Проф. д-р Лиляна Трифонова е педиатър. Работи 30 години като научен сътрудник и преподавател в Института по педиатрия към Медицинския университет в София - в отделенията за здрави кърмачета и деца до 3-годишна възраст и за недоносени и хипотрофични деца. Последователно изпълнява длъжностите завеждащ секция по физиология на храненето и завеждащ секция по хигиена и хранене.
Има над 150 монографии и научно-практически ръководства по въпросите на рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст. Акцентите в научната й дейност включват физиология на храненето в кърмаческа и ранна детска възраст, хранителни нужди в кърмаческа и детска възраст, отглеждане на недоносени и хипотрофични кърмачета, готови детски храни, недоимъчно хранене, прехранване в детска възраст, хранене на децата в детските градини.
Активно участва при разработване на рецептура и технология за производство на готови детски храни у нас.
Сътрудничи като консултант на Световната здравна организация по въпросите на детското хранене.
Най-добрата инвестиция за бъдещето на децата ни -здравословното им хранене днес
Научните изследвания от последните десетилетия убедително сочат огромното значение на правилното хранене от най-ранна детска възраст не само за здравето и нормалното развитие на детето, но и за предпазването от редица широко разпространени хронични заболявания (т. нар. болести на цивилизацията) в зряла възраст.
Настоящата книга отразява пълно съвременните схващания за рационалното хранене на бебето, както и повече от 30-годишния научноизследователски и практически опит на автора в тази област.
Изложени са основните принципи и съвременни изисквания на рационалното хранене и мерките за предпазване и диетолечение на някои от най-честите хранителни увреждания и отравяния в детска възраст.
Тя е предназначена за хората, които се грижат за детето - родители, близки, медицински специалисти.
Проф. д-р Лиляна Трифонова
Значение на храненето за здравето и нормалното развитие на детето Кои са най-честите увреждания при неправилно хранене в кърмаческа и ранна детска възраст
Кърмаческата възраст (до 1 година) се отличава преди всичко с усилен растеж. Поради бързия си растеж детето се нуждае от относително повече енергия и хранителни вещества. Общото недохранване и недостигът дори на отделни хранителни съставки - белтъци, витамини, желязо и минерални вещества - предизвикват сериозни нарушения в обменните процеси. Забавят се растежът и развитието на организма, намалява имунитетът. Настъпват смущения в развитието на мозъка, в кръвообразуването, в костната система. Появяват се някои специфични за кърмаческата и ранната детска възраст хранителни недоимъчни заболявания като хипотрофия, рахит, анемия, зачестяват инфекциите.
С не по-малки рискове за здравето е и прехранването на малкото дете, както и даването на неподходяща, по-трудносмилаема, бактериално или химически замърсена храна. Незрелостта на организма е причина за лесното възникване на храносмилателни разстройства и нарушения в обмяната на веществата. Колкото по-малко е детето и по-незрял е организмът му, толкова по-големи са опасностите от увреждания при едни или други грешки в храненето. То-вае особено важно, тъй като в кърмаческа и ранна детска възраст се полагат основите на бъдещото здраве.
Затова първото условие, за да се радваме на здраво,нормално развито и устойчиво на болести дете, е да осигурим правилното му хранене.
Какви са рисковете от системното недохранване на детето
Общо недохранване (белтъчно-енергийна недостатъчност). Продължителният недостиг на белтъци и енергия води до хипотрофия, със забавяне до спиране на растежа, намаляване или изчезване на подкожната тлъстина. Същевременно с това намалява активността на храносмилателните ензими, което затруднява смилането и усвояването на храната. Намалява и устойчивостта на организма към инфекции.
Сериозен здравен проблем, особено в кърмаческа възраст, е желязонедоимъчната анемия, особено при хранене с краве мляко, което е бедно на желязо.
През зимно-пролетния сезон, когато консумацията на пресни зеленчуци и плодове намалява, зачестява недостигът главно на витамини С и А (хиповитаминоза).
Какви са рисковете от системното прехранване на детето
1. Системното прехранване на детето води до наднормено тегло, което в началото обикновено радва родителите, защото те го считат за израз на “добро здраве”.
Затлъстяването в ранна детска възраст е предпоставка за възникването на редица сериозни заболявания в по-късна възраст - атеросклероза, сърдечен инфаркт, захарен диабет, повишено кръвно налягане.
Пълното дете не е по-здраво, напротив, то боледува по-често и бъдещото му здраве е изложено на повече рискове. Затлъстяването, което обикновено е в резултат на системно прехранване още в детска възраст, се съпътства от промени в обмяната на мастите и въглехидратите, които могат да имат трайни последици. Настъпва 4-5-кратно увеличение на мастните клетки, което се запазва за цял живот. В страни, в които децата се прехранват и консумират повече животински мазнини и захар, се откриват начални атеросклеротични промени в кръвоносните съдове още на 3-4-годиш-на възраст, докато при останалите - едва към 20-годишна възраст.
2. Консумацията на повече захар - подсладени храни и напитки - предизвиква покачване на глюкозата в кръвта и усилено отделяне на хормона инсулин. Увеличава се синтезът на мазнини и се повишава нивото им в кръвта. Намалява поносимостта към захари и детето е застрашено от захарен диабет. Доказано е, че кърмачетата приемат до 25% повече храна, когато към нея е добавена захар. У тях се създава привикване и трайно предпочитание към сладки храни, което е предпоставка за системно прехранване и затлъстяване. От друга страна, захарта благоприятства развитието в устната кухина на микроорганизми, които разграждат зъбния емайл и предизвикват зъбен кариес.
3. При консумация на повече белтъчни храни (млечни продукти, месо, яйца), а на малко растителни храни съществува риск от прехранване с белтъци, което също има неблагоприятен ефект върху организма. Детето расте по-бързо, организмът му не само съзрява, но и остарява по-бързо. Устойчивостта към инфекции намалява както при недостиг, така и при системно претоварване с белтъци.
4. Увеличената консумация на мазнини (масло, тлъсти меса, пържени храни, мазни ястия и десерти) също е условие за прехранване и затлъстяване на детето. Мазнините доставят много енергия, водят до засища-не на детето и отказ от зеленчукови, зърнени и други храни, доставящи повече витамини, минерали и баластни вещества, които предпазват от запек, атеросклероза, рак на дебелото черво и други хронични заболявания в по-късна възраст.
5. Консумацията на солени храни води до задръжка на повече натрий и вода в тъканите и предразполага към повишено кръвно налягане. Създава се привикване, с предпочитание към солените храни, което се запазва за цял живот. Затова към бебешките храни не бива да се добавя сол!
Според съвременните схващания за профилактика на най-честите хронични заболявания в зряла възраст (атеросклероза, сърдечен инфаркт, високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване и някои ракови заболявания) е важно:
Ето защо храната на детето трябва да бъде:
-
по-малко сладка
-
нетлъста
-
безсолна
-
разнообразна
-
богата на зеленчуци, плодове, варива и зърнени храни.
Важно е винаги да се съобразявате с апетита на детето, а не да го храните насила. Когато детето е здраво, апетитът обикновено отразява потребностите на неговия организъм!
Какво трябва да знаете за особеностите на организма на бебето, които имат значение при храненето
Кърмаческата възраст се отличава преди всичко с:
1. Усилен растеж. В никоя друга възраст детето не расте така бързо. Към 5-ия месец то удвоява, а до края на годината утроява теглото си. За 1 година то израства с 20-25 см и наддава 6-7 кг. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо расте и толкова по-големи са нуждите му от енергия и хранителни вещества и особено от белтъчини, които са основната градивна съставка на всяка клетка. Затова недостатъчният внос на енергия и белтъци в детска възраст води преди всичко до смущения в растежа - вкл. и на мозъка на детето.
2. Незавършено развитие и незрелост на организма, вкл. на храносмилателната система.
Стомахът на новороденото бебе има малък обем -30-60 мл., който постепенно до края на годината достига 250-300 мл. Затова количеството на храната трябва да се съобразява с възрастта на детето.
Чревната лигавица е нежна, лесно ранима и по-пропусклива за бактерии, токсини и непълно разградени белтъчни вещества. Намалена е секрецията на храносмилателни сокове и е затруднено смилането и усвояването на храната. Всичко това създава рискове от: храносмилателни смущения (особено при даване на по-голямо количество или на по-груба и трудносмилаема храна), чревни инфекции и алергизиране на организма (при ранно захранване с краве мляко и други храни).
През първите месеци черният дроб е все още функционално незрял и не може да обезврежда и изхвърля някои токсични вещества. Затова кърмачето е застрашено от хранителни отравяния - например с нитрати.
През първите месеци бъбреците имат ограничени възможности за отделяне на минерални соли (вкл. готварска сол), фосфор и някои киселини и продукти от разграждането на белтъците. Ето защо, в случай че не кърмите бебето, най-добре е през първите месеци да го храните с адаптирано, а не с кисело мляко, тъй като киселото мляко е по-богато на соли и белтъци и обременява бъбреците на детето.
Водата, с която приготвяте храната или давате на бебето, също трябва да е с ниско и подходящо съдържание на соли. Такива води са бутилираните трапези води с гарантирано качество отговарящо на международните стандарти.
Избягвайте минералните води, те по правило съдържат много соли, които са вредни за бъбреците бебето. Някои видове минерални води с ниско съдържание на соли могат да се ползуват, но само след консултация с лекар.
Много често питейни водопроводни води са с голямо съдържание на соли или видимо замърсени (ръждиви от стар водопровод, поради аварии и др.), и следва да се избягват да се дават на бебето.
Във всички случай водата с която приготвяте храна та или давате на бебето трябва да се преварява поне - 7 минути. Преварявайте за всеки случай дори бутилираната трапезна вода, за която е гарантирано, че е обеззаразена в заводски условия.
Детският организъм губи повече и по-лесно течности, поради което е застрашен от обезводняване, особено при прегряване, повръщане, диария и висока температура. Затова е изключително важно бебето приема достатъчно течности.
Сподели с приятели: |