Хранене на бебето

Правила при захранване на бебето

Задължително е на опаковката на храната да е отбелязано, че тя е предназначена за деца от съответния месец.

За самостоятелно хранене са подходящи само тези детски храни, които съдържат пълноценен белтък, т. е. от животински произход (мляко, месо, риба).

До 6-ия месец не захранвайте детето с глутен-съдържащи брашна (пшенично, овесено, ечемично, ръжено) с оглед избягване развитието на непоносимост към глутена (цьолиакия). Глутенът е белтъчна съставка на изброените зърнени култури. В този възрастов период купувайте само безглутенови храни. Такива са кашите, съдържащи брашна от ориз, царевица, елда, безглутенова пшеница. До 6-месечна възраст избягвайте силно алергизирапц храни като риба, портокали, ягоди, домати, особено ако детето е наследствено обременено с алергично заболяване. В този период не давайте и продукти, които могат да имат високо съдържание на нитрати, като спанак и моркови.

При въвеждането на нова храна детето трябва да здраво. Всяко, макар и леко заболяване, води до намаляване на храносмилателната секреция, поради което смилането на храната се затруднява и се увеличава

склонността към храносмилателни разстройства. За­това, ако детето се разболее, по-добре временно прек­ратете даването на нова храна. Започнете въвеждането й внимателно, след като детето оздравее. Децата, ро­дени с ниско тегло, с хипотрофия или с други здравос­ловни проблеми, се захранват по-късно, по-предпазли­во и само след консултация с лекуващия лекар.

Въвеждайте новите храни постепенно. Те са по-трудно смилаеми от млякото и храносмилателната система на детето трябва да има време да се нагоди към смилането и усвояването им.

Даването изведнъж на по-голямо количество нова храна може да предизвика храносмилателно разст­ройство.

Започнете с 2-3 чаени лъжички от новата храна. В следващите дни увеличавайте количеството с по ня­колко лъжички. По този начин за около 10 дни ще дос­тигнете до цяла порция, с която да заместите едно кърмене. Следващата нова храна може да се включи след около 14-дневен интервал.

Ако се появят повръщане, диария или обрив, спрете временно новата храна. След 1 седмица опитайте от­ново, но много внимателно, с по-малка доза храна.

Давайте новите храни с лъжичка. Приучването към хранене с лъжичка става по-лесно, преди да започне никненето на зъбите, когато венците набъбват и стават чувствителни.

Ако детето упорито не приема новата храна, не го насилвайте! Не му я предлагайте 3-4 дни. След това опитайте отново. Бихте могли да пробвате и с друга храна, подходяща за тази възраст.

Преди да отворите бурканчето с готово пюре, из­мийте го с чиста вода и сапун. Затоплете го в съд с топла вода и го отворете. Следете дали при отваряне­то капачето ще изпука. Това е гаранция, че бурканчето е херметически затворено и следователно храната е стерилна и безопасна.

Преди да дадете храната на детето, опитайте я с отделна лъжичка, за да се уверите, че е подходяща и не гореща.

Не слагайте допълнително сол или захар в готовите детски храни.

Не ви препоръчваме да използвате остатъка от храната при следващо хранене, дори когато е съхранява в хладилник и особено ако е престояла повече от 4 часа.

Не давайте на детето храна от вашата чиния и с вашите прибори! Не забравяйте, че всеки здрав човек може да бъде носител на всевъзможни болестотворни микроби, с които неговият организъм се справя, но срещу които незрелият организъм на малкото дете безпомощен.

Не допускайте мухи и други насекоми да кацат върху храната или съдовете, с които храните детето. Те могат да са преносители на опасни инфекции!

За приготвяне на сокове, пюрета и други храни бебето избирайте винаги само висококачествени, зрели, свежи, ненаранени, незагнили, екологично чист продукти. По този начин ще сте сигурни, че детето получи с храната достатъчно витамини и ще избегнете рисковете от храносмилателни разстройства и някои интоксикации.

Ред на въвеждане на новите храни

Включването на плодовете и зеленчуците като плодови сокове може да стане през 2-рия месец.

Добре е отначало да се започне с ябълков сок, то се понася много добре от малките бебета. През следващите месеци, в зависимост от състоянието на детето и сезона, постепенно разнообразявайте соковете. Можете да ги приготвяте от моркови, череши, вишни, малини, праскови, кайсии, цитрусови плодове.

Соковете от домати, сливи, круши, грозде и порто­кали имат разслабващ ефект, а тези от вишни, ябълки, мор­кови и лимони - запичащ.

Някои сокове, приготвени от цитрусови плодове, киви, ягоди, малини, могат да бъдат причина за алергични прояви, най-често кожни обриви или от страна на хранос­милателната система, особено при деца с фамилна обремененост с алергия. Затова в тези случаи се препоръчва включването им в менюто на детето по-късно, през второ­то полугодие.

След 3-месечна възраст децата могат да приемат освен сокове, и готови плодови пюрета без мляко, които са със значително по-високо съдържание на целулоза.

За да се провери поносимостта на детето към сока, се започва с малки количества - 1-2 чаени лъжички. Коли­чеството увеличавайте постепенно до 8 чаени лъжички.

С плодовите сокове не трябва да се прекалява. Да­ването на големи количества може да бъде причина за хра­носмилателни разстройства, както и за намаляване обема на приеманото мляко (кърма или адаптирано мляко).

Започнете захранването на детето с готово млечно-зеленчуково пюре. За да бъде пълноценна храна, зеленчуко­вото пюре задължително трябва да съдържа мляко. Най-добре е да се дава на обяд. Предлагайте на детето пюрета от различни зеленчуци или смесени пюрета. Добавката от картофи и моркови е ценна, тъй като те улесняват смилане­то и имат антидиариен ефект.

Готовите плодови пюрета, които не съдържат мля­ко, можете да използвате само вместо сок.

Ако нямате възможност да купувате готови пюрета или предпочитате да приготвяте храната на детето вкъщи, по-добре е да започнете захранването с млечен кисел, а зеленчуково пюре да дадете през следващия месец.

Ако детето е склонно към храносмилателни разстройства, боледува често, прекарало е наскоро диария, родило се е преждевременно или с ниско тегло, захранете го готова безглутенова млечно-брашнена каша, която е по-лесно смилаема от зеленчуковото пюре. Инстантните каши са лесносмилаеми, с приятен вкус, приемат се и се понасят добре, дори от капризните деца. Те са с по-висока енергийна стойност от другите захранващи храни, което е от особено значение за децата с тегло, значително под съответната възрастова норма (20% и повече).

През 5-ия месец

Млечна каша

Заместете още 1 млечно хранене (в следобедните часове) с готова млечно-брашнена каша или плодово-млечно-брашнена каша (кисел). Ако сте захранили детето с каша през 4-ия месец, сега му предложете и зеленчуково пюре.

Някои майки предпочитат да дават каша при вечерното хранене, тъй като това им осигурява по-спокойна нощ. От гледна точка на физиологията и функционалните възможности на храносмилателната система на детето обаче желателно кашата да се дава едно или две хранения преди последното. Кашата е с по-гъста консистенция, нейното усвояване е по-бавно, изисква време и натоварва храносмилателната система.

До 6-ия месец предлагайте на детето само безглутенови каши. Най-добре е да започнете с готова безглутенова каша от оризово брашно. За да бъде пълноценна, кашата трябва да съдържа мляко.

Разнообразявайте кашите. По ваш избор и според вкуса на детето, който вече се оформя, към готовата каша може да добавите плодово пюре, ако, разбира се, този плод не е включен в състава на кашата, която сте приготвили. По този начин бихте могли да разнообразите наличните на па­зара готови плодови каши.

Яйчен жълтък

Три пъти седмично към зеленчуковото пюре или ка­шата прибавяйте по 1/4 твърдо сварен яйчен жълтък.

Яйчният кокоши жълтък е изключително ценен хра­нителен продукт, с висока енергийна стойност, съдържащ ценни мазнини, с високо съдържание на витамин А, В, Е, железни и фосфорни соли.

При приготвянето на жълтъка спазвайте следните основни правила: яйцето трябва да е прясно; жълтъкът трябва да е твърдо сварен (яйцето се вари 12-15 минути); жълтъкът трябва да е добре стрит и размесен в пюрето (или кашичката).

Използвайте жълтъка веднага след купуването на яйцето; колкото по-малко е въздушното мехурче в долната част на яйцето, толкова по-прясно е то. Никога не използ­вайте яйца с кални черупки, със сивкави петънца в област­та на въздушното мехурче, с мътен или неравномерно прозрачен белтък.

Продължителното варене е необходимо, за да се унищожат проникналите през черупката микроорганизми. Твърдото сваряване не понижава хранителната стойност и усвояемостта на жълтъка.

Ако се появят обриви по кожата, консултирайте се с лекар. Може да се наложи да прекратите даването на жъл­тък поне за 1-2 месеца. След това опитайте отново с още по-малко количество.

През 6-ия месец

Пюре с месо или риба

Въведете готово месно-зеленчуково пюре. С месото се задоволяват повишените потребности на бебето на тази възраст от белтъци, минерали и желязо. Това предотвратя­ва риска от желязодефицитна анемия, от нарушения в хра­носмилането и поява на хранителна алергия.

Давайте пюрето с месо по 2-3 пъти седмично ш обяд, като го редувате със зеленчуково пюре. Домашно при-готвеното пюре с месо е по-грубо. Затова ви препоръчваме да го давате след 8-ия месец.

Най-подходящи за бебето са птичето и телешкото месо и нетлъстата риба.

Рибата е много ценен продукт - богата е на пълноценни белтъци, равностойни на тези на месото. Не съдържа съединителна тъкан и е лесно смилаема. Мазнините й са наситени и лесно смилаеми, а някои участват в строежа т клетъчните мембрани и имат защитно действие по отноше­ние на хипертонията и ранното стареене. Богата е на калций и фосфор, необходими за костния растеж, както и на йод, витамини А и D.

Пюре с черен дроб и мозък

Хранителната стойност на черния дроб е висока. В него се складират витамин А, желязо, мед, цинк и други микроелементи. Той е богат и на витамини от група В, вкл. В₁₂.

Мозъкът може да се приема и от деца, защото е богат на пълноценни белтъци, желязо и на много липиди, които имат значение за нормалното развитие на нервната система. Той е беден на съединителна тъкан, което го прави лесно смилаем и добре усвоим.

При фамилно обременени деца с хранителна алергия трябва да се избягват агнешкото, ярешкото месо и рибата, а при непоносимост към белтъка на кравето мляко - телешките и говеждите меса. Те могат да бъдат заменени от пюрета с пилешко, пуешко или заешко месо.

Заменете още едно млечно хранене (сутрешното) с попара със сирене и масло. Попарата е наша традици­онна високоенергийна храна, но практиката показва, че не всички деца я приемат охотно. По състав тя ня­ма предимства пред млечно-брашнените каши и затова момее да се замести с тях. При две хранения с каша за деня няма опасност от прехранване на детето.

Увеличете количеството на жълтъка до 1/2 през ден. Прибавяйте го към зеленчуковото пюре.

Плодовия сок можете да заменяте с настъргани плодове.

На обяд преди пюрето давайте малко количество (5-6 лъжички) зеленчуков или месен бульон (домашно при­готвен) или супа със смлени или много ситно нарязани зе­ленчуци. Давайте зеленчуков бульон или супа в дните, кога­то храните детето с месно пюре, а месен бульон или супа в дните, когато го храните със зеленчуково пюре.

Прибавянето към домашно приготвения месен бульон на малко количество зеленчукова каша разнообразява продуктовия набор в хранителния режим на детето.

Супите и бульоните възбуждат отделянето на храносмилателни сокове и подпомагат храносмилането. Чрез тях детето започва постепенно да привиква към вкуса на храната на възрастните.

Не бива обаче да дробите хляб в супата, защото де­тето ще се засити с нея и ще откаже пюрето, което е основ­ното му ястие.

През 9-ия месец

Обикновено на детето вече са му поникнали първите резци. Затова вече можете да му давате в ръката коричка хляб, парченце ябълка, за да привиква да отхапва и преглъща малко по-едри и по-твърди храни.

Закуската може да се състои от адаптирано или и село мляко с бисквита или парче кифла.

На обяд започнете да давате преходна храна (пълнени чушки с месо, мусака, пюре с картофи и сирене и др.)

Можете да давате 2-3 пъти седмично цял сварен жълтък.

Следобедната закуска може да се състои от мляко ориз, различни млечни или яйчни кремове, комбинирани с плодове или сокове.

През 11-ия месец

Обедното пюре заместете изцяло с преходна храна.

Не бива да забавяте своевременното въвеждане и привикване на детето (след 10-ия месец) към по-грубо смлени храни, супи, ястия със смляно месо, коричка хляб, стъргани плодове. Ако храните детето само с пасирана храна до края на първата година, по-късно то трудно ще се научи да дъвче и да гълта общата храна.

През 12-ия месец

Детето се отбива

Вечерята се състои от безмесно ястие, кисело мля­ко и парче хляб.

В края на годината детето има не повече от 8 зъба и още не може да дъвче. Затова храната му трябва да бъде по-мека и кашава, продуктите да са нарязани на ситни парчен­ца, настъргани или намачкани. Месото задължително трябва да бъде смляно.

Преходна храна

Предпоставки за въвеждането на преходната храна са развиващият се дъвкателен апарат и нарасналите функ­ционални възможности на храносмилателната система на детето.

Постепенното въвеждане на преходната храна за­почва в края на десетия месец. С преходна храна детето се храни до 1^1/2 г.

Особености на преходната храна

Преходната храна си има своята специфична харак­теристика.

• 
  Тя е по-мека и кашава.
  
• 
  Месото е смляно, зеленчуците - ситно нарязани или настъргани, но не пасирани.
  
• 
  Не се използват запръжки.
  
• 
  Ястията са предимно варени, задушени.
  

Ястията, подходящи за “преходното детско меню”, се консумират често в българската семейна кухня. Това оз­начава, че на детето може да се дава от храната на възрас­тните, но само при условие, че е приготвена без много маз­нини, сол и подправки и без запръжки.

Постепенното въвеждане на преходната храна за­почнете в края на десетия месец. На обедното хранене пре­ди зеленчуковото или месно-зеленчуковото пюре дайте няколко лъжички преходна храна. В следващите дни увелича­вайте количеството й до пълното изместване на пюрето.

В следобедната закуска можете да включите различ­ни млечни десерти и меки закуски - кроасан, кифла, кейк.

Единадесети месец

Детето постепенно привиква към преходната храна. Преминава се към 4-кратно хранене през 4 часа. Увеличава се обемът на приеманата храна - около 300-350 мл на хранене.

Постепенно заместете вечерното млечно хранене с постно ястие и кисело мляко или млечен десерт.

Детето вече е на преходна храна и остава на нея до 1^1/2г.

След 1^1/2 г.

Храната постепенно става по-груба, на по-големи късчета.

Продукти в “преходното” детско меню

Във всекидневното меню на детето трябва да при­състват продукти от 7-те основни групи - мляко и млечни храни; месо, риба и яйца, зърнени храни и варива; плодове и зеленчуци; растителни или млечни мазнини.

• 
  Ястие с месо давайте на обяд 3-4 пъти седмично.
  
• 
  Включвайте риба поне един път седмично в менюто на детето, както и по 1/2 до 1 цяло яйце всеки ден.
  
• 
  На обяд и вечеря давайте на детето по 1/2 филийка хляб.
  

За подобряване вкуса на ястията можете да използ­вате характерните за българската кухня подправки като маг­даноз, джоджен, чубрица, целина, чесън, босилек, девисил.

При приготвянето на детските храни и напитки из­бягвайте употребата на изкуствени оцветители, ароматизанти и консерванти. Те могат да бъдат причина за алергии, артралгии, главоболие и други здравни проблеми.

За сутрешна закуска:

• 
  Мляко с кифла, мляко с бисквити, кус-кус, попара със сирене
  
• 
  Плодово пюре или настъргани плодове, зеленчуци
  

• 
  Зеленчукова или месна супа (супа топчета, пилешка супа)
  
• 
  Ястие: със смляно месо - мусака, пълнени чушки, кюфтета със сос; постно ястие - пюре от картофи със сирене и нарязано твърдо сварено яйце, тиквички с ориз, пюре от грах и картофи, пюре от спанак със си­рене, постни лозови сарми
  
• 
  Салата от пресни настъргани зеленчуци
  
• 
  За десерт плодово пюре, настърган плод или компот.
  

• 
  Крем, приготвен с грис, нишесте, мляко с ориз
  
• 
  Инстантна каша за по-големи деца
  
• 
  Кроасан, кифла или кейк, комбинирани със сок, нектар, кисело мляко, айран или плод.
  

Постно ядене, съчетано с около 150-200 мл мляко или млечен десерт.

Вода

Водното съдържание в човешкия организъм се определя от строгия баланс между количеството приета течност и количеството отделена вода, т.е. от нейните загуби. При определени условия това крехко равновесие може да бъде лесно нарушено - висока температура на околната среда, висока телесна температура, заболявания, протичащи диарии и/или повръщания, и др. Детският организъм е особено чувствителен към загубите на вода, поради което те трябва непрекъснато да се попълват.

Нормално детето губи телесни течности чрез чети ри основни физиологични процеса:

• 
  изпарение на вода от белите дробове (13 мл/100 ккал);
  
• 
  от храносмилателната система с изпражненията;
  
• 
  от бъбреците с урината - 50-70 мл/100 ккал;
  
• 
  с потта (30 мл/100 ккал). ;
  

При възрастните необходимостта от приемане на течности се определя от чувството за жажда, което е основни­ят защитен механизъм. При децата майката трябва навреме да дава необходимото количества вода.

Загубите на вода се компенсират чрез приема на течности с:

• 
  водата, вложена в ястията, а при децата с водата, която се съдържа в млякото - кърма или адаптирани млека, и останалите течни храни;
  
• 
  водата, която се съдържа в хранителните продукти, които ежедневно се консумират;
  
• 
  водата, образувана в организма в резултат на про­тичащите обменни процеси. Така например при окислението на 100 г мазнини се освобождава 107 мл вода, на 100 г въглехидрати - 55 мл, на 100 г белтъци - 41 мл;
  
• 
  приеманата ежедневно питейна вода и различните видове напитки.
  

Количеството на приеманата от децата вода зависи от вноса на енергия (калории), възрастта на детето, начина на хранене, температурата на заобикалящата среда, двига­телната активност, скоростта на растеж и здравословното състояние. Известно е, че колкото по-малко е детето, тол­кова по-високи са потребностите му от вода.

Трябва да се има предвид също, че излишъкът от вода обременява бъбреците и сърдечносъдовата система, а нейният недостиг води до сгъстяване на кръвта, което се отразява отрицателно върху снабдяването на организма с кислород и хранителни вещества, затруднява функцията на бъбреците, влошава тази на мозъка.

Кърмачетата, приемащи майчино мляко, имат ниско солево бъбречно натоварване и съответно относителното тегло на урината е по-ниско, докато при изкуствено хранещ те деца е обратно. Кърмените деца не е задължително приемат допълнително вода и ако те я отказват, това трябва да бъде причина за тревога. Но ако предложите на детето вода и то я приема жадно, не бива да го ограничават. Кърмените деца се нуждаят от допълнителни количества вода в случаите на високи температури на околната среда, при незначителни загуби на течности при диарии и повръщания, при заболявания, протичащи с висока температура и др.

Средните дневни потребности от вода през различните възрастови периоди, включващи питейната вода и водата, съдържаща се в напитките, хранителните продукти готовите ястия, са представени в таблицата.

Възраст ...............................мл/ кг тепи

до 3 месеца .........................130-18

от 3 до 6 месеца ..................130-18

от 6 месеца до 1 година .... 120-14

1-3 ........................................115-12

3-6 ........................................100-111

6-10 ...................................... 90-100

10-14 .......................................70-85

14-18 .......................................50-60

над 18 .....................................20-45

Течностите се дават на кърмачето няколко дневно между храненията или през нощта, когато неспокойно.

Безспорен факт е, че от това каква вода ще се употребява зависи в значителна степен здравето и продължител­ността на живот. При децата правилното решение на проблема “чиста питейна вода” е от особена важност. Тя се определя от незрелостта на детския организъм, от високите потребности и чувствителността му към загубите на вода.

Световната здравна организация и националните стандарти определят критериите за качеството на питейната вода. Налага се те да бъдат често актуализирани, тъй като във водата попадат нови, все по-опасни замърсители поради не­съвършенството на използваните промишлени технологии.

В природата водата не е химически чиста. Тя съдържа различни съединения, предимно соли, газове и др. От улове­ната от повърхностните или подземните природни източници вода, след съответното пречистване тя постъпва във водопро­водите, които я отвеждат до домовете ни. Въпреки пречиства­нето водата не всякога е с необходимото качество. В своя дъ­лъг път по тръбите тя може вторично да се замърси и да ста­не източник на инфекции. За да се избегне тази опасност, ако на детето се дава вода от водопроводната мрежа, тя трябва да се дава преварена поне до края на първата година.

Бутилирана вода

Понастоящем в Европа широко се употребява бути­лирана питейна вода - около 100 л годишно на човек. Меж­дународната асоциация за бутилираните води (IBWA) дава за нея следното определение: “Водата се счита за бутилирана, ако отговаря на държавните стандарти, хигиенните изисква­ния за питейна вода, поставена е в подходяща опаковка и се продава за употреба от хората. Тази вода не трябва да съдър­жа подсладители или добавки с изкуствен произход. Ароматизатори, екстракти и есенции от естествен произход могат да бъдат добавени към бутилираната вода в количество, не превишаващо 1% Т. Ако водата съдържа по-голям процент от тези добавки, тя се отнася към безалкохолните напитки.” Бутилираните води са минерални и питейни, газира­ни и негазирани. По правило минералната вода трябва да отговаря на определени условия, за да се постигне опреде­лен лечебен ефект. Системният прием на големи количества минерална вода не означава лечение или предотвратява­не на някои заболявания. Понякога това може да има обра­тен ефект. Бутилираните газирани и лечебни минерални води не са подходящи за кърмачето и малкото дете.

Маркетинговите изследвания върху консумацията на питейната вода показват прогресивно увеличаване упот­ребата на бутилирани трапезни питейни води. Те не съ­държат излишни соли, по-чисти са в сравнение с водопро­водната вода и имат по-добра утоляемост на жаждата от газираните напитки.

В света особено предпочитание се проявява към пи­тейните трапезни води (с минерализация до 1 г/л), които са от подземен воден източник. Тази вода я наричат “жива”, защото нейните молекули образуват структура, която опре­деля специфичните й свойства и отличния вкус.

В последно време все по-голяма популярност при­добиват специално приготвените бутилирани води. Чрез определени технологии от водата се отстраняват всички съдържащи се в нея соли. Към получената без вкус течност се добавя комплекс от соли в точно определено количество.

Бутилираните трапезни води са много подходящи за пиене и за приготвяне на храната на кърмачето и малко­то дете, когато отговарят на следните условия:

• 
  произвеждат се при специални мерки за хигиена и сигурност, с въведена система за управление на качеството;
  
• 
  при обработката на водата се използват модерни съвременни технологии за пречистването й, отговаря­що на световните стандарти;
  
• 
  бактериална чистота;
  
• 
  постоянен, добре балансиран състав. Минералният състав не бива да обременява храносмилателната сис­тема и несъвършените бъбречни функции на детския организъм;
  
• 
  безвредна опаковка, която гарантира стабилност и добро състояние при транспортиране и съхранение;
  
• 
  добър вкус.