Храносмилателна система
Изтегляне 172.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдържание
- Храносмилателна система
- Устна кухина
- Хранопровод и стомах
- Черен дроб/ жлъчен мехур/ задстомашна жлеза и дванадесетопръстник
- Тънко черво
- Дебело черво
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Съдържание 2 Храносмилателна система 3 Устна кухина 5 Хранопровод и стомах 6 Черен дроб/ жлъчен мехур/ задстомашна жлеза и дванадесетопръстник 9 Тънко черво 9 Дебело черво 11
Храносмилателна системаХраната е необходима за живота. Хранителните вещества, които тя съдържа, обезпечават поддържането на клетките чрез осигуряване на енергия и градивни елементи за растеж и възстановяване. Единственият проблем е, че по-голямата част от тези храни са „заключени” в храната, която ние приемаме. Комплексните молекули трябва да бъдат разградени или смелени, за да се освободят прости хранителни вещества, каквито са аминокиселините или глюкозата, които могат да бъдат използвани от организма. Това се осъществява от храносмилателната система. Храносмилането е последователното разграждане на хранителните вещества – белтъци, мазнини и въглехидрати под влияние на смилателни ензими и свеждане до форми, които могат да бъдат усвоени от организма. Въглехидратите са изградени от прости захари, каквато е глюкозата, или сложни захари, каквото е нишестето, представляващо верига от молекули. По време на смилането сложните захари се разграждат до прости захари, които осигуряват енергия. Белтъците се разграждат до аминокиселини, които се ползват от клетката за синтез на нови белтъци. Мазнините се разграждат до мастни киселини и глицерол. Витамините и минералите са особено важни за нормалното протичане на химични реакции. Разграждането на храната продължава от 24 до 48 часа и преминава през четири основни етапа: - приемане на храна и течности през устата
- абсорбaция е прeминаването на простите молекули в кръвния поток, откъдето те се разпределят до местата, в които са нужни. - изхвърляне на отпадните продукти, което означава елиминиране на несмлените частици под формата на фецес през ануса. 
Храносмилателният канал е дълга тръба, която се състои от свързани помежду си органи – устна кухина, гълтач (гърло), хранопровод, стомах, тънки черва и дебело черво. Храносмилателният канал започва от устата и завършва с анус. Допълнителните храносмилателни органи са езикът и зъбите, които раздробяват храната; слюнните жлези, черният дроб и задстомашната жлеза, които освобождават задстомашни секрети; жлъчният мехур, който съхранява секретираната от черния дроб жлъчка. Стената на храносмилателния канал обикновено съдържа два слоя гладка мускулатура: един вътрешен циркулационен слой и един външен – надлъжен. Вълните на мускулното съкращение, наречени перисталтика, избутват храната по червата в посока към ануса. Движението на храносмилателния канал и секретираните храносмилателни сокове се контролира автоматично от автономната нервна система и от хормони. Дъвкането е единствената част от храносмилателния процес, която е под волеви контрол. Устна кухинаПървата фаза на храносмилането се извършва в устната кухина. Устната кухина се дели на предверие и истинска устна кухина, отделени една от друга посредством двете челюсти и зъбите. Отпред устната кухина е заградена от устните, които отвън са покрити с кожа, а отвътре с лигавица. Отстрани устната кухина е заградена с лигавицата на бузите.
Горната стена на устната кухина е образувана от небцето. Предната му част се нарича твърдо небце, а задната меко небце. В устната кухина изливат секрета си три големи слюнчени жлези : предушни, подчелюстни и подезични, а също и множество дребни слюнчени жлези. В задната част на устната кухина се намира зевът, от двете страни на който се разполага по една сливица. Гълтачът е част от храносмилателния и дихателния път, който съединява устната и носната кухина, респективно и хранопровода c гръкляна. Той представлява мускулно-фиброзна торбичка, обърната нагоре с по-широкия си край. Гълтачът е изграден от 3 части - горна (носна), средна (устна) и долна (гръклянна) част.
Основните процеси в устната кухина са дъвкане, слюнкоотделяне и преглъщане. Те осигуряват механичното раздробяване, слепването и оформянето на хапката. Дъвкането е сложен двигателен акт. Центърът, контролиращ процеса, се намира в продълговатия мозък. При движението на челюстите зъбите нарязват и смачкват храната, така че тя да може да се преглъща и да може да се увеличи повърхността, достъпна за действие на ензимите. В същото време трите чифта слюнни жлези забележимо увеличават продукцията на слюнка – слюнка се освобождава и през останалото време, като функцията й е да почиства устната кухина. Отделянето на слюнка е рефлекс, стимулиран от мисълта за гледката и мириса на храна. Слюнката е водниста течност, която съдържа слуз и амилаза (ензим, който частично разгражда скорбялата). При дъвкане езикът смесва смляната храна със слюнка. Когато молекулите на храната се разтворят в слюнката, вкусовите луковични върху горната повърхност на езика разпознават четирите основни вкуса – сладко, кисело, солено и горчиво. Единичното дъвкателно движение продължава около 1 сек. За сдъвкването на хранителната хапка са необходими множество такива единични дъвкателни движения с обща продължителност около 30 – 40 сек. Храносмилането в устата завършва с преглъщането на хранителната хапка (болуса). Гълтането е сложно координиран рефлексен акт на придвижване на сдъвканата и пропитата със слюнка храна от устата в стомаха. Центърът на гълтането е в координационна зависимост от центъра на дишането. Това означава, че в момента на гълтането (1-2 сек.) дишането се преустановява. Целият процес преминава в две фази, от които първата е волева, а втората рефлексна. Във волевата фаза сдъвканата и пропита със слюнка храна се оформя в хапка между гърба на езика и небцето. С движения на езика и бузите, тя се измества назад към корена на езика. След това със съкращения на мускулите на предната част на езика, коренът на езика се притиска плътно назад и нагоре към твърдото небце. Рефлексната фаза включва преминаването на хапката през фаринкса и хранопровода (фарингеална и езофагеална фаза). Фаринксът притежава многочислени рецептори, които при дразнене изпращат аферентни импулси в центъра на гълтането, разположен в ретикулната формация на продълговатия мозък и долната част на моста. Еферентните импулси от този център достигат мускулите на ларинкса чрез моторни влакна, в резултат на което се затварят отворите на устната и носната кухина, ларинкса и гласните цепки. Хранителната хапка се плъзга по епиглотиса и постъпва в хранопровода. Преминаването на храната през хранопровода се осъществява посредством рефлексна перисталтична вълна и отпускане на стомашната мускулатура, включително с разхлабване на гастро-езофагеалния сфинктер. Този сфинктер възпрепятства обратното връщане на храната. Твърдата храна преминава през хранопровода за 7-15 сек, а течностите – за 0,5-3 сек. Мускулатурата на горния край на хранопровода е с повишен тонус, което пречи на попадането на въздух в него.
Хранопроводът осъществява връзката между устната кухина и стомаха. Х С Вдлъбнатата външна повърхност образува неговата малка кривина, а изпъкналият и лежащ по-ниско външен контър – неговата голяма кривина. Две дупликатури на перитонеалната мембрана – голямо и малко було (оментум) – прикрепват стомаха към съседните органи и към коремната стена. Голямото було започва от голямата стомашна кривина, покрива тънките черва, после извива нагоре и се прикрепва към задната коремна стена. Заради свободната си висяща повърхност и заради това, че е изпълнено с масти, булото се оприличава на мастна пристилка. В голямото було се съдържат много лимфни възли, които защитават коремните органи от инфекция. Малкото було е разположено между черния дроб и малката стомашна крива. Лигавицата на стомаха е осеяна с милиони хлътвания, наречени стомашни ямички. Жлезите в дъното на тези ямки произдеждат дневно около два литра кисел стомашен сок. Неговото отделяне се стимулира от вида, миризмата или мисълта за храна и от постъпването и в стомаха. Стомашният сок съдържа ензима пепсин, който разгражда белтъците на по-малки молекули, наречени пептиди. Секретираната в стомашния сок солна киселина активира пепсина и осигурява оптималната pH среда за неговото действие. Тя играе също така защитна функция като убива вредните батерий в храната. Стомашната лигавица е покрита със слуз, която я предпазва от вредното действие на собствените и секрети. Моториката на стомашната гладка мускулатура осигурява напълването на стомаха с храна, размесването и пропиването и със стомашен сок до образуване на химус, придвижването й към пилорната част и преминаването й от стомаха в дванадесетопръстника. На гладно стомахът не е с отпуснати стени. Гладката мускулатура е тонично напрегната. В хода на напълване на стомаха съобразно количеството поместена храна тонусът на стомашната мускулатура се изменя и поддържа така, че стомашните стени се отпускат, но плътно обхващат съдържимото. Ефектът от такова динамично нагаждане на тонуса по гастро-гастралния рефлекс е подреждането на храната при нейното натрупване – на слоеве по реда на постъпването й. Първите порции запълват пиловната и фундусната, а последните остават в антралната и кардиналната част. С настъпване на храната относителният покой на стомашната мускулатура се заменя с равномерна двигателна активност, която подпомага стомашното храносмилане. Това се осъществява чрез безусловния гастро-гастрален рефлекс. Дразненето на механо- и химиорецепторите на стомаха от постъпилата храна предизвиква генериране на импулси, които се провеждат по аферентни неврони до продълговатия мозък, откъдето моториката на гладката мускулатура на стомаха се усилва. В това усилване участват и интримуралните нервни плексуси. Гладките мускули на стомаха осъществяват тонични и ритмични физични движения. Тоничните движения са характерни за фундустната част на стомаха, която има сравнително слабо развита мускулатура. Ритмичната физична активност с размесващите и особено с перисталтичните движения е особенно характерна за пилорната част на стомаха, в която мускулатурата е по-развита. Перисталтиката се изразява в поредно свиване на пръстеновидните мускули на стомаха в посока към пилорната част, което обуславя прищъпвания на стомашната стена. Така храната се примесва със стомашен сок и се придвижва към пилорния край. Различават се два вида относително непродължителни и ритмично повтарящи се перисталтични движения на стомашната мускулатура: Първите се проявяват веднага след приемане на храната, когато започва секрецията на киселия стомашен сок. Отначало перисталтичната вълна придвижва част от стомашното съдържимо към пилора. При това пръстенните слоеве, добре пропити със стомашен сок, се подменят със слоеве от вътрешността, тъй като на всеки 10 -20 секунди започва нова вълна, която протича по стомашната стена едновременно с няколко други. Така постепенно цялото стомашно съдържимо идва в контакт с лигавицата и се пропива със сок. Затова тези съкращения се наричат още размесващи. Вторият вид съкращения започват по-късно и са от значение за преминаването на храната от стомаха в дуоденума. И двата вида перисталтични движения се установяват и на празен стомах. Престоят на храната в стомаха зависи преди всичко от нейния състав. Докато млечната храна преминава в червата след 1-2 часа, смесената остава в стомаха до 4 часа. Въглехидратната храна се „евакуира” по-бързо отколкото белтъчната. Мастната храна се задържа над 5 часа, поради подтискащото си действие върху моториката и секрецията на стомаха. Течностите напускат стомаха почти ведната след постъпването си в него. Механизмът на преминаването на храната от стомаха в дуоденума се свързва главно с втория вид силни перисталтични движения в пилорната част, които създават разлика в налягането от двете страни на пилорния сфинктер, и се означава като гастро-дуоденален пресорен градиент. Регулацията на преминаването на хранителния химус от стомаха в дуоденума се осъществява по рефлексен и хуморален механизъм. Постъпилата в дванадесетопръстника порция химус е с висока киселинност и съдържа разградени белтъчни продукти. В резултат от възбуждането на механо- и химиорецепторите се задържа временно перисталтиката на стомаха и пилорът се затваря. Нова порция постъпва след придвижване на съдържимото към останалите части на тънкото черво и неутрализиране на неговата кисела реакция.
Единствената храносмилателна фукнция на черния дроб е произвеждането на жлъчка, смес от вода, жлъчни соли и жлъчни пигменти (отпадни продукти от разпада на червени кръвни клетки). Фукциите, който се отнасят до храносмилането, са: - контрол на нивото на кръвната захар - метаболизиране на аминокиселини и мазнини - натрупване на витамини и минерали
Нагънатите бримки на тънкото черво заемат неговата централна част и свързват стомаха с дебелото черво. Терминът „тънко черво” идва от диаметъра му, който е само около 2.5 см. Всъщност то предствлява най-дългата част на храносмилателния канал. Този факт отразява важното му значение като орган, в който се извършва смилането и абсорбцията на хранителните вещества. Тънкото черво има три отдела: дванадесетопръстник (дуоденум), празно черво (йеюнум) и хълбочно черво (илеум). Дванадесетопръстникът е с дължина около 25 см. и в него се изливат секретите от черния дроб и задстомашната жлеза. Празното черво и по-дългото хълбочно черво са продължение на дванадесетопръстника и завършват в илиоцекалната клапа. Те са нагънати подобно наденички от ветрилообразно разположения опорак (мезентериум), двойна гънка на париеталния перитонеум, която прикрепва по-голямата част от тънкото черво към задната коремна стена. След смъртта размера на тънкото черво се увеличава поради загуба на мускулния тонус, при което общата му дължина става между 6 и 7 метра Освен че поддържа тънкото черво , в мезентериума са разположени тънкочревните артерии – клончета на горната опорачна артерия, директен клон на коремната аорта. Тези артерии кръвоснабдяват всички части на тънкото черво с богата на кислород кръв. Бедната на кислород, но богата на хранителни елементи кръв се отвежда от тънките черва посредством горната опорачна вена и оттам през чернодробната портална вена директно в черния дроб. Лигавицата на тънкото черво осигурява голяма вътрешна повърхност, която дава оптимална възможност за смилане и абсорбация на храната. Това се постига чрез три нива на адаптация. Първо пръстенообразни гънки, наречени циркулярни, с височина 10 мм по вътрешната повърхност на червото. Второ – тънки, около 1 мм пръстообразни израстъци, наречени вили (чревни власинки), които се издават от циркулярните гънки или от вдлъбнатинките между тях. Всяка чревна власинка съдържа капилярна мрежа и разклонение на лимфната система. Трето – външната повърхност на клетките, покриващи стената на тънкото черво – в това число и чревните вили – се състои от микроскопични, подобни на косъм израстъци, наречени микровласинки. Те са около 200 милиона на мм2 и имат значение не само за увеличаване на чревната повърхност, необходима за абсорбцията. С тях за свързани ензимите, от които зависи последния стадий на храносмилането. Химусът от стомаха се неутрализира от панкреасния и чревния сок, както и от жлъчката, като частично се смила от панкреасните ензими. Ензимите, които са свързани с четковидната повърхност на микровласинките, се наричат още brush border ензими. Те влючват: малтаза, сукраза и лактаза. Стените на тънкото черво съдържат както кръгово, така и надлъжно разположени слоеве от гладки мускули, които се съкращават ритмично и смесват храната (сегментация) или я изтласкват в посока към дебелото черво.
Тънкото черво извършва три вида движения. Те се осъществяват от взаимно координиране на надлъжната и циркулярната мускулатура. Сегментни движения: Те представляват ритмични посменни свивания и разпускания на пръстеновидните мускули в близки участъци. Кратко време след това съкратените участъци се отпускат, а съседните се свиват. По този начин чревното съдържимо се размесва с храносмилателните сокове. Махаловидни движения: Те също са ритмични периодични съкращения на по-големи участъци. При тях се съгласува двигателната дейност и на двата слоя чревни мускули. Надлъжните мускули ритмично се свиват и се отпускат, като на известно протежение тънкото черво ту се скъсява, ту се удължава и неговото съдържимо се премества и от и към стената. Перисталтични движения: последователното съкращение на циркулярния слой по протежение на червата от оралния към аналния край, като съседният, дистално разположен участък се отпуска, осигурява еднопосочното придвижване на хранителния химус. Перисталтичната активност се усилва значително след хранене. Това се дължи отчасти на постъпването на химус в дванадесетопръстника, а също и на разтягането на стомаха, така че се включва и гастро-ентерален рефлекс. Дебело червоПоследният отдел от храносмилателния канал при живия човек е дълък около 1,5 метра и е значително по-широк от тънкото черво. Дебелото черво започва от илеоцекалната клапа, където то се съединява с тънкото черво, и достига до заднопроходното отвърстие (анус), крайния отвор на храносмилателния канал. Основната роля на дебелото черво е да получава течните и несмлените отпадъдни продукти и през еднопосочната илиеоцекална клапа като ги придвижва последством перисталтиката да абсорбира вода и соли и да образува полутвърди фекалии, които се освобождават през ануса. Ежедневно 1,5 литра течни отпадни продукти навлизат в дебелото черво, обработват се там в продължение на около 12 часа и се образуват 450 грама полутечни фекалии. Д  ебелото черво, което обгражда тънкото черво от три страни, има четири части: сляпо черво (цекум), ободно черво (колон), право черво (ректум) и анален канал. Малкото сляпо черво се намира точно под илеоцекалната клапа; от него започва червеобразният израстък – апендикс. Дебелото черво се разделя условно на четири области. Възходящото дебело черво заема десния фланг на коремната кухина и прави извивка под прав ъгъл под черния дроб – дясна дебелочревна флексура. Напречното дебело черво преминава напречно на коремната кухина и прави извивка надолу – лява дебелочревна флексура. Низходящото дебело черво заема левия фланг на коремната кухина и навлиза в таза като сигмовидно черво под формата на латинската буква S. Сигмовидното и напречното дебело черво се закрепват за задната коремна стена посредством перитонеални дупликатури, наречени мезоколон; другите части на дебелото черво са разположени ретроперитонеално. Дебелочревната стена, подобно на други части на храносмилателния канал, притежава два мускулни слоя, с тази особенност, че външният надлъжен слой е съсредоточен в три мускулни ленти, наречени тении на дебелото черво. Мускулният тонус на тези тении свива дебелото черво в отделни разширения, наречени хаустри. Дългото 20 см право черво притежава три странични извивки, маркирани от вътрешната му стена с напречни лигавични гънки, наречени ректални клапи. Тези гънки разделят фекалиите от газовете, така че образуваните средно 500 мл газове могат да преминават през ануса без да увличат със себе си фекалии. Аналният канал съдържа два сфинктерни мускула – вътрешен и външен, които се отпускат само при дефекация.
Хранителният химус преминава еднопосочно от тънкото в дебелото черво през илео-цекалната клапа. Тази еднопосочност се осигурява от анатомичното устройство на клапата и мускулния тонус на нейния сфинктер. При отсъствие на храна, той обикновенно е затворен. Отваря се след 1-4 мин от нахранването и след това периодично на ½ - 1 мин. Така хранителният химус преминава на малки порции от тънкото в дебелото сляпо черво. Движенията на дебелото черво са бавни, но по характеристика са подобни на тези на тънкото черво. Размесващите движения, наречени хаустрации, са сегменти също както при тънкото черво, но са на по-големи участъци. Съкращенията на циркулярните мускули обхващат около 2,5 см oт дължината на стената и могат напълно да свият лумена. Основната роля за придвижването на фекалните маси играе масовата перисталтика. Тя се появява обикновенно няколко пъти на ден, но е най-силна в първия час след сутрешната закуска и продължава 15 мин. Последователността на масовата перисталтика е следната: отначало се появява пръстеновидно съкращение на мястото на разтягане на дебелото черво, след него съседните дистални 20 см или повече от стената се съкращават почти едновременно, придвижвайки фекалиите към ануса. Появата на масова перисталтика след нахранване се обуславя от гастро- и диодено-количните рефлекси. Дефекацията е процесът на изхвърляне на фекалиите от храносмилателния тракт. Перисталтиката на стените на червата, придвижва фекалиите през храносмилателния тракт към ректума. Ампулата на ректума (анатомично позната като ampulla recti) служи за временно хранилище за фекалиите. Когато стените ѝ се разтеглят от постъпващите фекалии, специални нервни рецептори за разтягане, разположени в стената на ректума, стимулират позив за дефекация. Когато ректумът е пълен, увеличаването на вътрешноректалното налягане разтваря стените на аналния канал, позволявайки на фекалиите да навлязат в канала. С изтласкването им ректумът се свива и перисталтична вълна ги избутва извън ректума. Мускулите на вътрешния и външния сфинктер разтварят ануса и позволяват фекалиите да бъдат пропуснати. По време на дефекация гръдните мускули, диафрагмата, стомашните мускули и тазовата диафрагма оказват налягане върху храносмилателния тракт, а дишането временно се прекратява, докато дробовете изтласкват диафрагмата надолу, за да окажат натиск. Кръвното налягане се увеличава в цялото тяло, а количеството кръв, изпомпвано от сърцето, намалява. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 172.2 Kb. Сподели с приятели:
|
ранопроводът е мускулна тръба, образувана в горната си част от напречно набраздени мускули, а в останалата част – от гладки мускулни влакна. Има дължина 22 – 25 см. Хранопроводът преминава през диафрагмата и стига до стомаха. Хапката преминава през хранопровода с помощта на перисталтични движения. Обикновенно това става за 6-8 секунди.
томахът има формата на круша и представлява разширение на храносмилателния канал, където храната частично се смила и временно престоява от два до четири часа. В празно състояние прилича на плосък джоб, а в напълнено – на реторта. Зад него се намира задстомашната жлеза и левият бъбрек, а вляво от стомаха е слезката. В стомаха се различават четири големи отдела. Кардията е горната част, където се намира хранопроводно-стомашното съединение. Дъното (фундус) е горната, куполобразна част. Тялото е средният отдел на стомаха. Привратникът (пилор) е долният стомашен отдел, който преминава в дванадесетопръстник. Изходът от пилора съдържа пръстеновиден мускул, пилорен сфинктер. Докато кардията и пилорът са относително неподвижни области, стомашното тяло и дъно активно се разширяват и движат при изпълване с храна, а тяхната мускулатура, съкращавайки се, раздробява храната. В празно състояние стомахът има обем около 50 мл, а вътрешното му покритие образува гънки; след хранене еластичната стомашна стена се разтяга, гънките се изглаждат и стомашният обем се увеличава до 4 литра.