Холизатор: Вера Евтимова Велики Търнов – Пловдив, 1993 г


Бога, Който ще се отврати от Стария свят!”



страница7/12
Дата28.10.2018
Размер1.17 Mb.
#104146
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Бога, Който ще се отврати от Стария свят!”

Измервам съждението на тази мисъл с астрологичната определеност на планетите, които ще се подредят в една редица. Винаги когато съдбата реши да се промени, се достига до крайния изход, при който астролозите отчитат изменение в отделните съставки на зодиака. Вселената се анализира като жив организъм. Тя усеща вибрациите на планетите и се опитва да ги изравни със своите. Това е един неписан закон, при който отделната единица е подчинена на Цялото.Предстои да се осъществи приравняване осовите линии на планетите от Слънчевата система, при което те ще застанат в редица една спрямо друга. Това е астрологичното обяснение на Страшния Съд, за който се говори в Библията. Винаги трябва да разсъждавате трезво върху природните феномени. В противен случай ще се окажете на по-ниско стъпало от Вселенската памет. Ето защо сега се разсъждава върху мисълта изказана от Нострадамус преди векове. Астрологът е видял бъдещето на човечеството и се е опитал да го предаде като достоверност в своите предсказания. Но вие не бива да забравяте, че не всички от вас умеят да разгадават съдбата по разположението на звездите. Ето защо той е осъществил своя план в две посоки. Първата е неговото собствено виждане, благодарение на което е изработил звездна карта, върху която е нанесъл основните положения на зодиакалните знаци. По този начин Нострадамус е очертал съдбовната линия на човечеството. Астрологията е достъпна за тези, които умеят да разсъждават върху съществуващите различия, получени при сравняване основните положения на планети и звезди. Средновековният мистик е запазил за себе си умението да гадае не само по звездите, но и да се влага в съдбата на човечеството чрез прогресивното си мислене. Философът съчетава способността на астролога и ясновидеца в едно и ние сме свидетели на достоверност, осъществяваща се до най-малките подробности на предсказанията. Картата на звездоброеца сигурно е запазила астрологичните положения на звездите и планетите. Но това, което е предсказала мисълта, се дължи на проницателния разум, резониращ с реалния Образ на Създателя. Ето къде се крие ключът към разгадаването. Ако вие повярвате, че Нострадамус е бил не само обикновен познавач на зодиакалните знаци, но и чудесен прорицател, ще можете да се докоснете до тайната на четиристишията и се потопите в бъдещата им реализация. Астрологията върви ръка за ръка с математиката и вие не бива да се заблуждавате, че ясновидството е присъщо на всеки, който може да уравновесява своята мисъл с божествената. Трябва да умееш да се влагаш в реалните стойности на числата, за да определиш достоверността на предстоящите събития.

Физиката е най-точната наука, свързана с обяснението на феноменалните явления. Не бива да забравяте, че тези които са създали Вселената-Двойник, притежават способността да разсъждават с езика на науката. Кой може да оспори твърдението, че ядрената енергия е основа на разумните светове? Нима не осъзнавате себе си като частица от огромния океан от енергия, която се чувства подвластна на неговите закони? Ако сега разсъждаваме върху първата част на съждението, трябва да сме склонни да анализираме всяка мисъл като продукт на една закономерност. Ядрената енергия е запаметила обхвата на една Мисъл, в мига в който тя се взривява в зародиша на “космичното яйце”. Ако ние всички запомним този миг на високочестотно излъчване на информация, доловена от Енергийния Океан и претворена в реалния образ на суперплътната обемност на Енергията, то може би сега няма да задаваме въпроса за Изконното Начало на нашето съществуване, защото винаги трябва да достигаме до отговора. Ние сме едно с Разумното Начало на света и винаги ще запазим тази родствена връзка! Определяме я за изконна, защото винаги сме се чувствали едно с Разума, който ни е създал. Енергийното Начало на Вселената е нашият роден дом, където ние винаги се връщаме. Ако някой се опита да излезе извън обсега на тази Реалност, получава плесница и дълго време не може да изтрие петното от съвестта си. Ето защо сега се достига до подобен момент, в който ние, хората излязохме извън рамките на нашата разумност и пренебрегнахме законите на Битието. Затова сам Абсолютът се намесва в нашето съвремие и осъществява контакт с тези разумни начала, които не са изгубили своята индивидуалност и се чувстват отговорни пред себе си и пред Божествения Ореол. Те ще успеят да задържат основното положение на Мисълта, независимо че между тях понякога ще се наблюдават изблици на тъмнина, която ще се опита да затъмни Разума.

