Храносмилателна система



Дата06.05.2017
Размер75.57 Kb.
#20698
Храносмилателна система
Храносмилателната система представлява съвкупност от органи, осъществяващи приемането и механичното раздробяване на храната, нейното придвижване, химично разграждане, всмукването на хранителните вещества и изхвърлянето на неизползваните остатъци във вид на фекални маси.

Системата се състои от кухи (тръбести) органи, оформящи храносмилателния канал, и от плътни органи, представени от храносмилателните жлези. Храносмилателният канал започва с входно отвърстие- устна цепка и завършва с изходно - анус. По своето протежение той се разширява на места, на други се стеснява. Неговите анатомични отдели, свързани с определена функция са:

- устна кухина- cavum oris

- гълтач- pharinx

- хранопровод- esophagus

- стомах- gаster

- тънко черво- intestinum tenue

-дебело черво- intestinum crassum


Устройството на стената на храносмилателния канал по цялото му протежение се подчинява на общ план на строеж, но в същото време различните отдели имат срецифични особености. Общия план на строеж се характеризира с три основни слоя на на стената:

- вътрешна - лигавица

- средна - мускулна

- външна - съединителнотъканна, която е е добре кръвноснбдена и винаги влажна



Лигавицата (tunica mucosa) има две постоянни свои съставки – епител и собствена пластинка.

Мускулната обвивка (tunika muskularis) е съставена от снопчета гладкомускулни влакна, които образуват два основни слоя: вътрешен циркулярен и външен надлъжен. Задебеляванията на циркулярния слой се наричат сфинктери.

Външна обвивка на устната кухина, гълтача, хранопровода и част от правото черво е съединителна тъкан (tunika adventicia) а стимаха, тънко и дебелото черво са покрити със серозна ципа (tunika serosa) .
Устна кухина

Устната кухина (cavum oris) се състои от две части – предверие и същинска устна къхина.

Преддверието (vestibulum oris) е пространството, органичено от устните, бузите и затворените зъбни редици. Устните и бузите в основата са изградени от мимически мускули, покрити от кожа и постлани отвътре с лигавица от многослоен плосък невроговяващ епител.

Същинската устна кухина (cavitas oris proprium) е пространство, ограничено от зъбните редици, небцето и пода на устната кухина.

Зъбите биват млечни (20) и постоянни (32). Всеки зъб се състои от корона, шийка и корен. Коронката е видимата част на зъба. Издава се в устната кухина. Шийката е най-стеснената част на зъба и е покрита от венците. Коренът е разположен в специална килийка на челюстта. Кухината на зъба е изпълнен със зъбна пулпа, изградена от съединителна тъкан, кръвоносни съдове и нерви. Основното зъбно вещество (дентин) представлява изменена костна тъкан. В областта на коронката над дентина се намира много твърдо вещество емайл, който придава белия цвят на зъбите и ги предпазва от проникване на микроорганизми. Над дентина на корена се намира тънък слой зъбен цимент. Според функцията си зъбите се делят на резци (8), кучешки (4), предкътници (8) и кътници (12). С резците и кучешките зъби храната се отхапва и разкъсва, а с останалите зъби тя се раздробява. Новороденото няма зъби. Първият млечен зъб пониква към 6-месечна възраст, а към края на втората година – последният. Подменянето на млечните с постоянни зъби започва към седмата година и завършва към 20-годишна възраст с израстването на крайните 4 кътника.

Подът на устната кухина се изгражда от горните подезични мускули. Тук се отварят каналите на подчелюстната и подезичната слюнчени жлези.

Небцето (palatum) се състои от две части: предна – твърдо небце с костна основна и задна – меко, изградено от мускули.

Езикът (lingua) е подвижен мускулест орган, на който са различават връх, тяло и корен. Той притежава горна и долна повърхност. Лигавицата по горната повърхност образува няколко вида папили, част от които съдържат рецепторите за вкуса (вкусови луковици). Мускулите на езика се инервират от подезичния нерв. Функцията на езика – осигурява гълтането, вкусовите усещания и участва при говора на човека.

Три чифта големи слюнчеви жлези изливат секрета си в устната кухина чрез отводни канали :

- околоушна (glandula parotis)

- подчелюстна (glandula submandibularis)

- подезична (glandula sublingualis)

Количеството отделена слюнка за 24 часа е 1 литър. Сухата храна осигурява отделяне на повече храна. С помощта на слюнката се оформят хранителните хапки, които по-лесно се преглъщат. Тя поддържа винаги влажни лигавиците на устната кухина и на езика, което помага при говора. Слюнката допринася и за добрия вкус на храната.

Назад устната кухина се отваря към гълтача чрез устния провлак. В тази област се разполагат небцовите сливици (тонзили).

Гълтач

Гълтачът (pharynx) представлява тръбесто мускулно образувание, разположено пред гръбначния стълб и зад носната, устната кухина и гръкляна. Съответно на това се различават три негови части :

- носна (pars nasalis)

- устна (pars oralis)

- гръклянна (pars laryngea) .



Най – горната част се съобщава с носната кухина чрез два отвора (хоани) и със средното ухо – чрез Евстахиевата тръба. Лигавицата на ностната част е покрита с ресничест епител.

Средната част на фаринкса се свързва с устната кухина чрез устния провлак.

Долната част се съобщава с гръкляна, пред входа на който се разполага надгръклянника (epiglotis). При гълтане епиглотиса затваря входа на гръкляна и храната преминава в хранопровода.

Стената на гръклана се съобщава от напречнонабраздени мускули.


Хранопровод

Хранопроводът (esophagus) представлява S – образна тръба с дължина 25 – 30 см.., съединяваща гълтача със стомаха. В зависимост от областта, в която преминава се разделя на три части: шийна, гръдна и коремна. По своя ход има три анатомични стеснения: фарингеално, бронхиално и диафрагмално.

Шийната част (pars cervicalis) е с дължина около 8 см . и се разполага зад трахеята и пред гръбначния стълб.

Гръдната част (pars thoracica) на хранопровода е най – дълга. Разполага се пред гръбначния стълб, кръстосва аортанта дъга и левия бронх и в долната част на гръдния кош застава пред нея . Хранопроводът преминава от гръдната в коремната кухина през отвор на диафрагмата.

Коремната част (pars abdominalis) е най – къса, около 2 см . и продължава в кардията на стомаха.

Стената на хранопровода следва общия план на строеж от кухите органи.


Стомах

Стомахът (ventricul, gaster) е разположен в горния отдел на коремната кухина, вдясно непосредствено под диафрагмата и представлява разширение на храносмилателния канал. На стомаха се различават предна и задна стена. Стомахът притежава тяло (corpus), което в горната си част образува сляпо издуване(fundus). Входа на стомаха при прехода на хранопровода се нарича кардиа (cardia), а пилор (pylorus) е изхода му към дванадесетопръстника.

Лигавицата на стомаха е от еднореден цилиндричен епител. Тя образува множество гънки. Жлезите в лигавицата на стомаха произвеждат солна киселина, пепсин, химозин.

Мускулатурата е в три слоя и образува сфинктер в областта на пилора.

Външната обвивка на стомаха е серозна.


Тънко черво

Тънкото черво (ıntestınum tenue) е най - дългата част на храносмилателния канал, има дължина от 5 да 7 метра и се състои от 3 части – дванадесетопръстник, празно и хълбочно черво.

Дванадесетопръстникът (duodenum) представлява подковообразно извита част с изпъкналост надясно, обхваща главата на задстомашната жлеза и състояща се от 4 части: горна, низходяща, хоризонтална и възходяща.

Празното черво (jejunum) образува предимно хоризонтални бримки, разположени в лявата част на корема.

Хълбочното черво (ileum) се разполага около пъпа и в дясната част на корема, като извивките му са предимно вертикални.

Лигавицата на тънкото черво е с цилиндричен епител.

Мускултурата е от два слоя гладкомускулни влакна.
Дебело черво

Дебело черво (intestinum crassum). То се състои от три части – сляпо, ободно и право черво.

Сляпото черво (cаecum) се разполага в дясната хълбочна област. Между него и илеума се намира клапа, предпазваща връщането на дебелочревно съдържимо към тънкото черво. Придатък на сляпото черво е апендикса, имащ дължина средно 8 см. и съдържащ много лимфни елементи в стената си.

Ободното черво (colon) има четери части:

- възходящо

- напречна

- низходяща

- сигмовидна

Правото черво (rectum) се разполага в задната част на малкия таз, пред кръстцовата кост. Има горна разширена част и долна – анален канал, която завършва с анус. На това място се намират два сфинктера:

- вътрешен – гладкомускулен (неволеви)

- външен – наречнонабразден (волеви)

В дебелото черво смилането се извършва главно чрез чревните бактерии и се резорбира най – много вода. Така се оформят фекалните маси.



Черен дроб

Черният дроб (hepar) е най – голямата жлеза, с тегло около 1,5 кг, а когато е напълнен с кръв, масата му достига 2.4 кг. Той се разполага в дясната част на коремната кухина, под десния купол на диафрагмата и притежава две повърхности. Горната е диафрагмална. Долната е обърната към другите коремни органи и по нея се намират ямката за жлъчния мехур.

Основната структурна единица за черния дроб е делчето (лобулус). То е с форма на мноъгълна призма с диаметър 1 – 2 мм. Съставено е от чернодробни клетки (хепатоцити) .

Черният дроб получава кръв по два основни съда – чернодробната артерия доставя богата на кислород кръв, а портната вена – кръв богата на резорбираните хранителни вещества.

Продукт на чернодробните клетки е жлъчката. Най – малките жлъчни канали се образуват от улеи на обърнатите една към друга части на хепатоцитите и едва след излизането си от пластинките придобиват собствени стени.

Черният дроб е централната лаборатория на организма. Произвежда жлъчка, която емулгира мазнините. Освен това той участва активно в обмяната на въгрехидратите, мазнините, белтъците. Обезврежда редица вредни за организма вещества, превръща хемоглобина от разрушени еритроцити в жлъчни пигменти, които се изхвърлят с изпражненията навън. Има синетична, кръвотворна, дезинтоксикационна функции.
Жлъчният мехур (vesica fellea) е с крушовидна форма и представлява резервоар на жлъчен сок. В жлъчния мехур жлъчката се сгъстява. За едно денонощие се отделя 800-1000 см3 . Тя съдържа жлъчни соли и пигменти и има голямо значение на храносмилането.
Задстомашна жлеза

Задстомашна жлеза (pancreas) е продълговат орган, разположена косо пред гръбначния стълб и същевременно зад стомаха. Тя е смесена жлеза – има външно- и вътрешносекреторна част. Състои се от три части: глава (caput), тяло (corpus) и опашка (cauda). Главата заляга в подковата на дванадесетопръстника, а опашката се допира до хилуса на слезката. Тялото на жлезата е с тристеннопризматична форма .

Екзокринната част на панкреаса е представена от делчета, изградени от ацини, от които излиза по едно каналче. Панкреатичният сок е богат на смилателни ензими – амилаза, липаза, трипсин, нуклеази и др.

Еднокринната част на панкреаса са острови (insulae) от клетки – Лангерхансови острови, богато кръвноснабдени. Отводни канали няма, секрети (хормони)се изливат дирекно в кръвта.
Коремница

Коремницата (peritoneum) е двулистова серозна ципа, покриваща коремните органи отвън и коремната стена отвътре. В зависимост от това свое положение той се означава като висцерален и париетален преитонеум. Висцералния лист образува серозната обвивка на коремните органи. Между листовете се загражда цепковидната перитонеалната кухина.

Коремните органи могат да бъдат:



Перитонемума се изражда от плосък епител и съединителна тъкан. Коремница създава гладки, влажни повърхности на органите и улеснява предвижването им един спрямо друг, образува прекъсващ апарат за много от тях, но също притежава резорбтивна и секреторна способености, богато е инервирана и е важна рефлексогенна зона.





Каталог: anatomia
anatomia -> Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве
anatomia -> Влизат костите, свързани помежду си чрез скелет, и скелетни мускули, обединени в едно функционално цяло. Органитев на опорно-двигателната система изпълняват главно три функции: двигателна,опорна и защитна
anatomia -> Hymen annularis пръстеновиден химен хименалният отвор е разположен почти централно
anatomia -> Мускули Скелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са 35 – 40 от общата телесна маса
anatomia -> Хипофизна жлеза
anatomia -> Сърдечно – съдова система
anatomia -> Нарушение на периферното кръвообръщение хиперемии, емболия и тромбоза
anatomia -> Главен мозък краен мозък
anatomia -> Конспект по Анатомия и физиология
anatomia -> Патоанатомия Хипертрофия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница