Хоемопатия – нежната медицината Георгос Витулкас


Глава 11 КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ИЗЛЕКУВАНЕТО



страница5/7
Дата28.09.2016
Размер1.49 Mb.
#11036
1   2   3   4   5   6   7
Глава 11

КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ИЗЛЕКУВАНЕТО

Дотук разгледахме завръщането на обществото към природосъобразните процеси, произтичащо от неспособността на съвременната ме­дицина да се справи ефективно с хроничните болести. Стъпка по стъпка проследихме Ханеман в неговия живот на откривател: закона на подобията, процеса на извличане на лечебна сила от субстанциите, като се елиминира токсичността, идеята за жизнената сила като основа на здравето и болестта и миазмите като основна причина за хронични­те болести. Получихме представа за това какво представлява снемане­то на хомеопатичен случай и за чудотворните резултати, които се получават след предписване на подходящо лекарство.



Хомеопатията действа, но все още недостатъчно разбираме същ­ността на нещата, за да кажем как действа тя. Истината е, че отговорът на този въпрос е академичен, тъй като главното задължение на практи­куващия е да лекува, а нашето познание в областта на хомеопатията е напълно достатъчно за тази цел. Независимо от това човешкият ум не се задоволява без отговори. Ето накратко най-добрият отговор, който мога да дам в рамките на съществуващото познание.

Не е необходимо много да се мисли, за да се разбере какво означа­ват симптомите на болестта, какво показват и какво казват: те са сред­ството, чрез което природата се бори, за да избави организма от болестта. Това много точно е формулирано от Хшюкрат: "Гаденето се лекува чрез повръщане". Изглежда, че всеки организъм притежава за­щитен механизъм (изява на жизнената сила, действаща в състояние на болест), който се задейства веднага щом този организъм бъде напад­нат от вътрешен или външен болестотворен агент. Знаем, че всички инфекциозни болести имат инкубационен период, по време на който пациентът не осъзнава, че е болен; действителните симптоми се появя­ват едва след .този инкубационен период, който може да продължи ча­сове или дни. Това е първата нишка, водеща към теорията за болестта като динамичен феномен.

При явлението болест виждаме появата на някои симптоми. Но ка­къв е процесът на тяхното създаване - всъщност на всяко създаване?

Когато човек създава нещо, той го прави първо в ума си. Тази концеп­ция означава зараждане на творението на динамично (енергийно) ни­во. Когато се прави нова машина, нейният създател първо си я представя и я разработва в ума си.

Това правило за динамичния произход на творението важи за цяло­то мироздание, било то първоначалното създаване на Вселената, или на човека, или на човешките творения. "Както горе, така и долу". При­родата работи по този начин и по същия начин се създава болестта. Когато един болестотворен агент влезе в контакт с предразположен организъм, болестта се възприема на динамично ниво. (Тук става въп­рос очевидно за положителното и отрицателното, за светлото и тъмно­то, мъжкото и женското, ин и янг.) Едва по-късно можем да почувстваме и видим резултатите в организма.

Това динамично нарушение, което разтърсва целия организъм, за­почва от центъра и засяга първо електромагнитното поле на човешкото тяло. До скоро самата идея да се свързва човешкият организъм с електромагнитно поле едва привличаше вниманието. Съвременните научни изследвания с уреди за измерване на полето и кирлиановата фотография показват, че съществува силно активно електродинамично поле, което прониква във всеки жив организъм. Тези полета могат да ; бъдат измервани по интензитет и е доказано, че те са много динамични. Всеки момент полето се променя по интензитет в зависимост от промените в съзнанието и емоциите, приемането на алкохол или нар­котици и дори от развитието на някаква болест.

Откритието на биоелектромашитните полета е началото на рево­люция в постановките на Нютоновата физика. Във физиката Нготон обяснява закони, които управляват видимия физически свят и тези за­кони остават толкова валидни в днешно време, колкото и по времето на Нютон. Но наблюдаването на природата на атомно и субатомно ни­во изисква нови постановки и такива предлага съвременната физика. По същество те приемат, че материята и енергията не могат да се счи­тат за отделни категории. Те са взаимозаменяеми и постоянно си взаи­модействат в контекста на така нареченото "поле". Важността на тази нова перспектива е посочена най-добре от Алберт Айнщайн:

"Следователно можем да разглеждаме материята като съставена от зони на пространството, в които полето е изключително интен­зивно. В този нов вид физика няма място и за полето, и за материя та, защото полето е единствената реалност."