“Настоящето и бъдещето ще бъдат съдени от Бога, който ще се отврати от стария свят!” Истина е, че когато изказвах мисълта, аз самият не бях на себе си. Виждах как Небето пред мен се променя и зодиакалният кръг започва да се отразява върху съдбата на Човечеството, което не можеше да проумее че се намира под влиянието на звездите и планетите. Мисълта ми се движеше със скорост по-голяма от тази на светлината, изпреварваща събития с векове, за да се озове в бъдещето, където сам Бог я направляваше. Боя се, че сега не мога да се върна назад, за да променя настоящето, независимо че пожелах да стана негов съвременник. Ще трябва да го приема като резултат на моите съждения. Ето че и Земята се чувства изолирана от общия планетарен поход. Тя приема астрономическата близост на планетите като едно доказателство, че се е отклонила от основната закономерност на Вселената. Затова всички искат да и помогнат да преодолее магнитното привличане между нея и Вселенското Начало, което няма да позволи една отшелница да се освободи от всеобщото излъчване на планетите и полети в безкрая. Естествено е, че всичко това ще окаже въздействие върху жизнените процеси на Земята и върху нейните жители. Те ще почувстват необходимостта да се докоснат до Бога и го помолят за прошка.

Ето къде се появява границата между двете нива на мисълта - реалното и илюзорното. Астрологията обяснява този процес от гледна точка на науката, а вие ще се почувствате задължени да повярвате на Библейските символи. Те напълно резонират с мисловния ви процес и ще се изравнят с вашите честоти на излъчване!

Изпитанията за Човечеството тепърва предстоят! Но никога не бива да забравяте, че принадлежите на един свят изпълнен с илюзорна светлина! Ако преминете границата между двата свята, може би тогава ще разберете истината за вашето илюзорно съществуване върху огледалната повърхност на кристалната сфера. Използвам термини от хипотезата за съществуването на паралелни светове и ми се иска и вие да повярвате в същността на огледалното отражение. Това е една стара истина и сега се налага ние да я извадим от древните скрижали и да я поднесем на хората. Те трябва да знаят къде е границата между тези светове и да потърсят своето Начало. Илюзорният свят е резултат от обективната намеса на Светлината върху огледалните стени на кристалния глобус. Възниква енергиен процес, при който лъчите попиват във вътрешността на сферата и се отразяват в материални подобия. Получават се огледални отражения на Божествения оригинал. Физическият свят се претворява според законите на природата и се индивидуализира след като енергията оживотвори индивида. Достатъчно е да определим това като изконно Начало на играта. Ние самите се влагаме в нея, защото сме краен продукт на двустранния процес, при който светлината се разлага на ядра, всяко от които е запазило аналитичния код на наследствеността. Ето че достигнахме до извода, че ние самите сме едно продължение на Действителност, намираща се извън нашите представи за Време и пространство. Отсяхме илюзията от Действителността и сега се надяваме че вече можем да обсъдим положението, в което се намираме. Яркостта на Светлината ни облива изцяло и ни затопля с лъчите си. Но ние не сме доволни. Искаме да надзърнем извън пределите на кристалния глобус. Илюзорният свят за нас е един сън, в който ние изживяваме живота си по каноните на Реалността. Когато се озовем извън нейните параметри, се чувстваме обогатени с нестандартни прояви на мисълта, реализирала индивидуален цикъл, в който информацията се предава по телепатичен път между мозъчните центрове на двете жизнени форми, намиращи се между двата полюса на времето - реалното и илюзорното. Това може да се представи със следната фонограма:

Биологична форма от Реалността се отразява върху огледалната повърхност на сферата и се претворява в илюзорно подобие! Разликата се състои в това, че когато Първообразът е в покой, неговото отражение се изявява в илюзорната Реалност като краен продукт на съновидение. Ако разгледаме този процес от гледна точка на илюзорния свят, се получава обратна холограма. Подобието се явява реалност, а неговият Оригинал сънува своя сън. Засега не може да се постави граница, отделяща двата свята. Те взаимно проникват един в друг и от това възниква оптическата измама, че всъщност образът е само един! Идваме на света с усещането, че ние не сме в нашата самота. Някой друг ни съпровожда с поглед и това е Той, нашият Създател. Получава се двойствен образ, при който едната половина е реална и изживява своя сън, като се реализира във втората, холограмната проекция на Първообраза. Освободената Енергия осъществява обмена между паралелните Вселени. И всеки път когато се реализира като основен компонент в машината на Времето, тя се превъплощава в индивидуален образ, който се ражда за живот. Ето къде е тайната на биологичното възпроизводство. Но само разумът преодолял аналитичното си израстване в света на Енергията, ще се обективизира като реален образ, определен да бъде модул за подражание в илюзорния свят. Не бива повече да дискутираме. Чувствам как вашите съзнания се противопоставят на мисълта, че те са илюзорни подобия на други форми. Затова решавам да ви оставя сами да стигнете до Истината. Едва тогава ще осъзнаете че тя е съвършена, както съвършен е и нейният Създател.

Винаги когато изживявате живота си на Земята, трябва да се чувствате отговорни че нарушавате съня на друга форма със своите деяния! Представете си че сънувате. Как бихте се чувствали, когато сутрин се събудите и искате да продължите деня си в спокойствие и светлина. Навярно ще сте изгубили способността да разсъждавате трезво, а вашият разум ще е запаметил отделни фрагменти от съня и сега се чувства неспособен да резонира с паметта ви. Ето къде се крие противоречието между Реалност и илюзия. Аз не случайно ви въведох в дебрите на огледалния свят, за да ви докажа че в него действат други закони, които вие трябва да изпълнявате, когато се определяте като индивидуалност, действаща в илюзорния свят. А сега трябва отново да се върнем в настоящето и да се проектираме като форми, изживяващи живота си като сън, който напълно зависи от реалната мисъл на нашия Първообраз. Установяваме, че човечеството е достигнало до състояние на енергиен колапс и няма да може да го преживее, ако предварително не се вземат мерки за това. Земята се чувства обременена от човешката психика. Тя я носи като пелена около своето тяло и не може да си позволи да я отхвърли. Това би означавало крах в енергийната и система. Вие сами знаете, че когато тя е била девствена планета, аурата и е блестяла от чистота. Но ето че се появява Адам и влиза в съприкосновение с нейната девственост. Ева загубва своя божествен ореол. Още от мига, в който първородният син на Земята изплаква, гласът му се запечатва в планетарната аура и в продължение на векове, се наслагва пелена, съхраняваща всички отблясъци на светлината. Така се формира енергийна мрежа, наситена със спомените на вашите жизнени претворявания. Нима не осъзнавате, че това е един многопластов космически поглъщател, осъществяващ прехода от една епоха в друга? В него е записано всичко, което се е случило на тази Земя - от първия вик на младенеца, до последния стон на умиращия. Ето къде трябва да търсим своето начало, когато си задаваме въпроса: “Откога съществуваме на тази Земя?”

Никой не може да си отговори. Паметта на човека е съхранена върху принципа на индивидуалното съхранение на пластовете, като не на всеки е позволено да преминава границите между отделните очертания на жизнените цикли. Затова хората не помнят своите минали претворявания. Всеки път когато се раждат на Земята им се струва че идват за пръв и последен път, без да осъзнават че с това накърняват закона за енергийния обмен в Природата. Сега се намирате в същото положение. Изживявате живота си, без да си задавате въпроса:

“С какво допринесох за обогатяването на земната аура?”, след като вече сте достигнали до мига, в който ще напуснете планетата, за да се отправите на пътешествие във Времето. Оставяте след себе си спомена за своя живот, запечатан върху плаката на земната памет и си тръгвате с мисълта че това е един завършен цикъл. Но никой от вас не се опитва да вникне в състоянието на земната аура и да извлече от там съждението, че тя повече не може да приема отрицателни мисли, тъй като те могат да я взривят със своята енергия. Библейският израз за Апокалипсиса съдържа в себе си информация за състоянието на планетата до 2000-та година. Това означава че някой друг се е погрижил преди хилядолетия да погледне в бъдещето на тази планета и да изкаже мисълта, появила се като крайно извлечение на компютърната графика:

Земята ще достигне до енергиен колапс, който ще се окаже пагубен за биологичните форми, реализирани върху нейната повърхност! Това предполага, че след време Творецът ще изпрати предвестници на своята Мисъл, опитващи се да предотвратят гибелта на Човечеството. Вие сте свидетели, че през различните епохи изгряваха лъчи, осветяващи съзнанието на хората със светостта на Божието Слово. Но вие сънувахте своя сън и нищо не беше в състояние да ви отвори очите. Ние изпълнявахме своята мисия. Идвахме на света с мисълта, че сме полезни на хората и че те ще ни познаят по светлината струяща от нашите тела. Понякога трябваше да се предрешваме като обикновени прорицатели, за които историята не е оставила нищо друго, освен техните имена. Сега е време да разсекретим тяхната анонимност. Вие се нуждаете от гръмки фрази, за да повярвате че това е истина. Така се появих и аз, Нострадамус. Надянах маската на средновековен мистик и се врязах със своя поглед в астрологичната определеност на Човечеството. Завещах ви мрачни предсказания за бъдещето, защото се надявах вие да се стреснете и сами да поемете кормилото на своята съдба. Уви, напразно! Изминаха вече няколко столетия от мига, в който аз се реализирах като съновидение на Абсолютния Разум, за да ви събудя от съня, който спите и да си кажете: “Кой е този, който е дръзнал да прорицава бъдещето, без да се страхува, че ние можем да го обявим за еретик и да го изгорим на кладата?

Ако сте си казали така, знайте че аз не се страхувам от огъня. Той е единственият олтар, пред който душите ни се покланят, когато отпътуват от илюзорния свят. Наскоро преминах през жертвената клада на Богомилството и се пречистих в нейните пламъци. Кажете, нима тогава не познахте в мен пратеникът на Боговете? Нима не осъзнахте, че сам Бог ме изпрати като илюзорна проекция на своя Разум, за да разбуня вашите съзнания и ги обновя откъм схоластичната традиция на религията. Мълчите! Не осъзнавате че този човек, носещ със себе си името на Бога беше слязъл, за да ви предаде Учението на Светлината и да освободи вашия дух за полет към висините! Човечество, докога ще изграждаш жертвени клади и върху тях ще изгаряш плътта на Богомилите, слизащи да проповядват Истината? Ако ти си решило да продължиш съня си, след като тленната плът на пророците изтлява в твоето съзнание, то моля те, бъди откровено с мен, за да не жертвам светостта им на кладите! Ако ти си решило, че не искаш да се спасяваш, кажи ми! Тогава аз ще затворя вратата между Реалния и илюзорния свят и няма да пропускам лъчите на Светлината да огряват твоето съновидение!



“Настоящето и миналото ще бъдат съдени от Бога, който ще се отврати от стария свят!” Бог ще съди настоящето за това, че е допуснало аурата на планетата да се замърси до степен равна на самозапалване. Земята не може да издържа повече на отровните изпарения, проникващи в нея с всеки изминал ден и час. Идва време, когато тя ще колабира, като краен резултат от неразумната човешка дейност. Налага се да направим пробиви в енергийната мрежа на планетата, през които да изтече отровната плесен. Озоновата “дупка”, както вие я наричате, е естествен одушник за изхвърляне на отрицателна енергия. Ако приемем че през нея излизат част от изгорелите газове, от друга страна вие приемате слънчевите лъчи в пълноценната им изява. Това е пагубно за вашите тела, които няма да издържат на ултравиолетовата радиация. Кажете, кой вариант ще изберете? Апокалипсисът, при който огненият смерч ще покоси нашите тела, или Любовта, която ще спаси света от унищожение? Бог е Светлина даряваща ви живот! Бог е Енергия, осъществяваща жизнената реализация на световете. Бог е Любов и вие трябва да Го почувствате като спасителен зов! Ако промените себе си и излъчвате към другите обич, тя ще се фокусира като мощен поток от светлина, обновяващ земната аура, която ще се прочисти от негативните отпечатъци. Тогава ще затворите озоновата рана, кървяща в изолационната мрежа. Изпитвам към вас чувство на състрадание, но вие за това нямате представа. Не можете да приемете мисълта, че някой друг страда за вас. Свикнали сте сами да почувствате болката от страданието и едва тогава да се осъзнаете като молещи се създания, издигнали взор към Небесата, откъдето струи Светлината на Разума! Ето че и сега настъпват времена, в които вие ще потърсите вратите на църквата, за да призовете своя Бог в молитвите си. Не ви укорявам. Това си е ваше право, да продължите вековната традиция и да отправите исканията си във вид на енергийна струя, облечена в религиозна одежда. Наистина в определени моменти Абсолютният Разум се обогатява от обичта, отправена към Него. Той я съхранява в паметта си и след време към вас потичат огнеструйни лъчи, отговарящи на любвеобвилните слова с Божествена взаимност. Тогава молещият се получава ответ на своето прошение и се чувства щастлив, че Бог е дочул молитвата му. Така в продължение на векове, църквата е държала в подчинение съзнанието на хората. Обвивала го е в черупка и не е позволявала Лъчите на Разума да докоснат църковния храм. Аз не съм Този, който ще ви съди за това, отци, “послушници” на Бога. Но вие трябва в този последен час на изкупление да бъдете честни спрямо себе си и другите около вас. Нима си мислите че всичко което вършите ще остане ненаказано, само защото вие сте подставени лица и на вас всичко ви е позволено? Къде остана чистотата на помислите, завещани в деня на Христовото разпятие? Нима сте забравили гръмоносния огън, разполовил завесата в храма? Или си мислите, че Аз съм забравил за това? Ето, вече 2000 години наблюдавам отгоре вашите деяния и се надявам, че ще дойде денят, в който вие ще се осъзнаете като свещенодейци на които Бог е завещал да проповядват само Истина. Ще се опитам да бъда откровен в тази изповед. Отдавна назрява у мен гневът на Създателя, който вижда и запомня всичко извършващо се пред очите Му. Сега искам от вас да положите чело пред нозете ми и да поискате прошка за поругаването на църковната чест и отцеотричането. Дали си давате сметка, че Аз съм слязъл да ви съдя, не знам, но виждам как се страхувате от мен? Това не ме успокоява, а напротив, разпалва в мен гнева към “богопослушниците”, които трябваше да съхранят Христовата вяра и я разпространят по света.

Извиквам на помощ Ангели и херувими и покривам с тях църковната обител. Нека те ви помогнат да се осъзнаете като грешници. А след това ще се опитам да ви призова към Страшния Съд!


“..И ще произнесе присъдата срещу

отреклото се от Него Свещеничество!”


“Дочуваме Твоя глас, Създателю и изпадаме в смирение. Ние сме Твоите послушници и искаме да ни позволиш да излъчим молитвата си към Тебе!” Наистина сме грешници. Признаваме това, защото едва сега почувствахме каква огромна пропаст съществува между нас и Върховния Разум, Когото възхваляваме в проповедите си и възнасяхме в песнопенията си. Ние сме грешни като всички останали, които изживяват дните си на Земята, без да се замислят върху истиността на своето илюзорно съществуване. Упокой Благодетелю наш душите ни с благоуханието на тамяна, с мекостта на елея! Извади ни от тези поругани храмове и ни приюти в Небесните си обиталища. Чуваш ли Повелителю наш? Ние си признаваме вината и се надяваме, че и Ти ще бъдеш благосклонен към нас и ще опростиш грешните ни души. Целуваме кръста и го допираме до челото си. Усещаме как той ни свързва с Тебе. Ти сам знаеш, че там се намира тайнственият център. А сега ще трябва да затворим очите си и да очакваме Твоето опрощение, Създателю на нашите души! Вината остана да броди като отшелница между нас и да иска още храна за своето тяло. Тя е толкова немощна, че не може да се издигне нагоре до небесния свод, за да се слее със Светлината на Разума. Трябва да я захраним с още откровения. Сам Бог пожела да спусне между нас своите пратеници. Може би трябва да започнем от деня, в който ние не защитихме Христовата плът и я оставихме да бъде поругана на кръста. Така е, едва сега осъзнаваме греха си като истина и се опитваме да го потушим. Напразно, вината се докосва до него и я поглъща със своя неутолим глад. Чувстваме се ограбени. Именно тя ни поддържаше със своя присмех. А сега ще трябва да запълним празното място със следващата си вина. Ние не съдействахме за чистотата на своята църква, а я измърсявахме дори с присъствието си. Пеейки молитвите, имахме светска умисъл в душите си, а това не беше позволено. Бог проповядваше чрез нас, а ние не осъзнавахме, че с мисълта си накърняваме светостта Му. И така ден след ден, час след час, ние отделяхме от залъка на вярващите и го прикадявахме за себе си. Може би се чувствахме господари на Божия храм и успокоявахме с това душите си, че щом хората поднасяха дарове пред светите икони, те ги даряваха и на нас. Затова можем сега да изповядаме своята алчна и ненаситна душа, която никога не се засищаше от оскъдните подаяния на молещите. Тя винаги искаше още и още, за да засити своята цялост, без да се страхува че един ден Бог ще пожелае да я изпразни до дъно. Повярвайте, ние сме невинни! Така крещят сега нашите души и с това си нанасят съкрушителен удар. Ние проповядвахме в грях и лъжи, а това е богохулство в църквата. Кой ще отвори нейните врати, за да може да се прочисти Светата Обител. Изпитваме чувство за вина, но все още не можем да се освободим от манията си за величие. Затова се надигаме от земята, където досега сме се кланяли на Бога и отново се впускаме в греховни мисли и деяния. Ето, това е нашето ежедневие. Господи, ако можеш, опитай се да ни промениш изцяло. Затова днес ще прочистим храма и ще го подготвим за Твоето слизане. Не трябва да допускаме богомолците сега. Трябва храмът да бъде чист от техните греховни изповеди. Щеи се наложи да запалим всички кандила и свещници. Нека горят в този ден, в който ние очакваме сам Бог да слезе между нас и да въдвори смирение и благодат в душите ни.

Винаги се осъществява това, което е заложено като промисъл в паметта на човека и сега настъпва часът, в който всички светии слизат между хората, обличени в плът. Така сам Бог пожела. Той искаше когато се върне сред човеците, за да ги изповяда в последния час пред олтара на съвестта, да не се чувства сам, а да се уповава и на други светящи души, които ще се реализират между грешниците за да ги подтикнат към изповед. Така се подготвяха всички за часа на Истината! Измолваме от Бога разрешение да останем сами в църковния храм и да се потопим в молитви. Може би това ще бъде нашия последен шанс, защото сме пред прага на падението и искаме да се пречистим, преди да поемем пътя на спасението. Изпадаме в състояние на безтегловност и се чувстваме леки като перца. Душите ни политат нагоре, за да се слеят със светлината идваща от купола на храма. Ще успеем ли да измолим прошка, това никой не знае? Но ние се надяваме на милостта на Всевишния. Винаги сме проповядвали: “Покайте се! Бог е милостив! Той ще опрости греховете, стига вие да осъзнаете що е грях! Така се молихме и ние, без да усетим как църковният храм се изпълни с благовоние и мирис на тамян. Опитахме да си отворим очите, но някой беше замъглил нашия взор. Това беше принцът на тъмнината, който ни обви със своя плащ и не ни позволяваше да почувстваме Божията благодат. Искаме да се върнем отново в телата си, но той не ни позволява и се киска ехидно, потривайки ръце от задоволство. Ние дълги години сме го подхранвали с нашите лъжи и алчността, която днес ни преследва като хищник, който иска да разкъса плътта ни. Ще се наложи да изчакаме момента, в който един от нас ще извърши непростим грях. Вината още не се е докоснала до него, но той вече се готви да облече расото на идолопоклонничеството. А ние знаем колко невинен е бил Юда, целувайки Христос.

Храмът е празен. Само там, встрани от олтара е приседнал един човек със запалена в ръка свещ. А до него Светият Дух допълва Ореола му. От това въздухът се насища с благовонието на Божествата, слезли да удостоят простосмъртните с присъствието си. Опитваме се да извикаме от възхищение, че нашият храм е най-достойния да приеме Божеството в Неговия двоен Заряд, но дочуваме как Луцифер се киска и стяга гърлата ни с костеливите си ръце. Ако само знаеше Кой е удостоил нашия дом с благоволението си, свещеникът щеше да падне на колене и да моли за прошка. Но той не благоволи да отправи поглед към човека, а се молеше на Бога и се прекланяше пред мъртвите икони. А те в този час го гледаха с безжизнените си очи, сякаш излъчваха укор че той днес се чувства господар на Божия храм, без да подозира че в него се крие Истината, забулена в светлинния плащ на деня.

Запомнете този час! Той ще остане завинаги като черно петно в паметта на Духовенството! Изпитваме чувство на вина, че не можем да помогнем на нашия брат по съдба. Душите ни са обременени от грехове и не могат да се спуснат обратно към телата ни. Затова избрахме тебе, братко Теодосий, защото носиш божествено име. Ние се надявахме, че ти ще измолиш опрощение за нашите грехове. Но ето че изведнъж Слънцето помръква, защото ти се приближаваш към светия човек и му заповядваш да напусне храма! О, Благодетелю наш, прости му човешката суета! Опитай се да се вложиш в неговото съзнание, в момента в който той извършва непростим грях. Този ден ще остане като най-злокобния за Духовенството. Един свещеник, носещ святото име Теодосий, се отрече от Бога, без да помисли че със своя грях нанася удар и върху тези, които не могат да слязат от висините, защото Луцифер ги притиска до себе си”.

“Кои сте вие, че ще ме съдите мене, Божия служител? Не виждате ли че аз искам да очистя храма от богомолците? Очакваме скъпият Гост да влезе всеки момент и да заеме божествения престол. Защо сте тъй омърлушени? Не виждате ли че това е един съвсем обикновен човек и аз трябва да го изхвърля от храма, защото в този ден върху него ще слезе Божественият Лъч?”

Да, това е вярно! Исках да посетя вашия храм, но не за да ме посрещнете с блясък и раболепие. Дойдох смирен и се поклоних на всички Ангели и Херувими, които ме очакваха в този час. Видях как те засияха и изпълниха въздуха с благоухание. Те ви донесоха елея на Небесния мир и искаха да ви помажат с него в часа, в който вие ще се явите пред мен, за да ме помолите за прошка. Изпитвам чувство на неудовлетворение. Може би съм избрал неподходящ час? Защо храмът е пуст? Не виждам тези, които трябва да ме посрещнат? Все пак приседнах встрани от олтара и се надявах, че вие ще ме познаете и поканите да вляза в него, за да заема престола който ме очаква. Виждам че вие сте се подготвили за посрещането ми. Запалили сте всички кандила и свещници. Иконите са обсипани с цветя и лицата им греят от щастие. Не знам дали да се радвам или да скърбя, защото както казва народът “Много хубаво не е на добро!” Опитвам се да проникна зад вратите на олтара и там да открия Свещените книги, от които вие черпите молитви и песнопения. Какво огромно богатство притежавате! Стига само да сте съумяли да го предадете на хората. Една след друга догарят свещите и техният пламък опарва и моето сърце. Усещам как то се вледенява при досег с вашите и от това се надига вълна от възмущение в душата ми. Кажете, къде е любовта ви към хората? Нима само идвате в храма за да изиграете поредния спектакъл, като обличате парадните си костюми и се правите на шутове? Проповядвате едно, а мислите за друго! Сега вече е много късно за размисъл. Затова докосвам патриархилите и полагам ръка върху Библията, за да успокоя вълнението което ме обзема.

Трябва да ви призная, че в този час аз самият получавах откровение от Светия Дух, изпълващо ме със смиреност и благоговение. Аз, обикновеният земен човек, притежавам най-голямото богатство на Вселената - Божествената проекция на моята душа! Защото сам Творецът беше решил да вложи своята мисъл в земната ми форма.

Кажете, как вие си представяте, че Бог ще слезе между вас? Може би на огнена колесница, с каквато Енох се възнесе в Небесата? Или да се върне отново, но този път да доведе със себе си и пророк Илия? Имате право. Те вече са тук и очакват да ги посрещнете! Кажете, вие ли изгорихте тялото на Богомил и осъдихте душата му в изгнание? Вие ли отворихте гроба на пророка Нострадамус и поругахте неговата последна обител? Вие ли се отрекохте от Светеца Дънов, слязъл да ви донесе Истината? Обругахте Неговото име, изгорихте книгите със Словото, което Той ви донесе от света на Боговете? Мълчите! Нямате смелост да излезете пред Мен и да признаете тези грехове за достоверност. Тогава ще се наложи да изпълня заповедта на този “Божи служител” и да напусна храма. Но аз ви заявявам, че от утре вие ще го разцепите на две, както преди 2000 години аз разполових завесата на Храма. Ето че сега дойдох да ги съединя отново и с това да възкреся спомена за Моя Син, чиято плът вие поругахте на кръста. Кажете, кой ви позволи да се чувствате господари на храма, който трябва да бъде с отворени врати, за да има в него свободен достъп за всички. Кога съм ви разпореждал да заключвате храмовите врати и то преди светлината на деня да е достигнала своя апогей? Извършихте смъртен грях и с това си навличате Божия гняв, който засега остава прикрит, защото аз все още се намирам в близост до храма. Приседнал съм отвън като отшелник, на когото са отказани дом и храна. Доживях да бъда отхвърлен за пореден път от свещеничеството. Не мога да събера мислите си. Не зная как бих се чувствал? Сигурно бих разрушил тази обител с мисълта си, ако до мен не грееше светостта на Тази, която роди Моя Син? Но сега съм упоен от нейната смиреност. Затова ако вие някога се запитате, на Кого дължите спасението си, знайте, че Нейният лик все още краси вашите храмове. Но Душата и, тя е свободна като птица и повече никога няма да се завърне, за да огласи храма с песента си. Мария Богородица! Каква звучност се съдържа в името и. И нея ли не познахте, свети отци?

Иска ми се да вярвам, че това което сега преживявам е само един сън. И когато утре си отворя очите, вие ще сте останали само като спомен в моето съзнание. Напускам града, в който бях дошъл за да се слея с другите два Лъча на Троичния Разум. Отивам си изпълнен с болка и жалост. Определям съдбата на свещеничеството в изгнание. Никой не може да смегчи моя гняв! Аз наистина ще бъда безпощаден към тези, които помрачиха Светлината в Божия храм и се оставиха в подчинение на тъмнината. Едва ли някога бихте се откъснали от нейните пипала? Вие сте достигнали до такава степен да душевно обедняване, че повече от това не може и да се желае! Дали сега се чувствате призвани да отговаряте пред мен, или все още обмисляте отговора си, не зная, но аз се отвръщам от вас и нищо не е в състояние да ме накара да вляза отново във вашия храм, за да го осветя с присъствието си!

“Вината отново се изпълва с нашите грехове и ние се чувстваме напълно унижени от допира си с тях. Кой можеше да се досети, че Божественият Лъч ще огрее светата обител чрез Словото на този човек, който сега напуска нашия град с мисълта, че е изпълнил своята мисия? Да посети църковния храм и да се срещне с неговите обитатели. Ако само знаехме часа на Неговото слизане, то може би щяхме да се подготвим и нямаше да се представим в този си вид. Благодатта се изсипа върху нас, но ние не успяхме да я почувстваме. Изпаднахме в немилост. И трябва сега да се примирим. Никой не трябва да узнае за нашия позор. Ще разтворим отново вратите на храма и ще призовем богомолците да се върнат отново при нас. Може би така ще успеем да запълним празнотата, която се появи, след като Бог отсъди изгнание за душите ни и ще избегнем страданията чрез молитвите и песнопенията си. Надяваме се че всичко е забравено и надяваме върху себе си църковните плащове, чрез които искаме да потулим греховете си.

Изпитваме неудобство единствено от Ангелите и Херувимите. Те все още са на служба при нас. Може би искат да омекотят Божия гняв и да измолят опрощение за нас? Сега ще трябва да събираме Божествената слава от хиляди кристални отломъци. И може би никога няма да можем да я изковем със силата на Словото? Ако изпаднем в немилост, никой няма да узнае причината за нашето падение. Само иконите ще запомнят словесния двубой и ще се опитат да го съхранят за себе си. Те са наши послушници. И винаги когато дойде църковен празник, ние прибягваме до тяхната помоц. Изнасяме лика им отпред и се кланяме доземи на светостта на Ореола. Сега ще направим същото, за да се уверим че всичко е наред и нищо не се е променило в обителта на Боговете. Изведнъж дочуваме шепот, огласящ тъмнината с монотонния си глас. Освобождаваме се от удивлението и се опитваме да се задържим върху повърхността на вълната. А тя нараства все повече и повече, докато достигне мига в който поглъща народи и континенти, но запазва границите на една държава, определена да бъде Вторият Израел, в който днес душите на древните евреи се претворяват в телата на днешните българи!”

Светът трябва да узнае, че ние сме се върнали на първоначалната си позиция, където шумерите основаха първата държава в света преди милиони години. Не трябва този факт да се отминава с мълчание. Той се обективизира от състоянието на Духа, в който се намира тази страна. Искам да запомните нейното име, защото аз съм вложил своето в нея. Винаги съм вярвал, че когато се върна отново на Земята, ще бъда жител на тази страна, която ме прие миналото като свой роден син. Благодарен съм и за това и се надявам и за в бъдеще да бъда близо до нея, защото моят Дух е прабългарски. Имам черна кръв във вените си. Изповядвам силата на Духа и вярвам в Божествения Разум, изпълнящ до последния миг от живота ни нашите илюзорни съзнания.

Аз съм Аспарух и идвам да поведа конницата си както някога! Да забия меча си в скалите и да се провикна: “Тук ще бъде началото на Българската държава!”

Ето докъде ме отведоха спомените, докато пътувах назад във времето и се опитвах да проумея същността на божествените откровения, получени в миг на духовно съзерцание. Къде сте вие, братя мои? Нека се върнем и изпълним това, което си бяхме обещали преди хилядолетия. Да се обичаме и да служим верно на честта на държавата! Не искам да смущавам вашия сън, но все пак, обадете се! Тук ще бъде за мене последният пристан, в който аз ще трябва да закотвя душата си и да се отдам на размишление. Не се учудвайте, че редом с другите светии, призовах и илюзорната проекция на Аспарух, който сега се чувства изтощен да премине границите на отделните държави. Затова се спуска върху крилете на мисълта си и се понася напред в бъдещето. Освободената душа е изпълнена с радост, че най-после моят Дух извърши една пълна обиколка в спираловидния отрязък на времето и се докосна до изконното Начало на тези, които сега ще се опитат да ме определят като нещо свръхестествено. Аз притежавам способността да се претворявам в различни форми, всяка от които е съвършена по своята оригиналност. Така си разговарям с времето, след като отпътувам от града на царете и си припомням фрагменти миналото. Неизмерима е човешката памет! Едва я докосваш с мисълта си и тя се взривява като вулкан в душата ти. Искам да укротя потоците лава, но те вече бликат и заливат всичко наоколо със своята достоверност. Докъде ли ще се разпростре нейното огнено дихание? Иска ми се да бъда светлинният Лъч, който се врязва в нея и я съживява за настоящето. Носят ме вълните на спомените и аз се разтварям в техните гребени като малка вълшебна струя, изтичаща навън, за да охлади горещия извор на душата ми, от която се лее незагасващата лава на моето необикновено битие. Аспарух е отново пред вас! Той препуска начело на своята конница и му се иска да извика с мощен глас:





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница