Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов



страница1/4
Дата21.04.2017
Размер1.16 Mb.
  1   2   3   4
Хомеопатия за всички

д-р Атанас Гълъбов


РАЗДЕЛ I: ХОМЕОПАТИЯ - ОБЩА ЧАСТ
Глава 1

ЩО Е ХОМЕОПАТИЯ

„По-важно е да знаем, какъв е човекът, който е болен, отколко­то от каква болест е болен."

Хипократ


Хомеопатията е ефикасен, научен метод на лечение, при който с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират ес­тествените оздравителни реакции на организма. Наричат я още „нежната медицина", защото тя действа според природните закони на лечебния процес и без да внася в организма токсични вещества.

Думата хомеопатия идва от гръцки език (homoios - „подобен" и раthos- „страдание") и отразява основния й лечебен принцип: „ПОДОБ­НОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО" = SIMILIA SIMILIBUS CURANTUR. Това означава, че на пациент, с определени симптоми се предписва такова хомеопатично лекарство, което е приготвено от вещество, пре­дизвикващо в по-големи дози подобни оплаквания у здрави хора.

Най-общо може да се каже, че има главно два начина за въздейс­твие върху болния човек. Единият, наричан алопатичен. е чрез вещес­тва, които имат противоположно действие на изявените от организма симптоми или ги променят по някакъв начин. Другият метод е хомеопатичният.



За да направим по-ясна представата за разликата между двата ме­тода, нека за пример да вземем случай на човек, страдащ от безсъ­ние, болки в ставите и запек. Според алопатичния метод ще му се дадат такива лекарствени средства, които предизвикват изкуствено сън и съот­ветно разхлабване, както и противовъзпалителни и болкоуспокояващи. Този подход често е ефикасен в началото, но тъй като той не леку­ва причината за страданието, оплакванията отшумяват или намаля­ват само временно и обикновено се налага лекарствата да се приемат продължително. Това крие рискове от неприятни и понякога сериозни странични ефекти и/или формиране на лекарствена зависимост, фи­нансовата страна на въпроса също не е за подценяване.

При хомеопатичното лечение на пациента се дава в минимална до­за, понякога и само еднократно, такова вещество, приготвено като ле­карство, което в по-големи дози предизвиква безсъние, болки по ста­вите и запек у здрави хора. Резултатът, който се постига по този начин е траен и същевременно няма странични токсични ефекти и опасност от пристрастяване или развиване на толерантност към лекарството.



Подходът, който прилага хомеопатията е холистичен по своята същ­ност (вж. Глава 11: Холистичен подход в медицината). Тя не лекува поот­делно физически, умствени, емоционални или духовни проблеми, а ги разглежда като интимно свързани страни на болестта на пациента. То­ва е един много тънък момент, който е важно да бъде правилно раз­бран. Назначаването на хомеопатични лекарства става не според пос­тавената диагноза (например: грип, ревматоиден артрит, мигрена, ко­лит), а според съвкупността (тоталността) от симптоми - физически, емоционални и психически, които представя пациентът и които са раз­лични за всеки отделен случай. Така предписването е строго индиви­дуално като за една и съща „болест" при различните хора често се наз­начават различни лекарства - Подборът и действието им са съобразени не само с основното оплакване на пациента, но и със спецификата на протичане на болестта при всеки отделен човек и с цялостната му конституция, т.е. индивидуалните му особености. От друга страна ед­но и също хомеопатично лекарство може да бъде показано при различ­ни „болести" или травми. По-нататък в книгата ще се спрем и на други предимства на хомеопатичния метод на въздействие върху болния човек пред алопатичния, както и на същността на симптомите, болестта и здравето от гледна точка на холистичния подход и хомеопатията.

Всеки лекар има възможност в ежедневната си практика многок­ратно да наблюдава индивидуалния начин на реакция при различ­ните пациенти.

Нека вземем например двама души болни от настинка:



При единия симптомите са настъпили много бързо. Има температу­ра 39.5 градуса по Целзий, суха дразнеща кашлица с болки в гръдния кош, силна жажда за студена вода, психомоторно безпокойство и иска непрекъснато да има някой до него.

При другия началото е било постепенно. Той също може да е с висо­ка температура, суха болезнена кашлица и силна жажда за студена вода, но да е много раздразнителен, иска да лежи неподвижно и не понася никого около себе си.

Според алопатичния метод, общото в симптомите на двата случая ще бъде достатъчно, за да се започне лечение с температуропонижа­ващо средство, евентуално антибиотик и средство против кашлица, кои­то са стандартни и независимо от тяхното многообразие, изборът им общо взето зависи изключително от предпочитанията на лекуващия. Този подход не отчита и в най-малка степен индивидуалната реакция на пациента - а именно, че: в първия случай началото на болестта е бързо, пациентът е психомоторно възбуден и тревожен и не иска да остава сам, а във втория - началото на заболяването е постепенно, болният предпочита да лежи неподвижно, силно раздразнителен е и не желае никого около себе си.

При назначаването на лекарствата, хомеопатията работи именно с различията в протичането на болестта при единия и другия пациент. При конвенционалния подход вероятно първият ще се възстанови за 4-5 дни, а вторият - за 6-8 дни независимо от лечението и възможно еднаквият „причинител" на заболяването. Тези срокове се определят от индивидуалната реактивност на пациентите (т.е., състоянието на имунната им система в момента) и от стандартния, уеднаквен подход при назначаването на терапията, който не отчита особеностите при протичането на заболяването при всеки от тях.

Ако вместо това обаче, на първия болен бъде предписан хомеопатичен препарат от АКОНИТ, а на втория от БРИОНИЯ (каквито са съот­ветстващите на изявените в горе посочените случаи лекарства), и два­мата ще бъдат излекувани и възстановени само за едно, две деноно­щия.Това е така, защото е отчетена индивидуалната реакция на всеки един от тях и е предписано показаното за съответната съвкупност от симптоми хомеопатично лекарство, което стимулира имунната защи­та на организма по най-подходящия и сигурен начин.


Глава 2

Д-Р САМУЕЛ ХАНЕМАН - ГЕНИЯТ ОТ МАЙСЕН

Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстано­ви здравето на болния и това се нарича лекуване."

(Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство" Афоризъм №1)

Основите на хомеопатията като стройна научна система е положил гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман.

Той е роден на 10 април 1755 г, в гр. Майсен, Саксония. Баща му бил изкусен живописец в местната порцеланова фабрика. От най-ран­на възраст той го възпитавал да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето, като често го затварял в някоя стая и му задавал определена задача за разрешаване.

В училището Кристиян спечелил любовта и уважението на учители­те със своите способности и прилежност. Тъй като родителите му били бедни и не можели да отделят пари за неговото образование, лично директорът на училището му позволил да посещава учебните занятия без да плаща такси. На тринадесетгодишна възраст вече му възлагали да преподава гръцки и еврейски на неговите съученици. На двадесет години той владеел осем езика.

Ханеман започнал медицинското си образование в Лайпциг, а след това се преместил във Виена, където е бил най-известният по онова време медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици.

На 10 август 1779 г. той защитил дипломната си работа на тема: „За причината и лечението на гърчовите заболявания" и получил степен доктор по медицина и право на лечебна практика. След две години Ханеман се оженил за дъщерята на аптекар от Десау, от брака с която имал четири дъщери и един син.

През 1791 г., благодарение на изследванията си в областта на хи­мията, той бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Не­говият „Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и затова му възложили да стандартизира немската фар­макопея. Известността му бързо прехвърлила границите на страната. Но въпреки големия успех и репутацията, които си спечелил в облас­тта на медицината и химията, той не се чувствал удовлетворен от драс­тичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практи­ка - пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи; даване на препарати от живак и други силно отровни вещества или очистителни. Затова решил да преустанови дейността си като лекар, като същевре­менно не се отказал да изследва здравето и болестта.

Многобройните преводи в областта на лечебното изкуство, които Ханеман продължил да прави, за да издържа себе си и семейството си, му позволили да придобие широта на познанието, каквато никой лекар от неговото поколение не притежавал.

Превеждайки едно ръководство на известния по онова време ан­глийски професор по медицина Уилям Кулен, той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на малария се дължат на горчивия й вкус. Той не приел това обяснение като удовлетворително и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора, независимо, че бил напълно здрав в момента. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария, без всъщност да е болен от нея.

Именно този експеримент поставил началото на нова ера в лекува­нето. Следващите години били период на проучване и систематично записване на резултатите от опитите, които Ханеман и неговите колеги провеждали върху себе си, своите семейства и приятели като приема­ли малки дози от различни вещества. Процесът, при който експери­ментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен „доказване". Освен това Ханеман съставил изчерпателен списък на случайните отравяния описани от различни лекари през вековете на медицинската история.

Всички симптоми причинени от отравянията, както и онези изявени при експериментите били събрани в подробни томове. В много случаи били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства, били давани на пациенти с подобни оплаквания и те били излекувани.

Разбира се тази идея не била нова; по времето на Хипократ, а по-късно и на Парацелз използвали сняг за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха - незначителни количества сол­на киселина. Било е известно например, че приемането на извлек от растението татул може да предизвика и същевременно да излекува някои случаи на лудост и конвулсии.

След няколко години на систематични изследвания и опити, Ханеман отново се върнал към медицинската си практика, но вече прила­гайки хомеопатичния метод на лечение.



През 1810 година излязло и първото издание на неговия фундамен­тален труд „Органон на лечебното изкуство"1, който претърпял шест редакции до края на живота му, като последната била отпечатана след смъртта му. Между 1811 и 1821 година той публикувал в шест тома Материя Медика Пура със шестдесет и седем хомеопатични лекарства. През 1821 г. се преместил в Кьотен, където развил интензивна и плодотворна лечебна и образователна дейност. При него се стичали болни от цяла Европа, а последователите му ста­вали все по-многобройни. Той продължил да усъвършенства развития от него лечебен метод. През 1828 г. излязъл от печат монументалният му труд „Хронични болести", в който представил ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания.

Останал сам след смъртта на първата си жена и сватбите на дъщери­те си, той се оженил повторно за французойката Мелани д'Ервил и зами­нал за Париж през 1835 г. Там практиката му процъфтяла и до смъртта си на 2 юли 1843, той бил търсен и обичан от пациенти и колеги.

Огромен е приносът на д-р Ханеман за развитието на лечебната наука. Но за голямо съжаление, в ущърб на човечеството, той остава и днес непризнат и неоценен от медицинската професия като цяло.

Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел кли­нични експерименти със здрави изпитатели, за да докаже лекарстве­ните ефекти на различни вещества и създал система за провеждане на подобни клинични експерименти с лекарствени средства.

Ханеман е първият лекар, създал стройна и единна теория за произ­хода и лечението на хроничните болести у човека.

Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамич­но разстройство на здравето и затова лекуване означава не просто отстраняване на симптоми или болести, а възстановяване на здраве­то чрез специфична стимулация на естествените защитни меха­низми на организма.

Той ясно показа, че е правилно и много по-ефективно да се лекува болния човек, а не „болестта" по определени схеми на лечение, които изобщо не вземат предвид индивидуалността на пациента.

Ханеман изпревари своето време с векове. Или може би съвремен­ната медицинска мисъл изостава с толкова? Независимо от своята прос­тота и яснота, идеите му все още не могат да бъдат възприети от мно­зина. Достойна оценка на неговото дело вероятно ще бъде направена от идните поколения.
Глава З

ИСТОРИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПО СВЕТА НАКРАТКО

След като Ханеман положил основите на хомеопатията като научна система, тя започнала да печели популярност в началото и средата на миналия век, доказвайки своята ефикасност при лечението на болни от коремен тиф, холера и дифтерия по време на съответните епидемии.

През 1812 г, при оттеглянето на Наполеоновата армия от Москва, избухнала епидемия от тиф; тогава Ханеман излекувал 180 войници без да допусне нито един смъртен случай. По време на холерните епи­демии в началото и средата на миналия век в Русия и Англия, смър­тността при случаите лекувани с хомеопатия е била само между 9 и 16%, а в болниците, където е било прилагано алопатично лечение -между 50 и 70%. По време на холерната епидемия в Неапол през 1854 г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души, заболели от холера.



В САЩ най-голям принос за развитието на хомеопатията имат д-р Джеймз Тайлър Кент и немският лекар Константин Херинг.

Кент завършил медицина през 1871 г. Той се ориентирал към хомеопатията след като жена му, която се разболяла тежко, била излекувана чрез този нов за страната му метод. Кент насочил цялата си огромна енергия към изучаването и прилагането му и станал Професор по Хомеопатична Материя Медика, като преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ. Написал е ползваните и до днес Реперпориум на хомеопатичната материи медика, Лекции по хомеопатична философия и Лекции по хомеопатична материя медика. Кент разработил по определен начин лекарствените картини на много хомеопатични лекарства и въвел т. нар. „конституционални типове", за които ще стане дума по-нататък.

Историята на Херинг е също интересна и поучителна. Роден е през 1800 г. в Ошац, Саксония. Той е бил много любознателен и надарен и познанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични.

Изучавал медицина в Хирургичната академия в Дрезден и след това в Университета в Лайпциг, където е бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия учител да напише изобличителна статия срещу хомеопатията, но Роби отказал поради прекалена заетост и прехвърлил тази задача на младия Херинг, който много ценял. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правел дисекции на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Било му препоръчано ампутация на ръката като единствена надежда за спасяване на живота му. Но един негов състудент, който бил ученик на Ханеман, му предложил да опита с хомеопатия и това довело до бързото му и пълно излекуване. Това окончателно убе­дило Херинг в ефикасността на хомеопатията и статията, която той тряб­вало да напише срещу нея, така и никога не се появила на бял свят.

През 1838 г. той публикувал монография относно една епидемия от антракс (синя пъпка), като съобщавал за напълно излекувани всички случаи на животни и хора, на които е давал хомеопатични лекарства. Тук е добре да се спомене, че д-р Робърт Кох открил причинителя на антракса едва през 1876 г., след което започнал експерименти за тър­сене на лечение. А такова вече е било приложено успешно 40 години преди него и въпреки това, днес всички студенти по медицина знаят кой е Кох, но не и кой е Херинг.

По подобен начин един друг голям немски хомеопат, д-р Бьонингхаузен, през 30-те години на миналия век спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе ваксинацията срещу бяс (1885 г), но името на Бьонингхаузен и неговите успехи също както на Ханеман, Херинг, Кент и много други лекари-хомеопати, ни­къде не се споменават в медицинската литература. (Предполагам, че причините за тези „пропуски" ще ви станат ясни след като прочетете Глава 12.)

Херинг направил „доказвания" на много вещества и по този начин обогатил хомеопатичната фармакопея с ценни лекарства. Установил се в САЩ. Плод на четиридесетгодишната му практика там е единадесеттомния му труд „Водещи симптоми на хомеопатичните ле­карства".

В Англия хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин, пряк уче­ник на Ханеман, който основал Лондонската хомеопатична болница в 1849 година.

През тези почти 200 години, още плеяда знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на хомеопатията: Е. Неш, Д. Борланд, Дж. Кларк, Т. Ален, А. фон Липпе, П. Шанкаран, М. Блеки, М.Тайлър, Е. Хабърд и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия, се свързват и с името на големия гръцки хомеопат Георгос Витулкас.

Понастоящем в много страни по света има хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията е изключително силно развита в Индия и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.

Признание за качествата на метода е, че вече близо 160 години кралското семейство в Англия се лекува с него. Крал Джордж VI през 30-те години на нашия век, дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства - ХИПЕРИКУМ.

В Холандия около 47% от лекарите на обща практика, а в Англия -около 37% - изписват хомеопатични лекарства.



Лекарите в Европейската Общност практикуващи класическа хо­меопатия членуват в хомеопатични лекарски съюзи, които са обедине­ни в Европейски комитет по хомеопатия.

В много Европейски страни има асоциации на ветеринарните хирур­зи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например, около 10% от вете­ринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия.


Глава 4

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Най-висшият идеал на лечението е бързото, меко и трайно въз­становяване на здравето; с други думи, това е премахването и уни­щожаването на болестта във всичките й проявления по най-крат­ния, най-сигурния и най-безвредния начин върху основата на ясно разбираеми принципи."

(Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство" Афоризъм №2)

Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формули­ровка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобра­зява лечението и които са в съзвучие с природните.

Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО, за който вече говорихме.

Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на прин­ципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.Това означава, че след прегледа се назначава например само ПУЛСАТИЛА ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното да­ване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препа­рати) практикувано от някои „хомеопати" - например сутрин БЕЛАДО-НА, на обед - ПИРОГЕН, а вечер - МЕРКУРИУС, не е съобразено с „доказването" на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия (вж. Глава 14: „Видове" хомеопатия).

Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.

Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. За съжа­ление той е непознат на повечето лекари и студенти по медицина, тъй като при третирането на хора страдащи от хронични заболявания с обикновените алопатични медикаменти, не се постига истинско изле­куване и по този начин не се стига и до неговото проявяваме.

Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се пред­вижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:

- отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно за­боляване обривите започват да изчезват от главата към краката.

- отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат­ко време разстройство, което също преминава скоро.



- в процеса на лечение често за часове или дни се връщат ста­ри оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван". Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди четири години и т.н. В хомеопатията това проявяваме за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди ме­сеци или години се нарича „лечебна криза".

(При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).

Представа за „болестната картина" на всяко лекарство и действията му се получава от:

1. „Доказванията" на съответното вещество, от което се приготвя лекарството: т.е., то се дава на здрави доброволци, докато се изя­вят симптоми и обективни признаци, които внимателно и подроб­но се записват, както от хората, които го приемат, така и от тези, които наблюдават доказването.

2. Случайните отравяния с веществото, от което е приготвено лекарството, описани в медицинската литература.

3. Излекувани заболявания у някои хора с прилагане на същото лекарство.

4. Типове хора със съответни конституционални особености, при които лекарството е подействало най-добре, например: слаби тъмноко­си мъже, амбициозни, лесно раздразнителни, обичащи пикантни храни или пък руси, светлооки, склонни към напълняване жени, плачливи и непонасящи тлъсто месо и мазни храни.

Цялата тази информация се събира в хомеопатични лекарствени справочници, които на латински се наричат Реперториум и Материя Медика.

Глава 5


ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГРАНИЧЕНИЯ
ВЪЗМОЖНОСТИ:

Прилагана от лекари с необходимата подготовка, хомеопатията е с огромни възможности. Често тя се оказва ефективна там, където други лечебни методи не могат да помогнат.

Ако използвам общоприетата терминология бих казал, че с нея мо­гат да се лекуват хора с всякакъв вид заболявания, независимо дали се класифицират като вътрешни, нервни, психиатрични, хирургични, он­кологични, детски или пък инфекциозни. Но трябва да се запомни, че хомеопатията не лекува отделните болести като такива, а човекът ка­то цяло!

Хомеопатията е много добър метод за профилактика и поддържа­не на добро здраве. Чрез приложението й могат да се коригират “дреб­ните" функционални смущения и оплаквания дълго преди да се появят сериозни заболявания и патологични промени в органите и така бо­лестите да се пресекат в самото им начало. Предполагам, че на пове­чето от нас е добре познато усещането за вътрешен дискомфорт и че „нещо не сме добре", а в същото време обективните лабораторни и физикални изследвания не показват нищо обезпокоително. Точно това е моментът, когато трябва да се погрижим за здравето си. Нашето тяло не ни лъже и ако свикнем да го слушаме и да му обръщаме нужното внимание, ще си спестим много страдания.

Балансирайки умствено-емоционалното състояние, хомеопатичното лечение спомага за предпазване от задълбочаване на процеса в посока към развитие на патологични промени в тъканите, (вж. Глава 11 за значението на връзката ум-тяло).

Едно от най-ценните качества на хомеопатията е, че при децата дава възможност рано да бъдат коригирани някои неблагоприятни и тревожещи тенденции, например; склонност към чести инфекции - отити, бронхити, пневмонии; поведенчески проблеми; изоставане в раз­витието; нощно напикаване и др. Чрез навременното лечение в ранна детска възраст би могло да се намали или напълно премахне влиянието на прекараните от предишните поколения тежки заболявания като туберкулоза, рак, диабет, сифилис или гонорея, които са оставили своя отпечатък.

Единствено хомеопатията предлага много ефикасно лечение на със­тояния, възникнали от силен стрес при деца и възрастни - преко­мерна уплаха, загуба на близък човек и др.

Хомеопатичните лекарства се прилагат много успешно по време на бременността и раждането и при нужда в послеродовия период. За жената в климактериума хомеопатията също може да предложи ефи­касна помощ.

При тежко и нелечимо болни може да облекчи страданията и да удължи живота.

Хомеопатията намира добро приложение и във ветеринарната прак­тика и то в целия спектър от болестни състояния при животните, с тера­певтични възможности, близки до тези при хората. Ценно предимство на хомеопатичните лекарства пред алопатичните е, че те не се натруп­ват в месото и млякото, както това става например с антибиотиците. Освен това са и по-евтини.

По своя начин на въздействие и постижения, хомеопатията има зна­чителни предимства пред алопатията, както и в определени аспекти пред някои други лечебни методи:

• тя лекува целия човек, като обхваща всичките му оплаквания, а не само отделни негови симптоми и „болести"

• лекува и премахва причината за болестта, а не потиска само сим­птомите

• няма възрастови ограничения и противопоказания

• хомеопатичните лекарства не са токсични и не се натрупват в ор­ганизма както обикновените (алопатични) лекарства

• не се развива лекарствена зависимост и привикване

• хомеопатичните лекарства не действат просто чрез внасяне в ор­ганизма на определени химични вещества, както това става при ало­патичните лекарства, а стимулират собствените защитни сили на орга­низма и лечението протича по естествен начин, в съответствие с при­родните закони

• поради специфичния начин на действие на хомеопатичните лекарства, при инфекциозни заболявания болестотворните микроорганизми не могат да развият устойчивост към тях така, както това става при антибиотиците

• с хомеопатия могат да се лекуват последствия от травми - фи­зически или психически - станали преди много време - месеци и дори години (например нощно напикаване след силна уплаха, страхова нев­роза след засядане в асансьор, главоболие или епилепсия след трав­ма на главата и др.)

• хомеопатичният преглед и лечение дават възможност на човек да обърне повече внимание на някои страни на живота си, които до този момент не е забелязвал. Така хомеопатията спомага за развитието на едно по-голямо осъзнаване и отговорност към самия себе си.

• хомеопатичното лечение е по-евтино в дългосрочен план

• при производство на хомеопатични лекарства не се отделят вред­ни вещества в околната среда - т.е., то е екологически чисто и освен това щади природните ресурси. По данни на Немския хомеопатичен съюз използването на хомеопатични лекарства може да спестява са­мо в Германия милиарди марки годишно.

• при много ежедневни ситуации, прилагането й е лесно усвоимо и дава бърз резултат: настинки и грипоподобни заболявания, някои трав­ми и др.

ОГРАНИЧЕНИЯ:

Хомеопатията не е панацея за всички човешки страдания и като всеки друг лечебен метод си има своите ограничения. Важно е всеки метод да бъде прилаган тогава, когато е от най-голяма полза за болния. В много случаи на травми или напреднала патология, хирур­гичната намеса е желана и неизбежна, но и тогава хомеопатичните лекарства могат да бъдат от голяма помощ. Понякога е необходимо също преливане на кръв или специални разтвори, както и провеждането на други животоспасяващи действия.

С хомеопатия не може да се компенсира липсата на някой орган и неговата функция - например при отстраняване на щитовидната жлеза при определени показания или при инсулинозависим диабет, пациен­тите трябва да продължат приемането на липсващите в организма им хормони - съответно на щитовидната жлеза и на панкреаса. При хора на хемодиализа също не може да се очаква възстановяване на бъбре­ците и премахване на необходимостта от нея. Но това, което хомеопатията може да направи в тези случаи е да повиши самочувствието и тонуса на болните и да облекчи състоянието им, както и да забави раз­витието на усложнения, което разбира се, никак не е малко.

Не трябва да се забравя, че крайният резултат зависи от няколко ограничаващи фактора:

1. От страна на пациента:

• от степента на увреждане на здравето му и от степента на съх­ранение на защитните му механизми

• от изчерпателността на информацията, която дава на лекаря, както за сегашното си състояние, така и за предишните си проб­леми и заболявания в семейството

• от готовността му да съдейства в процеса на лечение (някои хора не спазват определени условия, които са необходими за постигане на положителен лечебен резултат, когато се назна­чи хомеопатично лекарство)



2. От страна на лекуващия:

• преди всичко от познанията и уменията, които притежава



3. От страна на лекарството:

• негодно лекарство

4. Друго:

• случайно антидотиране


  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница