Хомеопатия за младост и красота Сергей Баракин, Ирина Баракина да се приберете в собствените си граници

Скъпи читатели, това не е поредната книга с методи за отслабване. Вашата календарна възраст в дейст­вителност не винаги съответства на биологичната ви възраст. В организма на всеки човек с една или друга скорост (при всеки е различно) се натрупват отклоне­ния от физиологичната норма, които постепенно водят до нарушения в жизнената му дейност. В началото този процес протича почти незабележимо и дори напълно скрито - по съдовете се отлагат липидни плаки, нивото на глюкоза в кръвта се повишава, същото се случва с артериалното налягане, размеква се костната тъкан (остеопороза), но с времето и с прогресирането на тези патологични изменения всички вътрешни„болежки"не само излизат на повърхността, но започват да проме­нят външния вид. Влошава се състоянието на кожата, косата и ноктите, деформират се ставите, появява се пародонтоза. Ето така незабележимо и постепенно се прокрадва стареенето, често преждевременно.

Най-показателният и тревожен външен признак за преждевременното повяхване и нарушаването на об­менните процеси е увеличаването на обема и масата на тялото. Обърнете внимание, че повечето хора в зряла възраст изпълняват, чертите на лицето стават по-едри и груби, а за половата им принадлежност може да се съди само по дрехите и прическата. Тъкмо с нарушава­нето на мастната обмяна и с наднорменото тегло днес се свързват всички основни болести на съвремието: рак, инфаркт, инсулт, диабет.

Да се премахне стареенето изобщо, е невъзможно, но може ли да се спре развитието на преждевремен­ното остаряване и на външните козметични признаци на повяхването, да се върне организмът в собствените му възрастови рамки? Съвременната наука доказва, че това може да се постигне, а как да се постигне, разказва тази книга.

Напълно закономерно днес нараства броят на при­вържениците на индивидуалните коригиращи диети и безопасното индивидуално хомеопатично лечение. В съчетание това позволява не само да се внесат с помощ­та на правилното хранене недостигащите компоненти на обмяната на веществата - например микроелемен­ти, витамини и др. (диетотерапия), но и да се регулира всмукването им в кръвта, усвояването им от тъканите, настройването на работата на жлезите (хомеопатия).

Ако за подобряването на състоянието на кожата, костите и косите започнете да вземате калций или вита­мин А (дори с чаени лъжички), няма никаква гаранция, че тези елементи със сигурност ще попаднат в кръвта и чрез нея в нужните тъкани и ще подобрят положе­нието. На тях, както впрочем и на другите полезни и хранителни вещества, са необходими „проводници", незамърсени, добре работещи биохимични пътища, подготвени да приемат тези вещества органи или тъка­ни - адресати. Ето защо сме свидетели на толкова алер­гични реакции спрямо, както ни се струва, най-необхо­димите и полезните биологично активни вещества, ето защо толкова често не помагат диетите и витамините.

В повечето случаи, ако с помощта на диети и хомео­патия се възстанови нарушената обмяна на веществата и за дълго време организмът се избави дори от няколко излишни килограма и сантиметра, това означава, че е постигнато подмладяването му и е намален 5-10 пъти рискът от възникването на рак, инфаркт, инсулт, диабет. На тази здрава основа, вече с помощта на чудодейните хомеопатични лекарства ще бъде много по-лесно да се върне красотата на кожата, косата, ноктите. Очите отново ще засияят радостно, а лицето ще се озарява от щастлива усмивка.

Желаем ви успех в този нелек, но много интересен и изключително полезен път към самопознанието и самоусъвършенстването!

Днес постоянно се говори, че бъдещето принадле­жи на индивидуалната медицина. С развитието на об­ществото потребностите все повече нарастват и днес мисълта на Чехов, че у човека всичко трябва да е прек­расно, в пълна мяра отразява съвременните търсения в направлението естетична медицина, според което здравето и красотата се разглеждат като неразривно цяло. Естествено, подобна потребност може да възник­не първоначално само при жените с техния особен вът­решен свят и вродена, почти генетична привързаност към красотата.

По този повод човек се сеща за много, дори куриоз­ни примери, когато жените, научили, че страдат от ня­кое сериозно заболяване, се притесняват преди всичко не за заплахата за тяхното здраве и дори живот, а как това ще се отрази на външния им вид. И колкото и да се чудят на подобно отношение мъжете, всяка жена може да го разбере.

Женската психика силно се различава от мъжката. В този смисъл жената може да бъде наречена най-чувст­вителния барометър на която и да е епоха. Днешното обществено мнение например е ориентирано към хар­монията на здравето и красотата. Това отразява нивото на културата на съвременната жена. А в годините на реформите на Петър I на мода била изкуствеността. Да­мите полагали много усилия да променят естествената си външност. Търговките например боядисвали зъбите си в черно и в тези среди това се смятало за идеал за красота. Във висшето общество, където царували ев­ропейски нрави, зъбите, разбира се, не се почерняли, но и тук си имало начини за променяне на собствената външност. По кожата на лицето например се залепя­ли бенки, които се изработвали от тафта или кадифе. Дамите водели предимно нощен живот и поради това се гримирали доста силно. За промяна на външността отивали големи количества козметика - белила, черви­ла и други средства. Естествените коси не били на мода, покривали ги с перуки. Красивите женски прически, ко­ито виждаме на портретите от XVIII век са изработени от чужди коси, собствените били подстригани късо, за да стои по-добре перуката.

Последната четвърт на XVIII век е забележителна с това, че в обществото започнали да проникват масово хуманистичните идеи, в частност и тази, че човешкото същество, създадено по образ и подобие на Бога, е родено за щастие, за свобода, за красота. Неестествеността в модата започва да се изтиква от естествеността, за образец на която служели женските фигури от античността.

През втората половина на XVIII век се цени пищността и красавиците от това време буквално преливат от плът. Тъкмо едрите и пълни жени са идеал за красота и портретистите, нерядко в ущърб на истината, приб­лижават изобразяваната дама към идеала. Известни са случаи, когато за тържествен портрет художникът дарява поръчалата го с пълнота, която не й е присъща. Предпочитанието към пищните форми се пренася съ­ответно и към апетита. Жената от тази епоха яде много и не се стеснява от това.

С идването на епохата на романтизма модата на пълнокръвната хубост отминава. Вече започва да се харесва бледността – знак за „дълбочината на сърдечните чувства". Здравето изглежда някак вулгарно. Жуковски пише:

На погледа се нрави руменината,

присъща на младостта.

Но бледността, издаваща тъгата,

е връх на прелестта.

Дамите се отказват от перуките, идеалът за простота рязко съкращава употребата на грим. Бледността (ако не е естествена, то създадена изкусно) става задължи­телна за женската привлекателност. Жената от епохата на романтизма трябва да е бледа, замечтана, тъжна.

Днес външният здрав вид е неотделима част от кра­сотата, но изискванията към него вече се основават на научните постижения в областта на хигиената, би­охимията, анатомията и физиологията. Така например пълнотата вече не се смята за белег на благополучие, а тъкмо напротив - оценява се било като ниска култура на човека, било като заболяване.

Промениха се и средствата за запазване на здра­вето. Съвременната жена, която се грижи за себе си и претендира за успех, се ориентира добре в диетите и принципите на правилното хранене, знае за витами­ните, хранителните добавки, за ползата от умерените физически натоварвания.

Още по-голямо значение днес придобиват безопас­ните методи за корекция на различни нарушения и за лечение на заболяванията. Така според данните от ек­спертни изследвания в целия свят нараства интересът към естествените методи на лечение и към лекарстве­ните средства с природен произход, дори до степен на истински бум. И макар да изглежда, че при съвременните постижения на медицината и козметичните техно­логии пациентите биха могли да се ограничат с меди­каментозните средства и изцяло да разчитат на тяхната ефективност за лечението на много болести, вярата в синтетичните лекарства, хормони и антибиотици, чи­ето използване доведе до появата на новото понятие „лекарствена болест", вече е сериозно подкопана.

Медицинската практика в целия свят не познава по-безопасна и щадяща система за лечение от хомеопатията, с нейните малки дози от природни вещества и с ин­дивидуалния подход при лечението на всеки пациент. Хомеопатите изучават не само болестта, те обръщат по-голямо внимание на самия болен, на неговите инди­видуални особености. Във връзка с това ни се иска да припомним как Лев Толстой описва болестта на Наташа Ростова в романа си „Война и мир": „Всеки човек има свои особености и своя нова, сложна, неизвестна на медицината болест, не заболяване на белите дробове, черния дроб, кожата, сърцето, нервите и т.н., описано в медицината, а болест, състояща се от едно от безброй­ните съчетания на страданията на тези органи."

Ето затова отивате при хомеопат - зад вашите оплак­вания, дори и от козметичен характер, от състоянието на кожата, ноктите, косата, зъбите или очите, да види вашата особена болест и да подбере схема за лечени­ето й.

