Глава 9 ОТГОВОРНОСТТА НА ПАЦИЕНТА

Практикуващият хомеопат стои пред предизвикателството да избира много прецизно правилното лекарство на всеки етап от лечението на пациента, но пациентът също носи значителна отговорност. Хомеопатията е мощна и ефективна терапия, но изисква също така много от пациента. Никой не получава нещо срещу нищо. Пациентът трябва да се научи да наблюдава области от живота, които обикновено се пре­небрегват от повечето хора, и това наблюдение трябва да се извършва обективно и безпристрастно.

Не е достатъчно за пациента просто да си води бележки за всяка подробност и след това да остави на предписващия да реши кои под­робности са от значение и кои не са. Симптомите са проявления на жизнената сила и като такива те са основата за предписване на хомеопатично лекарство. За хомеопата са важни онези симптоми, които имат значение за пациента, а не просто някакви факти, съобщени от желанието данните да бъдат "пълни". Нещата, които правят впечатле-, ние на пациента в неговото ежедневие - онези, които имат някакво зна­чение, колкото и малки да са те - са именно симптомите, които са създадени от жизнената сила на организма и затова те са тези, които водят до предписанието.

От голямо значение е пациентът да не изпада в крайности. Някои хора много се притесняват да не подведат предписващия и затова пре­небрегват промени, докато не са абсолютно сигурни. Например, ако пациент от този тип забележи определена тенденция към зиморнича-вост някой следобед, неговият ум ще започне да търси възможните обяснения - вероятно някой е изключил отоплението или е пил твърде много ледена вода на обяд, или метаболизмът му е по-слаб от нормал­ното, защото сънят му предишната нощ е бил неспокоен. Ако се търси достатъчно упорито, е възможно да се "обясни" фактически всичко. То­зи подход може да представлява голям проблем за хомеопата, защото или ще има твърде много симптоми, имащи малко истинско значение, или "обясняване" на много симптоми, които са всъщност важни. Най-добрата линия на поведение се намира някъде между двете. Пациентът трябва да приеме факта, че всеки човек е отделен уникален индивид и че развиването на всякакъв вид ексцентричности е просто проявление на неговата индивидуалност. В същото време пациентът трябва да не отдава особено значение на тези промени; той трябва да се въздържа от тълкуване на това, което наблюдава. В противен случай може да за­почне да си представя, че има някоя сериозна болест, или че е по-бо­лен, отколкото всъщност е. Ето защо препоръчвам обективно и безпристрастно отношение. Наблюдението на симптомите е точно то­ва и нищо повече - това са наблюдения. Не се правят никакви преценки за тях. Те са просто прояви на уникалния начин, по който защитният механизъм се опитва да поддържа баланс.

Основната задача на пациента е да съобщи на предписващия всяко отклонение от нормалното функциониране, не само на физическо ниво, но също и на умствено, и на емоционално ниво. Хомеопатите не се ог­раничават единствено до физическите симптоми, които водят до ало-патични диагнози. Много по-важно е огромното разнообразие от симптоми, проявяващи се във всеки аспект от живота на пациента -взаимоотношения, стресове в работата, реакции към промените в зао­бикалящата среда, желания или отвращения към храни, сексуално желание, качество на съня и т.н.

Дори неща, които са незначителни от гледна точка на алопата, мо­гат да бъдат изключително важни от хомеопатична гледна точка - особено ако е нещо, което има значение за пациента. Например, да предположим следното - алопатичните лекари са открили, че някой пациент страда от улцерозен колит. Той е свикнал да прекарва цялата консултация в дискутиране на проблемите около червата му. Един хомеопат, разбира се, също донякъде се интересува от тази информация но много повече време ще бъде отделено за други аспекти от живот на пациента. За хомеопата най-полезната информация може да бъде че пациентът е често притеснен - особено за бъдещето; че лесно се стряска от внезапни шумове; че може да заспи само ако лежи надясно и че има силно желание за сол. Такава информация е без никаква връз­ка в алопатичен смисъл, но в хомеопатията тя отвежда до лечебното средство.

Друга отговорност на пациента е да се постарае да не бъде нетърпе­лив. Това важи особено за хронично страдащите. Не може да се очаква незабавно облекчение на симптоми, причинени вероятно от болкоуспокояващи, успокоителни или кортизон. Хомеопатията няма специ­фични лекарства за освобождаване от болката, успокояване на напрежението, противодействие на безсънието и т.н. Хомеопатичните предписания са винаги предназначени да доведат до излекуване на це­лия организъм. Целта е хармонично функциониране на всички нива на съществуване, а не само моментно облекчение на специфични симпто­ми. Понякога този процес отнема седмици или месеци, а при по-тежки случаи може да отнеме една или две години.

Човек не трябва да бъде твърде нетърпелив. Пациентите понякога се консултират с хомеопатите, като си мислят, че ще стане чудо и кога­то напредването е по-бавно, отколкото са очаквали, те отричат хомеопатията и търсят друга терапия. Законите на Природата вървят със свой собствен ритъм и въобще не напредват по-бързо от настояванията на нетърпеливите.

Фактическото време, необходимо за излекуването, зависи от някол­ко фактора. Първият е степента на жизнената сила при започване на лечението. Пациент със силна конституция ще реагира по-силно, дока­то някой със слаба жизненост ще се нуждае от повече време за излеку­ването. По-силните пациенти може да се нуждаят само от едно предписание, а по-слабите - от редица внимателно предписвани лекарства.

"' Силата на защитния механизъм се определя до голяма степен от наследствените фактори. Пациенти, произхождащи от семейства, в ко­ито има много хронични болести, вероятно ще изискват по-дълго вре­ме за излекуване. Освен това пациенти с история на тежка болест, особено ако е лекувана с много алопатични лекарства, поставя повече проблеми пред хомеопатичното лечение. И накрая пациенти с продъл­жителна анамнеза на лоша диета, липса на упражнения и злоупотреба с алкохол или наркотици може да очакват излекуване само след дълги периоди от време.

Друг фактор в хомеопатичното лечение е продължителността на времето, нужно на хомеопата да намери необходимото лекарство. То­ва не е лесна задача и изпълнението й може да отнеме известно време. Пациенти, свикнали с алопатичния метод на предписване, който изиск­ва относително просто преценяване, за да се назначат палиативни ме­дикаменти, в началото може да бъде разочарован от систематичния, старателен процес на хомеопатичното предписване. Макар и рядко, хо­меопатите срещат пациенти, които стават подозрителни относно ком­петентността на предписващия, когато го видят да прекарва толкова много време, за да се консултира с книгите си и внимателно да раз­нищва на вид нямащи никаква връзка подробности. Пациентът, обаче, трябва да помни, че процесът на откриване на правилното лекарство е достатъчно труден, и не е необходимо хомеопатът допълнително да се бори с подозрителен или нетърпелив пациент. Следователно, би тряб­вало пациентът да е щастлив, като вижда колко внимание и време от­деля хомеопатът. Пациентът трябва да се опита да помогне на хомеопата да се чувства колкото се може по-спокоен психологически, за да подпомогне целия процес.

Друг фактор, определящ продължителността на времето за лече­ние, е нивото, на което се намират преобладаващите симптоми. Паци­енти, страдащи преди всичко от физически симптоми са общо взето по-лесни за лекуване от пациенти, страдащи предимно от умствени или емоционални оплаквания. Това е така, защото жизнената сила, до­колкото е възможно, пипат се опитва да ограничи разстройствата до най-периферните нива на организма. Хората могат да страдат от физи­чески проблеми и въпреки това да поддържат в значителна степен доб­ро състояние на умствено и емоционално ниво. Обратното, обаче, не може да бъде вярно. Хората, с нарушения на тези дълбоки нива, се чув­стват в много по-малка степен добре и общо взето са много по-ограни­чени при своята жизнена изява. По тази причина пациенти с предимно умствени или емоционални проблеми имат сравнително слаба жизне­на сила и може да се очаква лечението да бъде съответно по-бавно.

След като предписанието бъде направено и настъпи подобрение, пациентът все още има отговорности. Има известен брой фактори, ко­ито могат да повлияят действието на хомеопатичните лекарства. При отсъствието на тези фактори лекарствата могат да продължат да дейс­тват буквално месеци или дори години; но ако действието им бъде раз­строено, това ще направи по-нататъшното предписване дори по-трудно.

Алопатичните лекарства са един от най-силно намесващите се фактори. Един случаен аспирин за временни болки общо взето не е проб­лем, но постоянната употреба на аналгетици, успокоителни, антибиотици, противозачатъчни хапчета и особено кортизон могат напълно да противодействат на действието на хомеопатичните лекарст­ва. В някои случаи дори зъболекарската намеса може да произведе същия ефект. Ето защо пациенти, които приемат хомеопатични лекар­ства, трябва да се въздържат от всякакви други начини на лечение, ос­вен в наистина спешни случаи и, ако е възможно, само след консултация с хомеоната.

Кафето е друг често срещан хомеопатичен "антидот". То е стиму­лант, който може да въздейства толкова силно, колкото лекарствата. Индивидуалната чувствителност може да варира нашироко, така че за някои пациенти от време на време някое слабо кафе може да няма ефект, докато при друш дори това е достатъчно, за да попречи. По тази причина всички пациенти трябва напълно да избягват кафето. По-при­емливи са кафето без кофеин, черният чай и заместителите на кафе, I приготвени от зърнени култури.

Отношението към самите лекарства може също да бъде важен фактор за пациенти, които ги приемат ежедневно. Лекарствата могат да се повредят при излагане на директна слънчева светлина, силни миризми (особено миризмата на камфор и други ароматични субстанции) и голяма горещина или студ, дори когато са в техните стъклени опаковки или хартиени пликчета. Лекарствата трябва да се съхраняват на тъмно, при нормална температура, без силни миризми.

На последно място най-необходимата понякога отговорност на па­циента е да изчаква, независимо от това каква лечебна криза ще се поя­ви. В процеса на лечението засилването на жизнената сила може да предизвика временно засилване на симптомите. Обикновено това про­дължава само няколко часа или няколко дни, но има случаи, при които може да продължи по-дълго. В началото може да изглежда така, сякаш хомеопатичното лекарство има обратен ефект. Ако пациентът не раз­бира тази възможност, може да прибегне към търсене на алопатично облекчение на изострените симптоми. Същото объркване може да се появи, ако пациентът очаква повече никога да няма връщане на криза­та, когато всъщност при неговият или нейният частен случай са необ­ходими няколко лекарства за .пълно завършване на лечението. Пациентът трябва да разбира какво точно се случва и да се довери на преценката на хомеопата. Той не бива да се паникьосва, а да изчака по­нататъшното развитие.

Хомеопатията е терапия, която поставя изисквания не само пред лекуващия, но и пред пациента. Това не е лечение, при което пациен­тът без да мисли съобщава диагнозите, поставени от алопатичните ле­кари, получава си хапчето и след това е излекуван. Необходими са доста обективно себенаблюдение; отношение на съчувствие и подпо­магане при изпълнение на задачата, стояща пред предписващия; жела­ние да се избягват вредните фактори и мъдрост да бъдеш търпелив по време на каквито и да е лечебни кризи. Повечето хора посрещат тези отговорности сравнително леко и резултатите съответно са възнаграж­даващи.

Когато един хомеопат обича работата си и задълбочено е учил в продължение на много години, понякога се случва така, че той може веднага да разбере от какво лекарство има нужда пациента. Това често погрешно е наричано интуиция. Разбира се тук има и интуиция, но в действителност това се дължи на дълго и сериозно изучаване на хомеопатията. Д-р Карл Кьониг, един изключителен хомеопат, казва:

В хомеопатията диагнозата не е нищо повече от разпознаване на ле­карството, което може да причини и следователно да излекува опреде­лена съвкупност от симптоми. Ето защо хомеопатите по цял свят говорят за своите пациенти като за "случай Сяра" или "случай Пулсатила", а не за случай на диабет или артрит. Те наричат пациента и съвкуп­ността на неговите симптоми с името на лекарството, което е показано в дадения случай.

Картините на лекарствата са извлечени от огромния опит, натрупан до сега. В Приложение 1 са представени картините на някой лекарства, за да добиете представа за някой подробности. В действителност тези описания са само едно обобщение, защото за пълното описание и на най обикновеното лекарство са необходими 50 страници и даже повече. Аз ще дам тук само няколко портрета в щрихи.

Несъмнено вие познавате някой напорист индивид, който здраво работи за да форсира света да върви по пътя си, който често е нервен и раздразнителен, заяжда се за всеки детайл, изтръгва дръжката на вра­тата на килера защото малко заяжда и стоварва служебните ядове вър­ху жена си и децата си. Той лежи буден и мисли за проблемите в работата си, за да се отпусне и да заспи малко преди часа, в който тряб­ва да става за работа. Когато е болен този човек ще покаже характерни физически симптоми на лекарство, приготвено от Nux vomica (бразилс­ки орех) и назначаването му ще окаже много силен ефект върху физическото, умственото и емоционалното му състояние. Може да минат месеци или години без да има нужда от повторното му приемане.

А може би познавате някоя женствена, закръглена жена с доста променливо настроение - смее се или плаче при най-малка промяна на обстановката или компанията. Тя обича хората и общуването с тях (особено много обича да говори за своите оплаквания), социално е по-скоро пасивна и едва ли би станала водач, която внезапно може да ста­не злобна и хаплива, не понася жегата, а в студено време се разхожда леко облечена, която се чувства най-добре при разходка на открито и се влошава в задушна стая. Тази жена би се подобрила невероятно от ле­карството Пулсатила (обикновена съсънка), независимо от това какви са нейните оплаквания - кожни обриви, нарушения в менструалния ци­къл, стерилитет, диабет, астма или нещо друго.

В своята Материя Медика хомеопатията изброява хиляди вещества. Те покриват повечето от симптомите, с които хомеопатът се среща, в професионалния си живот. Разбира се трябва и ще се добави нова ин­формация към тези ресурси. Необходими са нови изследвания и нови доказвания на вещества, които не са добре изучени.

Най-голямото предимство на хомеопатичната диагноза е, че тя се изгражда единствено и изцяло въз основа на симптомите на пациента, като последните насочват към лечението. За алопата едно болестно състояние изисква лечение само при наличието на видими патологич­ни промени в тъканите - например язва на дванадесетопръстника или туморно образувание някъде в тялото. Според хомеопата болестта за­почва със симптомите, за които съобщава пациента и те насочват към лекарството, което ще го излекува. За хомеопата пациентът е болен ко­гато и защото се чувства болен. АксГонлакването вече се разпознава ка-fo болест, която изисква алопатично лечение, това означава, че процесът е доста напреднал. За алоната пациентът е болен, само ако това може да се установи с лабораторни тестове. Но всъщност пациен­тът има право да се безпокои. Всички негови първоначални оплаква­ния могат и в края на краищата довеждат до патологични промени в тъканите, които алопатите откриват. Хомеопатията, приложена в на­чалния стадий на функционални нарушения може да ги излекува и по този начин предотвратява възможността за развитието на болестни из­менения в тъканите. От всичко това следва, че ако пациентът трябва да чака алоиатична диагноза, преди да бъде подложен на лечение, ще зап­лати доста скъпо за здравето си. Ето защо непрекъснато се подчертава , че хомеопатията е най-добрият профилактичен метод, който човек може да използва.

В афоризъм 7 от Органона Ханеман съвсем уместно заявява:

Сто и петдесет години по-късно покойният Сър Джон Уеър, беле­жит хомеопат и личен лекар на Кралицата, изнесъл лекция по хомео-патия пред Кралското общество по медицина, в която той заявява:

За да ви покажа, че наистина работи, аз ще взема няколко най-прос­ти случая, за да илюстрирам хомеопатията в някои от нейните фази. Няма да ви отегчавам с детайли, а ще обърна внимание само на най-характерните и изпъкващи неща.

Тук може да видите бързото действие на хомеопатичните лекарства в остри случаи. Колкото по-остро е заболяването, толкова по-бързо и пълно е действието на лекарствата.

Човек би могъл да дава такива примери до безкрай и запомнете - те са нещо обикновено не за този, който предписва, а за хомеопатията.

В тези дни на бързо развиваща се наука, когато "глупостта" на хоме­опатията доказва мъдростта ... и поразяващата далновидност на Ханеман, която всеки ден получава все по-нови и нови потвърждения, какво би попречило и на най-големия скептик да експериментира с тази сила, с която разполагаме.

Тези, които са опитали силата на Хомеопатията не я изоставят. Много пъти различни лекари започват да изучават хомеопатия или им е било възложено да я изследват, за да я разобличат, но всъщност това ги е правило нейни ентусиазирани привърженици и тълкуватели.

Предполагам, че никой от нас не е навлязъл в хомеопатията без съмнение и недоверие, но фактите са твърде силни и за скептика."

А ето още няколко случая, произволно взети от хомеопатичната ли­тература, даващи на читателя някаква представа за оздравителните процеси, до които води хомеопатията. Тук не се прави опит да се дават изчерпателни подробности, необходими за достигането до всяко едно предписание - за това би било нужно много време. Никой от тях не включва всички необходими подробности. Някои съдържат задоволи­телно количество информация, но повечето са просто кратки резюме­та. Независимо от това те би трябвало да дават пример за видовете лечения, постигнати чрез добра хомеопатия.

Случаите, описани тук, са от най-абсурдните, но това са сериозни случаи, с които в действителност опитни хомеопати ежедневно се сре­щат и с които алопатичната медицина не е успяла да се справи.

Епилепсия

Който и невролог да попитате какви са шансовете за излекуване на епилепсията без лекарства, особено ако е причинена от травма на гла­вата, ще ви отговори, че такива няма. Но прочетете това:

Нямаше никаква друга очевидна причина, освен че беше паднала на главата си от една люлка преди две и половина години и всички лече­ния се бяха оказали безрезултатни. Медицинският екип дал мнение, че трепанацията на черепа, изглежда, е единственият начин, с който би могло до се направи опит за излекуване. Естествено, след като чули за някои от добрите постижения на хомеопатията, родителите решили да опитат, преди да прибягнат към операция.

В наши дни пептичната язва е много често срещан проблем. Алопа-тичното лечение обикновено се концентрира върху неутрализиращи киселинността терапия, която изисква постоянна лека диета и хапчета. Често се препоръчва намаляване на напрежението в работата, което обаче рядко се спазва. Ако случаят е упорит, се опитва с операция и то­ва обикновено завършва с временно облекчение на симптомите.

На 10 годишна възраст: язва на дванадесетопръстника, доказана чрез рентгенова снимка.

От време на време получава болки, не си спомня подробности.

За първи път кървене от стомаха на 17 годишна възраст.

От тогава насам има 9 стомашни кръвоизлива.

1970 г. са направени ваготомия и ентероанастомоза (операция на язвата).

8 месеца по-късно се получава отново обилно кървене, което се пов­таря веднъж в годината; последното кървене е било преди един месец.

От тогава почти всеки ден повръща кафеникаво-землисти материи.

Семейна анамнеза:

Бащата умира от кървене на хранопровода. Имал е варикозно разши­рени вени, на които не е обръщал внимание.

Майката е имала язва на дванадесетопръстника от години и сериоз­но затлъстяване.

Чувство на разтягане с къркорене и болка в хипогастриума, която се разпростира към лумбалната област. Подобрява се от свиване и на­тиск, изпускане на газове. Тази болка в лумбалната област, понякога много силна, се подобрява от натиск и извиване назад, което предиз­виква обилно слюноотделяне.

Болка в стомаха преди часа за ядене, възпрепятстваща храненето.

Стягане в корема и болка в лумбалната област с усещането за студ в корема.

Влошава се от студено. Влошава се от влажно време.

Предпочита овнешко месо, сирене, сладки и солени неща.

Има отвращение към прясно мляко, стриди, зеленчуци.

Консумира сол в нормално количество. Не е жаден.

Той е един нещастник, който е бил болен цял живот и никога не е бил в състояние да учи или да прави каквото му се иска.

Два месеца по-късно той се чувства много по-добре.

Чувства се по-спокоен.

Болката в корема е изчезнала. Болката в лумбалната област също.

Няма газове.

Изчезнала е чувствителността към студ.

Наддал е три килограма.

Пет месеца по-късно: лек стомашен дискомфорт след пребиваване на много влажно място.

Започнал да пие прясно мляко.

След единадесет месеца: от няколко месеца е без лекарства.

Имал е 2-3 пъти киселини, но без наличие на кафеникаво-землисто оцветени остатъци от храна.

Напълнял е с още два килограма

Не спазва диета.

Повече не е чувствителен към студ.

Неотдавна го видях да съпровожда майка си. Беше добре.

Честотата на кръвоизливите и липсата на болка по време на кръво­излив, тимпаничното раздуване на корема, характеристиката на пато­логичните течности и раздразнителността (според Кларк) са ключови симптоми, които насочват към лекарството Millefolium.

Алергии

Алергиите за кратко време станаха проблем с нарастващо значение в нашето съвременно общество. Една от причините е, че хората са из­ложени на непрекъснато увеличаващ се брой неестествени химикали, които могат да катализират реакции спрямо други вещества. Друга не­маловажна причина, обаче, е общото влошаване на конституцията на всички членове на нашето общество. Решението, което предлага ало-патичната медицина отново е подтискане на симптомите по най-раз­лични начини.

Първи преглед на 06.10.75г..

Оплаква се от алергична хрема и болки в гръбнака.

История на заболяването:

1920г.- малария, много инжекции хинин.

1926г.- туберкулоза.

1940 - 44г. - екзема по ръцете и стъпалата след автохемотерапия.

1948 г. - започва алергична хрема с много силно кихане.

1968 г. - операция на абсцеси, образувани на местата, където са пра­вени хининовите инжекции.

След тази операция хремата и кихането затихнали.

Започнали отново миналата година.

Симптоми:

Много силно кихане, последвано от воднист секрет. Продължител­ност от два часа до два дни.

Влошава се от най-малкото течение, макар че понася добре свежия студен въздух.

Подобрява се от затопляне в леглото със завит нос.

За да предотврати удължаването на кризата трябва да лежи или се­ди полуизлегната, без да се движи за известно време. Ако кризата стане много тежка, носът се подува и тя не момее да диша през него или да го докосва.

От 25 години страда от болки в лумбалната област, които се излъч­ват към левия крак, а от скоро и към десния. Напоследък болката е стя­гаща, по силна в прасците и глезените.

Влошава се от слънце.

Нощем често се буди, понякога не спи цяла нощ.

Умствени симптоми:

Тревожност, тежест и чувство на стягане в гърдите, лошо наст­роение, депресия. Появява се като криза и изчезва от само себе си.

Раздразнителна, ако е раздразнена не го показва.

Забързана.

Нервно треперене в стомаха, което се подобрява от много работа.

Има отвращение към солени неща, бадемов сок, слизести храни.

Не е жадна.

Предписано е лекарството Asparagus 200, една доза. След три месе­ца е дадена още една доза поради връщане на болестта. Последва по­добрение не само на симптомите, свързани с алергията, но и на общата тревожност и на оплакванията, свързани с гръбнака./6/

Гастрит

Това е cbfeo състояние, подобно на пептична язва, но като цяло не е толкова тежко. Психосоматичното съответствие е добре познато на съвременната алопатична медицина, но това знание не води до ефикас­но лечение.

Оплаквания от гастрит от три години насам.

Неволно движение на клепачите.

Брои нещата около себе си когато й се налага да чака.

Понякога има илюзии за светлина, за цветове или за гласове. Тя чувства, че те са нереални.

Избягва да остава сама на тъмно.

Раздразнителна. Влошава се от сън, от говорене, преди мензис. Предпочита да бъде сама, но да има някого наоколо.

Чувства се потисната от майка си, постоянен конфликт, който води до разбунтуване и напускане на дома.

Припада от вида на кръв.

Страх от височината.

Чувствителна към музика и се подобрява от нея.

Забързана, нетърпелива.

Влошава се след дълъг сън, въпреки че търси убежище в съня, за да избегне конфликти със семейството.

Пророчески сънища

Пристрастена към миризмата на нафталин, получава сладостраст­но усещане от мирисането му.

Влошава се от студ, има студени крайници.

Закъсняващ мензис, подобрява се от спокойствие.

Раздразнителност преди мензис.

Обича: тестени храни, супи, зеленчуци.

Не обича: слизести храни, мляко.

Симптомите не се покриват нито от Calcarea carbonica, нито от Arsenicum album, но желанието за течна храна е поразително, а то е характерно за Calcarea arsenicosa.

Дадено е това лекарство. След тежко влошаване на главоболието, което е главното й оплакване по време на консултацията, тя се подоб­рява по отношение на стомашните симптоми и главоболието. Значи­телно се подобрява психологическото й състояние. Неволното движение на клепачите престава, а най-после - и най-интересно - пристрастеността към миризмата на нафталин изчезва.

Диабетът е още една болест, която не се нуждае от представяне пред хора, които не са медици. Макар и не непосредствено фатална ка­то някои други, диабетът е дълбока и намаляваща силите болест, зася­гаща почти всички органи на тялото. Съвременната медицина е способна да я "контролира", но със сигурност далеч не е способна да я излекува, както всеки лекар с готовност би признал.

След това той се подобряваше стабилно без никакви лекарства до 31 октомври, когато симптомите му започнаха да се завръщат. За по-малко от месец захарта изчезна от урината и оттогава не се е появява­ла.

Обрив по окосмената част на главата по рождение

Всеки лекар на обща практика трябва да бъде и добър дерматолог. При много кожни обриви не е лесно да се постави диагноза и общо взе­то много хора не им придават значение. За пациента обаче те могат да бъдат във висша степен влудяващи; а за лекаря, който трябва да лекува такива болести без да се ръководи от истински принципи, това може да бъде фрустриращ процес.

Мъж на 35 г, живее сам, дойде да се консултира при мен в края на август 1887 във връзка с медночервен обрив по окосмената част на гла­вата си, който носи откакто се помни. Освен от обрива той се оплаква­ше много от хронично безсъние и изневеряваща памет. Най-напред му предписах силна тинктура от Fagus cup., no пет капки в чаша вода вечер и сутрин, но след месец - на 30 септември - той се оплака, че няма по­добрение в нито едно отношение - все още е с безсъние, забравя, неспо­коен; обривът бе зле; дъхът му много неприятен; черният дроб леко уголемен; далакът уголемен и много твърд.

Предписание: Syph CC.

11 ноември - "Спя прекрасно"; и двамата сме на мнение, че косата му е потъмняла. Обривът определено е по-добре. Spiritus glandium guercus 0, по пет капки във вода сутрин и вечер.

12 декември - обривът почти е преминал. Болките в далака са съв­сем малко. Безсънието принадлежи към миналото. Те carduus marioe.

На 13 януари той съобщи, че е съвсем добре и няма обрив, а и след две години все още продължаваше да е добре, след което нямам пове­че връзка с него.

Когато нещо се повреди в нервната система, съвременните лекари все още са склонни да вдигат безпомощно ръце. Нервната система е толкова мистериозна, че дори и да може да се постави диагноза (което не става толкова често), много малко вероятно е да се открие лечение. Процесите в нервната система често са неумолими и обикновено се считат за необратими, така че истинската трагедия на такава ситуация е живия труп. Тази трагедия се умножава многократно, когато е пора­зено малко дете.

Броеница от лимфни възли с екзофталм.

Следващият по-долу случай е от типичните за хомеопатичната практика. Дори при днешната напреднала технология все още има много хора, на чиито болести не могат да бъдат определени диагнози. Когато алопатьт се срещне с недиагностицирано заболяване, той пред­приема "мерки на отчаяние", защото не разполага с терапия без диаг­ноза. Обикновено се прибягва до налучкване на сляпо и се назначава лечение, което е просто палиативно. Такива случаи не тревожат хомео-пата, тъй като лечението му се основава единствено на симптомите, т. е. на реакцията на човека към болестта, а не на диагнозата.

Оставил съм Уилиям Д., на 14 години, за bonne bouche. Ho даже и при данните от предишните случаи бихте могли да си помислите, че си из­мислям, защото това е един от най-драматичните случаи, които ня­кога съм виждал. За първи път той дойде в Лондонската хомеопатична болница през ноември 1918, препратен ми от мистър Хей, от неговата хирургична клиника като неоперабилен. Пациентът беше с подчертан екзофталм и с пулс 150. Той имаше броеница от уголемели лимфни въз­ли върху, зад и пред десния стерномастоиден мускул, най-големият от които бе колкото орех. Също броеница от лимфни възли зад левия стерномастоиден мускул, най-големият колкото едър боб. Той имаше синкави твърди петна на двата прасеца, покрити с язвички. Типично туберкулозно уголемяване на лимфни възли. Той се родил "седмаче" и бил с деликатно здраве. Чичо му починал от скоротечна туберкулоза. Пред­писан Tub.bov. 30 (хомеопатичен препарат, изготвен от бича туберку­лоза), една доза.

Шест седмици по-късно. Състоянието на лимфните възли (жлезите) се подобрява. Tub.bov. 30, една доза.

След още един месец (19 януари 1919). Жлезите се подобряват. Все още броеница отдясно на шията. Всички петна по краката са се излю-щили; вече няма отворени язви и ливидността е значително по-малка. Пулс 108. Очите все още изпъкват. Tub.bov. 30, една доза.

Той получи Гий-Aov, същата потенция, и през февруари и март, ко­гато "по краката се забелязваше твърде малко" и жлезите се бяха по­добрили.

Април. Шията е по-добре, очите са почти нормални, дясното е из­пъкнало. Drosera 200, една доза.

Ефектът бе драматичен. След месец (през май) той бе започнал ра­бота като инженер. Установих, че жлезите са добре, прасците също, ек­зофталм нямаше, пулсът бе 80. Никакво лекарство.

Уремични гърчове.

Когато бъбреците не функционират, в кръвта се натрупват токсини и това води до състояние, наречено уремия. След като тя напредне до определена степен, се стига до увреждане на мозъка и до фатален край. Това е терминално състояние. В днешно време с помощта на машини за хемодиализа е възможно да се поддържа живота на такива хора, но в действителност проблемът с бъбреците не се коригира.

Ревматизъм - сърдечна форма

Ревматичната треска е особено възпаление, което атакува сърдеч­ните клани, бъбреците и ставите. През ерата, в която още нямаше ан­тибиотици, тя нанасяше големи поражения, които все още се усещат и сега сред по-възрастното население. Тази болест е особено страшна поради бързото си разрушително въздействие върху тъканите на жиз­неноважни органи.

21 март 1908. С. Е., на 13 години. Сърце: ревматичен миокардит. Сърдечни тонове: на върха- твърде глухи; на аортата - усилени. Шум от митрална регургитация. Сърце уголемено вляво. От време на време болки. Пулс 120. Силни шийни пулсации. Ревматизъм в глезените и ко­ленете. Всичко започнало на 4-годишна възраст. Преди 6 години рев­матична треска. Острици. Катар. Жажда за студена вода. Уста - лош вкус при събуждане сутрин. Зъби покрити с кръв сутрин. Урина в голя­мо количество. Често изпотяване нощем. Непременно трябва да има чист въздух нощем. Стаята трябва да е хладна. Спи наляво с глава на високо. Главоболие в слепоочията, над очите и на темето. Бузи черве­ни. Ledum 10 М.

18 април. Видът и е много по-добър. Общо подобрение - по отноше­ние на катара и другите симптоми. Ревматизмът в краката и ръцете се появява и изчезва. Пулс 88. Ledum 10 М.

11 май. Вече спи със затворена уста. Обриви по челото и около уста­та.

29 юни. Сърбеж в гърлото. Пулс 80, неправилен. Силни пулсации на сърцето.

Когато лекарството беше дадено повторно през май 1909, имаше кашлица с изхрачване почти само на кръв, вследствие на "настинка". През юни пациентката се бе къпала три пъти дневно в езерото и има­ше болки около сърцето. В някои друга моменти сърдечните или рев­матичните болки се връщаха, но общото подобрение продължаваше и тя стана едно силно, здраво и жизнено момиче.

Ревматоиден артрит

Друга сериозна последица от ревматичната треска или от стрепто-кокови ангини е ревматоидният артрит. От различните артрити той е най-тежък и деструктивен. Съвременната медицина разполага с много лекарства, които намаляват възпалението или болката, но не и с мето­ди, които наистина да спрат окончателно процеса без нужда от по-ната­тъшно лечение.

Карбункул на тила

Това е друг сравнително малък, но изключително обезпокояващ и болезнен проблем, срещан ежедневно в частната обща практика. Днес, разбира се, имаме антибиотици, които лесно разрешават такива проблеми от обикновена гледна точка, но податливостта не се лекува с ан­тибиотици. Ето един пример за това как хомеопатията лекува човека като цяло, за да се справи с локален проблем.

Жена на около 30 години, много страдала от карбункул на тила Прилагала е много домашни средства и не е получила облекчение. ' Имаше явни признаци за започващо нагнояване. Мястото беше поси­няло на петна, болката беше силна, режеща като с нож и пареща. Беше и зле на стомаха, повръщаше и се. Нощем се чувстваше замаяна, като че ли не на себе си. Очите й блестяха ярко и имаше лека темпера­тура. Езикът й беше с мръсен вид, а дъхът й миришеше неприятно. Чувс­тваше силно напрежение в скалпа и мускулите на лицето. Молеше за морфин, за да спре това чувство за парене и режещата болка. Tarentula cubensis 12х (паяк тарантула) една доза доведе до незабавно успокояване и подлютеното подуване спря да се влошава и не супурира. След два дни мястото възвърна нормалния си цвят, а и втвърдяването изчезна скоро. Тя бързо възстанови нормалното си състояние и неот­давна сподели с мен, че след преминаването на това подуване никога по­вече старото й главоболие не се е обиждало. Това показва колко дълбоко е повлияло лекарството на целия й организъм.

Травма на коляното

Друг пример за често оплакване, засягащо целия организъм, за кое­то се предписва лечение въз основа на общи, а не на частни показания.

Госпожица Г., на 48 години, учителка. Повтарящи се пристъпи на тревожност и депресия от много години, които видимо се повлияват добре от Sepia или Nux vomica досега. Пред ноември 1962 си ударила ля­вото коляно като танцувала. Негативна рентгенова находка. От физи­отерапията няма подобрение. Два месеца след травмата все още е с подчертан оток и деформация при сгъване. По същото време получила отново тежка депресия и се опитала да се самоубие, като диша изго­рели газове от колата си. Но един съсед я открил и предотвратил смъртта й. Изпратих я на специалист-ортопед частно и той прегледа коляното й под упойка, но не можа да открие патология. Когато /пя дойде на другия ден да се консултира с мен, каза, че има чувството, _че около коляното й е стегната стоманена лента. При по-нататъшно-то разпитване призна, че има почти непреодолимото желание да гово­ри мърсотии. След това й бе даден Anacardium с почти чудодеен резултат - коляното й се оправи, умствената й нагласа се промени, тя започна да се отнася по новому към външността си и да се харесва, кан­дидатства и бе приета на нова длъжност и изобщо сега има вид на съв­сем различна жена.

Пневмония

Отново един чест проблем в общата практика. Този случай показва ценността на хомеопатията като алтернатива на химическите лекарст­ва.

Забележка: Всички цитирани случаи са от публикации на класици на хомеопатията.