Хомеопатия за младост и красота Сергей Баракин, Ирина Баракина да се приберете в собствените си граници

Ако не работите или имате възможност да тренирате по всяко време на деня, то най-оптималното за сва­ляне на килограми е утрото. Обикновено през нощта организмът „изяжда" голямата част от своето „гориво" (съдържащият се в мускулите гликоген), с който сте се запасили предната вечер. Ето защо, ако се занимавате с физкултура в сутрешните часове, организмът няма да има друг избор, освен да започне да използва енергия­та от мастните депа. При това веднага след събуждане в продължение на 20-30 минути трябва да изпълнявате само аеробни упражнения, без силови натоварвания. Тренировката с тежести и натоварване правете 1,5-2 часа след закуска, в противен случай няма да имате сили да изпълните упражненията правилно. Тренира-нето сутрин изгаря повече мазнини и същевременно ускорява обмяната на веществата за целия ден.

При интензивно физическо натоварване организмът губи много течности (повече с потта и по-малко при ди­шане). Изчислено е, че за един час активни упражнения организмът изхвърля 1,5 л вода. При загубата на вода кръвта се сгъстява, което на свой ред отново затрудня­ва работата на сърцето.

Ето защо пийте вода преди, по време и след спортната тренировка. Но и тук има някои особености: ако изпиете много вода или тя е топла, ще възникне чувство на те­жест. Препоръчва се да си приготвите 1,5 л студена вода, в която можете да разтворите необходимите за вас хомеопатични лекарства (гранули или капки), като интен­зивно разтръсквате. Половин час преди тренировката трябва да изпиете около половин литър от приготвената вода. В процеса на заниманията на равни интервали правете кратки почивки, през които отпивайте по две-три глътки. По време на тренировката трябва да изпиете не по-малко от половин чаша вода, а след нея изпийте останалото, без да бързате, на малки глътки.

Тренировките нямат смисъл без необходимата по­чивка. Необходимо е да отделяте внимание на периода на възстановяване. На това ни учи самото ни сърце, нали постоянната му неуморна работа, съответстваща по време на продължителността на човешкия живот, се осигурява от съотношението между периодите на работа и почивка. Съкращаването на сърдечния мускул съставлява средно 38%, отпускането и почивката - 62% от целия сърдечен цикъл. Вслушайте се в сърцето си!

За по-бързото възстановяване на организма след физически натоварвания се препоръчва вземането на следните хомеопатични лекарства:

» АРГЕНТУМ НИТРИКУМ 9 - при изразена слабост в кра­ката и треперене на крайниците, засилване на болките в тях при движение.

» ЛЕДУМ 5 - усещане за изтръпване и скованост в кръс­та, трудно раздвижване сутрин.

» КРАТЕУС 5 - за възстановяване на сърдечния мускул.

Хората, които спортуват постоянно, често изпитват различни неудобства заради случайни травми. Това е особено характерно за новаците, които се стремят колкото е възможно по-бързо да постигнат резултати и прекаляват с тренировките, могат да разтегнат сухожилия и др. Съветваме ги да пробват следните проверени в практиката хомеопатични препарати:

» РУС ТОКСИКОДЕНДРОН 5 - приемат се по 7 гранули 2 - З пъти дневно при увреждане на ставите и разтягане на сухожилията. Същото средство във вид на мехлем може да се втрива в болезнените области.

» РУТА Х 3 - при травми (удряния) на костите, надкост­ницата, хрущялите, особено в глезенната и китковата става, при увреждане на ахилесовото сухожилие.

Физическите упражнения са ефективно профилак­тично средство, предпазващо човека както от редица заболявания, така и от преждевременното настъпване на старостта. Но не прекалявайте с усърдието и не се уморявайте до изнемога! Не посещавайте спортната зала насила, тъй като с това само задълбочавате стреса! Ако на следващия ден след спортна трениров­ка се събудите разбити, изтощени, в лошо настроение, значи сте се преуморили. Необходима ви е почивка.

Запомнете: учените са доказали, че на фона на пос­тоянни и големи физически натоварвания, превишава­щи физиологичните потребности и възможности на ор­ганизма, в него рязко се ускоряват процесите на окисляване, износване и стареене. Това доказва и опитът на професионалните спортисти, чийто организъм се износва рано и се състарява преждевременно. Изслед­ванията на геронтолозите също сочат, че хората, които се занимават с интензивен физически труд, не живеят дълго. Вие трябва да решите с каква цел спортувате: за да направите живота си дълъг, приятен и пълноценен, с красиво и гъвкаво тяло, или се готвите за гладиаторска битка. Всичко хубаво е с мярка.

ПОДМЛАДЯВАЩИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХОМЕОПАТИЯТА

Всяко живо същество в своя естествен жизнен ци­къл задължително преминава през различни етапи на развитие - от ембрионалния период до старостта. Така ни учат биологията и физиологията. Но у всеки от нас има частица от съществото ни, която не се поддава на повяхване и остаряване. Тази нетленна субстанция е съвършено неподвластна на разрушителния ход на времето - това е нашата душа, която във физическото ни тяло преживява само етап от своето развитие. Древ­ните са сравнявали периода на човешкия живот на зе­мята с периода на съществуване на пашкула, от който след смъртта излита прекрасната пеперуда.

Но животът на земята е така прекрасен и човек из­питва толкова много земни привързаности, че търсе­нето на начини за удължаване на земния живот винаги е занимавал и занимава умовете на учените. Същест­вува науката геронтология, която изучава методите на борба с преждевременното остаряване и търси пъти­ща за удължаване на човешкия живот. От тази глава ще научите може ли хомеопатията да бъде с нещо полезна за запазването и удължаването на младостта и какво можете да направите по въпроса самостоятелно.

Кои биологични причини са определящи за появата на старостта при човека и обуславят времето на нас­тъпването й? На тази тема е огромната научна работа, извършена от руския учен В. М. Дилман, чиито изводи са намерили място в книгата „Големият биологичен часовник". Оказва се, че главният механизъм на всички проце­си, водещи до възникване на стареене, е естественото понижаване на чувствителността на регулаторните центрове в главния мозък (на първо място в хипоталамуса) към действието на различните фактори от вътрешната среда. Това лесно може да се обясни с прости примери. При малките деца процесите, протича­щи в централната нервна система, са много динамични. Децата са много възприемчиви, не могат да скрият емо­циите си, те лесно се разсмиват или разплакват, лесно е да бъдат обучавани. По-големите деца не са толкова емоционални, за тяхната нервна система са необходими по-силни дразнители. При възрастния човек в централ­ната нервна система вече преобладават механизмите на потискането и за да се разсмее или разплаче той, са нужди далеч по-силни дразнители, отколкото при което и да е дете. Същото става и в обмяната на веществата.

За детето са достатъчни малки дози от каквото и да е вещество, за да се получи физиологичен или фарма­кологичен ефект. Неговите рецептори са много чувст­вителни и реагират и на най-незначителните миризми, привкуси, химични изменения в кръвта. Ето защо децата по-често са засегнати и по-тежко понасят различни ин­токсикации. С порастването, за да предизвикат една или друга реакция в организма, са нужни по-високи дози от различни вещества и това става не заради увеличената телесна маса, а именно заради намаляването на чувст­вителността на централната нервна система.

Ето защо за осигуряването на нормална жизнена дей­ност на организма в хода на съзряването и във възраст­но състояние, с отчитане на естественото намаляване на чувствителността на регулаторните центрове, на жлези­те, „за да бъдат чути от мозъка", им се налага постоянно да увеличават изработването на регулаторни хормони.

Този процес лежи в основата на развитието, на съз­ряването, а след това на повяхването и остаряването на живите организми. Той не може да бъде отменен. Благодарение на него цъфтят овошките и дават плод, зрее зърното, а малките момиченца и момченца израс­тват като девойки и младежи, а след това сами стават родители.

В обичайния живот организмът на всеки човек тряб­ва да се приспособява към различните промени, които се случват около него: към горещина и студ, към глад и жажда, към болка след травма, към грипна епидемия или неприятности в работата. В отговор на тези или други ситуации у всеки от нас възниква серия от стере­отипни приспособителни реакции, насочени към оси­гуряване на защитата на организма, към мобилизация на вътрешните му сили. Съвкупността от тези защитни реакции известният физиолог Ханс Селие определя като адаптационен (приспособителен) синдром, или стрес. С други думи, за да се изработи адекватна приспособи­телна реакция (реакция на адаптация) спрямо каквито и да е изменения, всеки организъм в хода на приспособя­ването си преживява макар и малък, но стрес.

Много любопитен е фактът, че учените, занимаващи се с проблема за стареенето, както и тези, изучаващи стреса, са открили нещо удивително. Оказва се, че съ­ществува пълно сходство между процесите на нормал­ното физиологично остаряване и процесите, протича­щи при стрес! Биохимичните реакции при стареенето и при стреса протичат по подобен начин - чрез увелича­ване секрецията на регулаторни хормони.

Изясни се, че както с възрастта, така и в условията на продължителен стрес се наблюдава усилено из­работване от надбъбречните жлези на адаптационни (стресови) хормони - адреналин и кортизол. Това в крайна сметка винаги води до увеличаване на самите надбъбречни жлези и появата на признаци за излишък на стресови хормони, което предизвиква редица сери­озни нарушения, водещи до възникване на основните болести на съвременния човек.

Защо именно на „съвременния човек"? Ако до XX век основните причини за смъртността са били инфекциите и епидемиите, то, както показват статистическите данни на Световната здравна организация, днес в промишлено развитите страни само четири болести - атеросклеро­за и усложненията й, хипертония, захарен диабет при затлъстелите и рак - са причините за смърт на 75 от 100 души на средна възраст. По данни на учените независи­мо от всички постижения на съвременната медицина смъртността от сърдечно-съдови заболявания и рак за­кономерно нараства с всяко следващо десетилетие 2-3 пъти, освен това тези болести значително се подмладя­ват, демонстрирайки прогресиращото преждевременно остаряване на хората. Съответно тези болести днес се смятат за основни при съвременния човек.

Излишъкът от стресовите хормони адреналин и кор­тизол влияе на организма по добре известен на лека­рите начин. Това въздействие се проявява с признаци, по които и вие самите можете да разпознаете добре известните на всички заболявания и синдроми.

При изхвърлянето на адреналин в кръвта в усло­вията на силен стрес се наблюдава разширяване на съдовете на сърцето с усилване на неговата дейност, увеличава се кръвоснабдяването на скелетните мус­кули, главния мозък, повишава се артериалното налягане. Същевременно се свиват кръвоносните съдове в кожата и органите в коремната кухина, нарушава се нормалното кръвоснабдяване на вътрешните органи. Всички тези изменения в организма стават за бързо­то му приспособяване към повишеното физическо и психично натоварване. Те са биологично оправдани в момента на силен стрес, когато се решава въпросът за живота или смъртта на организма, но са съвършено неоправдани, когато възникват например след семеен скандал или разговор с началника.

В условията на периодично повтаряне на острите стресови ситуации под въздействието на често изх­върляне на адреналин се нарушава проводимостта и възбудимостта на сърдечния мускул, което води:

> до поява на нарушения в сърдечната дейност и сър­дечния ритъм (екстрасистоли)

> до нарушаване на кръвообращението с признаци на хипертония

> до разхлабване на гладките мускули на бронхите с признаци на бронхит

> до отслабване на перисталтиката на червата и появата на хроничен запек

> до възникване на дискинезия на жлъчните пътища и холецистит

Постоянният, продължителният или хроничният стрес преустройва работата на организма и заставя надбъбречните жлези да изработват друг, много по­мощен глюкокортикоиден хормон - кортизол, който подготвя организма за живот в трудни условия. Кортизолът дава команда на организма да трупа енергийни запаси, тлъстини. При това тлъстините се отлагат преди всичко в областта на вътрешните органи и корема, тъй като мастните клетки в коремната кухина имат повече рецептори за стресовите хормони, отколкото в другите части на тялото. По такъв начин най-нагледният и тре­вожен признак на хроничния стрес е появата на изли­шък от тлъстини и ненужна закръгленост, независимо че ви се струва, че изгаряте милиони калории, докато преодолявате трудностите, и при това малко ядете.

На този фон дори при относително млади хора се появяват„кушингоидни признаци": заобляне на лицето, двойна брадичка, увеличаване на корема и торса, при жените пълнее раменния пояс за сметка на известно из­тъняване на мускулите на долните крайници. Всичко това са нагледни признаци за преждевременно износване и повяхване на организма. Най-доброто самоизследване по този повод е преглеждането на собствени фотогра­фии в периодите между 20,30,40-годишна възраст.

Но освен външните признаци в условията на продъл­жителна стресова активност на кортизола се развиват далеч по-опасни вътрешни изменения. Нарушават се мастната, белтъчната и въглехидратната обмяна със засилено разграждане на белтъчините и атрофия на мускулите. Повишава се нивото на кръвната захар (захарен диабет) и нивото на холестерола в кръвта (атеросклероза). Нарушава се синтезът на белтъчини­те колаген и еластин, които отговарят за здравината и еластичността на тъканите. Това се проявява в отпус­кане на тъканите и преди всичко на кожата. Протича разтваряне на колагеновата матрица на костите (остеопороза), разклащат се и падат зъбите (пародонтоза).

Излишъкът на кортизол предизвиква разпад на лимфоидната тъкан, потискане на имунитета (имунодепресия), което допринася за появата на огнища на хро­нична инфекция, склонност към развитие на тумори. Протича задържане на натрий в организма и поява на скрити и явни отоци, което се вижда най-добре сутрин, когато са подпухнали клепачите, лицето или пръстите на ръцете.

На фона на прекомерна активизация на надбъбречните жлези в периодите на хроничен стрес при жените се появяват признаци на дисхормоноза с нарушаване на менструалния цикъл, жлезиста хиперплазия на ендометрия, полипи в матката, кисти в яйчниците, мастопатия и фиброми в млечните жлези, патологично окосмяване, обриви от акне, признаци на преждевременен климакс.

Но не всичко е толкова ужасно и безнадеждно. Това се потвърждава от самия живот. Отдавна е забелязано, че един или друг човек по различни външни признаци може да съответства или да не съответства на календар­ната си възраст. Навярно всеки може да намери приме­ри сред своите познати, когато един изглежда по-млад, а друг по-стар от годините си. В действителност кален­дарната възраст не отразява реалната биологична възраст на човека. По правило те не съвпадат.

Маршрутът на стареенето

Биологичната възраст и продължителността на живота на всеки човек до голяма степен се определя от индивидуалната скорост на стареене и неравномерността в износването на един или друг орган. С нарушенията и оплакванията в даден орган започва и маршрутът на стареене.

Скоростта на възникване на функционални разст­ройства в дихателната система е една от най-високите. Учените свързват това положение с най-голямото изла­гане тъкмо на тази система на замърсяването на околна­та среда. По данни от изследвания с най-голяма скорост се намалява жизненият капацитет на белите дробове и се нарушава пълноценното дишане, което ограничава постъпването на кислород и води до кислороден глад при всички тъкани и органи. Това много силно нарушава работата на целия организъм, нали знаете, че организ­мът може дълго да издържи без храна, няколко дни без вода, но само броени минути може да оцелее без кисло­рода, който се съдържа във въздуха.

Другите органи и системи при различните хора се износват и остаряват индивидуално в зависимост от вродените им особености, прекарани заболявания, професионални вредности и условия за живот.

Един от диагностичните методи за оценка на състо­янието на органите и системите по повод скритите им слабости и прекомерно напрежение е диагностиката по ириса, която позволява дълго преди (до няколко го­дини) появата на първите оплаквания и на клиничните признаци да се определи „слабото звено" във вашия организъм.

След като внимателно се обмисли всичко, казано дотук, може да се стигне до извода: процесът на ста­реене не може да се отмени, но той може да се забави или дори спре. Това се постига по пътя на комплексното въздействие както върху общите механизми на оста­ряването, така и върху индивидуалните„слаби звена"в организма.

Опити да се спре преждевременното остаряване се предприемат от учените в много направления. На пър­во място към тях се отнасят разработването и използ­ването на различна диети, което по правило привлича много привърженици. По този въпрос вече е писано достатъчно, но трябва да се подчертае, че всяка диета, както и лечението, трябва да се подбира индивидуал­но. Много хора се хранят неправилно заради препоръ­ките на лекарите, давани по принцип - това не е за вас и онова също не яжте, а за всеки случай не яжте и ето това. Днес често се греши с прекомерните дози вита­мини, като пренасищането на организма с тях му се от­разява не по-добре от недостига им. Без отчитането на особеностите на индивидуалната обмяна на вещества­та се създава изкуствено диетично изкривяване и гру­бо се нарушава балансът на веществата в организма.

Ала всяка диета, която трябва да се спазва посто­янно, може само да ограничи някои нарушения в обмя­ната, но не и да ги премахне. Същото е положението с предписването на витамини и препарати, потискащи свободните радикали - антиоксиданти.

Най-добър резултат се постига при правилното из­ползване на физическите натоварвания, които влияят по-силно на обменните процеси и на тъканното диша­не. Много изследователи са установили изразения под­младяващ ефект на постоянните умерени физически натоварвания, и напротив - ускорено състаряване на организма в условията на хронично обездвижване.

В случаите, когато диетата и рационалните физичес­ки натоварвания не успяват да постигнат резултат, е необходимо приложението на лекарствени средства. В това отношение хомеопатията може да изиграе много важна роля при лечението на такива болести, като състояние на хроничен стрес, затлъстяване, хипертонична болест, захарен диабет, остеопороза, ранен климакс, следователно за профилактика на преждев­ременното остаряване. С това се премахват и външни­те признаци на повяхването на организма, над които се трудят козметиците.

Възможностите на хомеопатията

Вече знаете, че съгласно принципите на хомеопа­тията за хомеопатичното лечение на заболяванията е необходимо да се използват свръхмалки дози от вещества, които сами могат да причинят подобни заболявания. Главните виновници за изброените със­тояния, възникващи при хроничен стрес и водещи до преждевременно или ускорено остаряване, са ни из­вестни - стресовите хормони от надбъбречните жлези адреналин и кортизол. В арсенала на хомеопатичните средства тези вещества са налице и с успех се прилагат на практика. Нещо повече, лечебният им ефект е полу­чил експериментално потвърждение.

Опитите, проведени от учени с прилагане на стресови хормони в хомеопатични дозировки с цел подмладяване на животните, дават удивителни ре­зултати. Експериментите във връзка с борбата със стареенето са провеждани с бели мишки на възраст 18-26 месеца, на които се инжектират хомеопатични микродози адреналин. Още след 1-2 седмици се по­явили първите видими признаци на подмладяване. След 2-3 месеца лечение тези животни можели да се отличат външно от младите мишки само по по-голе­мите си размери. Те станали по-живи, по-подвижни.

Рядката, жълтеникава и груба козина се сменила с бяла, мека и гъста. Жълтеникавите еклери на очите станали розови, кожата от груба и дебела се превър­нала в еластична и мека. По-нататъшното лечебно въздействие довело до нормализиране на половия цикъл при самките и до повишаване на половата ак­тивност при самците.

Необходимо е да се отбележи, че този ефект е наб­людаван в случаите, когато лечението е било продъл­жително. Резултатът от еднократните въздействия на адреналина е бил почти незабележим и краткотраен. След прекратяване на въздействието след 3 месеца при част от животните и след б месеца при останалите се възобновявали нарушенията в половия цикъл и за­почвал да се възвръща предишният им външен вид. Но когато след половин година отново бил проведен три­месечен курс на лечение, ефектът на подмладяването отново бил наблюдаван.

По този начин научните експерименти потвърж­дават възможността за целенасочено подмладяващо лечение с прилагането на хомеопатични микродози от стресовите хормони. За получаването на траен ефект е необходимо системното повтаряне на лечебните кур­сове. Не се удивлявайте на това, нали и музикалният инструмент, за да звучи добре, трябва постоянно да се настройва. Живият организъм е изключително фин инструмент.

В лечебната практика за профилактика и лечение на признаците на преждевременно остаряване се използ­ват следните хомеопатични средства:

» АДРЕНАЛИН 9 - за смекчаване на последиците от силен стрес или чести стресови ситуации при оплак­ванията и симптомите, за които говорихме преди. Използва се като разтвор, в дозировка по 5-7 капки на всеки 10-15 минути с последващо намаляване на чес­тотата на вземанията до изчезване на признаците за нарушаване на кръвообращението и нормализиране на самочувствието. Същият препарат се предписва и в качеството на гериатрично лекарство в по-високи разреждания (С 30 и С 100), по 7 капки 1 -2 пъти днев­но за профилактика на преждевременното остарява­не, подходящ за хипервъзбудими, раздразнителни и много нервни хора, склонни към психоемоционални вълнения, хипертония, прилив на кръв в главата.

» КОРТИЗОН 9 или 30 - за лечение на последиците от хроничен стрес, за профилактика и лечение на болес­ти, сигнализиращи за ускорено и преждевременно остаряване на организма: захарен диабет, остеопороза, ранен климакс, затлъстяване с кушингоидни признаци, атеросклероза, хипертонична болест, пародонтоза, доброкачествени тумори в различни органи, имунна недостатъчност с хронични инфекции. Препа­ратът се използва по общите правила на хомеопатичното лечение, но към него задължително се подбират допълнителни хомеопатични средства с отчитането на диагнозата и особеностите на протичане на забо­ляванията, с постоянен контрол над кръвната картина. Самостоятелното лечение ще ви затрудни, затова при заболяване от някоя от основните болести на съвре­мието по-добре се доверете на лекар.

» КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС 9 - за възстановяване и нор­мализиране на нарушения в тъканното дишане и в окислително-възстановителните процеси в клетките. Пациентите, за които това средство е подходящо, са мудни, подпухнали, с наднормено тегло и постоянни оплаквания от умора и липса на сили. Безпокоят ги постоянна слабост, намаляване на жизнените сили, усещане за недостиг на въздух или непълноценност на дишането, през цялото време изпитват нужда от чист въздух. Кожата е с нездрав блед цвят, лицето е леко подпухнало, с торбички под очите, често червата се препълват с газове. Препаратът се взема в доза по 7 гранули 2-3 пъти дневно до изчезването или намаля­ването на изброените признаци.

В хомеопатията съществува и по-мощно средство с едновременно общо и индивидуално избирателно въздействие върху преждевременно остаряващия ор­ганизъм. Това средство е АВТОНОЗОД - хомеопатичен препарат, приготвен от кръвта на самия пациент. Изпол­зването на автонозода в хомеопатията има дълга исто­рия и практиката потвърждава неговата ефективност.

„Кръвта е особен сок" - казва Гьоте чрез героя си Фауст. От древни времена този „особен сок" е вълнувал въображението на хората и особено на лекарите.

За лечение кръвта се е използвала в случаите, когато собствените сили на организма били силно изтощени. А в съвременния свят, в условията на хроничен стрес и екологична вредност можем смело да говорим за ес­тественото отслабване на защитните сили. Поради това методът на хомеопатично лечение със собствена кръв днес придобива особена актуалност.

Класическата форма на автохемотерапия предвижда вземането на кръв от вената на пациента и въвеждане­то й в неизменен вид обратно в организма (чрез под­кожна инжекция или инжекция в седалищния мускул). При провеждането на процедурата дори при силно изтощени болни се наблюдава подобряване на само­чувствието, стимулира се имунната система, подобрява се психичното и физическото състояние.

С развитието на науката са се появили нови данни за присъстващите в кръвта на всеки човек индивидуални вътретъканни регулатори - невропептиди, които са в много малки концентрации. С други думи, в кръвта на всеки човек в микродози, недоловими с обикновените диагностични методи, се съдържа пълният спектър от биохимични сиг­нали от тъканите, включително и сигналите за помощ от органите, които са увредени по някакъв начин.

Автонозодът се приготвя по правилата на хомеопатията с последователни разреждания на пър­вичното вещество (в случая кръвта). Процесът на разреждане в хода на приготвянето на препарата се нарича потенциране. Това е свързано с правилото, че колкото е по-голяма степента на разреждане на дадено химично вещество, толкова повече се нама­лява неговата материална компонента и нараства информационната, която притежава не по-малко, а в редица случаи дори по-мощно въздействие върху организма. Тоест от общия „биохимичен шум" в хода на потенцирането на кръвта могат да се изолират от­делните чисти „гласове" на невропептидите, които в този вид се „чуват" от главния мозък и предизвикват съответна негова реакция.

За първи път в Русия използването на нозодите като разновидност на терапията с информационно активни средства е разрешено със заповед на Министерството на здравеопазването №270 от 1.07.1996 г.

Хомеопатичният препарат автонозод се приготвя само от няколко капки кръв, взета от пръста. Тъй като древни­те лечители за „врата към мозъка" са смятали не устата, а носа, полученото средство е най-добре да се капе в носа. По този начин при въвеждането в организма на „пречис­тените" собствен и регулатори с техния неповторим спек­тър в информационно активен вид в мозъчните центрове

се разрушават патологичните доминанти и организмът се извежда от патологичното състояние. Възвръща се чувс­твителността на регулаторните центрове на централната нервна система, следователно протича процес на оздра­вяване и подмладяване на организма.

Въз основа на съвкупността от няколко показателя, които сумарно представят работата на всички адапта­ционни механизми, от В. Д. Дилман е изработен „здра­вен паспорт", отразяващ реалната биологична възраст на всеки човек.

> Телесната маса, и по-точно съдържанието и разпреде­лението на мастите в тялото, което може косвено да се определи по показанието за теглото и данните от измер­ванията на някои обеми (за това научихте от главата „Хомеопатията срещу излишните килограми и сантиметри").

> Стойностите на артериалното налягане, което е най-добре да се измерва сутрин след събуждане, но преди да се стане от леглото (така нареченото базово наляга­не) и през деня по приблизително едно и също време (ситуационно или реактивно артериално налягане).

> За определяне на реалната възраст е важно да се знае, че при стареенето на организма (естествено или преждевременно), дори ако телесната маса не се уве­личава, съдържанието на масти в организма нараства пропорционално на биологичната възраст. Ето защо е необходимо да се направи биохимично изследване на кръвта за определяне на компонентите на мастната обмяна (липидограма) и на нивото на кръвната захар на гладно и два часа след прием на 100 г глюкоза вът­решно (захарна крива).

> Съдържанието на общия холестерол в кръвта не бива да превишава 5 ммол/л. Но ако пушите, имате над­нормено тегло, боледувате от диабет или хипертония, вашите родители са страдали от сърдечно-съдови заболявания, то безопасното равнище на холестерол е бива да надхвърля 4 ммол/л.

Добре е, когато имате висок „добър" холестерол, а всички останали показатели са в норма.

На практика в хода на прилагане на разгледаните хомеопатични подмладяващи средства след известно време започват да се възстановява: различните пока­затели от вашия здравен паспорт, а външно най-напред се намалява обемът на тялото, изчезват скритите и явни отоци, подобрява се състоянието на кожата и ноктите, еклерите на очите стават светли. Значително се подоб­рява общото състояние, нормализира се месечният цикъл и изчезват умората, апатията и депресията.

Вълшебните хомеопатични гранули или капки са способни да ви върнат младостта, когато са налице първите признаци на повяхването. В приказката за ябълките на младостта има много истина, още повече че да я проверите без какъвто и.да е риск за здравето, не изисква особен труд.

Не е кой знае каква новина, че много хора се опитват да се лекуват самостоятелно и си избират хомеопатично лекарство по справочник. Някои пък просто отиват в хомеопатичната аптека и питат за лекарство, което би подхождало на тяхното заболяване. Склонността на хората да се лекуват сами никога няма да намалее, тя е заложена в психиката на човека, и с това трябва да се съобразяваме.

От тази кратка глава ще узнаете как правилно да взе­мате хомеопатичните лекарства при самостоятелно ле­чение, колко често може да го правите през деня (ритъм на приема), кога трябва да повтаряте приема на избра­ното лекарство и кога трябва да го смените с друго.

Хомеопатичните лекарства се продават в аптеките в кутийки или флакончета, върху които са написани латинските им названия, в някои случаи с кирилица. Така се практикува отдавна в Русия и този начин на изписване на препаратите съществува и до днес. Това опростява задачата на хората, които не знаят латински, и прави лечението по-достъпно.

Имайте предвид, че приемът на хомеопатични ле­карствени препарати се различава от приема на оби­чайните медикаменти.

Всяка гранула се разтваря под езика. Устната кухи­на трябва да е чиста от храна, никотин. Не бива да се пуши, да се дъвче дъвка, да се използва паста за зъби, да се яде или пие чай, кафе, тонизиращи напитки 15-20 минути преди и 15-20 след вземането на хомеопатичен препарат.

Повторният прием на хомеопатичното лекарство се прави при всяко ново влошаване на самочувствието и завръщането на симптомите до следващото подобре­ние. В хода на такъв периодичен прием на лекарството периодите на подобрение постоянно ще се удължават, а приемите на лекарството ще стават все по-редки (само при необходимост).

Ако се лекуват обострени хронични заболявания или при остро изразени симптоми на основното забо­ляване действието на лекарствата може да се оцени след около дванадесет часа от приема. Когато се лекува хронично заболяване извън обострянето му, първите признаци за действието на лекарството могат да се по­явят 5-7 дни след началото на приема. При лечение на заболявания с преобладаването на сформирани тъкан-ни изменения (сраствания, възли, кисти и др.) приема­нето на препарата е продължително, а да се говори за подобрение ще е възможно само след провеждането на ултразвуково, рентгеново или друг вид изследване.