Немският хомеопат Келер сравнява лекаря хомео­пат с добър шивач, който шие костюм точно по вашата фигура. Но се оказа, че хомеопатията е способна не само „да шие по фигурата", но и да я променя. Случайно беше забелязано, че пациентките, които си шият дрехи­те по поръчка в модни къщи, след курса хомеопатично лечение, например по повод хормонални нарушения или за нормализация на менструалния цикъл, работата на черния дроб и червата, трябваше да поправят уши­тите тоалети заради значително намаляване на раз­мерите. Така се роди идеята за комплексното лечение на жените с методите на диетотерапията и с корекция на нарушената обмяна на веществата с хомеопатични лекарства с цел постигане на лечебен, козметичен и ес­тетичен ефект. Този опит даде много добри и интересни резултати.

Как можете да се опитате самостоятелно в домашни условия да укрепите своето здраве, да запазите мла­достта и красотата си, е описано в следващите глави от тази книга.
ВЪЛШЕБНИТЕ ГРАНУЛИ, ИЛИ КАКВО Е ТОВА ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕКАРСТВО

Навярно мнозина си спомнят за първото си запознан­ство с хомеопатичните лекарства, когато от кутийките с такива непривични и дори екзотични наименования, като ЛАХЕЗИС или БЕЛАДОНА, са вземали миниатюрни­те бели гранулки и е възниквало удивителното усещане, че в тях са заключени топлина и скрита вълшебна сила за изцеление. Когато дочетете тази глава, ще ви стане ясно, че подобно усещане не възниква случайно.

Макар че всички гранули (както и разтворите) са ед­накви на вкус и по цвят, всяка от тях съдържа различни лечебни компоненти и по същество е различно хомеопатично лекарство. Например надписът на етикета АРНИКА, означава, че в кутийката или в шишенцето се съдържа хомеопатичен препарат, приготвен от пла­нинска арника, ЦИПРИПЕДИУМ - от орхидея, АПИС - от медоносна пчела, КОКЦИНЕЛА - от божа кравичка, ФОРМИКА - от червена мравка, и др. Хомеопатични­те лекарства се приготвят като прахове или гранули, понякога като разтвори. Разреждането на изходните вещества става най-често чрез разтваряне в спирт. При това задължително се прави многократно разтръсква-не - потенциране, без което опитите да се получи дейс­твено хомеопатично лекарства ще претърпят неуспех.

Хомеопатичните лекарства, които могат да се купят от аптеката без рецепта, се приготвят по десетична или статична скала. За получаването например на десетич­но разреждане се взема една част от лекарството и се добавят към него девет части разтворител, всичко това се размесва и усилено се разтръсква. В резултат се по­лучава първо десетично разреждане, което се обозна­чава на етикета на кутийката или флакончето с буквата Х или с латинската буква D.

За приготвянето на хомеопатично лекарство със стотно разреждане една част от изходното лекарст­вено вещество се смесва с деветдесет и девет части разтворител и се подлага на последващо потенциране. В резултат от едно такова разреждане се получава първо стотично разреждане, което се означава с С1 или само с 1.

След няколко такива последователни разреждания изходното вещество може да присъства в хомеопатичния препарат в свръхмалка доза (1/100 000 или дори 1 /100 000 000 от своята първоначална концентрация). Възниква закономерният въпрос: а как лекува в та­къв случай? Това е наистина удивително и не само за вас. В историята на медицината няма по-интригуващ въпрос от действието на малките и свръхмалките кон­центрации на веществата. За първи път този феномен бил открит от немския учен Самуел Ханеман през 1790 година в Лайпциг и станал основа за приготвянето на хомеопатичните препарати. Веднага това станало тема за безкрайни научни спорове. Но вече на повече от 200-годишното разделяне на лекарите на алопати и хомеопати идва краят, усилията на едните и на другите се обединяват за постигането на общата цел.

В хода на проведените от Академията на науките на СССР през 1962 година изследвания било установено, че промяната на дозата на химическия дразнител е способна диаметрално да промени характера на биалогичния отговор на живата клетка. При това бил наблюдаван трифазен ефект на реакцията, при който свръхмалките дози предизвиквали първично потис­кане на функциите, средните - възбуждане на същите тези функции, а големите дози - вторично потискане. Зависимостта на ефекта от силата (дозата) на действа­щия дразнител получила във физиологията названието „закон за силата".

Способност за трифазна реакция спрямо промяната в дозата на химическия дразнител притежават най-простите едноклетъчни организми. Така амебите под влияние на много малки дози химически дразнители (киселини, основи) губят двигателната си активност, уве­личаването на концентрацията на същите дразнители до средно равнище я засилва, докато при висока кон­центрация отново се наблюдава нейното потискане.

Високоорганизираните нервни клетки също проя­вяват трифазна реакция. Свръхмалките концентрации на известния на всички кофеин предизвикват първич­но потискане на нервните клетки, средните дози ги възбуждат, а прекалено големите водят до вторично потискане на тези клетки. В други опити подобен три­фазен ефект е бил наблюдаван при прилагането на раз­лични концентрации от други невротропни вещества.

По-нататъшните изследвания на биологичното действие на големите и малките дози от разнообразни вещества удивлявали учените не по-малко. Така нап­ример било установено, че при въвеждането на свръх-малки концентрации на различни силни отрови, тези отровни вещества оказвали не потискащо, а стимули­ращо и дори защитно действие.

Въвеждането в разтвор с живи бактерии на бак­териалната отрова пеницилин (известен на всички антибиотик) в нищожна концентрация (100 молекули антибиотик на 1 бактериална клетка) води до активно образуване в бактериалните клетки на ензима пеницилиназа, който предотвратява гибелта на бактериите при вече високи, смъртоносни дози пеницилин.

Друг не по-малко интересен пример е експеримен­тът с всекидневното въвеждане в животни на свръх-малки концентрации от отровата фурфурол, което пос­тепенно предизвиквало невъзприемчивост на опитни­те животни към смъртоносните дози от същата отрова. Биохимичните изследвания доказват, че при въвежда­нето на свръхмалки концентрации на фурфурол в чер­нодробните клетки протича защитно изработване на ензими, които неутрализират фурфурола и предпазват организма от гибелното въздействие на смъртоносни дози от тази отрова.

Същите резултати са получени и при въвеждане в животните на малки концентрации от змийска отрова, които стимулират изработването на защитни ензими, предпазващи животните от смърт при смъртоносни дози от същата или подобна на нея (сходна по меха­низма на биологичното си действие) отрова, без обаче да защитават от други видове отрови. Става ясно защо много средновековни владетели постоянно са прие­мали много малки дози от смъртоносни отрови - това им давало възможност да се защитят от всевъзможни отровители. Как да не си спомним думите на великия Парацелз, че само дозата определя границата между лекарството и отровата.

Същият феномен лежи в основата на главния прин­цип на хомеопатията - лечение с подобното, когато се лекува със свръхмалки концентрации от вещества, които могат да предизвикат клиничната картина на наличното у пациента заболяване. Както пише в края на XIX век известният хомеопат Ричард Юз:„Хомеопатичните лекарства лекуват тези болести, защото могат да ги причинят."

През 1883 година немският учен К. Негл и се сблъсква с още по-загадъчно явление, отколкото е действието на малките дози. Той приготвил разтвор на сублимат, след това го разредил до такава степен, че вероятността да се открие в разтвора дори една молекула от самия суб­лимат практически се равнявала на нула. Тоест факти­чески в получената течност не била останала и частица от първоначално разтвореното вещество. И какво било удивлението му, когато установил, че този разтвор уби­ва бактериите също толкова успешно, колкото и самият сублимат.

При вече съвременни експерименти с многократ­ни разреждания се изясни, че при разтварянето на всяко вещество във вода около неговите молеку­ли се формира слой от водни молекули (солватен слой), които притежават променена ориентация. Структурата на солватния слой става пространстве­но подобна на структурата на молекулната повърх­ност на разтвореното вещество. За онагледяване ще приведем следната аналогия. Представете си камък, покрит с тънка корица от лед. Ако камъкът се изва­ди по някакъв начин, то очертанията на ледената му броня с точност ще повтарят структурата на неговата повърхност.

По такъв начин всяко вещество, разтворено във вода, формира около своите молекули своя специфич­на структура на солватния слой. След премахването на това вещество, което се постига с последователни мно­гократни разреждания, самият солватен слой започва да проявява свойствата не на водата, а на първоначал­но разтвореното вещество. Тези структурирани „ледчета" могат да се запазят доста дълго във водата. Те са много устойчиви и се разрушават само при кипене под! налягане. Сега е много по-лесно да се разбере изразът „памет на водата" и да се повярва, че баенето над вода съвсем не е мистика.

През 1989 година немския физик Д. Ашоф, използ­вайки ядрено-магнитен резонансен томограф, получа­ва изменение в електромагнитния контур при изслед­ване на разтвори от хомеопатични лекарства, като по този начин доказва структурирането на водата. Гениал­ният Самуел Ханеман още през 1790 година е заявил: „Аз премахвам веществото, като оставям силата му."

С такава вода, в чиято „памет" е записана информа­цията, се приготвят гранулите, и тя придава на обикно­вените захарни топченца вълшебна лечебна сила.

ХОМЕОПАТИЧНА КОЗМЕТИКА

Възможностите на съвременната козметика, на предлаганите козметични продукти и услуги, а още повече тяхната реклама поразяват въображението ни. Появяват се все повече нови средства и съответ­но нови специалисти и салони за красота. С времето някои методи остаряват и биват заменени с нови. За разлика от традиционната козметика хомеопатията с използваните от нея природни средства за надхвърля­щия двеста години период на своето съществуване не е претърпяла значителни промени и до днес с успех се прилага за лечението на кожата, косата и ноктите нап­ример. Навярно много козметични фирми мечтаят и в тяхната реклама да може да се каже това, което с пълна сила важи за хомеопатията: „Качество, проверено от времето".

Потребност от красота винаги е имало, има и ще има, а това значи, че винаги ще съществува потребността от безопасни и ефективни козметични средства, които всяка жена да може да използва самостоятелно, без риск от усложнения и с икономия на време и средства. Макар че проблемите с кожата по правило не заплаш­ват живота и здравето, много жени заради хубавата си външност се подлагат на много сериозни рискове, физически изпитания и значителни парични разходи. Същевременно сред нашите пациентки има много жени, които са намерили своята „формула на красота­та" в природните средства, и когато ги погледнеш, не можеш да определиш възрастта им: дори бръчките им са естествени и жизнерадостни.

Грижата за кожата, особено след 30 години, изисква всекидневни козметични процедури. Възможно ли е най-достъпните от тях да се правят в домашни условия? Разбира се. За подобна цел хомеопатията е особено подходяща. Достъпните и безопасните хомеопатични средства ще ви помогнат в повечето случаи да минете без прилагането на скъпо струващите и понякога небезопасни козметични процедури.

След като прочетете тази и другите глави на книга­та, вие сами ще можете целенасочено да подберете необходимите козметични препарати за подобряване на състоянието на различните типове кожа, да пре­махнете акнето и различните обриви, нарушенията на пигментацията, да заздравите чупливите нокти и коси, изпръхващите устни и да преодолеете проблемите в устната кухина, да се справите със стрийте и целулита. Ще се научите да оценявате своето състояние по та­кива показатели като тегло и пропорции на фигурата, подкожни мастни отлагания, а най-важното, ще съуме­ете правилно да определите наднорменото тегло и да го коригирате.

За да се научите правилно да избирате полезните за вашата кожа хомеопатични средства, нека се запозна­ем с тези, които ще ви бъдат необходими за индивиду­алната грижа на кожата в домашни условия.

Като отчитаме някои общи признаци, най-напред ще подберем група хомеопатични препарати, които могат да се вземат вътрешно за подобряване на състоянието и за укрепване на кожата в качеството на поддържащи вашата индивидуална конституция средства (можем да ги наречем „индивидуални витамини"). Те трябва да се вземат по 7 гранули 2-3 пъти дневно, като се разтва­рят в устата.

» Ако кожата ви е бледа, то укрепващите я средства могат да бъдат: КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА 9 (подхожда най-вече за светлооки жени, склонни към пълнота и зиморничави), ВЕРАТРУМ АЛБУМ 9 (за хора с ниско кръвно налягане, които мръзнат постоянно, не им дос­тигат жизнени сили).

» Ако кожата ви е жълта: ХЕЛИДОНИУМ 5 (при застой­ни явления в черния дроб), ФЕРУМ АЦЕТИКУМ 9 (при склонност към хронична анемия).

» Ако кожата или отделни участъци от нея (ръце, уши и др.) са с изразен червен цвят: АГАРИКУС 9 (при това в кожата на различните участъци по тялото са налице усещания като боцкане, като при измръзване напри­мер), БЕЛАДОНА 9 (при зачервяване на кожата вследствие на повишена нервозност, възбудимост).

» Гладката красива кожа почти не изисква козметични средства (жените с такава кожа могат много успешно да разпространяват всякаква козметична продукция, те са жива реклама). За укрепването на този тип кожа е подходящо периодично да се приема КАЛИ ФОСФОРИКУМ 9.

Ж Нездравата на вид, нечиста кожа: СУЛФУР 9.

» При гъша кожа: НУКС ВОМИКА 9.

» При твърда, удебелена кожа: АНТИМОНИУМ КРУДУМ 9.

» При люспеста кожа: АРСЕНИКУМ АБЛУМ 9.

» При блестяща, мазна кожа: БРИОНИЯ 9.

» При отекла, подпухнала кожа: ХЕЛЕБОРУС 5.

» При възпалена кожа: МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС 9.

» При напукана кожа: ГРАФИТ 9.

» При влажна кожа: КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС 9.

» При суха кожа: АРСЕНИКУМ АЛБУМ 9, КАЛИ КАРБОНИ-КУМ9.

» Когато кожата е студена на пипане: КАМФОРА.

» При чувствителна към ултравиолетови лъчи кожа: ХИПЕРИКУМ 9 (за жени, склонни към слънчеви дерматити).

Най-важното условие за запазването на здравата и красива кожа е хигиената, тя трябва да се поддържа чиста. По кожата постоянно се полепва прах, струпват се отлюспени клетки, през нея се отделят кожни маз­нини и пот. Всичко това затруднява нормалната работа на кожата, прави я отпусната и понякога с неприятен мирис. Мръсотията от повърхността най-добре се пре­махва със сапунена вода. По време на миенето (в баня, под душ) полепналите люспици се отмиват, мастните и потните пори се отварят и към клетките на кожата се увеличава притокът на кръв.

За допълнителна хигиенична грижа след измиването на кожата тя може да се изплакне с вода с разтворени в нея хомеопатични препарати.

» Разтвор на АРНИКА Х 3 - разрежда се с вода в съот­ношение 1 супена лъжица на 5 литра. Това може да се направи в празна петлитрова бутилка от минерална вода. С получената течност тялото се облива и леко се масажира. Средството е добро за укрепване стените на съдовете, извеждането на шлаките, укрепването на кожата, обновяването на епидермиса й, стимулиране­то на тъканното дишане и усвояването на кислорода от кожните клетки. Тази течност съдейства и за бър­зото зарастване на малки напуквания и цепнатини по кожата.

» Разтвор на ТУЯ Х 3 - приготвя се по същия начин и се прилага за активиране на процесите на обновяване на кожата, подобряване на имунния й статус и по-силно противодействие на микробите, за подобряване на цвета и тургора на кожата.

» Разтвор на ЕСКУЛУС Х 3 - полезен е за поддържането на водно-солевия баланс на кожата, за отстраняване на подпухналостта й, за ликвидиране на венозния зас­той. Това средство повишава ефективността на други­те използвани препарати за тяло.

За поддържането на хигиената на кожата, а често не само за това, е отстраняването на прекомерното изпотяване с неприятен мирис. За тази цел може да се прилагат следните хомеопатични средства.

» Мирис на потта:

> зловонен - ХЕПАР СУЛФУР 9

> на гнило - КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС 9, СТАФИЗАГРИЯ 5

> на кисело - КОЛХИКУМ 5, МАГНЕЗИЯ КАРБОНИКА 9

> на урина - КАНТАРИС 5, АЦИДУМ НИТРИКУМ 9 ,

> на изпражнения - КАРБО АНИМАЛИС 9

> на чесън-ТЕЛУРИУМ9

» Пот, която цапа бельото в кафеникав цвят - КАРБС АНИМАЛИС 9; в жълт, който трудно се изпира - МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС 9.

» Засилването на потенето няколко дни преди менст­руация може да се намали с КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА 9 или ТУЯ 9. Ако този неприятен симптом се появява при жената по време на менструацията, тя трябва да взема ВЕРАТРУМ АЛБУМ 9 или МАГНЕЗИЯ КАРБОНИКА 9.

» Често се изпотява една част на тялото и това създава големи неудобства:

> изпотява се само главата - ХАМОМИЛА 9

> изпотяват се само стъпалата, мирисът на потта е неп­риятен - АЦИДУМ НИТРИКУМ 9, СУЛФУР 9

> само подмишниците - АЗАРУМ 5, БОВИСТА 9

> само дланите - ЛЕДУМ 5, НУКС ВОМИКА 5

> само гърбът - АЦИДУМ МУРИАТИКУМ 9, СЕПИЯ 5

> само коремът - АРГЕНТУМ МЕТАЛИКУМ 9

> само слабините - СЕЛЕНИУМ 9

> само областта на ануса - ТУЯ 5

За измиване на склонните към обилно потене об­ласти можете да използвате течност, приготвена от 100 мл преварена вода (половин чаша) и 30 капки от хомеопатичния препарат БАПТИЗИЯ Х 3 или МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС 9.

При силно потене на краката добре е периодично да ги киснете в 1 л вода с добавка на 1 супена лъжица хомеопатичен разтвор на АМОНИУМ КАРБОНИКУМ 5 или АЦИДУМ САЛИЦИЛИКУМ 5.

Хомеопатията като лечебен метод с най-голям успех се прилага тъкмо за нуждите на лечебната козмети­ка. Именно тук нейните удивителни възможности се разкриват в пълна мяра. Хомеопатичните средства за лечение на кожата могат да се използват както вътреш­но като гранули или капки, така и външно във вид на мехлеми, балсами и лосиони.

Ако на патологични изменения са подложени го­леми кожни участъци, лечението с външни средства отстъпва на втори план и основни стават хомеопатичните средства за вътрешно приложение. В следващите глави, посветени на грижите за различни части на тя­лото, ще поговорим още за външните хомеопатични средства, а сега ще насочим вниманието си към общите кожни симптоми, които на първо място се нуждаят от лечение и без чието отстраняване другите козметични процедури просто нямат смисъл.

Кожата е най-голямата система за отделяне в орга­низма, площта на повърхнината й е средно два квад­ратни метра. Голямо количество течности и различни вещества проникват и се извеждат през кожата. По външния вид на кожата смело може да се съди за състоянието на вътрешните органи, а морфологията (строежът) на различните кожни обриви е огледална картина на вътрешните болести. Видът на кожните изменения: показва особеностите на протичане на вътрешните за­болявания и за хомеопата е важен критерий за подбор на необходимите хомеопатични препарати. Разбира; се, изборът на лечение в този случай е най-добре да се повери на специалист, но в някои случаи, като знаете правилата за прием на хомеопатичните препарати, мо­жете да опитате да си помогнете и сами.

Възпалителното зачервяване, или еритема, на опре­делен участък от кожата като първа фаза на възпалени­ето е обусловено от различни патологични фактори.

» АКОНИТ 5 е първото средство при внезапно начало, когато кожата е суха, гореща, на червени петна, поня­кога е налице пареща болка - приемат се по 7 гранули през всеки 15 минути до отзвучаване на симптомите.

» БЕЛАДОНА 5 - не е зле да се приема след първото ле­карство, щом кожата стане потна, гладка на вид като домат, и когато се появи пулсираща болка.

» АПИС 5 - приема се за лечение на пришки, които се появяват при някои разновидности на копривната треска. При това възникват оплаквания от пробожда­щи болки, парене, които се влошават при топлина и се облекчават при налагане на хладен предмет.

» АЦИДУМ ФОРМИКА 9 - вземат по 7 гранули 2-3 пъти дневно при копривна треска, възникнала след прием на студени вани или къпане в студена вода.

» ДУЛКАМАРА 5 - копривната треска е резултат от алер­гия към студ, възниква при повишена чувствителност към студ и влага, при промяна на времето или клима­та. Парадоксалното е, че мехурите са по-болезнени при локалното влияние на топлина или при физическо натоварване.

» АНТИМОНИУМ КРУДУМ 9 - прилага се при копривна треска, появила се при нарушаване функциите на сто­маха, червата или черния дроб.

» ФОСФОР 9 - показание за този препарат е копривната треска, предизвикана от алергия към риба или дори от миризма на риба.

» АРСЕНИКУМ АЛБУМ 9 - при копривна треска в резул­тат на алергия към месо.

» СЕПИЯ 5 - подходяща за жени, които страдат от обостряне на копривната треска при нарушаване на менструалния цикъл.

Възпалителен оток

Възпалителният оток на кожата, или ексудация, е вто­рата фаза на възпалението с образуването на болезне­ни участъци с пришки или мехурчета.

За лечение на възпалителните мехурчета по кожата се използват следните хомеопатични средства.

» КЛЕМАТИС 5 - добре се отразява при появата по за­червената кожа на малки херпесни мехурчета, които се пукат и се покриват с коричка. При това са харак­терни оплакванията от силен сърбеж, който се усилва при вземане на душ или нощем в затопленото легло.

» РУСТОКСИКОДЕНДРОН 9 - използва се при появата на херпесни мехурчета по кожата след пребиваване на студено или при преохлаждане след изпотяване.

» ДУЛКАМАРА 9 - при появата на херпесни мехурчета преди менструация.

» БУФО 9 - при появата на херпесни мехурчета по поло­вите органи.

Акнето е една от най-честите причини за обръщане към лечебна козметична помощ не само от млади мо­мичета, но и от зрели жени. Обикновените пъпки на акнето се развиват при младите предимно на почвата на себореята.

Себореята е заболяване не само на кожата, както мнозина смятат, а на целия организъм. Мастните жлези започват да отделят мастен секрет с променен състав, а дейността им се контролира от централната нервна система. Известно е, че себорея може да се предизвика от силна стресова ситуация, хормонална пренастрой­ка, свързана с половото съзряване. Точно затова най-уязвими са подрастващите.

Дерматолозите различават две клинични форми на себорея: суха и мазна.

При мазната себорея кожата лъщи и прилича на портокалова кора, доста неестетична е на вид, груба, с разширени, буквално зеещи пори. Микробите не могат ла пропуснат такава благоприятна възможност, маст­ните жлези се възпаляват и се появяват така наречени­те младежки пъпки.

При сухата себорея всичко изглежда съвсем иначе -кожата си остава мазна, но прави впечатление на суха и се лющи. Мастната секреция в този случай е гъста и плътна, смесена е с рогови люспици, затова кожата не лъщи. Ко­варството на себореята е в това, че тя може да преминава от мазна в суха и обратно, при това доста бързо. В най-неприятните случаи и двете разновидности присъстват едновременно. Как да се избавим от тази напаст?

» При мазна себорея се препоръчват следните хомеопатични средства.

» СЕЛЕНИУМ 9 - лицето е с мазен блясък, по кожата има много комедони. Състоянието се влошава преди мен­струация или по време на нея.

» КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА 9 - препоръчва се за лечение на мазна себорея на хора, склонни към изпълняване, с нездрава, бледа, хладна и отпусната кожа.

» НАТРИУМ МУРИАТИКУМ 30 - това средство е подхо­дящо за слаби до мършави пациентки с блестяща от мазнина кожа на клепачите, областта около очите и покрай границата на косата.

» ТУЯ 9 - при мазна себорея на хора, които ядат много, особено висококалорични храни.

» При суха себорея се прилагат основно хомеопатични препарати от сяра.

» СУЛФУР 9 - при нечисто на вид, занемарено лице , нездрава лющеща се и зачервена кожа. Състоянието на кожата забележимо се влошава от водни процедури и от топлина.

» СУЛФУР ЙОД 9 - по кожата има повече гнойни пъпки, отколкото при описаните показания за предното сред­ство.

» ХЕПАР СУЛФУР 9 - при изразена тенденция за загнояване на акнето.

» КАЛИ ЙОД - при същите показания, но за тъмнокоси и тъмнооки жени.

» САНГВИНАРИЯ 5 - прилага се при появата на акне при жени с възрастово намаляване на менструалната фун­кция и съпътстващи климактерични разстройства.

» БОВИСТА 9 - препаратът е подходящ при раздразване на кожата и поява на акне заради твърде честото из­ползване или злоупотребата с различни козметични средства.

Много често към хомеопат се обръщат пациенти след безрезултатни опити да излекуват с обичайните средства (включително с антибиотици) хронично рецидивиращия цирей, който постоянно се появява на едно и също място на тялото, или множеството циреи, също така възникващи постоянно на различни места.

За лечение на единични циреи с рецидивиращо вяло протичане се използват следните препарати.

» МИРИСТИКА 5 -„хомеопатичен нож". Благодарение на това лекарство узрелият цирей сам се отваря и гнойта изтича. Лечението се провежда, като от препарата се капват по 7 капки през всеки два часа, докато гнойни-кът се спука.

» СИЛИЦИЯ 9 - използва се за лечение на трудно мина­ващ цирей, когато процесът протича дълго на фона вяла възпалителна реакция. Приемат се по 7 гранули З пъти дневно.

» КАЛКАРЕЯ СУЛФУРИКА 9 - при трудно зарастващ ци­рей, когато изтичането на гной продължава дълго.

» За лечение на множество циреи в домашни условия трябва да се обърне внимание на хомеопатичните препарати СУЛФУР ЙОД 9 и ХЕПАР СУЛФУР 9.

Лечението на смесени форми от кожни обриви, възникващи при екзема, невродермит, дерматит, псориазис и други заболявания трябва да се провежда съвместно с опитен лекар хомеопат, тъй като често със­тоянието на кожата, косата и ноктите може да сигнали­зира за заболяване на вътрешни органи, ендокринни жлези, имунната система.

Една от най-важните задачи на профилактичната и, лечебната козметика е да предотврати преждевременното повяхване и остаряване на кожата.

По правило след 45-годишна възраст при човека се появяват външни видими признаци за повяхване, а по-късно и за остаряване на кожата. Образуват се бръчици, пигментни петна, брадавици и бенки, а на по-късна възраст по кожата може да се видят и „цветята на ста­ростта"-хиперкератоза. Още в съветските времена във Всесъюзния институт по експериментална медицина в отдела по морфология на човека е проведено научно изследване на бръчките, което носи наименованието „Старчески изменения на морфологичните признаци при жените" От всички разгледани признаци на стареенето най-голяма връзка с възрастта показват:

» бръчки по ръцете

» бръчки около очите

» гънка под бузите и брадичката

» бръчки над горната устна

» бръчки под брадичката

» бръчки на ушните миди

» бръчки на бузите

» бръчки на шията

При това степента на повяхване на кожата се опре­деля от степента на изразеност на бръчките: