Глава 12
ЗАЩО ХОМЕОПАТИЯТА И ДРУГИ ПРИРОДНИ
МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ЗАЕЛИ
МЯСТОТО, КОЕТО ИМ СЕ ПОЛАГА В МЕДИЦИНАТА
„Западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата."
Рене Дюбо (бактериолог, лауреат на Нобелова награда)
Още от самото начало на развитието на медицинската мисъл, в нея са се оформили две течения: едното е смятало, че симптомите са болестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик, а другото (чийто представител е бил Хипократ) - че симптомите, чрез които се проявява болестта, са израз на саморегулиращата функция на организма, която трябва да се подпомогне с естествени методи - дозирано гладуване, чист въздух, билколечение и др.
Безспорно активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и желателна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на Природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма.
Голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на ограничената материалистическо-механична парадигма в медицината през последните няколко века, оказва редукционистичният подход на френския философ от 17 в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическо тяло. Изучаването на всяко от тях, според него, изисква отделна методика. (Това изкуствено поддържано разделяне на човека на две части - материална и духовна - е донякъде и в резултат на конфликта между Църквата и Науката. Първата се е стремяла да не загуби властта и влиянието си над масите, а втората е била принудена да прави компромиси, за да може да се развива по някакъв начин.)
В подкрепа на гореспоменатия подход се появили и някои медицински теории, отново във Франция. Една от тях е теорията за специфичната етиология. Според нея, всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е подхранена от откритията на немския бактериолог Робърт Кох и френския химик и биолог Луи Пастьор. Но идеята идва още от времето на древногръцкия философ Аристотел, който считал, че болестта е разпознаваема по определени признаци и най-важното е да й се даде някакво име. Ако проблемите са във физическото тяло, то би трябвало да им въздействаме с физически средства. С други думи, ако някой орган е болен, отрежи го!
Постепенно пациентът беше превърнат в „бойно поле", на което се води „битка" с болестите. На него започна да се гледа като на болестна единица, дори само като на болен орган, а не като на болен човек. С развитието на техниката, докосването, този успокояващ и лечебен сам по себе си жест, изчезна. То беше заместено с включването на пациента към различни сложни апаратури и със сухи и „обективни", нерядко съмнителни в своята достоверност данни от лабораторни изследвания. Лекарят започна да се превръща в придатък на машината и да губи вътрешния контакт с болния. Създаде се митът за неговата всесилност. Това само сложи непосилно бреме върху плещите му и в същото време премахна необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на лекуващия се. Хората свикнаха с идеята, която се лансира от медицинската индустрия за „магическото хапче", което ще ги освободи от страдания.
Напредъкът на медицината започна да се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост - една огромна и богата сила, подкрепяща алопатичния подход. Здравеопазването все повече и повече започна да се обвързва с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Самата медицина беше превърната в индустрия, от която се печелят милиарди.
Преди 100 години в САЩ е имало 56 хомеопатични болници, 9 детски хомеопатични болници и 15 санаториума, десетки хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които се е изучавала не само хомеопатия, но и фитотерапия, гладолечение и други природни методи на лечебно въздействие върху болния човек. Между 14 и 25% от всички практикуващи лекари в различните щати са прилагали хомеопатия.
В началото на века Рокфелер и Карнеги фондации започнали активна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Тяхната цел е била създаването на медицинска професия „вдъхваща респект", в която се обучават изключително бели мъже от висшата класа (а не мъже и жени от всякакви раси и социални прослойки, както е било дотогава) и чиято философия се базира на материалистично-механичния подход, за който вече стана дума и на използването на алопатични лекарства. В същото това време кланът Рокфелер е бил вече активно въвлечен в производството и продажбата им. Това все още ново „лечение", родено в резултат на напредъка на химическата и развиващата се фармацевтична промишленост, е било разпространено изключително само сред богатите. Народът се лекувал с природни методи.
През 1909 г. фондация Карнеги изпраща един мъж на име Абрахам Флекснер на обиколка из САЩ, за да посети всички медицински учебни заведения - от най-малкото до най-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получат финансова помощ, за да се развиват, Флекснер подбрал само по-големите и богати медицински центрове, които били склонни да приемат предлагания от Карнеги и Рокфелер лечебен модел, базиран на една едностранчива и вредна философия. За всички по-малки и прилагащи изключително природни методи на лечение медицински колежи, посланието било: „Или се съобразете с това, което ви предлагаме или ще престанете да съществувате".
Останали без подкрепа, те започнали да затварят един след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започнала война за ликвидирането им.
Така правото на избор на населението по какъв начин да се лекува, било постепенно отнето.
През последния век се наложиха терапевтични методи, които са не толкова ефикасни, а икономически изгодни и то не за болния, а главно за производителите на алопатични лекарства и медицинска апаратура. Ако се замислим за малко, лесно ще установим, че медицината донякъде е заприличала на мода - днес един антибиотик, утре - друг; днес един вид операция, утре - друг; днес една теория, утре - друга. Неоспорим е фактът, че с усъвършенстването на техниката и с многобройните открития, беше постигнато изключително много в овладяването на кризисни ситуации. Но за хората с хроничните болести този напредък не донесе почти нищо положително.
Най-големият недостатък на съвременната медицина е, че тя не работи според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които често се преценяват изолирано от смисъла, който имат в контекста на цялостния живот. Продължават да властват и да се преподават остарели теории, а в същото време не се обръща нужното внимание на нови важни проучвания и открития.
В края на XVIII век, френският химик Лавоазие утвърждава доктрината, че животът е химична функция и че храната е горивото. В такъв случай достатъчно би било да се изчислят калориите, които се изгарят от организма и да се достави същият брой калории с храната. По-късно бяха открити витамините, ензимите и много други важни субстанции, но това не промени съществено официалната гледна точка. Бяха формулирани първият и вторият закон на термодинамиката, а именно: Закона за запазване на масата и енергията и Закона за ентропията гласящ, че с течение на времето, всички неща се разлагат до техните най-прости и стабилни форми и цялостната енергия в системата се придвижва от едно по-високоорганизирано състояние към едно по-ниско. Дори и сега, някои учени продължават да поддържат становището, че няма съществена разлика между взаимодействието на веществата извън човешкото тяло и вътре в него.
Опитите проведени през нашия век, съвсем очевидно показват точно обратното: двата закона на термодинамиката не важат за живата природа. Тази позиция е поддържана и от Луи де Бройл - физик и баща на вълновата механика. Блестящият френски учен д-р Луи Кервран, член на Ню Йоркската Академия на науките, подробно е документирал биологичната трансмутация, която е свързана с превръщане в тялото на едни химични елементи в други и се осъществява чрез директна обмяна между ядрата на различните елементи. Биологичната трансмутация е процес, който не е химичен и е напълно различен от сливането или разцепването на атома във физиката. Посредством съдействието на биологичните ензимни системи, при него се изисква една милионна част от енергията, която би била необходима да се повтори евентуално това от ядрената физика ин витро. Хранителните нужди на всеки се определят до голяма степен от количеството ензими в наличност в организма му за биологична трансмутация. Колкото по-здрав става човек, толкова по-малка нужда има от хранителни добавки. Колкото по-силна е жизнената му енергия, толкова повече сили има за да трансмутира. С това биха могли да се обяснят и многото случаи на светци или йоги, живяли или живеещи с оскъдно количество дори еднообразна храна.
Пренебрегването на важността на взаимовръзката ум и емоции -тяло и физическо страдание (за нея вече стана дума е предишната глава) в никакъв случай не допринася за развитието на лечебната наука.
Непрекъснато се издигат лозунги от рода на; „На борба с рака!", „На борба със СПИН-а!". Но съвсем очевидно е, че ракът, спинът и много други „болести", не са някакъв „враг", който дебне зад близкия ъгъл, а са симптоми на болния ни начин на мислене и живот и са свързани със сериозно отслабване на имунната защита на организма като резултат от това.
Животът ни е организиран и направляван по начин, който засилва чувството ни, че сме „жертви" на външни обстоятелства и ни подтиква да предоставяме нашата отговорност на външни фактори. Така ние губим контрол върху него. Погледнете например рекламите, с които непрекъснато ни бомбардират - всички те носят посланието, че ако искате да изглеждате добре или да бъдете харесвани, трябва да използвате определен крем или парфюм или да ходите облечени по определен начин; ако имате здравословни проблеми и искате да се избавите от тях, пийте това или онова хапче, което ви се предлага и т.н. Повечето хора предпочитат да прехвърлят отговорността върху някой друг и да играят ролята на „невинно дете", като по този начин избягват усилията, необходими за вътрешната им промяна и мислят, че може би правят живота си по-лесен. Но всъщност, така стават зависими от една система, която експлоатира енергиите им за егоистичните си цели.
Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил заложен и който все още продължава да действа, от една страна поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си, вредни за болния методи и манипулации. С тях той може дори и допълнително да увреди здравето му, но затова няма да бъде подведен под съдебна отговорност. В същото време, ако реши да помогне по начин който не е признат за „официален", дори и да има успех, рискува да бъде изложен на присмех, както и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции и дори да изгуби правото си да практикува. Това е една от причините, поради която много лекари, проявяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги прилагат - просто защото могат да си навлекат неприятности. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Левин от Калифорнийския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: „... Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни... Независимо от факта, че повечето лекари са съгласни, че химиотерапията е като цяло неефективна, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия."
От друга страна, пациентът е умело манипулиран и поставен в изкуствено създадена зависимост спрямо лекаря, бих казал в едни патриархално-синовни отношения, които често изключват свободния му избор. Държа да подчертая, че той самият има вина, защото допуска това да стане.
Непрекъснато чрез средствата за масова информация се тръби за поредното „откритие", което щяло да спаси човечеството от артрита, рака, спина или Бог знае каква друга болест. Но човечеството продължава да страда и умира и дори още и от нови болести. В същото време мерките, които се предприемат за повишаване на здравната култура на хората относно истинската причина за заболяванията и тяхната същност са твърде недостатъчни.
Образованието, което се предлага на децата още от най-ранна възраст е насочено не към развиване и разкриване на естествени човешки добродетели и любов към Природата, а към стимулиране на меркантилен и технократичен начин на мислене, който втвърдява сърцата им и осигурява почва за развитието на бездушни бъдещи експлоататори и престъпници, които ще гледат преди всичко собствения си интерес.
Това, което най-много липсва на днешната медицина е хуманизмът. Не искам да кажа, че лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, повечето от тези, които са се посветили на това благородно служене на човечеството работят искрено и ежедневно спасяват хиляди хора, но за съжаление са ограничени в помощта, която са способни да окажат и то не защото не могат, а поради факта, че не им се създават оптимални условия за това.
За да не изглеждам голословен бих искал да приведа няколко примера:
През 1933 г. Ройъл Райф, учен-биолог от Сан Диего, САЩ, изолирал вирус, за който твърдял, че е главна причина за развитието на ракови заболявания при някои хора. Използвайки светлинен микроскоп, който той самият конструирал, с увеличение и разделителна способност все още недостигнати от светлинните микроскопи и днес, Райф успява да наблюдава живи вируси, които могат у възприемчиви хора да предизвикат развитието на ракови заболявания, полиомиелит, херпес и други заболявания. След като излекувал раковоболни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина, провел успешен опит с хора през лятото на 1934 г. Всички 16 от 16-те пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с предложения безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех. Но през 1939 г. Американската медицинска асоциация (АМА) използвала цялата власт, с която разполагала, за да спре всички научни изследвания с уреда на Райф. Лекарите, прилагащи неговия метод били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори затвор. Самият Райф бил вкаран в затвора, след скалъпен нечестен съдебен процес, който го изпълнил с горчивина и го довел постепенно до алкохолизъм. То й починал в 1971 г. - годината в която Никсън обявил „война на рака".
През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които имат благоприятен ефект при ракови заболявания. Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Джон Хокеи започнал да експериментира с животни като прибавял и популярни домашни лекове към билките.Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокеи, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан „най-големият мошеник на века", той бил многократно арестуван, повече от който и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, неговата клиника, която той преместил в Далас, Тексас през 50-те, станала най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора. Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А.Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дни, за да докаже правотата си. В такива случаи, пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното си положение. Когато братът на г-н Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил в клиниката му и бил излекуван. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточения му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години Хокеи се видял принуден да премести клиниката си извън САЩ.
Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда казва: „Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от идеите му бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно, при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи...Тези, които той излекува остават като свидетелство за истинността на неговите идеи."
Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи медицина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. След завършването си е назначен за директор на специализираното отделение за туберкулозно болни в Мюнхенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - световно известен гръден хирург и авторитет по туберкулоза.
Като студент, Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с диетичен режим, който сам си съставил, той се излекувал от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечима тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е намерено лечение на кожната туберкулоза и описва опита проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички 450 болни, 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това, той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета.
През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково-болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от постиженията му, измисля претекст за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани от рак хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му е била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, които представил, включително и показанията на излекувани от него, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил „щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.
Д-рУилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на свободните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защитава докторат по химия като „специалист по свободните радикали", а по-късно става професор по химия и хистопатология в Мичиганския медицински университет и професор по физиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Може би трябва да отбележим, че Уилям Кох е племенник на споменатия вече Нобелов лауреат Робърт Кох - откривателят на туберкулозния бацил.
В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден разтвор на определени вещества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за многобройни излекувани случаи на хора болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии с негова помощ в съчетание с особен диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време, предизвиква превръщането на токсините в антитоксини, което постепенно прочиства тялото и настъпва излекуване.
Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (РОА). Но уредите на РОА не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът в разтвора, бил в нищожни количества. Над 600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свидетелстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преследване той се преместил в Рио де Женейро през 1953 г. където продължил научната си и лечебна работа. През 1967 г. умрял в Бразилия от отравяне при странни обстоятелства.
Разбира се, още много подобни случаи биха могли да бъдат цитирани, включително и от стария континент, но за това ще бъде необходимо да се напише отделна книга. И все пак ще си позволя да се спра на още два от съвсем новата история на САЩ и Канада.
През юли 1985 г, агенти на Управлението по храните и лекарствата в САЩ нахълтват в клиниката за лечение на раково болни на д-р Станислав Бурзински в Хюстън, Тексас. По това време той вече е бил постигнал значителни успехи с помощта на разработената от него терапия с антинеопластони, помагайки на много хора. Д-р Бурзински открил, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото потискат развитието на раковите клетки. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която има различно действие от имунната система. За разлика от нея те ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинеопластони именно защото те потискат растежа на раковите клетки. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си - само 2-3% от количеството им намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно от тези вещества в тялото на пациента през устата или инжекционно, водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти, така както при химио- и лъчетерапията.
От 1977 до 1992 повече от 2000 болни от рак хора, много от които в терминален стадий и обявени за „нелечими", били излекувани или със значително удължена преживяемост благодарение на тази терапия.
Независимо, че не било намерено нито едно доказателство уличаващо го в каквото и да е престъпление, от 1985 г. до сега, д-р Бурзински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на документация на пациентите, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните.
Друг подобен случай е този на френския биолог Гастон Неесенс, който работи в Канада. Неговото нетоксично лечение (на което няма да се спираме) се базира на почти 40 години научноизследователска работа и възвръща живота на стотици „нелечимо" болни хора. През 1989 г. срещу него е заведено дело за извършено криминално деяние от Квебекската Корпорация на лекарите, с обвинението, че е причинил смъртта на една терминално болна пациентка. Все пак тук правосъдието надделяло и той бил напълно оневинен.
В САЩ, още през 1972, бюджетът на Националния раков институт е възлизал на 400 милиона долара. След 20 години този бюджет е вече 2 милиарда долара и въпреки това само през 1991 г. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни водени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. Националният раков институт вече е изразходил повече от един милиард долара само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това докато през 1973 г. 26.9 от всеки 100000 жени са умирали от този рак, през 1988 те са вече 27.5!
По целия свят броят на раковоболните и умиращите от рак непрекъснато се увеличава. В тази обявена „война на рака" милиарди долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал и това се знае много добре от тези, които „водят" войната. Двукратният лауреат на Нобелова награда и „баща" на ортомолекулярната медицина, д-р Линус Полинг, казва: „Всеки трябва да знае, че „войната с рака" е една голяма лъжа."
Никъде по света не се публикуват резултати, които ясно показват каква е реалната ефективност на „конвенционалния" подход - химиотерапия, лъчетерапия и хирургия. Но има много изследвания и доказателства за вредата от това „лечение", които не се правят достояние на хората и дори рядко се публикуват в специализираните медицински издания.
Разбира се, ракът не е единственото заболяване, с което се спекулира. Много неща се премълчават и за СПИН-а по същите причини. Например, не се дава гласност на факта, че в света има хора, които след като са били с развита клинична картина на СПИН и в относително тежко здравословно състояния, успяват без помощта на каквито и да е алопатични лекарствени средства, а само чрез природни методи на лечение да се възстановят, като някои дори стават НIV- негативни!, т.е. вирусът повече не може да бъде открит в тях. В същото време не се съобщава, че по света има много случаи на болни хора с клинична картина подобна на тази на СПИН, но при които не се установява НIV вирус в кръвта. Това показва, че той изобщо не може да се счита като единствена причина за развитието на заболяването. Но ако това се признае, то би означавало заплаха за скъпоструващите препарати, които се препоръчват като единствено лечение, насочено срещу вируса и които носят милиони долари приход на техните производители. В същото време страничните им ефекти са не по-малко страшни и от самия СПИН! Но в края на краищата какво значение има това, след като те се дават на болните, които вече са „обречени", според тенденциозно раздухваната страхова психоза!
А2Т (препарат, който се дава на НIV-положителни пациенти) се свързва със силно изразена тератогенност, т.е. с много голяма честота на увреждане на плода, който е в утробата на бременната жена, като например: деформации на главата, триъгълна форма на главата и странни сини очи, по-ниско разположени уши, албинизъм, допълнителни пръсти, увреждания в мозъка водещи до слепота, сърдечни дефекти несъвместими с живота. Ето какъв е резултатът от изследване публикувано в „Джърнъл ъв ЕЙДС", 1994 и проведено от д-р Р. Кумар и сътрудници на 104 бременни НI\/-положителни (но не болни от СПИН) индийки, на които е даван А2Т по време на бременността: 8 спонтанни аборта; 8 аборта индуцирани по медицински показания; 8 новородени с различни аномалии; едно починало на 5 месеца дете поради непоправим сърдечен дефект и друго с развиваща се и неизбежна слепота, поради мозъчни увреждания.
Що за „лекарство" е това, което убива или уврежда трайно 24 от всеки 104 живота!
Тук веднага искам да ви напомня само два фрапиращи случая от недалечната история на медицината.
През 40-те години в САЩ масово е бил предписван на млади жени хормоналният препарат диетилстилбестрол (ДЕС). Бомбата избухва десетина години по-късно, когато изведнъж рязко нарастват случаите на изключително редкия рак на влагалището при млади момичета, чийто майки са приемали ДЕС.
Съвсем скоро след това дойде и трагедията с талидомид-а. Колко жени, на които препаратът бе изписван срещу безсъние по време на бременността, изпитаха ужаса и мъката, когато родиха бебета без крака и ръце!
Колко още такива трагедии трябва да преживее човечеството, за да се осъзнае?
Независимо, че непрекъснато атакуват различни алтернативни методи на лечение обявявайки ги за „недоказани" и „нетестувани", медицинските институции упорито не желаят да отпускат средства за провеждане на изследвания, които да сравнят ефикасността им с обявените за конвенционални такива. Защото предварително знаят резултата. И той няма да е в полза на последните.
Въпреки че се преследват именити учени и лекари заради успешното приложение на „неконвенционални" терапии, в същото време се оставят всякакви „лечители" и хора без морал и подходящо образование да практикуват почти свободно. И когато последните в невежеството си или в алчността си предизвикат нечия смърт или увреждане, което нерядко се случва, веднага атаката се насочва към тези, които добросъвестно си гледат работата.
Трябва да изтъкнем още един факт, който обезкуражава хората да прибягват до природните терапии. В много страни те просто не са включени в здравното осигуряване и по този начин заплащането за лечение става много високо.
Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на силни алопатични лекарства и хирургична намеса, което невинаги е оправдано. На другите лечебни методи се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях, независимо от ефикасността им. За тях често се говори, като за нещо ненаучно и мистично, практикувано от „странни" хора. В много медицински университети и клиники витае един снобски дух на „научност", който се изразява в измислянето на всевъзможни засукани и сложни диагнози и празни спекулации. В същото време пациентите страдат или умират докато ни чакат да си поиграем на наука! Ние като лекари не трябва да забравяме, че сме преди всичко хора като всички останали и сме избрали тази най-благородна професия по силата на вътрешно убеждение и водени единствено от желанието да помагаме, без да правим компромиси със съвестта си и да претендираме за мястото на Господ.
Може би вече се забелязва светлинка в края на тунела. През последните години настъпи раздвижване сред медиците и все повече млади колеги и студенти започват да осъзнават недостатъците, изкуствеността и вредността на предлаганият модел на взаимодействие с болния и на лечението. Разбира се, ако искаме промяна, всички трябва да подкрепим усилията на радетелите за една нова и по-човечна медицина.
В заключение бих искал да цитирам думите на един от Учителите на човечеството (Тибетеца Джуал Кхул) за състоянието на съвременното здравеопазване: „Въпреки грешките, обърканите диагнози и многото неточности, човечеството не може да се справи без своите лекари, хирурзи и болници. Те са належащо необходими и това ще бъде така още векове наред...
Съвременната медицина трябва да стане много по-непредубедена, с по-голяма готовност да подкрепи (след съответните професионални проверки) онова, което е неизвестно, което е с характер на нововъведение и което е необичайно. Издигнатите от специализираната медицина бариери трябва да се премахнат, а новите школи - да се търсят, да се обучат, да бъдат изследвани и най-сетне да бъдат включени в редиците на общоприетото. Новите школи, специалистите по диететика, които твърдят, че лекуват всякакви болести чрез правилно хранене и по-скоро, ексцентричните природолечители, заедно с много други култове и школи, не трябва да бъдат арогантно уверени, че разполагат с цялата истина, че подходът им е единствено верният или че притежават универсалната панацея, уникална и несъмнено действаща. Тези групи...определено са навредили на каузата си и са уронили престижа си чрез гръмогласно обявяваната си увереност (в област, в която все още се експериментира) и чрез постоянните си атаки срещу общоприетата медицина. Последната от своя страна се е ограничила с неспособността си да оцени доброто и правилното в новите школи. Тя е настроена враждебно поради шума, който те вдигат да бъдат признати и поради това, че не притежават научни методи. Желанието на общоприетата медицина е да предпази хората. Това е нейно задължение, за да се избегнат бедите, които биха били предизвикани от фанатиците и от неизпробваните методи, но тя е прекалила в това отношение...
...Човечеството трябва да е много благодарно на медицината - помощта, която тя му е оказала до голяма степен компенсира вредите. Вярно е, че медиците не знаят всичко; вярно е също, че съществува един малък процент лекари и хирурзи (по-малък отколкото при другите професии), които са себични и не допринасят за доверието към професията. Но също е вярно, че това е една велика, добра и самопожертвувателна група в човешкото семейство. Не забравяйте това..."
Глава 13
ВАКСИНАЦИИ
“Преди всичко не вреди." Хипократ
Повсеместно налагано е мнението, че ваксинирането на малките деца срещу инфекциозни заболявания е нещо добро и полезно за самите тях, а и за цялото общество. Но така ли е в действителност?
Един от водещите американски педиатри, доц. д-р Робърт Менделсон, в своята книга „Как да отгледате детето си здраво...независимо от грижите на вашия лекар" пише: „Най-голямата заплаха идваща от детските болести, е в опасните и неефективни усилия да ги предотвратим чрез масови имунизации."
На обществото се внушава, че ваксинирането ще доведе до унищожаване на инфекциозните болести и подобряване на здравето на човечеството като цяло. Както обаче сами виждаме, такова нещо не става; дори напротив - появяват се нови и то още по-сериозни заболявания и се увеличава броят на хората с хронични болести.
Едно задълбочено проучване на историята на инфекциозните болести и ваксинациите в специализираната медицинска литература показва, че на общата публика се поднасят, меко казано, полуистини и неточности,
1. Няма никакви убедителни данни, че ръстът на инфекциозните заболявания е намалял след въвеждането на различните ваксинации. Това, за което обикновено не се шуми, но което е известно на тези, които са запознати с въпроса е, че всъщност заболеваемостта от инфекциозни болести драстично спада още преди въвеждането на ваксинациите. И това е главно в резултат на подобрените условия на живот и хигиена.
2. На хората не се дава информация за многобройните странични ефекти от различните ваксинации, които могат да бъдат твърде сериозни и понякога фатални. Дори самите лекари са поставени в информационно затъмнение за реалния размер на тази опасност и дискутирането на този въпрос съзнателно се избягва.
Според публикация в „Ню Инглънд Медикъл Джърнъл" от май 1996 година, след изпълнението на една ваксинационна програма срещу хепатит Б в Нова Зеландия, е установено нарастване на заболеваемостта от инсулт и независим захарен диабет със 60%.
Според Американския лекарски справочник, сред страничните ефекти предизвикани от комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола са: висока температура и гърчове, обриви, възпаление на тестисите, глухота, енцефалит, Гилен-Баре синдром (свързан с парализа), субакутен склерозиращ паненцефалит (едно фатално прогресиращо заболяване предизвикващо, казано на достъпен език, втвърдяване на мозъка), епилепсия, както и атипично протичаща морбили.
Самите лекари непрекъснато са атакувани от различни фирми, производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си ваксинационен продукт, било то срещу грип или нещо друго, превъзнасяйки „добрите" му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за дългосрочни проучвания върху краткотрайните или още по-важно - дълготрайните му странични ефекти.
Понякога неблагоприятните ефекти от ваксинациите могат да се преодолеят с помощта на хомеопатично лечение, дори да са минали месеци и години след ваксинирането, но друг път това е почти невъзможно, особено ако са настъпили трайни увреждания на различни органи и системи.
Никъде по света, официално не се стимулира създаването на система, която да следи за краткотрайните и дълготрайни увреждания настъпили в резултат на ваксинации или на приемането на алопатични лекарства и да прави тази информация публично достояние. Ако действително здравеопазването е поставено на демократична основа, то всеки би трябвало да знае за това; в противен случай се нарушава основното право на човека да може да избира (в случая - дали да ваксинира детето си или не) след като е бил правилно информиран!
Самите лекари не бива да забравят, че те и техните деца също стават жертва на тази порочна политика.
3. Повечето ваксинации не създават траен имунитет, както естествено прекараното заболяване и затова се налага реваксиниране. Въпреки това много хора продължават да се разболяват от съответните инфекциозни болести. Тогава защо изобщо трябва да се ваксинираме? Знаем за засилената напоследък заболеваемост от туберкулоза. Защо „жълтата гостенка" започна да спохожда все по-често българина, въпреки ваксинациите? Отговорът е прост - защото хората живеят в стрес и недохранване. Защо редовно избухват холерни и други епидемии в някои пренаселени и развиващи се страни? Защото санитарно-хигиенните условия са ужасяващи и много хора дори умират от глад!
Както става ясно, въпросът не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да спрат подобни епидемии, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия живот и здравеопазването, които обаче въобще не са по вкуса на определена група от хора, които печелят от болестта на другите. Затова центърът на тежестта, с помощта на средствата за масова информация, умело се премества в посока, която ще отдалечи мисълта на засегнатите от истинската причина за тяхното страдание.
4. В някои случаи, в резултат на ваксинациите, след време при заразяване, се наблюдава атипично протичане на съответните заболявания, което нерядко затруднява диагностиката. Дългогодишните наблюдения показват, че след ваксинирането, моделът на протичане на болестта у детето може да се промени в неблагоприятна посока.
5. Ваксинирането води до вкарване в организма на чужди белтъци и полизахариди, които са и силни алергени. Тяхното присъствие нерядко го обърква, променя реактивността му и така той може да стане лесно податлив на различни нови микроби и вируси, към които до този момент е бил устойчив!
Във всеки човек непрекъснато има патогенни микроорганизми, но въпреки това, повечето от нас са относително здрави и те не водят до развитие на заболяване. Но мнозина са забелязали, че щом преживеят някакъв психически стрес, почти веднага след това се разболяват и физически. Това е така, защото организмът е отслабнал и патогенните бактерии, които до този момент не са можели да се развиват свободно, успяват бързо да преодолеят защитата му. Това показва, че не е важно само дали сме заразени с даден микроб или вирус, а и какво е състоянието на имунната ни система в момента, което пък зависи изключително от психо-емоционалното ни състояние. През 30-те години на нашия век американският учен Ройъл Райф, (за който вече стана дума в Глава 12), установява с помощта на микроскопа, който конструирал, че под влияние дори на незначителна промяна на средата, даден микроорганизъм може да се превръща в друг.
За да покаже слабостта на теорията за специфичната етиология, пропагандирана от привържениците на Пастьор, големият немски учен, „бащата" на патологичната анатомия Р. Вирхов, изпива заедно със свои студенти стъкленици с холерни вибриони и въпреки това никой от тях не се разболява от холера. По подобен начин след него, различни учени са правили опити с ракови клетки, като са ги имплантирали в организма си, но не са се разболявали от рак. Самият Пастьор, преди да умре, заявява: „Все пак най-важна е почвата." (т.е. най-важния фактор, който определя дали организмът ще поддаде на патогенните микроорганизми, е силата на неговата имунна защита).
Знаем, че ако един орган не се упражнява, той атрофира. Ако имунната система непрекъснато се лишава от възможността да функционира и да се „упражнява", това постепенно ще доведе до нейното отслабване и невъзможност да се справя със своите задължения. Детските болести като морбили, рубеола, заушка са всъщност полезни, защото те позволяват на имунната система да се развива правилно. Всички знаем колко тежко ги прекарват възрастните, когато не са преболедували като малки. Имунизациите нарушават естествените етапи в развитието на защитната система на тялото. А детските болести могат ефикасно да се лекуват с хомеопатия.
Съвсем очевидно е, че ваксинациите предлагат твърде ограничена и съмнителна защита срещу инфекциозните болести. Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат на безконтролната употреба на алопатични лекарства и имунизации, които само потискат реакциите на организма, а не лекуват. Здравословните щети, които те могат да нанесат и на бъдещите поколения трудно биха се поправили дори с хомеопатия и други природни методи на лечение.
Най-сигурното лечение е в предпазването от болестите. Основната цел трябва да бъде засилване на собствения имунитет на организма по един естествен начин вслушвайки се в методите, които ни подсказва Природата, защото тя винаги е по-мъдра от нас.
Не можем да бъдем здрави и да разчитаме, че децата ни ще растат здрави докато:
1. Почвата, на която се отглеждат плодовете и зеленчуците се тори с всякакви химически продукти, които след това попадат в тялото ни и могат да имат близки или по-късни вредни ефекти, за които дори и не подозираме. Десетки години след забраната на много опасния ДДТ, в костите на децата родени толкова време след прекратяване на употребата му, се намират следи от него!
2. Животните, с чието месо, се храни голяма част от човечеството не престанат да бъдат изкуствено угоявани и „лекувани" с многобройни антибиотици и хормони.
3. Природата, която ни дава живот не престане да бъде замърсявана безогледно с всякакви химикали, много от които канцерогенни.
4. Не променим структурата и характера на образованието, което предлагаме на бъдещите поколения и още от самото начало не ги учим на хуманизъм и любов към Природата и живота.
5. Не проявим разбиране за истинската причина за сегашното лошо здравословно състояние на човечеството и на цялата планета и не предприемем действия към промяна.
Хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинациите още 40 години преди Луи Пастьор. На всички хомеопати е добре известно лекарството БЕЛАДОНА, чиято „болестна картина" много точно отговаря на клиничната картина на скарлатината. Тя била използвана много успешно още от Ханеман, който я давал профилактично на децата в дадено семейство, в което вече имало едно болно от скарлатина дете и останалите не се разболявали. По същия начин, по време на холерната епидемия в Англия в средата на миналия век, на хората масово се раздавало хомеопатичното лекарство КАМФОР, за което е известно, че има „болестна картина" точно отговаряща на първия стадий на холерата и по този начин са спасени хиляди човешки животи. Много хомеопати по света постигат добри резултати използвайки като ваксина хомеопатични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.
Тук бих искал да напомня, че един от най-добрите начини да засилим като цяло имунната си защита, е конституционално лечение при опитен лекар-хомеопат.
Глава 14
“ВИДОВЕ" ХОМЕОПАТИЯ
Най-общо би могло да се каже, че има две разновидности на този лечебен метод, които се различават, както по състава на използваните лекарства (често комбинирани) и начина им на приложение, така и по качеството и задълбочеността на обучението и резултатите, които се постигат.
Когато специалистите говорят за хомеопатия те имат предвид оригиналния метод, наричан понякога и класическа хомеопатия, чиито принципи са били формулирани от д-р Ханеман: ЕДНО ЛЕКАРСТВО, ДАВАНО НА ПРИНЦИПА НА ПОДОБИЕТО, В МИНИМАЛНА ДОЗА
Именно този метод се има предвид в тази книга и именно той е изключително ефективен при лечението, както на остри, така и на хронични заболявания и профилактика!
Обучението по класическа хомеопатия е много сериозно и е с продължителност от две до три години обикновено след завършване на висше медицинско образование. То включва: задълбочено изучаване на голям брой хомеопатични лекарства и техните болестни картини, познаването на трудовете на световноизвестни хомеопати (на първо място „Органон на лечебното изкуство" на д-р Ханеман), работа с реперториум, дългосрочна клинична оценка на резултатите и прогноза. При този начин на лечение, както вече беше споменато, назначаването на лекарството не се прави според диагнозата, а след като се прецени внимателно цялостната картина от оплаквания и индивидуални особености на съответния човек, включително и фамилната анамнеза и историята на предишни заболявания или травми.
NB!3 Целта на хомеопатичното лечение е не само облекчаването на дадено оплакване, а подобряване на здравето на човека на всички нива!
Следният пример взет от практиката ще илюстрира възможностите и дълбочината на действие на класическата хомеопатия.
При лекаря-хомеопат през зимния сезон идва на преглед младо момиче, което от доста години страда от астматичен бронхит. Всяка настинка слиза към белите дробове. Появява се кашлица с гъсти жълти храчки, които се отделят трудно и често има чувство за задушаване. Не й стига въздух, когато се изкачва по стълби. Тези проблеми са по-силно изразени през есента и зимата. Досега винаги са третирани с антибиотици, откашлечни и антиалергични алопатични медикаменти. Освен това често има главоболие и понякога болки зад очите, които могат да продължат и по цял ден. Понякога има болки в стомаха, особено преди изпит или ако се притеснява за нещо. Те не се влияят от ядене. Поти се много по врата и гърба по време на сън. Има страх от тъмното, от духове. Понякога й се струва, че чува гласове в тъмното. Няма особени хранителни предпочитания, освен към прясно мляко. Не понася мазна храна. Като цяло не е зиморничава, но предпочита топлото време. Не спортува и изглежда по-флегматична. Леко по-пълна е за височината и възрастта си. В училището се справя добре. Като дете била доста пълна. Боледувала често от пневмонии. Има светло-кестенява коса и светли очи. От фамилната анамнеза не се установява нещо смущаващо.
За лекаря-хомеопат само диагнозата „астматичен бронхит", поставена след вземане под внимание на съответните признаци и изследвания, не е достатъчна. Напротив, цялата представена по-горе информация е важна и съставлява „картината на болестта", такава каквато е за този пациент. Назначава се само едно хомеопатично лекарство, в този случай: КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА.
Ето и резултатът при проследяването след три месеца: Момичето съобщава, че се чувства много добре и като цяло е с повишен жизнен тонус. През този период не е боледувала изобщо, независимо, че около нея всички са прекарали грип. Понякога има хрема и кашлица, при която съвсем лесно откашля секретите, но тя не е придружена с чувство за задушаване. Не е пила никакви алолатични лекарства. Изчезнали са болките зад очите и в стомаха и като цяло се чувства по-спокойна. Потенето е силно намаляло. Страховете също са намалели значително. Положителната промяна е видима и във външния вид - цвета на лицето, блясъка на очите и общото излъчване.
Съвсем очевидно е, че подобрението, което настъпва, е на всички нива. Но за да се постигне такъв лечебен резултат, трябва да се познават в дълбочина хомеопатичните лекарства.
Другият метод, който се практикува, няма специално име и минава под общото наименование хомеопатия. При него често се използват смесени (комбинирани) препарати, неправилно наричани „хомеопатични" или се назначава последователно и посменно приемане едновременно на няколко хомеопатични лекарства, които покриват отделни симптоми. Този начин на даване на хомеопатични лекарства принизява хомеопатията до ограничения едностранчив подход и възможности на алопатията; той е предимно симптоматично и нозологично ориентиран и нерядко само потиска симптомите без да лекува. Резултатите, до които води са съвсем посредствени. Чрез него понякога може да се постигне известно облекчаване, но не и същинско излекуване особено що се отнася до хронични оплаквания; ако това стане, то би било истинска случайност.
За да се назначават комбинирани препарати или да се предписва по описаната по-горе методика, ориентирана към отделни симптоми или болестни единици, не е необходимо кой знае какво обучение и интелигентност; дори и един санитар би се справил успешно с някой от справочниците, които предлагат фирмите-производителки на хомеопатични лекарства. Подобно обучение по „хомеопатия" с нищо не допринася за задълбочаване на познанията на лекаря относно здравето и болестта и същността на истинското лечение и има преди всичко търговски характер. За съжаление, точно такива курсове се предлагат на български лекари, студенти-медици и фармацевти от различни западни фирми.
С този подход се уронва доверието както на пациентите, така и на самите лекари, в този ценен лечебен метод.
Що се отнася до комбинираните препарати, те не са изпитвани на здрави хора, затова истинското им действие не се знае със сигурност и назначаването им не е съобразено с принципите на хомеопатията. Обикновено при приготвянето им се включват известен брой хомеопатични лекарства в ниски потенции, които поотделно са често показани при хора с дадено „заболяване".
Пишещият тези редове лично е имал пациенти „лекувани" по гореописания начин без резултат. При даването само на едно, правилно подбрано лекарство, ефектът е поразителен и те самите са учудени, защото разбират, че досега всъщност не са били лекувани наистина хомеопатично.
Някои други „хомеопати" предлагат „радиестезична хомеопатия" (т.е. с махало) или пък „компютърна хомеопатия". Tакива мистично или научно звучащи термини се използват само за да привличат пациенти.
Бих посъветвал всички, които наистина желаят да се лекуват с хомеопатия, да търсят лекари, прилагащи класическа хомеопатия. А колегите и студентите-медици, които искат да придобият задълбочени познания - да търсят качествено обучение по класическа хомеопатия при лекари-хомеопати с опит.
Глава 15
ХОМЕОПАТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
За България хомеопатията е съвсем нов лечебен метод, който започна да навлиза едва преди няколко години. За съжаление, както става често в подобни случаи, с нея веднага започна да се злоупотребява.
В хаоса, който цареше в страната ни през последните години, бързо се нароиха „лечители" наричащи себе си „хомеопати", без да имат съответните медицински и строго хомеопатични познания. Мнозина изведнъж решиха, че няма нищо по-елементарно от това да се лекува и се втурнаха щедро да предлагат услугите си, „лекувайки" всякакви заболявания.
Провежданите незаконно курсове от чуждестранни „преподаватели по хомеопатия" без медицински и адекватни хомеопатични познания и умения, са твърде далеч от изискванията за качествено обучение. Болшинството от тези, които посещават курсовете са без висше медицинско образование. Те безотговорно се хвърлят да „лекуват" възрастни и деца често със сериозни заболявания, като нерядко предизвикват усложнения или объркват случаите с невежеството си. Вероятно много от тях имат искрено желание да помагат, но само това не стига.
Колкото и да е безвреден даден лечебен метод, когато се използва некомпетентно, може да доведе до нежелани резултати и да бъде компрометиран. Когато учителите нямат клиничен опит и не разбират много от това, което правят, то какво остава за учениците!
Затова всеки, който твърди, че лекува трябва да носи съответната отговорност пред закона и пациентите.
Разбира се, всеки би могъл да се научи да използва няколко лекарства за първа помощ и остри случаи, но това не означава, че е станал хомеопат и владее метода.
През 1995 година беше учредена Асоциация на лекарите-хомеопати в България - сдружение с идеална цел, чиято основна задача е да съдейства за подготовката на квалифицирани лекари-хомеопати и за засилване на популярността на метода сред медицинската професия и населението. От ноември 1996 година Асоциацията е асоцииран член на Европейския комитет по хомеопатия (ЕКХ), в който членуват лекарите от Европейската общност прилагащи класическа хомеопатия. Една от целите на този комитет е да въведе общовалидна европейска диплома за всички медици, които се обучават по класическа хомеопатия. Асоциацията е отворена за всички лекари, стоматолози и студенти по медицина и стоматология, практикуващи класическа хомеопатия или все още обучаващи се.
Трябва да разберем, че с дилетантство и безотговорност не може да се осигури надеждна и качествена здравна помощ. За да е стабилна една сграда, тя трябва да е проектирана от специалист и да е със здрави основи. А здрави основи в здравеопазването означава солидни медицински познания, отговорност и добро познаване на възможностите на различни терапевтични методи - алопатия, хомеопатия, фитотерапия, акупунктура, рефлексотерапия, гладолечение, хирургия и др. Обучението на студентите по медицина трябва да започва именно от естествените методи на лечение и тяхното изучаване в тънкости, като едновременно с това се обръща сериозно внимание на всички останали медицински дисциплини.
През последното десетилетие на Запад настъпи значителна преориентация на хората към природните терапии. Хиляди лекари практикуват класическа хомеопатия, акупунктура и фитотерапия като основни лечебни методи в своята практика. В Русия отдавна има клиника, където успешно се прилага гладолечение, а в Белгия има голяма хомеопатична клиника, където работят компетентни лекари със завидни постижения.
За съжаление, има един важен фактор, от който много зависи каква посока ще вземе развитието на здравеопазването - това е здравната култура на населението (в случая - на българското). С голямо разочарование трябва да отбележа, че тя е отчайващо ниска. Невежеството на много хора, дори с висше образование, е направо поразително. Ако искаме да помогнем на самите себе си, на близките и децата ни, е необходимо да положим усилия да се образоваме и потърсим разумно решение, като всеки трябва да поеме своята отговорност за собственото си здраве и за това, което прави. Ако досегашното разбиране на повечето хора не се промени, хаосът, дилетантството и догматизмът ще продължават да царуват и да вземат своите жертви.
Сподели с приятели: |