Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

ОБИЧАЙНИТЕ НАЧИНИ НА УХАЖВАНЕ

ПОГРЕШНИ ИДЕИ ЗА УХАЖВАНЕ И БРАК. Представите за ухажване имат за своя основа погрешни идеи по отношение на брака. Те следват импулса и служат на страстта. Ухажванията се извършват във вид на флиртуване. Страните често нарушават правилата на скромност и сдържаност и макар и да не нарушават Божия закон, те се провиняват най- малкото в липса на благоприличие. Забравя се високоблагородното възвишено намерение на Бога при учредяването на брака, затова не се развиват най-чистите чувства на сърцето, най-благородните черти на характера.

Не бива да се изговаря нито една дума, не бива да се извършва нито едно действие, което не бихме желали святите ангели да гледат и регистрират в небесните книги. Трябва да имате предвид само Божията прослава. Сърцето трябва да има чисти, осветени чувства, достойни за Христовия последовател, възвишени по естество и по-скоро небесни, отколкото земни. Всичко различно от това при ухажването е унизително, недостойно. Един брак може да бъде свят и почтен в очите на чистия Бог, само ако е сключен в съгласие с възвишените принципи на Писанието.

Младежта действа твърде импулсивно. Младите момичета не бива да се поддават лесно на влиянието на любимия. Ухажването, както се извършва в този век, в много случаи е план за измама или чисто лицемерие, което е работа на врага на душите, а не на Господ.Ако някъде е нужно благоразумие, то е точно тук; факт е обаче, че често то взема незначително участие при подобни случаи.
СТОЕНЕ ДО КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА. Навикът двама души да седят до късно през нощта е нещо обичайно, но той не е угоден на Бога, макар и двамата да са християни. Този навик руши здравето, прави ума негоден за работа през следващия ден и създава лошо впечатление. Братко мой, надявам се, че ще имаш достатъчно уважение към себе си и ще отбягваш този вид ухажване. Ако живееш единствено за прослава на Бога, ще постъпваш по-внимателно. НЕ ще допускаш любовните чувства да те заслепят така, че да не можеш да различиш високите изисквания, които Бог има над тебе като към християнин.

Сатанинските ангели бдят над ония, които посвещават голяма част от нощта на ухажване. Ако можеха да отворят очите си тези млади хора, биха видели един ангел, който записва техните думи и действия. Нарушават се законите на здравето и благоприличието. По-подходящо би било някои от моментите на ухажването преди брака да се оставят за по-късно, когато младите ще бъдат свързани завинаги. Обикновено бракът слага край на предаността, която се проявява в дните на ухажването.

Тези часове на среднощна разпуснатост в този век на упадък на нравите, често докарват гибел и на двете страни. Сатана тържествува, а Бог се обезславя, когато мъже и жени безчестят себе си. В такива случаи честта се жертва заради едно опиянение и бракът на такива хора не може да получи Божието одобрение. Те се оженват, понеже страстта ги подтиква, но след време започват да съзнават какво са направили.

Сатана знае точно с какви хора има работа и замисля разни примки, за да ги хваща и погубва. Той наблюдава всяка стъпка, която се прави и внушава мисли и чувства, които често се предпочитат пред съвета на Божието Слово. Тази фино изтъкана опасна мрежа е майсторски приготвена за впримчване на млади и непрeдпазливи хора. ЧЕсто тя бива прикрита под светла одежда, но тези, които стават нейни жертви, преживяват много скърби и страдания. Резултатът е човешка разруха.

Тази наклонност се проявява и в брачния живот. Брачната връзка не винаги прави повърхностния и непоследователен ум здравомислещ и мъдър, а колебливия човек - постоянен и верен на принципа. Такива хора се уморяват от постоянството, а несвятите мисли се проявяват в несвяти дела. КОлко важно е тогава, младежите да “препашат чреслата на своите мисли” и да бдят над поведението си така, че Сатана да не може да ги отдели от пътя на праведността.

“Не кради!” - бе записано на каменните плочи от самия Божий пръст - а колко често се практикува и лесно се извинява нечестното крадене на чувства! Поддържат се измамливи ухажвания, правят се тайни срещи, докато любовта на тази, която е неопитна и не знае до къде ще я доведе всичко това, я кара да напусне родителите си и да предаде чувствата си на този, който с начина на действие показва, че не е заслужил нейната любов. Библията осъжда всяка проява на нечестие...

Този непочтен начин, по който се извършват ухажванията и женитбите, става причина за голяма част от нещастието в света, пълните размери на което са известни само на Бога. Върху тази скала мнозина са преживели корабокрушение на душите си. Хиляди хора, изповядващи се за християни, чийто живот се отличава с честност и които са здравомислещи в други области на живота, правят тук ужасни грешки. Те проявяват твърда упоритост, която и разумът не може да промени; толкова се увличат от човешките чувства и спонтанно възникващи импулси, че изгубват всяко желание да изследват Библията и да поддържат тясна връзка с Бога.
ИЗБЕГНИ ПЪРВАТА СТЪПКА НАДОЛУ. Когато една заповед на Декалога се наруши, следващите стъпки надолу са почти сигурни. Когато веднъж бариерите на женската скромност са премахнати, тогава и най-лошата безнравственост не изглежда толкова грешно. О, какви ужасни резултати от женско влияние за зло могат да се видят в света днес! Посредством примамките на чужди жени хиляди мъже са затворени в затворническите килии, мнозина отнемат собствения си живот, а други отнемат живота на съчовеците си. Колко верни са думите на Писанието: “нозете й слизат в смърт, стъпките й стигат до ада” (Притчи 5:5).

Сигнални огньове на предупреждение са поставени на всяка страна по пътя на живота, за да предпазят мъжете да не приближават д опасната, забранена зона; но въпреки това, мнозина, противно на разума, без да обръщат внимание на Божия закон и без да зачитат Божието отмъщение, избират фаталния път.

Тези, които искат да запазят физическото си здраве, живия интелект и здравия си морал трябва да “бягат” и да се пазят от младежките страсти. Хората, които полагат усърдие и решително старание да възпрат порочността, издигаща дръзката си и нагла глава в нашата среда, са мразени и злепоставяни от всички вършители на недостойни неща; но те ще бъдат почетени и възнаградени от Бога.
АКО ИСКАШ ДА СИ ПОЖИВЕЕШ, ЩЕ ПОЖЪНЕШ ГОРЧИВА ЖЪТВА. Не бива да излагаш на опасност душата си, като се опитваш да си поживееш. Не трябва да си позволяваш лекомислие, когато си избираш другари.

Драги млади приятели, колкото и малко да се отдавате на вашите увлечение, ще пожънете жътва, която ще вгорчи целия ви живот; само един час на безразсъдност, едно отдаване на изкушението, може да тласне целия ви живот в погрешна посока. Вие имате само една младост, затова направете я полезна. Минете ли веднъж по пътя, вече не можете да се върнете, за да поправите грешките си. Който отказва да са съедини с Бога и застава на пътя на изкушението, непременно ще падне. Бог изпитва всеки младеж. Мнозина извиняват своето невнимание и недостойно поведение с лошия пример на по-опитните. Но това не трябва да ни отклонява от вършене на това, което е правилно. В деня на последния съд никой не ще може да приведе подобни извинения.

ЗАБРАНЕНИ БРАКОВЕ

БРАК НА ХРИСТИЯНИ С НЕВЯРВАЩИ. В християнския свят съществува едно удивително тревожно равнодушие към ученията на Божието слово по отношение на брака между християни и невярващи. Много хора, изповядващи че обичат Бога и се боят от Него, избират да следват по-скоро наклонностите на собствения си ум, отколкото да приемат съвети от безграничната Мъдрост. По въпроса, който жизнено засяга щастието и благополучието и на двете страни за този и за бъдещия свят, разумът, преценката и страхът от Бога се слагат настрана, а се допуска да вземат връх слепите импулси и упоритата решителност.

Мъже и жени, които иначе са разумни и съвестни, затварят ушите си за съвети; те са глухи за апелите и настоятелните молби на приятели, роднини и на Божиите служители. Всеки опит за предпазване от грешка или предупреждение са счита за неуместно натрапничество, а приятелят, който е достатъчно верен и силен за произнесе упрек - бива третиран като враг. Всичко е точно както Сатана би желал да бъде. Той изплита своята мрежа около душата и тя бива омагьосана и опиянена. Разумът остава на заден план, юздите на себеконтрола са отпуснати и се дава простор на похотливостта; неосветена страст взема надмощие, докато жертвата се събуди твърде късно за един живот, изпълнен с беди, терзания и робство. Това не е картина, нарисувана от въображението, а реални факти. Божието одобрение не се дава на брачни съюзи, които Той изрично е забранил.

В Новия завет има подобни забрани относно брак на християни с невярващи. Апостол Павел в своето Първо послание към Коринтяните обявява: “Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъжът й; но ако умре мъжът й, свободна е да се омъжи за когото ще САМО В ГОСПОДА” (1 Коринтяни 7:39). Отново във Второто си послание той пише: “Не се съвпрягайте неподобаващо с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има между виделината и тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какъв дял има вярващият с невярващият? И какво спогаждане има храмът Божи с идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат люде. Затова излезте изсред тях и отделете се от тях - казва Господ - и не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери” казва всемогъщият Господ” (2 Коринтяни 6:14-18).

Божието проклятие лежи над много ненавременни, неподходящи брачни съюзи, които се създават в света. Ако Библията не би била ясна и изрична по този въпрос, то тогава много младежи биха могли да извинят донякъде своите постъпки за свързването си един с друг. Но библейските увещания са ясни и категорични; те изискват съвършена чистота на мислите, на думите и на делата. Ние сме благодарни на Бога, задето “Словото му е виделина на пътеката”, за да не сгреши никой пътя на дълга си. Младите трябва да се съветват с Писанието, защото печални са грешките, които са правят, когато не се зачитат неговите заповеди.
БОГ ЗАБРАНЯВА ВЯРВАЩИ ДА СЕ ЖЕНЯТ ЗА НЕВЯРВАЩИ. Божиите чада никога не трябва да стъпват на забранена почва. Бракът между вярващи и невярващи е забранен от Бога. Но много често необърнатото сърце следва своите желания и така се сключват бракове, които Бог не одобрява. Поради тази причина много мъже и жени остават без надежда и без Бога в света. Техните благородни стремежи са мъртви; оковани от обстоятелствата, те биват държани в сатанинската мрежа. Тези, които са ръководени от страст и чувства, ще жънат в този живот горчива жътва и техния път може да има за резултат и загуба на душите им.

Изповядващите истината потъпкват Божията воля, като се женят за невярващи. Те загубват Божието одобрение и ще преживеят неща, за които по-късно горчиво ще се разкайват. Невярващият може да притежава отличен морален характер, но фактът, че той или тя не е отговорил на Божиите изисквания и е пренебрегнал такова велико спасение, е достатъчен, за да не се осъществява подобен съюз. Характерът на невярващия може да е подобен на този на младежа, към когото Исус отправя думите: “Едно не ти достига...”; това едно обаче беше единственото,което беше нужно...

Сатана добре знаеше какви резултати ще последват от послушанието; и през ранните години на Соломоновото царуване - години славни, поради мъдростта, благотворителността и справедливостта на царя - той се опита да използва коварни внушения, които щяха да намалят Соломоновата верност към принципите и да го отделят от Бога. А че врагът в старанието си успя, знаем от доклада: “Соломон направи сватовство с Фараона, египетския цар и взе дъщерята на Фараона; и доведе я в Давидовия град” (3 Царе 3:1).

Като влезе в съюз с една езическа нация и подпечата договора за брак с една идолопоклоническа принцеса, Соломон необмислено се отклони от мъдрото предвиждане, което Бог бе направил за запазване чистотата на своя народ. Надеждата, че тази езическа жена може да се покае, беше слабо извинение за греха. В нарушение на изричната заповед да остане отделен от другите народи, царят съедини своята сила с плътската помощ.

За известно време Бог в своята състрадателна милост коригираше тази ужасна грешка. Соломоновата жена се обърна; и царят чрез мъдър ход би могъл да стори много, за да спре злите сили, които неговото неблагоразумие бе поставило в действие. Но Соломон започна да губи от погледа си Източника на своята мощ и слава. Наклонността спечели надмощие над разума. Неговото себеупование порасна и той се опита да осъществи Божието намерение по свой собствен начин...

Много от изповядващите се за християни мислят като Соломон, че могат да се свързват с безбожните, понеже вярват, че влиянието им над тези, които са в кривия път ще бъде благотворно; но много често те самите, уловени в капана и победени, предават своята вяра, жертват принципа и се отделят от Бога. Една погрешна стъпка води до друга, докато най-после те поставят себе си там, където не могат да се надяват да счупят оковите, които ги обвързват.
ОПРАВДАНИЕТО - “ТОЙ Е БЛАГОСКЛОНЕН КЪМ РЕЛИГИЯТА”. Понякога се представя оправданието, че невярващият е благосклонен към религията и че всичко друго, което може да се пожелае за един другар, е на лице, с изключение на едно - той не е християнин. Макар че по-разумната преценка на вярващия му подсказва, че не е подходящо да се съюзява за цял живот е невярващ човек. Все пак, в девет от десет случая наклонността побеждава. Духовният упадък започва от момента, когато обещанието е вече дадено пред олтара. Религиозната пламенност е заглушена, една след друга крепостите се разрушават, докато най-после и двамата, един до друг застанат под черното знаме на Сатана. Дори в тържествата на сватбата светския дух надделява над съвест, вяра и истина. В новия дом часът на молитва не се зачита. Булката и младоженецът са се избрали един друг, но са напуснали Исус.
ПРОМЯНАТА СЕ ИЗВЪРШВА ВЪВ ВЯРВАЩИЯ. В началото невярващият може да не оказва съпротива на новата религия, но когато предметът на библейската истина се представи за внимание и разглеждане, веднага се надига чувството: “Ти се ожени за мен като знаеше, че аз бях това, което съм; не желая да бъда обезпокояван. От сега нататък нека се знае, че разговорът по твоите особени възгледи ще е забранен.” Ако вярващият прояви някаква специална ревност по отношение на своята вяра, това би могло да се счита за нелюбезност и неуважение към онзи, който няма никакъв интерес към християнската опитност.

Вярващият разсъждава, че в новото си положение той трябва някак си да отстъпи на другаря на своя избор. Социални, светски забавление се покровителстват. В началото това се върши с голяма неохота, но интересът към истината става все по-слаб и по-слаб и вярата се заменя със съмнение и неверие. Никой не би могъл да подозира, че някогашният непоколебим, съвестен вярващ и предан Христов последовател би могъл да стане съмняващ се християнин, колебаеща се личност, каквато вече е сега. Промяна, извършена посредством немъдър брак!

Опасно нещо е да се сключват светски бракове. Сатана много добре знае, че в часа на женитбата на много млади мъже и жени приключва историята на тяхната религиозна опитност и полезност. Те са загубени за Христос. За известно време те могат да полагат старание да живеят християнски живот, но всички тези старания се правят срещу едно постоянно влияние в обратна посока. Някога за тях е било привилегия да говорят за своята вяра и надежда, а сега този предмет не се споменава вече, тъй като знаят че онзи, с когото се свързали съдбата си, никак не се интересува от това. В резултат вярата в скъпата истина замира в сърцето и Сатана коварно оплита около тях мрежата на скептицизма.
РИСКУВАТ СЕ РАДОСТИТЕ НА НЕБЕТО. “Могат ли да ходят двама заедно, освен ако са съгласни!” (Амос 3:3). “Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18: 19). Но колко странна е гледката! Докато единият от тези така тясно свързани двама души е посветен на религията, другият е индиферентен и нехаен; докато единият търси пътя към вечния живот, другият стои на широкия път към смъртта.

Стотици са пожертвали Христос и небето в резултат на свързването си с непокаяни лица. Възможно ли е за тях любовта и общението с Христос да има толкова малка стойност, че да предпочитат компанията на бедни смъртни същества? Толкова малко ли ценят небето, та да са готови да рискуват неговите радости заради едного, който няма никаква любов към скъпия Спасител?

Да се свържеш с невярващ, значи да поставиш себе си на сатанинска почва. Ти наскърбяваш Божия Дух и се лишаваш от Неговата закрила. Можеш ли да позволиш такива ужасни влияние да действат срещу тебе при водене на борбата за вечния живот?

Попитай се: “Няма ли невярващият ми съпруг да отклонява мислите ми от Исус? Той е повече любител на удоволствията, отколкото на Бога. Дали и мен не ще накара да заобичам нещата, които той обича? Пътят към вечния живот е стръмен и труден. Не си притуряй допълнителен товар, който да забавя напредването ти.

Така вярващият прави жертва за Христос, която неговата съвест одобрява и която показва, че той цени вечния живот твърде високо, за да рискува да го загуби. Той чувства, че е по-добре да остане неженен, отколкото да свърже интересите си за цял живот с човек, който избира по-скоро света, отколкото Исус, и който ще го води настрана от кръста на Христос.

КОГАТО ВИ Е НУЖЕН СЪВЕТ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ БИБЛИЯТА

ВЗЕМАЙТЕ СЪВЕТ ОТ БИБЛИЯТА. Учреден от Бога, бракът е свята наредба и в него никога не бива да се встъпва със себелюбив дух. Тези, които възнамеряват да направят тази стъпка, трябва сериозно и с молитва да обсъдят нейната важност и да потърсят Божествен съвет, за да разберат дали поведението им е в хармония с Божията воля. Наставлението дадено в Божието слово по този въпрос трябва да бъде внимателно обмислено. Небето с одобрение гледа на браковете, образувани със сериозното желание да се съобразяват с дадените в Писанието напътствия.

Ако има предмет, който трябва да се обмисля със спокойствие и разум и който се нуждае от безпристрастна преценка, това е в най-голяма степен въпросът за брака. Ако Библията изобщо е необходим съветник, то тя трябва да се използва преди да се направи стъпката, която свързва две лица за цял живот. Но преобладаващото мнение е, че по този въпрос чувствата трябва да са водач и в много случаи любовните чувства вземат кормилото и довеждат до сигурна гибел. По този въпрос младите проявяват по-малко благоразумие, отколкото по който и да е друг; те не искат този въпрос да се разисква с тях. Въпросът за женитбата така силно ги завладява, че те не се предават дори на Бога. Сетивата им са като парализирани и те действат, прикривайки се, като че ли се страхуват някой да не попречи на плановете им.

Мнозина плават към опасно пристанище; те се нуждаят от пилот, но не желаят да приемат така нужната помощ, мислейки, чеса способни да управляват сами лодката си. Но те не съзнават, че тя скоро ще се удари в някоя скрита скала и вярата и щастието им ще претърпят корабокрушение... Ако не изследват прилежно Божието слово [Библията], те ще направят сериозни грешки, които ще помрачат не само тяхното щастие, но и щастието на другите както в настоящия, така и в бъдещия живот.
НЕОБХОДИМА Е МОЛИТВА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ. Ако мъже и жени имат навик да се молят два пъти на ден преди да са помислили да встъпят в брак, те трябва да се молят четири пъти дневно, когато мислят да направят такава стъпка. Бракът е нещо, което сериозно влияе и засяга живота на човека - както този, така и бъдещия...

Болшинството бракове, които се сключват в наше време и начинът, по който те се сключват, ги прави едно от знаменията на последните дни. Много мъже и жени са така упорити и непреклонни, че изключват и Бога от въпроса. Религията се пренебрегва, като че ли няма дял в тази тържествена и важна работа.

Може би около тях има такива, които съзнават, че ако заинтересованите страни се съединят в брак, резултатът ще бъде само нещастие за цял живот. Но настоятелните молби и увещание са напразни. Чрез един такъв съюз може би ползотворността на единия, когото Бог би благословил за своя служба, ще бъде осакатена и унищожена; но на подобни разсъждения и убеждения никой не обръща внимание. Всичко, което може да бъде казано или направено от страна на по-опитните мъже и жени, се оказва безрезултатно; те са безпомощни да променят решението, до което желанията на младите са ги довели. Такива християни загубват интерес към молитвеното събрание и към всичко, което се отнася до вярата. Те са толкова погълнати един от друг, че задълженията на живота са пренебрегнати напълно като нещо маловажно.

Колко по-голяма предпазливост трябва да се проявява при встъпване в брачна връзка - връзка, която оказва влияние върху много бъдещи поколения и върху бъдещия им живот. Вместо това, в нея често се встъпва като на шега, лекомислено, импулсивно, сляпо и с липса на разумно и трезво обмисляне. Единственото обяснение е, че Сатана обича да вижда в света страдания и гибел и затова оплита тази мрежа, за да впримчи душите. Той се радва, ако тези лекомислени личности загубят радостта си в този свят и дома си в бъдещия.

Една от най-големите грешки, свързани с този въпрос, е, че младите и неопитните не искат никой да се бърка в любовта им, никой да не се меси в сърдечното им преживяване. Ако е имало някога въпрос, който трябва да бъде разглеждан обстойно от всички страни, то това е въпросът за брака. Помощта и опитът на другите, както и спокойното и грижливо обмисляне на въпроса и от двете страни, са много необходими. Това е проблем, на който се гледа твърде лекомислено от болшинството хора. Млади приятели, съветвайте се с Бога и с богобоязливите и с родители. Молете се за светлина по този въпрос.

Ако децата биха се чувствали по-близки с родителите си, ако биха им доверявали всичките си радости и скърби, те биха се избавили от много сърдечни болки в бъдеще. Когато не знаят как да постъпят, нека изложат своя проблем така, както те го виждат и нека потърсят съвета им. Кой може по-добре от техните родители да им посочи опасността? Кой разбира по-добре особения им темперамент, ако не богобоязливите им родители? Деца, които са християни, ще ценят над всяко друго благо любовта и одобрението на своите вярващи родители. Родителите могат да съчувстват на своите деца и да се молят за тях и с тях Бог да ги закриля и ръководи. Над всичко друго, те ще ги упътват към верния им Приятел и Съветник.

Исак беше високо почетен от Бога, като беше избран за наследник на обещанието, чрез което светът щеше да бъде благословен и въпреки това, когато беше на четиридесет години той се покори на разума на баща си и натовари своя опитен, богобоязлив роб да му избере жена. И резултатът този брак, както е представен в Библията, е една нежна и красива картина на домашно щастие: “Исак я въведе в шатъра на майка си и взе Ребека и тя му стана жена”. “И Исак се утеши след смъртта на майка си.”

ФАКТОРИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА УСПЕХ ИЛИ НЕУСПЕХ

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ПРИБЪРЗАНИ, НЕЗРЕЛИ БРАКОВЕ

ОПАСНОСТ ОТ ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ. Ранните бракове не са за препоръчване. Една такава важна връзка като брака и с такива далеч простиращи се последици, не трябва да се предприема прибързано и без достатъчна подготовка и преди да са се развили добре духовните и физическите сили на младите хора.

Момчетата и момичетата встъпват в брачни отношения в незряла възраст, с незрели преценки, без благородни възвишени чувства и поемат брачните клетви и задължения, ръководени предимно от момчешките и момичешките си страсти...

Връзките, формирани в детска възраст, често са имали за последица нещастни съюзи или позорна раздяла. Ранните бракове ,които се свързват без съгласието на родителите, рядко са се оказвали щастливи. Младите трябва да се въздържат докато дойде времето, когато необходимата възраст и опит ще направят тази сериозна стъпка почтена и безопасна. Тези, които не искат да се ограничават, са в опасност да влачат едно нещастно съществуване.

Младеж, който е още юноша (тийнейджър) не може да прецени правилно дали едно младо момиче колкото него ще бъде добра съпруга в живота. КОгато преценката им стане по-зряла, те вече са свързани един с друг и чак тогава осъзнават, че са неспособни да си дадат един на друг щастие. И тогава, вместо да се постараят да направят най-доброто, на което са способни, за да понесат жребия, съдбата си, започват взаимни обвинения, пропастта се разширява, докато между тях се вмъкне равнодушие и пренебрежение един към друг. За тях вече няма нищо свято в думата “дом”. Самата атмосфера е отровена от нелюбезни думи и горчиви укори.

Преждевременните бракове причиняват много то злините, които съществуват днес. Твърде ранният брак не допринася нито за физическото здраве, нито за умственото развитие. Върху този въпрос обикновено се мисли много малко. Много младежи действат импулсивно. Тази стъпка, която засяга хората твърде много за добро или зло, често се прави прибързано, под влияние само на чувствата. Мнозина не искат да слушат съвети и наставления, продиктувани от християнска морална позиция.

Сатана постоянно се опитва да вкара млади и неопитни хора в брачен съюз. Но колкото по-малко са браковете, които се сключват прибързано в наше време, толкова по-добре.

Последиците от подобни бракове, даже и между тъй наречените християни, са раздяла, разводи и големи смущения в църквата.

Какъв контраст между поведението на Исак и това на някои днешни младежи, дори и между християните! Много често младежите мислят, че да отдават чувствата си е нещо, за което трябва да се съветват само със себе си - нещо, при което не трябва да се съобразяват нито с родителите си, нито с Бога. Преди да са станали още мъже и жени, те се чувстват компетентни да избират без помощта на своите родители. Няколко години брачен живот са достатъчни да им покажат грешката, но често пъти това става много късно, за да се предотвратят жалките резултати. Защото липсата на мъдрост и самоконтрол, чийто резултат е бързият избор, позволява да се увеличи злото, докато брачните отношения станат горчив хомот. По този начин мнозина са разрушили щастието си в този живот и надеждата си за бъдещия.

Показано ми бе, че днешните младежи нямат истинско чувство за голямата опитност. Има много млади, които Бог би приел за работници в различните клонове на своето дело, но Сатана се намесва и така ги заплита в своята мрежа, че те се отчуждават от Бога и стават неспособни да работят за Неговото дело. Сатана е проницателен и упорит работник. Той знае точно как да улови непредвидливите. Тревожен факт е, че сам малцина успяват да се избавят от неговото коварство. Те не виждат никаква опасност и не се пазят от неговите хитрости. Той ще поощрява да изразят чувствата си един към друг и да се свързват, без да търсят мъдрост от Бога или от тези, които той е изпратил да предупреждават, да поправят или да съветват. Те са самонадеяни и не искат да търпят никакви ограничения.