Нострадамус вижда бъдещето на Човечеството и затова сега се връща в неговото минало, за да му припомни, че винаги е имало хора, които да се грижат за него. Само че кой ли се е вслушвал в техните посла

Нострадамус вижда бъдещето на Човечеството и затова сега се връща в неговото минало, за да му припомни, че винаги е имало хора, които да се грижат за него. Само че кой ли се е вслушвал в техните послания?

Много преди времето, когато на Земята е настъпил първия Потоп, хората не са почитали първичния глас на своето съзнание. Те са изживявали живота си по канонините на своето вътрешно усещане. Но вие знаете, че това е вашият подсъзнателен глас, който винаги може да вземе надмощие, ако вие не го заглушавате с вашата съвест. Така са живеели хората преди потопа. Те са мислили, че това е техния живот - да се чувстват винаги нахранени, облечени в скъпи дрехи. Но никога не са обръщали очите си навътре към своята Душа, за да се запитат:

"... Мили мои! Не бива така да ме поставяте в положение, в което Аз не желая! Станете и се изправете! Никога не съм искала от вас такава раболепност. Нима не виждате, че аз съм грешница като вас? Кажете, кой от вас може да се похвали, че е безгрешен, след като е слязъл на Земята, за да изживее своя илюзорен сън? Обещавам ви, че ще се боря за вашето спасение! Но вие трябва да изпълните едно мое желание. Обещайте ми, че когато излезете навън от храма, ще се поклоните на Слънцето, защото е нашия Бог!..."

Така се моли тя и аз се вслушвам в нейната молитва. Кажете, нима вие можете да измерите нейните Слова със земната представа за богатство? Мълчите! Защото не можете да намерите у себе си сили да преглътнете болката, свила се като камък във въшите гърди.Спомнете си какво ви каза тя:

"Поклонете се на Слънцето!" То е енергийния излъчвател на вашите души! Освободете се от църковната схоластика! Вие се кланяте на мъртвата икона, а не можете да усетите със сърцето си, че нейните очи са безжизнени за тези, които не са намерили пътя до живия Бог на Природата - Слъцето. Не можете да оспорите това твърдение, защото ако някоя сутрин то не изгрее на небосклона, вашият живот би се превърнал в мрачна химера.

Сега да затворим църковната врата и се слеем със Светлината, идваща от Небето. Кой ли озарява така вашия ден? Кажете, нима намерихте успокоение за душите си, когато се кланяхте пред иконите в църковния храм? Ако си мислите, че с това ще успеете да измолите милостта на Отеца, то повярвайте, не бихте могли да смегчите неговото сърце. То е наранено още преди 2000 години, когато вие престъпихте закона на Любовта и се отдадохте на сладострастието на тъмнината. Ще ви помоля. Не търсете пророка, опитващ се да ви донесе посланието на Боговете! Когато настъпват Апокалиптични години, които могат да бъдат последни в историята на Човечеството, тогава Бог не си позволява смелостта да търси свои заместници. Той трябва лично да предаде Словото си. Затова се спуска по слънчевия лъч на душата си и се претворява в земна форма, за която вие не знаете. Никога не сте си представяли, че Боговете слизат на Земята, когато пожелаят. Сега е настъпил мигът, в който те са решили да се доверят само на себе си. Затова са тук сред нас и вие трябва да ги познаете по зова на техните сърца. Нима не можете да осъзнаете това като истина? Тогава как да се извърши сливането между вас и техните ореоли, когато вие все още не се завръщате в своите домове и оставяте вратата отворена, за да може някой друг да влезе преди вас и да подготви почвата за тяхното благоволение. Опитвам се да ви приканя към вътрешността на вашата природа. Нострадамус е моят псевдоним от миналото, но вие не можахте да познаете в него предрешения образ на Твореца, който сам слезе на Земята, за да предупреди Човечеството, че трябва да се вглежда в своята бъдеща прогресия с мисълта, че и другите следват след него. Но хората останаха безучастни към символичните предсказания на древния мислител. Те живееха според канона на своето настояще и никога не се замисляха над Божествения промисъл, който сам Нострадамус беше заложил със сърцето си. Идва мигът на отрезвяване. И тогава всички вие изпадате в една мрачна психоза, очаквайки да се сбъднат последните предсказания на Пророка. Може би трябваше и този път да си остана безучастен към вашите страдания? Но аз се върнах отново, за да се уверя, че вие сте си останали същите чревоугодници, които сега не мислят за нищо друго, освен да задоволят своите ежедневни пристрастия. Затова ще се опитам да си остана в сянката на своето амплоа и от там да ви призовавам към размисъл? Никога не е късно да усетиш как ставаш по-добър. Ако това се извърши в продължение на 24 часа, човечеството би се преродили за един нов живот. Сега ще трябва да използвам правото си на Вето, за да мога да обуздая мрачния Антихрист, който броди около Земята и очаква да го поканите и във вашия дом. Иска ми се да го оставя да се втурне през отворените врати на вашите души и да ви покоси със своя психоцентризъм. Но вие винаги сте се молили на Бога.

"Бог е Светлина!" - си казвате вие. Той няма да позволи на мрака да унищожи вашите души. "Бог е Любов!" - твърдят евангелистите. Може би само заради това трябва да им повярвате, независимо, че носят със себе си фанатизма на една религия. Трябва да отсеете зърното от плявата. Това е наистина определението на моята Божествена същност. Когато сътворих Битието, вложих в него Обич, която днес никой не може да измери със стойностите на вашата земна представа за Любов. Тогава как да си обясним, че вие не усещате тази струйка топлина да прониква във вашите сърца? Не прикривайте частицата Разум, вложена в човешкото съзнание. Бог е Любов за тези, които са намерили пътя в сърцето си към неговия Ореол и могат да усетят погледа му, дори когато на Земята царува царството на мрака. Ценя тази ваша способност да отреагирвате на моето сказание. Затова оставам сега сред вопъла на вашите страдания. Искам да уловя гласа, който очаквам да ме открие сред вас. А може би вие след миг ще затворите вратата след себе си и ще ме оставите да бродя около нея като скитник?

"Не ги погубвай, Отче! Нали знаеш, че само аз мога да размразя твоето сърце, когато то е погълнато от толкова земна омраза? Нали Ти сам обеща, че ако Аз сляза заедно с тебе още веднъж, ние ще успеем да ги разтърсим със своята огнена мисъл?"

Синко, Ти ли си това? Защо не виждам твоя образ да свети между тях? Къде си се покрил, Сине? Нима такава трябваше да бъде нашата среща?

"Ти сам знаеш, Отче, че сега аз не съм слязъл на Земята, за да блестя в своята слава. Аз съм устремил към себе си всички грешни помисли и ги попивам като сюнгер. Трябва да събера скъпоценните бисери, светещи между тях и да ги отстраня от другите. Ако Ти ми помогнеш, може би ще успея да ги отсея, за да мога утре, когато се възнеса към Слънцето, те да ме взривят със своята вяра, че все пак светът не е изгубил своите представи за истинност и любов.Толкова съм безпомощен сега, когато знам, че от мен зависи да утоля Божия гняв със своята жертвоготовност. Кажи ми, Отец, нима все още важи това древно твърдение, че само кръвта на Сина може да смегчи твоя гняв?

“Моля те Синко, не искам да дочувам такива слова. Нима Ти не усещаш, че аз съм с Тебе, твоята Майка? Тогава позволи ми аз да се втурна срещу Тъмнината, за да ти проправя път! Господи, каква непрестъпна мисъл притежават хората!? Никога не съм си мислила, че ще трябва да я разбивам със светостта на моя Ореол! Сега това се случи и аз няма да позволя някой да извърши предателство спрямо моя Син! Тогава кажете, как да успея да разруша вашата мисъл, която още от сега му изгражда съвременна Голгота? Нима вие искате той отново да се жертва заради вашите грехове? Ще ви помоля това да не се случи. Ако вие отново не го познаете, може би това ще бъде вашата казън? " Така се моли Мария, само че вие не дочувате нейния глас. Сега тя носи символа на Вярата, която трябва да ви разтърси из основи, за да познаете Надеждата и Любовта.

" Обичам ви, хора! Но аз също съм майка и искам да запазя живота на своите деца. Трябва ли сега, когато ние живеем в последните години на двехилядолетието, да се оставим на Антихриста да покоси нашите тела?

Никой не дочува моя глас. Трябва да издържа на безверието, което хората проявяват към мен и се опитам още веднъж да ги пробудя с гласа си:

- Чувате ли, хора? Аз съм Пресветата Дева, която вие отхвърлихте от църковните храмове. Измолвам от Отеца отсрочка за изпълнението на Апокалиптичния вариант, защото притежавам способността да се влагам в неговата мисъл и да долавям как Той все още се колебае дали да извърши това, което сам беше предсказал преди векове, или да изчакам времето само да се заложи като изпълнител на неговите сказания. Трябва да използвам правото, което ми се дава веднъж на хилядолетие да измоля прошка за вашите грехове. Затова искам още веднъж да знаете, че тя ще достигне до неговия Разум, само ако вие ми помогнете да извършим това единение със Слънцето, трансформиращо нашата молитва в енергия. След товя тя ще се устреми към центъра на Вселената, където Върховният Разум ще я усвои с аналитичната си памет. Не бива да се съмнявате, че това е Илюзия и аз ви се явявам като видение! Нима не знаете, че моят глас се чува само от тези, които усещат моето име само със сърцето си? Вярата никога не може да изчезне от Земята! След нея идва Надеждата за Спасение на човешките души. Но кой би могъл да измоли опрощение, ако Любовта не залива всяко човешко сърце и не го извисява към мисълта на Разума? Кажете, хора, какво още да заложа от себе си за да ми повярвате? Не притежавам земни богатства, за да мога да задоволя вашето усещане за материално надмощие. Тогава остава богатството на моята душа, което аз вече толкова години изливам пред вас в скъпоценни дарове. Искам да бъда майчината утеха, която винаги ви съпровожда или слънчевият лъч, който всяка сутрин огрява вашето лице. Какво да ви поискам в замяна? Нищо, освен вашата обич, която ще спаси света от унищожение?..."

“Дочувам твоята молитва, Майко и ми се струва, че ти отдаваш всичко от себе си, без да си сигурна, че има кой да поеме протегнатата ръка. Тагава защо да избързваме? Нека отминат още няколко години и тогава ние ще разберем дали те са се вслушали в твоето прошение. Наистина сме сами сега и тримата. Може би има все още време, за да извършим това, за което слязохме? Да събудим хората от вековния сън и им вдъхнем вярата, че освен този живот има и друг, за който те трябва да се борят още сега, когато сънуват своя илюзорен сън на Земята. Остава надеждата, че това един ден ще се сбъдне и те ще могат да осъзнаят себе си като частица от Божествената Любов, изпълваща ги отвсякъде с импулси за живот. ”

Освободете се, хора, от опекунството на своите мисли! Изтръгнете от себе си схоластичните представи за Битието! Определете се за вечни енергии на едно разумно Начало и тогава сами ще усетите как се променяте към Добро. Сега все още имате време да повярвате в троичността на нашия Разум. Но ако до утре не покажете на дело че това е така, може би ще трябва наистина да се позовете на мрачните предсказания на Нострадамус, който все още не се е отказал да ги вложи като реалност. Животът го доказа този вечен кръговрат и вие трябва да повярвате на неговия повик, който ви призовава да се издигнете над ежедневните си помисли и се възнесете към Слънцето, където ще намерите Светлината на Деня, Любовта на Разума и истинността на Словото! Идва Часът на Истината! Ако вие го пропуснете мигът ще отлети и тогава никой от вас няма да може да го върне назад. Вие знаете, че това е невъзможно. Остават броени секунди до края на двехилядолетието. И затова сам Абсолютът се включва към вас със своето послание, за да успее да ви призове към размисъл. Огънят на Вселената ще се насочи към вашата Земя и тогава нейното ядро ще се възбуди за живот. Нима не усещате първите признаци на тази близост, която се осъществява чрез земните трусове? Земята вече вика от болка. Тя чувства, че ще изпадне в родилна треска, за да роди този, когото всички очакват като Антихриста. Нима вие ще останете безучастни към кръвопролитията, които се водят около вас? Освободете вашата мисъл! Нека тя да бъде първата лястовица, която ще долети до небесния олтар, за да донесе на Разума вестта, че хората са осъзнали своята земна изява като греховна и сега се молят Бог да запази тяхната планета от посегателството на Тъмнината.

Човечество, ти все още се намираш под заплахата на Антихриста! Но, повярвай ми Аз ще направя всичко, за да съхраня твоето бъдеще! Затова сега се остави на моята мисъл и очаквай от мен нови откровения!