Храм на Христос Спасителя



Дата25.08.2017
Размер106.08 Kb.
#28706

София 1618, Манастирски ливади-запад, ул. Българска легия 2В,

тел./факс: 4810681, тел. 9801304, 9878051

office@globetravel-bg.com, www.globetravel-bg.com



Храм на Христос Спасителя


Въпреки немалкото противници на възстановяването на Събора, от 1997 година позлатеният купол на най-големия Храм сияе над Москва. Указ за построяването на Xрама е бил издаден от император Александър I като благодарност към Бога за спасението на Русия в Отечест¬вената война от 1812 г и за прослава на победата на руската армия над Наполеон.

 От всички конкурсни проекти Александър I избира предложението на архитект Карл Витберг да построи трикорабен храм с три престола, осветени в името на Рождество Xристово, Преображение и Възнесение Господне. Витберг искал да види своето творение в древния Московски Кремъл, но Александър I не разрешил да се пипа сърцето на Москва и предложил място за строителството на Храма, по негов образенизраз, «короната на Москва» - „Воробьевы горы”.  Но след смъртта на Александър I работите били спрени заради финансови проблеми.

 

Император Николай I не забравил за обета на своя царствен брат. Царят се влюбил в живописния хълм, на който от 1547 година се намирал Алексеевския женски манастир. От там Храмът би се виждал от всяка точка на Москва, а съседството с древния Кремъл подчертавало неговата духовна връзка с руската история.



 

През май 1883 година Храмът бил осветен и станал символ на Москва. С това наследство от миналото не могли да се примирят болшевиките. Родила се идеята храмът да се разруши, а на негово място да се издигне Дворец на Съветите -«главното здание на страната» и гигантска кула със статуя на Ленин с височина 415 метра. От този «чудо-дворец» Москву била спасена от започналата Велика Отечествена война.

 

През 1995 година на празника Рождество Xристово с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква е заложен първият камък за възстановяването на Храма Христос Спасител, а след още две години той бе осветен.


Новодевичи манастир


Манастирът е обграден от назъбена крепостна стена с 12 бойни кули. Той се състои от няколко архитектурни ансамбъла. До средата на ХІХ век, когато населението на Москва бързо нараства, манастирът маркира южния край на града.

Той е основан през 1524 година от цар Василий ІІІ по повод превземането на Смоленск, владян до тогава от Литва и е изпълнявал ролята не само на духовен център но и на отбранително съоръжение. Манастирът е със стратегическо местоположение – на пътя към Смоленск и Литва. И тъй като е основан от руски цар, той заема изключително висока позиция в йерархията на Руската Православната Църква в Русия. Скоро след основаването си, той е превърнат в женски манастир за дами с благородно потекло. Днес от първоначалните сгради не е останало почти нищо. Манастирът претърпява тежки разрушения в „смутните времена” (1598 – 1613 година) – периодът който завършва с поемането на властта на първия представител на династията на Романови. Днешния си облик той получава през ХVІІ век, когато е преустроен и допълнително укрепен.

 

Една от първите знатни дами, които са били заточени в манастира, е Ирина – съпруга на слабоумния цар Фьодор и сестра на Борис Годунов, превърнала се в тема на известната едноименна творба на Мусоргски. Той е властен болярин, упражняващ силно влияние върху царя. След смъртта на царя всички очакват на престола да се възкачи Борис Годунов, но вместо да се обяви за цар, той решава да се оттегли заедно със сестра си в Новодевичи манастир. Тук Годунов изчаква благоприятния момент и поема властта едва когато духовенството и гражданите му предлагат да се възкачи на престола. Той е избран за владетел в Смоленския събор на манастира. За съжаление управлението на Борис Годунов съвпада с периода на т.н. „смутни времена” и е обречено на пълен неуспех.



 

През следващия век Новодевичи манастир е обитаван от още една знатна особа – София – сестрата на Петър Велики, която управлява страната като регент от 1682 до 1689 година. По това време в манастира се развива бурна строителна дейност. Властолюбивата София обаче не пожелава да се откаже от престола в полза на брат си Петър І след навършване на пълнолетие. Той е принуден със сила да я свали от власт и да я заточи в Новодевичи манастир.


Дори така обаче Петър не съумява да обуздае амбициите на сестра си, която въпреки че е затворена в килия, успява да организира бунта на стрелците (наемни войници от руската войска). Той е потушен с изключителна жестокост от Петър І, като участниците са обезглавени, а телата им са окачени по стените на манастира, пред прозорците на София. Разлагащите се трупове висят една година пред очите на сестра му.

Друга важна особа обитавала Новодевичи манастир е първата съпруга на Петър І – Евдокия. Смятайки я за изключително досадна царят я изпраща в манастир първоначално в отдалечения Суздал. След смъртта му тя се завръща в Москва и прекарва последните години от живота си в Новодевичи, където е и погребана.

В манастира се влиза през аркада увенчана от Преображенската църква – бестящ образец на московския барок. От лявата страна е билетната каса, откъдето можете да купите билети за изложбите на манастира. Сградата от дясно е къщата на Лопухина, в която от 1727 до 1731 година е живяла Евдокия. София е била затворена в постройката, разположена в отдалечения десен ъгъл край северната стена, която днес е превърната в караулно помещение. Над манастира се издига зданието на огромния петкуполен събор на Смоленската Света Богородица издигнат от Алексей Фрязин и осветен през 1525 година. При построяването му за модел е бил използван Кремълският Успенски събор.


В него ще видите възхитителен иконостас с 84 дървени колони и икони датирани от периода ХVІ – ХVІІ век. В събора са гробниците на София и Евдокия. Между изтъкнатите творци създали иконите е известния московски зограф от ХVІІ век Симон Ушаков. Една интересна история разказва, че по време на войната от 1812 година, именно този събор е трябвало да бъде разрушен по заповед на Наполеон. Храмът е запазен благодарение на една самоотвержена монахиня, която успява да изгаси фитила точно преди взрива.


От дясната страна на събора е Успенската църква и трапезната палата построена през 1687 година и реконструирана след пожара от 1796 година. Именно тук са се хранели монахините с благородническо потекло.  И ако един манастир може да има символ, различен от икона, то тогава символът на Новодевичи манастир е богато украсената камбанария, която се издига над източната му стена. Тя е висока 72 метра и се състои от шест пищно декорирани нива. Нейният позлатен купол се забелязва от огромно разстояние.  



Московския Кремъл


Малко са архитектурните ансамбли в света, които могат да се сравнят с Кремъл по историческата си значимост. Първата дървена конструкция на това място е издигната през XIIв. Следвайки традиционния модел на развитие на руските градове Москва се разраства под формата на концентрични окръжности около крепостта, която всъщност играе ролята на център (кремль означава цитадела, крепост).

През късния XVв. градът се превръща в център на огромната руска империя, а Кремъл – в символ на нейната загадъчност и могъщество. През XXв. Кремъл се превърна в синоним на съветското правителство.Една добра разходка: Влизане в Кремъл през бялата Купатиева кула, пресичане на моста и влизане през Троицката кула. От дясно се издига голяма сива сграда – Държавният кремълски дворец, отляво – жълтото здание на Арсеналът. Направо е разположена църквата Дванадесет апостоли, пред която се намира  Цар-топ. По-нататък на огромен пиедестал пред камбанарията Иван Велики се издига Цар-камбана. Наляво от камбаната се стига до Съборния площад – историческото сърце на Кремъл. При обиколка на площада в посока обратна на часовниковата стрелка от лявата страна на площада се извисява внушителната сграда на Успенския събор, отляво на събора е по-малката еднокуполна църква Ризоположение. След Успенския събор се стига до Архангелския събор, малко по-навътре от него е разположен и Благовещенския събор. И трите храма днес функционират като музеи. След напускане на Съборния площад при Благовещенския събор се стига до оживен път, по който се стига до административните сгради на руското правителство, които не са отворени за посетители. Продължава се по хълма към Големия кремълски дворец, който всъщност е ансамбъл от сгради, в чийто състав влиза Теремной дворец и датиращата от XVв. Гранитова палата. От дясната страна е разположено жълтото здание на Оръжейната палата – най-старият и най-богатият кремълски музей. В същата сграда е и Елмазният фонд.

 

Успенски Събор
Извисяващият се над Съборният площад храм е една от най-древните постройки в кремълския ансамбъл. Той е създаден по образец на Успенския събор в старинния руски град Владимир в периода между 1475 и 1479г. Дело е на италианския архитект Аристотел Фиорованти, който е живял дълги години в страната, изучавайки традиционната руска архитектура. Увенчано от пет позлатени купола, зданието изглежда строго и тържествено. Този храм е поразително просторен – вътрешността му е обляна от светлина, проникваща през двата реда тесни прозорци. В храма се намират множество редки древни произведения на изкуството като иконата на Владимирската Богородица (XIв.), Св. Георги  (XIIв.) и Троица (XIVв.). Украсеният с дърворезба трон вдясно е принадлежал на Иван Грозни, а позлатеният трон в отдалечения ляв ъгъл бил предназначен за царицата. До революцията през 1917г. Успенският събор е бил най-важният руски храм. Именно тук са се провеждали тържествените церемонии при коронясването на царете – традиция, която се запазва дори след преместването на столицата в Санкт-Петербург

 

Архангелски Събор


Този петкуполен събор е построен по поръка на Иван III (известен като Иван Велики), по време на чието царуване в Москва и особено в Кремъл, се развива бурна строителна дейност. Храмът е издигнат в периода между 1505 и 1509г. на мястото на древна църква със същото име. Той е създаден по проект на италианския архитект Алевизо Нови. Пищната украса на сградата носи характерните черти на италианския Ренесанс. Те личат особено ясно в оформения като раковина фронтон. Храмът е гробница на руските князе и царе до 1712г., когато за столица е обявен Санкт Петербург. Тук има 46 гроба, като най-древен е този на Иван Калита (Иван Скъперника), умрял през 1340г. Върху стените и колоните на храма са изобразени сцени с исторически сюжети – фигури на воини, византийски императори, киевски, владимирски, новгородски и московски князе

 

Благовещенски Събор


Този забележителен образец на руската архитектура съчетава в единно цяло изкуството и религията на цели три столетия. В миналото съборът е изпълнявал ролята на домашна църква на московските владетели. Основите му са положени през XIVв. През XVв. на мястото изниква триъгълна тухлена църква в ранномосковски стил. Частично разрушена от пожар тя е престроена при управлението на Иван Грозни. Оттогава датират и шестте й позлатени кубета. Югоизточният вход на храма е построен специално за цар Иван, тъй като заради шестте си брака не е имал право да влиза в храма през главния вход. Блестящите фрески от 1508г. са дело на руския художник Феодосий. Подът на храма е облицован с ахатовитен яспис, дар от персийския шах

 

Цар Камбана


Тази камбана (колокол) освен, че е най-голямата, със сигурност е и най- безмълвната в целия свят. Всъщност никой никога не е чувал нейния звън. Поръчана през 1730г., камбаната е повредена още при отливането й. Тя тежи повече от 200 тона и е висока 6 м. От външната страна е украсена с барелефи, на които са изобразени цар Алексей Михайлович и царица Анна Ивановна

 

Цар Топ



Цар-топ, най-голямото оръдие /пушка/ в света, също как-то и Цар – камбана никога не е изпозван. Топът е отлят през 1586 г. от майстора Андрей Чохов. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешниеят лафет е създаден през 1835 г. и е декоративен.


 Оръжейната палата

Оръжейната палата е най-старият и най-богатият дворцов музей. Той е основан през 1806г. като Императорски дворцов музей. Първоначално в състава му са били включени три императорски съкровищници: дворцовата съкровищница, където се съхранявали царските регалии и подаръци; конюшенная казна, в която са били изложени парадните украшения за конете и каляските, използвани от руските царе при тържествени церемонии; оръжейната сбирка – колекция от оръжия, предмети на въоръжението и други ценни експонати, събирани от главните арсенали и оръжейни складове в страната.


Днес колекцията се състои от близо 4000 експоната, датиращи от периода между XIIв. и 1917г. Тук е изложена сбирка от редки сребърни предмети от XVIIв. Обиколките на Оръжейната палата обикновено започват от втория етаж. Залите от VI до IX са на първия етаж, а тези от I до V – на втория. В зала I са изложени сребърни и златни предмети от периода XII – XIXв. В зала II е изложена колекция от ювелирни изделия, датиращи от периода XVIII – XXв. Именно тук е изложена и сбирката от яйца на Фаберже. В зала III са изложени ориенталски и западноевропейски оръжия. В зала IV се съхранява колекция от оръжия и предмети на въоръжението от периода XII – XIXв. Тук са изложени и сабите на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, националните герои, освободили Москва от полските нашественици през смутното време.


В зала V са изложени златни и сребърни предмети, дарени на руските царе от чужди страни. В зала VI са изложени разкошни царски, патриаршески и митрополитски одежди. Те са ушити от коприна, кадифе и брокат, украсени със златни бродерии и инкрустации от скъпоценни камъни и перли. В зала VII се намират царски регалии и тронове. Най-стар е облицованият със слонова кост трон на Иван Грозни. Тук е изложен и първият трон на Петър Велики. Тук е и трона, подарен на цар Борис Годунов от персийския шах Абас. Той е с фина позлата и е инкрустиран с повече от 2 000 скъпоценни камъка и перли. В зала VIII се намират украшения за коне от периода XVI – XVIIIв. В зала IX се намира удивителна колекция от дворцови каляски. Най-старият експонат е подарен на цар Борис Годунов от крал Джеймс I. Най-атрактивният експонат от колекцията е френската карета на Екатерина Велика.

 

Елмазения фонд


Тази уникална колекция от диаманти, бижута и скъпоценни камъни в Кремъл е уредена през 1922г. от младото съветско правителство. Експонатите, които са изложени тук, датират от XVIIIв. до наши дни. Най-забележителни са диамантът Орлов, подарен на Екатерина Велика от верния й поданик граф Орлов и диамантът Шах. Той е подарен на цар Николай I от персийския шах през 1829г.

Третяковска художествена галерия


Държавната Третяковска Галерия изпълнява ролята на съкровищница пазеща шедьоврите на руското изобразително искуство и е един от най-големите музеи в света.  Той е разположен в един от най-старите московски райони – Замоскворецкия, в близост до Кремъл.

 

Съхраняваните колекции от картини са единствено на руски художници. Това е бил първоначалният замисъл на основателят на на музея, руският предприемач и търговец Павел Третяков (1832 - 1898). Неговите последователи следват този замисъл до днес.


В старото историческо здание се пазят картините на руски художници от XI до началото на XX век, а в новото здание на Кримски вал са изложени творбите на художници творили през XX век. Посещението и на двете галереи обикновено се включват в обзорни обиколки на Москва и в екскурзионни самолетни програми на туристически агенции.


 

За начална дата на музея е приета годината 1856, когато младият Павел Третяков започва да купува произведения на руски художници с цел създаване първоначално на своя колекция, която по-късно прераства в музей на националното искуство. „За мен, като истински и горещ любител на живопистта не може да има нищо по-прекрасно от предоставянето на възможност за всеки друг почитател на изобразителното искуство да се наслаждава на шедьоврите придобити и притежавани от мен” – пише мецената и колекционер през 1860 година. „Бих искал този склад на човешкото искуство да послужи за основа на национална галерия на руските художници”.

 

Годините минавали, а младия колекционер работел упорито за реализирането на своя замисъл. През 1892 галерията на Третяков вече съдържала над 2000 картини, скулптури и други произведения на руското изкуство.



 

Днес Галерията притежава над 130 000 експоната – творби на руския творчески гений създавани в продължение на десет века. В две отделни сгради на Лаврушински переулок и на Кримский вал са изложени избрани произведения даващи възможност на посетителите да се запознаят и насладят на най-интересните произведения на руските творци от XI до XX век включително.



 

В първото историческо здание е изложена средновековна живопис, иконопис и стенопис, както и работи на най-известните руски художници от XVIII и XIX век. В църквата Свети Николай в Толмачи са изложени работи от XII до XV век.




Каталог: images -> upload
upload -> Дкц „Александровска д-р Виолета Нанкова, кожен кабинет №103, от 09 до 13ч, тел
upload -> Община хасково драматично куклен театър "иван димов"
upload -> 1. един важен въпрос
upload -> Последният концерт пред учителя
upload -> Сол Дейвид, Джон Хюз-Уилсън
upload -> Господин Свещаров Биология за всички
upload -> Как децата учат
upload -> Програма 1 Ден Неделя
upload -> Лечебни заведения, в които са организирани безплатни прегледи от кардиолози по повод световния ден на сърцето област благоевград


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница