те обикновено са силно поруменели, със суховата кожа, с доста бледи устни, за разлика от конгестивния вид при останалите лекарства. Може да имат белезникав, дебел налеп на езика и за разлика от горчивия вкус на Вгу., те просто имат безвкусен, блудкав вкус.

Пациентите тип Eup-p. са винаги зиморничави; студено им е и тре­перят, чувствителни са към всякакви течения и много често усещат студени тръпки по гърба си.

Обикновено те страдат от доста силно главоболие. За тях е типично да се оплакват от изключителна чувствителност на главата, много чес­то повече откъм страната, опираща се на възглавницата.



Rhus Toxicodendron (Rhus-t.) Отровен дъб

Началото на грипа тип Rhus-t. обикновено е постепенно и без много висока температура; това е един бавно напредваща треска, придружена от много силна обща болезненост.

Болезнеността при Rhus-t. е наистина много типична. Пациентите са изключително неспокойни; единственото им облекчение е в посто­янното движение, постоянната смяна на положението. Ако лежат не­подвижно известно време, мускулите им се схващат и стават болезнени. Те се въртят и извиват насам-натам в търсене на облекче­ние. Това постоянно неспокойствие е най-характерното нещо на пръв поглед при пациентите тип Rhus-t.

Те са много зиморничави и чувствителни към студ. Всякакво тече­ние или студен въздух повлиява състоянието им като цяло и е доста­тъчно, за да влоши тяхната хрема и да започнат да кихат; само да си покажат ръката извън завивките, тя започва да ги боли и т.н.

Понятно е, че пациентите тип Rhus-t. са изключително притеснени; изобщо не могат да си намерят място. Те са тревожни, загрижени, опа­сяват се и са много депресирани. Потиснатостта не се различава от та­зи при Пулсатила (Puls.); пациентите получават нервно разстройство и плачат.

Безпокойството и тревожността много ги изтощават. Тяхната тем­пература е умерено висока, но те са прекомерно отпаднали. Чувстват се почти смазани.

Нощите на пациентите тип Rhus-t. неизбежно са извънредно тежки. Поради постоянния дискомфорт за тях е много трудно да заспят. Кога­то наистина успеят да заспят, сънят им е много неспокоен, изпълнен с всякакви тежки сънища - или че са се върнали на работа, или че пола­гат изключително физическо усилие да постигнат нещо.

Те се потят обилно. Потта им има характерна кисела миризма, коя­то може да се сравни с тази при типичен случай на остра ревматична треска.

Тези пациенти винаги имат изключително суха уста и устни. Много бързо се развива херпес на долната устна - голямо количество много чувствителни мехурчета, които се разпространяват към ъглите на устата. Обикновено се образуват през първите дванадесет часа на тяхното боледуване.

Пациентите тип Rhus-t. имат много силни пристъпи на кихане. Те ги описват обикновено като по-неприятни през нощта и толкова силни че им причиняват болка от главата до петите. Като правило секретите от носа са зеленикави на цвят.

Те страдат от доста силно главоболие в тила и усещане за схващане надолу по задната част на врата. Много често има ясно изразено замай­ване при ставане или движение. Често се оплакват от усещане за те­жест в главата, сякаш с усилие я задържат права.

Пациентите Rhus-t. често се оплакват от усещане за силна вътреш­на горещина и въпреки това повърхността на кожата им е студена. Те се потят обилно и всякакво течение ги простудява - те усещат студа на повърхността - но вътрешно горят.

Това са само най-характерните неща за четирите лекарства, използ­вани най-често при грип, но и те са достатъчни, за да покажат голямото разнообразие от симптомни комплекси, които могат да се появят дори при такова просто заболяване като грипа. Хомеопатичното предписва­не е изчерпателна и сложна работа, която изисква проницателно себе-наблюдение и изчерпателно съобщаване на симптомите от страна на пациента, и съвършено умение и познание от страна на предписващия.


Каталог: books -> zdrave -> homeopatia
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване
zdrave -> Дванадесетте лечители и други лекарства д-р Едуард Бах Въведение
homeopatia -> Хомеопатия за младост и красота Сергей Баракин, Ирина Баракина да се приберете в собствените си граници


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница