Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов

ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА -

ПРОИЗХОД И ПРИГОТВЯНЕ. НАЧИН НА ПРИЕМАНЕ. СЪХРАНЕНИЕ
Произход и приготвяне:

Хомеопатичните лекарства се получават от няколко източника:

• растения

• минерали

• метали и техни съединения

• здрави животински или човешки тъкани и секреции (саркоди)

• патологични животински или човешки тъкани и секреции (нозоди)

• неизмерими или непретеглими: електричество, слънчева свет­лина, лунна светлина, северен или южен магнитен полюс и др.

Практически от всяко вещество би могло да се получи хомеопатично лекарство, но то става такова само след “доказването" му върху здрави хора. Последните години бяха извършени „доказвания" на шо­колад, водород, германий, гранит, мрамор и др.

Хомеопатичните лекарства се приготвят в специализирани лабо­ратории чрез т.н. метод на „потенциране", който се състои в последо­вателни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестили­рана вода и последващи сунусии (т.е. енергични разтръсквания).

Ценното на този начин на обработка е, че дори силно отровни ве­щества се освобождават от своята токсичност и се превръщат в живо­тоспасяващи лекарства. Най-ефикасните хомеопатични лекарства при тежки и септични състояния, се получават именно от отровните ве­щества и растения.

Използват се няколко метода на разреждане:

• десетичен - при който всички последователни разреждания се правят в съотношение едно към девет (изходно вещество към раз­творител). Потенциите от този вид се обозначават с римските цифри

Х (икс) или D (де), изписани след цифрата означаваща съответно­то разреждане - например: 10, 30, 6Х, ЗОХ и т.н.;

• стотичен - разрежданията са в съотношение едно към деветдесет и девет. Обозначават се с римската цифра С (це), но често тя се изпуска - например: 6С, 30(С), 200(С) и т.н.

• LМ (ел ем) - при тях първоначално се разрежда последователно три пъти едно към деветдесет и девет и след това полученото раз­реждане ЗС се разрежда едно към 50 000.

При изписването на съответното хомеопатично лекарство се изпол­зват латинските наименования на изходната суровина, като след него се отбелязва съответната потенция.

Потенциите между 1С и 12С (съответно 10 и 240) се приемат за ниски, между 12Си ЗОС (съответно 240 и 600) за средни, а над ЗОС (600) за високи. Високите разреждания над 200С се обозначават с М (ем). Например разреждане 1000С = 1М, 10000С = 10М и т.н..

Интересно е да се знае, че след разреждане 12С практически не остава нито една молекула от изходното вещество в разтвора. Въпреки многобройните изследвания по цял свят, все още няма единна теория, обясняваща точния начин на действие на хомеопатичните лекарства. Смята се, че те оказват влияние върху по-фините енергийни структури на тялото, служейки като отключващ фактор за стимулиране на защит­ните сили на организма, впоследствие активирайки на физическо ниво съответни физиологични системи.

Хомеопатичните лекарства се приготвят в течен вид, както и под формата на таблетки, гранули и рядко - прахчета.

За съжаление, в аптеките в страната не се продават хомеопатични лекарства от много от известните европейски фирми. Тези, които все пак се намират, могат да се използват за първа помощ от неспециалисти при ситуации­те описани в книгата, но не и за лечение на хронични или на по-тежки остри заболявания.

Начин на приемане:

Хомеопатичните лекарства се приемат през устата. Тя трябва да е чиста, като 10-15 минути преди и след това е желателно да не се яде и пие нищо, да не се пуши и да не се мият зъбите. (Разбира се, в случай на спешно състояние те се дават веднага, независимо от тези усло­вия) . Ако са на таблетки или гранули, една таблетка или две, три грану­ли се смучат докато се разтворят или пък се сдъвкват. Ако са във вид на течност, няколко капки или милилитра се задържат за 20-30 секун­ди в устата, след което се гълтат.

По време на лечението с хомеопатия е желателно да се избягва консумацията на кафе, чай от мента или други билки, съдържащи сил­но миришещи етерични масла, както и масажи с такива. Ако пациен­тът е свикнал да пие големи количества кафе, то трябва да изминат поне няколко часа между пиенето му и приема на лекарството, но е добре да се има предвид възможността за антидотиране на лечението в тези случаи.

Съхранение:

Уместно е хомеопатичните лекарства е да се съхраняват на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място, далече от силни миризми и електромагнитно лъчение и при температура не надвишаваща 30 гра­дуса по Целзий. Майчините тинктури от различни растения трябва да се държат на хладно. Те не са така дълготрайни както потенцираните препарати.

Хомеопатичните лекарства могат да запазят своята годност дори десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.

Глава 7

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ЛЕКУВА С ХОМЕОПАТИЯ

Хомеопатичното интервю, както е прието да се нарича, е обикно­вено с продължителност от един до два часа, когато се преглеждат хора с хронични заболявания. Понякога, при неясни и объркани слу­чаи, е необходимо да се проведе допълнителен разговор с пациента или с някой от неговите близки, преди да се назначи хомеопатично лекарство.

Въпросите, които ви задава лекарят-хомеопат биха могли да ви изглеждат доста необичайни и без видима връзка с основното оплаква­не, поради което сте дошли да търсите помощ. Например, страдате от „мигрена", а ви питат какви храни обичате да ядете и кои не понасяте; в какво време - студено или топло се чувствате по-добре; в каква поза предпочитате да спите; дали са ви топли или студени крайниците; по кое време на денонощието се чувствате по-бодър или по-отпуснат и неработоспособен и много други.

Това е така, защото както вече беше пояснено хомеопатичното ле­карство не се изписва за определени „болести", а въз основа на тоталността от симптоми, които ни представя пациентът и те трябва да бъдат внимателно изяснени.

Трябва да се поясни, че хомеопатичният преглед не изключва дру­гите рутинни физикални прегледи и лабораторни изследвания, тъй ка­то всичко в човешкия организъм е свързано и всички показания тряб­ва да се вземат предвид. Многогодишната световна практика показва, че най-добрите хомеопати в света са били и изключително образовани и опитни лекари.

Един факт, който понякога много учудва пациента е, че след прегле­да може да му се даде еднократно само една таблетка или няколко капки от лекарството! Това е така, защото хомеопатичното лекарство е стимул за организма да започне самолечение и действието му продъл­жава дълго време след като се прекрати неговото вземане. Разбира се, в някои случаи е уместно лекарството да се приема няколко дни до една седмица или по-дълго, но това се решава индивидуално.

Обичайна практика по света е лекарят-хомеопат сам да дава на па­циентите хомеопатичните лекарства, които назначава. Тях той предва­рително е закупил от реномирани фирми-производителки на хомеопатични лекарства. Пациентът обикновено се насочва към аптеката само ако лекарството, което е необходимо за лечението му е по-рядко из­ползвано или пък е в потенция, която лекуващият няма на разположе­ние.

Разбира се, хомеопатичните лекарства за първа помощ, могат да се закупят от всеки и да се прилагат при нужда.
Глава 8

ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХОРА С ОСТРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Истинските остри заболявания обикновено протичат по два начина: те или се самоограничават и след като достигнат определена степен на развитие, организмът се справя с тях и преминават без да оставят последици или водят до смърт. Има и трети вариант - човекът не се възстановява напълно след прекарано инфекциозно заболяване и с ме­сеци, дори години може да се чувства недобре.

Колкото по-остро и тежко протича заболяването, толкова по-бърз е и отговорът в резултат на хомеопатичното лекарство! Това означава, че при остри случаи подобрението трябва да започне след няколко минути до няколко часа. Ако такова не се установява и след повтарянето на лекарството, най-вероятно то е погрешно избрано и трябва да се търси по-подходящо.

Обикновено при острите заболявания не се наблюдава „лечебна криза", както при хронично болните, а веднага настъпва подобрение.

С постепенното затихване на оплакванията се разрежда във вре­мето и приема на хомеопатичното лекарство!

С помощта на хомеопатията обикновено лесно и без усложнения се преодоляват грип, настинки, и почти всякакви инфекциозни заболява­ния и алергични реакции.
Глава 9

ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХРОНИЧНО БОЛНИ ХОРА

Пациентите, които идват да се лекуват, обикновено приемат едно, но по-често няколко алопатични лекарства, което може да затрудни доста лекуващия. Това е така защото те потискат симптомите, които организмът се стреми да изяви, когато е болен, а от друга страна сами­те лекарства дават често странични ефекти. Понякога не може да се разбере кои от симптомите, които ни дава пациентът са в резултат на болестта и кои - в резултат на приеманите алопатични лекарства.

Много е жалко, че повечето хора решават да се лекуват с хомеопатия, след като години наред са опитвали безрезултатно какви ли не други терапии. Понякога в такива случаи патологичните изменения в тъканите са напреднали твърде много и състоянието може само да се облекчи, но не и да се постигне пълно излекуване.

Бих посъветвал всички, които са болни, да търсят първо помощта на естествените, лечебни методи каквито са хомеопатията, гладолечението, акупунктурата, йога, рефлексотерапия и други, които очистват организма от токсини и стимулират собствените му защитни сили.

След приемане на хомеопатично лекарство, реакцията е различна при всеки пациент. Някои веднага усещат вътрешно благополучие и разположение на духа, каквото рядко са изпитвали преди това, заедно с подобрение на всички или на повечето физически оплаквания. Раз­бира се, това е най-желаната реакция, за която иска да чуе всеки хомеопат.

Понякога първоначалните симптоми временно се влошават за крат­ко време или пък се появяват симптоми на болести, от които пациентът е боледувал преди, което показва, че те не са били наистина излекува­ни - това е т. нар. „лечебна криза", за която вече стана дума (вж. Закон на Херинг в Глава 4). Изявяването на тези стари симптоми обик­новено продължава от няколко часа до няколко дни, след което жизне­ността на човека се възвръща и оплакванията бързо отминават. Много рядко лечебната криза може да продължи по-дълго - до две,три седми­ци - и това става обикновено при хора с кожни или други заболявания потискани дълги години с алопатични лекарства. Но дори и при тези лечебни кризи, ако човек се чувства по-спокоен вътрешно, това значи, че лекарството е правилно избрано, трябва да се изчака търпеливо и ако е възможно да не се приемат други лекарства през това време.

Понякога първоначалните реакции са много фини. Те могат да пре­минат почти незабелязано и да бъдат пропуснати от лекуващия, особе­но ако няма опит и достатъчно познания.

Ако не е назначено правилното лекарство има две възможности: едната е, че пациентът няма да получи никаква реакция, а втората е -временно да се изявят някои симптоми на “доказване" на лекарството, например: главоболие, леко разстройство, обрив и др., които са бързопреходни и отминават без да оставят каквито и да било трайни не­желани последствия.

Трябва да се има предвид, че при хора с продължавали дълго или пък тежки хронични заболявания, нелекувани или пък потискани дъл­ги години с алопатични лекарства, не може да се очаква моментално подобрение, а трябва да изминат обикновено няколко седмици до ня­колко месеца, преди да се забележи положителен резултат. Често в такива случаи се налага назначаването на 2, 3 или повече хомеопатични лекарства (разбира се, не едновременно!) в период от една или две години, докато настъпи трайно стабилизиране и подобрение и тук е особено необходимо разбиране и търпение от страна на пациента.

МЯСТОТО НА ХОМЕОПАТИЯТА В ОБЩИЯ ЛЕЧЕБЕН ПЛАН

Не бива да се бърка с билколечението (фитотерапията) независи­мо, че много от хомеопатичните лекарства се получават от растения и понякога, макар и рядко, при лечението се използват тинктури (спир­тни настойки) от някои от тях, особено за външна употреба при раз­лични наранявания.

Хомеопатичното лечение би могло да се съчетае с психотерапевтични консултации в случаите, когато човекът има сериозни психо-емоционални проблеми.

Не е желателно едновременното съчетаване на хомеопатично ле­чение с акупунктура, рефлексотерапия, биоенерголечение, Рейки и дру­ги енергийно въздействащи методи, тъй като може да се получи обър­кване в реакциите на организма и да не може да се прецени добре какво става.

Допустимо е хомеопатичното лечение да се съчетава с фитотера­пия, само при по-сериозни и тежки случаи, след конкретна преценка на индивидуалното състояние. Освен това като естествена част от здра­вословния начин на живот, човек може да се придържа към един по-балансиран начин на хранене и двигателен режим.

Въпросът за едновременното прилагане на хомеопатични и алопатични лекарства е по-деликатен. Всеки случай е строго индивидуален и подходящия начин на лечение би могъл да прецени най-добре лекарят-хомеопат.

Хомеопатията чудесно може да се допълва с хирургичното лечение, там където то е неизбежно.
Глава 11

ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД В МЕДИЦИНАТА: БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД

„Лекарят требва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее."

Харви Къшинг (американски неврохирург)

Най-общо можем да кажем, че те се подреждат във възходящ ред по следния начин - физическо (най-маловажно), следва умствено-емоционалното и най-високо стои духовното ниво. Във всяко от тях също има йерархия - например във физическото, най-важен е главният и гръб­начният мозък, после сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като кожата е най-периферният и относително най-маловажен орган.

Ако по време на терапията се наблюдава преместване на ув­реждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни цен­трални органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъп­ва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е., придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни вътрешни органи, очевидно болестта се потиска и за­дълбочава, а не се лекува.

Ще използвам за пример нещо, което често се среща в практиката. При лекаря-хомеопат идва за преглед дете, което страда от няколко години от бронхиална астма. При снемане на анамнезата се установя­ва, че тези оплаквания са се появили скоро след изчезването на об­рив, който е бил мазан продължително време с някакви кремове (чес­то кортикостероидни). Родителите, както и повечето колеги мислят, че обривът се е излекувал, а се е появила „нова" болест. Но всъщност това е „старата" болест, която е била потисната и сега просто се изявява на ново, но този път по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи - в случая белите дробове. Когато се даде правилното хомеопатично лекарство се наблюдава следният процес: първо изчезват оплакванията свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът, което показва, че е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време изчезва и той и детето е вече наистина здраво.

Трябва да разберем, че щом организмът изявява някакви симпто­ми, това означава, че нещо в него не е наред. Даването на алопатични лекарства насочени само към премахването на определени оплаква­ния с цел „бързо лечение", е опасна практика, защото както вече пояс­них, това не лекува причината за страданието. Въпреки, че понякога може да настъпи моментно облекчаване, болестта продължава да тлее в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполуч­ливо е казано: „Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест". Т.е., ние отстраняваме именно онова, което ни предупреждава за опасността.

Сами по себе си, симптомите не представляват болестта, а са израз на уникалния начин на реакция на организма към стреса и уси­лията за преодоляването му. Следователно, те трябва да се разбират и оценяват, а не просто да бъдат потискани. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да защити организма по най-добрия начин. Хомеопатията е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същата посока, както и защит­ните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта.

Не можем да се научим да лекуваме истински, ако нямаме ясна пред­става за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението!

При някои хора болестта е средство да избягат от проблемите си и в такива случаи нашите опити да им помогнем в посока към истинско излекуване ще останат напразни, ако те не се осъзнаят и сами не пред­приемат мерки, за да променят живота си.

Медицинската наука не би могла да напредне истински, ако не взе­ме за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената (нещо, което е било известно на мъдреците преди хилядолетия) и фак­та, че човекът, на всичките нива на своето съществуване, непрекъсна­то е в двупосочно взаимодействие с окръжаващата го среда. Хипократ е твърдял, че да, си здрав, означава да си постигнал хармония, както със самия себе си, така и с околния свят и че здравето е едно динамич­но равновесие, поддържано от живот в съответствие с природните за­кони. Той е вярвал, че това, което става в ума засяга и тялото и, че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като дори се взема предвид средата, в която той живее и работи. Ето какво казва известният съвременен учен Фритьоф Капра в своята книга „Дао на физиката": „Единството на Вселената...е едно от най-важните открития на съвременната физика... Квантовата теория изостави идеята за от­делно съществуващите обекти....Тя започна да разглежда Вселената като мрежа от взаимнопреплитащи се физически и умствени връзки, чиито части могат да се определят само посредством връзката им с цялото."

Концепцията за здраве, с която работи сега официалната медицина е твърде ограничена. Да си здрав не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш в охолство.

Моделът на идеално здраве, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духовно. Той се изразява чрез: съвършено физическо здраве; освободеност от страсти и емоции, кои­то пречат на яснотата на мисленето ни и като резултат постигане на душевен мир и спокойствие; освободеност от себичност в ума и на духовно ниво - смирение и вдъхновеност за безкористно служене на човечеството. В това съвършено състояние, човек е изпълнен със със­традание и безкористна любов и е олицетворение на мъдростта. Раз­бира се, здравето има много измерения. То не е статично и никакви „магически хапчета" не могат да ни помогнат да го доближим истински. Пътят към него продължава цял живот и изисква нашите осъзнати усилия.

Истинското лечение е свързано с духовното израстване и разкрива­нето на пълния творчески потенциал на индивида, използван за благо­то на всички. Човек може да е здрав и силен физически, но ако в дейс­твията си към околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е болен дълбоко в своята същност.

Задачата на холистичния лекар е не само да прилага медикаменти и операции, а да помогне на пациента да разбере и да премахне преч­ките стоящи на пътя на неговото себеосъщесвяване в живота. Но за да може пълноценно да помага на другите, самият лекар трябва да е пос­тигнал определена степен на осъзнаване и интетгритет.

Холистичната медицина не представлява просто сбор от различни лечебни методи. Тя има за своя основа философията на холистичния подход и включва хилядолетната мъдрост и опит, натрупани по отно­шение на целия човек, включително и всичко смислено и полезно от достиженията на съвременната медицинска наука и техника. Няма ни­то един метод, който да е сам по себе си напълно холистичен и да об­хваща всички аспекти на здравето и болестта. За да постигнем успех в лечението, трябва да имаме добри познания за възможностите на от­делните методи и техните ограничения и да прилагаме този или тези, които са най-подходящи за дадения човек и момент.

Един въпрос, на който засега в медицината все още не се обръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя особено важно място, това е връзката ум - тяло и значението на психоемоционалното състояние за възникване на болест във физическото тяло.

През 1870 година, известният хирург Сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за жизнено важната роля, която играе депресията при възникването на раковите заболявания. Д-р Франц Александър, психиатър от Чикаго, заявява през 1939 година, че „много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от все­кидневния живот на индивида в борбата му за съществуване." Тези негови идеи залягат в основата на психосоматичната медицина.

Затова е много важно да разберем същността на стреса, природата и начина на работа на ума и по какъв начин промяната на нашето пси­хическо състояние се отразява на физическото ниво. Сравнително но­вата наука психоневроимунология ни дава отговори на тези въпроси.

Стресът представлява неспецифичен отговор на тялото на всяко пос­тавено пред него изискване. Той може да се дефинира още като усло­вие в средата, което изисква поведенческо приспособяване. Няма го­лямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживя­вания. За стрес във физиологичния смисъл на това понятие може да се говори, когато той завършва с адаптация, т.е. без развитие на преход­ни или трайни патологични процеси - т.нар. еустрес. Стресът, при кой­то се нарушава адаптацията на организма в резултат на което се раз­вива болестен процес, се нарича дистрес. фактически, когато в меди­цинската практика се говори за стрес, се има предвид именно дистресът.

Хроничният стрес потиска имунната система, която отговаря за уни­щожаването на микробите и абнормните ракови клетки, образуващи се в тялото. Освен това, по определени физиологични механизми, той пре­дизвиква увреждания в сърдечно съдовата система, като може да спо­могне за развитие на исхемична болест на сърцето , инфаркт, удар и др. От това как приемаме нещата, които ни се случват, зависи и адаптационната ни реакция към стреса и съответно по-голямото или по-малко натоварване на организма.

При всяко следващо поколение се добавят нови стресови моменти: бързи промени във всички области на живота, алиенация, тероризъм, безработица, замърсяване на околната среда. Вместо да направи съ­ществуването ни по-лесно, техническият прогрес всъщност увеличава стреса в ежедневието ни, превръщайки ни в негови жертви. Човечеството вече разполага с мощни оръжия за масово унищожаване и тях­ното използване може да зависи от прищевките и небалансираността на някой и от глупостта и невежеството на други, които са готови да го следват. Всеки ден чуваме за някой внезапно полудял масов убиец, за военни конфликти и потресаващи атентати, при които измират много човешки същества. Оказа се, че постиженията на науката не само не допринасят за духовната еволюция на човечеството, но дори я възпре­пятстват и заплашват с унищожение Земята.

Бързо променящият се свят поставя пред нас изисквания за прис­пособяване, на които повечето хора не могат да отговорят адекватно. А възможностите ни за справяне със стреса и качеството на живота ни зависят изключително от начина ни на мислене. Затова, правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст, могат да бъ­дат ключ към разрешаването на много проблеми в живота и предпазването от значителен брой заболявания.