Хранене на бебето


Проф. д-р Лиляна Трифонова



страница2/13
Дата16.09.2016
Размер1.47 Mb.
#9804
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Проф. д-р Лиляна Трифонова

Проф. д-р Лиляна Трифонова е педиатър. Работи 30 години като научен сътрудник и преподавател в Института по педиатрия към Медицинския университет в София - в от­деленията за здрави кърмачета и деца до 3-годишна въз­раст и за недоносени и хипотрофични деца. Последовател­но изпълнява длъжностите завеждащ секция по физиология на храненето и завеждащ секция по хигиена и хранене.

Има над 150 монографии и научно-практически ръ­ководства по въпросите на рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст. Акцентите в научната й дейност включват физиология на храненето в кърмаческа и ранна детска възраст, хранителни нужди в кърмаческа и детска възраст, отглеждане на недоносени и хипотрофични кърмачета, готови детски храни, недоимъчно хранене, прех­ранване в детска възраст, хранене на децата в детските гра­дини.

Активно участва при разработване на рецептура и технология за производство на готови детски храни у нас.

Сътрудничи като консултант на Световната здравна организация по въпросите на детското хранене.

Най-добрата инвестиция за бъдещето на децата ни -здравословното им хранене днес

Научните изследвания от последните десетилетия убедително сочат огромното значение на правилното хра­нене от най-ранна детска възраст не само за здравето и нор­малното развитие на детето, но и за предпазването от реди­ца широко разпространени хронични заболявания (т. нар. болести на цивилизацията) в зряла възраст.

Настоящата книга отразява пълно съвременните схващания за рационалното хранене на бебето, както и по­вече от 30-годишния научноизследователски и практически опит на автора в тази област.

Изложени са основните принципи и съвременни изисквания на рационалното хранене и мерките за предпаз­ване и диетолечение на някои от най-честите хранителни увреждания и отравяния в детска възраст.

Тя е предназначена за хората, които се грижат за де­тето - родители, близки, медицински специалисти.

Проф. д-р Лиляна Трифонова


Значение на храненето за здравето и нормалното развитие на детето

Кои са най-честите увреждания при неправилно хранене в кърмаческа и ранна детска възраст


Кърмаческата възраст (до 1 година) се отличава преди всичко с усилен растеж. Поради бързия си растеж детето се нуждае от относително повече енергия и храни­телни вещества. Общото недохранване и недостигът дори на отделни хранителни съставки - белтъци, витамини, же­лязо и минерални вещества - предизвикват сериозни нару­шения в обменните процеси. Забавят се растежът и разви­тието на организма, намалява имунитетът. Настъпват смущения в развитието на мозъка, в кръвообразуването, в кос­тната система. Появяват се някои специфични за кърмаческата и ранната детска възраст хранителни недоимъчни за­болявания като хипотрофия, рахит, анемия, зачестяват ин­фекциите.

С не по-малки рискове за здравето е и прехранване­то на малкото дете, както и даването на неподходяща, по-трудносмилаема, бактериално или химически замърсена храна. Незрелостта на организма е причина за лесното въз­никване на храносмилателни разстройства и нарушения в обмяната на веществата. Колкото по-малко е детето и по-незрял е организмът му, толкова по-големи са опасностите от увреждания при едни или други грешки в храненето. То-вае особено важно, тъй като в кърмаческа и ранна детска възраст се полагат основите на бъдещото здраве.

Затова първото условие, за да се радваме на здраво,нормално развито и устойчиво на болести дете, е да осигу­рим правилното му хранене.

Какви са рисковете от системното недохранване на детето


Общо недохранване (белтъчно-енергийна недоста­тъчност). Продължителният недостиг на белтъци и енергия води до хипотрофия, със забавяне до спиране на растежа, намаляване или изчезване на подкожната тлъстина. Същевременно с това намалява активността на храносмилателните ензими, което затруднява сми­лането и усвояването на храната. Намалява и устойчи­востта на организма към инфекции.

Сериозен здравен проблем, особено в кърмаческа възраст, е желязонедоимъчната анемия, особено при хранене с краве мляко, което е бедно на желязо.

През зимно-пролетния сезон, когато консумацията на пресни зеленчуци и плодове намалява, зачестява не­достигът главно на витамини С и А (хиповитаминоза).

Какви са рисковете от системното прехранване на детето


1. Системното прехранване на детето води до наднор­мено тегло, което в началото обикновено радва роди­телите, защото те го считат за израз на “добро здраве”.

Затлъстяването в ранна детска възраст е предпос­тавка за възникването на редица сериозни заболявания в по-късна възраст - атеросклероза, сърдечен инфаркт, захарен диабет, повишено кръвно налягане.

Пълното дете не е по-здраво, напротив, то боледу­ва по-често и бъдещото му здраве е изложено на по­вече рискове. Затлъстяването, което обикновено е в резултат на системно прехранване още в детска възраст, се съпътства от промени в обмяната на мастите и въг­лехидратите, които могат да имат трайни последици. Настъпва 4-5-кратно увеличение на мастните клетки, което се запазва за цял живот. В страни, в които деца­та се прехранват и консумират повече животински мазнини и захар, се откриват начални атеросклеротич­ни промени в кръвоносните съдове още на 3-4-годиш-на възраст, докато при останалите - едва към 20-годишна възраст.

2. Консумацията на повече захар - подсладени храни и напитки - предизвиква покачване на глюкозата в кръв­та и усилено отделяне на хормона инсулин. Увеличава се синтезът на мазнини и се повишава нивото им в кръвта. Намалява поносимостта към захари и детето е застрашено от захарен диабет. Доказано е, че кърма­четата приемат до 25% повече храна, когато към нея е добавена захар. У тях се създава привикване и трайно предпочитание към сладки храни, което е предпостав­ка за системно прехранване и затлъстяване. От дру­га страна, захарта благоприятства развитието в устна­та кухина на микроорганизми, които разграждат зъб­ния емайл и предизвикват зъбен кариес.

3. При консумация на повече белтъчни храни (млечни продукти, месо, яйца), а на малко растителни храни съществува риск от прехранване с белтъци, което съ­що има неблагоприятен ефект върху организма. Дете­то расте по-бързо, организмът му не само съзрява, но и остарява по-бързо. Устойчивостта към инфекции намалява както при недостиг, така и при системно претоварване с белтъци.

4. Увеличената консумация на мазнини (масло, тлъс­ти меса, пържени храни, мазни ястия и десерти) също е условие за прехранване и затлъстяване на детето. Мазнините доставят много енергия, водят до засища-не на детето и отказ от зеленчукови, зърнени и други храни, доставящи повече витамини, минерали и баластни вещества, които предпазват от запек, атероск­лероза, рак на дебелото черво и други хронични забо­лявания в по-късна възраст.

5. Консумацията на солени храни води до задръжка на повече натрий и вода в тъканите и предразполага към повишено кръвно налягане. Създава се привикване, с предпочитание към солените храни, което се запазва за цял живот. Затова към бебешките храни не бива да се добавя сол!

Според съвременните схващания за профилактика на най-честите хронични заболявания в зряла възраст (ате­росклероза, сърдечен инфаркт, високо кръвно налягане, ди­абет, затлъстяване и някои ракови заболявания) е важно:



Ето защо храната на детето трябва да бъде:

  • по-малко сладка

  • нетлъста

  • безсолна

  • разнообразна

  • богата на зеленчуци, плодове, варива и зърнени храни.

Важно е винаги да се съобразявате с апетита на детето, а не да го храните насила. Когато де­тето е здраво, апетитът обикновено отразява потребностите на неговия организъм!

Какво трябва да знаете за особеностите на организма на бебето, които имат значение при храненето


Кърмаческата възраст се отличава преди всичко с:

1. Усилен растеж. В никоя друга възраст детето не расте така бързо. Към 5-ия месец то удвоява, а до края на годината утроява теглото си. За 1 година то израства с 20-25 см и наддава 6-7 кг. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо расте и толкова по-големи са нуж­дите му от енергия и хранителни вещества и особено от белтъчини, които са основната градивна съставка на всяка клетка. Затова недостатъчният внос на енер­гия и белтъци в детска възраст води преди всичко до смущения в растежа - вкл. и на мозъка на детето.

2. Незавършено развитие и незрелост на организма, вкл. на храносмилателната система.

Стомахът на новороденото бебе има малък обем -30-60 мл., който постепенно до края на годината дости­га 250-300 мл. Затова количеството на храната трябва да се съобразява с възрастта на детето.

Чревната лигавица е нежна, лесно ранима и по-пропусклива за бактерии, токсини и непълно разградени белтъчни вещества. Намалена е секрецията на хранос­милателни сокове и е затруднено смилането и усвоява­нето на храната. Всичко това създава рискове от: хра­носмилателни смущения (особено при даване на по-го­лямо количество или на по-груба и трудносмилаема храна), чревни инфекции и алергизиране на организма (при ранно захранване с краве мляко и други храни).

През първите месеци черният дроб е все още функ­ционално незрял и не може да обезврежда и изхвърля някои токсични вещества. Затова кърмачето е застра­шено от хранителни отравяния - например с нитрати.

През първите месеци бъбреците имат ограничени възможности за отделяне на минерални соли (вкл. гот­варска сол), фосфор и някои киселини и продукти от разграждането на белтъците. Ето защо, в случай че не кърмите бебето, най-добре е през първите месеци да го храните с адаптирано, а не с кисело мляко, тъй като киселото мляко е по-богато на соли и белтъци и обременява бъбреците на детето.

Водата, с която приготвяте храната или давате на бебето, също трябва да е с ниско и подходящо съдържание на соли. Такива води са бутилираните трапези води с гарантирано качество отговарящо на международните стандарти.

Избягвайте минералните води, те по правило съдържат много соли, които са вредни за бъбреците бебето. Някои видове минерални води с ниско съдържание на соли могат да се ползуват, но само след консултация с лекар.

Много често питейни водопроводни води са с голямо съдържание на соли или видимо замърсени (ръждиви от стар водопровод, поради аварии и др.), и следва да се избягват да се дават на бебето.

Във всички случай водата с която приготвяте храна та или давате на бебето трябва да се преварява поне - 7 минути. Преварявайте за всеки случай дори бутилираната трапезна вода, за която е гарантирано, че е обеззаразена в заводски условия.

Детският организъм губи повече и по-лесно течности, поради което е застрашен от обезводняване, особено при прегряване, повръщане, диария и висока температура. Затова е изключително важно бебето приема достатъчно течности.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница