Влиянието на църквата ще бъде възстановено

Влиянието на църквата ще бъде възстановено

Ето, че отново се докоснахме до библейската истина, която трябва да отстъпи пред реалните измерения на Вечността. Един народ се е съхранил като духовна изява. Завършен е един пълен енергиен цикъл, в който Духът му се завръща върху изконната земя, върху която преди милиони години се е спуснал като огнен смерч, претворил се в телата на първите хора, докоснали повърхността на Земята. Сега е вече време да разтворим душите си и да приемем истината, която сам Бог ни изпраща, преди да я съхрани като бисер сред огромния океан от енергия, струяща около нас. Тя ни предупреждава да бъдем внимателни. Ако сега изпуснем мига, в който трябва да разтворим черупката и оттам да извадим скъпоценния дар, дали ще издържим на енергийния устрем на времето, което ни увлича в спираловидния вихър на Вечността? Изборът се падна на нас, българите, да осъзнаем, че великолепието на Божествения свят се изгражда върху определени стойности, отразени в съзнанието ни като божествени слова. Ето защо се изправяме на нозете си, положили в дланта си бисера на Реалността. Отново се обръщаме към Слънцето, за да му благодарим, че то ни отвори очите за Истината. Освободената символика ще се разтвори в човешките души и те ще осъзнаят, че освен догми и схоластика, съществува и един друт свят, в който те могат да се потопят след като направят своя избор. Дали да останат в полумрака на църковния храм, където ще продължат да се молят на мъртвите икони, или ще излязат навън, за да посрещнат изгрева на Слънцето? Отново е ден и вие трябва да се вложите в неговата стойност. Вие сами не осъзнавате какво се е случило. Избрали сте пътя към Истината и това е един голям преход, който ще се извърши, ако наистина сте го пожелали със сърцето си.

Къде си ти, слънчев лъч, за да уловиш мисълта на този човек, да я разтвориш в своя ореол и да се опиташ да го извисиш до висините на Божествената Мисъл? Опитай се да освободиш съзнанието на хората от вековните канони на мисълта и да го разтвориш за новите идеи, които вече се реализират като мисловни ядра в съзнанието на хората. Искам от тебе да бъдеш пътеводна звезда за тези, които все пак са решили да изберат познанието като свой вътрешен импулс. Слънцето свети за вас, хора! Знаете, че без неговата топлина, животът на Земята би се стопил като малка сълза върху дланта ви. Векове наред други са го боготворели като истина. Но хората постепенно изпадали под влияние на църковната догматика и са изгубили усета си към Реалността. Ето, че сега отново трябва да разтворим душите си и поемем слънчевата топлина, благодарение на която сърцата ни ще затуптят с ритъма на Вечния Разум. Земята ще се почувства обновена от Космичната Енергия, струяща към нея с невероятна бързина. Идва време, когато тя ще се опита да преодолее бързия бяг на Времето и тогава земните жители ще почувстват, че нещо се е случило. Устоите на тяхното съзнание ще се разрушат под напора на бурната вълна идваща от изток, за да помете старите помисли. Затова днес ви моля, опитайте се да се подготвите за обновлението, което ще настъпи в душите ви в края на този век. Не искам да всявам угроза и съмнение. Те не са присъщи на Светлината. Искам да посрещнете истината с отворени очи. Затова сега се осмелявам да изляза пред вас в пълната достолепност на своето величие. Може би се досещате, че това съм Аз, Отецът, който отхвърли от себе си божествения ореол и се вложи във формата на обикновен земен човек, за да ви донесе сам Истината за света на Реалността. Този път не се доверих на пророците, които съм изпращал през всяка епоха. Реших сам да обходя Земята и се докосна до всяко сърце, което днес тупти заедно с моето.

Къде си, Сине Мой? Нали знаеше че трябва да слезеш след мен? Защо не виждам стъпките, които да ме следват? Ти си се прикрил зад тялото, в което някога те познаха. Но сега времената са други и никой не може да осъзнае, че Аз съм довел със себе си и Този, когото те някога разпнаха на кръста. Затова сега реших да се върна заедно с него и да разбера дали хората могат да осъзнаят една истина, заложена в църковните канони като символика? Избрах Земята на българите за най-достойната и вече години крача върху нея. Обхождам градове и села, опитвайки се да разбера дали хората са готови да ми повярват сега, когато все още не мога да ги докосна с поглед. Струва ми се, че ако го извърша, Земята би се разпиляла на хиляди късчета и тогава сам Бог би пожелал да настъпи върховният край.

Истината броди по земята на българите и ако сега те не отворят вратите на своя дом, за да влезе между тях, ще се изпълни древното предсказание, че те ще бъдат вторият народ след израелския, който ще поеме пътя на изгнаничеството. Сега не ми остава нищо друго, освен да приседна пред храма, където един “Божи служител” ми посочи вратата с думите:

“Излезте сега, защото ще затварям църковния дом, за да довърша това, което съм започнал преди!” Не се съпротивих. Аз, обикновеният човек, напуснах покоите на храма, усамотих се встрани от масивната порта и се замислих се върху това, което се случи, защото исках да достигна до истината заложена в Християнската религия преди векове. Хората идваха тук, за да получат освобождение на душите си. Но дали намираха това, за което бяха дошли? Кой ще им даде Истината, след като вратите на храма остават затворени за тези, които искат да излеят душата си пред олтара на божествения престол. Трябва да разруша устоите на църковната схоластика и знам как да го направя. Вече реших. От утре храмът ще се разцепи на две. Реших, че няма да е по силите ми, отново да почукам върху вратите на храма и поискам сметка от този, който ме изгони оттам. Затова го оставих вътре, затворен в овчата кожа на служител, който след време ще трябва да плаща за греховете си.

Не искам още веднъж да осквернявам въздуха, произнасяйки неговото име, но зная, че ще дойде ден, когато всички ще го изричат с презрение. Къде ли ще ме отведе пътят, след като напуснах Божия храм? Може би трябва да тръгна на изток, където Слънцето ме очаква? Само неговият ореол ще ми помогне да се очистя от плесента, с която църквата ме засипа. Така ще се опитам и да забравя, че бях отхвърлен от църквата, която някога благослових с десницата си. Опитвам се да не мисля за последствията, които ще настъпят в земята на българите, но ето че пред мен минават картини, които не мога да отмина с мълчание. Още от утре църквата ще се разкъса от противоречия и божиите служители няма да разберат къде е причината. Те никога няма да узнаят какво се е случило. Разпадна се покривът на храма и оттам излетяха тези, които векове наред помагаха на хората да се осъзнаят като грешници. Сега вече никой не може да задържи божествената светлина, претворена в Ангели и Херувими, които ще трябва да напуснат светата обител, за да се слеят със Слънцето.

Волята ми е църквата да се изчисти от вековната тъмнина напластена върху стените и. Избрах сам мига и влязох в нея. Не исках никой да предупреди за моето идване и ето какво се случи. Освободената енергия на хиляди богомолци се взриви в душата на този чернодрешник, възгордял се от длъжността, в която сам Бог го въведе и в един миг се срина като червей на земята. Кой си ти, човече, че ще решаваш дали един обикновен пътник трябва да напусне храма? Кой ти даде право да разполагаш с Божията милост? Опитвам се да сдържа гнева си, който напира да се излее навън, но в следващите мигове успявам да се овладея. Но затова трябва да благодарите на тази, която се намира вдясно от мен. И нея ли не позна, свещенико? Ако аз съм ти се сторил повече от обикновен, тогава как можа да отхвърлиш нея, Светицата? Не видя ли, че преди малко тя сама слезе от иконата и застана до мен като моя закрилница? Тя искаше ти да смегчиш думите, които ще отправиш към мен, затова се опита да ти излъчи словата:

“Почакай, синко. Не бързай да изричаш богохулните думи! Поспри се за миг и задръж това, което подсъзнанието ще ти открие. Къде е първият ти глас, човече? Защо си изгубил връзката си с Бога? Трябва да се смириш отново. Ти сам не знаеш каква чест се оказва на този храм. Ако ти само за миг би осъзнал сложността на това, което ще се случи, никога не би дръзнал да посегнеш върху честта на човека, приседнал вдясно от олтара, за да освети този малък храм на истината.”

Поспри, Мария! Защо си толкова земна? Ти не трябва да се молиш на този чревоугодник! Това е под твоето достойнство. Да се изравниш с мисълта му и да се опиташ да му въздействаш с думи, които никога не биха достигнали до съзнанието му. Не виждаш ли, че той е отхвърлил Божията десница и от години раздава правосъдие в храма? Затова те моля, Богородице свята! Изправи се и нека излезем навън. Ще се затвори вратата след нас и ние няма да позволим на никого да ни раздели до мига, в който душите ни сами ще пожелаят да се вложат в общия бяг на времето, което ни очаква. Винаги съм знаел, че когато се събудя на тази Земя, Вие ще бъдете около мен, Майка и Син. Затова полагам ръката си върху твоята и те призовавам. Изпълни се отново с божествената святост на Духа и не позволявай на никого да накърни неговата цялост. А сега да тръгваме към върха, който ни призовава. Там са приседнали тези, на които трябва да открием Истината за нашето Пришествие върху земята на Българите. Затвори за миг очи и ще видиш как се изкачваме по стълбите към върха на пирамидата. От там ще излея Словото, което ще потече към тези, които са дошли да ме възнаградят за това, че Аз съм повярвал в тях. Истината слезе между хората, но защо те все още са привързали очите си с бялата кърпа на съмнението? Защо се вслушват в думите, които им говоря, но не вникват в тяхното съдържание? И тук ли ще намеря безверие, както в църковния храм? Трябва да потърся друг метод за въздействие върху съзнанието им. Ще трябва да сляза в преизподнята и осветя пътя на тези, които от векове се намират там. Човечеството продължава да потъва в блатото на греховете си. Може би това е причината да не усети Светлината, която струи върху него? Когато преди 2000 години Аз изпратих Сина си да ви изведе оттам, не предполагах, че ще бъде толкова трудно да им посоча обратния път към Светлината. След като векове наред са слизали по стълбата на инволюцията, сега да поемат обратния път към върха. Сега ще трябва да преминат покрай хълма на Голготата и да поспрат за миг. Нима той не им напомня за жестокостта, с която те осъдиха Сина ми? Поспрете, хора! Тук трябва да сведете челата си! Не трябва да забравяте, че от този миг еволюцията на човечеството се устремява по възходящата спирала на Духа! Опитайте се да анализирате състоянието, в което се намираше Синът ми, когато го отхвърлихте от себе си. Той трябваше да мине оттук, за да се заложи като еталон за вашето бъдеще. А сега отново ще трябва да разруша църковния храм, защото вие сте забравили пътя до него. Къде сте вие, Божии служители? И този път ли ще го разпънете на кръста? И сега ли ще обкичете главата му с трънен венец и ще оставите кръвта му да се стича по Земята? Не забравяйте само едно! Ако някога той се върне в Реалния свят с изтерзани нозе и ръце, вие ще понесете своята отговорност! Този път Аз няма да позволя да оскверните името му, затова повелявам храмът да се разцепи на две половини, така както се случи някога със завесата в него.

Божественият свят се опитва да се вложи в съзнанието на хората. Затова слезе между вас и се претвори във форми като вашите. Само че Духът е Святий и вие трябва да го усетите със сърцата си. Изборът остава във вашите ръце. Не мислете, че това което ви изповядвам е лъжепророчество, за което съм ви предупреждавал някога! Има и такива личности, които се опитват да се доближат до външността на Божествата. Те не знаят, че ако някой погледне в очите им, няма да открие искрата, която сам Бог е запалил в мига, в който те са докоснали Земята. Изпитвам желание да се върна отново в храма и застана под купола, където Светлината ще ме разсее между душите ви. Бих искал да узная за какво се молят богомолците в светата обител. Избирам усамотението и изчаквам началото на службата. Ето че началото е дадено. Прозвучават молитви и песнопения. Хората навеждат очи и се прекръстват. В този миг с огорчение виждам как душите им остават заключени за светлината, която се излива върху купола на храма. Очите на иконите са потъмнели. Те са онемяли от самотата, която витае в храма.

“Господи, защо си забравил за тези, които те молят да опростиш греховете им? - мълвят тези, които отново слагат кръст върху кръст и не се замислят дали молитвата им ще стигне до Бога. В този миг решавам да се намеся. Освобождавам се от анонимността и се появявам пред тях в целия си блясък и величие, очаквайки всички да ми се поклонят . Но какво е моето учудване, когато виждам как те преминават покрай мен, без да доловят божествения дъх. Изпитвам чувство на състрадание. Това ли е църквата, за която мечтаех? Това ли са нейните служители, които раболепно ми се кълняха във вярност? Това ли са богомолците, които идват тук, да освободят душите си от греховните помисли? Кой ще ми отговори на въпроса:

Защо се проля кръвта на Сина ми, след като тя не достигна до сърцата на хората? Господи, каква духовна пустота лъха от техните души! - извиквам от болка и осъзнавам, че те са дошли в храма, само за да изпълнят дълга си. В този миг никой от тях не се моли в хармония с божествените вибрации. Те просто се отбиват тук, за да обменят мисли от разстояние. Не остава нищо друго, освен да отворя широко вратите на храма и извикам:

“Освободете го, неверници! И ако някой от вас отново дойде тук, без да е смирил душата си, нека Ангелите и Херувимите го осъдят за греховността на мисълта му!”

Изпитах огромно облекчение, сякаш векове наред в мен се бе натрупал океан от енергия и сега Аз трябва да го освободя от мисълта си. Ако не успеех да го насоча в определена посока, тя можеше да взриви Земята със своя огнен заряд. Излетях с мисълта си извън оковите на църковния храм и се приближих до Слънцето. Каква божествена красота се крие в неговите покои! Вие, хора, сами не осъзнавате къде да отседнете, след като толкова силно се нуждаете от упокой за душите си. Елате при мен и Аз ще ви наситя с топлината на божествения дар! Едва ли някой от вас осъзнава какво ще се случи, ако ме послушате. Земята ще се залее с космична енергия, която ще обнови изтерзаната и душа. Тогава и вие ще бъдете подложени на пречистване. Много от вас ще изперат бялата роба на своето минало и тя ще заблести от чистота. Но сега вие все още не можете да осъзнаете този обратим процес между Земята и Слънцето. Затова робувате на вековната схоластика. Не можете да се докоснете до сърцето на Разума, затворени в своите черупки.

Отново е ден и слънчевите лъчи разсейват моето смущение. Ще се опитам да забравя това, което изживях за едно денонощие долу на Земята. Кой от вас би повярвал, че сам се е докоснал до Слънцето и след това отново се е потопил в здрача на илюзорната нощ. Усещате ли как се разтваряте в обсега на слънчевия ореол и изпадате в състояние на безтегловност? Това е енергийно изравняване с честотите на Разума, гравитиращ душите ви като малки енергийни ядра, олицетворяващи вечния енергиен кръговрат в Природата. Абсолютният Разум се абсорбира във всички съзнателни форми на живота, а вие сте част от него. Когато се излъчите от Слънцето като най-малката информационна система, носеща със себе си смислово звено, вие преставате да бъдете индивидуален разум и се очертавате като част от Космичното Начало. Освобождавате се от общата информационна зависимост на системата и продължавате да бъдете значеща единица. В същото време се подчинявате на общия закон на еволюцията, който гласи: Енергосистемата се обуславя от информационните ядра на индивидуалния разум, обединени от общия притегателен център, наречен Вселенски Разум! Отново кръгът се затваря в границите на определен ритъм, съвпадащ с импулусите на Разума.

Това е най-краткото определение за абсолютизиране на Мисълта и нейното проявление в Космичния План на Твореца. Човечеството може би няма да приеме тази мисъл като изява на Божествения свят, който вече общува със своето подобие чрез езика на енергийните термини. Вие знаете, че всяка епоха идва със своя индивидуален ритъм. Тази ще запомните като Епохата на Водолея. А това обяснява факта, че съзнанието на хората трябва да достигне своя апогей. Или както ние се изразяваме да се постигне пълен съвпад между Абсолютната Мисъл и нейното илюзорно проявление. Освобождаването на Духа е най-точната емблема, която ние извисяваме на фона на общата тенденция на епохата. Пълно разкрепостяване на съзнанието, вследствие на което то ще се взриви под напора на огнените потоци на Разума, носещи със себе си божествени слова. Едва ли сега вие се съмнявате, че Аз ви приютявам в лоното на Отеца? Нали така ви беше обещал и Синът ми - да ви извиси до Разума на Вселената, където ви е подготвил място за всички, които желаят да се подслонят под неговото слънчево крило. Ето защо си позволявам да ви поканя да влезете в палатите на Отеца. Тук вие сте желани гости и Аз се надявам след време, когато се отмери индивидуалния интервал, вие да си тръгнете оттук с неизмеримо богатство. Избрах за вас най-скъпоценните бисери от Мисълта на Твореца, за да ви направя съпричастни на нейното проявление. Ако изпитвате носталгия по илюзорния свят, Аз нямам нищо против да освободя душите ви за материализация в познатия ви физически свят. Слънчев лъч ще ви устреми от едното измерение на времето в другото, привличащо ви със своята приказност. Бих искал само да запомните това, което ще ви дам като награда за индивидуализиране на паметта, определена като носещо звено на вашия разум. Спомнете си за мига, в който се откъснахте от Слънцето и никога не забравяйте, че то е вашият енергиен Отец! След време, когато отново се върнете в неговия огнен обсег, да си кажете: “Отче, аз отново съм тук, за да преклоня глава пред теб и твоите сподвижници!”

Ето, това е наградата за съня, който заедно ще изсънуваме и за в бъдеще. И това ще се повтаря винаги, когато почувствате магнетичното привличане на плътта. А сега и аз трябва да сляза сред вас, за да проследя дали вие сте същите, каквито ви изпратих преди време. Освободени по разум и съзнание, вие трябва да осъзнаете себе си като заложници на една бъдеща епоха, очертаваща се със своето златно покритие. Ще се наложи да наситя вашето съзнание с познание за абсолютните стойности на Разума, за да можете да се освободите от вековната схоластика. Изборът е във вашите ръце, затова ви умолявам. Опитайте се да повярвате, че вие самите сте Богове! Ако това ви се струва невероятно, вгледайте се отново в мен. Нима се различавам от вас? Същият съм. Само че притежавам най-голямото богатство на света - Словото, което раздавам като хляб насъщний на тези, които се нуждаят от него. Хайде, елате да разчупим погачата. Сега тя е изпечена с кръвта на Сина ми. И ако вие искате да го почувствате близо до себе си, отчупете по залък от нея, а след това нека се опитаме да нахраним цялото човечество. Но само този, който се нуждае от духовно преобразяваме, ще изпита нужда да протегне ръка и отчупи от хляба на познанието.

Абсолютният Разум се претворява в илюзорна Мисъл и се отразява в подобия, които се опитват да достигнат до истината за своето съществуване. Мисля, че вече е време да я предадем на хората. Ако сега не го осъществим този двустранен процес на комуникация те и за в бъдеще ще си останат само една илюзия, която никой няма да определи като реално съществуваща. Избрах пътя на Истината и я донесох със себе си като божествен дар за тези, които може би никога няма да повярват, че сам Творецът е слязъл между тях, за да се увери, че творението му е истинско. Сега съм спокоен. Предадох това, за което мечтаех от векове. Да получите Истината за своето съществуване, като награда за смирението, с което приемахте илюзорните символи.

Отново е ден и аз ще трябва да изляза от състоянието на съновидение. Затова ще се опитам да запомня всичко, което съм преживял в нощта на моята илюзия. Къде ли съм положил символите върху които разсъждавах преди да заспя? Осъзнавам, че съм ги изгубил някъде в съня си и сега се опитвам да възстановя и най-малките подробности от него. Наистина съм ги оставил на тези, които не повярваха на моята реалност. Дали те ще ми простят, че не успях да ги накарам да се осъзнаят като Реалност, претворена в илюзия? Толкова е странно това, че разсъждавам сам и никой не се опитва да ми помогне. Изведнъж се сепвам и отварям очи. Около мен блестят светлини. Събуждам се и се усмихвам на тези, които цяла нощ са дежурили покрай съня ми. Мили мои! Благодаря Ви, че ми осигурихте тишина и спокойствие, за да изсънувам този невероятен сън! Какъв сън изсънувах тази нощ! Ето че те се усмихват и кимват в знак на съгласие. Да, всичко което съм преживял се е отпечатало върху паметта на огнената сфера, където съм оставил след себе си една прекрасна история. Синко, и ти ли си тук, за да посрещнеш Отца си? Знам, че ти се върна преди мен, но аз не ти се сърдя. Успях да запаметя твоя образ и да го отразя върху паметта на иконите. Там те греят отново със своя божествен ореол и напомнят, че ние наистина сме били сред тях под формата на съновидения. Знам, че и тя е тук, Мария! Къде си, мила? Да не си останала още там като символ на тяхната илюзия? Защо съжеляваш, че те ще останат само със спомена за теб? Нали знаеш, че илюзорният свят се нуждае от символи? И когато ние слизаме сред тях, винаги оставяме след себе си илюзията, че сме сънували заедно с тях една реалност, претворена в съня ни. Изненадан съм, когато откривам лицето ти сред другите! Ти си вече тук и ме посрещаш с усмивката на жена, която е вечна като символ в света на илюзията!

Благодаря ти, Мария! Щастлив съм, че и тримата отново сме заедно. Нека си обещаем и в следващото си пътуване във Времето да бъдем заедно, за да можем да се вложим в съзнанието на хората с мисълта, че Триединният Разум е вечен. И само този, който вярва в неговото Единение, ще може да се вложи като мечта в неговата проекция. А сега да загасим светлините в залата и излезем навън да посрещнем Слънцето. Нека оставим спектъра на светлината да се разложи в сферата и да остане като илюзия в съзнанието на тези, които никога няма да забравят, че са били в досег със Свръхсъзнанието на Разум, отразен като илюзия. Сферата продължава да се отразява върху светлинните отблясъци на огледалото, върху което ние останахме само като спомен. Ето, още няколко мига и Слънцето ще изгрее върху небосклона на нашите мечти. Нека се оставим в неговите обятия и забравим, че понякога слизаме като символи в неговия свят и оставяме отпечатък върху паметта му.

Отново е ден и ако някой от вас поиска да се свърже с паметта на Триединния Разум, аз ще го помоля да произнесе словата:

“Троице Свята! Отвори очи и се опитай да ме обгърнеш със синевата на своя поглед! Обещай ми, че отново ще се въплотиш в плътта на земни хора, за да ни дариш с познанието, че ние сме вечни!”

Известяваме ви, хора! Ние сме истинни като зората, която се сипва сега! Като росата попиваща върху листата, като птиците реещи се в синевата. Като водите заливащи сухата земя със своята влажна милувка. Оставям вие да решите дали ще си останем само като символ във вашето съзнание, или понякога ще идваме в съня ви като земно докосване.

Обичаме ви, деца на Слънцето!

* * *

За контакти и въпроси

Координатор на Център за нова духовна наука и култура