Електромагнитните полета се характеризират с явлението вибра­ция. При "наблюдение" отвън електроните кръжат около атомните яд­ра, като се движат първо в една посока, а след това в друга. Това колебание напред и назад става със специфична честота, която се опре­деля от типа субатомна частица и нейното ниво на енергия. За нашите цели, обаче, е от значение, че всичко съществува в състояние на вибра­ция и всяко електромагнитно поле се характеризира със степени на вибрация (честоти), които могат да бъдат измерени.

Човешкият организъм не прави изключение. За да опростим тази сложна ситуация, можем да си представим, че отделният човешки индивил съществува при определена вибрационна честота, която може да се променя динамично всяка секунда в зависимост от умственото със­тояние на личността, вътрешните или външни стресове, болести и т.н. Електромагнитното поле е много подобно на "жизнената сила", за коя­то говори Ханеман.

След като веднъж електромагнитното поле на човек бъде засегнато от болестотворен фактор, нещата могат да се развият в две посоки. Ако конституционалното състояние на човек е доста силно, а вредното влияние е слабо, електромагнитното поле променя степента на вибра­ция съвсем леко и само за кратко време. Индивидът може да не осъз­нае, че изобщо се случва нещо.

Ако обаче влиянието е толкова мощно, че да надвие жизнената си­ла, електромагнитното поле претърпява по-голяма промяна в степен­та на вибрация и ефектите от това евентуално се усещат от индивида.

Защитният механизъм на организма се включва само когато влия­нието наистина представлява заплаха за съществуването или за доброто състояние на организма. Единствено тогава организмът предизвиква процеси, които пациентът усеща като симптоми. Симптомите на болестта не са нищо друго, освен реакции, които се опитват да освободят организма от вредните влияния. Те просто са материалните прояви на по-ранни разстройства на динамично електромагнитно ни­во.

Функцията на хомеопатията е да подсилва естествения защитен ме­ханизъм на организма, като прибавя към неговите възможности допъл­нителна енергия. Тя работи в същата посока, в която и жизнената сила, а не срещу нея. Таздпосока, тази естествена интелигентност на жизне­ната защита е точно същият комплекс от симптоми, които алопатът така старателно би подтиснал.

Тъй като всички вещества притежават характерни електромагнитни полета, задачата на хомеоната е да намери онова вещество, чиято "ха­рактерна вибрация" съответствува най-добре на тази на пациента по време на болестта. Както бе обсъдено по-рано, характерната вибрация се проявява чрез съвкупността от симптоми - било то в пациент при поява на болест, или при доказване след приемане на лекарство. Когато степените на вибрация на пациента и лекарството съвпадат, протича явление, добре познато на физиците и инженерите като "резонанс". Точно както един камертон може да стимулира вибрацията на друг с идентична честота, така и лекарството увеличава степента на вибрация на електромагнитното поле на пациента. В резултат на това електро­магнитното поле на пациента се усилва до точно необходимата за осъ­ществяване на излекуването степен.

Разбира се, за да има такава полза, избраното лекарство трябва да бъде много близо до точната степен на вибрация на пациента. Ето за­що за пациента е от значение да се консултира само при напълно ква­лифицирани хомеопати - онези, които са се обучавали поне четири години в добри училища и които стриктно следват основните закони и принципи на хомеонатията. Има много хомеопати, които притежават само частично познание и често драстично се отклоняват от основните принципи. Те предписват хомеопатично приготвени лекарства, но не могат да се напекат хомеопати. Въпреки че лошата хомеопатия не може да нанесе действителна, пряка вреда в същия смисъл както токсич­ните алопатични лекарства, тя може да доведе,до голямо нарушение на жизнената сила на пациента. Ако се предписва неправилно в про­дължение на дълъг период, случаят може толкова да се обърка, че дори високо квалифициран хомеопат да не бъде в състояние да възстанови здравето на пациента.

Според резонансния принцип (закона на подобията) едно лекарст­во, което не покрива всички симптоми на пациента, не може да има никакъв ефект; нито трябва да се предполага, че две или три лекарства, взети заедно, колективно ще свършат работата, която трябва да се из­върши от едно. Логиката може да намери за съвсем разумно, че ако ед­но лекарство може да произведе 80 процента от симптомите на пациента, а друго - останалите 20 процента, то двете могат безопасно да се предпишат заедно и съвместно да премахнат болестта. Но това не става по този начин. Въпросът не е в количеството - в събирането на нужния брой симптоми при различните лекарства - а no-скоро в качес-; твото. В природата всички тези лекарства са различни но качество - по вибрационна честота - и по този начин създават дисонанс помежду си. По груба аналогия може да харесваме две сонати на Бетховен, всяка от които ни въздейства по свой собствен фин начин; но ако ги слушаме едновременно, ще чуем само един безсмислен и неприятен дисонанс. Всяко лекарство си има своя собствена характерна вибрация и за да по­действа, трябва да бъде подобно според същността на заболяването и да се предписва самостоятелно.


Глава 12

ДРУГИ ЗАКОНИ НА ЛЕКУВАНЕ

Практикуващ, който стига до такива подробности и дълбочина при всеки случай - хомеопат или не - със сигурност ще трябва да направи много големи наблюдения върху здравето и болестта. Точно по този начин хомеопатията е открила още някои закони за начина, по който се осъществява излекуването. Както и споменатите no-rope, това са уни­версални закони, които се прилагат във всяка област - акупунктура, билкова медицина, полярен масаж, лечение с биополе и дори алопатична медицина.

Би трябвало да запомните, че след взимането на правилното лекар­ство и преди завършването на лечението се очаква временно влошава­не на симптомите. Това влошаване е едва забележимо при остри разстройства, но е доста ясно изразено при хронични проблеми. Поня­кога се проявява с интензивност, която човек с право може да нарече лечебна криза. По време на такава криза може да се очакват неща като диария, засилена менструация, силно потене, обилни секрети, увеличе­но желание за сън и повторно появяване на някой подтиснат кожен об­рив. Продължителността и интензивността на кризата са право пропорционални на сериозността на случая. За такава реакция са необ­ходими две условия: правилно лекарство и жизнена сила, достатъчна за предизвикването на реакция. Това обяснява защо истинските хомеопа­ти се радват на такива влошавания.

Често се случва при пациенти със слаба жизненост тази лечебна криза да се появи едва когато организмът се е засилил достатъчно чрез непрекъснато и внимателно предписване и правилен начин на живот.

В хомеопатията са открити до двадесет и две различни реакции след първото предписване на лекарство. Задачата на тази книга не е да навлиза в най-дребните детайли. Тук е достатъчно може би просто да се спомене, че след първото предписване симптомите могат да изчез­нат в една от следните четири посоки:

1. Да вървят от центъра към периферията на тялото.

2. Да се придвижват отгоре-надолу.

3. Да се преместват от по-жизненоважни към по-малко важни орга­ни.

4. Да изчезват в ред, обратен на тяхното появяване - онези, които са се появили първи, изчезват последни.

С това, че симптомите се движат "от центъра към периферията" ис­каме да кажем, че мозъкът, който е центърът на мисленето и всички но-висши функции, с в центъра на човека. В организма, взет като цяло, мозъкът се приема автоматично за негова най-важна част, негов цен­тър. Следващи по важност са сърцето, черният дроб, белите дробове, бъбреците, а след това мускулите и кожата, които представляват перифе­рията на организма. Последните две са органите с най-малко значение - една драскотина с разкъсване на кръвоносен съд в кожата може без опасност да бъде нренебрепшта, докато в мозъка същото това пораже­ние би било фатално. Знаем също така, че ако е увреден центърът, це­лият организъм дълбоко страда.

Например, когато един умствен случай се лекува хомеонатично, но време на лечението умствените симптоми изчезват, а се появяват силни симптоми в стомаха. От това хомсопатьт разбира, че пълното излекуване е към своя край, защото посоката, следвана от симптомите, е правилна: от центъра към периферията. По подобен начин в случай на астма, ако се появи кожен обрив по време на лечението, това показва, че болестта се придвижва към периферията, като но този начин се гарантира окончателното излекуване на пациента. За да бъдат разбрани симптомите на пациента, да бъдат оценени правилно и лекувани по съответен начин, е необходим майстор-хомео-пат. За нещастие след една благоприятна реакция невежият пациент, нетърпелив да оправи състоянието на кожата си веднага, често намира някой услужлив алопат, който да възстанови предишното му състоя­ние.

Един от онези, които най-ясно описват насоката, която трябва да се следва, ако трябва да се осъществи излекуване, е самият Хипократ. В 49-ия си афоризъм той пише: "При човек, страдащ от ангина пекторис, появяването на подуване и еритема (зачервяване) на гърдите е добър признак, защото показва, че болестта се придвижва към периферията."

А в раздел 7, афоризъм 5: "При умствено разстройство от маниа­кален характер една дизентерия или аназарка е добър признак."

Отново в раздел 6, афоризъм И: "При страдащите от депресивно психическо разстройство и бъбречни болести появяването на хеморои­ди е добър признак."

В раздел 6, афоризъм 21: "Появяването на варикозни вени или хемо­роиди при страдащи от мания показва, че манията е излекувана."

И в афоризъм 26 от същия раздел: "Ако червеният вятър се прид­вижва отвън навътре, това е лош признак, но обратното е добър приз­нак."

При всички тези примери можем да видим колко правилно този ве­лик лекар е разбрал и описал закона за посоката.

Посоката "отгоре-надолу" се проявява главно при кожни обриви, къ­дето проблемът се придвижва от главата и горните части на крайници­те към пръстите и ноктите. По -подобен начин, ако симптомите се придвижват от мозъка към белите дробове, това е движение отгоре-на-долу и в същото време от пожизнсно важен към по-малко жизненова­жен орган.

Накрая това, че симптомите изчезват "в обратен ред" на реда, по който са се появили, означава че, ако например пациентът е страдал от хронично главоболие преди десет години и след това от световъртеж, и след това от депресия или епилепсия, то депресията или епилепсията ще изчезне първа; след това световъртежът. След като това стане, ще се върне главоболието, което накрая също ще изчезне. Това дава пред­става за подробната и внимателна работа, която хомсопатът трябва да извършва при всеки индивидуален случай, ако трябва да възвърне здра­вето на своя пациент. То също така дава представа за познанието, кое­то той трябва да притежава и трудностите, с които се сблъсква, когато по време на лечението се появят отново старите симптоми, а пациен­тът е притеснен и няма търпение да се отърве от тях.

Следователно за пациента е от изключително значение да познава много добре теорията на хомеопатията. В противен случай има веро­ятност той да прекрати лечението точно когато се подобрява. Голямо разочарование за мен е било да видя добра работа, останала недовър­шена поради невежество и нетърпение.
Глава 13

СЪСТОЯНИЕТО НА ХОМЕОПАТИЯТА

В СВЕТА

Науката и нейните институции не приемат автоматично истината, щом веднъж тя бъде разкрита. Представата, че учените и лекарите в клиниките са рационално мотивирани хора, готови моментално да отх­върлят предразсъдъка пред лицето на истината, е наивна и романтич­на. Историите на Декарт, Галилей и много други пионери, охулени по тяхно време, са достатъчно доказателство за това.

В случая с хомеопатията е ясно, че за да бъдат възприети нейните радикални принципи, би трябвало да се осъществят огромни промени в манталитета и начините на действие, дори във финансовите структу­ри. Такава една промяна би обхванала всички институции, свързани с медицината - медицински училища, изследователски лаборатории, фармацевтични компании, здравни застрахователни компании, управ­ление по храните и лекарствата и т.н. Такива широки политически и институционални промени, ако изобщо са възможни, могат да се осъ­ществят само много бавно.

Голям брой химици, физици, обществени здравни работници, фар­мацевти и други със гарантирани интереси веднага ще се обединят в защита на алопатията. Ще ви кажат, че съвременната медицина изклю­чително много е повишила вероятната продължителност на живота навсякъде по света. Те няма да признаят, че тя е спомогнала за създа­ването на такъв тип човек, който в действителност е мъртъв на триде­сет години, въпреки че може да живее до седемдесет. Ясно е, че физическото и умствено нещастие на човека се увеличава мъчително с годините, дори и тялото му да продължава да бъде живо много по-дъл­го, отколкото преди. Ракът, епилепсията, сърдечните болести, невме­няемостта и новите варианти на физически и умствен дисбаланс нарастват неумолимо.

Един от най-разстройващите и тежки проблеми в хомеопатията, който вероятно е най-отговорен за относителния и упадък през измина­лите седемдесет години, е икономическият. Хомеоиатията изисква много време, както за пациента, така и за изследването на случая след интервюто. В миналото, когато обществото е било предимно от селски тип, лекарят е ходел с кон и двуколка и е прекарвал един ден или един следобед с цялото семейство. Той е имал необходимото време да сне­ме добре хомеонатичния случай, като между другото е имал възмож­ност да наблюдава непосредствено обстановката, в която живеят пациентите. Той с удоволствие е отделял от времето си, защото му се е заплащало с пилета, поправяне на покрива за зимата или със сако, ушито специално за него.

Сега, когато обществото и медицината са се насочили към урбани­зираните места, всичко е станало много по-сложно. На лекаря е необ­ходим кабинет, редовни посещения, сестра, секретарка и т.н. Парите са станали средство за размяна и режийните разноски станали проблем. В съвременния свят цената за поддържането на медицинска практика е огромна за всеки лекар. И за хомеопата тя не е по-малка... Икономи­ческите реалности оказват оформен натиск върху практикуващия хомеопатия да приема колкото може повече пациенти на ден.

За нещастие работата според законите на природата не позволява планиране на посещенията; онези, които се придържат към сгъстен план, получават лоши резултати. Онези, които наистина не бързат със случаите, трябва да поставят високи такси за интервютата си и въпре­ки това накрая пак прекарват много часове в работа върху случаите из­вън времето, включено в таксата.

За пациента таксите на хомеопата в началото може да изглеждат "солени", но всъщност той ще спести значителна сума. Заболявания, ко­ито хомеопатията бързо лекува, може да са стрували много хиляди ли­ри на пациента, за да бъдат само временно облекчени за няколко години чрез алопатично лечение.

По тази причина истинският хомеопат получава едва частица от до­хода на своя алопатичен колега. За един млад лекар, завършващ учили­ще, несъмнено обременен с много дългове и вероятно с нарастващо семейство, това става силен възпиращ фактор. Няма вероятност в близко бъдеще към хомеонатията да се стекат рояци лекари.

Но дори ако някак попаднем в идеалната ситуация - общество, в ко­ето хомеонатията би могла да бъде практикувана свободно, без поли­тическа опозиция; лекар, който има интерес в хомеопатията и в същото време е материално обезпечен - най-голямата спънка все още не би била премахната, а именно необходимостта от твърде много вре­ме и усилия за надлежното изучаване на хомеопатията. Очевидно хо­меопатията не е професия, която може да бъде усвоена за няколко седмици или чрез участието в семинар. Само четиригодишен курс чис­та хомсонатия в специализирано хомеопатично училище би могъл да подготви добре един студент за практиката. Ще обсъдим подробности­те по едно такова обучение в следващата глава.

Има твърде малко лекари с посвещението и прозрението да напра­вят исканата саможертва. Всеки студент но медицина! възнамеряващ да практикува хомеонатия, трябва да завърши шест или седем години алонатично обучение, преди да може да мисли за изучаването на хоме-опатия, и във всеки случай това алонатично обучение е от твърде мал­ка полза за него в хомеопатичната му практика. Ако след завършването на седемте години медицинско обучение у него все още са налице енершята, смелостта, доброжелателното семейство и пари­те да упорства в усилията си, той трябва да изучава хомеопатия самос­тоятелно или в някоя клиника, която може да е доста далеч от неговия дом. Дори тогава обучението е недостатъчно добро и само може да на­кара един такъв лекар погрешно да повярва, че неговото частично поз­нание е всичко, което трябва да се знае. Това води до незадоволително качество, което в крайна сметка сериозно пречи на каузата на истинс­ката хомеопатия. Такова е състоянието на хомеопатията днес с малки изключения.

Но практическите проблеми са само отражение на един по-дълбок конфликт на времето, в което живеем. Технологията е довела до дъл­боко вкоренени модели на мислене във всички нас, които поставят ма­териализма над невидимите или динамични реалности. Истината в едно общество е в пряка зависимост от неговата зрелост, цивилизова­ност, разбиране и степента на еволюция на хората. Такова общество, в което всички неща се намират на правилното си място и в което човек живее в правилни взаимоотношения със света около него и със себе си, ще възприеме хомеоиатията като нещо естествено... Но можем ли на­истина да очакваме някое общество да узрее до такава степен на доб­росъвестност за една нощ? Няма фокус, няма вълшебно хапче, с което да може да бъдат избегнати или неутрализирани огромните сили, дове­ли до настоящото опасно положение на човека.

Хомеопатията, която може да прекрати толкова много страдание, трябва да бъде заслужена. Само един човек с интелигентно разбиране и прозрение ще избере хомеоиатията. На онези, които имат, ще им бъ­де дадено. Факт е например, че семейните лекари на безброй много хо­ра са осмели хомеопатията пред тях и са им попречили да направят свои собствени проучвания; нещо повече, попречили са им да бъдат наистина излекувани! Хомеопатията ли е виновна за това или общест­вото, в което живеем? С риска да бъда разбран погрешно, би трябвало отново да кажа, че единствено онези, които заслужават, ще открият и ще се възползват от Хомеопатията!

Хомеопатията съществува в снета повече от век и половина: тя е из­държала неумолимата проверка на времето и изненадите от многото внезапни нападки, защото е истинска. Някъде през 1845г., когато френският министър Ф. Гизо бил помолен от френския комитет по алопатична медицина да забрани Хомеопатията, той отговорил:



"Ако Хомеопатията е химера или метод без никаква стойност тя ще отмре. Но ако, напротив, тя е нещо прогресивно, ще се разпростира независимо какво правим, за да я спрем; и Академията би трябвало да желае преди всичко това, тъй като нейната мисия е да стимулира научния напредък и да подкрепя откритията."
Глава14

ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО

Въпреки трудностите по създаването на нова и революционна сис­тема, в света действително има някои много вълнуващи и значими стъпки, предприети за установяване и институционализиране на най-висок стандарт в хомеопатията. Тези усилия изискват съдействието на^ много индивиди по най-различни начини. Как може един индивид да допринесе за установяването на хомеопатията?

От първостепенна и най-голяма важност е човек да бъде лекуван от добър хомеопат. Личният опит е единственият начин, по който може •напълно да се оцени ползата от хомеонатията. Не е необходимо да имате сериозна болест, за да бъдете лекувани хомеопатично; почти всеки има някакво разстройство или дисбаланс, който трябва да бъде коригиран.

Как може да се намери добре квалифициран хомеопат? Като нача­ло могат да бъдат от помощ източниците, изброени в Приложение III. Освен това можете да търсите хомеопати, които са се обучавали про­дължително време при известни наши съвременници - хомеопати.

Крайната цел за бъдещето е да създадем редовно професионално учебно заведение за обучение на хомеонати. В настоящето няма налич­ни средства за незабавното създаване на такава институция. Но вече са започнати постъпки в тази насока и може да бъде направено много за по-нататъшното развитие на нещата.

Създадена е благотворителна организация за подпомагането на раз­личните проекти за разпространяване на хомеопатията в света: Между­народна фондация за подпомагане на хомеопатията. Нейният адрес е : 76 Lee Street, Mill Valley, СА 94941, USA. В началото трябват нари, но също така са необходими уменията и таланта на всички, които искат да съдействат за това хомеонатията да заеме в света мястото, което но право й се полага. Умение, талант и преди всичко въображение са си­лите, които ще превърнат истината за хомеопатията в конкретна реал­ност.

Сега е много важно разработването на проект за създаването на ле­чебен център, в който могат да идват на лечение хора от цял свят с раз­лична степен на здраве. Това не само ще осигури най-добро хомеопатично лечение (наред с други холистични методи на лечение, в случай, че са показани), но ще бъде и прекрасна възможност за практическо обучение на хомеопати, които са преминали основния курс Такъв център ще стане евентуално ядро на школа за професионално обучение по хомеопатия.

Така изглеждат плановете, които вече са формулирани. Не е въз­можно да се предскажат посоките на растеж на такава цялостна и ус пешна система за лечение. Границите се определят единствено от енергията, вижданията и таланта на онези, които са се захванали с тази задача от любов към ближните.

Нека накрая да опишем на кратко нашето виждане за курса на обучение в една бъдеща хомеопатична школа. Курсът на обучение трябва да бъде корено различен от всичко, което се преподава в едно медицинско учебно заведение днес. Ще опиша в най-общи линии какво би било необходимо.

За да направим това трябва първо да разгледаме най-основния су­бект на медицината - човекът сам по себе си.

Прилаганата досега медицина разглежда човешкото същество единствено като физио-електрохимитен организъм. На теория тя може да приема, че има нещо отвъд материалното тяло на човека, нещо, наричано душа или ум. Но какво наистина знаят лекарите за тези неща? В ежедневната си практика към тях се обръщат за лечение на кожни обриви, възникнали след голям стрес; парализа на Бел след притеснения; диабет след разочарование; язва на дванадесетопръстника след раздразнителност и напрежение; безсъние причинено от амбиции или страх; хорея след унижение или огорчение и така нататък. Списъкът ня­ма край. И така лекарите познават от практиката ефектите, които нара­нените мисли и чувства предизвикват в тялото на човека. Въпреки това те нямат нито знанието, нито намерението да достигнат до корена на тези нарушения. Те дори не допускат мисълта, че може би е необходи­ма някаква друга форма на лечение.

Задължително е на практикуващите хомеопатия да се преподават принципите, на които се подчиняват емоционалната и умствена сфера на човека. Хомеопатичната Материя Медика третира всичко това мно­го изчерпателно. Следователно хомеопатът има задачата да открие всички нарушения, да проследи техния произход и да ги лекува ради­кално. Ето защо хомеопатичната Материя Медика ще бъде основният предмет, преподаван по време на целия учебен период.

Следващият основен момент е хомеопатичната философия. Тя раз­глежда законите и принципите, на които се подчинява лечението. Тук се включват не само изложените в тази книга съображения, но и много Други, които дават възможност на хомеопата бързо да се ориентира кога едно лечение протича правилно, кога заболяването е подтиснато, кога може да очаква проясняване и по-нататъшно подобрение, как да отк­рие "есенцията" на даден случай, кой случай е лечим и кой - не и т.н.

След това студентите ще бъдат обучавани по всички предмети, кои­то ще им дадат точни знания за това как е устроено човешкото тяло и как то функционира при здраве или болест: анатомия, физиология, патология, фармакология и много специални предмети. Всички те ще се преподават, обаче, в нова светлина, като се изхожда от знанието за жизнената сила. По този начин много от нещата, които изглеждат мис­териозни според съвременната медицина, ще бъдат обяснени. На сту­дентите ще бъде преподавано и всичко, свързано със съвременните технологии, което има отношение към лечебното изкуство - например лабораторни изследвания, разчитане на рентгенови снимки, електро-кардиограми и др. Няма да бъдат пропуснати и някои древни или съв­ременни холистични методи на лечение, които са доказали своята ефективност.

След това студентът ще трябва да научи от живия пример на своите учители, че любовта и състраданието са основата, на която той би трябвало да гради своето научно знание, ако наистина желае да помага на своите пациенти.

Обучението в такава школа трябва да води студентите до това, дъл­боко в сърцето си да осъзнаят факта, че човешкото същество не е слу­чайно явление, а резултат на божествения ред и воля, и че негова съдба е да се освободи от ограниченията на болката, страстите и себелюбие-то.


Каталог: books -> zdrave -> homeopatia
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване
zdrave -> Дванадесетте лечители и други лекарства д-р Едуард Бах Въведение
homeopatia -> Хомеопатия за младост и красота Сергей Баракин, Ирина Баракина да се приберете в собствените си граници


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница