Българи мои, отново съм тук! И няма да оставя народа си да погине сред страдания и разруха!

Пречистих душата си под купола на Небесния храм. Запалих природните светила и оставам притаен, за да заредя душата си с жизнения тонус на Аспарух. Толкова много исках да се докосна до този пласт от спомени, който ме дари със скъпия образ на Предводителя. Ето че всичко това е реалност и аз съм доволен, че тя се анализира като истина, упояваща ме със своята приказност. Доволен съм, че успях да укротя гнева си и да не посегна на земните пластове. Истина е, че аз познавам тази земя и искам да я оставя непокътната за бъдността. В нея има неизмерими богатства, а най-голямото от тях е националният Дух. Хилядолетията не могат да приглушат моята изповед! Очаквам от Българите да се включат към нея и я заредят с достоверността на признанието, че аз винаги се връщам в тази страна, даряваща ме с имена от плът и кръв, които оживотворявам с дъха си. Благословията на Небето се устремява надолу към страната, в която сега всеки се бори за своето оцеляване. Но ако се взрете в душите на хората, ще ще ви опарят със своята жертвеност. Искам да си остана един от тях. И когато дойде време да се отправя на пътешествие към Реалността, може би едва тогава ще оцените достоверността на Словото, което слезе заедно с мен, за да се осъществи Библейската истина, че Сам Отецът ще слезе на Земята, за да потърси сметка от тези, които използват името Му като своя собственост! Наистина ще дочакам залеза на Слънцето да посребри косите ми. Времето да начертае своите бръчки по челото ми и умората да замъгли погледа ми. Но аз ви заявявам, че единственият дар, който съм приготвил за вас, това е богатството на Моята Душа!

Светите отци са объркани. Те не могат да проумеят защо аз говоря за претворяване на човешката душа? За тях това е непонятно, защото те проповядват само църковните догми. Никога досега не са си позволявали да мислят по по-различен начин. Но след време когато и те завършат своя земен път, душите им ще се отправят на поход към Светлината, обединяваща енергийните лъчи на техните съзнания. Тогава сами ще си спомнят отделни епизоди от миналото и ще се опитат да ги преосмислят до мига, в който аз отново ще се върна при тях, за да ги зачета със своето внимание.

Искам да се обновите до дъното на вашата памет! Да запазите в нея спомени за отделните си претворявания на Земята! Животът е само краткотраем миг от вечността. Но вие не бива да заблуждавате вярващите, че той е единствен! Миговете се редят един след друг като броеница и само мъртвите духом не могат да разберат, че с всяко отброено звено се приближават до Неизмеримия Разум на Битието!

Освобождавам ви от схоластиката на миналото и ви повелявам. Обновете своите реликви, потънали в мрака на невежеството! Изхвърлете от тях сянката на съмнението и се потопете в новите идеи на епохата! Определям съдбата ви за изгнаница и ще я държа в плен, докато не осъзнаете себе си като част от другите. Изповядвам Християнската религия. Най-вярващият съм от вас. Нося в себе си спомена за Единородния си Син и никога няма да ви простя поругаването на Неговата чест! Христос е светиня за тези, които познават душата му и вярват, че с възкресението му се поставя основата на вечността! Никой не може да затъмни Слънцето! Осъзнайте тази истина и се докоснете до неговия огнен ореол! Вие служите в храмовете, без да отваряте очите си за Светлината идваща от Небесния купол. Не ви осъждам, че проповядвате стари Библейски истини. Осъждам ви за схоластиката, с която ги обяснявате и въвеждате вярващите в заблуждение. Кой ви дава право да променяте божествения план и да затваряте очите на новородените по разум с думите:

“Животът е само един! Изживейте го както подобава на смъртен човек!” Успявам да се сдържа за сетен път. Аз съм безкористен когато произнасям присъдата си. Но вие ще успеете ли да спасите душите си, когато те се отправят на пътешествие във времето? Сигурен съм, че ако не осъзнаете Моята истина, душите ви ще изтлеят в огнената пещ на Разума. А в следващия ход на времето, ще се родите на девствена планета, където ще започнете своето съществуване със стрелите на дивака.

Не позволявам да се разкайвате пред мен. Това си е ваша работа как ще достигнете до спасението. Нима искате да изпълните храмовете с покаяние и то сега, когато съм непреклонен към вашата съдба? Опитайте се да изкупите греха си с добри деяния и може би ще успеете да намалите неговия заряд. А аз ще се опитам да забравя този ден, в който вие ме изхвърлихте от храма Господен. И може би когато достигна до Ореола на божествения престол да отвърна на злото с добро, както се казва.

Изчистете храмовете от отрицателната енергия, натрупана през вековете и едва тогава поднесете душите си за опрощение! Безмилостен съм към вас и вие го знаете. Затова се страхувате да ме погледнете сега, когато вече съм отдалечен от вас. Не мога да ви простя! Това е последната ми дума!

А сега ще трябва да се обърна към вярващите: Мили мои братя и сестри! Не позволявайте на овчедушието да замъгли вашето съзнание! Вие сте свободомислещи хора, които отдавна трябваше да отхвърлят пелената от очите си и да погледнат към Слънцето, което грее за всички на тази Земя. Обичам всички, които определят себе си като част от моята неизмерима Душа! Чувствам се свободен да полетя към Слънцето, което ме очаква да се върна в неговата обител, след като завърша своята мисия. А дотогава ще бъда безкомпромисен към лъжесвещениците и към тяхната съдба! Изповедта е взаимна. Тогава изберете последния дар, който ви поднасям, Истината и я предайте на хората във вида, в който аз съм я създал! Вечна и неизмерима! Това е моята повеля!

Това ще бъде Второто Пришествие

Може би вие си чудите как се е извършил анализът и на какви принципи почива, за да се достигне до крайното извлечение на мисълта? Всички планети от Слънчевите системи подлежат на компютърно наблюдение от страна на техния Създател. Вечното Око следи за изпълнението на Божествения план. Ако се зафиксира отклонение в отделна планетарна система, веднага се включва резервният вариант, който е единственото разрешение за изпадналата в беда планета. Преди векове този експеримент е извършен на компютърна основа и още тогава върху светлинните плаки на екрана, се открои изменението в орбитата на планетата, неотговаряща на основните норми на поведение в космичната игра. Астрофизичната мисъл може да отреагира на твърдението, че когато една планета изпадне в подобна ситуация, нищо не е в състояние да я спаси. Вие не можете да боравите с енергийните понятия, без да навлизате в същността на илюзорния свят. А тук се касае за анализ на явленията, включени в общия космичен план на Вселената. Ето къде се получава различие, което се дължи на несъвпадението на реалните и илюзорните стойности на ядрената енергия. Налага се да анализираме това като негативно отражение на първоначалната енергийна система на планетата върху живота на нейните жители. Това са предпоставките обясняващи формирането на енергийна капсула, в която планетата ще бъде предпазена от разрушение. Плътният слой от изгорели газове са първопричината за програмното изменение на на Божествения план. Затова се разработва защитна мрежа, която ще освободи планетата от вредните излъчвания и ще я устреми към следващото завъртане върху аналитичната линия на вселенския компютър, при което Земята ще отброи седем основни положения, явяващи се точна проекция на бъдещата и прогресия. Физическата форма на Земята няма да претърпи изменение. Отклонение от първоначалното положение на планетата ще се наблюдава единствено върху мислената осова линия, започнала да се променя под влияние на земните фактори - олекотяване на общата маса и устремяване към следващата стойност на измерението, с няколко градуса встрани от досегашната позиция на осовата линия. Това от своя страна предполага изменение на земната кора, която ще се противопостави на енергийните влияния на Слънчевата система.

Астрофизиците не могат да обяснят това явление като закономерност. Те не предполагат, че от първоначалното сътворяване на планетата до сега, тя е изпадала много пъти в подобна ситуация, но това винаги се е анализирало от космичния поглед и се е отреагирвало по различен налин. Никога досега не се е вземало крайно решение за промяна на орбиталната линия. Планетата сама се е справяла с критичното състояние, в което се е намирала. Рязкото отклонение се е стопявало, благодарение на допълнителната космична енергия, отправена от центъра на Вселенския Разум към повърхността на планетата. Полученият синхрон между земния и космичен огън е въдворявал ред в семейството на Слънчевата система. Затова Центърът за Вселенско управление е определял този факт като вътрешна ситуация в системата, която не се е нуждаела от блокаж на планетарно равнище, както е предвидено това да се извърши в края на ХХ-ти век. Земята вече няма сили да се бори срещу хората. Те издълбаха снагата и и я покриха с кървави рани. Не можете да си представите как кървят те сега! И от тях се носи зловонното дихание на смъртта, покосяваща земните жители. А в същото положение хората не могат да осъзнаят истинското положение, в което се намират. Те продължават да изграждат своя свят върху материалната основа на съществуване. Никой не се замисля върху първопричината, поради която Нострадамус е предсказал края на Двехилядолетието като апокалиптичен катарзис за човешките души. Всеки се мъчи сам да достигне до истината заложена в понятието Апокалипсис, без да може да се справи с понятийната му стойност. Дъхът му замира от ужас поради зловещото предсказание, че Земята ще погине от пламъците на двата огъня! Изпитанията вече започнаха. Свидетели сте на ожесточени войни и кръвопролития, които никой не може да обуздае. Хората си мислят, че не са виновни за сегашните си бедствия, без да осъзнават че с това се слага началото на сегашния край. Всяка националност трябва да изживее своята карма до последния миг на века, за да може в следващия век хората да влязат с чисти нозе и се освободят от усещането, че дължат на стария век част от съдбата си.

Опитвам се да омилостивя Всевишния за техните грехове. Иска ми се да падна на колене и да помоля за прошка. Не съм забравил как Той чертаеше бъдещето пред моите очи, което записвах в огнени четиристишия. Тогава сам не осъзнавах на какъв огън подлагам съвременниците си! Не искам да се оправдавам. Аз бях този, на когото Бог заложи съдбата ви и сега се чувстгвам като на клада. Вашият укор ме изгаря с гневните си изблици:

“Защо си очертал тягостно минало и още по-тягостно бъдеще? Нима и ти не си един от нас? И теб те е майка раждала! Защо избра пътя на пророка, след като разбра че човешката съдба е предначертана от Бога и никой няма право да се вмества в нея? Защо ти предсказа нашето бъдеще? Нима не знаеш, че с това си предизвикал буреносните облаци, които изсипват сега върху утробните си чудовища?”

Опитвам се да заглуша този вик, но сам откривам че изповядвам неговата истина: Помилвай всички грешници Божествен наш Създателю! Ние знаем, че Ти си милостив и винаги ще намериш пролука, за да ни изведеш от тъмнината на ада и осветиш пътя ни към Рая! Така се моля сега и се надявам Бог да чуе молитвата ми. Аз съм само една малка прашинка в Космоса, но когато към мен се прикрепят милиони, ние вече сме мощно оръжие срещу тъмнината. И можем да се надяваме, че нашата молитва ще стигне до сърцевината на Разума и Той ще опрости нашите грехове. Не бива да оставяме Земята да загине от сблъсъка на космичния и подземен огън! Енергийният баланс е нарушаван в продължение на векове. Затова сега Земята страда от непоносима горещина. Тя усеща приближаването на огнения Змей и се страхува, че само едно негово дихание ще обгори нежното и покритие. Изборът се падна на съвременниците. Ние трябва да определим бъдещето на планетата. И ако се хванем за ръце, ще опашем мощен обръч около нейната снага, който ще я запази от разруха и енергийно изчерпване. Милиони сърца бият в унисон с моето. Милиарди души вибрират с честотата на Божествения резонанс. Тогава какво още чакаме? Нека грабнем Божествената десница, отправена към нас и се опитаме да заглушим тътена на тъмнината, която приближава домовете ни! Сега е време да се освободим от религиозни скрупули и погледнем Истината в очите!

Христос ще се появи само пред тези, които в миналото са били Негови съидейници. А другите напразно ще очакват триумфалната церемония да се извърши пред очите на всички, отправили поглед към Небето. Те отдавна очакват своя Спасител. Може би сега трябва да ви призная, че Той вече е тук и броди по Земята? Само че вие и този път ще го отминете. И ако го срещнете очи в очи, ще си кажете:

“Това е един от лъжепророците, които днес се появяват като гъби по Земята!” Може би не сте подготвени, че и в съвремието могат да се случат чудеса, вследствие на библейските предсказания? Предрешил съм го като обикновен човек. Забравих само да прикрия очите, носещи синевата на Небето. Той е Син на Слънцето. Затова косите Му са меки като коприна, а очите Му извират от Небесния океан. А ръцете, те са същите както някога. Само че белезите от Разпятието вече ги няма. Те останаха във вашата памет да ви разкъсват до основи, когато се опитвате да забравите как Бог пожертва Единородния си Син за Човечеството. Искам да ви предупредя. Не се опитвайте да го подкупвате с материални облаги. На Него му стига отломка от вашата съвест, за да се нахрани и забрави за какво е дошъл на Земята. Ярката звезда на Витлеем сега се проектира в друго пространство. Тя вече се разпръсна на милиони светлинни слънца, греещи днес във вашите очи. Сигурно си мислите, че аз ви поднасям последния дар на Природата. Изкуството да говоря със символи, олицетворяващи небесните тела. Прави сте. Аз поставям на първо място Слънцето и винаги съм го почитал като Бог, оживотворяващ Земята с космичната си енергия.

Сега да затворим поредната страница, на която записахме името на Христос с огнени символи. Ако приемем, че човешката душа е плод на термоядрени процеси, извършващи се в слънчевата обхватност, ще стигнем до извода че всеки от нас е един малък бог, защото сам е преминал през огнената заря на Разума и е осъществил своето Пътуване във Времето чрез мисълта на Твореца. Истината за Второто Пришествие се крие в самите нас. Ние имаме у себе си ключа на загадката. И сега ще го вложим в сърцето на Разума, за да отвори вратите на Небесния рай, където ще потърсим успокоение за своите души. Изненадата ще дойде по-късно, когато застанем очи в очи с Божествения престол и се опитаме да измолим опрощение за тези, които се подготвят за прием в Неговите обятия. Благодаря им, че те ми повярваха и осъществиха това, което сам Бог пожела - Да обновят душите си в последните години на двехилядолетието. Всички праведници ще успеят да се докоснат до Божествения Ореол на Разума, без да се опасяват, че Той ще обгори душите им. Ние сме Негови деца. И винаги когато отправим молитвата си към Него, трябва да знаем че Бог я възприема със сетивата си. А сега, в навечерието на Апокалипсиса, изпитваме страх от бъдещето, за което не можем да гадаем, а се позоваваме на предсказанията на средновековния астролог. Не бива да определяме психиката му за мистична, защото той е илюзорната проекция на Божествения Разум, облечена в плът и крът! Понякога сам Отецът слиза на Земята, за да извести на хората, че те ще станат свидетели на небивали явления, изказани в момент на пълен синхрон между реалната мисъл на Твореца и илюзорния Му образ, възприемащ нейната проекция. Изборът се падна па пророка да съобщи на човечеството, че Второто Пришествие ще се извърши при необичайни обстоятелства. Това беше сигнал от космоса и вие трябва да почувствате неговата сила, като се опитате да промените своето ежедневие. Напразно Бог очакваше от вас смирение и покаяние. Той сам стана свидетел на кръвопролития, неотминали и тленните му останки. Затова Нострадамус предначерта и деня, в който те ще бъдат осквернени от човешка ръка и определи възмездие за нея. Изстрел с отлично попадение засвидетелства пророческата мисъл на Нострадамус, успял да надрасне средновековието и да се вложи в бъдещето. Сега вече е много късно да се оправдаваме, че не сме успели да разгадаем символите на неговите четиристишия. Затова се надяваме, че Той ще ни прости, когато отвори Книгата на Живота и започне да съди живи и мъртви!

Човек не може да осъзнае съдбата си като едно продължение от минали събития. Той изживява поредния си жизнен цикъл с мисълта, че той е единствен. Трябва да се наваксва във всяко едно отношение, за да може в последните години на своя живот всеки да си каже:

“Изживях един пълноценен ден и сега се подготвям за нощта, която ще ме приюти в обятията си!” Никой не се замисля, че цикличността в природата е вечна и че нощта ще премине като миг. Отново ще трябва да посрещаме Слънцето, претворени на тази свещена Земя за кой ли пореден път? Но ние ще носим със себе си багаж, в който ще сме съхранили спомени от миналите си претворявания и когато изплачем с вика на новороденото, отключваме съкровищницата на нашата памет и даваме живот на отминали събития, за които сега трябва да плащаме с кармични обвързаности. Това е един вечен кръговрат в Природата и никой не е в състояние да наруши неговите закони! Сега вие се подготвяте да завършите един пълноценен цикъл в спираловидното измерение на Духа, като освободите себе си от вековния товар на съдбата и се подготвите да отлетите с машината на Времето в бъдещето, където ви очаква приказната страна на вълшебните огледала. Може би тук вашият гид ще бъде оригиналният Образ, за когото вие не подозирате, когато се намирате в света на илюзията. Но сега всичко е по-различно, отколкото предполагате и ще трябва да си отворите очите в същия миг, в който душата ви се завърне от пътешествието в света на сънищата. Тогава ще се помъчите да запазите спомена още малко за себе си, след което паметта ще го покрие с пепелта на забравата. Осъществява се вашият блян за Реалност, за която вие сте си мечтали в илюзорния свят. Трябва ви още малко време за да осъзнаете, че това не е сън, а жива действителност. Докосвате предметите, за да се уверите че сега не сънувате. Вие сте реални форми и никой не ви анализира като холограмни проекции. Те останаха зад стените на огледалото, а сега ще изживеете един пълноценен ден, за да натрупате познания за следващото си пътуване с машината на времето. Абсолютната мисъл сега е уравновесена. Тя не вибрира в илюзорна форма, а се реализира в материя, явяваща се вашият оригинален Образ, който ви очаква след всяко събуждане да му вдъхнете живот. Освободете се от тежестта на спомените. Забравете света на илюзията и се потопете в реалността на един прекрасен свят, който ви очаква. Може би сега ще отключите паметта си, за да може тя да излее илюзорните напластявания на душата, а след това ще се опитате да възобновите ежедневните си занимания? Ето че някой вече започва да си спомня кошмари от последния си сън. Някъде звучат изстрели, избухващи в паметта ви като зов, който иска да заглуши вашия спомен. Но той вече се е разпукнал като шрапнел и вие не можете да избягате от него. Война, преживяли сте жестока война и сега се чувствате унижен от свирепите и ръце, докосващи плътта ви. Иска ви се да изкрещите в миг на уплаха, но не можете. Споменът заглъхва някъде в кътчетата на паметта, за да се запази като негативен отпечатък за следващия сън, когато един ден отново ще се запитате:

“Защо съм толкова нещастен? Нима Бог ме е забравил и в този живот? Не бива да укорявате Твореца за нещастията във вашия илюзорен живот! Вие ги носите със себе си от миналото и сега те се възбуждат при досега си с паметта, за да се отразят върху нейната плака като проекция, диреща своята реализация. Така се осъществява обменът на информационни ядра, запаметени от човешката памет като компютърни чипове. При натиск върху клавиатурата те издават определени съзвучия, от които вие получавате комплекси за малоценност или се извисявате в духовния свят с мисълта, че и в миналото сте били на определено равнище, от което тръгвате и сега. Това е една кармична обвързаност, от която никой не може да избяга. Независимо че сега се намираме в Реалния свят, се чувстваме подвластни на спомена от последния си сън. За да избегнем неговото отражение, ще трябва да изчакаме зората да се сипне напълно, за да отворим прозореца и да вдишаме въздуха, от който най-много се нуждаем сега.

Абсолютната Мисъл резонира с нашите съзнания с определена програма, която ние ще започнем да изпълняваме в мига, в който спомените отзвучат от паметта ни. Всичко е било само един сън. Толкова е хубаво, че сега сме изправени пред реалния облик на нашето ежедневие и се надяваме, че ще можем да се осъществим като мислещи форми, обогатени като разум. Те са завършили своето пътуване във времето и сега анализират себе си като двойствен образ, който изживява деня си в реалните обхвати на времето, а нощта като илюзорно подобие на мисълта, която се претворява като материя в света на сънищата. Чудесно е да усетиш, че си част от общата енергийна основа на природата. Сега трябва да изживееш своя пълноценен ден, за да може сънят ти да бъде тих и спокоен. Ако сега ти се отдаваш на любимата си професия, някъде в дъното на паметта ти се очертава илюзорният образ на твоето подобие, което ти ще създадеш в дебрите на нощта. Но ти се чувстваш действен и не бива да се поддаваш на неговото влияние, защото по този начин ти избираш илюзията като важен фактор в твоя двойствен живот. Чувстваш се незадоволен в своята професия. Иска ти се да избягаш от Реалността и да се отдадеш на съня, където можеш да бъдеш това за което си мечтаеш. Толкова е хубаво че можеш да пееш, независимо че сега се занимаваш с научна дейност. Струва ти се, че в следващия си илюзорен сън, ще трябва да си починеш от напрегнатия ден, като заложиш в мисълта си копнежа по музиката. Ето че денят си отива и ти бързаш да се върнеш в своя дом, за да помечтаеш за своето музикално хоби. Оказва се, че можеш да реализираш своето желание. Когато си пътувал с машината на времето, ти си съхранил в себе си множество амплитудни отрязъци, които сега ще реализираш в съня си. Ражда се музикален гений, който обещава на света да даде всичко от себе си и оживотвори твоя блян в музиката. Така се осъществява обратния процес на реализация на определени мечти, залагани още сега, когато се намираме в Реалния свят. Вярно е, че това звучи като приказка и в нея можем да открием Алиса, преминала в света на вълшебствата чрез огледалото, което е преходната граница между двата свята, реалния и илюзорния. Сега нека си обещаем, че няма да бъдем по детски наивни и да възприемаме това като приказни вълшебства, разказани от чудотворец, който борави със Словото като с бисерни зрънца. Божественият свят не е нищо друго, освен Реалната Вселена, в която живеят нашите оригинални двойници. Само че ние не можем да го осъзнаем сега, когато сме облечени в плътта на илюзията. Ние ги боготворим, защото имаме усещането че някой ни наблюдава, дори и когато си мислим че можем да скрием мислите и постъпките си. И разбираме, че това е Абсолютният Разум, даряващ ни прекрасни възможности, за да съществуваме вечно.

Благодарим ти, наш Създателю, че ни докосна до реалната истина за нашия живот! Отдавна се опитваме да проникнем в нея, но винаги ни се струва, че това което възприемаме е една илюзия. Сега сме сигурни, че наистина може да се осъществи това пътуване във времето със скоростта на мисълта, явяваща се основният показател който ние влагаме в себе си, за да се прехвърлим от едно измерение в друго.

Осъществи се обмен на мисли от разстояние. И сега ние сме сигурни, че извършихме прехода между двете епохи, старата и новата. Апокалипсисът е край на старите догматични схващания за света и неговото сътворение и възраждането на Духа към нови хоризонти на човешката мисъл. Затова човешките съзнания трябва да се пречистят от илюзорните напластявания на съдбата и всеки да застане пред прага на новия ден с открито лице и чиста съвест. Затова се върнах още веднъж, приятели, преди да затворя страниците на двехилядолетието. Да ви помогна да преминете неговата граница с освободени съзнания. Не се страхувайте да изречете мисълта:

“Това е непонятно за нас! Нима ние сме двойствени форми, изживяващи живота си по каноните на една игра, наречена Природа? Кой ще отговори на нашия въпрос?” Нали затова слязох сред вас, за да осъзнаете себе си като частица от всеобщия Механизъм на Битието? Едва ли сега някой от вас ме приема като илюзорна проекция на Отеца, името с което вие назовавате Разума, осъществил Началото на Тристепенния Лъч, обединяващ в себе си енергийните начала на Сина и Светия Дух. Илюзорни проекции в света на сънищата, възприемани като нереални. Не можете да си представите, че всъщност Те са оригинални форми, съществуващи в Реалния свят, които са заложили Разума си като Изконно Начало в енергийната основа на Природата. Не бива да се принизявате до степента на обременени люде, възприемащи Реалния свят като едно измерение на Боговете, които са над вас. И вие можете да ги докоснете всеки път, когато отправите молитвите си към тях. Това е истина, но само за тези, които досега са възприемали Битието само като илюзия. А аз ви приобщих към Реалността! В края на Двехилядолетието, Земята ще изпита върху себе си последиците от една незавършена Одисея на Духа. Мнозина ще си заминат оттук, за да потърсят в мечтите си реалния пристан на своето начало. Но те никога няма да го открият, ако преди това не осъзнаят, че се завръщат в действителния свят на своето настояще! Искам да освободя техните души за полет. Чувствам, че те вече са готови за последното пътуване в този илюзорен свят, в който те са се чувствали като тленни форми, без да подозират, че малко след мига в който напускат своето тяло, се отправят на пътешествие във времето и се завръщат при реалната основа на своето битие. Аз съм спокоен за тяхното бъдеще. Те ще се върнат на Земята, когато тя отново се приобщи към семейството на Слънчевата система и нейната мантия заблести от чистота. Искам да ми повярвате. Това е истината, с която слязох при вас, за да предваря мрачната действителност на века, устремяваща се към Небитието с негативна проекция. Не искам тя да се запаметява в съзнанието ви като последен спомен от съня, изсънуван на тази Земя, без да осъзнавате, че той ще се запази и за в бъдеще, когато вие ще се събудите в света на Реалността и си кажете: “Какъв кошмарен сън!” А аз оставам тук, за да бдя над тези, които се уповават на Библейската истина:

“Христос ще дойде, за да опрости греховете ни!” Това си е тяхно право, да се надяват на Сина, но ми се струва, че и той вече е обременен с техните деяния. Те са толкова силни, че понякога не може да се изправи нагоре, за да полети към Слънцето. Земята го притегля към своите нозе и очаква от него да и помогне да се оттърси от тъмнината, която ще роди своя син, Антихриста. Трябва да останем спокойни и да посрещнем отрочето с мисълта, че Светлината на Слънцето е по-силна от мрака. Нали затова осъществихме това наше слизане сред вас? Да се преборим заедно с негативния му отпечатък? Извършихме трансформация на мисъл и енергия и се прехвърлихме в илюзорното пространство с определена мисия. Да въдворим равновесие в този свят, в който вие не осъзнавате, че можете да се справите с тъмнината, само ако излъчвате към нея Любов. Използвайте мига, в който ние ви подаваме ръка и осъзнайте силата на Троичния Лъч, осветяващ сега страната, в която еврейските духове се облякоха в плът и потърсиха своята изява в духовното обновление на човечеството. Второто Пришествие на Христос е вече реалност! Слънцето ще обнови вашите съзнания за реално светоусещане и може би всеки от вас ще си каже:

“В мен живее Христовият Дух! Аз го открих благодарение на вашето Слово и се пречистих като утринна сълза. Надявам се, че вие ще ми помогнете да се трансформирам като енергия, когато краят на двадесетият век докосне плътта ми!” Човечеството не може да остане в състояние на илюзорен сън. То трябва да се събуди преди да е ударил гонгът на века. В противен случай съзнанието на хората ще остане несъбудено за новите идеи на епохата, което предполага крайно изтощение на Духа и принизяването му в посока, равняваща се на духовно състояние, в което индивидуалният разум напуска света. Апокалипсисът е един завършек на старото съзнание и начало на обновлението на човешкия Дух.

При завръщането на великото седмо число ще станат хекатомби

“Помогнете ми да възстановя своето дихание и аз ще ви се отплатя с грижовността на майката, която ще отново ще ви посрещне след дълго отсъствие.”

Ето каква трябва да бъде всяка майка. Грижовна и уредна. Тя не мисли само за себе си, но и за своите деца. Тогава защо те все още се бавят и не побързат да вложат в себе си нейната енергия, за да може тя да се изчисти до блясъка на своята първоначална чистота? Аурата на планетата е замърсена до степен равна на самовъзпламеняване. Не бива да се заблуждавате, че Апокалипсисът е действие на отделна човешка изява. Той е съвкупност от вашите негативни мисли, натрупани през вековете. Те създават неблагоприятна ситуация, в която Земята се задушава от импулсите на мрака и не може да си поеме дъх от неговите пипала. Изповедта и е нейният зов към вас: – “SOS. Помогнете ми да се изолирам в състояние на отшелница! Това ще ми помогне за миг да забравя вашата суета и да се отдам на единение с Космичния Разум! Оставете вашите ежедневни стремежи към материално обогатяване. Отдайте се на духовна експанзия и може би ще успеем да излезем заедно от негативната ситуация. Вие сте свидетели как Космосът вече е взел решение да ни отлъчи като изгнаници в други енергийни полета, които ще ни освободят от негативността в моята аура. Но преди това аз искам да ви уверя като на свои изповедници, за да не дойде денят, в който вие да ме обвините, че не съм ви изказала истината. Има още малко време. Помислете за себе си и за своите деца! Оттърсете се от злобата и враждата. Ако го сторите, плътта ми ще се освободи от плесента, с която е обвита и изгрея пред останалите планети със своята първоначална аура. А вие ще продължавате да влагате в нея любовта и мъдростта на вековете. Ако се споразумеем за цената на която вие ще се съгласите, мога да ви уверя, че само за 24 часа аз ще се обновя като млада невеста. Ще забуля моя свян и ще потърся очите на Слънцето, което да ме стопли със своята усмивка и ме възроди за нов живот. Колко малко искам от вас. Вие не осъзнавате щедростта, която ще получите в замяна на това. Отровните облаци ще се разсеят извън пространството на планетата. Киселинният дъжд ще се замени от бистри потоци, докосващи твърдта с милувката на жениха. Адам ще се събуди от вековния си сън и ще се устреми към мен с мисълта, че е загубил представата си за време и сега се възражда за нов живот. Едва ли някой от вас може да си представи, че Ева, това съм аз? Преди милиони години, първият човешки род ме докосна с милувката на дете и аз не се поколебах да отворя очи и се вгледам в неговите. Чудодейството извършено от Ева и Адам е записано върху страниците на Библията, но вие не търсете образите на двама несретници, изгонени от рая. Потърсете ги в дебрите на моите гори, толкова девствени че всеки от вас би се учудил. Това е същата планета, на която вие сте дошли, за да разрушите нейната цялост и я положите на унищожение!” Така ми нашепва Ева и аз се чувствам задължен да и отговоря с песента на птиците, които някога ме посрещнаха и ме приканиха да поседна върху нейната твърд.

“Създателю мой! Не се покайвам за греха, че се докоснах до Ева. Прости ми дързостта да се докосна до дървото на познанието и да вкуся от неговия плод! Сега се чувствам изравнен с Тебе. Затова ти ме наказваш с отшелничество. Освободи ме от света на реалността и ме прехвърли в света на илюзията. А това е една голяма отговорност. От този миг аз си оставам подвластен на теб и на Земята, приела ме като родна майка, за да ми докаже, че и тя ще изстрада с мен моята вина.”

Това е първата изповед на Адам, след като той се вложи в сиянието на една планета и започва съществуването си на нея с чувството на вина. Трябваше да минат векове, докато той осъзнае, че първородният син на Земята не би могъл да съществува без нея. Затова трябва да бъде внимателен и не забравя, че тя ще го приема винаги, когато той се завръща при нея за да изсънува поредния си сън. Това е едно връщане назад във времето, за да може вие да почувствате отговорността която носите със себе си. Божественият Разум ви е дал правото да обитавате една девствена планета и сега е настъпил часът, в който вие трябва да отговаряте пред Него с делата си. Не бива да се смущавате от това, че някои теолози го наричат “Страшният Съд!” Издигнете се над религиозните догми и се потопете в света на познанието. Ето какво се иска от вас. Освободете Земята от тъмния ореол на мрака и може би тя ще ви помогне да останете върху нея, за да продължите своите жизнени цикли докрай. Философската дилема на живота е:

“Да бъдеш човек, дори когато се чувстваш принизен до животинския свят!” Може би така искахте да започнем нашата дискусия за завръщането на великото седмо число? Вие се надявате на някакво чудо, което и този път ще отложи апокалиптичния завършек на двехилядолетието и ще омекоти удара, с който ще се прехвърлите към началото на следващия век? Изпълних вашето желание и се опитах да бъда великодушен към хората, които днес не искат да знаят какво ще се случи утре. Просто са се оставили на течението на живота и когато един ден пред тях се изправи “бетонната преграда на времето”, ще се стреснат в съня си и ще се опитат да се измъкнат от тази ситуация. Тогава Земята ще обикаля по нова орбита и няма да спре своя бяг, за да им обясни какво се е случило. Вибрациите на планетата ще се различават от сегашните и вие ще трябва да се нагаждате спрямо тях. На вас не ви остава нищо друго, освен да приемете “осмицата” като своя съдба и да се опитате да се изравните с нейните трептения. Ето къде ви отнесе вихърът на вашите желания. Вие пожелахте да се събудите в мига, в който времето постави пред вас преграда. Сега ще трябва да минат години, докато се изравните с него. В противен случай просто няма да понесете неговите вибрации и някои от вас ще се окажат на границата между илюзията и ралността, без да са осъзнали защо напускат този свят, в мига, в който са достигнали завършека на своя сън. Понякога е доста трудно да осъзнаеш истината в мига, в който тя се изправя пред теб като единствена. Тогава какво ти остава. Освобождаваш се от материалната си обвивка и политаш нагоре към космоса, откъдето можеш да наблюдаваш орбиталния полет на Земята. Едва сега разбираш , че това е същата планета, на която ти си прекарал живота си. Различно е само времето и пространството, в което тя се движи. Не бива да се чувстваш задължен да изкажещ мисълта, която те гнети, но аз съм този който я улавя и ще трябва да я направи достояние на другите, които все още се намират пред стената на времето и не знаят как да пробият през нея.