Глава 11
КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ИЗЛЕКУВАНЕТО
Дотук разгледахме завръщането на обществото към природосъобразните процеси, произтичащо от неспособността на съвременната медицина да се справи ефективно с хроничните болести. Стъпка по стъпка проследихме Ханеман в неговия живот на откривател: закона на подобията, процеса на извличане на лечебна сила от субстанциите, като се елиминира токсичността, идеята за жизнената сила като основа на здравето и болестта и миазмите като основна причина за хроничните болести. Получихме представа за това какво представлява снемането на хомеопатичен случай и за чудотворните резултати, които се получават след предписване на подходящо лекарство.
Хомеопатията действа, но все още недостатъчно разбираме същността на нещата, за да кажем как действа тя. Истината е, че отговорът на този въпрос е академичен, тъй като главното задължение на практикуващия е да лекува, а нашето познание в областта на хомеопатията е напълно достатъчно за тази цел. Независимо от това човешкият ум не се задоволява без отговори. Ето накратко най-добрият отговор, който мога да дам в рамките на съществуващото познание.
Не е необходимо много да се мисли, за да се разбере какво означават симптомите на болестта, какво показват и какво казват: те са средството, чрез което природата се бори, за да избави организма от болестта. Това много точно е формулирано от Хшюкрат: "Гаденето се лекува чрез повръщане". Изглежда, че всеки организъм притежава защитен механизъм (изява на жизнената сила, действаща в състояние на болест), който се задейства веднага щом този организъм бъде нападнат от вътрешен или външен болестотворен агент. Знаем, че всички инфекциозни болести имат инкубационен период, по време на който пациентът не осъзнава, че е болен; действителните симптоми се появяват едва след .този инкубационен период, който може да продължи часове или дни. Това е първата нишка, водеща към теорията за болестта като динамичен феномен.
При явлението болест виждаме появата на някои симптоми. Но какъв е процесът на тяхното създаване - всъщност на всяко създаване?
Когато човек създава нещо, той го прави първо в ума си. Тази концепция означава зараждане на творението на динамично (енергийно) ниво. Когато се прави нова машина, нейният създател първо си я представя и я разработва в ума си.
Това правило за динамичния произход на творението важи за цялото мироздание, било то първоначалното създаване на Вселената, или на човека, или на човешките творения. "Както горе, така и долу". Природата работи по този начин и по същия начин се създава болестта. Когато един болестотворен агент влезе в контакт с предразположен организъм, болестта се възприема на динамично ниво. (Тук става въпрос очевидно за положителното и отрицателното, за светлото и тъмното, мъжкото и женското, ин и янг.) Едва по-късно можем да почувстваме и видим резултатите в организма.
Това динамично нарушение, което разтърсва целия организъм, започва от центъра и засяга първо електромагнитното поле на човешкото тяло. До скоро самата идея да се свързва човешкият организъм с електромагнитно поле едва привличаше вниманието. Съвременните научни изследвания с уреди за измерване на полето и кирлиановата фотография показват, че съществува силно активно електродинамично поле, което прониква във всеки жив организъм. Тези полета могат да ; бъдат измервани по интензитет и е доказано, че те са много динамични. Всеки момент полето се променя по интензитет в зависимост от промените в съзнанието и емоциите, приемането на алкохол или наркотици и дори от развитието на някаква болест.
Откритието на биоелектромашитните полета е началото на революция в постановките на Нютоновата физика. Във физиката Нготон обяснява закони, които управляват видимия физически свят и тези закони остават толкова валидни в днешно време, колкото и по времето на Нютон. Но наблюдаването на природата на атомно и субатомно ниво изисква нови постановки и такива предлага съвременната физика. По същество те приемат, че материята и енергията не могат да се считат за отделни категории. Те са взаимозаменяеми и постоянно си взаимодействат в контекста на така нареченото "поле". Важността на тази нова перспектива е посочена най-добре от Алберт Айнщайн:
"Следователно можем да разглеждаме материята като съставена от зони на пространството, в които полето е изключително интензивно. В този нов вид физика няма място и за полето, и за материя та, защото полето е единствената реалност."
Електромагнитните полета се характеризират с явлението вибрация. При "наблюдение" отвън електроните кръжат около атомните ядра, като се движат първо в една посока, а след това в друга. Това колебание напред и назад става със специфична честота, която се определя от типа субатомна частица и нейното ниво на енергия. За нашите цели, обаче, е от значение, че всичко съществува в състояние на вибрация и всяко електромагнитно поле се характеризира със степени на вибрация (честоти), които могат да бъдат измерени.
Човешкият организъм не прави изключение. За да опростим тази сложна ситуация, можем да си представим, че отделният човешки индивил съществува при определена вибрационна честота, която може да се променя динамично всяка секунда в зависимост от умственото състояние на личността, вътрешните или външни стресове, болести и т.н. Електромагнитното поле е много подобно на "жизнената сила", за която говори Ханеман.
След като веднъж електромагнитното поле на човек бъде засегнато от болестотворен фактор, нещата могат да се развият в две посоки. Ако конституционалното състояние на човек е доста силно, а вредното влияние е слабо, електромагнитното поле променя степента на вибрация съвсем леко и само за кратко време. Индивидът може да не осъзнае, че изобщо се случва нещо.
Ако обаче влиянието е толкова мощно, че да надвие жизнената сила, електромагнитното поле претърпява по-голяма промяна в степента на вибрация и ефектите от това евентуално се усещат от индивида.
Защитният механизъм на организма се включва само когато влиянието наистина представлява заплаха за съществуването или за доброто състояние на организма. Единствено тогава организмът предизвиква процеси, които пациентът усеща като симптоми. Симптомите на болестта не са нищо друго, освен реакции, които се опитват да освободят организма от вредните влияния. Те просто са материалните прояви на по-ранни разстройства на динамично електромагнитно ниво.
Функцията на хомеопатията е да подсилва естествения защитен механизъм на организма, като прибавя към неговите възможности допълнителна енергия. Тя работи в същата посока, в която и жизнената сила, а не срещу нея. Таздпосока, тази естествена интелигентност на жизнената защита е точно същият комплекс от симптоми, които алопатът така старателно би подтиснал.
Тъй като всички вещества притежават характерни електромагнитни полета, задачата на хомеоната е да намери онова вещество, чиято "характерна вибрация" съответствува най-добре на тази на пациента по време на болестта. Както бе обсъдено по-рано, характерната вибрация се проявява чрез съвкупността от симптоми - било то в пациент при поява на болест, или при доказване след приемане на лекарство. Когато степените на вибрация на пациента и лекарството съвпадат, протича явление, добре познато на физиците и инженерите като "резонанс". Точно както един камертон може да стимулира вибрацията на друг с идентична честота, така и лекарството увеличава степента на вибрация на електромагнитното поле на пациента. В резултат на това електромагнитното поле на пациента се усилва до точно необходимата за осъществяване на излекуването степен.
Разбира се, за да има такава полза, избраното лекарство трябва да бъде много близо до точната степен на вибрация на пациента. Ето защо за пациента е от значение да се консултира само при напълно квалифицирани хомеопати - онези, които са се обучавали поне четири години в добри училища и които стриктно следват основните закони и принципи на хомеонатията. Има много хомеопати, които притежават само частично познание и често драстично се отклоняват от основните принципи. Те предписват хомеопатично приготвени лекарства, но не могат да се напекат хомеопати. Въпреки че лошата хомеопатия не може да нанесе действителна, пряка вреда в същия смисъл както токсичните алопатични лекарства, тя може да доведе,до голямо нарушение на жизнената сила на пациента. Ако се предписва неправилно в продължение на дълъг период, случаят може толкова да се обърка, че дори високо квалифициран хомеопат да не бъде в състояние да възстанови здравето на пациента.
Според резонансния принцип (закона на подобията) едно лекарство, което не покрива всички симптоми на пациента, не може да има никакъв ефект; нито трябва да се предполага, че две или три лекарства, взети заедно, колективно ще свършат работата, която трябва да се извърши от едно. Логиката може да намери за съвсем разумно, че ако едно лекарство може да произведе 80 процента от симптомите на пациента, а друго - останалите 20 процента, то двете могат безопасно да се предпишат заедно и съвместно да премахнат болестта. Но това не става по този начин. Въпросът не е в количеството - в събирането на нужния брой симптоми при различните лекарства - а no-скоро в качес-; твото. В природата всички тези лекарства са различни но качество - по вибрационна честота - и по този начин създават дисонанс помежду си. По груба аналогия може да харесваме две сонати на Бетховен, всяка от които ни въздейства по свой собствен фин начин; но ако ги слушаме едновременно, ще чуем само един безсмислен и неприятен дисонанс. Всяко лекарство си има своя собствена характерна вибрация и за да подейства, трябва да бъде подобно според същността на заболяването и да се предписва самостоятелно.
Глава 12
ДРУГИ ЗАКОНИ НА ЛЕКУВАНЕ
Практикуващ, който стига до такива подробности и дълбочина при всеки случай - хомеопат или не - със сигурност ще трябва да направи много големи наблюдения върху здравето и болестта. Точно по този начин хомеопатията е открила още някои закони за начина, по който се осъществява излекуването. Както и споменатите no-rope, това са универсални закони, които се прилагат във всяка област - акупунктура, билкова медицина, полярен масаж, лечение с биополе и дори алопатична медицина.
Би трябвало да запомните, че след взимането на правилното лекарство и преди завършването на лечението се очаква временно влошаване на симптомите. Това влошаване е едва забележимо при остри разстройства, но е доста ясно изразено при хронични проблеми. Понякога се проявява с интензивност, която човек с право може да нарече лечебна криза. По време на такава криза може да се очакват неща като диария, засилена менструация, силно потене, обилни секрети, увеличено желание за сън и повторно появяване на някой подтиснат кожен обрив. Продължителността и интензивността на кризата са право пропорционални на сериозността на случая. За такава реакция са необходими две условия: правилно лекарство и жизнена сила, достатъчна за предизвикването на реакция. Това обяснява защо истинските хомеопати се радват на такива влошавания.
Често се случва при пациенти със слаба жизненост тази лечебна криза да се появи едва когато организмът се е засилил достатъчно чрез непрекъснато и внимателно предписване и правилен начин на живот.
В хомеопатията са открити до двадесет и две различни реакции след първото предписване на лекарство. Задачата на тази книга не е да навлиза в най-дребните детайли. Тук е достатъчно може би просто да се спомене, че след първото предписване симптомите могат да изчезнат в една от следните четири посоки:
1. Да вървят от центъра към периферията на тялото.
2. Да се придвижват отгоре-надолу.
3. Да се преместват от по-жизненоважни към по-малко важни органи.
4. Да изчезват в ред, обратен на тяхното появяване - онези, които са се появили първи, изчезват последни.
С това, че симптомите се движат "от центъра към периферията" искаме да кажем, че мозъкът, който е центърът на мисленето и всички но-висши функции, с в центъра на човека. В организма, взет като цяло, мозъкът се приема автоматично за негова най-важна част, негов център. Следващи по важност са сърцето, черният дроб, белите дробове, бъбреците, а след това мускулите и кожата, които представляват периферията на организма. Последните две са органите с най-малко значение - една драскотина с разкъсване на кръвоносен съд в кожата може без опасност да бъде нренебрепшта, докато в мозъка същото това поражение би било фатално. Знаем също така, че ако е увреден центърът, целият организъм дълбоко страда.
Например, когато един умствен случай се лекува хомеонатично, но време на лечението умствените симптоми изчезват, а се появяват силни симптоми в стомаха. От това хомсопатьт разбира, че пълното излекуване е към своя край, защото посоката, следвана от симптомите, е правилна: от центъра към периферията. По подобен начин в случай на астма, ако се появи кожен обрив по време на лечението, това показва, че болестта се придвижва към периферията, като но този начин се гарантира окончателното излекуване на пациента. За да бъдат разбрани симптомите на пациента, да бъдат оценени правилно и лекувани по съответен начин, е необходим майстор-хомео-пат. За нещастие след една благоприятна реакция невежият пациент, нетърпелив да оправи състоянието на кожата си веднага, често намира някой услужлив алопат, който да възстанови предишното му състояние.
Един от онези, които най-ясно описват насоката, която трябва да се следва, ако трябва да се осъществи излекуване, е самият Хипократ. В 49-ия си афоризъм той пише: "При човек, страдащ от ангина пекторис, появяването на подуване и еритема (зачервяване) на гърдите е добър признак, защото показва, че болестта се придвижва към периферията."
А в раздел 7, афоризъм 5: "При умствено разстройство от маниакален характер една дизентерия или аназарка е добър признак."
Отново в раздел 6, афоризъм И: "При страдащите от депресивно психическо разстройство и бъбречни болести появяването на хемороиди е добър признак."
В раздел 6, афоризъм 21: "Появяването на варикозни вени или хемороиди при страдащи от мания показва, че манията е излекувана."
И в афоризъм 26 от същия раздел: "Ако червеният вятър се придвижва отвън навътре, това е лош признак, но обратното е добър признак."
При всички тези примери можем да видим колко правилно този велик лекар е разбрал и описал закона за посоката.
Посоката "отгоре-надолу" се проявява главно при кожни обриви, където проблемът се придвижва от главата и горните части на крайниците към пръстите и ноктите. По -подобен начин, ако симптомите се придвижват от мозъка към белите дробове, това е движение отгоре-на-долу и в същото време от пожизнсно важен към по-малко жизненоважен орган.
Накрая това, че симптомите изчезват "в обратен ред" на реда, по който са се появили, означава че, ако например пациентът е страдал от хронично главоболие преди десет години и след това от световъртеж, и след това от депресия или епилепсия, то депресията или епилепсията ще изчезне първа; след това световъртежът. След като това стане, ще се върне главоболието, което накрая също ще изчезне. Това дава представа за подробната и внимателна работа, която хомсопатът трябва да извършва при всеки индивидуален случай, ако трябва да възвърне здравето на своя пациент. То също така дава представа за познанието, което той трябва да притежава и трудностите, с които се сблъсква, когато по време на лечението се появят отново старите симптоми, а пациентът е притеснен и няма търпение да се отърве от тях.
Следователно за пациента е от изключително значение да познава много добре теорията на хомеопатията. В противен случай има вероятност той да прекрати лечението точно когато се подобрява. Голямо разочарование за мен е било да видя добра работа, останала недовършена поради невежество и нетърпение.
Глава 13
СЪСТОЯНИЕТО НА ХОМЕОПАТИЯТА
В СВЕТА
Науката и нейните институции не приемат автоматично истината, щом веднъж тя бъде разкрита. Представата, че учените и лекарите в клиниките са рационално мотивирани хора, готови моментално да отхвърлят предразсъдъка пред лицето на истината, е наивна и романтична. Историите на Декарт, Галилей и много други пионери, охулени по тяхно време, са достатъчно доказателство за това.
В случая с хомеопатията е ясно, че за да бъдат възприети нейните радикални принципи, би трябвало да се осъществят огромни промени в манталитета и начините на действие, дори във финансовите структури. Такава една промяна би обхванала всички институции, свързани с медицината - медицински училища, изследователски лаборатории, фармацевтични компании, здравни застрахователни компании, управление по храните и лекарствата и т.н. Такива широки политически и институционални промени, ако изобщо са възможни, могат да се осъществят само много бавно.
Голям брой химици, физици, обществени здравни работници, фармацевти и други със гарантирани интереси веднага ще се обединят в защита на алопатията. Ще ви кажат, че съвременната медицина изключително много е повишила вероятната продължителност на живота навсякъде по света. Те няма да признаят, че тя е спомогнала за създаването на такъв тип човек, който в действителност е мъртъв на тридесет години, въпреки че може да живее до седемдесет. Ясно е, че физическото и умствено нещастие на човека се увеличава мъчително с годините, дори и тялото му да продължава да бъде живо много по-дълго, отколкото преди. Ракът, епилепсията, сърдечните болести, невменяемостта и новите варианти на физически и умствен дисбаланс нарастват неумолимо.
Един от най-разстройващите и тежки проблеми в хомеопатията, който вероятно е най-отговорен за относителния и упадък през изминалите седемдесет години, е икономическият. Хомеоиатията изисква много време, както за пациента, така и за изследването на случая след интервюто. В миналото, когато обществото е било предимно от селски тип, лекарят е ходел с кон и двуколка и е прекарвал един ден или един следобед с цялото семейство. Той е имал необходимото време да снеме добре хомеонатичния случай, като между другото е имал възможност да наблюдава непосредствено обстановката, в която живеят пациентите. Той с удоволствие е отделял от времето си, защото му се е заплащало с пилета, поправяне на покрива за зимата или със сако, ушито специално за него.
Сега, когато обществото и медицината са се насочили към урбанизираните места, всичко е станало много по-сложно. На лекаря е необходим кабинет, редовни посещения, сестра, секретарка и т.н. Парите са станали средство за размяна и режийните разноски станали проблем. В съвременния свят цената за поддържането на медицинска практика е огромна за всеки лекар. И за хомеопата тя не е по-малка... Икономическите реалности оказват оформен натиск върху практикуващия хомеопатия да приема колкото може повече пациенти на ден.
За нещастие работата според законите на природата не позволява планиране на посещенията; онези, които се придържат към сгъстен план, получават лоши резултати. Онези, които наистина не бързат със случаите, трябва да поставят високи такси за интервютата си и въпреки това накрая пак прекарват много часове в работа върху случаите извън времето, включено в таксата.
За пациента таксите на хомеопата в началото може да изглеждат "солени", но всъщност той ще спести значителна сума. Заболявания, които хомеопатията бързо лекува, може да са стрували много хиляди лири на пациента, за да бъдат само временно облекчени за няколко години чрез алопатично лечение.
По тази причина истинският хомеопат получава едва частица от дохода на своя алопатичен колега. За един млад лекар, завършващ училище, несъмнено обременен с много дългове и вероятно с нарастващо семейство, това става силен възпиращ фактор. Няма вероятност в близко бъдеще към хомеонатията да се стекат рояци лекари.
Но дори ако някак попаднем в идеалната ситуация - общество, в което хомеонатията би могла да бъде практикувана свободно, без политическа опозиция; лекар, който има интерес в хомеопатията и в същото време е материално обезпечен - най-голямата спънка все още не би била премахната, а именно необходимостта от твърде много време и усилия за надлежното изучаване на хомеопатията. Очевидно хомеопатията не е професия, която може да бъде усвоена за няколко седмици или чрез участието в семинар. Само четиригодишен курс чиста хомсонатия в специализирано хомеопатично училище би могъл да подготви добре един студент за практиката. Ще обсъдим подробностите по едно такова обучение в следващата глава.
Има твърде малко лекари с посвещението и прозрението да направят исканата саможертва. Всеки студент но медицина! възнамеряващ да практикува хомеонатия, трябва да завърши шест или седем години алонатично обучение, преди да може да мисли за изучаването на хоме-опатия, и във всеки случай това алонатично обучение е от твърде малка полза за него в хомеопатичната му практика. Ако след завършването на седемте години медицинско обучение у него все още са налице енершята, смелостта, доброжелателното семейство и парите да упорства в усилията си, той трябва да изучава хомеопатия самостоятелно или в някоя клиника, която може да е доста далеч от неговия дом. Дори тогава обучението е недостатъчно добро и само може да накара един такъв лекар погрешно да повярва, че неговото частично познание е всичко, което трябва да се знае. Това води до незадоволително качество, което в крайна сметка сериозно пречи на каузата на истинската хомеопатия. Такова е състоянието на хомеопатията днес с малки изключения.
Но практическите проблеми са само отражение на един по-дълбок конфликт на времето, в което живеем. Технологията е довела до дълбоко вкоренени модели на мислене във всички нас, които поставят материализма над невидимите или динамични реалности. Истината в едно общество е в пряка зависимост от неговата зрелост, цивилизованост, разбиране и степента на еволюция на хората. Такова общество, в което всички неща се намират на правилното си място и в което човек живее в правилни взаимоотношения със света около него и със себе си, ще възприеме хомеоиатията като нещо естествено... Но можем ли наистина да очакваме някое общество да узрее до такава степен на добросъвестност за една нощ? Няма фокус, няма вълшебно хапче, с което да може да бъдат избегнати или неутрализирани огромните сили, довели до настоящото опасно положение на човека.
Хомеопатията, която може да прекрати толкова много страдание, трябва да бъде заслужена. Само един човек с интелигентно разбиране и прозрение ще избере хомеоиатията. На онези, които имат, ще им бъде дадено. Факт е например, че семейните лекари на безброй много хора са осмели хомеопатията пред тях и са им попречили да направят свои собствени проучвания; нещо повече, попречили са им да бъдат наистина излекувани! Хомеопатията ли е виновна за това или обществото, в което живеем? С риска да бъда разбран погрешно, би трябвало отново да кажа, че единствено онези, които заслужават, ще открият и ще се възползват от Хомеопатията!
Хомеопатията съществува в снета повече от век и половина: тя е издържала неумолимата проверка на времето и изненадите от многото внезапни нападки, защото е истинска. Някъде през 1845г., когато френският министър Ф. Гизо бил помолен от френския комитет по алопатична медицина да забрани Хомеопатията, той отговорил:
"Ако Хомеопатията е химера или метод без никаква стойност тя ще отмре. Но ако, напротив, тя е нещо прогресивно, ще се разпростира независимо какво правим, за да я спрем; и Академията би трябвало да желае преди всичко това, тъй като нейната мисия е да стимулира научния напредък и да подкрепя откритията."
Глава14
ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО
Въпреки трудностите по създаването на нова и революционна система, в света действително има някои много вълнуващи и значими стъпки, предприети за установяване и институционализиране на най-висок стандарт в хомеопатията. Тези усилия изискват съдействието на^ много индивиди по най-различни начини. Как може един индивид да допринесе за установяването на хомеопатията?
От първостепенна и най-голяма важност е човек да бъде лекуван от добър хомеопат. Личният опит е единственият начин, по който може •напълно да се оцени ползата от хомеонатията. Не е необходимо да имате сериозна болест, за да бъдете лекувани хомеопатично; почти всеки има някакво разстройство или дисбаланс, който трябва да бъде коригиран.
Как може да се намери добре квалифициран хомеопат? Като начало могат да бъдат от помощ източниците, изброени в Приложение III. Освен това можете да търсите хомеопати, които са се обучавали продължително време при известни наши съвременници - хомеопати.
Крайната цел за бъдещето е да създадем редовно професионално учебно заведение за обучение на хомеонати. В настоящето няма налични средства за незабавното създаване на такава институция. Но вече са започнати постъпки в тази насока и може да бъде направено много за по-нататъшното развитие на нещата.
Създадена е благотворителна организация за подпомагането на различните проекти за разпространяване на хомеопатията в света: Международна фондация за подпомагане на хомеопатията. Нейният адрес е : 76 Lee Street, Mill Valley, СА 94941, USA. В началото трябват нари, но също така са необходими уменията и таланта на всички, които искат да съдействат за това хомеонатията да заеме в света мястото, което но право й се полага. Умение, талант и преди всичко въображение са силите, които ще превърнат истината за хомеопатията в конкретна реалност.
Сега е много важно разработването на проект за създаването на лечебен център, в който могат да идват на лечение хора от цял свят с различна степен на здраве. Това не само ще осигури най-добро хомеопатично лечение (наред с други холистични методи на лечение, в случай, че са показани), но ще бъде и прекрасна възможност за практическо обучение на хомеопати, които са преминали основния курс Такъв център ще стане евентуално ядро на школа за професионално обучение по хомеопатия.
Така изглеждат плановете, които вече са формулирани. Не е възможно да се предскажат посоките на растеж на такава цялостна и ус пешна система за лечение. Границите се определят единствено от енергията, вижданията и таланта на онези, които са се захванали с тази задача от любов към ближните.
Нека накрая да опишем на кратко нашето виждане за курса на обучение в една бъдеща хомеопатична школа. Курсът на обучение трябва да бъде корено различен от всичко, което се преподава в едно медицинско учебно заведение днес. Ще опиша в най-общи линии какво би било необходимо.
За да направим това трябва първо да разгледаме най-основния субект на медицината - човекът сам по себе си.
Прилаганата досега медицина разглежда човешкото същество единствено като физио-електрохимитен организъм. На теория тя може да приема, че има нещо отвъд материалното тяло на човека, нещо, наричано душа или ум. Но какво наистина знаят лекарите за тези неща? В ежедневната си практика към тях се обръщат за лечение на кожни обриви, възникнали след голям стрес; парализа на Бел след притеснения; диабет след разочарование; язва на дванадесетопръстника след раздразнителност и напрежение; безсъние причинено от амбиции или страх; хорея след унижение или огорчение и така нататък. Списъкът няма край. И така лекарите познават от практиката ефектите, които наранените мисли и чувства предизвикват в тялото на човека. Въпреки това те нямат нито знанието, нито намерението да достигнат до корена на тези нарушения. Те дори не допускат мисълта, че може би е необходима някаква друга форма на лечение.
Задължително е на практикуващите хомеопатия да се преподават принципите, на които се подчиняват емоционалната и умствена сфера на човека. Хомеопатичната Материя Медика третира всичко това много изчерпателно. Следователно хомеопатът има задачата да открие всички нарушения, да проследи техния произход и да ги лекува радикално. Ето защо хомеопатичната Материя Медика ще бъде основният предмет, преподаван по време на целия учебен период.
Следващият основен момент е хомеопатичната философия. Тя разглежда законите и принципите, на които се подчинява лечението. Тук се включват не само изложените в тази книга съображения, но и много Други, които дават възможност на хомеопата бързо да се ориентира кога едно лечение протича правилно, кога заболяването е подтиснато, кога може да очаква проясняване и по-нататъшно подобрение, как да открие "есенцията" на даден случай, кой случай е лечим и кой - не и т.н.
След това студентите ще бъдат обучавани по всички предмети, които ще им дадат точни знания за това как е устроено човешкото тяло и как то функционира при здраве или болест: анатомия, физиология, патология, фармакология и много специални предмети. Всички те ще се преподават, обаче, в нова светлина, като се изхожда от знанието за жизнената сила. По този начин много от нещата, които изглеждат мистериозни според съвременната медицина, ще бъдат обяснени. На студентите ще бъде преподавано и всичко, свързано със съвременните технологии, което има отношение към лечебното изкуство - например лабораторни изследвания, разчитане на рентгенови снимки, електро-кардиограми и др. Няма да бъдат пропуснати и някои древни или съвременни холистични методи на лечение, които са доказали своята ефективност.
След това студентът ще трябва да научи от живия пример на своите учители, че любовта и състраданието са основата, на която той би трябвало да гради своето научно знание, ако наистина желае да помага на своите пациенти.
Обучението в такава школа трябва да води студентите до това, дълбоко в сърцето си да осъзнаят факта, че човешкото същество не е случайно явление, а резултат на божествения ред и воля, и че негова съдба е да се освободи от ограниченията на болката, страстите и себелюбие-то.
Сподели с приятели: |